вторник, 12 октомври 2021 г.

УДОВЛЕТВОРЕНОСТ НА СТУДЕНТИТЕ ОТ ДИСТАНЦИОННОТО ОБУЧЕНИЕ В МАГИСТЪРСКА ПРОГРАМА „ОБРАЗОВАТЕЛЕН МЕНИДЖМЪНТ“

 Докладът ми на тема: Удовлетвореност на студентите от дистанционното обучение в магистърска програма „Образователен мениджмънт“ е публикуван в сборника: Актуални политики и практики в образованието. Дигитална образователна реалност, Изд. Педагогически Колеж – Плевен, 2021, ISBN 978-619-91255-5-7, стр. 40-46


УДОВЛЕТВОРЕНОСТ НА СТУДЕНТИТЕ ОТ ДИСТАНЦИОННОТО ОБУЧЕНИЕ В МАГИСТЪРСКА ПРОГРАМА „ОБРАЗОВАТЕЛЕН МЕНИДЖМЪНТ“

Янка Р. Тоцева

ЮЗУ „Неофит Рилски“

 SATISFACTION OF STUDENTS ROM DISTANCE LEARNING IN THE MASTER'S PROGRAM "EDUCATIONAL MANAGEMENT"

 Yanka R. Totseva

South-West University "Neofit Rilski"

 Анотация: В доклада се представят резултатите от емпирично проучване на удовлетвореността от дистанционното обучение на студентите от магистърска програма "Образователен мениджмънт", учещи  в ЮЗУ „Неофит Рилски“ през учебната 2020-2021 година. Извадката включва студентите, обучавани  в редовна, задочна и дистанционна форма. Проучва се както тяхното отношение към дистанционното обучение и технологиите, с помощта на които то се съществява, но също така и тяхната удовлетвореност от синхронното и асинхронно обучение.

Ключови думи: удовлетвореност, студенти, магистърска програма, дистанционното обучение

 Abstract: The article presents the results of an empirical study of the satisfaction with the distance learning of the students from the master's program "Educational Management", studying at SWU "Neofit Rilski" in the academic year 2020-2021. The sample includes students enrolled in full-time, part-time and distance form. Both their attitude towards distance learning and the technologies with which it exists are studied, but also student’s satisfaction with synchronous and asynchronous learning.

Key words: satisfaction, students, master 's program, distance learning

 Въведение

Проучването, резултатите от което ще бъдат представени в този доклад, би могло да се разглежда като продължение на проведеното през юни 2020 година, но ако в първото акцентът беше върху оценяване на ефекта от интегрирането на възможностите на платформите Blackboard и ZOOM за осъществяване на дистанционно обучение[1], то в настоящото вниманието е насочено към удовлетвореността на студентите.

 Емпирично проучване на удовлетвореността от дистанционното обучение на студентите от магистърска програма „Образователен мениджмънт“  

 Описание на методиката

През академичната 2020-2021 година в магистърска програма „Образователен мениджмънт“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“ сe обучават студенти в три форми – редовна, задочна и дистанционна. Групата от последната форма не е имала присъствени занятия, а от другите два са имали само по три дни.

На практика учебният процес и изпитните процедури през двата семестъра са се осъществявали с помощта на технологии за синхронна и асинхронна дигитална комуникация.

Тъй като това е първата учебна година, в която обучението се осъществява само в дистанционна форма, би било интересно, но и много полезно да се установи равнището на удовлетвореност на студентите от дистанционното обучение.

За тази цел в края на месец април, когато приключиха занятията по учебните планове на магистрите от различните форми, те бяха помолени да попълнят онлайн въпросника, който беше конструиран с Microsoft Forms.

Събирането на данните беше проведено в периода 1-30 май 2021 година.

Въпросникът съдържа десет въпроса със затворени отговори и един със свободен.

Първите два въпроса са свързани с технологиите за синхронна и асинхронна комуникация, които са използвани, а останалите – с отношението на студентите, което определя и удовлетвореността им от работата с тези технологии и от дистанционното обучение като цяло.

 Анализ на резултатите

От общо 43 студенти в трите форми – редовна, задочна и дистанционна се включиха със своите оценки, впечатления и мнения 38. Това прави 88% от всички. Разпределението им по отношение на формите е следното: от 10 студенти от редовната форма са попълнили въпросника 7, от 15 студенти в задочна форма са участвали в проучването 13 и от 18 от групата в дистанционна форма – всички.

Студентите, участвали в проучването по професионален профил са: шестима директори, четирима заместник-директори, 12 детски учителки и 16 учители.

Разпределението по пол показва, че са участвали 31 жени и 7 мъже. Общият брой на жените в трите групи е 34 и има общо 9 мъже, от което можем да направим извода, че жените са 79% от общия брой студенти. Попълнилите въпросника жени са 91%, докато при мъжете са 78%. Можем да очакваме, че резултатите са валидни за трите групи, защото на практика не са участвали само 5 студенти.

Първият въпрос е свързан с посочване на платформи и/или програми, които са били използвани за провеждане на присъствени видео онлайн сесии (четене на лекции и провеждане на упражнения) по време на дистанционното обучение.

Резултатите са представени на диаграма № 1:

Диаграма № 1

Данните показват, че най-използвани са били ZOOM, BigBlueButon и Google Meet. Платформата BigBlueButon е официално препоръчаната от ръководството на Университета, но не е забранено ползването на други, което обяснява присъствието им в отговорите. Функционалностите на трите платформи са сходни и това ги прави еднакво подходящи за видеоконферентна връзка, което е било използвано от преподавателите според техните лични предпочитания.

Вторият въпрос отново е свързан с технология, но този път относно асинхронната комуникация, а резултатите са на Диаграма №2:

Диаграма №2

 


Необходимо е да се отбележи, че студентите от групата в дистанционна форма не са получили инструкции и специализирана помощ от системия администратор на платформата, но въпреки това се справиха относително успешно с използването ѝ.

На първо място е посочена функционалността – достъп до темите от съдържанието, използвана от почти всички участници – 37 (97%) от общо 38.

На второ място е функционалността – подаване на курсови работи, задания и решени казуси, използвана от 34 студенти (90%).

На трето място е провеждането на изпити и тестовото оценяване, посочено от 32 студента (84%).

63% от студентите са посочили и публикуваната общодостъпна информация, свързана с преподавателя и дисциплината, която води, а близо 30% са следили публикуваните обявления.

Следващите шест въпроса насочват вниманието към чувствата, настроенията, нагласите, отношенията, които като цяло определят и равнището на удовлетвореност. Оценките при тях са дават по петстепенна ликертова скала: 1 - никога; 2 - рядко; 3 - понякога; 4 - често; 5- много често.

Отговорите на въпроса: Колко често имахте усещане за по-интензивно живеене и динамика? калкулират обща оценка от 3,68, което е между понякога и често. 13% от отговорили са посочили много често, 50% - често, 32% - понякога, и само по един студент са имали усещането за по-интензивно живее и динамика рядко или никога. Като се има предвид, че мнозинството от студентите са работещи, беше очаквано за по-голямата част от тях това чувство да се появява често.

Отговорите на следващия въпрос от тази група: Колко често бяхте ентусиазиран/а да изпълнявате задачите си по дисциплините от магистърската програма? се оформят в средна оценка от 4,16. 32% са посочили отговорът много често, 57% - често, 10% – понякога и само един студент е посочил рядко. Ако сумираме първите две групи, се получава едно значително мнозинство от почти 90%, което може да се оцени високо, защото свидетелства за високи нива на отговорност и саморефлексия у студентите, които са работили активно през учебната година. От друга страна, може да се направи предположението, че задачите, които са получавали, са провокирали тяхната научна любознателност и са били оценени като значими и практико-приложни.

Отговорите на въпроса: Колко често осъзнавахте, че разполагате с много по-широки ресурси за учене? оформят обща оценка от 3,78. При 26% това се е случвало много често, 37% са осъзнавали това често, за други 26% това се е случвало понякога, за 10% – рядко.

Общо 63% са осъзнавали това често и много често, което прави повече от половината и дава основания да се предположи, че предлаганите учебни ресурси в платформата Blackboard и препоръчваните от преподавателите други онлайн базирани източници са разкрили нови посоки в научно-изследователския опит на студентите.

Отговорите на въпроса: Колко често осъзнавахте нуждата от придобиване на нови знания и умения за работа в дигитална среда? дават средна оценка от 3,38. 13% са осъзнавали това много често, 40% - често, 32% - понякога, 6% - рядко и 11% - никога. Тези числа будат известна тревога, защото по-голямата част от студентите не се чувстват удовлетворени от равнището на своята дигитална компетентност. Повече от една година след въвеждане на обучение от разстояние в електронна среда в училищата и в част от детските градини се предполага, че те като практикуващи педагогически специалисти са обогатили своите знания и умения. Вероятно различните онлайн базирани ресурси, с които са се срещали и които са ползвали, са ги накарали да се чувстват неудовлетворени от това, което знаят и могат.

Средната оценка за удовлетвореността от онлайн комуникацията с преподавателите е 4,08. 43% много често са били удовлетворени, 30% - често, 19% - понякога и 8% рядко.

За коректния анализ на тези отговори помагат свободните отговори на последния въпрос, които ще коментираме по-късно.

Отговорите на въпроса: Колко често се чувствахте успешен при съвместната работа с преподавателите от ЮЗУ? дават средна оценка на удовлетвореност от 3,95. 27% много често са се чувствали успешни, на 49% това им се е случвало често, на 16% - понякога и на 8% - рядко. Сборът от първите две прави 76%, което е малко над три-четвърти. Това е доста висок процент и дава основания за положителна оценка и на преподавателите, които са създали благоприятни условия за успешна съвместна работа със студентите.

На следващия въпрос относно усещането за приятна изненада студентите можеха да дадат повече от един отговор и резултатите са визуализирани на Диаграма №3.

От тях става ясно, че повече от половината (20 студенти) са оценили най-високо полезността на проведените онлайн занятия. На второ място с по 18 избора са три особености на проведеното дистанционно обучение, което означава, че почти половината студенти са ги посочили. Това са: гъвкавостта на преподавателите да преминат от присъствено в дистанционно преподаване, участието в онлайн лекции и занятия и достъпността до платформи, материали, ресурси за учене по дисциплините от програмата. Повечето самостоятелност, мотивация, самоопределение, саморегулация, които дистанционното обучение дава е положително оценено от 14 студенти. По 13 студенти са оценили положително следните три: лекотата на използване на Blackboard; свободата да се експериментира с платформи и ресурси; добрите отношения с колегите и преподавателите от програмата.

Диаграма № 3

 


Прави впечатление, че общият брой отговори е 145, а студентите в проучването са 38, което означава, че всеки е давал 3,8 отговора, независимо от указанията за максимум три. Това според нас е доказателство за високата удовлетвореност на студентите от цялостното обучение, което ги е впечатлило и ги е накарало да се чувстват добре.

На въпроса: Кои бяха основните трудности, с които се сблъскахте при дистанционното обучение? те имаха възможност да посочат до пет отговора. Прави впечатление, че общият брой отговори е 97, а студентите са посочили средно по 2,5.

От диаграма № 4 се вижда, че част от отговорите, които сме предложили, не са получили нито един избор. Това са: достъпът на преподавателите до технологии;  ниските нива на дигитални компетентности сред преподавателите; недостатъчната подкрепа от страна на преподавателите при среща с трудности при работа с платформата Blackboard. Изводът, е че преподавателите са оценени като дигитално компетентни и са били на разположение на студентите за подкрепа.

Най-много студенти – 21 от общо 38, което прави 55%, са посочили свръхнатоварването от съчетаването на работа и участие в онлайн сесии и подготовка на множество разработки. Студентите в магистърската програма „Образователен мениджмънт“ и в трите форми на обучение са работещи. Това може би обяснява донякъде чувството за свръхнатоварване. Дистанционното обучение дава възможност за избор на време за изпълнение на задачите, но има и крайни срокове, които са важни, защото след тях достъпът до платформата, свързан с подаване на разработки, се затваря. Онлайн сесиите бяха планирани в дните петък, събота и неделя, от една страна, за да се даде възможност за участие на работещите предимно във време свободно от служебна ангажираност, но от друга страна, те трябваше да бъдат активни пред своите устройства в почивните дни, които по принцип са за отдих и свободни занимания.

Втората трудност, посочена от 13 студенти (34%), е била свързана с комуникацията с администрацията на Университета. Всеки трети студент е споделил този проблем и той се нуждае от преосмисляне от страна на ръководството на Университета, за да се намерят средства и форми за подобряване, а оттам и повишаване на удовлетвореността на студентите.

На трето място 11 студенти (29%) са посочили комуникацията с преподавателите. Повече за тези трудности се открива при свободните отговори в последния въпрос.

Диаграма №4

На последния въпрос: Как бихте описали удовлетвореността си от дистанционното обучение в магистърската програма? свободни отговори са дали общо 32 студенти.

От тях четирима са заявили, че не са удовлетворени. Според един е липсвала каквато и да е комуникация с повечето преподаватели, според друг му е липсвал непосредственият контакт с преподавателите, третият студент е написал: „Аз не харесвам онлайн обучението, няма нищо, което да се сравни с връзката студент – преподавател“, а четвъртият не е посочил причина за неудовлетвореността си.

Останалите 28 са изразили различни равнища на удовлетвореност: добра, доста добра, 80% , отлична, до напълно удовлетворен.

В част от отговорите има оценки за преподавателите и за организацията на дистанционното обучение:

- „Доволна съм от дистанционната форма на обучение, тъй като провеждането на часовете е съобразено с времето, в което сме на работа.“;

- „Напълно съм удовлетворена от дистанционното обучение. Комуникацията с преподавателите се осъществяваше своевременно и имахме достъп до материали за подготовка предоставени по дисциплината.“;

- „Доволна съм, че имах възможност да се поставя на мястото на учениците ми по време на ОРЕС.“;

- „Прекрасни и изпълнителни преподаватели и съответно такива студенти.“;

- „Аз съм доволна и удовлетворена от дистанционното обучение. Спокойно мога да си планирам натоварения ежедневен график, както за лекциите, така и за изпитите. Не се налага да отсъствам по цял ден от работа, защото само пътуването до университета би ми отнело 3-4 часа.“;

- „Удовлетвореността бих я описал с една дума ,,практично“. Спестихме много време и енергия.“;

- „Радвам се, че съм част от тази програма. Успях да науча много нови и полезни неща. Надявам се след време да ми влязат в употреба.“;

- „Като цяло се чувствам удовлетворена, но личната ми удовлетвореност от дистанционното обучение в магистърската програма варира в различни степени при различните дисциплини. По-конкретно, влияние върху нея оказва работата на отделните лектори. С цялото ми уважение и респект към всички тях, смея да отбележа, че методите, подходите и изпълнението на поетите ангажименти при дистанционно преподаване, както и отношението към студентите се различават значително при различните преподаватели, което от своя страна води до висока степен на удовлетвореност за някои от дисциплините и ниска за други.

Може да се направи изводът, е жените са тези, които са дали повече и по-изчерпателни отговори. Съдържателният анализ на техните отговори позволява да се очертаят някои тенденции, но се визират и проблеми, които предстои да се решават.

Заключение

Видимо е, че студентите са се справяли успешно с работата в хода на синхронната и асинхронната комуникация, чрез която се е осъществявало дистанционното обучение, и в основната си част те са удовлетворени.

Неудовлетвореността е свързана с комуникацията – липсата на комуникация лице в лице или затруднения при търсене на контакт с преподаватели и представители на администрацията.

Удовлетвореността е свързана с възможностите да се планира времето за учене и други дейности; да се пестят средства за пътуване както за занятия, а така също и за семестриалните изпити; да се ползват онлайн базирани образователни ресурси.

В последния коментар обаче се очертава проблемът за разнопосочните изисквания на преподавателите, а оттам за различното качество на съвместната работа със студентите, натоварването им със задачи и последвалата удовлетвореност.

Общите впечатления от дистанционното обучение в магистърската програма се формират на базата на впечатленията от комуникацията с отделните преподаватели, от една страна, и служителите от администрацията, от друга.

Резултатите от проучването на удовлетвореността показват, че има какво да се подобри и в двете посоки.



[1] Виж по-подр.: Тоцева, Я. Интегриране на възможностите на платформите Blackboard и ZOOM при обучението на студенти в магистърска програма „Образователен мениджмънт“, В сб.: Електронно обучение във висшите училища, Изд. на СУ„Св. Климент Охридски“, София, 2020, стр. 146-158


Няма коментари: