петък, 10 август 2007 г.

За качеството на подготовката на бъдещите начални учители в ШУ за работа в мултикултурна среда

В сб. Предизвикателствата на съвремието и качеството на образованието, Том II, Шумен, 2007, стр. 276-281

Без преувеличение може да се каже, че когато става въпрос за качество на образованието, в литературата изобилстват най-разнообразни определения – едни по-обобщени, други конкретизирани; някои взаимно допълващи се, други в една или друга степен несъвместими.
Идеите за качеството според Д. Павлов се групират в няколко различни посоки: 1) качеството най-често се свързва с дълготрайността; 2) качеството може да се изрази в безпогрешност при вземането на различни решения; 3) качеството се разглежда като съответствие на целта на предназначението.[2]
В научната литература множеството определения на понятието “качество”, свързано с процеса на обучение, се обвързват с понятието “стандарт”. Робърт Мидълхърст прави анализ на употребата на понятията “качество” и “стандарт” и заключава, „че в много страни те се използват равнозначно. … Терминът “качество” се използва в един по-общ смисъл и се свързва с всички онези елементи на обучението, отнасящи се до преподаването и ученето като процеси и по-конкретно до степента, в която те повлияват в положителна степен учебния опит, студентите и подпомагат техното учене. Понятието “стандарт” се свързва по-тясно с постиженията на студентите в смисъла на отношение между очаквано и реално равнище на резултатите от ученето.” [цит. по 1, с.181-182]
Образованието обаче е динамично променяща се система и затова качеството му се свързва с промените и развитието на системата. От такава гледна точка качеството е съвкупност от усилия, промени, развитие, което поддържа образованието в съответствие с потребностите, очакванията, мотивите, интересите. Осигуряването на качество на продукта или процеса обхваща формирането, произвеждането и гарантирането на качество, съответстващо на предварително дефинираните изисквания. В образованието осигуряването на качество означава съвкупност от усилия за формиране на учещите в съответствие с потребностите и интересите при оптимални условия.
На базата на проучване, свързано с качеството на университетското образование, направено в различни европейски страни като Испания, Англия, Франция, Германия, Швеция, Норвегия и Италия, се установява, че индикаторите за качество се използват в различни области, а именно: преподаването; изследователската дейност; планирането на обучението; финансовата осигуреност на обучението; връзката между обучението и бъдещата професионална реализация на студентите. [1, с.194-195]
Проблемът, който се представя в тази статия, е свързан с последния индикатор на качеството във връзка с готовността на бъдещите начални учители да работят в мултикултурна среда с отчитане на социо-културното разнообразие. Проведеното изследване е част от работата на България по проекта на Съвета на Европа на тема „Политики и практики за преподаване на социо-културното разнообразие”, свързана с проучване на мненията и оценките на преподаватели в университети, подготвящи начални учители, с помощта на полустандартизирани интервюта, разработени от експертите на проекта.
В ШУ „Еп. К. Преславски” бяха интервюирани шестима преподаватели от ПФ и ДИУУ. От тях двама доценти по педагогика и четирима главни асистенти, от които един доктор. По пол са трима мъже и три жени. Един от гл.ас. е със стаж 5г., другите двама са с 10 г., други двама са с 16 г. и единият от доцентите е с 22 г. стаж.
Предметите, по които водят лекции и упражнения в бакалавърските и магистърските програми, са: Педагогика, Дидактика, Андрагогика, Педагогическа реторика, Образователни технологии, Дидактически технологии в гражданското и интеркултурното образование, Методология и методи на педагогическите изследвания, Педагогическа диагностика, Семейна педагогика, Интеркултурно образование, Гражданско образование, Тренинг-техники по гражданско и интеркултурно образование, Реторически техники по гражданско и интеркултурно образование, Философия на образованието, Психология на учителския колектив, Диференциална педагогика, Мениджмънт на класа, Теории за образованието, Количествени методи в психологията, Етнопсихология, Обща педагогика, Теория на възпитанието, Сравнително образование, Разработване и управление на образователни проекти, Частното образование в България, Евроинтеграция и образование, Социология на образованието, Мениджмънт на училищната култура, Методи на логопедичната корекция, Невропсихология, Специална педагогика.
Всички са посочили, че техните курсове включват съдържание, свързано със социо-културното разнообразие както в задължителни, така също и в избираеми курсове.
На въпроса: Били ли сте подготвян да преподавате теми, свързани със социо-културно разнообразие, мнозинството от преподавателите споделиха , че подготовката им е била осъществена чрез индивидуални изследвания и като избираема, а трима са участвали в специализирани курсове.
На въпроса: Разглеждани ли са проблемите за разнообразието с отчитане на трите му равнища – преподаване, управление и подчертаване, преподавателите отговориха изчерпателно като посочиха в кои предмети се анализират те:
1) Преподаване на разнообразието – в: Евроинтеграция и образование, Социология на образованието, Мениджмънт на училищната култура и Педагогическа социология се включват теми за: Чуждоезиково обучение в европейските страни, Европейско езиково портфолио, Гражданско образование в страните от Европейския съюз, Програми на Европейския съюз в областта на образованието, Социокултурна и етнодемографска среда като фактор за социализация, Училищна култура и етнически ценности, Културни различия в класната стая, Младежки субкултури и училищна култура, Ученически девиантни и делинквентни субкултури; в курса по Методи на логопедичната корекция са включени теми, свързани с особеностите на езика във фонологичен и фонематичен аспект, различната артикулация при деца от различни етнически и езикови групи и др.; в програмата по Интеркултурно образование това е основното съдържание - целта на курса е да въведе обучаемите в ос­новните психологически, социологически и педагогически проблеми на ин­тер­културното образо­вание, разглеждат се най-важните теории в интерпретацията на главните им представители, дава се картина на световния опит и на този фон се разглежда българският случай; Диференциалната педагогика дава познания за разнообразието на етноси, култури, социални групи, джендър проблематика. Етносът и полът са най-важните комплексни био-социални фактори, които опре­делят различията между хората. Затова и работата е съсредоточена в четири ос­новни теми: методологически проблеми на етнопедагогиката; културни раз­ли­чия (етнически групи, джен­дър); формиране на индивидуална и групова идентич­ност; педагогически под­ходи при работа с деца от различни етноси и джендър-ориен­тации; дисциплината „Дидактически технологии за гражданско и интеркултурно образование” представя проблемите, свързани със спецификите на познанието и ученето от една страна и на преподаването, от друга, в мултикултурна среда; спецификата на организационните форми и учебното съдържание.
2) Управлението на разнообразието може да се открие в: практикума по „Училищно консултиране”, където се включват теми по гражданско и интеркултурно образование; практикума по „Училищна педагогика”, където се включват теми за социално-образователни програми за работа със семейството; „Дидактически технологии за гражданско и интеркултурно образование в предучилищна и начална училищна възраст” дава не само знания за лингвистичните проблеми, отношение на учителя към детето, оценяване (измерване) на постиженията при децата от различните етноси, но най-вече цели формирането на умения за работа в условия на разнообразието в класната стая чрез запознаване с апробирани моделите и технологии и с опита да помогне на студентите да конструират свои модели; в магистърската програма по Педагогика „Гражданско и интеркултурно образование” са включени дисциплините: „Тренинг-техники по гражданско и интеркултурно образование” и „Реторически техники по гражданско и интеркултурно образование”, чрез които се формират практически умения за управление на разнообразието.
3) Подчертаването (изтъкването) на разнообразието се прави в курсовете по Диференциална педагогика, Интеркултурно образование, Дидактически технологии за гражданско и интеркултурно образование и особено при Тренинг-техники по гражданско и интеркултурно образование, където различията се подчертават и се формира позитивно отношение за признаването и приемането им; в курса по „Разработване и управление на образователни проекти” е включено запознаване с национални и международни програми в областта на образованието и са предвидени практически задачи за разработване на образователни проекти, насочени към създаване на условия и перспективи за зачитане и развитие на социо-културното разнообразие.
Социо-културното разнообразие се включва в интердисциплинарни курсове: Интеркултурно образование; Практикум Училищно консултиране; Практикум Училищна педагогика; Тренинг-техники по ГИО; специални курсове: Диференциална педагогика; Етнопсихология; Евроинтеграция и образование; Социология на образованието; Мениджмънт на училищната култура; Педагогическа социология; Методи на логопедичната корекция; Реторически техники в ГИО; Дидактически технологии в ГИО и в общите предмети: Семейна педагогика; Мениджмънт на класа; Гражданско образование; Обща педагогика; Теория на възпитанието; Дидактика; Сравнително образование; Специална педагогика, а също така в модули по отделните дисциплини: Философия на образованието и Теории за образованието.
Част от дисциплините са задължителни в едни бакалавърски специалности и избираеми в други – напр. Философия на образованието, Сравнително образование, Семейна педагогика, Педагогическа социология. Дисциплината Дидактически технологии в ГИО е задължителна в магистърската програма по ГИО, но избираема при бакалаври ПНУП и НУПЧЕ с модул за предучилищна и начална училищна възраст. Други са само избираеми, като например Диференциална педагогика, Етнопсихология, Интеркултурно образование, Евроинтеграция и образование, Мениджмънт на училищната култура.
На въпроса: Мислите ли, че такава подготовка удовлетворява нуждите на студентите за професионалната им изява мнозинството отговориха, че тази подготовка допълва професионалната компетентност на студентите и се интегрира с познанията им за социо-културното разнообразие в образованието, получени чрез обучението им по гражданско и интеркултурно образование и методиките за преподаване на отделни учебни дисциплини (гл.ас. д-р) и че тя е жизнено нужна в смесените региони (доц. по педагогика).
Останалите трима главни асистенти обаче са категорични, че не е достатъчна подготовката на студентите в това отношение. Според тях са нужни повече трениращи програми и участие на студентите в практически дейности за утвърждаване на културното разнообразие. От друга страна те смятат, че проблемите за различието следва да се разработват по-задълбочено.
Според другия доцент по педагогика: Тъй като тази подготовка на бакалавърско равнище се свързва само с избираеми учебни дисциплини, няма гаранция, че студентите ще са осъзнали потребността от нея и ще ги изберат. Опит за преодоляване на този пропуск е магистърската програма по Педагогика „Гражданско и интеркултурно образование”, която се реализира от 1999 г.
Смятате ли, че Вашият университет има специфично осигуряване/обезпечаване на подготовката на учителите за социо-културното разнообразие? е въпрос, който насочи вниманието към няколко сфери на осигуряването. На първо място бяха изведени човешките ресурси: в ШУ има добри професионалисти – преподаватели с опит в областта на интеркултурното образование (доц. по педагогика); университетът разполага с водещи специалисти в областта на интеркултурното образование, които имат множество изследвания и проекти (гл.ас.); университетът разполага с необходимите кадри в тази област, но учебните програми в някои факултети не отговарят на тази потребност (гл. ас.).
На второ място бяха посочени възможности да се работи по различни проекти – вътрешно-университетски научно-изследователски, национални и международни, да се организират семинари и да се участва в научно-практически конференции. Специално внимание беше отделено на реализираната от няколко години мобилност на студенти по програма Сократ/Еразъм в тримесечни програми по гражданско и интеркултурно образование в Университета за професионално образование в гр. Хага и Университета за професионално образование в гр. Ротердам – Нидерландия, с които ПФ има договор (гл.ас. д-р), в които вече са се обучавали петима студенти.
На трето място е визирана материалната и информационна база: наличието на литература и възможности за работа в интернет; културно разнообразни базови училища и детски градини, помощно училище, Дом за деца с увреждания, Дневен център за деца с увреждания, където студентите провеждат практически наблюдения, текуща, лятна и държавна практика; учебен логопедичен кабинет.
Към възможностите да се удовлетворяват специфични интереси и потребности от подготовка в социо-културното разнообразие преподавателите посочиха също така, че голяма част от свободноизбираемата подготовка на студентите е насочена към тази проблемна област, като се предлагат избираеми дисциплини в бакалавърските програми от сферата на гражданското и интеркултурното образование и се реализира специална магистърска програма.
Интервюираните споделиха мнения относно нуждата си от подобряване на компетенциите по отношение на социо-културното разнообразие в университета, като на първо място беше изведена нуждата от много обучение и от подкрепа от ръководството на всички нива, на второ - необходимостта от целево финансиране на тяхното усъвършенстване и на трето – периодична работа по научно-изследователски проекти в полето на различието и толерантността.
Предложенията за подобряване на подготовката на учители могат да се обединят в следните посоки: създаване на научна лаборатория „Социокултурно-разнообразие и образование”, която да координира работата на отделните звена на университетско равнище; да разработва научни продукти, дидактически помагала и мултимедийни материали за преподаване, управление и подчертаване на разнообразието; създаване на по-добри условия за участие на студентите в международни проекти и изследвания; организиране на дискусии по проблемите на разнообразието в училище; включване на специализирани курсове за работа с деца със специфични образователни потребности в учебните планове на всички учителски специалности; и не на последно място като избираеми да се предлагат повече дисциплини, свързани с различието.

ЛИТЕРАТУРА

1. Качество на университетското образование, Сб. статии на участниците в Темпус проект UM_JEP-13388-98, под ред на Д. Павлов, С., 1998
Павлов, Д., П. Балкански, Ил. Петкова. Ръководство за преподавателя за курса по образователни системи и структури. С., 2003

6 коментара:

Анонимен каза...

спасибо было интересно прочитать

Анонимен каза...

Очередной раз убеждаюсь,что не зря зашёл)) прошу и к себе заскочить,коментируйте мои записи.
http://www.teploppu.ru/

Анонимен каза...

Пост навел на размышления ушел много думать …

Отличный сайт! Все прикольно сделано.

Анонимен каза...

Absolutely with you it agree. In it something is also to me it seems it is excellent idea. I agree with you.
[url=http://www.livejournali.com]I consider, that you are not right. Let's discuss. Write to me in PM, we will talk.[/url]

Анонимен каза...

Отличнпая статья, мне нравится, достойно.

Анонимен каза...

было полезно читать, интересно пишете