Увод
През последните години в българското училище се очертава устойчива тенденция броят на първокласниците от ромския етнос да се увеличава спрямо предходната, а голяма част от тях да не са посещавали детска градина. Това поражда сериозни трудности у малките ученици при тяхната адаптация, свързани най-вече с недостатъчно доброто владеене на българския език при някои подгрупи, които говорят ромски или турски у дома. На следващо място бедният социално-емоционален опит в затворената семейна общност се сблъсква с моделите и правилата на училищната организационна култура. Съчетанието на невладеенето на българския език и липсата на училищната готовност поради непосещаване на детска градина са базисните предпоставки за страха от училище, от срещата с новата за тези деца култура (българска/национална и училищна) и на практика ги лишава от възможността да се включат в образователния процес и да получат качествено образование, адекватно на техните очаквания, потребности и интереси.
Данните от национални и международни изследвания показват наличието на голяма разлика в постиженията на учениците от българския и ромския етнос в края на началното училище. От друга страна се установява и голяма разлика в постиженията на учениците от градските и селските училища, в по-голямата част от които преобладават ромски ученици.
Изброените проблеми в своята съвкупност пораждат нуждата от разработване и апробиране на нова технология за адаптация на първокласниците от уязвими ромски общности към училищната среда, в центъра на която да се поставят дейности, подпомагащи развитието на езиковите и социално-емоционалните им умения.
Това провокира интереса на екипа на СНЦ „Етнотолеранс“, в който влизат преподаватели от няколко български университета, да разработим проект, основната цел на който е да предложи технологични решения за преход от майчиния/домашния език (ромски или турски) към официалния език на преподаване – българския и да развиe социално-емоционалните умения чрез достъпни за възрастта речеви изяви с използване на ромски приказки като съдържателна основа.
Намеренията, свързани с реализирането на основната цел, обхващат:
1. диагностика на училищната готовност на първокласници с майчин език, различен от българския, включени в експерименталните и контролните групи от пет училища-партньори по проекта;
2. идентифициране на проблемите при овладяването на българския език от учениците, за които е установено, че имат дефицити, в чиято основа е семейната среда, и на произтичащите от тези дефицити затруднения при покриване на изискванията на учебната програма по български език и литература за първи клас;
3. разработване на методически инструментариум за компенсация на езикови дефицити и създаване на речева основа за пълноценно общуване в рамките на социума, чрез използване на ромски приказки, което ще позволи да се овладее общуването на български език при запазване и обогатяване на етническата идентичност на учениците. Разчита се на мотивиране на учениците чрез съобразяване с интереса им към ромски приказки, съдържащи универсални мотиви, характерен за възрастта („приказна читателска фаза“ според Елизабет Шлибе Липерт). Допълнителна емоционална провокация на учениците е включване в дейностите на елементи от приказкотерапията (по методиката на Игор Вачков).
4. Апробиране на методическия инструментариум в експерименталните групи.
5. Изходна диагностика на речевите и социално-емоционалните умения на учениците, включени в експерименталните и контролните групи в края на работата по проекта.
6. Анализиране на резултатите и изготвяне на предложение за оптимизация на технологичните решения в първи клас при ученици билингви.
Проектът „Формиране на езикови и социално-емоционални умения чрез приказки“ е финансиран от фондация „Тръст за социална алтернатива“ и стартира изпълнението си през декември 2020.
1. Описание на ситуацията и методологията.
Избрахме да работим с първокласници от две училища в град Сливен и три селски училища от област Пловдив, които принадлежат към различни ромски подгрупи и имат различни нива на владеене на българския език.
В град Сливен наши партньори са СУ „Хаджи Мина Пашов” и VI ОУ „Братя Миладинови“.
В СУ „Хаджи Мина Пашов” се обучават живеещите в кв. „Никола Кочев“, които са с ромско самосъзнание, но са християни и говорят ромски и/или български език в домашна среда.
В VI ОУ „Братя Миладинови“ се обучават деца само от кв. „Надежда“, като образователната среда е хомогенна и липсва езиковия и поведенчески пример на българското дете. В квартала, в който живеят роми от подгрупа, наречена „голите“, те са с ромско самосъзнание, но са в маргинална ситуация и в домашна среда се ползва само „лахо“ – диалект на ромския език. Другата подгрупа са „турски роми“, които са мюсюлмани с турско самосъзнание и говорят локален диалект на турския език. Те са мнозинство в квартала и в сравнение с първата група са с по-добро финансово състояние, което им позволява да „диктуват“ правилата за живеене и моделите на поведение.
Може да се каже, че в двете сливенски училища се обучават и възпитават деца от три различни ромски подгрупи, живеещи в две различни махали – български роми християни с ромско самосъзнание и самочувствие, турски роми мюсюлмани с променена идентичност и т. нар. „голи“ – роми християни от групата на „лахо“.
Социалният статус на тези от квартал „Никола Кочев“ може да се определи като значително по-висок в сравнение с живеещите в кв. „Надежда“. Има значими разлики и в равнището на владеене на българския език в полза на първите.
Още три селски училища са включени в дейностите по апробация на технологията. Това са: ОУ „Васил Левски“ в село Караджово, община Садово, в което се обучават и ученици от съседните села – Кочево и Моминско; ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в село Чешнегирово, община Садово и ОУ „Граф Н. Игнатиев” – средищно училище, в което се обучават ученици от селата Граф Игнатиево, община Марица и Царимир, Неделево, Церетелево и Любен от община Съединение.
ОУ „Васил Левски“ е мултиетническо, в което се учат българи, турци и роми, но преобладават ромските ученици от групата на „калайджиите”. През учебната 2019-2020 година първокласниците са 16 ромски деца.
ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ е мултиетническо с българи и роми, но в първи клас са записани 10 ученици – всички от ромски произход.
В ОУ „Граф Н. Игнатиев” 58% се самоопределят като българи и 42% се самоопределят като роми (преобладават ромите от групата на йерлиите, занимаващи се основно с калайджийство). Това съотношение в състава на учениците се наблюдава през последните години, като тенденцията е да се увеличава броят на децата от ромския етнос поради обективни демографки причини. През учебната 2018-2019 година в ОУ „Граф Н. Игнатиев“ има отпаднали само трима ученици, но успехът на учениците с ромски произход е незадоволителен, поради ниската степен на заинтересованост на децата от учебния процес, допуснатите неизвинени отсъствия, високата степен на трудност на учебния материал и по-високите изисквания към всички съобразени с учениците с български произход. За учебната 2019-2020 година за първи път от близо 50 години в училището има две паралелки в първи клас, от които едната е контролна, а другата – експериментална като в нея има 14 ромски деца.
Идеята ни беше в работата да се включат училища, които са с различен социокултурен състав: обособено градско сегрегирано квартално училище, каквото е VI ОУ „Братя Миладинови“; голямо вторично сегрегирано градско като СУ „Хаджи Мина Пашов“; маломерни селски и средищни, в които има деца от различни етноси и населени места, но в които ромските преобладават.
Това позволи да се диагностицират равнищата на училищна готовност на ромски деца, живеещи в градска среда в различни ромски махали и в малки села от една страна, а от друга имахме възможност да конструираме две групи първокласници, които бяха разделени в експериментална, с която се работи по проекта, и контролна (първокласници от една паралелка от ОУ „Граф Н. Игнатиев“ и три палалелки от VI ОУ „Братя Миладинови“).
Така на практика се гарантира провеждане на експериментална работа в класически вариант с две групи, които са равнопоставени на входа, и може да се отчете напредъкът на едните и другите и да се види ефектът на апробираната технология не само за учениците от експерименталните групи, но и да се сравни с този от контролните.
2. Технология и апробиране.
През месец декември 2019 г. се проведе входящата диагностика с Тест за училищна готовност № 2. Елементарни понятия от „Диагностика на готовността на децата за училище“, разработен от Л. Върховън и адаптиран и стандартизиран за българските условия от Ф. Стоянова (Бижков, Стоянова 2004: 8).
Изборът на този тест е продиктуван от съдържанието му, свързано с употребата на езикови единици, без които комуникацията не е възможна: предимно наречия, предлози за място, местоимения. Тестът съдържа 28 въпроса. За установяване на готовност за училище се приема верен отговор на най-малко 16 от въпросите, което слага долна граница при 57% верни отговори.
Общият резултат от диагностиката показва, че равнището на училищна готовност е удовлетворително едва за 36% от учениците от експерименталната група.
На базата на диагностиката се предлагат подходи, насочени към компенсация на езикови дефицити на първокласниците при общуване на български език. Те включват реорганизация на образователната среда, елементи от инцидентното учене, игрови техники „насочени към компенсиране на езиковите дефицити на първокласниците, продиктувани от семейната среда, към повишаване на мотивацията за посещаване на училище и оптимизиране на комуникацията между децата и учителите“, част от които са представени от К. Йочева (Йочева 2020)
Методологическата основа на технологията включва:
- методиката на Маргарита Георгиева за обучение по български език в условията на билингвизъм;
- основополагащите философски идеи и ценности на интеркултурализма у нас (Тоцева 2010 а и Тоцева 2010 б);
- принципите на интеркултурното образование;
- приказкотерапията, разработена и апробирана като технология от Игор Вачков и др.
В основата на методическия инструментариум са ромските приказки, разказани от Йосиф Нунев, които са адаптирани за работата с първокласниците.
При адаптацията на текстовете за работа се използват:
1. Формален подход към текста (Фог индекс и Индекс на Флеш), позволяващ да се прецени степента на готовност на учениците за възприемане на текст с определен обем и структура, съобразени с възрастовите и познавателни възможности на първокласници от уязвими групи с майчин/домашен език, различен от българския.
2. Съдържателен подход към работа с текста (INSERT техника, цветни полета, сетивна карта и др.), който е насочен към формиране на речеви умения и обогатяване на активния речник на учениците на български език на различни лексико-граматични равнища.
3. Тематичен и/или ситуативен подход за анализ на контекста, при който се използва социално-емоционалният опит на малките ученици за речево поведение в познати ситуации и по теми, свързани с тяхното ежедневие.
Изборът на приказките на Йосиф Нунев като съдържателна основа на методическия инструментариум е обоснован от няколко фактора:
- етнокултурните особености на текстовете, дефинирани като ромски приказки, което предполага популярност на семейно-битово равнище;
- опростена структура на приказния текст;
- ясно диференцирани герои с характеристики, близки до социално-емоционалния опит на учениците, удобни за създаване на поведенчески паралели и извличане на нравствени послания, с което се реализират и възпитателни цели;
- наличие на вариант на текста не само на български, но и на ромски език.
За да се реализира успешно преход от майчиния/домашния език, първоначално е необходимо учениците да познават съдържанието на ромски език, след което да работят с адаптирания вариант на български език, без да се затрудняват поради неразбиране на съдържанието.
При апробирането на технологията учителите след предварителна подготовка, получена в рамките на проекта и на базата на разработените от експертния екип дидактически материали, ориентират дейностите около следните теми:
- Подготовка на образователното пространство;
- Контрол на емоциите по време на занятията;
- Предкомуникативно езиково обучение;
- Формиране на социални и емоционални умения;
- Формиране на умения за пространствена ориентация;
- Работа с текст на позната приказка (на ниво дума);
- Работа с текст на позната приказка (на ниво герои);
- Работа с текст на позната приказка (диалог);
- Сценарии за реални комуникативни ситуации с оглед на овладяване на тематична лексика (думи и изрази) на български език;
- Формиране на речеви умения и обогатяване на активния речник на учениците на български език;
- Комуникативно езиково развитие на учениците.
В методически план се разчита преди всичко на визуализацията и се използват иновативни техники за качествена оценка и самооценка на работата на учениците. Акцент в обучението е развитието и усъвършенстването на уменията за възприемане и създаване на устен текст, насочен към диалогично общуване в реални, реалистични и въображаеми комуникативни ситуации.
Занятията бяха планирани по два часа седмично, но извънредното положение доведе до промяна в графика и продължаване на работата през месеците юни и август. След тяхното приключване беше решаван тестът за изходно ниво от учениците от експерименталните групи.
Резултатите от него са много добри и като „конкретни постижения могат да се отбележат следните:
- повишаване на мотивацията на учителите, работещи с първокласници-роми от уязвими общности за разнообразяване на процеса на обучение и възпитание с използването на иновативни модели и интерактивни методи и техники;
- промяна на образователната среда с включването на визуализация и оборудване, което създава благоприятни предпоставки за провеждане на контекстно базирано обучение;
- засилен интерес на учениците към изучаването на българския език в условията на игрови дейности и използването на нови дидактически материали и ресурси;
- намаляване на неизвинените отсъствия, което се обяснява с желанието да участват в заниманията в новата образователна среда и персонални раздадените дидактически материали – бяла дъска, магнитки букви, флумастри, възглавнички, чашки, китайски пръчици и др.“ (Йочева 2020)
Работата през лятото беше обогатена с въвеждането на интеркултурен театър. Това позволи драматизираният по време на занятията вариант на приказка (отначало при част от групите почти изцяло на ромски език и постепенно някои от думите и изразите в ромския текст да се заменят с български) да се представи на български език.
Приказкотерапевтичният подход към конструиране на текстове позволи учениците да създават диалози по образец от комуникативни ситуации от приказния текст по същия модел с използване на майчния език и постепенен преход към българския.
Част от лятна школа по интеркултурна приказкотерапия беше реализирана в края на август в едно от училищата в рамките на три дни с активното участие на четирима експерти от СНЦ „Етнотолеранс“ и началният учител, който е класен на паралелката. Заниманията бяха в рамките на 4 часа дневно. Използваха се игрови методи, драматизация, речеви упражнения. Бяха подготвени декори и костюми, а също и музикалното оформление. В останалите училища тя се трансформира в ателие по интеркултурна приказкотерапия и ще се осъществи през септември и октомври в почивни за учениците дни. В края на октомври само началните учителите ще продължат работата в нея още два дни, за да се подготвят представленията, които ще се направят пред публика от родители и съученици в рамките на тържествата посветени на Деня на будителите.
Заключение
Над 100 ученици роми от петте училища партньори, включени в експерименталните групи завършиха първи клас с обогатени езикови и социално-емоционални умения.
Техните начални учители обогатиха своя методически инструментариум в хода на апробацията, а директорите на училищата, педагогическите съветници и образователните медиатори от партньорските училища натрупаха преки впечатление от процеса на осъществяване на апробацията на методиката и развитието на езиковите и социално-емиционалните умения на техните ученици.
Като резултат от работата по проекта можем да посочим на първо място адаптирания диагностичен инструментариум за входно равнище и авторския за изходно, който може да се използва и от други учители в други училища, които работят с ученици билингви от уязвими групи.
На второ място е авторската иновативна технология за компенсация на езиковите дефицити и създаване на речева основа за пълноценно общуване в рамките на социума, която отчита езиковото равнище и социо-културните специфики на учениците от различните ромски подгрупи с включения в нея методически инструментариум за подобряване на езиковите и социално-емоционални умения на базата на работа с ромски приказки.
На трето място – преминалите краткосрочно обучение по интеркултурна компетентост педагогически специалисти, които бяха обучени да работят с новата технология и обогатиха своя методически инструментариум в хода на апробацията.
Това в дългосрочен план дава възможност те да продължат да използват принципите, моделите и техниките за мотивация, езиково развитие и обогатяване на социално-емоционалния опит на учениците.
Нещо повече – в рамките на вътрешноучилищната квалификация те могат да споделят опит със своите колеги.
Резултатите от входящата и изходящата диагностика позволяват да се демонстрира индивидуалното и груповото развитие на учениците от експерименталните групи; да се сравни с това на учениците от контролните групи и със средните равнища на успеваемост за страната.
На базата на резултатите от диагностиките ще бъде изготвено предложение за оптимизация на технологичните решения за работа в първи клас с ученици билингви от уязвими групи.
Закупените декори, обзавеждане, оборудване, дидактически материали, помагала, книги и други ще останат в класните стаи и ще могат да се ползват и от следващите първокласници.
Най-силната страна на този проект е авторската технология за компенсация на езикови дефицити и създаване на речева основа за пълноценно общуване в рамките на социума, която се реализира чрез методическия инструментариум.
Устойчивостта на постигнатото по проекта ще се постигне чрез използването на тази технология и съпътстващия я методически инструментариум и в следващите години.
Учителите, участвали в апробациятам ще могат да споделят и предадат своя опит на колегите си от други училища на конференции, при взаимно посещения и други форуми и конкурси за споделяне на добри практики.
Успешният опит на училищата партньори ще им позволи да вземат участие в конференции и педагогически форуми за споделяне на постиженията и резултатите, но и за разработване и реализиране на подобни проекти.
Първият пример за успешно мултиплициране на някои от базисните елементи от иновативната технология е проектът на ОУ „Васил Левски“ от село Караджово на тема „Да нарисувам приказка“, който е одобрен и ще бъде финансиран от Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства още през учебната 2020-2021 година.
И не на последно място по значимост направените предложения за оптимизиране на технологичните решения за подобряване на езиковите и социално-емоционалните умения на ученици билингви, които се обучават в първи клас, ще бъдат изпратени в Министерството на образованието и науката с предложение да се популяризират и прилагат в мултиетнически училища.
Използвани източници
Бижков, Г., Ф. Стоянова. 2004. Тест за диагностика на готовността на децата за училище. София [Bizhkov, G., F. Stoyanova. 2004. Test za diagnostika na gotovnostta na detsata za uchilishte. Sofiya]
Йочева, К. 2020. Методически подходи за компенсация на езикови дефицити при първокласници роми. Доклад от научно-практическа конференция на тема „Актуални политики и практики в образованието: Компетентностният подход в образователния процес“. Плевен [Yocheva, K. 2020. Metodicheski podhodi za kompensatsiya na ezikovi defitsiti pri parvoklasnitsi romi. Doklad ot nauchno-prakticheska konferentsiya na tema "Aktualni politiki i praktiki v obrazovanieto: Kompetentnostniyat podhod v obrazovatelniya protses". Pleven]
Тоцева, Я. 2010 а. Философията на интеркултурализма и свободата да бъдeш себе си. В: Педагогика, год. ХХ, № 6, с. 3-14 [Totseva, Y. 2010 a. Filosofiyata na interkulturalizma i svobodata da badesh sebe si. V: Pedagogika, god. XX, № 6, s. 3-14]
Тоцева, Я. 2010 б. Интеркултурно образование и образователна интеграция в българското училище. В: Стратегии на образователната и научна политика, № 4, с. 327-337 [Totseva, Y. 2010 b. Interkulturno obrazovanie i obrazovatelna integratsiya v balgarskoto uchilishte. V: Strategii na obrazovatelnata i nauchna politika, № 4, s. 327-337]
