Българските учители и електронните ресурси за образователни цели

"Българските учители и електронните ресурси за образователни цели" е текст публикуван в   сборника "Педагогическата комуникация – традиционна и дигитална", изд. Фабер, Велико Търново, 2019, ISBN 978-619-00-0929-0 на стр. 32-43. 
Той е представен като основен доклад на международна научна конференция със същото име на 5 април 2019 година.

Увод

Темата за използването на електронни образователни ресурси от българските учители в процеса на подготовката и провеждането на процеса на обучение не се нуждае от обосновка относно своята актуалност и значимост. През настоящата 2018-2019 учебна година близо 300 училища работят по проекти, в рамките на които осъществяват образователни иновации, в голямата си част свързани с използването на дигитални образователни ресурси и технологии.

Дизайн на изследването

В настоящия доклад се представят резултатите от емпирично проучване, проведено с 240 учители относно използването на електронни образователни ресурси и софтуери в хода на тяхната педагогическа работа.

Изследването е проведено с помощта на анкетна карта в периода ноември-декември 2018г. Учителите са били участници в квалификационни курсове, провеждани в рамките на проект BG05M2OP001-2.010-0001 „Квалификация за професионално развитие на педагогическите специалисти“ на МОН, финансиран по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г.

Анкетната карта включва 10 въпроса със затворени отговори. Мненията и оценките се ранжират в петстепенна скала. Два от въпросите са оформени като батерии с множество от еднотипни възможности или твърдения.

Основната цел е да се проследи технологията на използването на онлайн базирани образователни ресурси в хода на подготовката и провеждане на урочната работа.

Работните хипотези са:

-     учителите използват предимно презентации и видео клипове в урочната си работа;

-     учителите използват по-рядко образователен софтуер за формиране на умения и за целите на оценяването в урочната си работа;

-     учителите подценяват ролята на визуализацията за разбирането на преподадения материал и неговото по-трайно запомняне.

Характеристики на учителите от извадката

В изследването са включени учители от две основни и седем средни училища и една професионална гимназия от градовете: София, Пазарджик, Козлодуй, Разград, Шумен, Исперих и Нови Искър.

24% от учителите работят в основни училища, 70% в средни и 6% в професионална гимназия. Сред тях началните учители са 36%.

Съотношението мъже – жени не изненадва, като се има предвид общата картина – 11% мъже и 89% жени.

Разпределението по възраст е следното: 15% са на възраст до 35 години, 37% са между 36 и 45 години, 39% са от 46 до 55-годишни и само 10% са на възраст над 55. Може да се каже, че младите учители в това изследване са повече спрямо данните за разпределние в национален мащаб. Три четвърти от учителите са на възраст от 36 до 55 години, което предполага достатъчен опит и практика. Възрастовото разпределение дава основания да приемем отговорите за плод на осъзната професионална преценка и коректно ранжиране.

По отношение на педагогическия стаж се установи, че 17% имат стаж по-малко от пет години, всеки четвърти е в диапазона от 6 до 15 години, 30% имат стаж от 16 до 25 години, 23% имат стаж от 26 до 35 години и само 5% имат повече от 35 години. Интересно е да се отбележи, че има учители на възраст от 36 и 45 години със стаж по-малко от пет години, което означава, че те са влезли в училище не веднага след завършване на университета, а в един по-късен етап. Също така е видно, че 10% са на възраст над 55 години, но стаж над 35 години имат само 5%.

Анализ на резултатите

В курсове за използване на електронни ресурси за образователни цели са участвали 64%. Този резултат е обнадеждаващ, защото това са повече от половината, а останалите 36% не са. Данните обаче показват, че и тези от втората група използват ресурсите със същата честота и на практика няма сериозни разминавания в резултатите, показани от двете групи – обучавани и необучавани.

На въпроса: До каква степен имате осигурен свободен и безплатен достъп до електронни образователни ресурси, необходими за Вашата работа по учебните дисциплини, които преподавате? учителите имаха възможност да ранжират отговорите си по петстепенна скала: висока, по-скоро висока, донякъде, по-скоро ниска и нямам такъв. 27% са посочили, че имат във висока степен, а други 34%, че имат в по-скоро висока. Ако ги сумираме, можем да приемем за достоверно, че 61% от анкетираните имат осигурен свободен и безплатен достъп до електронни образователни ресурси. 27% посочват, че това им е осигурено донякъде, 10% оценяват достъпа си като незадоволителен и само 2% са посочили, че нямат такъв. Възниква въпросът кой им е осигурил този достъп – училището, в което работят, или те самите.

На въпроса: До каква степен използвате електронни ресурси с платен достъп, необходими за Вашата работа по учебните дисциплини, които преподавате? учителите са можели да ранжират между: висока, по-скоро висока, донякъде, по-скоро ниска степен и отговора не използвам. Само 10% са посочили, че използват електронни ресурси с платен достъп във висока степен, 17%, че правят това във висока степен, 26% правят това донякъде, 24% в по-скоро ниска и 23% - не използват. Видно е, че почти всеки четвърти не използва и ако се прибавят тези, които се посочили отговора „по-скоро ниска“, това оформя група от почти 50%. На другия полюс са 27%, които ползват ресурси с платен достъп. Остава открит въпросът какви се тази ресурси, които те ползват, какви са сумите, и кой ги плаща – училището или те самите, но затова е нужно ново емпирично проучване.

Отговорите на следващия въпрос бяха свързани с получаване на информация относно използването на електронни образователни ресурси при подготовката на уроците. Учителите имаха възможност да изберат вида на ресурса и честотата на неговото използване – всеки ден, веднъж седмично, веднъж месечно, по-рядко или никога. Те трябваше да оценят общо 13 ресурса:

1.     Онлайн речници използват всеки ден 27%, веднъж седмично – 24%, веднъж месечно – 14%, по рядко – 23%, а никога не се използвали – 12%.

2.     Онлайн справочници използват всеки ден 25%, веднъж седмично – 33%, по 15% са тези, които ползват веднъж месечно или по-рядко и отново 12% никога.

3.     Електронни библиотеки всеки ден ползват 16%, веднъж седмично – 27%, веднъж месечно 21%, други 20% го правят по-рядко и 16% са посочили, че не са ползвали никога.

4.     Образователните платформи за споделяне на материали и опит станаха доста популярни в България през последните няколко години и не е изненада, че 25% ги ползват всеки ден, а други 25% - веднъж седмично, 23% - веднъж месечно, 19% - правят това по-рядко и само 8% не ги използват.

5.     Образователните блогове също се ползват с голям интерес. За това свидетелстват данните, че 19% ги четат всеки ден, 32% - веднъж седмично, 22% - веднъж месечно, 17% - правят това по-рядко, а 10% не ги ползват в работата си при подготовката на уроците.

6.     Образователен софтуер за игри и упражнения всеки ден използват 19%, 30% правят това веднъж седмично, 20% - веднъж месечно, 18 % - по-рядко и 13% никога.

Поколенията Z и Алфа, които са ученици към настоящето, са дигитални и визуални поколения. Имайки предвид това, зададохме въпроса за ползването на видео клипове с обучителна цел. Резултатите съвпаднаха с нашите очаквания това да е най-активно използваният ресурс. 30% от учителите ги ползват всеки ден, други 34% го правят веднъж седмично, 16% - веднъж месечно, 14% - по-рядко и само 6% не са ползвали видео. Визуализацията на учебното съдържание зависи от учебния предмет и възрастта на учениците. Спецификата на учебното съдържание в най-голяма степен предопределя дали е възможно то да се визуализира или не, а след това идва изборът на учителя, който се обуславя както от неговия стил на преподаване, така и от особеностите на групата обучаеми, с които му предстои да работи. Визуализацията е особено важна при учениците в началните класове, особени в региони, където те имат по-беден социален опит и/или езикови дефицити. Тя обаче не е за подценяване при по-големите ученици, които имат по-високи нива на социо-културна и комуникативна компетентност, защото при тях визуалните послания са част от ежедневието им и те се осмислят по-бързо и по-лесно.

7.     Следващият ресурс, наречен „тюториали“, предизвика затруднения у голяма част от анкетираните учители, които първо се затрудниха да го осмислят, а след това и да преценят доколко използват такива онлайн наръчници и пътеводители. Вероятно в резултат на това само 5% са посочили, че използват тюториали всеки ден, 17%, че го правят веднъж седмично, 16%, че ги ползват веднъж месечно, 22%, че правят това по-рядко и 40% са посочили, че не са ползвали такива ресурси. Сред ползващите са основно учители по информатика и информационни технологии и по английски език.

8.     Презентациите, които от дълго време се считат за най-доброто средство за визуализация и мултимедийно представяне на новото учебно съдържание, се ползват ежедневно от 30% от анкетираните учители, а други 40% посочват, че ги ползват веднъж седмично. По-слаб интерес предизвикват при 14%, които са посочили, че ги използват веднъж месечно, а 12% правят това още по-рядко. Само 4% от учителите са посочили, че не ползват презентации при подготовката си за уроците. Възниква въпросът дали под използване учителите разбират само получаване на информация от чужди презентации, публикувани в мрежата, или те имат предвид изготвянето на собствени или модифицирането на чужди според техните виждания. Това налага допълнително проучване с уточняващи въпроси относно създаването, ползването и споделянето на презентации, а също така и задаването на домашни работи или групови проекти и задачи за изготвяне на презентации от страна на учениците.

9.     Много учители вече имат свои блогове, в които споделят добри практики, авторски продукти, разсъждения и предложения за промяна. Това ни даде основания да попитаме дали се ползват тези блогове при подготовката на уроците. Според 17% от анкетираните те използват ресурси от тях всеки ден, 24% правят това веднъж седмично, 28% - веднъж месечно, 20% макар и по-рядко, проявяват интерес към блоговете на свои колеги, а останалите 11% не са ги ползвали никога. Учителската блогосфера не е била предмет на научно изследване у нас и може би е време да се направи опит за нейното анализиране.

10.  Уикипедия и Уики ресурсите се оказаха според резултатите от анкетата сред най-често ползваните ресурси. 32% от учителите ги ползват всеки ден, а други 33% - поне веднъж седмично. Веднъж месечно се ползват от 17%, а по-рядко от 14% и само 4% (9 човека) са посочили, че не ги ползват.

В хода на проведени полустандартизирани интервюта с малка група учители, част от които от училищата, включени в това проучване, те споделиха, че Уикипедия и Уики ресурсите са най-популярните източници за учениците от горните класове. Каква е връзката между ползването на Уикипедия и Уики ресурсите от страна на учителите и учениците също би било интересно да се установи. Възможни са две хипотези – учителите да са задали този модел за търсене на информация или те да следват модела, който са установили, че е много популярен сред учениците им. Като се има предвид, че голяма част от учителите не са дигитално поколение, е възможно да се потвърди втората хипотеза. Не е без значение и фактът, че Уикипедия се появява на първо място при търсене на информация за хора и събития в интернет.

11.  Уебинарите едва в последните няколко години получиха по-голяма популярност сред учителите у нас най-вече във връзка с възможностите да се квалифицират чрез дистанционни или частично дистанционни форми за получаване на кредити. Като ресурс за подготовка на уроците са посочени от 6% като използвани всеки ден, от 12% - като ползвани веднъж седмично, от 23% - като ползвани веднъж месечно. По-рядко ги ползват 40%, а 19% никога не са ги ползвали.

12.  На последно място в тази батерия бяха поставени социалните мрежи. Те обаче излязоха на първо място по честота на ползване. 50% от учителите са заявили, че ги ползват всеки ден, 16% ги ползват веднъж седмично, 9% - веднъж месечно, 14% още по-рядко и 11% не ги ползват. Това, че половината от анкетираните са посочили социалните мрежи като място, откъдето се ползват образователни ресурси ежедневно, поставя въпроса за това какво точно вземат оттам. Известно е, че има много професионални групи – отворени, но повечето затворени, в които учителите споделят опит и материали.

Колко често използвате електронни учебници в урочната си работа? е въпросът, който целеше да се установи популярността на дигиталните версии, които се появиха скоро. Необходимо е да направим уговорката, че има огромно разнообразие в съдържанието и качеството им. От друга страна, има учебни предмети, по които няма електронни учебници или пък те не се ползват от учителите поради липса на достатъчно компютри или по други причини. Въпреки тези уговорки и наши страхове се оказа, че 29% от анкетираните са посочили, че ползват електронни учебници всеки ден. Веднъж седмично го правят 24%, веднъж месечно – 13%, а по-рядко – 20%. Няма учители, които да са заявили, че не ползват.

Тъй като темата за презентациите е много активно обсъждана, запитахме учителите: Колко често използвате презентации в урочната си работа? 23% отговориха, че го правят всеки ден, 39% - веднъж седмично, 20% - веднъж месечно, 13% - по рядко и 4 % - не ползват. Когато сравним тези резултатите с отговорите на въпроса колко често ползват презентации при подготовката е видно, че с малки колебания съотношението е почти същото с лек спад по отношение на ежедневното ползване.

Ползването на видеоклипове в хода на подготовката е оказало влияние и върху честотата на използването им в урочната си работа, което установихме чрез следващия седми въпрос. 17% всеки ден показват на учениците си видеоклипове, 35% го правят веднъж седмично, 21% - веднъж месечно, 19% по рядко и само 8% не ползват този аудио-визуален ресурс. Около половината учители поне веднъж седмично включват видеоматериали в уроците си, но другата половина го правят веднъж месечно, по-рядко или не го правят. Това поставя въпроса за осмислянето на този вид онагледяване в контекста на характеристиките на новите поколения обучавани, които са потопени във визуалния дигитален свят от най-ранна детска възраст.

Следващите два въпроса целяха да задълбочат темата за визуалното представяне на учебно съдържание по отношение на разбирането и на по-трайното запомняне на знанията.

Според 30% от анкетираните визуалното представяне на учебно съдържание помага на учениците за разберат преподаваните знания във висока степен, други 48% считат, че това става в по-скоро висока степен, 22% са склонни да изразят съмнения и считат, че това става донякъде.

Почти същите са резултатите по отношение на оценките за възможностите на визуалното представяне на учебно съдържание за постигане на по-трайно запомняне. 28% ги оценяват като високи, 48% като по-скоро високи, 22% се колебаят и 2% считат, че това не помага.

В последния въпрос се търсеше мнението на учителите за четири твърдения относно използването на електронни образователни ресурси в процеса на преподаването и оценяването:

1. Видеоуроците улесняват усвояването на знания;
2. Презентациите улесняват усвояването на знания;
3. Електронните тестове са желани от учениците;
4. Електронните учебници могат да заместят хартиените.

Твърденията се оценяваха по петстепенна скала от напълно съгласен до не съм съгласен.

53% от анкетираните са напълно съгласни с първото твърдение, 39% са по-скоро съгласни, 6% не могат да преценят и 2% са несъгласни. Определено може са се приеме, че 92% оценяват високо възможностите на аудио-визуалните средства и технологии. От отговорите на предишните няколко въпроса обаче става ясно, че тези, които използват видео при подготовката на уроците си и при провеждането им, са значително по-малко.

С второто твърдение, свързано с презентациите, са напълно съгласни 47%, по-скоро съгласни 46% или общо 93%. Само 5% не могат да преценят и 2% са по-скоро несъгласни. От отговорите на шестия въпрос обаче е видно, че 23% от учителите използват презентации в урочната си работа всеки ден, а 39% го правят веднъж седмично. Възниква въпросът, защо след като оценяват ползите, на практика не се възползват от тези възможности за интеракция по посока улесняване на процесите на усвояване.

Третото твърдение относно електронните тестове и доколко са желани от учениците е оценено разнопосочно. 28% от учителите са напълно съгласни, че те са желани, 33% са по-скоро съгласни, но други 33% не могат да преценят, а 6% са по-скоро несъгласни. Ако съберем процентите на учителите с положително мнение, се получат 61%, но всеки трети се затруднява да даде оценка. Тук могат да се зададат няколко нови въпроса: Кой подготвя електронните тестове? С какъв софтуер се правят? Как и от кого се оценяват? Факт е, че има редица образователни платформи и сайтове, а също така и онлайн базирани софтуери – част от които платени, а други безплатни, които са на разположение на учителите. В част от иновативните училища тяхното ползване е сърцевината на иновацията, в която са включени по-малки или по-големи групи от учениците им. Доколко обаче ползването на електронни тестове е част от ежедневието може да се каже едва след национално представително изследване.

Последното твърдение относно възможността електронните учебници да заместят хартиените е разделило учителите. 23% са напълно съгласни, 28% – по-скоро съгласни или общо 51%, докато други 22% не могат да преценят. За първи път се появяват и две група несъгласни – по-скоро несъгласни – 18% и несъгласни 9%, които са общо 27% от анкетираните. Ако сравним данните от този въпрос с тези от петия въпрос, от които е видно, че 29% от анкетираните са посочили, че ползват електронни учебници всеки ден, а други 24% го правят веднъж седмично, може да се предположи, че тези, които го правят, са се уверили във възможностите на електронните учебници да заменят хартиените. От друга страна, в публичното пространство се изказват сериозни възражения спрямо идеята за тази замяна както поради носталгични причини (ние сме учили и чели от хартиени книги), а така също и защото в част от училищата липсват достатъчно компютри и устройства за ползването им.

Заключение с основни изводи и препоръки

Резултатите като цяло показват, че учителите имат нужните умения и дигитални компетентности да използват електронни образователни ресурси, независимо дали са участвали в курсове за това или не.

Потвърдиха се хипотезите, че те използват предимно презентации и видео клипове в урочната си работа и че по-рядко използват образователен софтуер за формиране на умения и за целите на оценяването в урочната си работа.

Не се потвърди хипотезата, че учителите подценяват ролята на визуализацията за разбирането на преподадения материал и неговото по-трайно запомняне, защото те оценяват високо тази роля, но от друга страна все още е недостатъчен броят на тези, които визуализират.

Изследването постави много въпроси, които се нуждаят от допълнително проучване:

- Кой и как им осигурява свободен и безплатен достъп до електронни образователни ресурси, необходими за тяхната работа по учебните дисциплини, които преподават?

- Какви платени образователни ресурси ползват и кой плаща?

- Кои са образователните платформи за споделяне на материали и опит, които те ползват?

-  Кои са образователните блогове, които ползват?

-  Какво включва учителската блогосфера?

Резултатите позволяват да се направят и няколко основни извода:

- учителите все още са само ползватели и по-малко създатели на електронни образователни ресурси, като изключим презентациите, които те правят;

- липсва колаборативност по отношение на работата с тези ресурси;

- не се познават в достатъчна степен възможностите за съчетаване на мултимедийните продукти за повишаване на качеството на възприемане и затвърдяване на получените знания и формиране на умения и компетентности;

- социалните мрежи се оказват най-често ползваните източници на електронни ресурси с образователна цел;

- на второ място идват Уикипедия и уики ресурсите, чиято стойност като достоверни научни източници не е много висока.

В заключение може да се каже, че темата за използването на дигитални образователни ресурси от страна на българските учители заслужава сериозно внимание както от страна на образователната администрация в лицето на Министерството на образованието и науката, а така също и на представителите на научната педагогическа общност.

Във възможностите на първите е създаването на условия за по-широко прилагане на новите технологии в процеса на училищното обучение чрез осигуряване на материална база и практическа подготовка на учителите за използването на богатата гама от образователни софтуери и продукти.

Университетските преподаватели и изследователите на проблемите на училищното образование биха могли да активират усилията си по посока не само диагностика на равнището на дигиталните компетентности на учителите, но и в създаването на нов модел за подготовка и квалификация на учителите, работещи в дигиталния 21. век.

Добрите практики, които демонстрират част от иновативните училища, които работят с дигитални образователни ресурси, могат да се споделят и популяризират и така да получат не само устойчивост, но и мултиплициране във все повече български училища.

Добрата материална база е безспорно необходима като предпоставка за модернизиране и дигитализиране на образователния процес в училище, но без добре подготвени и мотивирани учители тя няма как да доведе до промяна на технологиите на преподаване и учене.

Новата парадигма, която трябва да се реализира в българското училище, е подготовката на искащ, знаещ и можещ дигитален гражданин, с богат набор от компетентности, които да бъдат основа на неговото последвало социално, професионално и личностно развитие.

ИНОВАЦИИТЕ КАТО ПРЕВЕНЦИЯ НА ОТПАДАНЕТО В МУЛТИКУЛТУРНИ УЧИЛИЩА

Abstract: The new pre-school and school education law, which enters into force in the autumn of 2016 create prerequisites for the emergence of innovative schools. According to Ordinance No. 9 of 19.08.2016 on institutions in the system of pre-school and school education: "Innovative schools are schools that achieve improvement of the quality of education by: 1. Developing and introducing innovative elements regarding the organization and / or the content of the training; 2. Organizing in a new or improved way the management, training and educational environment; 3. Using new teaching methods; 4. Developing in new ways educational content, school programmes and school plans." More than 200 schools applied in 2017, and in January 2018 154 new innovation proposals from 153 schools for the 2018/2019 school year were received. During the school year 2017-2018 after the approval of the projects, 185 innovative schools, 15 of which multicultural from the Amalipe Center for Interethnic Dialogue and Tolerance net, also work on the project "Every student can be excellent student ".The focus of this report is on presenting the experience of these schools to combine innovative approaches with educational integration on the one hand and to use them to prevent the dropout threatening a large proportion of Roma pupils during the secondary school on the other. An attempt was made to group schools according to what types of innovation that have been tested. The benefits and results of the change were be sought to prevent the dropout. The effects of innovation activity were analyzed both for students, as well as for the directors and teachers who have been involved in the process.

Key words: innovative schools, educational integration, innovative approaches, multicultural schools

Въведение

Идеята за търсене на връзка между иновациите и превенцията на отпадането в мултикултурни училища, която ще развием в този текст, може да се разглежда като развитие на изследвателския ни интерес с един по-различен фокус. Преди пет-шест години направихме емпирично изследване, за да се диагностицира отношението на учители, работещи в мултикултурни училища, към иновациите и политиките в областта на образователната интеграция на деца и ученици от етническите малцинства.[i] В него взеха участие 60 учители, които към момента на изследването (учебната 2012–2013) участваха в проекти финансирани по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007–2013” по Схема: BG051PO001-4.1.05 „Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства“ в различни региони на страната. В него беше заложена хипотезата, че учителите оказват съпротива на иновациите, защото се страхуват от промяната. Получените резултати показаха, че тя не се доказа. Нещо повече – 63,3% от учителите са изразили пълно съгласие с тезата: „В нашето училище активно търсим нови идеи и инициираме проекти.”, а 21,7% са по-скоро съгласни, което общо са около 85%. Напълно съгласни са 38,3% и още толкова са съгласните относно твърдението, е че „В нашето училище като правило новите идеи се приемат с готовност и ентусиазъм.” По отношение на твърдението, че: „Учителите избягват да предлагат нови идеи, защото обикновено реакцията е негативна” беше установено, че малко повече от 60% са позитивно настроените към новите идеи там и около 30% се страхуват от тях. С твърдението: „Като цяло сме предпазливи към нововъведенията, докато не се убедим, че са полезни” едва 10% са напълно съгласни, 31,7% по-скоро са съгласни, 35% се колебаят, а останалите 23,3% – не са съгласни. Ако сумираме съгласните и колебаещите, се получаваме една доста голяма група – почти 75%. Следващото твърдение целеше да се изяснят причините за предпазливостта и евентуалната съпротива: „Обикновено учителите са против нововъведенията, защото те са свързани с повече работа и напрежение.” С това са напълно съгласни 13,3%, по-скоро съгласни 25% (всеки четвърти), а 18,3 % се колебаят. По-скоро несъгласни са 26,7 % и категорично несъгласни – 16,7%. Ако сумираме съгласните, се получават 38,3% срещу 43,4% несъгласни.

В това пилотно изследване на отношението на учители, работещи в различни типове мултикултурни училища ние видяхме потенциал за иновационна дейност, която се легитимира едва след приемането през 2015 година на Закона за предучилищното и училищното образование, в който се появи термина „иновации“.

От научна гледна точка е важно да се анализира разбирането за иновацията, която според нас:

 ... не е просто промяна. Тя е промяна – нововъведение. Това означава, че не е достатъчно да премахнеш нещо, за да има иновация. Необходимо е да приложиш нов способ, нов метод, нови правила, или ново техническо средство, за да може да се каже, че е налице иновация. Иновацията може да бъде продукт, процес, позиция или парадигма. Иновацията е целенасочена, планирана и контролирана промяна, чрез която се решават организационни и съдържателни проблеми в различни области на човешката практика, а чрез педагогическата иновация се решават организационни и съдържателни проблеми на образованието в една определена образователна област (отделна занималня, детска градина, класна стая, училище, образователен регион, образователна система). (Тоцева, 2014: 6)

Законодателна рамка

Висока оценка заслужва включването сред основните принципи в Закона на следния: „иновативност и ефективност в педагогическите практики и в организацията на образователния процес въз основа на научна обоснованост и прогнозиране на резултатите от иновациите.“ (Закон, 2015)

Законът регламентира функционирането на иновативни училища, които са дефинирани като

„училища, които постигат подобряване на качеството на образованието, като:

1. разработват и въвеждат иновативни елементи по отношение на организацията и/или съдържанието на обучението;

2. организират по нов или усъвършенстван начин управлението, обучението и учебната среда;

3. използват нови методи на преподаване;

4. разработват по нов начин учебно съдържание, учебни програми и учебни планове.“ (Закон, 2015)

Текстовете от Закона са развити в Наредба № 9 от 19.08.2016 г. за институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Обн. в ДВ, бр. 68 от 30.08.2016 г., в сила от 30.08.2016 г., която в най-пълна степен разработва основните параметри на иновациите в училище.

В Наредбата няколко члена регламентират работата на иновативните училища сред които основно значение има

чл. 70. (1) Неспециализираните държавни, общински и частни училища могат да бъдат определяни за иновативни училища.

(2) За иновативни се определят училищата, които извършват целенасочена, планирана и контролирана промяна, чрез въвеждане наиновативни практики, с които се решават организационни и съдържателни проблеми в образователния процес.

(3) Иновацията в училище е крайният резултат от иновационната дейност, получила реализация във вид на нов образователен продукт или усъвършенстван процес, използван в практическата дейност.

(4) Иновативните училища са училища, които постигат подобряване на качеството на образованието, като:

1. разработват и въвеждат иновативни елементи по отношение на организацията и/или съдържанието на обучението;

2. организират по нов или усъвършенстван начин управлението, обучението и образователната среда;

3. използват нови методи на преподаване;

4. разработват по нов начин учебно съдържание, учебни програми и учебнипланове.“ (Наредба, 2016)

Педагогическият анализ позволява да се разтълкуват тези четири посоки на промяна, с които се цели подобряване на качеството:

„1. Разработване и въвеждане на иновативни елементи по отношение на организацията и/или съдържанието на обучението, което на практика са две различни неща, защото промяната на организацията на работата може да се свърже с промяна в учебното съдържание, но може и да не се свърже, може да се промени само едното или само и другото или и двете. Тук са възможни четири различни комбинации, от които училищиата биха могли да се възползват;

2. Организирането по нов или усъвършенстван начин на управлението, обучението и образователната среда от своя страна дава три различни възможности – да се промени модела на вътрешноучилищния мениджмънт, да се промени технологията на обучението и да се реорганизира образователната среда, в която ще се възпитават и обучават учениците. И в тази посока е възможно иновацията да включи комбинация от трите или да се направят само една или две промени. Това дава и една нова възможност за иновационно управление на училищата т.е. за въвеждане на нов модел на мениджмънт на училищната общност.

Не по-маловажна е възможността за насърчаване и интегриране на иновациите в класната стая. На ниво класна стая под иновативни педагогически подходи учителите у нас разбират преди всичко използването на информационните и комуникационните технологии в образователния процес. Затрудненията в тази област се свързват с липсата на добра материална база или липсата на мотивация за промяна в част от учителите.

3. Нови методи на преподаване е твърде широко понятие. На ниво класна стая това означава, че учителят има свободата на избира методите и техниките на работа. Практиката показва, че учителите, които са новатори, експериментират преди всичко с въвеждането на нови интерактивни техники и нови мултимедийни продукти.

В съвременната дидактика обаче няма критерии, по които се разделят стари от нови методи на преподаване. Това би могло да даде широта на избора на училищните екипи, които въвеждат методически иновации, от една страна, но от друга страна, липсват ясни критерии, които Комисията за иновативните училища, която оценява проектните предложения да прилага;

4. Четвъртото направление за иновативни дейности е свързано с разработването на училищната учебна документация по отношение на учебните планове, учебните програми и учебното съдържание. Това според мен е най-сериозната, но и най-трудната задача, защото подобни промени трябва да бъдат обосновани на базата на задълбочена предварителна теоретична подготовка. Свободата да се изготви училищен учебен план е изключително позитивна потенциална възможност за създаване на собствен облик на образователната институция. В българската образователна политика такава свобода са имали няколко експериментални училища, за съжаление функционирали не много продължителен период от време. Като цяло Министреството на образованието (независимо от промените в наименованието си) винаги е поддържало политиката на строг контрол върху унификацията на учебните планове, учебните програми и учебното съдържание, предлагано чрез учебниците и учебните помагала. Свободата обаче се свързва и с голямата отговорност за бъдещото личностно, социално и професионално развитие на випускниците на училището с подобни иновации.

От дидактическа гледна точка това е най-значимата иновация, която може да се осъществи, защото чрез нея:

-учениците имат възможност да се обучават по уникален учебен план, в който има учебни предмети, които са различни от тези в другите училища и тази реформа на учебния план дава възможност за консолидация на иновациите

- учебното съдържание може да се подбере и структурира по нов начин на базата на иновативната учебна програма.(Тоцева, 2018: 16-17)

Какво се случва на практика и в какви посоки са иновациите, които са реализирали училищата през учебната 2017/2018 година?

С Решение № 391 на Министерския съвет от 17 юли 2017 година за приемане на Списък на иновативните училища за учебната 2017/2018 година (Решение, 2017) са одобрени проектите на 185 образователни институции, от които 9 са начални училища, 73 са основни, 51 - средни, 30 са профилирани гимназии, 21 – професионални гимназии и един колеж. От тях 22 са държавни, 129 са общински и 33 са частни.

Описаните иновативни процеси в проектите ще бъдат с продължителност до 4 години и ще обхващат всички или част от участниците в образователния процес в училището. Те целят подобряване на качеството на образованието чрез иновации, които са насочени към:

- разработване и въвеждане на иновативни елементи по отношение на организацията и/или съдържанието на обучението – 46 училища;

- организиране по нов или усъвършенстван начин управлението, обучението и образователната среда – 51 училища;

- използване на нови методи на преподаване – 88 училища;

- разработване по нов начин учебно съдържание, учебни програми и учебни планове – 14 училища.

Тази кратка информация от доклада на министъра на образованието и науката позволява да се направи изводът, че почти половината от училищата (88) са се насочили към изполването на нови техники, методи и технологии. Като се има предвид, че в образователните технологии тези са най-бързо променящи се този факт е напълно разбираем. Втората група се оформя от 51 училища, които въвеждат промяна в процесите на управлението, обучението и образователната среда. Други 46 училища въвеждат иновативни елементи по отношение на организацията и/или съдържанието на обучението, но и тук не се знае какви и в коя от двете посоки.

Какви са иновациите в мултикултурните училища, реализиращи проектите си през учебната 2017/2018година?

От общо 185 иновативни училища 15 са включени в мрежата на Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе” със седалище във Велико Търново. Това са:

1.       ОУ „Н. Й. Вапцаров”, село Селановци, община Оряхово, област Враца.

2.       Обединено училище „Св. Св. Кирил и Методий”, село Девене, общ.Враца, област Враца.

3.       СУ „Иван Вазов”, гр. Вършец, община Вършец, област Монтана.

4.       СУ „Владимир Комаров”, гр. Велико Търново.

5.       Обединено училище „П. Р. Славейков”, село Джулюница, община Лясковец, обл. Велико Търново.

6.       ОУ „Хаджи Димитър и Стефан Караджа”, село Караисен, община Павликени, обл. Велико Търново.

7.       СУ „Св. Паисий Хилендарски”, гр. Върбица, област Шумен.

8.       Обединено училище „Христо Ботев”, село Каспичан, община Каспичан, област Шумен.

9.       СУ „Любен Каравелов”, гр. Варна.

10.   Начално училище „Иван Вазов”, гр. Дългопол, област Варна.

11.   ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”, село Блъсково, община Провадия, област Варна.

12.   ОУ „Христо Ботев”, село Стамболийски, община Стамболийски, област Пловдив.

13.   Обединено училище „Св. Св. Кирил и Методий”, село Априлово, община Горна Малина, област София.

14.   Обединено Училище „Христо Смирненски”, село Вакарел, община Ихтиман, област София.

15.   ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”, село Чавдар, община Чавдар, област София.

В голяма част от тях процентът на учениците от различни ромски общности (християни, мюсюлмани и др.) се движи между 50 и 100. Тези училища работят по друг проект на Център „Амалипе” – „Всеки ученик може да бъде отличник” и поддържат регулярна комуникация помежду си. В рамките на този проект те си правят взаимни посещения и обменят опит. Вероятно съвместната работа и подкрепата на Център „Амалипе” през годините им е дала стимул да подготвят проекти за участие в подбора на иновативни училища. Прави впечатление, че пет от тях, т.е. една трета, са претърпели трансформация и са се превърнали в обединени. Това само по себе си показва, че училищните ръководства и педагогическите специалисти са работили много упорито за своето оцеляване и развитие. В рамките на една година те са променили статута си на обединени, а също така и на иновативни. По отношение на типа си сред тях има едно начално, пет основни, пет обединени и четири средни училища. Десет от тях са селски училища, три се намират в малки градове (Вършец, Върбица, Дългопол) и две в големи градове (Велико Търново и Варна). Единадесет от общо 15 училища са в Северна България, едно е в Южна, а три – в област София. За съжаление ОУ „Хаджи Димитър и Стефан Караджа”, в село Караисен е закрито в края на учебната 2017/2018 година, а от други четири – СУ „Иван Вазов”, гр. Вършец, СУ „Владимир Комаров”, гр. Велико Търново, Обединено училище „Св. Св. Кирил и Методий”, село Априлово и ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”, село Чавдар не получихме съдействие относно представянето на техните иновативни проекти. Анализът, който ще направим се основава на информацията, с която разполагаме за десет от общо петнадесетте иновативни училища, които работят активно за превенция на отпадането на ученици от ромските общности.

Според иновационните проекти и самоотчетните доклади, подготвени в края на първата учебна година от началото на въвеждането на иновациите, училищата се разпределят по следния начин според това какви видове иновации са били апробирани:

- организират по нов или усъвършенстван начин управлението, обучението и учебната среда общо седем училища:

1. ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”, село Блъсково предлага и реализира иновативен модел, който се базира на работа с родителите, като важно партньорство, защото според тях привличането на родителите като активни участници в училищния живот допринася за добрата им социализация и така се постига целта за приобщаване на ученици с различни обучителни възможности и културни нагласи към образователния процес и училищния живот.

2. Начално училище „Иван Вазов”, гр. Дългопол реализира иновация, която се базира на прилагане на индивидуален подход към всяко дете, така че то да се превърне в мотивирано, можещо и успяващо. Като хоризонтален принцип при въвеждането на иновацията е използван интеркултурния подход. Част от иновационния проект е обособяване на самостоятелна сборна група за ученици със сериозни пропуски при усвояване на учебния материал, независимо от възрастта им, които в часовете за самоподготовка се обучават с доброволен труд от страна на педагогическите специалисти. Обучението е съпроводено най-вече с методи и начини близки до възможностите за възприемане на учениците. Иновативният модел се прилага в следобедния блок, когато се подготвя ученикът за следващия ден, когато трябва да се затвърди предадения материал, а вкъщи няма кой да му помогне. Също така са предложени дейности за осмисляне на свободното време през летния период.

3. СУ „Любен Каравелов”, гр. Варна реализира иновация в четири направления: на първо място пълен обхват на децата с посредничеството на образователен медиатор, представител на общността; на второ място – създаване на активно работещи родителски клубове в класовете, включени в иновацията; на трето място – овластяване на учениците чрез активна работа на ученическия парламент и на четвърто място - прилагане на нови методи на преподаване за повишаване качеството на образование и повишаване успеха на учениците. В училището работят двама образователни медиатори, представители на общността за осъществяване на посредничество между семейството и училището.

4. СУ „Св. Паисий Хилендарски”, гр. Върбица реализира и иновация, която има за основна цел превръщане на училището в пространство на споделено управление, на съвместна отговорност и определяне посоките, методите, формите и средствата за постигане на държавните образователни стандарти по пътя на тристранния диалог, креативността и обмена на идеи. Това се постига, чрез постепенното разгръщане на ученическото и родителското съучастие в управлението, организирането и осъществяването на училищни дейности в рамките на проекта като от обект на въздействие и моделиране учениците и родителите придобиват статут на равностойни партньори, на фактори в процеса на образование и възпитание с определящ глас и с равностойна позиция. Иновацията е насочена към учениците от V и VII клас за всяка учебна година –2017/2018, 2018/2019 и 2019/2020. В тези класове на прогимназиалния етап проблемите са различни, но основният е засилен риск от ранното отпадане от училище. В рамкита на иновоционния проект се провеждат оперативни срещи между ръководствата на училището и на ученическия парламент, функционират менторски екипи, провеждат се събития организирани от класните съвети и тематични срещи на родителския клуб „Единство“.

5. Обединено Училище „Христо Смирненски”, село Вакарел реализира иновация като използва мултимедийни продукти от образователния сайт „Уча се“.

6. В ОУ „Христо Ботев”, село Стамболийски са реогранизирани класните стаи и учениците се обучават в „различна класна стая“, която освен с традиционните училищни чинове разполага и с дивани, стол-барбарон, килимче, лаптоп, мултимедиен прожектор, достъп до интернет, а също така е създадена и оборудвана с модерна техника „Стая на идеите“ за родителите.

7. В Обединено училище „Христо Ботев”, село Каспичан е закупена и монтирана нова модерна техника. Така във всяка класна стая вече има нагледни материали, интерактивна бяла дъска, мултимемедиен проектор и компютър. Учениците в прогимназиален етап се обучават в специализирани кабинети. Кътовете за занимания по интереси през междучасията, разположени във двете фоайета на училището, са оборудвани с електронни информационни табла, подходящи мебели за отдих и почивка и библиотечни рафтове със занимателна литература

- използват нови методи на преподаване общо седем училища:

1. В ОУ „Христо Ботев”, село Стамболийски иновацията е насочена към методите на преподаване и учебната среда, включването на родителите в образователния процес, развитие на наставничеството, изграждане на екип от мотивирани педагогически специалисти, които успешно да прилагат иновативни практика. Използват се иновативни методи на преподаване в първи клас, развито е наставничеството – „Дете помага на дете“.

2. В Обединено училище „П. Р. Славейков”, село Джулюница иновативният модел, по който работят второкласниците, включени в проекта се базира на метода „връстници помагат на връстници“, на екипната работа и проекто-базираното обучение.

3. В СУ „Любен Каравелов”, гр. Варна прилагането на нови методи на преподаване за повишаване качеството на образование и повишаване успеха на учениците се свързва с работа в облачни технологии - Office 365, използване на методики за дълготрайна памет – мисловни карти, сугестопедия, мнемоника, интерактивни и бинарни уроци.

4. ОУ „Н. Й. Вапцаров”, село Селановци използва като основен метод на обучение: „Учене чрез правене“ с ученици със специални образователни потребности една част, от които са роми.

5. Обединено училище „Христо Ботев”, село Каспичан е насочило вниманието си към  повишаване квалификацията на педагогическия персонал за работа по иновативни модели. Иновативно се работи с учениците от пети, шести и седми клас и техните родители като се търси подкрепата на Родителския клуб, Ученическия парламент и Обществения съвет. Родителите се обучават от специалисти, които им дават модели за поведение и справяне в различни ситуации при грижата и възпитанието на децата им, както и за промяна в отношението към образователния процес и избора на професия за техните деца. Учениците от пети клас през междучасията и след обедното хранене са ангажирани в ателиета за лично творчество, а учениците от шести и седми клас се включват в различни диалогични формати за проучване на техните нагласи и търсене на начини за подкрепа от страна на учителите. По проекта са сформирани групи за допълнителна работа с изоставащи ученици.

6. Обединено училище „Св. Св. Кирил и Методий”, село Девене въвежда иновация, която цели подобряване на резултатите и критичното мислене на учениците чрез иновативни и интерактивни методи на обучение, ИКТ и съвременни методи на преподаване.

7. Обединено училище „Христо Смирненски”, село Вакарел реализира иновация, създаваща условия за повишаване потенциала на учениците и на възможностите им за успешно завършване на основното образование чрез прилагане на мултимедийни продукти от образователния сайт „Уча се“. В рамките на иновационната програма се използват уроците от образователния сайт „Уча се“. За целта се осъществяват индивидуални регистрации на учениците (което позволява и работа в домашна обстановка) и училищни абонаменти за практическо използване на обучителния сайт. В някои класове се използват технологиите: „Обърната класна стая“, „Виртуална класна стая”,  „Learning by doing” и работа по проекти.

- разработва по нов начин учебно съдържание, учебни програми и учебни планове само едно училище и това е ОУ „Н. Й. Вапцаров”, село Селановци, което подготвя и реализира учебна програма за работа с ученици със СОП в две основни направления: 1. Домакинство - с три поднаправления: хигиена, готварство и управление на семеен бюджет и рекреация; 2. Градинарство.

Прегледът на типовете иновация и иновационните подходи дава основания да се направят няколко извода:

-                        Част от училища са посочили повече от една иновация и затова общият брой е повече от десет и е трудно да се отдиференцират дейностите по посока на втория вид (организиране по нов или усъвършенстван начин управлението, обучението и учебната среда) от третия (използването на нови методи на преподаване). Пример за това е работата на  Обединено училище „Христо Смирненски”, село Вакарел, в което използването на мултимедийните продукти от образователния сайт „Уча се“ може да се класифицира като промяна в начина на обучението и учебната среда от една страна, но и като използване на нови методи, технологии и техники на преподаване които се допълват с „обърна класна стая”, „виртуална класна стая” и др.

-  Разпределението на видовете иновации следва общата тенденция, че най-много училища са се насочили към нови методи на преподаване, на второ място са тези, които въвеждат иновации в процесите на управлението, обучението и образователната среда и едно, при което се въвежда за изучаване ново учебно съдържание.

-  Няма училище, което разработва и въвежда иновативни елементи по отношение на организацията и/или съдържанието на обучението. Причините за това могат да бъдат в страха от трудностите, до които може да доведат подобни промени, липсата на достатъчно време за подготовка на иновативните проекти, несигурността в реакцията на МОН спрямо подобни проекти, недостатъчния капацитет на училищато за такива иновациии както по отношение на човешкия, а така също и на финансовия фактор.

- В повечето училища в иновационните дейности се включват една-две паралелки, и само в две училища (Обединено училище „Христо Смирненски”, село Вакарел  и Обединено училище „Св. Св. Кирил и Методий”, село Девене) е включена цялата училищна общност – както всички ученици, а така също и педагогически специалисти.

-  Основното внимание на училищните ръководства по отношение на учениците е било по посока: подобряване на училищната адаптация, превенция на отпадането,  организация на дейности за повишаване на качеството на обучението и самоподготовката, за компенсиране на празноти и пропуски при ученици със затруднения в ученето, за осмисляне на свободното време, за включване в дейности по интереси, в които учениците могат да изявят своите силни страни и др.

-Заслужава да се отчете като положителна тенденция  работата за включване на родителите в реализацията на иновациите – родителски клубове, срещи, съвместна работа между родители и техните деца, между родители и учители и други специалисти.

Какви са ползите и резултатите от промяната по посока превенцията на отпадането ?

Както още в самото начало на този текст стана ясно училищата, които са обект на анализ имат ученици заплашени от отпадане най-вече от ромските общности. Тази заплаха действа с особена сила в периода V – VII клас. Това обяснява защо част от интервениите са в този период. Не по-маловажно е адаптирането на деца с майчин език различен от българския в началното училище, където опасността от несправяне също е висока. Шансът, който тези петнадесет училища са получили да работят и като иновативни им е позволил да обогатят работата си по посока превенция на отпадането с използването на  иновативни технологии, методи и техники, а също така да обогатят материалната си база с модерна дигитална техника, благодарение на която обучението става по-атрактивно и интерактивно.

В самоотчетните годишни доклади всички училища са посочили ползите и резултатите от промяната по посока превенцията на отпадането. Ето какво са споделили част от тях:

1. Ефектите от иновационната дейност по отношение на учениците от СУ „Св. Паисий Хилендарски”, гр. Върбица са следните:

- за V и VII клас – осъществена адаптация на петокласниците, създаден позитивен микроклимат, осъществен оптимален процес на образование, проведена допълнителна работа със застрашените от отпадане, нулев % отпаднали, повишен успех от НВО с 0,25, успешно продължаване на образованието в VI и в VIII клас;

- за Ученическия парламент – работещ парламент, създадена мрежа от ментори, поставено начало на участие в управлението на училището. 

2. Като резултати Обединено училище „Христо Ботев“, с. Каспичан посочва:

- повишената мотивацията за посещение на училище;

- придобитото по-високо самочувствие;

- реализирането на способности и идеи от страна на учениците;

- усвоените нови термини и понятия на българския език;

- намален брой неизвинени отсъствия;

- повишен средният успех.

3. Обединено иновативно училище „Свети Свети Кирил и Методий”, село Девене счита, че в края на учебна 2017-2018 год.:

- е подобрена четивната техника и функционалната грамотност на учениците;

- те прилагат придобитите знания на практика в живота;

- непрекъснато надграждат знания и умения и имат позитивно отношение към училището;

- имат повишена мотивация за учене;

- прилагат своите умения за работа в екип;

- проявяват стремеж към успех и самоутвърждаване.

4. Обединено училище Христо Смирненски”, село Вакарел показва постижения по отношение на външното оценяване за 4.клас, което показва, че през учебната 2017/2018 г. има увеличаване на средния бал по математика от 10 на 12.92 спрямо  учебната 2016/2017 г., а средният бал по човекът и природа от 12.85 нараства на 15.50. Има увелечаване и на средния бал по човекът и обществото – от 11.33 на 14.83. За съжаление средният бал по БЕЛ пада от 14.25 на 10.08.

Макар училищата да са видели и оценили ползите от иновативните си проекти по различен начин и да са представили постиженията си количествено и/или качествено, те са видими.

Какви са ефектите от иновационната дейност по отношение на директорите и учителите, които са били участници в процеса?

Според доклада на СУ „Св. Паисий Хилендарски”,  град Върбица е създадена приемственост между класните ръководители в трите етапа на образование, поставени са основи на сътрудничество с активистите от Ученическия парламент, придобит е нов опит в посока мениджмънт на класа, изпълнен е план-приема.

Резултатите за педагогическия персонал в Обединено училище „Христо Ботев“, село Каспичан са в ползите от двете обучения в областта на иновациите в образованието, които са повишили ефективостта на работата на учителите и са подобрили комуникацията както между самите тях, а така също и между тях и родителите и между родителите и учениците.

В отчетът на Обединено иновативно училище „Свети Свети Кирил и Методий”, село Девене работата на педагогическите специалисти е оценена като надграждаща, иновативна и ефективна. Те са участвали в много квалификационни форми, провеждали са интерактивни уроци и поредица от открити педагогичски практики с иновативни елементи. Споделян е опит и са взети под внимание мненията на учителите, преподаващи в начален и прогимназиален етап, с цел осигуряване на плавен преход от ІV в V клас. Изграден е единен комплект от мерки за управление на прехода и преодоляване на съпротивата срещу иновацията В училището се прилагат модели на поведение, основани на идеите и принципите на гражданското образование. Изградена е прецизна система от взаимовръзки и обратна информация за поведението и успеваемостта на учениците. Развита е ефективна система от действия за преодоляване на проблема с безпричинните отсъствия.

Заключение

Уверено може да се каже, че опитите на тези училища да съчетаят иновативните подходи с образователната интеграция от една страна и да ги използват за превенция на отпадането, от което са заплашени голяма част от ромските ученици в периода на прогимназията от друга са успешни. Независимо от трудностите и недоброто финансиране на част от тях (най-вече селските училища, които имат недостатъчен брой ученици, за да получат добри финансиране според формулата за делегираните бюджети), те са успели да мотивират своите педагогически специалисти да приемат предизвикателството да работят като иновативни.

Малкият брой училища и малкият брой ученици, включени в иновативните дейности (като изключим двете обединени училища, в които е ангажирана цялата училищна общност), не ни дават достатъчна сигурност да правим общи изводи или генерални препоръки. Фактите обаче показват, че при наличие на вътрешна мобилизация на силите и добър образователен мениджмънт няма пречки всяко училище да заявки своята претенция да бъде оригинално и по този начин иновативно.

Постиженията и трудностите им могат да се използват от други училища, които тръгват по пътя на иновациите през есента на 2018 година, а също така и самите те да продължат по-уверено по пътя, който са поели.

Литература:

1.   Държавен вестник. Закон за предучилищното и училищното образование. ДВ, бр. 79 от 13.10.2015г., в сила от 1.08.2016г.

2.   Държавен вестник. Наредба № 9 от 19.08.2016г. за институциите в системата на предучилищното и училищното образование. ДВ, бр. 68 от 30.08.2016г., в сила от 30.08.2016г.

3.   Държавен вестник Решение № 391 на Министерския съвет от 17 юли 2017 година за приемане на Списък на иновативните училища за учебната 2017/2018 година. ДВ, бр. 60 от 25.07.2017г.

4.   Тоцева, Я. (2012). Образователните иновации и съвременното българско образование. В сб.: Иновации и интерактивни технологии в образованието, София, стр. 5-10

5.   Тоцева, Я. (2014). Иновациите и образователната интеграция през погледа на учители от мултикултурни училища – Реторика и комуникация, № 11, http://rhetoric.bg

6.   Тоцева, Я. (2018). Образователни политики и иновации в българското училище. В: Годишник на Висше училище по мениджмънт. Том XI. XIV Международна научна конференция „Съвременната наука, бизнесът и образованието”, Добрич, стр. 8-23

[i] Виж по подр. Тоцева, Я. (2014), Иновациите и образователната интеграция през погледа на учители от мултикултурни училища – Реторика и комуникация, № 11, http://rhetoric.bg