вторник, 9 август 2011 г.

Подготовката на учителите в България за работа в мултикултурна среда – минало, настояще и нови предизвикателства

Този материал e представен на Есенния научно-образователен форум на ДИУУ  към СУ, проведен на 18-20 ноември 2011 и е отпечатан в сборника: Учителят – призвание, компетентност, признание, С., 2011, стр. 363-373 
 
Той е плод на дългогодишната ми работа в тази посока и е един опит да видим какво сме направили и какво още може да се направи, за да се подобри подготовката на учителите, така че да се повиши качеството на продукта, който дава българското училище.


1. Подготовка в рамките на проекти, изпълнявани съвместно с университети
1.1. Подготовка на бъдещи учители и квалификация на практикуващи учители за реализиране на интеркултурно образование
Първият опит в областта на подготовката на учители за усвояване на умения за работа в областта на междукултурното образование е направен през 1993 година по инициатива на Румен Вълчев, а през следващите три години той реализира още три шестдевни семинара съвместно с Централния институт за усъвършенстване на учители към Софийския университет “Св. Климент Охридски” , в които учители от различни етноси, чрез използване на възможностите на социално-психологическия тренинг се учат на самопознание, взаимно опознаване, решаване на конфликти и създаване на партньорства.
По проект на Философска фондация „Минерва” през учебната 1995/1996 г. преподаватели в Софийския университет, работещи в магистърската програма “Интеркултурен диалог”, провеждат три семинара с учители в градовете Варна, Хасково и София и в продължение на две седмици е реализиран експеримент за работа по интеркултурно образование в етнически хетерогенен клас ученици в град Кюстендил. Работата по проекта е обобщена на международния семинар “Перспективите за интеркултурното образование в България”.
Първият опит за среща с различието при подготовката на учители в Шуменския университет се осъществява през 1995 г. по Темпус проект 095-3295 “BULGAMIN”. В две последователни учебни години се реализира спецсеминар за практикуващи учители и студенти от педагогическите специалности на тема “Интеркултурни взаимодействия”, в който като лектори се включват преподаватели от университети от Франция, Холандия, Италия и България.
Програмата включва следните теми: Проучване на националните особености като мост за изследване на отношенията между българи и французи; Културни нагласи на учениците; Особености на педагогическия подход при работа с деца от различни етноси; Етнокултурни особености на някои елементи на невербалното пове¬де¬ние; Литература и национална идентичност; Транскултурни аспекти в разбирането на другия; Педаго¬ги¬чес¬¬ка¬та власт - етнически измерения; Регионален етнонационализъм в Западна Ев¬ро¬па; Политическа култура - участие - социална интеграция на Балканите.
Отново в Шуменския университет през есента на 1998 година по проекта “Интеркултурни комуникации и гражданско общество” се проведе курс за специализирана подготовка на учители, работещи с деца от малцинствата, последван от експериментална работа в сферата на интеркултурната комуникация и специализация на най-добре представилите се учители в Института IREF в Барселона през май 1999 година.
Учебният план на специализацията “Интеркултурна комуникация в училище”, проведена в рамките на проекта, включваше следните лекционни курсове: Основни проблеми на интеркултурното образование; Етнокултурни различия и публичност; Социологически анализ на културното различие; Херменевтични аспекти на интеркултурната комуникация; Дискурсната етика и интеркултурната комуникация; Социално-психически механизми на интеркултурната комуникация; Субект, творчество и разбиране в интеркултурната комуникация; Обучението по български език и интеркултурната комуникация; Методологически проблеми на изследванията в областта на интеркултурното образование; Дидактически проблеми на интеркултурното образование; Психо-терапевтични аспекти на интеркултурната комуникация; Административно-правни проблеми на интеркултурната комуникация и двудневен психотренинг по интеркултурна комуникация.
Тази теоретична и практическа подготовка с ярко изразен межудисциплинарен подход, съчетаващ елементи от философията, етиката, културологията, психологията, методологията, педагогиката, правните науки, целеше да даде познания и опит на учителите, които да им позволят да апробират стратегии, методи и техники за интеркултурна комуникация в пряката си работа в училище.
В Департамента за повишаване на квалификация на учители в гр. Варна, който функционира в рамките на Шуменския университет, през 2005г. по проект на Министерството на труда и социалната политика бяха обучени 13 начални учители от област Варна за ограмотители на възрастни неграмотни роми, включени в програмата „От помощи към заетост”.
По проект на тема „Интеркултурна комуникация и дискурси на толерантността” в периода 2002-2004г. във Факултета по хуманитарни науки на Шуменския университет бяха разработени учебни програми и създадени благоприятни предпоставки за въвеждане на учебен модул „Интеркултурна комуникация и дискурси на толерантността” в учебните планове на бакалавърски и магистърски програми по английска, немска, руска и турска филологии, по журналистика и теология.
От 2004 до 2006г. този университет активно работи по проект „EMIL -Европейска модулна програма за интеркултурно обучение на начални учители”. „Проектът е предназначен за преподаватели, занимаващи се с обучение и квалификация на учители, най-вече за началната училищна степен, както и за практикуващи учители в тази степен. Сред основните цели на проекта са: ...да се включи дългосрочно интеркултурната компетентност като основна компетентност на бъдещите учители в началната училищна степен (както и в учебните планове); ... да се създаде у бъдещите и практикуващите начални учители умение и усет за общуване с други култури, с малцинства, което да допринесе за възпитание в демократичност и толерантност; ... да се внесат в обучението и квалификацията на учители европейски измерения и се създаде нов профил на учителя .... ”
През 2003г. в ЮЗУ „Неофит Рилски” е създаден Център за междукултурни социални и образователни взаимодействия. Като част от неговата работа може да се разглежда подготовката на учебен план и стартирането през учебна 2006/2007 година на магистърска програма по „Междукултурно образование”. 35 практикуващи учители от 10 области с етнически хетерогенно население се обучават, като финансирането е реализирано по проект PHARE BG 2003/004-973.01.03 „Educational and Medical Integration Vulnerable Minority Groups with a special focus on Roma” – Component 02: Education.”
Учебният план включва следните дисциплини: Философия на междукултурното образование; Междукултурно образование; Интерактивни методи и техники за обучение в междукултурна среда; Педагогическо общуване в междукултурна среда; Междукултурни комуникации; Обучение в билингвална среда; Ромска култура и идентичност; Методология и методи за междукултурни изследвания; Мултимедийна среда и междукултурно образование; Социално-педагогически профил на ромското семейство; Психологически аспекти на междукултурните взаимодействия; Социализация на деца от различни етноси и религии; Малцинствени езици и образователни политики; Организация на средата за междукултурно педагогическо взаимодействие; Приложни изследвания в междукултурна среда; Взаимодействие училище - семейство от различни етноси; Междукултурно взаимодействие и религии; Превенция на насилието в семейството и училището; Структури на всекидневието в ромските общности; Социална работа и етнокултурни общности.
През следващата учебна година пак там в рамките на проект: EuropeAid/ 122908/ D/ SER/ BG „Improvement of the situation and inclusion of the disadvantaged ethnic minorities with a special focus on roma’ project” 30 учители се включени в магистърска програма по междукултурно образование, а 56 учители са обучени като обучители по темите: „Включване на семейството”, „Образование без предразсъдъци” и „Мениджмънт на мултикултурна среда в класната стая” в рамките на три двудневни семинара.
Натрупаният от двата проекта опит дава основания на университетските специалисти да предложат и приемат през 2008/2009 г. нов учебен план на магистърска програма „Интеркултурно образование”. В този план са включени две групи дисциплини: Задължителни: Философия на интеркултурното образование; Интеркултурно образование; Интерактивни методи и техники за обучение в мултиетническа среда; Методология и методи за интеркултурни изследвания; Ромска култура и идентичност; Социализация на деца от различни етноси и религии; Взаимодействие училище - семейство от различни етноси; Превенция на насилието в семейството и училището и Избираеми: Интеркултурни изследвания; Законодателни основи на интеркултурното образование; Педагогическо общуване в интеркултурна среда; Интеркултурни комуникации; Социално-педагогически профил на ромското семейство; Социална работа с етнокултурни общности; Обучението в условията на мултикултурност; Превенция на детския труд; Езиково обучение в мултиетническа среда; Организация на средата за интеркултурно педагогическо взаимодействие; Здравно образование; Образование без предразсъдъци; Гражданско образование; Приложни изследвания в мултиетническа среда; Интегрирано обучение на деца със СОП; Игрова култура на учителя. От тях се избират седем – четири през първия и три пред втория семестър.
В изискванията към подготовката на специалиста е посочено, че се цели да се подготви нов тип учители, които да работят в условията на постмодерността, която задава и новите парадигми във философията на образованието в мултикултурност, т.е. образованието да се основава на множество различни ценности. Авторите на учебния план посочват, че подготовката на „Магистър по интеркултурно образование” осигурява овладяването освен на педагогически, но и на интеркултурни компетентности, които ще позволят учителят да е по-ефективен в култури, различни от неговата собствена; да овладее способност за облекчаване на обучението в познавателната, емоционалната и поведенческата област сред ученици от различни етнокултури; ще придобие знания за интеркултурността; модели за оценка потребностите на учениците, проблемите на различията; ще усвои широк набор от преподавателски стратегии за работа с учениците и родителите от малцинствата, а също така познания за етнокултурната специфика и културната идентичност на учениците; възможности и умения за анализ и адаптация на различни програми и учебни документации при работата в интеркултурна среда.
Прави впечатление, че между първия и втория учебен план е преосмислена терминологията и междукултурно е заменено с коректното според нас интеркултурно, където това е необходимо. Концепцията за подготовката на специалиста е прецизирана и доста успешно аргументирана.
1.2. Подготовка на помощник-учители за улесняване на училищната адаптация на ученици-роми
За работа в подготвителен и първи клас се привличат помощник-учители (представители на малцинствата), подготвяни в по-краткосрочни или по-дългосрочни квалификационни курсове, организирани от неправителствени организации или като част от проекти. Пример за дългосрочна подготовка е обучението на 50 роми за помощник на учителя, реализирано в ЮЗУ “Неофит Рилски” съвместно с Фондация „Програма Стъпка по стъпка”, финансирано по програма ФАР през учебната 2001/2002 година , а за краткосрочна подготовка е едномесечният курс за подготовка на 10 помощник-учители роми, реализиран през месец март 2004г. в Департамента за повишаване на квалификация на учители в гр. Варна, осъществен по заявка на Министерството на труда и социалната политика и община Варна.
1.3. Подготовка на учители и помощници на учителите за работа с ученици-роми
По друг голям проект по програма ФАР – 2001 BG 0104.01 „Интеграция на ромското население”, изпълняван от консорциум КЕЪР, съвместно с ВТУ „Св.св. Кирил и Методий” и Балканска фондация за междукултурно образование и разбирателство „Дайвърсити”, който се изпълнява в периода от 1 декември 2003г. до 1 ноември 2004г., се обучават 300 детски и начални учители и 100 ромски младежи и девойки за помощник на учителя за прилагане на интеграционна междукултурна програма в 100 класа от предучилищния и началния курс (1.-4.клас). „Една от амбициите на проекта е да институционализира професията на помощника на учителя, което е гаранция за устойчивостта на постигнатите резултати.” За съжаление тази амбиция не можа да се реализира и на практика статутът на помощник-учителя и/или помощника на учителя остава твърде спорен.
2. Подготовка на учители в бакалавърски и магистърски програми в българските университети.
Учители по турски език започнаха да се подготвят в бакалавърските специалностите „Турска филология”, „Руски и турски език” и „Приложна лингвистика” още в началото на 90-те години на миналия век.
От учебната 1997/1998 година в Шуменския университет се предлага като задължително избираема дисциплина в рамките на единните държавни изисквания за получаване на учителска правоспособност курс по „Интеркултурно образование”, а от 2000/2001г. беше въведен и курс по „Гражданско образование”, в който като съществена част е включено интеркултурното.
Във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий” през 2003г. беше подготвен и приет учебен план на специалността „Начална училищна педагогика с ромски език” и осъществен прием на над 40 студенти от ромски произход, а през следващите няколко учебни години бяха приемани по около 30.
Във Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски” в учебния план за получаване на следдипломна квалификация за придобиване на учителска правоспособност са включени дисциплините „Гражданско образование” от 2004 година и „Интеркултурно възпитание” от 2005 година.
През есента на 1999 година в Шуменския университет са приети първите студенти в магистърската програма по Педагогика „Гражданско и интеркултурно образование”. Интерес към програмата проявяват бакалаври, завършили специалностите „Предучилищна и начална училищна педагогика”, „Начална училищна педагогика с чужд език”, „Българска филология”, „Турска филология”, „История”, „География” и др.
Основните цели на програмата са: да се подготвят специалисти по гражданско и интеркултурно образование в училище, за системата на социалните дейности и неправителствените организации и специално за работа с деца от малцинствата и студентите чрез участието си в тази програма да получат профилирана подготовка в областта на интеркултурната педагогика, гражданското и интеркултурното образование. Първият учебен план включва дисциплините: Политология; Културология; Социална психология; Философски основи на гражданското и интеркултурното образование; Етически и правни аспекти на гражданското и интеркултурното образование; Теоретически основи на гражданското образование; Теоретически основи на интеркултурното образование; Образование и културни различия; Дидактически технологии в интеркултурното и гражданското образование; Педагогическо общуване; Реторически техники в гражданското и интеркултурното образование; Тренинг-техники по гражданско и интеркултурно образование; Икономически аспекти на гражданското и интеркултурното образование; Аспекти на гражданското и интеркултурното образование в обучението по история и география; Аспекти на гражданското и интеркултурното образование в обучението по български език и литература; Изследователски методологии в гражданското и интеркултурното образование.
От учебната 2007/2008г. учебният план е оптимизиран и включва следните задължителни дисциплини: Въвеждане в програмата; Компютърни умения; Използване на библиотеки и документи; Културология; Философски основи на гражданското и интеркултурното образование; Етически и правни аспекти на гражданското и интеркултурното образование; Теоретически основи на гражданското образование;. Теоретически основи на интеркултурното образованието; Образование и културни различия; Дидактически технологии в интеркултурното и гражданско образование; Реторически техники в гражданското и интеркултурното образование; Тренинг-техники по гражданско и интеркултурно образование; Изследователски методологии в гражданското и интеркултурното образование. Студентите избират две от предложените: Културна идентичност, етноцентризъм; Интеркултурна компетентност; Вербална и невербална междукултурна комуникация; Толерантност и разрешаване на междукултурни конфликти; Преодоляване на стереотипи и предразсъдъци; Правата на детето в училище и една факултативна от следните: Работа по проекти в областта на гражданското и интеркултурното образование; Особености на културата на ромския етнос в България; Билингвизъм и адаптация към българското училище; Стандарти за гражданско образование в училище.
От учебната 2009/2010г. е направена нова оптимизация в учебния план, при която са отпаднали дисциплините: Въвеждане в програмата; Компютърни умения и Използване на библиотеки и документи, а факултативите са трансформирани в избираеми.
Това е първата магистърска програма по интеркултурно образование в системата на висшето педагогическо образование в България, която успешно са завършили над 60 учители.
От учебната 2003/2004г. в продължение на няколко учебни години в Шуменския университет се обучават студенти в магистърската програма „Предучилищна и начална училищна педагогика”, в която има избираем модул „Гражданско и интеркултурно образование”, включващ дисциплините: Теоретични основи на гражданското образование; Етнопсихология; Краезнанието в детската градина и началното училище; Гражданско образование в предучилищна и начална училищна възраст; Философски основи на интеркултурната комуникация; Тренинг-техники по интеркултурно образование; Дидактически технологии за реализиране на интеркултурно и гражданско образование.
През учебната 2005-2006г. във Факултета по начална и предучилищна педагогика на СУ „Св. Климент Охридски” стартира магистърска програма „Интеркултурно образование в детската градина и началното училище”. Тя цели изграждане на специфична педагогическа компетентност у детските и началните учители, която да бъде ориентирана към образованието на деца с различна културна и етническа принадлежност. Освен образователни параметри, магистърската програма съдържа и социално-психологически компоненти, свързани с адекватната адаптация на децата от различни малцинствени групи към образователните институции, при запазване на социо-културната им идентичност. Учебният план включва: Интеркултурно образование – философия, модели, практика; Интеркултурно взаимодействие в обучението по български език в детската градина и началното училище; Интеркултурно взаимодействие в обучението по художествена информация и литература за деца в детската градина и началното училище; Интеркултурно взаимодействие в обучението по математика в детската градина и началното училище; Интеркултурно взаимодействие при запознаване със социалния свят в детската градина и началното училище; Интеркултурно взаимодействие в обучението по конструктивно-технически и битови дейности в детската градина и началното училище; Интеркултурно взаимодействие в обучението по изобразително изкуство в детската градина и началното училище; Интеркултурно взаимодействие в обучението по музика в детската градина и началното училище; Интеркултурно взаимодействие при овладяване на игрова култура в детската градина и началното училище; Интеркултурно взаимодействие при овладяване на физическа култура в детската градина и началното училище; Методология на научното изследване.
От учебната 2009/2010г. по учебния план на магистърската програма „Интеркултурно образование”, разработена в рамките на проект, в ЮЗУ се обучават на общи основания магистри в редовна и задочна форма.
Наред с подготовката на студенти в специализирани по посока интеркултурното образование магистърски програми, в учебните планове за бакалаври на студентите-бъдещи учители са предвидени различни избираеми дисциплини в същата посока. В Шуменския университет: в плана за бъдещите начални учители е включено - Гражданско образование в началното училище; за учителите по български език и история - Модели на женскостта в европейската култура; за бъдещите учители по английски и немски език – Интеркултурна комуникация и Дискурси на толерантността, а в плана на специалност „Турска филология” е заложена Културната картина на света и манталитета на националната култура като избираема, а Етнология и етнокултура, Етнопсихолингвистика, Етнолингвистика и Етнопсихология като задължителни, за учителите по руски – избираема Лингвокултурология.
В наше изследване , проведено през 2007 година в четири големи български университета, подготвящи учители относно готовността да се преподават теми, свързани със социо-културното разнообразие, преподавателите посочват, че техните курсове включват съдържание, свързано със социо-културното разнообразие както в задължителни, така и в избираеми курсове в бакалавърски, и най-вече в магистърски програми. Повечето от преподавателите посочват, че включват социокултурното разнообразие в специални курсове, които са избираеми или факултативни при бакалаврите, но по-често като избираеми в магистърски програми. Изводът е, че подготовката навсякъде е избираема, с изключение на няколко специализирани магистърски програми. Потенциалът на университетите е добър, но за съжаление по ред обективни и най-вече субективни причини на практика подготовка на бъдещите учители за работа в мултикултурна среда не се реализира в задоволителна степен. Не само споменатата от преподавателите липса на интерес от страна на студентите към проблематиката е причина, а и ред организационни причини ограничават достъпа до тези избираеми дисциплини.
3. Предизвикателства за подобряване на подготовката и квалификацията на учителите за работа в мултикултурна среда.
Трудностите при работа в мултикултурна среда са свързани от една страна с липсата на базисна подготовка и последвала квалификация и специализация на работещите учители, които не могат да се справят с дидактическите трудности на учениците при овладяване на учебния материал, когато те не владеят добре български език, често отсъстват от учебни занятия и нямат мотивация за предоляването на празнотите и пропуските в знанията, а имат и дефицит на социални умения.
Въпреки множеството възможности за допълнително обучение най-вече по линията на образователните проекти, ефектът от тях по отношение на повишаването на педагогическата компетентност за работа в мултикултурна среда е почти незабележим. Темата за интеркултурното образование стана много модерна през последните години и интересът към нея роди претенцията на най-различни категории специалисти да са експерти по темата и да си присвояват правото да обучават учители.
Прегледът на мониторинговите доклади на приключили проекти, финансирани по конкурси на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническита малцинства, показва, че като обучители са работили неизвестни за академичните педагогически среди лица, които са провеждали най-често дву- или тридневни обучения и най-вече тренинги.
От друга страна – няма официални политики, които да насърчават образователните иновации в управлението на мултикултурната среда.
На второ място идва липсата на специфична подготовка на бъдещите учители в технологии и методи за работа с деца с различен социо-културен произход, както и в областта на етно-психологията и теориите за културната диференциация.
Предизвикателства пред подготовката и квалификацията на учителите са:
- В учебните планове на педагогическите специалности да се включи задължителна дисциплина, свързана с образователната интеграция и интеркултурното образование, подготвяща бъдещите учители за работа в мултикултурна образователна среда, за да може интеркултурната компетентност да се приеме като част от базовите умения на учителя;
- Да се създадат университетски центрове за интеркултурен диалог;
- Да се създаде база данни с преподаватели, които имат доказани компетентности да обучават учители за работа в мултикултурна среда;
- Да се разработят критерии и стандарти за провеждане на квалификационните дейности с учители за работа в мултикултурна среда;
- Да се разработят бази данни с препоръчителни литературни източници, дидактически материали и добри практики;
- Да се създаде професионална мрежа на учителите, които работят иновативно в мултикултурни училища.

Забележка: Употребата на термините и понятията е съобразена с използваните в публикациите на авторите и не винаги е в синхрон с нашите разбирания и методология.
Виж по подр.: Вълчев, Р. СУ „Св. Климент Охридски” – Централен институт за усъвършенстване на учители – катедра на ЮНЕСКО „Гражданско образование” – Отворено образование, 1994, № 1 и Вълчев, Р. Център „Отворено образование” към фондация „Отворено общество” - Отворено образование, 1994, № 1
Виж по подр.: Интеркултурното образование. Наръчник. Под ред. на Ал. Андонов и Пл. Макариев. С., 1996
http://www.emil.ikk.lmu.de/bulgar/projektinhalte.htm
Длъжностна характеристика на магистър по интеркултурно образование, ЮЗУ, 2008
Пак там.
Виж по подр.: Обучение на роми за помощник на учителя. Технологичен модел. Съст. Д. Димитров, Благоевград, 2003.
Виж по подр. Кръстева, А. Философия на проекта „Интеграция на ромското население”. В сб. Десегрегация или културна интеграция, Велико Търново, 2005, стр. 218-226
„Интеграция на ромското население” http://web.search.bg/export.php?id=14c61b+0
Виж по подр.: Тоцева, Я., Д. Димитров. Помощник-учителят - педагог или социален работник в мултикултурното училище. В сб.: Подготовка, професионална реализация и социален статус на социалния работник, С, 2009, стр. 195-210
Виж по подр.: Тоцева, Я. Университетската подготовката на учителите за преподаване на социокултурно разнообразие – Стратегии на образователната и научна политика, 2008, № 1
Забележка: Оценките на ефекта от проекти по приключилите конкурсни процедури 33.1-2007, 33.2-2008, 33.3-2008, 33.4-2008 са публикувани на http://coiduem.mon.bg/page.php?c=30

1 коментар:

Анонимен каза...

I was wondering if you ever thought of changing the structure of your blog?
Its very well written; I love what youve got to say. But
maybe you could a little more in the way of content so people could connect with it better.
Youve got an awful lot of text for only having 1 or two pictures.
Maybe you could space it out better?

My weblog hour glass figure