сряда, 30 май 2012 г.

Представяне на две книги в областта на предучилищната педагогика

Пред педагогическата общност на творческа среща на 30 май от 16,00 ч. в зала 1 на СУ  бяха представени изданията „Био-библиография на Пенка Милева Касабова” и „Обогатяващото педагогическо взаимодействие в предучилищна възраст”. 
И двете книги са издадени от издателство „Изкуства” през настоящата  2012. 






Био-библиографията включва материали от и за Пенка Касабова, оценки и отзиви от наследниците и последователите на нейните идеи. До неуморно търсещите мисъл и дух и безрезервно любящото сърце на г-ца Касабова се докоснахме във видеоинтервютата с нея и за нея.












„Обогатяващото педагогическо взаимодействие в предучилищна възраст” предлага на вниманието на читателя-педагог едно дългогодишно и изключително ценно научно изследване на предучилищната възраст от доц. д-р Димитър Кр. Димитров – Мастера 
Научен редактор на книгата е доц. д-р Райна Захариева. 
Кратък видеоматериал представи признателно съхранени спомени за Мастера.
Негови колеги и приятели споделиха чувства и съвместни преживявания. 

30 000 уникални посетители от България

Днес броячът ми отчете, че 30 000 уникални посетители само от България за влизали в този мой блог. Като се има предвид, че броячът е сложен доста по-късно от създаването вероятно са повече, но и това си е рекорд.

вторник, 29 май 2012 г.

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДВУТОМНОТО ИЗДАНИЕ "МЕНИДЖМЪНТ НА КЛАСА"


На 28. май 2012 г. , понеделник, от 17 ч. в зала 2 на Ректората беше  представено двутомното издание  с общо заглавие

МЕНИДЖМЪНТ НА КЛАСА  
с  автор доц. д-р СИЛВИЯ НИКОЛАЕВА





Първата книга, ”Мениджмънт на класа. Какво знае, може и прави учителят като ефективен мениджър на класа?” обединява разнородна информация за същността, ролята и приложението на мениджмънта на ученическия клас – както чужди модели и разработки, така и авторски виждания. Фокусът е върху предимствата на т.нар. комплексен мениджмънт на реалностите в класа.




Втората книга, „Мениджмънт на класа. Стратегии, техники, компетенции.” представя широк набор от практически аспекти на мениджмънта на образователни среди и учебни групи, илюстрирани с множество автентични ресурси и текстове – медийни публикации, опигинални документи, добри практики.


Достъпният и диалогичен стил на изложението могат да превърнат изданието в настолна книга за широк кръг ползватели  – настоящи и бъдещи учители и преподаватели, училищни директори и специалисти в сферата на образователния мениджмънт, дизайна на обучението, качеството на образованието,  личностното и социално-педагогическо консултиране, педагогическата комуникация, училищната хигиена и екология. 

Изданието може да бъде използвано успешно и като университетско помагало за студентите изучаващи Мениджмънт на класа като академична дисциплина в рамките на съществуващите бакалавърски или магистърски програми от професионално направление „Педагогика”, „Управление на образованието” или „Педагогика на обучението по”. 

вторник, 22 май 2012 г.

Представяне на електронното списание "Реторика и комуникации" в СУ "Св. Климент Охридски"


На 21 май 2012 година, понеделник, от 18 часа, в Конферентната зала в Ректората на Софийския университет "Св. Климент Охридски" пред преподаватели и студенти беше официално представено електронното списание "Реторика и комуникации"
Главният редактор доц. дфн Иванка Мавродиева разказа за идеята, началото и успешната реализация на първите три броя. Тя сподели и своите очаквания за бъдещето на списанието.
След това представи редколегията и даде думата на присъстващите нейни членове. 
Всеки от нас изрази своите мисли, чувства и надежди за развитието на списанието.

Аз информирах аудиторията за една успешна инициатива, а именно - медийното партньорство, което беше реализирано по отношение на проведената в петък в СУ "Св. Климент Охридски" научна конференция на тема: "Интеркултурни измерения на социалните практики". Като продукт от това партньорство  един от следващите броеве ще бъде тематично оформен и в него ще се публикуват част от представените на научния форум доклади оформени като статии.

неделя, 20 май 2012 г.

Конференция на тема: "ИНТЕРКУЛТУРНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА СОЦИАЛНИТЕ ПРАКТИКИ"


На 18 май 2012 година в заседателна зала 1 в Ректората на Софийския университет "СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" се проведе  Конференция на тема: "ИНТЕРКУЛТУРНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА СОЦИАЛНИТЕ ПРАКТИКИ" .

Конференцията беше организирана от SIETAR - България с подкрепата на Софийския университет, който беше домакин и СНЦ "Етнотолеранс".
Участие в работата взеха членовете на SIETAR - България, представители на различни български университети, учители и представители на неправителствени организации, които имат интерес и опит от работа в сферата на интеркултурната комуникация. Гост от чужбина беше проф. Даян Леви от Университет Уилмингтън, Северна Каролина, САЩ.
Темата, с която аз взех участие беше: Педагогически подход към интеркултурната комуникация.
В следобедните часове конференцията продължи с дискусия на тема: Интеркултурализъм в България: история, ресурси, експерти, предизвикателства, перспективи.  

сряда, 2 май 2012 г.

ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНОВАЦИИ И СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО ОБРАЗОВАНИЕ

Това е моят доклад представен на Международната научно-практическа конференция на тема: Иновации и интерактивни технологии в образованието, проведена на 20-21.04. 2012 година в град София и публикуван в едноименния сборник на стр. 5-10.


Общоприето е схващането, че образователната система е консервативна социална структура, която трудно се променя и всячески се стреми да запази статуквото. Дали това в действителност е вярно или е един от митовете разпространявани, за да се удържат опитите за модернизиране и усъвършенстване? Нека се обърнем назад и видим какво се е променило в българското училище през последните 25 години?
До 1989 г. в България образователната система е силно централизирана и йерархизирана, както и към настоящето. Научното обосноваване на реформите се осъществява от Националния институт за образование „Тодор Самодумов” към Министерството на народната просвета. От началото на демократичните промени управлението на образованието започва да се реализира като продукт на политически, а не на научнообосновани подходи. Това на практика довежда до закриването на института. По този начин правенето на образователни политики става територия на министерството на образованието и на работещите в него експерти и служители. Смяната на политическите партии, които са на власт на всеки четири години води до липсата на приемственост в образователните политики. Две години след началото на прехода – през 1991 година се приема нов Закон за народната просвета, който претърпява 28 изменения и допълнения към 01.01.2012 г. За двадесет години са правят по повече от една промяна годишно. От 1999 г. е в сила и Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, който също е претърпял за десет години девет изменения и допълнения.
Наред с това политиците се опитват да обогатяват нормативните документи със стратегии, концепции и национални програми. Последната Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка[1] е приета от Народното събрание през 2006 година и има срок за изпълнение до 2015 г. Тази програма имаше амбицията да реализира реформа в образователната система, свързана както с промяна на философията, а така също и със структурни изменения. Тя е следствие на няколко стратегии и концепции от минали години, които не стигнаха до оформянето им в законова форма и оттам до нереализирането им. Практика стана всеки нов министър да подготвя нов закон, който да се предлага за широко обсъждане, но за съжаление до края на мандата  му да не стигне времето за приемане от Народното събрание. В момента текат обсъждания на поредния нов закон този път наречен Закон за предучилищното и училищното образование[2]. Очаква се приемането му да се осъществи през следващите няколко месеца, но дали това ще се случи само времето ще покаже.             Този бегъл преглед на образователното законодателство е важен, защото от рамката ми до голяма степен се предпоставят възможностите или липсата на такива в училището да се реализират творчески промени и иновации.
Наред с вътрешните условия във връзка с влизането на България в Европейския съюз образователното законодателство трябваше да бъде синхронизирано с общоевропейските норми и страната ни да се подчинява на европейските директиви и да се включва в международните инициативи, голяма част от които са насочени към подобяване качеството на образованието. С Решение № 1350/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европа 2009 година се определя за Европейска година на творчеството и иновациите. Интересни са дефинициите, които Европейската комисия дава за творчество и иновации:
-    творчество - дейност на въображението, насочена към постигане на резултати, които са едновременно оригинални и стойностни;
-    иновация - нов или доказано значим продукт (предмет или услуга) или процес, нов маркетингов метод или нов организационен метод, бизнес-практика, организация на работното място или външни отношения.
От съобщението на същата комисия озаглавено „Широкообхватна иновационна стратегия за Европейския съюз“ става ясно, че ... без образованието като ключова политика иновацията ще остане без опора. Талантът и творчеството трябва да се насърчават от ранна възраст.
Резонно възникват няколко въпроса: Какво се разбира под иновация, промяна и реформа в образованието ? Синоними ли са или не промяна и реформа? Иновация ли е всяка промяна?
Според Съвременният тълковен речник под „реформа” се разбира преустройство, изменение, преобразуване, за да се въведе нещо ново или по-добро.
Според Речникът на чуждите думи в българския език – „реформа” идва от латинската дума „reformo”(преобразявам се) и се превежда като преобразуване, преустройство, нововъведение, изменение, промяна.
Според Българския тълковен речник „промяна” е друг вид, друга същност, качество или състояние, различно от предишното.
Що се касае до дефиницията на иновация тя е обобщено понятие за всички значими (рационални и полезни) нововъведения в деловата дейност на хората, които имат за цел да приведат даден предмет на дейност от едно състояние към друго желано състояние. Иновацията не е просто промяна. Тя е промяна – нововъведение. Това означава, че не е достатъчно да премахнеш нещо, за да има иновация. Необходимо е да приложиш нов способ, нов метод, нови правила, или ново техническо средство, за да може да се каже, че е налице иновация. Иновацията може да бъде продукт, процес, позиция или парадигма. Иновацията е целенасочена, планирана и контролирана промяна, чрез която се решават организационни и съдържателни проблеми в различни области на човешката практика, а чрез педагогическата иновация се решават организационни и съдържателни проблеми на образованието в една определена образователна област (отделна занималня, детска градина, класна стая, училище, образователен регион, образователна система). Иновацията е синоним на нововъведение или новост.
Към определяне на същността на иновацията може да се подходи по два пътя:
1. нововъведението се представя като резултат от творчески процес във вид на нова продукция (техника), технология, метод и т. н.;
2. като процес на внедряване на нови изделия, елементи, подходи, принципи вместо използваните.
Иновацията е крайния резултат от иновационната дейност, получила реализация във вид на нов или усъвършенстван продукт, нов или усъвършенстван технологичен процес, използван в практическата дейност.
Иновациите могат да се разделят на основни, подобрени и псевдоиновации. Основните иновации от своя страна се разделят на такива с най-голяма, средна и малка важност. Тези с най-голяма важност заемат висок дял от дейностите по фундаментални и приложни изследвания, предизвикват промени в системата от образователни потребностите като цяло, както и в самата образователна система. Основните иновации със средна важност имат умерен дял от фундаменталните и висок дял от приложните изследвания, основните иновации с малка важност заемат малък дял от фундаменталните изследвания.
Втората група иновации са подобрените, които също се разделят на такива с голяма важност, важни подобрени иновации, нормални (инкрементни) подобрени иновации и еволюционни промени.
Третата група се оформя от псевдоиновациите:
а) неголеми иновации на продукта, които не повишават ефективността при използването му от потребителя;
б) иновации, които повишават ефективността на един процес, но намаляват ефективността на системата като цяло;
в) иновации, които подобряват ефективността на системата в краткосрочен период, но в дългосрочна перспектива водят до големи загуби или неравновесия.
В образователната сфера като че ли най-голям е относителният дял на псевдоиновациите. Като примери можем да посочим – въвеждането на делегираните бюджети, диференцираното заплащане, кариерното развитие, целодневната организация на обучението в средищните училища.
От друга страна следва да отчетем, че иновационните промени в образованието имат свои параметри според:
          темпа на промяната;
          целта, която се преследва;
          чувствата, които предизвикват;
          източника на промени;
          обема и полето на действие;
          степента на обмисляне и планиране на идеята.
Както вече споменахме за реформа и промяна се говори на всеки четири години, а целта е относително константна – подобряване на достъпа до образование и повишване на неговото качество. За съжаление чувствата, които предизвикват тези опити за реформа са доста противоречиви и в по-голямата си част негативни, защото учителите и директорите се страхуват от всяка промяна и нововъведение, водени от презумпцията, че те няма да доведят до положителни резултати, а по-скоро ще ги затруднят или поставят в неизгодно положение. Източникът за промени е ръководството на образователното министерство, което определя и обема, и полето на действие.  Степента на обмисляне и планиране на идеята отново е в периметъра на действие на същия орган за управление. Тези характеристики ясно очертават трудностите за реализиране на иновационни промени в българската образователна система предвид силната централизация в управлението и и сковаността на нормативната уредба.
Не можем да не отчетем факта, че всяка съвременна образователна система в това число и българската може да се развива само чрез създаване и разпространение на иновации в няколко посоки:
          технологични;
          икономически;
          педагогически;
          организационни.
Технологичните иновации навлизат в образователната сфера с бързи темпове, защото в противен случай училището няма да бъде в състояние на реализира своята мисия да подготвя младите хора за активно включване на пазара на труда и в социалните процеси и комуникации. Тези иновации в образователната дейност водят до разработване и прилагане на нови методи и техники в процеса на обучението и ученето през целия живот и променят стиловете на преподаване и учене. Те предпоставят създаването на нова образователна среда, в която учещият се променя своята позиция, подпомаган от учителят, който има нови роли – на инструктор, консултант, фасилитатор, модератор, дизайнер на образователни ресурси. Технологичните иновации също така могат да повлияят съществено при осъществяването на структурни промени в образователната система. Българското училище през последните 5-6 години се промени сериозно от гледна точка оборудването с модерна компютърна техника и съвременни информационни и комуникационни технологии. Определено може да се каже, че то вече е в епохата на глобалната дигитализация. На практика всяко българско училище независимо от населеното място и големината си разполага с възможности за достъп до електронните информационни и комуникационни технологии.
Опит за икономическа иновация е въвеждането на делегираните бюджети, което от своя страна направи възможно и диференцираното заплащане.
Педагогическите иновации за разлика от първите две групи са инициирани отдолу. Те са плод на творческите търсения на иновативно мислещите и дигитално компетентни учители. Като техни продукти можем да разглеждаме различните образователни портали и бази-данни с образователни ресурси, които могат да се намерят в мрежата.
Що се касае до организационните иновации тук можем само да се надяваме, че тяхното реализиране предстои.
Прилагането на различни иновационни модели в образователното пространство се осъществява в три основни направления:
          В съдържанието на програмите;
          В методите, формите, ресурсите и начина на организиране на учебно-възпитателния процес;
          В управлението на педагогическите институции.
Приемането на нов закон неминуемо ще доведе до промени и в трите направления. От особена важност е да се направи промяна в съдържанието на програмите, защото основната критика към тях е свързана с големия им обем и малкото учебно време предвидено за неговото овладяване. Промяната в технологиите би била много по-успешна, ако има свобода по отношение на организацията на учебната дейност, позволяваща разгръщане на творческата активност на учителите и учениците. По отношение на промяната в управлението, иновацията с въвеждането на делегираните бюджети би могла да се развие по посока училищната автономия за формиране на училищни политики и педагогическа работа, стимулираща творчеството и иновациите.
За постигането на тези цели е необходим нов мениджмънт на педагогическите иновации, който предполага:
          разделение на труда между преподавателите;
          обединяване на преподавателите с други специалисти в екипи за разработване и представяне на учебни курсове;
          мониторинг на ефективността на преподавателската дейност и корегиране на организацията на педагогическия процес
Иновациите в образованието се появяват и разпространяват в две противоположни посоки –отгоре-надолу и отдолу-нагоре.
Иновациите отгоре-надолу” са подходящи за радикална и бърза промяна. Те позволяват по-добро планиране и направляване на промяната. Могат да бъдат в съзвучие с интересите на повече социални групи и институции, които са заинтересовани от развитието на училището и образователната система. Недостатъците им се свързват с това, че успехът им до голяма степен зависи от способностите на управляващия апарат, от субективното мнение и нагласи на вземащите решения и от това колко често се прави замяна на иницииращите промяната лица при различните избори. Този тип иновации може да не получат необходимото разбиране по места. Възможно е вместо желание и добра мотивация за работа да се получи отпор или прикрита съпротива.
Иновациите отдолу-нагореса израз на самоинициатива. Те по-лесно пораждат чувство за съпричастност във всички членове на екипа, който ги разработва и внедрява. При тях може да се използват широк кръг от знания и умения, защото най-често са наистина плод на екипни взаимодействия. Те са по-подходящи за постепенна промяна и трудно могат да доведат до радикални промени. Процесът на тяхното внедряване може да бъде нестабилен и непредвидим, без подчертани приоритети. Субективизмът на взетите решения също не им е чужд. Разработването и внедряването на такива иновационни модели на дейност може да отнеме много време, а ползата от тях също зависи от структурата и културата на училищната организация.
Всяка иновация поражда съпротива. Това важи с особена сила за образователните иновации в българското училище. Сред основните причини за тази съпротива можем да посочим следните:
          Иновативните модели са външно наложени промени от по-висшестоящ орган - Министерство, Регионален инспекторат, Общински съвет или друг управляващ орган.
          Неправилно разбиране на ситуацията или различна оценка на ситуацията от страна на учители, родители, ученици и директори.
          Прекалено лични интереси, които могат да бъдат ощетени при иновационната промяна.
          Умора от промените, когато те са прекалено чести.
          Недоверие към източника на промяната.
          Ниска търпимост към измененията, която е характерна за народопсихологията на българина. Силното избягване на несигурността е характеристика на нашата национална култура и тя влияе негативно върху образователните иновации.
Съпротивата може да бъде намалена, ако се предостави на всички заинтересовани лица достатъчно информация за очакваната промяна. На практика това се прави с кампаниите за обсъждане на нормативните актове, но реалната ефективност на тези мероприятия не е много висока. Друга възможност е въвличането на учители, директори и образователни експерти в проектирането и осъществяването на иновациите. Третата възможност е свързана с обсъждане на възможните негативни последици с потенциалните засегнати лица и институции.
В заключение бихме искали да бъдем оптимисти за реализирането на образователни иновации в българското училище. Основания за това ни дават както многобройните добри педагогически практики на учителите-новатори, а така също и включеността ни в европейското образователно пространство, което разкрива широки възможости за обогатяване и споделяне на международния опит в областта на училищното обучение и образование.