Комуникацията в образованието – вербални, визуални и виртуални технологии

Това е моят доклад, който представих на конфренцията "Педагогическата комуникация - настояще и бъдеще". Той е публикуван в едноименния сборник на стр. 87-97.

Комуникацията в образованието – вербални, визуални и виртуални технологии

Увод

Комуникацията в образованието протича благодарение на използването на много канали и различни технологии. Не бихме могли да си представим образователния процес без учителя, който разказва, показва, беседва или ръководи дискусия, в която участват неговите ученици. Най-старият модел на педагогическа комуникация е този, в който учителят представя и разработва новото учебно съдържание с помощта на словесни технологии, а учениците слушат и запаметяват чутото.

Появата на печатните технологии води до появата на учебните книги (учебниците), от които учениците могат да получават знания, които да допълват и обогатяват познанията, получени от учителя. Визуализацията в учебниците, станала възможна след откриването на фотографията, е следващата важна крачка в развитието на технологиите, които се използват в образованието. С развитието на полиграфическите технологии учебниците се обогатяват с фотоси, графики, схеми, диаграми и множество знаци и сигнали, като елементи на апарата за ориентиране и апарата за улесняване на ученето.

Появата на дигиталните информационни и комуникационни технологии през миналия век промениха драстично традиционните представи за комуникационни канали, които се използват в образователната сфера и обогатяват неимоверно възможностите за осъществяване на педагогическа комуникация. Появяват се електронни учебници, които са на път да заменят традиционните хартиени книги. В тях визуализацията е достигнала своя оптимум, но не по-малко важна е възможността, която те предоставят за интеракция и виртуализация. Ако началото беше поставено преди около двадесет-тридесет години с електронния диалог в отложено време, осъществяван чрез електронната поща, то днес представителите на т. нар. „арр“ генерация общуват с лекота с мобилните приложения на смартфона още в началното училище, с използване на сайтове за видеообмен, кратки съобщения в Twitter и ползват всички ресурси на Facebook преди да са завършили средното си образование.

Поколенията Х, Y и Z, а също така и поколението „Алфа“ на родените след 2010 година, (McCrindle, 2006) общуват с дигиталните технологии ежедневно и понякога ежечасно. За съжаление преобладаващото мнозинство от българските учители са от поколението на бейбибумърите (родните до 1965) и една част от тях са успели да се адаптират към дигиталните технологии, но друга – не. Това създава затруднения при реализирането на част от педагогическата  комуникация особено когато става въпрос за дигитални и виртуална комуникативни канали.

Всичко това дава основание да се съгласим с П. Стоянова, според която: „Днес се намираме на границата между две култури: книжната и дигиталната – на пръв поглед елементарно твърдение, характеризиращо разкраченото ни битие и забързания вихър на технологичните промени, обуславящи непрекъснатите метаморфози на медийните средства.“ (Стоянова, 2011) И ако тя говори за медийните комуникации, същото може да се каже и за педагогическите комуникации. Днес те са изключително разнообразни както по отношение на съдържанието им, но най-вече на видовете и каналите, по които се реализират.

Видове комуникация в образованието

В зависимост от посоката на реализиране на комуникацията в образователната сфера тя може да бъде:

- интраперсонална – вътрешна, мисловна, размисли, подготовка на отговор, мечти, планове, идеи;

- интерперсонална (междуличностна), която е насочена навън и при нея има повече събеседници.

Ако първата е преди всичко вербална, то при втората – вербалната се съпътства от невербална, която може да бъде визуална и/или виртуална.

Междуличностната комуникация може да се осъществява между членовете на училищната общност. Вътрешните правилници на училищата изискват спазване на принципите на уважение и запазване на авторитета на учителите и училището при взаимодействията между участниците във вътрешноучилищните комуникации, но не казват нищо за каналите, по които тя може да се осъществява. Това на практика създава предпоставки за реализиране на директна и индиректна вербална (устна и писмена  комуникация), но и на индиректна дигитална комуникация, при която се използват технически устройства и технологии за пряк и отложен вербален и визуален диалог. Имат се предвид електронни писма, кратки текстови съобщения, мултимедийни съобщения с видео или емотикони, видеоразговори, обмен на видеофайлове и др.

Според броя на участниците междуличностната комуникация, може да бъде:

-    комуникация между двама участници;

-    групова – когато от двете страни има групи хора (учители, ученици, непедагогически персонал, мениджъри), имащи сходни цели и интереси;

-    масова – разбирана като говорене пред големи групи хора (например всички ученици от едно или от няколко училища; учители от няколко училища, родители и др. ).

Всеки от трите вида по тази класификация може да се осъществява вербално или със средствата на дигиталните технологии като се изпращат и обменят вербални, визуални и/или мултимедийни послания. 

В зависимост от мястото им в образователния процес, комуникациите са:

-       класни – урочни;

-       класни – неурочни;

-       извънкласни.

И при трите основни форми за организация на учебно-възпитателния процес визуалните и виртуалните комуникации започват да заемат все по-голямо място и относителния дял на информацията, обменяна чрез тях; да се увеличава, като се има повече предвид особеностите на контингента обучаеми и техните нагласи и очаквания.

В зависимост от средствата за кодиране и канала комуникацията в образованието, тя се дели на: устна; писмена; визуална; невербална и дигитална (виртуална).

Видове вербална комуникация

Вербалната (устната) комуникация се приема за основна/водеща в педагогическата комуникация в училище. Независимо от широкото навлизане на информационните и комуникационни технологии в образователния процес, учителят представя и разработва новото учебно съдържание и организира дейности по неговото затвърдяване и приложение с помощта на устното слово, но все по-често го визуализира, особено в урочните форми на работа.

В зависимост от участниците в нея, вербалната комуникация може да бъде:

-       между директор и учител (група учители);

-       между директор и помощник-директори;

-       между директор и родител/родители;

-       между директор и представител на външна организация – община, РИО, фирма, НПО и др.

-       между учител и ученик (група ученици, клас);

-       между помощник-директор и учител (група учители);

-       между помощник-директор и представител/и на непедагогическия персонал;

-       между учениците;

-       между учителите.

В хода на устната комуникация могат да се разграничат:

-       монологични;

-       диалогични;

-       монологично-диалогични изяви на учителя. (Павлов и Тоцева, 2001: 128-130, 133-135, 138-142)

Писмената комуникация, в зависимост от средствата за предаване на информация и канала, може да бъде:

-       на хартиен носител;

-       електронна или виртуална.

          Традиционно в училище все още се отдава предпочитание на хартиените носители, но електронните дневници, създаването на електронни бази данни и съхраняването на информацията на дигитални носители става все по-популярно и масово явление.

Визуалната комуникация в училище се реализира с традиционни и модерни технически средства. В коридорите и класните стаи се представят:

- картини, които са изработени с различни техники на изобразителното изкуство като живопис, батик, акварел, анимация, апликация и др.;

- фотографии;

- плакати;

- постери;

- временни или постоянни експозиции на продукти от творчески дейности на учениците или учителите;

- грамоти, плакети, сертификати, благодарствени писма, поздравителни адреси и др.;

- награди – купи, вази и др.

- монитори за излъчване на информация за училището, предстоящи изяви, работа по проекти, постижения, инициативи, участия в състезания, фестивали и др.

Визуалната комуникация учи учениците да възприемат други кодове и езици и да ги интерпретират според опита и възможностите си. Създавайки продукти в творческите дейности по време на работата в час или в извънкласни форми, те обогатяват комуникативната си култура с умения да създават визуално въздействащи творби и да възприемат и оценяват естетическите им достойнства.

Размерът и общият външен вид на училищната сграда, цветовете на стените на класните стаи и коридорите, интериорът и тематично оформените кътове, имиджовите и рекламните материали, които могат да се видят от посетителите (бъдещи първокласници или кандидати за ученици, родители, представители на бизнеса или на държавни и местни власти и др.), създават първото, при това много силно, впечатление за училището и за неговия мениджмънт.

В зависимост от времето, мястото и използваните средства, можем да разграничим:

-       реална педагогическа комуникация;

-       виртуална педагогическа комуникация.

Под реална педагогическа комуникация имаме предвид монологични и диалогични формати устна и писмена комуникация, при която се използват устни, печатни и аудио и видеотехнологии в и извън класната стая, но на територията на училището с прякото участие на комуникиращите.

При реалната комуникация участниците обменят информация устно, на хартиени носители или по телефон, като участниците се намират по едно и също време на едно и също място (задължително при устната комуникация) или са на различно място и участват според възможностите и желанията си. При телефонната комуникация обменът на информация е синхронен, докато при писмената отговорът се подава след получаване на писмото в различен времеви отрязък. Сроковете в деловата писмена комуникация са предварително уточнени или посочени в текста.

Виртуална педагогическа комуникация

Под виртуална педагогическа комуникация имаме предвид монологични и диалогични формати, устна и писмена комуникация, при която се използват дигитални носители на информация и компютърни технологии за пренос на информация.

Виртуалната педагогическа комуникация стана възможна едва през последните десетина години благодарение на развитието на информационните и комуникационните технологии и най-вече на осмислянето на възможностите им да се използват за образователни цели.

Виртуалната педагогическа комуникация в зависимост от технологиите може да се раздели на:

·      използваща възможностите на Web 1.0;

·      използваща възможностите на Web 2.0, дори Web 3.0.

Ако при Web 1.0. потребителите са основни получатели, при Web 2.0. те могат да се нарекат съучастници. (За разликите между Web 1.0 и Web 2.0. виж по подробно Иванка Мавродиева). (Мавродиева, 2011: 8-10).

Web 1.0 за образователни цели дава възможности:

·      да се получава информация – текстова, визуална, аудио;

·      да се споделя информация в хода на електронен диалог в отложено време чрез електронната поща;

·      да се споделят мнения и оценки в хода на електронния диалог в реално време във форуми, чатове, диалози след публикации;

·      да се получава регулярна информация по теми, към които е заявен интерес;

·      да се общува в реално време чрез текст, аудио и видео;

·      да се ползват електронни ресурси и електронни библиотеки.

С появата на Web 2.0. се обогатяват възможностите за подаване на обратна връзка – споделяне, участие, интеракция.

Web 2.0 е термин, който обозначава преминаването от статични уебстраници и използването на интернет като предимно информационен ресурс към интерактивни уебстраници, на които всеки потребител може да публикува информация (в различни медийни формати) и да общува с други потребители, да коментира създавани от тях файлове, или да редактира създадени от други потребители документи.

Към Web 2.0 се включват следните инструменти:

·      блогове;

·      Wikipedia;

·      социалните мрежи;

·      подкасти;

·      сайтове за споделяне на видео;

·      виртуални среди и др.

Според целите си виртуалната комуникация може да бъде:

·      формална – за постигане на учебни цели;

·      неформална (междуличностна) – за постигане на лични цели, свързани с удовлетворяване на интереси, потребности за споделяне и общуване.

Виртуалната комуникация (формалната и неформалната) може да се реализира, като се използват различни технологии:

·      електронна поща;

·      училищен сайт;

·      виртуална класна стая;

·      виртуална конференция по проекти с колеги и институции;

·      Wikipedia;

·      блогове;

·      социални мрежи – например Facebook и Twitter;

·      колаборативни ученически групи;

·      онлайн базирани собствени ресурси;

·      презентации като елемент на обучение и оценяване, които се споделят чрез интернет;

·      блогове и сайтове на проекти, създадени и поддържани от учители и ученици;

·      сайтове за видеосподеляне;

·      сайтове за споделяне на презентации;

·      образователни сайтове;

·      собствени канали за компютърно-подпомогнато обучение и др.

Сред изброените технологии нашето специално внимание е насочено към блоговете, защото те станаха изключително популярни през последните десетина година. Лесната и безплатна поддръжка е сред водещите причини за големия интерес и появата на огромно количество блогове и блогосфери. Като се присъединяваме към позицията на Иванка Мавродиева, че съществените особености на блога са, че той „е вид социална медия, най-често поддържан от един блогър; блогът е регистрирано място във виртуалното пространство, където чрез онлайн базирана платформа, създаваща условия за публикуване, се разпространява и споделя информация; блогът е и инструмент за оповестяване на новости и материали онлайн, каквито са текстовете, фотографиите, аудио и видеоклиповете или мултимедийните презентации“ (Мавродиева, 2010: 44), ще се опитаме да класифицираме образователните блогове.

По критерий създател и автор на продуктите в образователните блогове, те могат да са:

·      на директора;

·      на методическо обединение;

·      на класа;

·      на учителя;

·      на група учители;

·      на учител и група ученици.

По критерий съдържание те са:

·      по един предмет;

·      по тема от учебното съдържание;

·      по малък проект.

По критерий дизайн (средства за представяне на информацията):

· с текст и статични изображения (снимки, графики, таблици, схеми, диаграми);

·  с текст, статични изображения и видеофайлове;

·  с текст, статични изображения, аудио и видеоизображения.

По критерий връзка с други блогове или интернет базирани ресурси:

·      без хипервръзки;

·      с хипервръзки.

В зависимост от хипервръзките блоговете могат да бъдат:

·      два или повече свързани блога на един и същ автор или група;

·      свързани с уебсайт, който допълват;

·    с линкове към други блогове и сайтове с хипертекст и сайтове за видеосподеляне.

Неформалните педагогически комуникации през интернет и новите технологии най-често се осъществяват чрез:

·      Skype;

·      Facebook;

·      Twitter;

·      Блогове;

·      Сайтове;

·      Wikipedia;

·      Форуми и др.

Изключително бързото развитие на комуникационната техники и технологии създава условия управлението на комуникациите да не може да се подчини на традиционните модели, а да се разглежда като уникална технология, в която се следват персонални и мрежови модели за комуникация.

П. Балкански счита, че „създаването на такава комуникационна мрежа е една от най-важните задачи на всеки ръководител“ и предлага модел на комуникационна мрежа на училището, (Балкански, 2001: 200-201), който включва външната и вътрешната училищна комуникация.

През 21. век класическите комуникационни мрежи се преплитат и училището трябва да функционира в изключително сложна нова мрежа, където се използват симултанно:

- Верижната (йерархизирана) мрежа, при която комуникацията върви отдолу нагоре и отгоре надолу – например от ученика през учителя до директора и обратно, като функционира едновременно с:

-  У-образната, при която е възможно двама учители да докладват на директора за една и съща ситуация или задача, а той да предава информацията в Регионалния инспекторат по образоването или в Министерството на образованието и науката;

- Кръговата, при която всеки получава и предава на следващия определен обем информация. (Този мрежови модел е широко прилаган както при учителите, а така също и при учениците и по този начин се разнасят новини, но и слухове);

- Многоканална – всеки общува с всеки – получава и подава, защото на практика информацията е навсякъде около нас.

Заключение

Като изхождаме от разбирането, че тематиката свързана с педагогическата комуникация, позволява изключително разнообразие на интерпретациите и анализите, с настоящия текст правим опит за съчетаване на класически представи с модерни технологични решения. Предвид високата динамика на развитие на информационните и комуникационните технологии, които вече навлязоха в образователната сфера, подобни опити могат да се използват за очертаване на панорамата от възможности и като изходна позиция за търсене и оползотворяване на нови възможности за педагогически осмислено и високоефективно експлоатиране на технологичните ресурси за визуализация и виртуализация.     

Библиография:

Балкански, П. (2001). Училищен мениджмънт: практика. Книга втора. София: ИК „Ласка“.

Мавродиева, И. (2010). Виртуална реторика: от дневниците до социалните мрежи. София: УИ „Св. Климент Охридски“.

Мавродиева, И. (2011). Уебкомуникацията след 1990 г., или за генерациите Web 1.0, Web 2.0, Web 3.0, Бизнес секретар, № 1, 8 – 10.

Павлов, Д., Я. Тоцева. (2000). Педагогическа реторика. София: ИК „Даниела Убенова“.

Стоянова, П. (2011). Поколението на дигиталната книга, Медии и обществени комуникации, № 8. http://media-journal.info/?p=item&aid=135/, последно посещение 10.01.2018г.

McCrindle, Mark. (2006). Word Up: a lexicon of Generations Y & Z: A guide to communicating with them. – Australia: The ABC of XYZ.

Международната научна конференция „Педагогическата комуникация: настояще и бъдеще

 Конференцията беше открита от Деница Сачева - заместник-министър в Министерството на образованието и науката.
Приветствия към участниците поднесоха председателят на Синдиката на българските учители д.ик.н.  Янка Такева и директорът на Националния дворец на децата - Татяна Досева.

    В изказванията си те подчертаха новостите и положителните страни на събитието, а именно: сътрудничество между компании, ангажирани с обучение на педагогически кадри, сдружения, образователни институции, университети и училища.

     В конференцията участваха като ключови лектори изявени учени от различни държави: Германия, Гърция, Сърбия, България. Това са проф. д-р Юлиана Рот, преподавател по интеркултурна кому­никация в университета „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен, Герма­ния; проф. Ванче Бойков от Университета в Ниш, Сърбия; д-р Фотини Еглезу, преподавател в Hellenic Open University, президент на Института за изследвания на реториката и комуникациите в Гърция; проф. дфн Иванка Мавродиева от Софийския университет.

     Имаше преподаватели и докторанти от няколко български университета: СУ „Св. Климент Охридски“, Европейски политехнически университет, Русенски университет „Ангел Кънчев“, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, УниБИТ, Тракийски университет – Стара Загора, Пловдивския университет "Паисий Хиландарски".

   Основната част от участниците бяха директори, учители, педагогически съветници, психолози от училища от цяла България.

В конференцията умело се съчетаха теоретичните обзори от основните доклади с практико-приложните елементи в част от представените презентации.

Обхватът на темите беше широк: от комуникацията в детските градини до обучение на бъдещи учители. Представени бяха идеи, свързани с образователните технологии, очертани бяха перспективите пред педагогическата комуникация. Интерес  предизвикаха и темите, свързани с интеркултурната, визуалната и виртуалната комуникация. Двата уъркшопа - на проф. Юлияна Рот и на д-р Фотини Еглезу провокираха участниците да влязат в роли и да осмислят по нов начин проблемите на интеркултурната комуникация в първия и на педагогическата аргументация във втория.

В края на конференцията бяха споделени позитивни оценки и очаквания за следващата конференция на същата тема, която ще се проведе пред месец април 2019 година.