събота, 13 декември 2014 г.

На конференция в Брюксел


На 11.12. в Брюксел се проведе заключителната конференция по проект: e-Engagement against violence (e-EAV) на тема: "Възходът на популизма, крайното говорене и дискриминационните практики в Европа". 



Проектът цели най-общо диагностициране на популизма и търсене на възможности за повишаване на чувствителността на младите хора към него, чрез подходящо медийно обучение. 

По време на втория панел аз споделих моите оценки и анализи относно резултатите от проведеното изследване относно популистките комуникативни стратегии, които се използват в интернет пространството в страните участници в проекта - Белгия, Франция, България, Австрия, Италия, Словения и Великобритания.

В хода дискусиите бяха споделени много идеи за продължаване на работата по темата и за възможностите да се постигне устойчивост.






сряда, 17 септември 2014 г.

ЕСЕННА СРЕЩА НА ПЕДАГОЗИ И ПСИХОЛОЗИ „ЛИСТОПАД ОТ ИДЕИ‘ 2014“

ЦЕНТЪР ЗА ОБУЧЕНИЕ, КОНСУЛТАЦИИ И ТРЕНИНГ ZS КОНСУЛТ
и 
ДРУЖЕСТВО НА ПСИХОЛОЗИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Организират от 24 до 26. 10. 2014г. в гр.ТРЯВНА в хотел "Сезони“.
ПЪРВАТА ЕСЕННА СРЕЩА НА ПЕДАГОЗИ И ПСИХОЛОЗИ „ЛИСТОПАД ОТ ИДЕИ‘ 2014“
Поканени са да участват и всички, свързани с проблемите на образованието с разума и сърцето си. Идеята на тази среща е, както показва и самото наименование, в началото на учебната година да бъдат предложени и обсъдени идеи, свързани с динамиката и съдържанието на учебно-възпитателния процес в училище, както и с взаимоотношенията на участниците в него, които да бъдат успешно приложени в пряката работа с децата, учениците и родителите.
Срещата ще се проведе в 2 модула.
ПЪРВИЯТ МОДУЛ ще се състои от набор от тренинги и уъркшопове/6 на брой/, по 8 учебни часа всеки. Те ще се проведат в 2 сесии по 3 паралелни тренинга. Всеки участник ще може да реши в колко сесии да участва и да избере по 1 тренинг от всяка избрана сесия. За участието във всеки тренинг ще бъде издаден сертификат.

ТЕМИ НА ТРЕНИНГИТЕ/УЪРКШОПОВЕТЕ/:

I СЕСИЯ
1. МЕДИАЦИЯТА ПРИ РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМНИ СИТУАЦИИ И КОНФЛИКТИ В УЧИЛИЩЕ
2. ОРАТОРСКОТО МАЙСТОРСТВО НА УЧИТЕЛЯ
3.ПСИХОДРАМАТИЧНИ ТЕХНИКИ В ПОМОЩ НА РАБОТАТА НА КЛАСНИЯ РЪКОВОДИТЕЛ

II СЕСИЯ
1. КАК СЕ ПРАВЯТ УСПЕШНИ УЧИЛИЩНИ PR И РЕКЛАМА
2. СУГЕСТОПЕДИЯТА В ОБУЧЕНИЕТО ПО РАЗЛИЧНИ УЧЕБНИ ПРЕДМЕТИ
3.МУЗИКОТЕРАПЕВТИЧНИ ТЕХНИКИ ПРИ РАБОТА С ДЕЦА В НОРМА И СЪС СОП

Във ВТОРИЯ МОДУЛ участниците в срещата ще могат да споделят свои конкретни идеи по въпроси, свързани с методиката на работа в детската градина и преподаването на различни учебни предмети в училище, както и с динамиката на взаимоотношенията в класната стая. Всеки желаещ колега ще може практически да демонстрира идеята си с участието на аудиторията. След това ще се проведе обсъждане, при което вероятно ще се родят още и по-добри идеи. Групирането  на участниците във II модул ще стане според етапа на образование, в който работят.
Всички колеги, демонстрирали своите идеи, ще получат званието „НОСИТЕЛ НА КРЕАТИВНА ИДЕЯ“ и специален сертификат. НАЙ-ДОБРАТА ИДЕЯ ЩЕ ПОЛУЧИ НАГРАДА. Всички демонстрации ще бъдат записани и ще бъдат предоставени за ползване от колегията.

Заявките и анотациите на демонстрациите във II модул ще се приемат до 10 октомври. В  тридневен срок след тази дата ще бъдат подбрани тези новаторски идеи, които ще бъдат представени на срещата.
ТАКСИ:
Участие в 1 тренинг/уъркшоп/ от ПЪРВИ МОДУЛ
- 65 лв. – до 30.09.2014 год.
- 80 лв. – до 20.10.2014 год.
Таксата за участие в 1 тренинг/уъркшоп/ от ПЪРВИЯ МОДУЛ включва и участие в 1 сесия от ВТОРИЯ МОДУЛ.
Участие в 2 тренинга/уъркшопа/ от ПЪРВИ МОДУЛ
- 120 лв. – до 30.09.2014 год.
- 145 лв. - до 20.10.2014 год.
Таксата за участие в 2 тренинга/уъркшопа/ от ПЪРВИЯ МОДУЛ включва и участие в 2 сесии от ВТОРИЯ МОДУЛ.

Настаняването в хотел „Сезони“ ще става само на база пълен пансион /нощувка, закуска, обяд, вечеря/. Цена за 1 пълен пакет/1 вечеря, 1 нощувка, 1 закуска и 1 обяд/ - 60 лв. Настаняване и хранене се предлагат за 24-ти и 25-ти октомври.

Сумите за таксите за участие в тренингите и за настаняването и храненето, за транспорт/ако има такива/ следва да бъдат преведени по банков път като обща сума като за основание за плащането бъде посочено „такса за участие в есенната среща на 24-26.10.2014 год. на........................... /трите имена и представлявана организация/”.
 Банкова сметка: BG76PRCB92301016931118 BIC: PRCBBGSF
 Прокредитбанк АД
 ЗЕТ ЕС КОНСУЛТ ЕООД
Заявки за участие/по образец/ се изпращат на е-mail aдреса на Центъра – office@zsconsult.com.
След потвърдителен е-mail от организатора се заплащат съответните такси за участие в срещата. Заплащането се извършва само по банков път.


неделя, 14 септември 2014 г.

Излезе сборникът от Националната научно-практическа конференция на тема: ИНТЕРКУЛТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ КАТО СРЕДСТВО ЗА НАМАЛЯВАНЕ ОТПАДАНЕТО НА РОМСКИТЕ ДЕЦА ОТ УЧИЛИЩЕ“.

На 25–26 юни 2013 г. във Велико Търново Център за междуетнически диалог и толерантност „АМАЛИПЕ“ проведе Национална научно-практическа конференция на тема: ИНТЕРКУЛТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ КАТО СРЕДСТВО ЗА НАМАЛЯВАНЕ ОТПАДАНЕТО НА РОМСКИТЕ ДЕЦА ОТ УЧИЛИЩЕ“. Сборникът с докладите беше отпечатан в началото на септември тази година, а също така е достъпен и на сайта на организацията на адрес:http://amalipe.com/index.php?nav=publications&lang=1
В моя доклад аз представих част от работата ми в областта на образователната интеграция на младите роми, която съм  реализирала в рамките на различни проекти на различни НПО.
За Младежка фондация "Арете" - България на граждански и трудов договор работих от май 2011 до август 2014г. и в този доклад представих и анализирах резултатите от работата на екипа ни в лагерите "Заедно напред".


понеделник, 4 август 2014 г.

Моята статия в „Cross-cultural Studies and Environmental Communication”


В брой 1 от 2014 година на списанието „Cross-cultural Studies and Environmental Communication” (ISSN 2285 – 3324) е публикувана моята статия : THE EDUCATION REFORMS, PUBLIC DISCUSSIONS AND SOCIAL CHANGES IN BULGARIA, съдържанието, на която представих на конференцията на ESTIDIA в Университета "Алдо Моро" в Бари в началото на октомври 2013 година.


В статията се анализират ключови моменти от реализирането на социална промяна чрез реформи и ново законодателство в българската образователна система. Първата цел е да се проследят връзките между теоретичните изследвания, научните публикации, свързани с училищната практиката и управлението на образованието от една страна и политиката на ръководителите и администраторите в Министерството на образованието от друга. Втората ни цел е да се направи преглед на основните теми на дискусии, свързани със социалните реформи в сектора на образованието през последните 25 години.

неделя, 3 август 2014 г.

Успешно завърши Лятната педагогическа академия

На 02.08. успешно завършиха обучението си участниците в моята трета група. Разделихме с пожелания за успешна нова учебна година и много спечелени проекти.

вторник, 15 юли 2014 г.

В Лятната педагогическа академия на Слънчев бряг


На 10 юли 2014г. в хотел "Делта Палас" в Слънчев бряг започна Лятната педагогическа академия на Сдружение “Професионален форум за образованието”. 





Курсът, който аз водя е "ПРОГРАМИ, ДОНОРИ, БЕНЕФИЦИЕНТИ. Разработка и управление на проекти през новия програмен период 2014-2020. Набиране на средства за училищни каузи."







Участниците в курса - директори и учители споделиха своя опит от работа по проекти в предишния програмен период 2007-2013  и натрупаха познания и умения за разработване и управление на образователни проекти, в съответствие с приоритетите на новите програми Еразъм + и ОП "Наука и образование за интелигентен растеж".



Първата група успешно завърши работа и получи своите сертификати на 15. 07.





понеделник, 30 юни 2014 г.

На посещение в СУ "Св. Климент Охридски" с кандидат-студентите

На 26 юни 2014г в рамките на проекта на Младежка фондация "Арете" посетихме СУ "Св. Климент Охридски". А какво се случи там ще прочетете и видите тук: https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/novini_i_s_bitiya/kandidat_studenti_ot_romski_proizhod_posetiha_sofijskiya_universitet

четвъртък, 12 юни 2014 г.

Годишната конференция на SIETAR се проведе успешно


 На 11 юни 2014 г. с любезното домакинство на СУ "Св. Климент Охридски" се проведе  поредната годишна конференция на SIETAR - България. Конференцията започна с приветствие от ректора на СУ - проф. дин Иван Илчев и продължи с онлайн-приветствието на президента на SIETAR - Европа - д-р Ливингстън Томпсън. 


петък, 23 май 2014 г.

Студентите от ЕПУ участваха в интерактивно обучение с гост-преподавател от Берлин

На 22 май 2014г. в Европейски политехнически университет - Перник  FRANZISKA SCHÖLMERICH от SRH University Berlin  проведе своя интерактивен workshop  на тема: „Education in multicultural environment” като основния акцент в работата беше управлението на разнообразието в мултикултурни екипи.
Участие взеха студенти от различни националности, академични сътрудници и университетски преподаватели. 
С младата гостенка обменихме опит от работата ни със студенти от различни култури и народи и обсъдихме възможностите за бъдещо сътрудничество.

четвъртък, 15 май 2014 г.

Покана за участие в обучение на тема: „Education in multicultural environment”

На 22 май 2014г. от 10 часа в зала 606 на Европейски политехнически университет - Перник, ул. "Св. Св. Кирил и Методий" № 23 FRANZISKA SCHÖLMERICH от SRH University Berlin ще проведе workshop  на тема: „Education in multicultural environment”.
Участие могат да вземат студенти, учители, университетски преподаватели и интересуващи се от темата. 

понеделник, 12 май 2014 г.

Покана за участие в конференция на SIETAR - България на тема: "ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНТЕРКУЛТУРНАТА КОМУНИКАЦИЯ (европейски акценти)"

Уважаеми колеги и съмишленици,

 На 11 юни 2014 г. ще проведем годишната конференция на SIETAR - България в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Ректорат, Заседателна зала 1, начало 10 часа. 

Конференцията се провежда с любезното съучастие на СНЦ „ЕТНОТОЛЕРАНС“ и списание "РЕТОРИКА И КОМУНИКАЦИИ".
 

Основни проблемно-тематични полета:
  • Интеркултурната комуникация в Обединена Европа – проблеми и решения; 
  • Интеркултурната комуникация в Европейските институции;
  • Измерения на интеркултурната комуникация в бизнеса без граници;
  • Образователни парадигми и практики – интеркултурен контекст;
  • Интеркултурализъм в езиковедските и литературни изследвания и практики.
 За получаване на електронен регистрационен формуляр, справки и въпроси: sietarbg@gmail.com 

Заявки за участие по приложения образец се приемат до 30 май т.г. на същия адрес: sietarbg@gmail.com


Времето за представяне на доклада по време на конференцията е до 15 минути.
Такса правоучастие – 60 лева. Със заплащане на таксата правоучастие (при заявено желание) ставате член на мрежата SIETAR - България.

Таксата се внася в срок до 31 май по банкова сметка: BG67UBBS80021014257630, BIC UBBSBGSF в ОББ, на СНЦ „Етнотолеранс” или се заплаща на място в деня на конференцията при регистрацията.[1]

Докладите от конференцията ще бъдат публикувани в специален тематичен брой на електронното научно списание „РЕТОРИКА И КОМУНИКАЦИИ“.




[1] В банковото платежно впишете данните за фактура, а като основание за плащане - „такса правоучастие в конференция на SIETAR–България”. В съответствие с данъчното законодателство, фактури ще бъдат издадени на всички участници и получени по време на конференцията.
 Членовете на СИЕТАР България, заплатили членския си внос за 2014 г., участват в конференцията без такса правоучастие.

вторник, 25 март 2014 г.

Успешно приключи петата пролетна национална конференция: „ПРОФЕСИОНАЛНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ НА УЧИТЕЛЯ”

ПЕТА ЮБИЛЕЙНА ПРОЛЕТНА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ на тема:„ПРОФЕСИОНАЛНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ НА УЧИТЕЛЯ” се проведе от 21 до 22. 03. 2014 год. в курортен комплекс „Камчия” край Варна
В нея взеха участие над сто учители и бяха представени актуални изследвания и добри практики, свързани с професионалната компетентност. 
Основни доклади изнесоха: проф. д-р Нели Бояджиева – СУ „Св. Климент Охридски”,  доц. д-р Янка Тоцева – Европейски политехнически университет, доц. д-р Райна Захариева – Департамент за информация и усъвършенстване на учителите при СУ „Св. Климент Охридски.”
 В хода на конференцията се реализираха и редица уъркшопи и тренинги в помощ на колегията.
Специално внимание заслужава проведената дискусия по техниката „Световно кафене – Камчия 2014” на тема: „Квалификацията на учителя – задължителна необходимост или необходимо задължение” в хода на която участниците споделиха своите мнения, очаквания, тревоги и надежди, свързани с тази перманентно актуална тема.

Тази година конференцията имаше своето продължение в Истанбул, където на 24 март беше посетено едно експериментално училище и проведена работна среща с учители и образователни администратори  за обмен на добри практики в областта на квалификацията .

неделя, 16 март 2014 г.

Заключителна конференция по проекта "Живеем, учим и творим заедно"

 На 15 март 2014г. беше проведена заключителната конференция по проекта "Живеем , учим и творим заедно"  на СОУ "Сава Доброплодни" - Шумен, финансиран по Схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ: BG051PO001-4.1.05 “Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства”.
Моята презентация беше свързана с изследването на мотивацията, отношението към иновациите и образователната интеграция проведено с учителите от СОУ "Сава Доброплодни", които са участвали в дейностите по проекта.
В конференцията се включиха и учители, ръководители на дейности, които споделиха своя опит и своите успехи. 


четвъртък, 6 март 2014 г.

Готов е 11 брой на електронното списание "Реторика и комуникации"


В мрежата е новият 11 брой на електронното списание "Реторика и комуникации". В него са включени докладите на участниците в годишната конференция на SIETAR - България от 2013 година.
Моят материал е: Иновациите и образователната интеграция през погледа на учители от мултикултурни училища

събота, 15 февруари 2014 г.

За и против задължителното предучилищно образование на 4-годишните деца в България


Статията е публикувана в брой 2 от 2013 година на списание "Погледи", което излиза в Лесковац, Сърбия на стр. 13-23

Резюме: В статията се представя един актуален за българското образование проблем свързан с намаляване на възрастта за започване на задължително обучение. Предложението за задължително предучилищно образование на 4-годишните деца в България беше включено в Проекта за закон за училищното и предучилищното образование подготвен от екипа на Министерството на образованието, младежка и науката по време на управлението на политическа партия „ГЕРБ” (2009-2013) и частично приет от 41 Народно събрание. Член 8, среща огромна съпротива сред родителите и обсъждането му в пленарна зала през януари провокира много голям интерес и от страна на медиите.

FOR AND AGAINST COMPULSORY PRESCHOOL EDUCATION FOR 4-YEAR-OLDS IN BULGARIA

Abstract: The article presents a current of Bulgarian education problem with reducing the starting age of compulsory education. Proposal for compulsory preschool for 4-year-olds in Bulgaria was included in the draft law school and pre-school education prepared by the staff of the Ministry of Education, Youth and Science under the rule of a political party "GERB" (2009-2013) and partially adopted by the 41 National Assembly. Article 8 meeting huge resistance among parents and discuss it in plenary in January provoked a lot of interest from the media.

Въведение

Проблемите на българското училище и трудностите, с които се среща то, са теми перманентно актуални за политическия и граждански дебат. Темата за образованието в различни периоди се конкретизира в зависимост от появилите се нови проблеми или актуални събития. След 1989 година промените в социално-политическото устройство и управление водят и до необходимостта от промяна на модела на управление и функциониране на българската образователна система.
Две години след началото на прехода – през 1991 година се приема нов Закон за народната просвета, който претърпява 28 изменения и допълнения към 01.01.2012 г. За двадесет години са правят по повече от една промяна годишно. От 1999 г. е в сила и Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, който също е претърпял за десет години девет изменения и допълнения. Тези два нормативни документа наред с Правилника за приложение на Закона за народната просвета регламентират цялостната организация на училищното обучение.
Смяната на политическите партии, които са на власт на всеки четири години обаче води до липсата на приемственост в образователните политики. Практика стана всеки нов министър да подготвя нов закон, който да се предлага за широко обсъждане, но за съжаление до края на мандата му да не стигне времето за приемане от Народното събрание. Това се случи и с последния Проект на Закон за предучилищното и училищното образование (1) подготвян от екипа на Министерството на образованието, младежка и науката по време на управлението на Политическа партия „ГЕРБ” (2009-2013). Нещо повече в този мандат два различни екипа на Министерството на образованието, младежка и науката подготвиха два проекта. Първият започна да се работи още през 2009 и до есента на 2010 беше готов и публикуван на сайта на Министерството за обществено обсъждане. След като по неофициални данни от страна на неговите създатели са били получени над 3000 мнения и препоръки през ноември след смяната на заместник-министъра с ресор средно образование е взето решение работата по този проект за закон да спре и да се работи по нов.
Като резултат през месец март 2011 година беше публикувана Концепция за основните принципи и иновативните моменти в проекта на нов закон за предучилищното и училищното образование (2).
Самият проект на закон беше публикуван на същия сайт през октомври 2012 година и в отделен текст са посочените мотивите за необходимостта от него. В тях е посочено, че „С проекта на Закон за предучилищното и училищното образование се цели преодоляването на основните предизвикателства, които съвременното общество поставя пред българското образование. Основната цел на образованието вече не може да бъде механичното усвояване и възпроизвеждане на готови масиви от знания. В информационния век, в обществото на знанието, основната цел на образованието трябва да бъде развитието на умения за сложното боравене с постоянно променяща се информация и усвояване на методи на учене, на ключови компетентности и нагласа за учене през целия живот.” (3)
Обект на изследването е промяната в образователното законодателство в периода 2009 до 2013 година.
Предмет на изследването е обществената реакция на промените в закона свързани със задължителното предучилищно образование на четиригодишните деца и опитите да се повлияе върху вземането на решенияот законотворците.
Методиката на изследване включва два етапа:
- събиране на емпирични данни за различните формати (събрания, писмени предложения, отворени писма, протестни писма, пресконференции, митинги, протестни шествия, дебати в парламента, коментари към медийни публикации и др.), в които е обсъждан проекта за Закон за предучилищното и училищното образование;
- анализиране на публични и медийни изяви, отразяващи отношението на Министерството на образованието, младежта и науката, учителите, родителите, гражданите и техните организации (инициативни комитети, неправителствени организации, синдикати, партии и други формални и неформални сдружения) към предлаганата промяна.
Методите, които се използват са:
- диахронен анализ на част от промените в българското образование;
- проблемен анализ на ораторски изяви, информационни медийни публикации, коментари във форуми, авторски статии, пресконференции, видеоматериали.
Като основни източници за събиране на емпирични данни за обществената реакция на промяната касаеща задължителното предучилищно образование на децата на 4 години са ползвани интернет-базирани електронни издания на национални и регионални вестници, сайтове на организации и институции, лични блогове, видеоматериали от YouTube, форуми, Facebook.

Изложение

Проектът на Закон предизвика бурни обществени дебати в много посоки предвид сериозните структурни промени, които са заложени в него, появата на нови звена в системата за управление на училището, терминологичните неясноти, финансирането на частното образование, промяната на статута на някои училища, закриването на определени типове училища и подпомагащи звена и не на последно място въвеждането на задължително предучилищно образование за децата на 4-годишна възраст.
Предмет на анализ в настоящия текст ще бъде последната предвиждана промяна. Причините за избора са както педагогически и психологически от една страна, а така също и обосновани от огромния публичен интерес и последвания дебат в медиите, на площадите и в парламента.
В Раздел ІV. Право на образование. Задължително предучилищно и училищно образование в член 8. (1) е записано „Предучилищното образование е задължително от учебната година, която е с начало в годината на навършване на 4-годишна възраст на детето.” От терминологична гледна точка използването на словосъчетанието „предучилищно образование” противоречи на българската традиция, според която педагогическата дейност при деца от предучилищна възраст се нарича „възпитание”. Дебатът за и против използване на термина „образование” при деца от тази възраст беше проведен в редица специализирани интернет форуми с активното участие на детски учители, учители, директори, научни работници, образователни експерти и родители веднага след публикуването на проекта за закон с такова наименование.
Акцентът на огромния обществен интерес не беше само терминологията, а преди всичко възрастта, на която се иска децата да се включат в предучилищна подготовка.
Прегледът на интернет публикациите, които отразяват този дебат показва, че той започва през есента на 2012, достига своята кулминация през януари 2013 по време на обсъждането и приемането на този текст в Народното събрание и продължава да се води активно през февруари и март. Темата отново става актуална в началото на месец юли, когато новият министър на образованието в две свои интервюта изказва мнение по нея.
Необходимо е да се отбележи, че по време на управлението на ПП „ГЕРБ” през 2010 година е приета поправка в Закона за народната просвета, според която член 20 е изменен изцяло и вече гласи, че (1) Предучилищната подготовка на децата две години преди постъпването им в първи клас е задължителна, но не по-рано от годината, в която детето навършва 5-годишна възраст.” (4)
В новият закон възрастта за задължително посещаване на детска градина вече е 4 години и „предучилищна подготовка” е заменена с „предучилищно образование”.
Най-горещ привърженик на идеята е замeстник-министърът на образованието Милена Дамянова, която пред Българско национално радио „коментира и категоричното несъгласие на родителски организации за въвеждането на задължителна предучилищна за 4-годишните: "Това е мярка, заложена в закона и разпоредба, на която ние изключително много държим от гледна точка на социализацията на децата. Няма как децата да се социализират, да се научат да работят в екип, когато биват отглеждани вкъщи". Според Дамянова, майката може да си гледа детето, но едно дете на четири години има необходимостта да общува със своите връстници, има нужда да бъде самостоятелно, да се научи, че в обществото и когато е в група все пак има правила, които трябва да спазва. (5)
Прегледът на публикациите в интернет показва, че началото на дебата е веднага след публикуването на проекта на сайта на Министерството.
Според публикация от 23.11.2012 над 20 граждански и родителски организации изпращат Отворено писмо до управляващите срещу задължителното образование за 4-годишните деца, прието на второ четене от Комисията по образование и оповестяват това на специална пресконференция (6)
На 27.11.2012г. излиза статия във вестник „Монитор” – „За и против задължителното обучение на 4-годишните. Родители искат право на избор”, от която става ясно че родители от 21 неформални организации да обединили против идеята за задължителност. (7)
На 29.11.2012г. вестник „Сега” публикува статия под заглавие „Назрява родителски бунт срещу задължителното обучение на 4-годишните. Просветното министерство смята, че възпитанието в семейна среда пречи на децата да се социализират” (8), в която двете журналистки Дина Христова и Ванина Стоянова представят позициите на МОМН и на родителските организации, които са против. Коментарите във форума след статията са изцяло против нововедението, като аргументацията е разнопосочна, но като цяло е по посока позитивно оценяване на ролята на семейството като основен фактор за възпитание на детето от предучилищна възраст
На 12.12.2012г. Светият синод изразява свое становище против задължителното образование на 4 годишните, в което заявява, че „Законопроектът за предучилищното образование неправилно лишава родителите от правото им да осигуряват и да избират вида възпитание и образование за своите деца според своите философски, религиозни и педагогически убеждения.” (9)
На 13.12.2012г. сайтът на учителите-новатори Teacher.bg публикува информация, че в писмо, изпратено до медиите и подписано от председателя на организацията Юлиян Петров: „Синдикат "Образование" поддържа безрезервно задължителния обхват на четиригодишните деца в учебно заведение, заложен в законопроекта за предучилищното и училищно образование. (10). Коментарите на учителите отново са отрицателни.
През декември Националната мрежа на родителите за родителско участие в образователния процес организира поредица от протестни митинги в София, митинги има в Плевен (11) и още няколко града.
Положително становище непосредствено преди дебата в Народното събрание изразява Синдикатът на българските учители. „Много от родителите, които са против задължителното обучение на четиригодишните деца, го правят на инат, за да вървят срещу определени държавни политики. Това коментира председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева, цитирана от „Фокус”. (12)
На 18 януари 2013г. в Народното събрание се обсъжда член 8. „Преди това гласуване мнозинството отхвърля предложението на депутатите от ДПС Алиосман Имамов и Хамид Хамид предучилищното образование за 4-годишните да не е задължително, а по избор на родителите. Текстът е приет с гласовете на депутатите от ГЕРБ, “Атака” и на четирима независими. “За” гласуваха 86 депутати, “против” – 33-ма, трима (независими) се въздържаха Задължителното предучилищно образование от 4-годишна възраст ще влезе в сила от учебната 2016-2017 г., пише в параграф 21 от проектозакона, който депутатите все още не са гласували. ... Не бяха приети и възраженията на опозицията (Синята коалиция, Коалиция за България и ДПС) срещу текста, според който 4-годишните подлежат на задължително предучилищно образование. Според опозицията на тази възраст не може да става въпрос за образование, а единствено за възпитание и подготовка. В сегашния Закон за народната просвета, според който децата задължително тръгват на детска градина от 5-годишна възраст, пише, че това е „предучилищно възпитание и подготовка”, а не образование. По този повод синият лидер и бивш премиер Иван Костов заяви:
“Някои колеги се шегуваха, че ние, дядовците, трябва да обявим конфликт на интереси при обсъждането на този закон. Аз имам малка внучка на 2 годинки и наистина мисля за нея, когато говоря сега. На 4 години децата трябва да се гушкат и да се учат на ценности, а не да се учат на абстракциите на числата, които някой чиновник от МОМН ще напише. Това е пълно безобразие спрямо тези мънички български граждани. Трябва да покажем как се обичат тия деца тук, от тази трибуна. Иначе какво Народно събрание сме? Събрание от хора, които се мъчат да угодят на популизма в обществото.”
Целта на този текст в законопроекта е държавата да налее пари в детските градини, като чрез задължението за обхващане на всички деца от 4-годишна възраст създаде нови работни места за възпитателите в детските градини, бе мнението на сините лидери Иван Костов и Мартин Димитров.
„Има хляб в тази работа. Има хляб за преподавателите в детските градини. Държавата ще създаде тези щатове, ще трябва да отдели тези пари. Съгласен съм. Прави се много силен жест в посока профсъюзите на учителите. Решили са от ГЕРБ, нека го направят. Но да се карат хората насила да заведат децата си там, това вече е безумно. И това го прави държавата в условия на тежка икономическа криза. Това е прокризисна политика”, заяви Иван Костов от парламентарната трибуна.
Единственият аргумент, с който управляващите от ГЕРБ защитиха чл. 8 от проектозакона, беше, че той регламентирал задължение за държавата да осигури това обучение, а не на родителите, които имали право да избират. В този дух от парламентарната трибуна се изказаха депутатките от ГЕРБ Галина Банковска и Катя Чалъкова.
Министърът на образованието Сергей Игнатов, който също бе в пленарната зала, нито веднъж не взе думата, за да защити проекта си.
След гласуването от Синята коалиция обявиха, че ще поискат президентът да наложи вето на чл. 8, въвеждащ задължително образование за 4-годишните." (13)
Статията отразява дебата в Народното събрание и представя част от аргументацията на изказалите се парламентарни оратори. Всички коментари след нея са негативни. Родителите изразяват неодобрение на идеята за задължителен характер и на наложената терминология „образование”.
По повод това решение в интернет между 16 и 19 януари се публикуват над 40 статии в национални и регионални електронни издания. Повечето от статиите позволяват коментари. Прегледът им дава основания да определим преобладаващата част от тях като негативни.
Около 20 души се събират пред президентството с искане президентът Росен Плевнелиев да наложи вето на приетите същия ден промени в Закона за предучилищното и училищното образование, според които се въвежда задължително образование за 4-годишните деца. Родителите внасят подписка с 20 подписа до Плевнелиев с искане да отмени задължителното предучилищно образование за 4-годишните. Някои демонстрантите са довели със себе си и децата си. (14)
Недоволството на родителите продължава и през февруари. Статия на Александра Маркарян, публикувана на 18 февруари 2013 е озаглавена: „Родители на бунт срещу задължителното образование за 4-годишни, искат вето.” (15). Демонстрацията се провежда на 19 февруари пред президентството. 50 организации са се обединили около искането президентът Росен Плевнелиев да наложи вето върху текстовете инициирано от Национална мрежа на родителите Сдружение за защита на гражданските права и свободи на родители и деца и промоция на гражданска активност на семействата. Група с представили от няколко от организациите се срещат с държавния глава, за да представят аргументите си против задължителното предучилищно образование за 4-годишните. Родителите са убедени, че няма обществена необходимост, няма обществено обсъждане и няма обществена подкрепа. Основната аргументация, е че „1. Според Конституцията на България, чл. 53, ал.2, училищното, а не – предучилищното, обучение е задължително; 2. Според Конвенцията за правата на детето на ООН, чл.5 “Държавите – страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите … да осигуряват по начин, съответстващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция”; 3. Задължителната предучилищна подготовка от годината на навършване на 4 год. възраст не присъства в нито един от основните национални стратегически документи за развитието на образованието; 4. Нито един европейски документ не изисква въвеждане на задължителна предучилищна подготовка за децата на 3 и 4 год. и Европейският парламент „препоръчва на държавите-членки да обмислят въвеждането на задължително посещение на детска градина за една година преди започване на училище”; 5. Една от целите на ЕС от Барселона 2002г., отново припомнена от ЕК през 2011г. дава яснота какъв е ангажиментът на държавата към образованието и грижите в ранна детска възраст, а именно – до 2010 г. да осигурят места в целодневни официални детски заведения за най-малко 90% от децата на възраст между 3 години и възрастта за започване на задължително училищно образование; 6. Резултатите от предучилищната подготовка зависят не от нейната продължителност или начална възраст, а от подкрепящата семейна среда. Усилията в ранно обучение биха били напразни, ако не може да се разчита на качествено начално и средно образование. Проблемите на нашата нереформирана и неефективна образователна система не може да бъдат разрешени чрез принудително разширяване на нейния обхват; 7. Редица изследвания показват, че в тази ранна възраст децата имат нужда по-скоро от индивидуална работа и лично внимание, отколкото от колективизация; 8. Задължителното образование в европейските държави е изключително преобладаващо от 6 години; 9. Европейските практики в обучение в ранна детска възраст са съобразени с важността на съотношението между учител/деца; 10. Няма осигурено финансиране за въвеждане на задължителна предучилищна за 4 годишните....Има проблем и с финансирането на задължителната предучилищна за 5 годишните ... В големите градове и сега не достигат местата в детските градини. .. В малките населени места проблемът е по-различен – там децата от няколко села ще трябва да се извозват с автобуси до най-близката средищна детска градина в близък град. (16)
Тъй като правителството на ГЕРБ подава оставка на 20 февруари и парламентът се разпуска законът не е приет. В края на месец май в качеството си на депутат от ГЕРБ М. Дамянова заедно с други членове на същата партия отново внасят Закона за обсъждане .в Народното събрание
В дебата се включва и новият министър на образованието проф. Анелия Клисарова, която в предаването „Факторът Кошлуков“ на TV7 на 08.06 2013 година заяви, че ще се направи пълна ревизия на две от най-спорните решения на предишната власт: „4-годишните малчугани няма да ходят на училище, те не са готови за това, нека поиграят” – казва тя. Клисарова обяснява, че новата власт ще се съсредоточи върху подобряване на училищното обучение на 5 и 6-годишните. Тя мотивира решението и с това, че в детските градини няма достатъчно места за задължителната забавачка на 4-годишните, нито има пари за нея. ... Частните училища и детски градини няма да получават пари от държавата, както бяха заложили от ГЕРБ.” (17)
Тази позиция тя изразява и по-късно: „Образованието за 4-годишните деца няма да бъде задължително”. От МОН оставят родителите сами да изберат дали малчуганите да учат на тази възраст. Задължителна остава предучилищната подготовка за 5 и 6 годишните. „Подчертавам, че това не е училище, не искам да тревожа родителите. Това е подготовка в рамките на игри, задачи, разработени от психолози. Целта е да се повиши интересът на децата към определени неща, да се развие тяхното логическо мислене, да умеят да разсъждават”, заяви образователният министър. (18)
В интервю за вестник „Труд” публикувано на 08.08. 2013г. проф. Ваня Добрева – председател на парламентарната комисия по образование коментира текста за въвеждането на задължително образование за 4-годишните. Тя споделя: „Казвам “образование”, защото самият проект включва понятието “предучилищно образование”. Образование е различно от “подготовка” и “възпитание”. В първия случай се предполага процес на учене, а във втория е създаването на умения. Против съм и задължителния образователен предучилищен процес за 4-годишните. Ще кажа защо. Във века, в който живеем, децата ни растат в урбанистична среда и в нея нямат време да играят, да развиват въображението си. Психолозите съветват родителите в този период да са повече с децата си. Нека да не лишаваме семейството от това. Аргументите, с които този проект ни се представи още в предишния мандат, а именно, че по този начин ще се решат проблемите с малцинствените групи, не е работещ. По принцип задължителността е характерна за тоталитарните общества, които отнемат права, възпитават по матричен принцип и т.н. Демократичното общество не постъпва по този начин. То гарантира правото на избор. А що се отнася до малцинствата, системата трябва да е стимулираща, а не задължаваща и наказваща за тях. (19)
 Общи изводи и заключение
 1. Въпреки афишираното от политиците желание за публично обсъждане на промените в образователното законодателство в крайна сметка мнозинството прокарва своите решения независимо от мненията и оценките дадени от гражданите, образователните експерти и представители на неправителствени организации, ангажирани с проблемите на образованието и децата.
2. Промяната среща голяма съпротива и поради спецификите на българската култура, която е със силно избягване на различията, но и поради неумението на властимащите да създадат условия за широка обществена дискусия, в която да участват експерти и политици, които да аргументират убедително необходимостта от промяна и да посочат дългосрочните и краткосрочни ползи от нея, а също така и възможните негативни последици.
3. Пред последните няколко години българските граждани проявяват голяма активност в интернет-пространството и споделят своите мнения и нагласи, но наред с това не се отказват и от прекия диалог по време на митинги и дискусии.
 Към промени, значими за огромното мнозинство български граждани, образователни реформи може да се пристъпва, когато има формирани положителни нагласи и постигнато съгласие от страна на всички заинтересовани лица и субекти в гражданското общество. Безспорно е, че българското училище се нуждае от законови предпоставки за неговото оптимизиране и иновиране, но те няма да се случат, ако предварително не бъде осигурена подкрепа отвътре и отвън. А като най-продуктивни за формиране на обществено мнение сред широки слоеве от населението в последните години се оказват електронните медии и социалните мрежи. Тяхното влияние вече не може да се подминава от властимащите, а трябва да се използва за целите на информационните и комуникационни кампании в подкрепа на реформите в образователното законодателство и иновациите в образователната практика.
Мненията, предложенията и препоръките на родителите, учителите, образователните мениджъри и експертите трябва да станат основа за постигане на съгласие по всяка темата значима за образованието.

Литература:
1.Проект на закон за предучилищното и училищното образование http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/documentsproject/2012/proekt_zakon_obrazovanie_MS_19-10-2012.pdf
2.Концепция за основните принципи и иновативните моменти в проекта на нов закон за предучилищното и училищното образование http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/news-home/2009/kontseptsia-22-03-2011.pdf
3.Мотиви към Закона за предучилищно и училищно образование http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/documentsproject/2012/motivi_proekt_zakon_obrazovanie.pdf
4. Закон за народната просвета, изм. ДВ, бр. 78 от 2010 г., в сила от 05.10.2010 г. http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/law/zkn_prosveta.pdf