Българските учители и електронните ресурси за образователни цели

"Българските учители и електронните ресурси за образователни цели" е текст публикуван в   сборника "Педагогическата комуникация – традиционна и дигитална", изд. Фабер, Велико Търново, 2019, ISBN 978-619-00-0929-0 на стр. 32-43. 
Той е представен като основен доклад на международна научна конференция със същото име на 5 април 2019 година.

Увод

Темата за използването на електронни образователни ресурси от българските учители в процеса на подготовката и провеждането на процеса на обучение не се нуждае от обосновка относно своята актуалност и значимост. През настоящата 2018-2019 учебна година близо 300 училища работят по проекти, в рамките на които осъществяват образователни иновации, в голямата си част свързани с използването на дигитални образователни ресурси и технологии.

Дизайн на изследването

В настоящия доклад се представят резултатите от емпирично проучване, проведено с 240 учители относно използването на електронни образователни ресурси и софтуери в хода на тяхната педагогическа работа.

Изследването е проведено с помощта на анкетна карта в периода ноември-декември 2018г. Учителите са били участници в квалификационни курсове, провеждани в рамките на проект BG05M2OP001-2.010-0001 „Квалификация за професионално развитие на педагогическите специалисти“ на МОН, финансиран по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г.

Анкетната карта включва 10 въпроса със затворени отговори. Мненията и оценките се ранжират в петстепенна скала. Два от въпросите са оформени като батерии с множество от еднотипни възможности или твърдения.

Основната цел е да се проследи технологията на използването на онлайн базирани образователни ресурси в хода на подготовката и провеждане на урочната работа.

Работните хипотези са:

-     учителите използват предимно презентации и видео клипове в урочната си работа;

-     учителите използват по-рядко образователен софтуер за формиране на умения и за целите на оценяването в урочната си работа;

-     учителите подценяват ролята на визуализацията за разбирането на преподадения материал и неговото по-трайно запомняне.

Характеристики на учителите от извадката

В изследването са включени учители от две основни и седем средни училища и една професионална гимназия от градовете: София, Пазарджик, Козлодуй, Разград, Шумен, Исперих и Нови Искър.

24% от учителите работят в основни училища, 70% в средни и 6% в професионална гимназия. Сред тях началните учители са 36%.

Съотношението мъже – жени не изненадва, като се има предвид общата картина – 11% мъже и 89% жени.

Разпределението по възраст е следното: 15% са на възраст до 35 години, 37% са между 36 и 45 години, 39% са от 46 до 55-годишни и само 10% са на възраст над 55. Може да се каже, че младите учители в това изследване са повече спрямо данните за разпределние в национален мащаб. Три четвърти от учителите са на възраст от 36 до 55 години, което предполага достатъчен опит и практика. Възрастовото разпределение дава основания да приемем отговорите за плод на осъзната професионална преценка и коректно ранжиране.

По отношение на педагогическия стаж се установи, че 17% имат стаж по-малко от пет години, всеки четвърти е в диапазона от 6 до 15 години, 30% имат стаж от 16 до 25 години, 23% имат стаж от 26 до 35 години и само 5% имат повече от 35 години. Интересно е да се отбележи, че има учители на възраст от 36 и 45 години със стаж по-малко от пет години, което означава, че те са влезли в училище не веднага след завършване на университета, а в един по-късен етап. Също така е видно, че 10% са на възраст над 55 години, но стаж над 35 години имат само 5%.

Анализ на резултатите

В курсове за използване на електронни ресурси за образователни цели са участвали 64%. Този резултат е обнадеждаващ, защото това са повече от половината, а останалите 36% не са. Данните обаче показват, че и тези от втората група използват ресурсите със същата честота и на практика няма сериозни разминавания в резултатите, показани от двете групи – обучавани и необучавани.

На въпроса: До каква степен имате осигурен свободен и безплатен достъп до електронни образователни ресурси, необходими за Вашата работа по учебните дисциплини, които преподавате? учителите имаха възможност да ранжират отговорите си по петстепенна скала: висока, по-скоро висока, донякъде, по-скоро ниска и нямам такъв. 27% са посочили, че имат във висока степен, а други 34%, че имат в по-скоро висока. Ако ги сумираме, можем да приемем за достоверно, че 61% от анкетираните имат осигурен свободен и безплатен достъп до електронни образователни ресурси. 27% посочват, че това им е осигурено донякъде, 10% оценяват достъпа си като незадоволителен и само 2% са посочили, че нямат такъв. Възниква въпросът кой им е осигурил този достъп – училището, в което работят, или те самите.

На въпроса: До каква степен използвате електронни ресурси с платен достъп, необходими за Вашата работа по учебните дисциплини, които преподавате? учителите са можели да ранжират между: висока, по-скоро висока, донякъде, по-скоро ниска степен и отговора не използвам. Само 10% са посочили, че използват електронни ресурси с платен достъп във висока степен, 17%, че правят това във висока степен, 26% правят това донякъде, 24% в по-скоро ниска и 23% - не използват. Видно е, че почти всеки четвърти не използва и ако се прибавят тези, които се посочили отговора „по-скоро ниска“, това оформя група от почти 50%. На другия полюс са 27%, които ползват ресурси с платен достъп. Остава открит въпросът какви се тази ресурси, които те ползват, какви са сумите, и кой ги плаща – училището или те самите, но затова е нужно ново емпирично проучване.

Отговорите на следващия въпрос бяха свързани с получаване на информация относно използването на електронни образователни ресурси при подготовката на уроците. Учителите имаха възможност да изберат вида на ресурса и честотата на неговото използване – всеки ден, веднъж седмично, веднъж месечно, по-рядко или никога. Те трябваше да оценят общо 13 ресурса:

1.     Онлайн речници използват всеки ден 27%, веднъж седмично – 24%, веднъж месечно – 14%, по рядко – 23%, а никога не се използвали – 12%.

2.     Онлайн справочници използват всеки ден 25%, веднъж седмично – 33%, по 15% са тези, които ползват веднъж месечно или по-рядко и отново 12% никога.

3.     Електронни библиотеки всеки ден ползват 16%, веднъж седмично – 27%, веднъж месечно 21%, други 20% го правят по-рядко и 16% са посочили, че не са ползвали никога.

4.     Образователните платформи за споделяне на материали и опит станаха доста популярни в България през последните няколко години и не е изненада, че 25% ги ползват всеки ден, а други 25% - веднъж седмично, 23% - веднъж месечно, 19% - правят това по-рядко и само 8% не ги използват.

5.     Образователните блогове също се ползват с голям интерес. За това свидетелстват данните, че 19% ги четат всеки ден, 32% - веднъж седмично, 22% - веднъж месечно, 17% - правят това по-рядко, а 10% не ги ползват в работата си при подготовката на уроците.

6.     Образователен софтуер за игри и упражнения всеки ден използват 19%, 30% правят това веднъж седмично, 20% - веднъж месечно, 18 % - по-рядко и 13% никога.

Поколенията Z и Алфа, които са ученици към настоящето, са дигитални и визуални поколения. Имайки предвид това, зададохме въпроса за ползването на видео клипове с обучителна цел. Резултатите съвпаднаха с нашите очаквания това да е най-активно използваният ресурс. 30% от учителите ги ползват всеки ден, други 34% го правят веднъж седмично, 16% - веднъж месечно, 14% - по-рядко и само 6% не са ползвали видео. Визуализацията на учебното съдържание зависи от учебния предмет и възрастта на учениците. Спецификата на учебното съдържание в най-голяма степен предопределя дали е възможно то да се визуализира или не, а след това идва изборът на учителя, който се обуславя както от неговия стил на преподаване, така и от особеностите на групата обучаеми, с които му предстои да работи. Визуализацията е особено важна при учениците в началните класове, особени в региони, където те имат по-беден социален опит и/или езикови дефицити. Тя обаче не е за подценяване при по-големите ученици, които имат по-високи нива на социо-културна и комуникативна компетентност, защото при тях визуалните послания са част от ежедневието им и те се осмислят по-бързо и по-лесно.

7.     Следващият ресурс, наречен „тюториали“, предизвика затруднения у голяма част от анкетираните учители, които първо се затрудниха да го осмислят, а след това и да преценят доколко използват такива онлайн наръчници и пътеводители. Вероятно в резултат на това само 5% са посочили, че използват тюториали всеки ден, 17%, че го правят веднъж седмично, 16%, че ги ползват веднъж месечно, 22%, че правят това по-рядко и 40% са посочили, че не са ползвали такива ресурси. Сред ползващите са основно учители по информатика и информационни технологии и по английски език.

8.     Презентациите, които от дълго време се считат за най-доброто средство за визуализация и мултимедийно представяне на новото учебно съдържание, се ползват ежедневно от 30% от анкетираните учители, а други 40% посочват, че ги ползват веднъж седмично. По-слаб интерес предизвикват при 14%, които са посочили, че ги използват веднъж месечно, а 12% правят това още по-рядко. Само 4% от учителите са посочили, че не ползват презентации при подготовката си за уроците. Възниква въпросът дали под използване учителите разбират само получаване на информация от чужди презентации, публикувани в мрежата, или те имат предвид изготвянето на собствени или модифицирането на чужди според техните виждания. Това налага допълнително проучване с уточняващи въпроси относно създаването, ползването и споделянето на презентации, а също така и задаването на домашни работи или групови проекти и задачи за изготвяне на презентации от страна на учениците.

9.     Много учители вече имат свои блогове, в които споделят добри практики, авторски продукти, разсъждения и предложения за промяна. Това ни даде основания да попитаме дали се ползват тези блогове при подготовката на уроците. Според 17% от анкетираните те използват ресурси от тях всеки ден, 24% правят това веднъж седмично, 28% - веднъж месечно, 20% макар и по-рядко, проявяват интерес към блоговете на свои колеги, а останалите 11% не са ги ползвали никога. Учителската блогосфера не е била предмет на научно изследване у нас и може би е време да се направи опит за нейното анализиране.

10.  Уикипедия и Уики ресурсите се оказаха според резултатите от анкетата сред най-често ползваните ресурси. 32% от учителите ги ползват всеки ден, а други 33% - поне веднъж седмично. Веднъж месечно се ползват от 17%, а по-рядко от 14% и само 4% (9 човека) са посочили, че не ги ползват.

В хода на проведени полустандартизирани интервюта с малка група учители, част от които от училищата, включени в това проучване, те споделиха, че Уикипедия и Уики ресурсите са най-популярните източници за учениците от горните класове. Каква е връзката между ползването на Уикипедия и Уики ресурсите от страна на учителите и учениците също би било интересно да се установи. Възможни са две хипотези – учителите да са задали този модел за търсене на информация или те да следват модела, който са установили, че е много популярен сред учениците им. Като се има предвид, че голяма част от учителите не са дигитално поколение, е възможно да се потвърди втората хипотеза. Не е без значение и фактът, че Уикипедия се появява на първо място при търсене на информация за хора и събития в интернет.

11.  Уебинарите едва в последните няколко години получиха по-голяма популярност сред учителите у нас най-вече във връзка с възможностите да се квалифицират чрез дистанционни или частично дистанционни форми за получаване на кредити. Като ресурс за подготовка на уроците са посочени от 6% като използвани всеки ден, от 12% - като ползвани веднъж седмично, от 23% - като ползвани веднъж месечно. По-рядко ги ползват 40%, а 19% никога не са ги ползвали.

12.  На последно място в тази батерия бяха поставени социалните мрежи. Те обаче излязоха на първо място по честота на ползване. 50% от учителите са заявили, че ги ползват всеки ден, 16% ги ползват веднъж седмично, 9% - веднъж месечно, 14% още по-рядко и 11% не ги ползват. Това, че половината от анкетираните са посочили социалните мрежи като място, откъдето се ползват образователни ресурси ежедневно, поставя въпроса за това какво точно вземат оттам. Известно е, че има много професионални групи – отворени, но повечето затворени, в които учителите споделят опит и материали.

Колко често използвате електронни учебници в урочната си работа? е въпросът, който целеше да се установи популярността на дигиталните версии, които се появиха скоро. Необходимо е да направим уговорката, че има огромно разнообразие в съдържанието и качеството им. От друга страна, има учебни предмети, по които няма електронни учебници или пък те не се ползват от учителите поради липса на достатъчно компютри или по други причини. Въпреки тези уговорки и наши страхове се оказа, че 29% от анкетираните са посочили, че ползват електронни учебници всеки ден. Веднъж седмично го правят 24%, веднъж месечно – 13%, а по-рядко – 20%. Няма учители, които да са заявили, че не ползват.

Тъй като темата за презентациите е много активно обсъждана, запитахме учителите: Колко често използвате презентации в урочната си работа? 23% отговориха, че го правят всеки ден, 39% - веднъж седмично, 20% - веднъж месечно, 13% - по рядко и 4 % - не ползват. Когато сравним тези резултатите с отговорите на въпроса колко често ползват презентации при подготовката е видно, че с малки колебания съотношението е почти същото с лек спад по отношение на ежедневното ползване.

Ползването на видеоклипове в хода на подготовката е оказало влияние и върху честотата на използването им в урочната си работа, което установихме чрез следващия седми въпрос. 17% всеки ден показват на учениците си видеоклипове, 35% го правят веднъж седмично, 21% - веднъж месечно, 19% по рядко и само 8% не ползват този аудио-визуален ресурс. Около половината учители поне веднъж седмично включват видеоматериали в уроците си, но другата половина го правят веднъж месечно, по-рядко или не го правят. Това поставя въпроса за осмислянето на този вид онагледяване в контекста на характеристиките на новите поколения обучавани, които са потопени във визуалния дигитален свят от най-ранна детска възраст.

Следващите два въпроса целяха да задълбочат темата за визуалното представяне на учебно съдържание по отношение на разбирането и на по-трайното запомняне на знанията.

Според 30% от анкетираните визуалното представяне на учебно съдържание помага на учениците за разберат преподаваните знания във висока степен, други 48% считат, че това става в по-скоро висока степен, 22% са склонни да изразят съмнения и считат, че това става донякъде.

Почти същите са резултатите по отношение на оценките за възможностите на визуалното представяне на учебно съдържание за постигане на по-трайно запомняне. 28% ги оценяват като високи, 48% като по-скоро високи, 22% се колебаят и 2% считат, че това не помага.

В последния въпрос се търсеше мнението на учителите за четири твърдения относно използването на електронни образователни ресурси в процеса на преподаването и оценяването:

1. Видеоуроците улесняват усвояването на знания;
2. Презентациите улесняват усвояването на знания;
3. Електронните тестове са желани от учениците;
4. Електронните учебници могат да заместят хартиените.

Твърденията се оценяваха по петстепенна скала от напълно съгласен до не съм съгласен.

53% от анкетираните са напълно съгласни с първото твърдение, 39% са по-скоро съгласни, 6% не могат да преценят и 2% са несъгласни. Определено може са се приеме, че 92% оценяват високо възможностите на аудио-визуалните средства и технологии. От отговорите на предишните няколко въпроса обаче става ясно, че тези, които използват видео при подготовката на уроците си и при провеждането им, са значително по-малко.

С второто твърдение, свързано с презентациите, са напълно съгласни 47%, по-скоро съгласни 46% или общо 93%. Само 5% не могат да преценят и 2% са по-скоро несъгласни. От отговорите на шестия въпрос обаче е видно, че 23% от учителите използват презентации в урочната си работа всеки ден, а 39% го правят веднъж седмично. Възниква въпросът, защо след като оценяват ползите, на практика не се възползват от тези възможности за интеракция по посока улесняване на процесите на усвояване.

Третото твърдение относно електронните тестове и доколко са желани от учениците е оценено разнопосочно. 28% от учителите са напълно съгласни, че те са желани, 33% са по-скоро съгласни, но други 33% не могат да преценят, а 6% са по-скоро несъгласни. Ако съберем процентите на учителите с положително мнение, се получат 61%, но всеки трети се затруднява да даде оценка. Тук могат да се зададат няколко нови въпроса: Кой подготвя електронните тестове? С какъв софтуер се правят? Как и от кого се оценяват? Факт е, че има редица образователни платформи и сайтове, а също така и онлайн базирани софтуери – част от които платени, а други безплатни, които са на разположение на учителите. В част от иновативните училища тяхното ползване е сърцевината на иновацията, в която са включени по-малки или по-големи групи от учениците им. Доколко обаче ползването на електронни тестове е част от ежедневието може да се каже едва след национално представително изследване.

Последното твърдение относно възможността електронните учебници да заместят хартиените е разделило учителите. 23% са напълно съгласни, 28% – по-скоро съгласни или общо 51%, докато други 22% не могат да преценят. За първи път се появяват и две група несъгласни – по-скоро несъгласни – 18% и несъгласни 9%, които са общо 27% от анкетираните. Ако сравним данните от този въпрос с тези от петия въпрос, от които е видно, че 29% от анкетираните са посочили, че ползват електронни учебници всеки ден, а други 24% го правят веднъж седмично, може да се предположи, че тези, които го правят, са се уверили във възможностите на електронните учебници да заменят хартиените. От друга страна, в публичното пространство се изказват сериозни възражения спрямо идеята за тази замяна както поради носталгични причини (ние сме учили и чели от хартиени книги), а така също и защото в част от училищата липсват достатъчно компютри и устройства за ползването им.

Заключение с основни изводи и препоръки

Резултатите като цяло показват, че учителите имат нужните умения и дигитални компетентности да използват електронни образователни ресурси, независимо дали са участвали в курсове за това или не.

Потвърдиха се хипотезите, че те използват предимно презентации и видео клипове в урочната си работа и че по-рядко използват образователен софтуер за формиране на умения и за целите на оценяването в урочната си работа.

Не се потвърди хипотезата, че учителите подценяват ролята на визуализацията за разбирането на преподадения материал и неговото по-трайно запомняне, защото те оценяват високо тази роля, но от друга страна все още е недостатъчен броят на тези, които визуализират.

Изследването постави много въпроси, които се нуждаят от допълнително проучване:

- Кой и как им осигурява свободен и безплатен достъп до електронни образователни ресурси, необходими за тяхната работа по учебните дисциплини, които преподават?

- Какви платени образователни ресурси ползват и кой плаща?

- Кои са образователните платформи за споделяне на материали и опит, които те ползват?

-  Кои са образователните блогове, които ползват?

-  Какво включва учителската блогосфера?

Резултатите позволяват да се направят и няколко основни извода:

- учителите все още са само ползватели и по-малко създатели на електронни образователни ресурси, като изключим презентациите, които те правят;

- липсва колаборативност по отношение на работата с тези ресурси;

- не се познават в достатъчна степен възможностите за съчетаване на мултимедийните продукти за повишаване на качеството на възприемане и затвърдяване на получените знания и формиране на умения и компетентности;

- социалните мрежи се оказват най-често ползваните източници на електронни ресурси с образователна цел;

- на второ място идват Уикипедия и уики ресурсите, чиято стойност като достоверни научни източници не е много висока.

В заключение може да се каже, че темата за използването на дигитални образователни ресурси от страна на българските учители заслужава сериозно внимание както от страна на образователната администрация в лицето на Министерството на образованието и науката, а така също и на представителите на научната педагогическа общност.

Във възможностите на първите е създаването на условия за по-широко прилагане на новите технологии в процеса на училищното обучение чрез осигуряване на материална база и практическа подготовка на учителите за използването на богатата гама от образователни софтуери и продукти.

Университетските преподаватели и изследователите на проблемите на училищното образование биха могли да активират усилията си по посока не само диагностика на равнището на дигиталните компетентности на учителите, но и в създаването на нов модел за подготовка и квалификация на учителите, работещи в дигиталния 21. век.

Добрите практики, които демонстрират част от иновативните училища, които работят с дигитални образователни ресурси, могат да се споделят и популяризират и така да получат не само устойчивост, но и мултиплициране във все повече български училища.

Добрата материална база е безспорно необходима като предпоставка за модернизиране и дигитализиране на образователния процес в училище, но без добре подготвени и мотивирани учители тя няма как да доведе до промяна на технологиите на преподаване и учене.

Новата парадигма, която трябва да се реализира в българското училище, е подготовката на искащ, знаещ и можещ дигитален гражданин, с богат набор от компетентности, които да бъдат основа на неговото последвало социално, професионално и личностно развитие.