петък, 10 август 2007 г.

ТОЛЕРАНТНОСТ В ДЕЙСТВИЕ

В сб. Образование и толерантност, Шумен, 2005, стр. 198-202


В настоящата работа ще представим част от резултатите от работата по проект, реализиран от Сдружение “Етнотолеранс” през лятото на 2003 година.
Идеята за проекта “Засилване на демокрацията, чрез признаване на различието” възникна през лятото на 2002 година по време на лагер-семинара на тема: “Признаване на културната идентичност” осъществен от фондация “Интеретнос”. В него участваха лектори с мултиетнически състав и богат опит в интекултурния диалог, част от тях работещи в Шуменския университет. Тематиката обхващаше ромска история, култура, поезия, холокост. Участниците бяха 25 на брой - ученици в горните класове на средни училища от Шумен и Нови пазар с ромска етническа принадлежност. Те бяха разделени в малки групи и с помощта на социално-психологическия тренинг, който беше основен метод на работа се целеше формиране на положителна самоидентификация, подобряване на самочувствието и като резултат повишаване на образователната мотивация.
Ползотворно се оказа сътрудничеството с доброволци от Корпус на мира - България, които активно участваха в работата на лагер-семинара, а също така в набирането на основните средства главно от частни институции от САЩ – Калифорния и Айова и общините Шумен и Нови пазар.
В хода на съвместната работа между екип от преподаватели от Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” и група доброволци от Корпуса на мира беше обсъдена идеята за създаването на проект с помощта, на който да се обезпечи организирането на летни лагери, в които ученици от горните класове на средните училища, представители на всички етнически и културни групи, населяващи България да могат да получат нови познания за своята и тази на другите история и културна специфика, да обменят опит и създадат условия за по-добро взаимно опознаване и разбиране.
Като резултат от съвместната работа на сдружение “Етнотолеранс”, доброволците и един представител на Американската програма “Фулбрайт (бивш доброволец) се появи проектът “Strengthening Democratic Civil Society through Diversity Appreciation” (“Засилване на демокрацията, чрез признаване на различието”) получил финансиране от Демократичната комисия към Посолството на САЩ в България.
При конструирането на този проект философията на интеркултурната педагогика беше използвана като основополагаща методология. В основата бяха заложение някои обективни дадености, свързани с актуалната ситуация в българското училище, което наред с другите си сериозни проблеми има да решава един много важен и перманентно стоящ пред него - този за гражданското и интеркултурното образование в светлината на основните етноси у нас.
Идеите за равен достъп до образователните институции у нас са демократични и хуманни по своята дълбока същност, но те не отчитат психо-физиологическите, интелектуалните, социалните и културните различия при децата от различните етноси, проявяващи се в хода на обучението и често предопределящи неуспеха на “училищната кариера” на една значителна част от тях най-често представители на ромския етнос и в по-голямата си част момичета.
В българското училище през последните 50 години са се обучавали съвместно децата от всички етноси, живеещи на територията на нашата страна. За съжаление обаче това не означава от само себе си, че българското училище следва някаква интеркултурна философия. Точно обратното то продължава да представя в рамките на учебното съдържание/курикулума само познанията и гледната точка на мнозинството като за историята, културата и спецификата на малцинствата нищо не се споменава. На практиката децата от малцинствените групи са лишени от възможността да научат нещо за себе си, за групата, за нейната история, култура и специфичен принос в развитието на историята и културата на България. За преодоляването на този парадокс са правени епизодични опити в тази насока главно по линията на неправителствени организации, разработващи притурки към учебниците по български език и литература, музика, история, в които се отразява приносът на отделната етнически или културна група.
Децата на арменския и еврейския етнос (последните драстично намалели след масовото изселване на младото поколение в Израел след 1989 година) не срещат като правило затруднения при адаптацията към изискванията на българското училище и се отличават с висока мотивация за учене и добри постижения.
За съжаление децата от останалите два етноса - ромския и турския, които са и най-многочислени (дори преобладаващи в определени региони от страната) не са в състояние да се справят достатъчно успешно с училищните изисквания и голяма част от тях не посещават редовно учебните занятия или рано напускат училище.
По официални данни на Министреството на образованието около 50 000 деца подлежащи на задължително обучение са извън училището, а броят на онези които никога на се прекрачвали прага му е неизвестен.
Според едно изследване спонсорирано от Йейлския университет - САЩ и Института за социални ценности и структури “Иван Хаджийски”- България проведено в шест постсоциалистически страни през 1999-2000 г. 15% от ромските деца никога на прекрачват този праг и остават напълно неграмотни [1, 42]. 85% от ромските домакинства нямат член със средно или висше образование [1, 40].
Броят на учениците от ромски произход в горните класове на средното училище е изключително малък. По данни на МОН той е около 5000, които са 1,9 % от общия брой средношколци [4, 143].
Привличането на учениците-роми от горните класове в подобни извънучилищни дейности видимо подобрява образователната мотивация, самочувствието, себепредставянето и има мултиплициращ ефект върху цялата общност, защото информацията за видяното, чутото, преживяното по време на лагерите оставя трайна следа в съзнанието на децата и присъства в разговорите им с връстниците и по-възрастните членове на семействато и общността.
В хода на направените разсъждения основните цели на лагерите проведени под мотото “Заедно напред” предназначени за ромските ученици бяха свързани с:
· оказване помощ на ромските младежи да разберат по-добре своето място в обществото и как успешно да приемат предизвикателствата, с които ще се срещнат в живота;
· да се създадат възможности за трупане на положителен опит на ученолюбиви и талантливи деца с ромски произход, които да изследват не само своята идентичност, но също така и да реализират своите потенциални възможности да допринесат за развитието на общността им;
· да се развият контакти и създаде опит, които могат да се използват като връзка за работа в бъдеще в областта на етническата проблематика и правата на малцинствата;
· да се създаде положителен образ на ромската общност в самата нея и в обществото като цяло.
По отношение на самите участници те бяха дефинирани по следния начин:
· Да се изградят индивидуални лидерски умения.
· Да се насърчи работата в екип и взаимната подкрепа.
· Да се разкрие културата и историята на ромите.
· Да се развият техники за поставяне и осъществяване на цели.
· Да се изследват възможностите за кариера и професионалните насоки на всеки един.
· Да се проведат полезни дискусии, в които всички да вземат активно участие по разглежданите теми.
· Да се дискутират както нашите права, така и задължения и отговорности към обществото.
· Да се изследва индивидуалната идентичност.
· Да се забавляваме
В рамките на проекта се предвиждаше организиране на четири летни лагер-семинара, предназначени да повишат признаването и оценяването на различните етнически групи в България и да увеличат толерантността между културите, които те имат. През третата седмица на месец юли паралелно се проведоха три лагер-семинара, с ученици от градовете – Шумен/Нови пазар, Кърджали и Пазарджик предназначени за ромски младежи, обучаващи се в горни класове на средно училище. Тези семинари целяха да се оценят и наградят техните усилия, а също така да се съдейства за въвеждането им в специфичните проблеми на тяхната култура и история. Предимство се даде на дискусиите по проблемите за образа на ромската общност като цяло и как участниците в лагер-семинара като бъдещи лидери на общността могат да и помогнат да намери своето ефективно място в увеличаващата се демокрация на българското общество.
Значителният приоритет, който се отдаде на ромската общност по време на първите семинари, които бяха насочени само към ромски ученици., е обоснован от факта, че тяхната общност е най-маргинализираната група в българското общество и организирането на тези семинари се надявахме да доведе до удовлетворяването на специфичните нужди от повишаването на самочувствието и по-близкото опознаване от ромските младежи на позитивните аспекти на тяхната култура и история преди включването им в интеркултурния/мултиетнически семинар.
Общо 75 ромски младежи и девойки от четирите града – Шумен, Нови пазар, Пазарджик и Кърджали взеха участие в трите лагер-семинара[1]. Тяхното участие се ръководеше от 12 малки лидери от ромски произход– седем момчета ученици от Шумен, две студентки от Шуменския университет, една студентка от Великотърновския университет, един студент от Педагогическия колеж в Пазарджик и завършил средно образование младеж от Кърджали. Всеки от лагерите имаше регионален директор. В Шумен това беше студентка от ромски произход, в Пазарджик – завършил средно образование член на фондация “Напредък”, която партнираше, а в Кърджали – българка с висше образование, представител на проект “Читалища”.
Тези общо 15 млади лидери на лагерите, трима доброволци от Корпуса на мира –Джоузеф Браян Мира, Джоди Лин Стюарт, Екенроуд Алис Никол и фулбрайтовия стипендиант – Сара-Мари Перийн, както и трима представители на сдружение “Етнотолеранс” проведоха тридневен обучителен семинар във връзка с реализацията на предстоящите лагери. Основа на този семинар беше работата с предварително подготвените два наръчника - за ръководителите на малките групи и за всеки участник. В тези наръчници беше представено седмичното разписание на дейностите по дни и часове, основните им цели и задачите съдействащи за постигането им.
По време на самите семинари ромските младежи получаха много нови знания, които не са достъпни от други източници и не могат да бъдат получени по друг начин. Повечето от темите, които бяха включени като ромска история, култура, музика, поезия не са част от предвиденото за изучаване в училище. Не само училището не обсъжда тези теми, но и в самата ромска общност малцина са компетентни по тях. Това се оказва сериозно препятствие при разбирането на собствената идентичност и тази на другите. Като гости и лектори в лагерите бяха известни ромски поети като Васил Чапразов и Христо Христов, ромски журналисти, бизнесмени, експерти по етническите въпроси в областни и общински администрации, активисти на ромски неправителствени организации.
Участието в сесиите на семинара даде познания и умения за активно участие в живота на общността, за противопоставяне на дискриминацията и за активно участие в живота на голямата социална общност.
Учениците-роми от Шумен и най-вече студентите-роми от Шуменския университет, работили в лагерите в Пазарджик и Кърджали, които споделяха своя опит и на практика демонстрираха реализиране на образователни претенции в системата на висшето образование бяха чудесен пример, на който можеха да подражват останалите участници.
Тези три семинара, насочени специално към ромски младежи бяха последвани от един едноседмичен мултиетнически/интеркултурен лагер-семинар, проведен под мотото: “Free Your Mind”(“Освободи съзнанието си”).
Целта на този семинар беше да се повиши уважението към различните идентичности и да се оцени позитивния принос на всяка етническа група в мултиетническото общество. Той въведе в дискусиите темите за идентичността, дискриминацията, човешките права, ролята и възможностите на всеки гражданин за разширяването на справедливостта и демокрацията в обществото.
Кандидатите за участие трябваше да отговарят на няколко изисквания:
· Да са ученици успешно завършили поне 8 клас и записани за следващата учебна година в по-горен клас.
· Да напишат и изпратят есе в обем от 300 до 500 думи, което ще бъде оценявано по следните критерии: оригиналност, творчество, чувствителност към проблематиката.
Предложени бяха пет теми:
1. Как различните етнически групи съдействат за засилването на демокрацията в обществото?
2. Защо се гордеете с културното наследство на вашия етнос и каква роля играе то в развитието на обществото?
3. Какво е Вашето определение за “български гражданин”?
4. Защо искате да участвате в този лагер?
5. Каква е Вашата дефиниция за “стереотип”? Как стереотипите създават предразсъдъци? Как да преодолеем предразсъдъците в обществото!
Информацията за темите, условията за участие в конкурса и за целите на лагер-семинара беше представена с помощта на специално изготвен плакат, разпространен с активното участие на доброволците от Корпуса на мира, работещи като учители и консултанти в общините на територията на цяла България.
Желание за участие с есета изпратени с писма на хартиен носител и по електронна поща заявиха над 100 ученика. Най-предпочитани се оказаха втората и третата тема, а също така имаше много отговори на въпроса относно мотивацията за участие в мултиетнически лагер. Гордостта си с културното наследство на етноса споделяха и обосноваваха причините за това както българи, а така също роми, турци и арменци.
От тях комисия съставена от педагог, психолог и филолог подбра най-добрите 25.
Лагерът се проведе от 28 юли до 3 август в град Балчик. Автори на одобрените есета се оказаха 15 момичета и 10 момчета, представители на почти всички етнически групи в България – 9 българи, 4 турци, 9 роми, 2 арменци и една българомохамеданка от градовете София, Силистра, Кърджали, Пазарджик, Монтана, Белене, Бяла Слатина, Малко Търново, Провадия, Гоце Делчев, Нови пазар, Върбица и Шумен.
На практика работата в интеркултурниялагер представляваше социален експеримент, при който деца от различни краища на България, от различни етнически и социални групи трябваше в продължение на една седмица да демонстрират своята толерантност или нетолерантост живеейки, учейки и забавлявайки се заедно[2].
В наситената програма се включваше обсъждането теми и проблеми из областта на културата и етническото разнообразие и това как те се свързват с едно свободно и демократично общество в България.
Основните методи на работа бяха обсъждания, дискусии, диспути, ролеви игри, състезателни игри, тренинги за формиране на умения за работа в екип и за ръководене на екип, практически работи, ситуационни игри, казуси, лекции. Използваха се възможностите на груповата форма за организация – работа в малки групи и фронтална работа с целия състав.
Участниците бяха разделени на четири малки групи, чрез предварителен външния подбор от страна на ръководния екип. Във всяка група се целеше постигане на оптимално съотношение между момичета и момчета от една страна и етническа хетерогенност от друга. Вторият принцип беше използван и като основен такъв при разпределението в спалните помещения. Начело на всяка малка група имаше двама лидери – студент и доброволец. Трима от лидерите бяха студентите от Шуменския университет – българка, ромка и туркиня, а четвъртия - ром от Педагогическия колеж в Пазарджик.
По време на лагера участниците имаха възможност да се запознаят с известни личности, да осъществят контакт с американски доброволци, да създадат нови приятелства.
В работната програма за седмицата всеки ден имаше дейност посветена на една от основните етнически групи в България, реализирана най-често, чрез среща с изявен представител на етноса – туркиня, лидер на неправителствена организация, учител в ромско училище; евреин – работещ неправителствена организация, известен журналист; арменец –доцент по конституционно право; българин – професор и настоящ ректор на университет.



Специални гости бяха и културното аташе в Посолството на САЩ в България Рафи Балян – председател на Комисията “Демокрация” и Шараф Амимед – представител на Програмата на ООН за развитие и консултант на българското правителство по етническите програми и свързаните с деца и възрастни с неравностойно положение.
Като цяло би могло да се каже, че в резултат от работата в лагер–семинара се натрупа уникален опит за изследване на богатото етнически разнообразие на България с активното участие на млади хора. През цялото време се реализираше един открит диалог за етническото разнообразие на България като основа за овладяването на граждански знания и формирането на граждански умения за участие в обществения живот в условията на строящата се демокрация.
Със заслужена гордост можем да твърдим, че глобалната цел – постигане на толерантност в действие беше постигната. Нещо повече – създадените нови приятелства между децата от различните етнически групи и краища на България не бяха забравени и не угаснаха. Участниците създадоха по своя инициатива електронна мрежа като си размениха електронните адреси, на които продължават да изпращат своите съобщения за радостни събития, поздрави за празници или просто споделяне на нещата от живота.
В Речника по психология толерантността е описана като “поносима търпимост на човека към друг човек или група хора и уважение към тях, към техните идеи и чувства.” [2, 601].
В краткия етнополитически речник “Ние-те” е записано следното “толерантност е да уважаваш чуждото мнение, въпреки че то е различно от твоето; да се опиташ да разбереш човека, който вярва в други неща и живее различно от теб; да изслушваш до край събеседника си, макар още в началото да не си съгласен с него.”[3, 93] За всички участници в лагера възрастни и деца; българи, турци, арменци, евреи, американци и роми толерантността се разбираше като нещо априори възприето, абсолютно необходимо условие за постигане на хармония и взаимно уважение. Осъзнаването и прилагането на това разбиране за толерантността именно като взаимно уважение и зачитане на правото на другия да бъде различен е най-ценната придобивка и най-голямата награда за нас педагозите и психолозите автори и изпълнители на този интеркултурен експеримент.

Литература

1. Бедността при посткомунизма. Съст. Иван Селени. С., 2002
2. Десев, Л. Речник по психология, С., 1999
3. Ние-те. Кратък етнополитически речник предназначен предимно за граждани на Република България, ненавършили години за паспорт.С., 1997
4. Нунев, Й. Анализ на актуалното състояние на училищата, в които учат ромски деца – В: Образователна политика и културни различия, Стратегии на образователната и научната политика, 2002, Извънреден брой

[1] Виж по подр. Отзивите за лагера във Вестник “Репортер Днес”, Кърджали, броевете от 19, 21 и 23 юли 2003 г.
[2] Виж по подр. интервютата и отзивите за лагера в Балчик публикувани във вестник “Успех”, гр. Силистра в броевете от 31 юли, 6, 7, 11 август 2003 г. и вестник “Шуменска заря”, гр. Шумен от 11 август 2003 г.

1 коментар:

Анонимен каза...

Ηі there, all iѕ going sοunԁ here аnԁ
ofcоuгѕe every one is sharing facts, that's genuinely excellent, keep up writing.

Here is my web blog :: Instant Payday Loans