а в Устово в страноприемница Чаршията ни посрещнаха и нагостиха със специалитети на родопската кухня.
На сутринта на четвъртия ден от пътуването бързо разбрахме, че град Смолян е много интересен, защото е доста по-различен от всеки друг град. Трите основни части са сгушени в котловини и всяка има своето очарование.
Първата ни задача беше да разгледаме "Каньонът на водопадите" в местността Сосковчето. Правилната посока е от западния квартал Средок, по пътя за село Мугла. До една стара автобаза има отбивка в дясно, където ще видите табела за каньона.
Пътеката се вие през гората като живописни дървени мостчета я прехвърлят ту отдясно, ту отляво на Еленска река. Смърчови дървета пък я обграждат, докато тя се провира покрай скални блокове, наречени Редените камъни, които природата е извайвала милиони години. Част от тях наподобяват амфитеатър, а други са като пирамиди и кули.
Така неусетно се стига до Вековния бук, имащ диаметър над 4,20 м, като през цялото време се усеща прохладата от реката, а зеленината наоколо успокоява със своята свежест. Пътеката е интересна най-вече заради красивите водопади, които са й дали името. По нея може да се видят 46 водопада, по-внушителните по своя размер са около пет.
Най-големият водопад от каньона – Орфей, с височина над 68 м. след който водата се разделя на няколко поточета, наподобяващи струните на арфата на Орфей. Маршрутът изминахме за около 3 часа без да бързаме.
В следобедните часове посетихме Смолянските езера. Минахме по екопътеката "Смолянски езера" и видяхме лирата на Орфей и трона на Евридика.
Смолянските езера се намират на левия склон на долината на река Черна и на север под Орфеевите скали и връх Снежанка. Езерата са пръснати навсякъде по цялата долина, от Орфеевите скали до самия Смолян. Образувани са в тилни понижения на голямо свлачище, резултат от контакта между риолитните скали и подстилащите ги водоупорни палеогенни седиментни скали. В миналото езерата са били около 20 на брой, но днес добре оформени са 7 езера, другите са се превърнали в блата. През пролетта и есента на мястото на някои от тези блата отново се появяват малки езерца. Други езера са превърнати в рибарници, а едно е дъно на малък язовир.
Първото езеро е в края на Смолян, в ляво от пътя за Пампорово и Пловдив - Керяновия гьол (известно още като Платеното). В долния си край то е преградено изкуствено и така се е получило едно най-големите по размери езера. Точно над него, на 50 метра върху пътя, в долния край на поляните се намира друго по-малко езеро - Милушевия гьол. По-нагоре покрай самия път за Девин е разположено третото езеро - Силажа. В долния си край има малко островче обрасло буйно в тръстика. Тук има удобни места за къмпингуване и риболов. Малко по-нагоре по пътя на големия завой е другото езеро - Османовия гьол. Около него има още две-три по-малки езерца, но през лятото някои пресъхват. Още по-нагоре, по пътя за хижа "Смолянски езера" и след това в ляво, се намира може би най-голямото по площ езеро - Лагера. Тук също има удобни места за къмпингуване и риболов. Най-красиви са последните три езера. Те са разположени най-нависоко под самите скали. Малко след отклонението за хижа "Смолянски езера" по пътя за лифта вдясно се намира Тревното езеро. Около 30% от площта му е заета от торфен пласт дебел 1 метър, на който през лятото растат буйни треви. На 6 метра от Тревното езеро се намира Бистрото езеро. Двете езера са свързани с речен ръкав, който минава между многото струпани камъни между двете езера.
Бистрото езеро е може би най-красивото езеро, във водите му се оглеждат вековните смърчове на източния му край, в другия край на езерото са пръснати като малки острови големи камъни. Езерото е дълбоко не повече от 1 метър, дъното ясно се вижда през кристално чистите му води. В долният край на езерото има изкуствен насип, по който минава туристическия път за х. Студенец. Малко по-надолу по поляните, на около 200 метра под езерото, има изворче, чийто води най-вероятно идват от езерото.
Най-горното езеро - Мътното езеро се намира на 200 метра от Бистрото и Тревното езеро. До там води стръмна пътека, която започва от пътя, който е между двете езера. При изкачването си към най-горното езеро туристите трябва да внимават - има опасност от падащи камъни. След кратко изкачване по широката и стръмна пътека изведнъж изниква езерото. Гледката е впечатляваща, езерото е закътано в гъстите смърчови гори непосредствено под скалите. Светлината трудно достига до него през високите смърчове, водите на езерото са сякаш тъмни и черни, от там и името му - Мътното . Това е най-дълбокото от всички езера - 4,5 метра.
А привечер успяхме да влезем на последното посещение в Планетариума.
Няма коментари:
Публикуване на коментар