събота, 15 февруари 2014 г.

За и против задължителното предучилищно образование на 4-годишните деца в България


Статията е публикувана в брой 2 от 2013 година на списание "Погледи", което излиза в Лесковац, Сърбия на стр. 13-23

Резюме: В статията се представя един актуален за българското образование проблем свързан с намаляване на възрастта за започване на задължително обучение. Предложението за задължително предучилищно образование на 4-годишните деца в България беше включено в Проекта за закон за училищното и предучилищното образование подготвен от екипа на Министерството на образованието, младежка и науката по време на управлението на политическа партия „ГЕРБ” (2009-2013) и частично приет от 41 Народно събрание. Член 8, среща огромна съпротива сред родителите и обсъждането му в пленарна зала през януари провокира много голям интерес и от страна на медиите.

FOR AND AGAINST COMPULSORY PRESCHOOL EDUCATION FOR 4-YEAR-OLDS IN BULGARIA

Abstract: The article presents a current of Bulgarian education problem with reducing the starting age of compulsory education. Proposal for compulsory preschool for 4-year-olds in Bulgaria was included in the draft law school and pre-school education prepared by the staff of the Ministry of Education, Youth and Science under the rule of a political party "GERB" (2009-2013) and partially adopted by the 41 National Assembly. Article 8 meeting huge resistance among parents and discuss it in plenary in January provoked a lot of interest from the media.

Въведение

Проблемите на българското училище и трудностите, с които се среща то, са теми перманентно актуални за политическия и граждански дебат. Темата за образованието в различни периоди се конкретизира в зависимост от появилите се нови проблеми или актуални събития. След 1989 година промените в социално-политическото устройство и управление водят и до необходимостта от промяна на модела на управление и функциониране на българската образователна система.
Две години след началото на прехода – през 1991 година се приема нов Закон за народната просвета, който претърпява 28 изменения и допълнения към 01.01.2012 г. За двадесет години са правят по повече от една промяна годишно. От 1999 г. е в сила и Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, който също е претърпял за десет години девет изменения и допълнения. Тези два нормативни документа наред с Правилника за приложение на Закона за народната просвета регламентират цялостната организация на училищното обучение.
Смяната на политическите партии, които са на власт на всеки четири години обаче води до липсата на приемственост в образователните политики. Практика стана всеки нов министър да подготвя нов закон, който да се предлага за широко обсъждане, но за съжаление до края на мандата му да не стигне времето за приемане от Народното събрание. Това се случи и с последния Проект на Закон за предучилищното и училищното образование (1) подготвян от екипа на Министерството на образованието, младежка и науката по време на управлението на Политическа партия „ГЕРБ” (2009-2013). Нещо повече в този мандат два различни екипа на Министерството на образованието, младежка и науката подготвиха два проекта. Първият започна да се работи още през 2009 и до есента на 2010 беше готов и публикуван на сайта на Министерството за обществено обсъждане. След като по неофициални данни от страна на неговите създатели са били получени над 3000 мнения и препоръки през ноември след смяната на заместник-министъра с ресор средно образование е взето решение работата по този проект за закон да спре и да се работи по нов.
Като резултат през месец март 2011 година беше публикувана Концепция за основните принципи и иновативните моменти в проекта на нов закон за предучилищното и училищното образование (2).
Самият проект на закон беше публикуван на същия сайт през октомври 2012 година и в отделен текст са посочените мотивите за необходимостта от него. В тях е посочено, че „С проекта на Закон за предучилищното и училищното образование се цели преодоляването на основните предизвикателства, които съвременното общество поставя пред българското образование. Основната цел на образованието вече не може да бъде механичното усвояване и възпроизвеждане на готови масиви от знания. В информационния век, в обществото на знанието, основната цел на образованието трябва да бъде развитието на умения за сложното боравене с постоянно променяща се информация и усвояване на методи на учене, на ключови компетентности и нагласа за учене през целия живот.” (3)
Обект на изследването е промяната в образователното законодателство в периода 2009 до 2013 година.
Предмет на изследването е обществената реакция на промените в закона свързани със задължителното предучилищно образование на четиригодишните деца и опитите да се повлияе върху вземането на решенияот законотворците.
Методиката на изследване включва два етапа:
- събиране на емпирични данни за различните формати (събрания, писмени предложения, отворени писма, протестни писма, пресконференции, митинги, протестни шествия, дебати в парламента, коментари към медийни публикации и др.), в които е обсъждан проекта за Закон за предучилищното и училищното образование;
- анализиране на публични и медийни изяви, отразяващи отношението на Министерството на образованието, младежта и науката, учителите, родителите, гражданите и техните организации (инициативни комитети, неправителствени организации, синдикати, партии и други формални и неформални сдружения) към предлаганата промяна.
Методите, които се използват са:
- диахронен анализ на част от промените в българското образование;
- проблемен анализ на ораторски изяви, информационни медийни публикации, коментари във форуми, авторски статии, пресконференции, видеоматериали.
Като основни източници за събиране на емпирични данни за обществената реакция на промяната касаеща задължителното предучилищно образование на децата на 4 години са ползвани интернет-базирани електронни издания на национални и регионални вестници, сайтове на организации и институции, лични блогове, видеоматериали от YouTube, форуми, Facebook.

Изложение

Проектът на Закон предизвика бурни обществени дебати в много посоки предвид сериозните структурни промени, които са заложени в него, появата на нови звена в системата за управление на училището, терминологичните неясноти, финансирането на частното образование, промяната на статута на някои училища, закриването на определени типове училища и подпомагащи звена и не на последно място въвеждането на задължително предучилищно образование за децата на 4-годишна възраст.
Предмет на анализ в настоящия текст ще бъде последната предвиждана промяна. Причините за избора са както педагогически и психологически от една страна, а така също и обосновани от огромния публичен интерес и последвания дебат в медиите, на площадите и в парламента.
В Раздел ІV. Право на образование. Задължително предучилищно и училищно образование в член 8. (1) е записано „Предучилищното образование е задължително от учебната година, която е с начало в годината на навършване на 4-годишна възраст на детето.” От терминологична гледна точка използването на словосъчетанието „предучилищно образование” противоречи на българската традиция, според която педагогическата дейност при деца от предучилищна възраст се нарича „възпитание”. Дебатът за и против използване на термина „образование” при деца от тази възраст беше проведен в редица специализирани интернет форуми с активното участие на детски учители, учители, директори, научни работници, образователни експерти и родители веднага след публикуването на проекта за закон с такова наименование.
Акцентът на огромния обществен интерес не беше само терминологията, а преди всичко възрастта, на която се иска децата да се включат в предучилищна подготовка.
Прегледът на интернет публикациите, които отразяват този дебат показва, че той започва през есента на 2012, достига своята кулминация през януари 2013 по време на обсъждането и приемането на този текст в Народното събрание и продължава да се води активно през февруари и март. Темата отново става актуална в началото на месец юли, когато новият министър на образованието в две свои интервюта изказва мнение по нея.
Необходимо е да се отбележи, че по време на управлението на ПП „ГЕРБ” през 2010 година е приета поправка в Закона за народната просвета, според която член 20 е изменен изцяло и вече гласи, че (1) Предучилищната подготовка на децата две години преди постъпването им в първи клас е задължителна, но не по-рано от годината, в която детето навършва 5-годишна възраст.” (4)
В новият закон възрастта за задължително посещаване на детска градина вече е 4 години и „предучилищна подготовка” е заменена с „предучилищно образование”.
Най-горещ привърженик на идеята е замeстник-министърът на образованието Милена Дамянова, която пред Българско национално радио „коментира и категоричното несъгласие на родителски организации за въвеждането на задължителна предучилищна за 4-годишните: "Това е мярка, заложена в закона и разпоредба, на която ние изключително много държим от гледна точка на социализацията на децата. Няма как децата да се социализират, да се научат да работят в екип, когато биват отглеждани вкъщи". Според Дамянова, майката може да си гледа детето, но едно дете на четири години има необходимостта да общува със своите връстници, има нужда да бъде самостоятелно, да се научи, че в обществото и когато е в група все пак има правила, които трябва да спазва. (5)
Прегледът на публикациите в интернет показва, че началото на дебата е веднага след публикуването на проекта на сайта на Министерството.
Според публикация от 23.11.2012 над 20 граждански и родителски организации изпращат Отворено писмо до управляващите срещу задължителното образование за 4-годишните деца, прието на второ четене от Комисията по образование и оповестяват това на специална пресконференция (6)
На 27.11.2012г. излиза статия във вестник „Монитор” – „За и против задължителното обучение на 4-годишните. Родители искат право на избор”, от която става ясно че родители от 21 неформални организации да обединили против идеята за задължителност. (7)
На 29.11.2012г. вестник „Сега” публикува статия под заглавие „Назрява родителски бунт срещу задължителното обучение на 4-годишните. Просветното министерство смята, че възпитанието в семейна среда пречи на децата да се социализират” (8), в която двете журналистки Дина Христова и Ванина Стоянова представят позициите на МОМН и на родителските организации, които са против. Коментарите във форума след статията са изцяло против нововедението, като аргументацията е разнопосочна, но като цяло е по посока позитивно оценяване на ролята на семейството като основен фактор за възпитание на детето от предучилищна възраст
На 12.12.2012г. Светият синод изразява свое становище против задължителното образование на 4 годишните, в което заявява, че „Законопроектът за предучилищното образование неправилно лишава родителите от правото им да осигуряват и да избират вида възпитание и образование за своите деца според своите философски, религиозни и педагогически убеждения.” (9)
На 13.12.2012г. сайтът на учителите-новатори Teacher.bg публикува информация, че в писмо, изпратено до медиите и подписано от председателя на организацията Юлиян Петров: „Синдикат "Образование" поддържа безрезервно задължителния обхват на четиригодишните деца в учебно заведение, заложен в законопроекта за предучилищното и училищно образование. (10). Коментарите на учителите отново са отрицателни.
През декември Националната мрежа на родителите за родителско участие в образователния процес организира поредица от протестни митинги в София, митинги има в Плевен (11) и още няколко града.
Положително становище непосредствено преди дебата в Народното събрание изразява Синдикатът на българските учители. „Много от родителите, които са против задължителното обучение на четиригодишните деца, го правят на инат, за да вървят срещу определени държавни политики. Това коментира председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева, цитирана от „Фокус”. (12)
На 18 януари 2013г. в Народното събрание се обсъжда член 8. „Преди това гласуване мнозинството отхвърля предложението на депутатите от ДПС Алиосман Имамов и Хамид Хамид предучилищното образование за 4-годишните да не е задължително, а по избор на родителите. Текстът е приет с гласовете на депутатите от ГЕРБ, “Атака” и на четирима независими. “За” гласуваха 86 депутати, “против” – 33-ма, трима (независими) се въздържаха Задължителното предучилищно образование от 4-годишна възраст ще влезе в сила от учебната 2016-2017 г., пише в параграф 21 от проектозакона, който депутатите все още не са гласували. ... Не бяха приети и възраженията на опозицията (Синята коалиция, Коалиция за България и ДПС) срещу текста, според който 4-годишните подлежат на задължително предучилищно образование. Според опозицията на тази възраст не може да става въпрос за образование, а единствено за възпитание и подготовка. В сегашния Закон за народната просвета, според който децата задължително тръгват на детска градина от 5-годишна възраст, пише, че това е „предучилищно възпитание и подготовка”, а не образование. По този повод синият лидер и бивш премиер Иван Костов заяви:
“Някои колеги се шегуваха, че ние, дядовците, трябва да обявим конфликт на интереси при обсъждането на този закон. Аз имам малка внучка на 2 годинки и наистина мисля за нея, когато говоря сега. На 4 години децата трябва да се гушкат и да се учат на ценности, а не да се учат на абстракциите на числата, които някой чиновник от МОМН ще напише. Това е пълно безобразие спрямо тези мънички български граждани. Трябва да покажем как се обичат тия деца тук, от тази трибуна. Иначе какво Народно събрание сме? Събрание от хора, които се мъчат да угодят на популизма в обществото.”
Целта на този текст в законопроекта е държавата да налее пари в детските градини, като чрез задължението за обхващане на всички деца от 4-годишна възраст създаде нови работни места за възпитателите в детските градини, бе мнението на сините лидери Иван Костов и Мартин Димитров.
„Има хляб в тази работа. Има хляб за преподавателите в детските градини. Държавата ще създаде тези щатове, ще трябва да отдели тези пари. Съгласен съм. Прави се много силен жест в посока профсъюзите на учителите. Решили са от ГЕРБ, нека го направят. Но да се карат хората насила да заведат децата си там, това вече е безумно. И това го прави държавата в условия на тежка икономическа криза. Това е прокризисна политика”, заяви Иван Костов от парламентарната трибуна.
Единственият аргумент, с който управляващите от ГЕРБ защитиха чл. 8 от проектозакона, беше, че той регламентирал задължение за държавата да осигури това обучение, а не на родителите, които имали право да избират. В този дух от парламентарната трибуна се изказаха депутатките от ГЕРБ Галина Банковска и Катя Чалъкова.
Министърът на образованието Сергей Игнатов, който също бе в пленарната зала, нито веднъж не взе думата, за да защити проекта си.
След гласуването от Синята коалиция обявиха, че ще поискат президентът да наложи вето на чл. 8, въвеждащ задължително образование за 4-годишните." (13)
Статията отразява дебата в Народното събрание и представя част от аргументацията на изказалите се парламентарни оратори. Всички коментари след нея са негативни. Родителите изразяват неодобрение на идеята за задължителен характер и на наложената терминология „образование”.
По повод това решение в интернет между 16 и 19 януари се публикуват над 40 статии в национални и регионални електронни издания. Повечето от статиите позволяват коментари. Прегледът им дава основания да определим преобладаващата част от тях като негативни.
Около 20 души се събират пред президентството с искане президентът Росен Плевнелиев да наложи вето на приетите същия ден промени в Закона за предучилищното и училищното образование, според които се въвежда задължително образование за 4-годишните деца. Родителите внасят подписка с 20 подписа до Плевнелиев с искане да отмени задължителното предучилищно образование за 4-годишните. Някои демонстрантите са довели със себе си и децата си. (14)
Недоволството на родителите продължава и през февруари. Статия на Александра Маркарян, публикувана на 18 февруари 2013 е озаглавена: „Родители на бунт срещу задължителното образование за 4-годишни, искат вето.” (15). Демонстрацията се провежда на 19 февруари пред президентството. 50 организации са се обединили около искането президентът Росен Плевнелиев да наложи вето върху текстовете инициирано от Национална мрежа на родителите Сдружение за защита на гражданските права и свободи на родители и деца и промоция на гражданска активност на семействата. Група с представили от няколко от организациите се срещат с държавния глава, за да представят аргументите си против задължителното предучилищно образование за 4-годишните. Родителите са убедени, че няма обществена необходимост, няма обществено обсъждане и няма обществена подкрепа. Основната аргументация, е че „1. Според Конституцията на България, чл. 53, ал.2, училищното, а не – предучилищното, обучение е задължително; 2. Според Конвенцията за правата на детето на ООН, чл.5 “Държавите – страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите … да осигуряват по начин, съответстващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция”; 3. Задължителната предучилищна подготовка от годината на навършване на 4 год. възраст не присъства в нито един от основните национални стратегически документи за развитието на образованието; 4. Нито един европейски документ не изисква въвеждане на задължителна предучилищна подготовка за децата на 3 и 4 год. и Европейският парламент „препоръчва на държавите-членки да обмислят въвеждането на задължително посещение на детска градина за една година преди започване на училище”; 5. Една от целите на ЕС от Барселона 2002г., отново припомнена от ЕК през 2011г. дава яснота какъв е ангажиментът на държавата към образованието и грижите в ранна детска възраст, а именно – до 2010 г. да осигурят места в целодневни официални детски заведения за най-малко 90% от децата на възраст между 3 години и възрастта за започване на задължително училищно образование; 6. Резултатите от предучилищната подготовка зависят не от нейната продължителност или начална възраст, а от подкрепящата семейна среда. Усилията в ранно обучение биха били напразни, ако не може да се разчита на качествено начално и средно образование. Проблемите на нашата нереформирана и неефективна образователна система не може да бъдат разрешени чрез принудително разширяване на нейния обхват; 7. Редица изследвания показват, че в тази ранна възраст децата имат нужда по-скоро от индивидуална работа и лично внимание, отколкото от колективизация; 8. Задължителното образование в европейските държави е изключително преобладаващо от 6 години; 9. Европейските практики в обучение в ранна детска възраст са съобразени с важността на съотношението между учител/деца; 10. Няма осигурено финансиране за въвеждане на задължителна предучилищна за 4 годишните....Има проблем и с финансирането на задължителната предучилищна за 5 годишните ... В големите градове и сега не достигат местата в детските градини. .. В малките населени места проблемът е по-различен – там децата от няколко села ще трябва да се извозват с автобуси до най-близката средищна детска градина в близък град. (16)
Тъй като правителството на ГЕРБ подава оставка на 20 февруари и парламентът се разпуска законът не е приет. В края на месец май в качеството си на депутат от ГЕРБ М. Дамянова заедно с други членове на същата партия отново внасят Закона за обсъждане .в Народното събрание
В дебата се включва и новият министър на образованието проф. Анелия Клисарова, която в предаването „Факторът Кошлуков“ на TV7 на 08.06 2013 година заяви, че ще се направи пълна ревизия на две от най-спорните решения на предишната власт: „4-годишните малчугани няма да ходят на училище, те не са готови за това, нека поиграят” – казва тя. Клисарова обяснява, че новата власт ще се съсредоточи върху подобряване на училищното обучение на 5 и 6-годишните. Тя мотивира решението и с това, че в детските градини няма достатъчно места за задължителната забавачка на 4-годишните, нито има пари за нея. ... Частните училища и детски градини няма да получават пари от държавата, както бяха заложили от ГЕРБ.” (17)
Тази позиция тя изразява и по-късно: „Образованието за 4-годишните деца няма да бъде задължително”. От МОН оставят родителите сами да изберат дали малчуганите да учат на тази възраст. Задължителна остава предучилищната подготовка за 5 и 6 годишните. „Подчертавам, че това не е училище, не искам да тревожа родителите. Това е подготовка в рамките на игри, задачи, разработени от психолози. Целта е да се повиши интересът на децата към определени неща, да се развие тяхното логическо мислене, да умеят да разсъждават”, заяви образователният министър. (18)
В интервю за вестник „Труд” публикувано на 08.08. 2013г. проф. Ваня Добрева – председател на парламентарната комисия по образование коментира текста за въвеждането на задължително образование за 4-годишните. Тя споделя: „Казвам “образование”, защото самият проект включва понятието “предучилищно образование”. Образование е различно от “подготовка” и “възпитание”. В първия случай се предполага процес на учене, а във втория е създаването на умения. Против съм и задължителния образователен предучилищен процес за 4-годишните. Ще кажа защо. Във века, в който живеем, децата ни растат в урбанистична среда и в нея нямат време да играят, да развиват въображението си. Психолозите съветват родителите в този период да са повече с децата си. Нека да не лишаваме семейството от това. Аргументите, с които този проект ни се представи още в предишния мандат, а именно, че по този начин ще се решат проблемите с малцинствените групи, не е работещ. По принцип задължителността е характерна за тоталитарните общества, които отнемат права, възпитават по матричен принцип и т.н. Демократичното общество не постъпва по този начин. То гарантира правото на избор. А що се отнася до малцинствата, системата трябва да е стимулираща, а не задължаваща и наказваща за тях. (19)
 Общи изводи и заключение
 1. Въпреки афишираното от политиците желание за публично обсъждане на промените в образователното законодателство в крайна сметка мнозинството прокарва своите решения независимо от мненията и оценките дадени от гражданите, образователните експерти и представители на неправителствени организации, ангажирани с проблемите на образованието и децата.
2. Промяната среща голяма съпротива и поради спецификите на българската култура, която е със силно избягване на различията, но и поради неумението на властимащите да създадат условия за широка обществена дискусия, в която да участват експерти и политици, които да аргументират убедително необходимостта от промяна и да посочат дългосрочните и краткосрочни ползи от нея, а също така и възможните негативни последици.
3. Пред последните няколко години българските граждани проявяват голяма активност в интернет-пространството и споделят своите мнения и нагласи, но наред с това не се отказват и от прекия диалог по време на митинги и дискусии.
 Към промени, значими за огромното мнозинство български граждани, образователни реформи може да се пристъпва, когато има формирани положителни нагласи и постигнато съгласие от страна на всички заинтересовани лица и субекти в гражданското общество. Безспорно е, че българското училище се нуждае от законови предпоставки за неговото оптимизиране и иновиране, но те няма да се случат, ако предварително не бъде осигурена подкрепа отвътре и отвън. А като най-продуктивни за формиране на обществено мнение сред широки слоеве от населението в последните години се оказват електронните медии и социалните мрежи. Тяхното влияние вече не може да се подминава от властимащите, а трябва да се използва за целите на информационните и комуникационни кампании в подкрепа на реформите в образователното законодателство и иновациите в образователната практика.
Мненията, предложенията и препоръките на родителите, учителите, образователните мениджъри и експертите трябва да станат основа за постигане на съгласие по всяка темата значима за образованието.

Литература:
1.Проект на закон за предучилищното и училищното образование http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/documentsproject/2012/proekt_zakon_obrazovanie_MS_19-10-2012.pdf
2.Концепция за основните принципи и иновативните моменти в проекта на нов закон за предучилищното и училищното образование http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/news-home/2009/kontseptsia-22-03-2011.pdf
3.Мотиви към Закона за предучилищно и училищно образование http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/documentsproject/2012/motivi_proekt_zakon_obrazovanie.pdf
4. Закон за народната просвета, изм. ДВ, бр. 78 от 2010 г., в сила от 05.10.2010 г. http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/law/zkn_prosveta.pdf

1 коментар:

детска ясла софия каза...

За съжаление наистина практиката е всеки нов министър да идва на власт нов проектозакон, който скоро след това бива приложен. Приемственост липсва не само в образованието, но образованието и по-точно образоващите се луднаха покрай всички тези промени. Би трябвало да се избере един модел на образователна система, да се преработи според нуждите на държавата и учащите най-вече и тогава чак да се пуска на бял свят.