сряда, 18 август 2010 г.

Пещера Снежанка

По пътя от Батак за Пещера малко преди града има отклонение в дясно за пещерата Снежанка. Пътят е лош и с много завои. От паркинга в основата на екопътеката се върви по нея около 30 минути.

В пещерата се влиза организирано на всеки кръгъл час и четвърт. За летния период последното влизане, което ние направихме беше в 17,15. Обиколката е около 30 минути. Пещерата е малка, но има изключително много сталакмити и сталактити, които са уподобени на хора и животни.

вторник, 17 август 2010 г.

Батак

Две неща трябва да се видят задължително в Батак - църквата-костница



и Историческия музей.

понеделник, 16 август 2010 г.

Язовирите в Западните Родопи

Последните дни от нашето пътуване ни позволиха да се насладим на уникалните водни находища - язовирите Доспат, Широка поляна, Голям Беглик и Батак.
Всеки от тях е различен и очарователен посвоему.
Доспат е най-големият и цялата му площ се простира от язовирната стена над града

та чак до Сърница в далечината.

и оглеждащите се във водите му гигански борове.


По пътя през гората от източната страна на язовир Доспат се стига до язовир Широка поляна.
с очарованието на неговите многобройни ръкави и живописни брегове.

Голям Беглик е третия по нашия път.




И накрая видяхме водите на язовир Батак.

неделя, 15 август 2010 г.

Каньона на река Девинска

От доста години пия минерална вода Девин, но едва сега имах възможност да направя това от извора и.
Красотата на природата в Родопите е неповторима. Западните Родопи са по-богати на гори и водни богатства. Разходката по река Девинска за нас беше неочакван подарък.

Малко след градския басеин Струилица започва екопътеката по ждрелото на реката и по-точно в по-голямата си част над реката по живописни дървени мостчета.

И чудесни места за отдих и плаж.

В началото и края на разходката над водата има напречни мостчета

събота, 14 август 2010 г.

Буйновско и Триградско ждрело с Дяволското гърло и Ягодинската пещера



Съботата на 14 август беше ден, който посветихме на красотата на Буйновското и Триградското ждрело
със скритите в техните пазви две атрактивни пещери: Дяволското гърло и Ягодинската пещера.

Първо влязохме в Ягодинската пещера, която ни впечатли с разнообразието на формите и мащаба си.





Разгледахме и пещерното жилище в непосредствена близост, до което расте и защитения вид родопски силивряк.

След това се върнахме по тесния еднолентов път до село Тешел откъдето навлязохме в другото ждрело - Триградското, за да достигнем до Дяволското гърло.
Пещерата е внушителна и преминаването през нея е малко плашещо, поради грохота на невидимата река и огромните пространства забулени в мъгла и пръски от водопадите.



Гледката на изхода след дългото изкачване на бетонните стъпала е освежаваща, а красотата не може да се опише, а трябва да се види.

петък, 13 август 2010 г.

От Смолян до Девин през пещерата Ухловица, Агушевия конак в село Могилица и Широка лъка

На 13. 09. петък поехме от квартал Горно Райково на юг от Смолян, за да посетим пещерата Ухловица, която се намира на 3 км североизточно от село Могилица.

До входа й се стига по стръмна пътека и почти отвесни стълби.

“Ухловица” е една от най-старите пещери в региона, с много красиви дендритни образувания, приличащи на морски корали. Тя се намира на 1040 метра надморска височина, а температурата вътре в нея през цялата година е 10-11 °С.


В центъра на село Могилица се намира единственият по рода си в България феодален замък (резиденция на богатия турски земевладелец и търговец Селим Агуш).

“Конак” означава дворец, голяма къща. Агушевият конак е построен през 1834 г. и е уникален със своите 221 прозореца, 86 врати и 24 комина. Таваните, стените, шкафовете и парапетите са резбовани. Кулата е украсена с рисунки на цветя.

В следобедните часове посетихме Историческия музей в Смолян и разгледахме неговата богата археологическа и етнографска сбирка.
По пътя за Девин спряхме в село Широка лъка.

Посетихме църквата "Успение Богородично", разгледахме старите къщи и училището за фолклор.

четвъртък, 12 август 2010 г.

Смолян и околностите

Пристигнахме в Смолян вечерта на третия ден и бяхме доста уморени, но успяхме да разгледаме старите къщи в Горно Райково,
а в Устово в страноприемница Чаршията ни посрещнаха и нагостиха със специалитети на родопската кухня.
На сутринта на четвъртия ден от пътуването бързо разбрахме, че град Смолян е много интересен, защото е доста по-различен от всеки друг град. Трите основни части са сгушени в котловини и всяка има своето очарование.

Първата ни задача беше да разгледаме "Каньонът на водопадите" в местността Сосковчето. Правилната посока е от западния квартал Средок, по пътя за село Мугла. До една стара автобаза има отбивка в дясно, където ще видите табела за каньона.

Пътеката се вие през гората като живописни дървени мостчета я прехвърлят ту отдясно, ту отляво на Еленска река. Смърчови дървета пък я обграждат, докато тя се провира покрай скални блокове, наречени Редените камъни, които природата е извайвала милиони години. Част от тях наподобяват амфитеатър, а други са като пирамиди и кули.
Така неусетно се стига до Вековния бук, имащ диаметър над 4,20 м, като през цялото време се усеща прохладата от реката, а зеленината наоколо успокоява със своята свежест. Пътеката е интересна най-вече заради красивите водопади, които са й дали името. По нея може да се видят 46 водопада, по-внушителните по своя размер са около пет.

Най-големият водопад от каньона – Орфей, с височина над 68 м. след който водата се разделя на няколко поточета, наподобяващи струните на арфата на Орфей. Маршрутът изминахме за около 3 часа без да бързаме.

В следобедните часове посетихме Смолянските езера. Минахме по екопътеката "Смолянски езера" и видяхме лирата на Орфей и трона на Евридика.

Смолянските езера се намират на левия склон на долината на река Черна и на север под Орфеевите скали и връх Снежанка. Езерата са пръснати навсякъде по цялата долина, от Орфеевите скали до самия Смолян. Образувани са в тилни понижения на голямо свлачище, резултат от контакта между риолитните скали и подстилащите ги водоупорни палеогенни седиментни скали. В миналото езерата са били около 20 на брой, но днес добре оформени са 7 езера, другите са се превърнали в блата. През пролетта и есента на мястото на някои от тези блата отново се появяват малки езерца. Други езера са превърнати в рибарници, а едно е дъно на малък язовир.
Първото езеро е в края на Смолян, в ляво от пътя за Пампорово и Пловдив - Керяновия гьол (известно още като Платеното). В долния си край то е преградено изкуствено и така се е получило едно най-големите по размери езера. Точно над него, на 50 метра върху пътя, в долния край на поляните се намира друго по-малко езеро - Милушевия гьол. По-нагоре покрай самия път за Девин е разположено третото езеро - Силажа. В долния си край има малко островче обрасло буйно в тръстика. Тук има удобни места за къмпингуване и риболов. Малко по-нагоре по пътя на големия завой е другото езеро - Османовия гьол. Около него има още две-три по-малки езерца, но през лятото някои пресъхват. Още по-нагоре, по пътя за хижа "Смолянски езера" и след това в ляво, се намира може би най-голямото по площ езеро - Лагера. Тук също има удобни места за къмпингуване и риболов. Най-красиви са последните три езера. Те са разположени най-нависоко под самите скали. Малко след отклонението за хижа "Смолянски езера" по пътя за лифта вдясно се намира Тревното езеро. Около 30% от площта му е заета от торфен пласт дебел 1 метър, на който през лятото растат буйни треви. На 6 метра от Тревното езеро се намира Бистрото езеро. Двете езера са свързани с речен ръкав, който минава между многото струпани камъни между двете езера.

Бистрото езеро е може би най-красивото езеро, във водите му се оглеждат вековните смърчове на източния му край, в другия край на езерото са пръснати като малки острови големи камъни. Езерото е дълбоко не повече от 1 метър, дъното ясно се вижда през кристално чистите му води. В долният край на езерото има изкуствен насип, по който минава туристическия път за х. Студенец. Малко по-надолу по поляните, на около 200 метра под езерото, има изворче, чийто води най-вероятно идват от езерото.

Най-горното езеро - Мътното езеро се намира на 200 метра от Бистрото и Тревното езеро. До там води стръмна пътека, която започва от пътя, който е между двете езера. При изкачването си към най-горното езеро туристите трябва да внимават - има опасност от падащи камъни. След кратко изкачване по широката и стръмна пътека изведнъж изниква езерото. Гледката е впечатляваща, езерото е закътано в гъстите смърчови гори непосредствено под скалите. Светлината трудно достига до него през високите смърчове, водите на езерото са сякаш тъмни и черни, от там и името му - Мътното . Това е най-дълбокото от всички езера - 4,5 метра.

А привечер успяхме да влезем на последното посещение в Планетариума.

сряда, 11 август 2010 г.

През Ардино и Дядовци до Дяволския мост


На третия ден от пътуването съчетахме автотуризмът с пешеходен преход от около 3 часа от село Дядовци до Дяволския мост и обратно.Самият мост е построен върху живописен тесен пролом през 1515 година. През него е минавал път, свързващ района на днешния Пловдив, през прохода Маказа с Беломорието.

Мостът е трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за отчитане на водата.Срещу течението са дозирани вълноломи. По ръба на пътното платно е запазен каменен парапет с височина 12 см. Върху един от ключовите камъни на централния свод е открит гравиран малък хексагон, наричан " Печатът на Соломон".

вторник, 10 август 2010 г.

Татул и Кърджали

Рано сутринта тръгнахме в посока Момчилград, за да видим светилището на Орфей до село Татул.

Светилището си заслужава човек да го види. Гледката от високо е впечатляваща.

Не бива да се пропуска и Историческия музей, разположен в уникалната стара сграда.

Язовир Кърджали и язовир Студен кладенец също заслужват внимание

понеделник, 9 август 2010 г.

Каменната сватба



Над град Кържали само на няколко километра под село Зимзелен се намира природният феномен наречен Каменната сватба.

С това приключи програмата за първия ден от пътуването.
Настанихме се в Бялата къща, където условията за отдих са прекрасни, а цените приемливи.

Перперикон



Следва величественият каменен град Перперикон.

Каменни гъби


От днес 09.08.2010г започва семейното опознаване на природните феномени и културното наследство на Родопите.
Първият посетен обект са Каменните гъби по пътя от Хасково за Кърджали.