вторник, 16 август 2011 г.

Новите образователни технологии, ИНТЕРНЕТ и обучението по ромски език

За участие в Научно - практическия форум "Иновации в обучението и познавателното развитие" заедно с д-р Йосиф Нунев и Добрян Боев, с които работя по един проект сме подготвили този материал, който аз ще представя в една от секциите.

РОМСКИЯТ ЕЗИК И РОМСКИТЕ ДИАЛЕКТИ В БЪЛГАРИЯ

През 1989 година дванадесетте страни членки на тогавашната Европейска икономическа общност (ЕИО) приемат декларация, според която езикът и културата на европейските роми повече от пет века принадлежат на европейското културно наследство. В най-популярните енциклопедии е посочено, че ромите използва език, принадлежащ на североиндийската група езици и това се явява като едно от най-сигурните доказателствата за индийския ни произход. Лингвистите с точност вече са определили и времето, когато се е формирал той. Те го представят като по-стар от езика хинди и принадлежащ към по-старинния клон на новоиндийските езици, които пък са клон на т.нар. индоевропейски езици. В наше време той е един език, както за българските, така и за ромите по Европа и света. Разликата идва най-вече от влиянието, което оказват върху него езиците на народите, с които се съжителства и в по-малка степен от диалектните различия в самия него.
В България лингвистите са определили поне четири основни диалектни форми с различни варианти в отделните райони на страната. За такива се посочват йерлийският, влахичкият, калдарашкият и дръндарският диалекти, които най-общо се характеризират с наличието на типичните ромски консонанти КХ, ТХ, ПХ, ЧХ, както и от фонемата Х, която се произнася гърлено. Всеки от посочените диалекти се отличава от останалите с някои свои характеристики, но всички те имат един и същ произход.
Изследователите на ромския език за сега лансират идеята за равноправие на всички диалекти, обосноваващи се на факта, че всички те са диалекти на един и същ език – езикът романи и имат еднакво право на съществуване и развитие. Все пак трябва да се признае, че липсата на единен книжовен език е сериозен недостатък и колкото повече се забавя процеса на стандартизацията му, толкова повече в него навлиза чужда лексика, за да запълни празнината при общуване. С други думи, в ромския език отдавна тече процес на естествена стандартизация, която обаче не се знае дали няма да обезличи го напълно. Този процес става с цената на изоставянето на все още жива ромска лексика и заменянето й с българска във вътрешен план и английска, румънска, славянска, турска, гръцка и друга такава на международно равнище. Истинското развитие на ромската литература у нас и в чужбина, може да се очаква едва с приключване на процеса на стандартизиране на различните диалекти към единен книжовен език. Тогава по съвсем разбираеми причини ще бъде улеснено и изучаването на майчин ромски език в българското училище.
И така, очакващ своята стандартизация, ромският език е безспорно най-значителната и добре съхранена част от ромската духовна култура, който вече близо десет века се формира в публичното пространство, без да е съществувала писмената му форма. Независимо от това обаче, той все още продължава да живее като самостоятелен език със своите лингвистични особености, което е истински прецедент в историята на световната лингвистика. Това е също между малко известните явления, с които ромите не без основание могат да се гордеят.

РОМСКИЯТ ЕЗИК В УЧЕБНИЯ ПЛАН И УЧЕБНИТЕ ПРОГРАМИ ПО РОМСКИ ЕЗИК

Обучението по майчин ромски език се организира като факулативна дисциплина още през учебната 1993-1994 година в рамките на до 4 часа седмично. Сега то се реализира като най-близка част на езиковото и литературното обучение от културно-образователната област “Български език и литература” в системата на общообразователната подготовка. Изучаването на майчин ромски език цели:
- запознаване със спецификите на езика, бита и културата на ромската общност;
- подпомагане на овладяването на ограмотителния процес по български език и литература на ученици от ромски произход.
Учебната програма по майчин ромски език се реализира в първи клас в рамките на 124 учебни часа годишно от които начално ограмотяване – 3 часа седмично с формиране на умения за слушане с разбиране, езиково обучение и комуникативно-речеви умения и литературно обучение – 1 час седмично за художествено-естетическо възприемане на литературно произведение
Учебните програми по майчин ромски език за втори-четвърти клас и за пети-осми клас са разработени от работни групи, включващи експерти на МОМН и действащи учители и са публикувани на електронната страница на МОМН в раздел „Учебни програми”. Те са предназначени за задължително-избираема подготовка (ЗИП) с хорариум до 2 часа седмично, но при спазване на нормативните изисквания може да се реализират и като свободно-избираема подготовка (СИП) с до 4 часа седмична натовареност.
При реализацията на Учебната програма по майчин ромски език за втори-четвърти клас се набляга на опознаване спецификите на собствения език, бит и културата. То мотивира учениците-роми за по-ефективно участие в учебно-възпитателния процес. Преодоляването на езиковата бариера, наложена от недостатъчната степен на владеене на официалния книжовен български език, налага ползването на синхронния превод от български на ромски език и обратно като осъзната необходимост за успешни образователно-възпитателни взаимодействия с учениците.
Учебната програма по майчин ромски език – пети-осми клас свързва тясно езиковите задачи в обучението по ромски език през прогимназиалния етап с общата образователна цел за формиране на личността на ученика в контекста на българския език и култура. То е ориентирано към възможностите и интересите на учениците и включва разнообразни, съдържателни, интерактивни учебни дейности в реалистични комуникативни ситуации. Осигурява се интегрирано развитие на всички умения в контекст на богата, разностранна културна информация и се стимулира прилагането на умения и знания, придобити в обучението по български език, както и осъществяването на връзки със знания и умения от други предметни области.
За съжаление добрите нормативни предпоставки не водят до успешна реализация на обучението по майчин ромски език. По данни на МОМН през последните няколко години броя на учениците, които го изучават в училище е по малко от 50.
Една от основните причини може би се крие в липсата на учебници и учебни помагала. Втората е липсата на учители. На практика има около 60-70 випускници на закритата специалност „Начална училищна педагогика с майчин ромски език”, която съществуваше във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”.
На трето място можем да посочим митологизирана вече причина за липсата на интерес от страна на децата и семействата към училищното образование.
На четвърто – вероятно е разбирането, че езикът се ползва в неговата устна форма в социалните контакти у дома и в малката общност и не е необходимо да се полагат допълнителни усилия за овладяването му.
Това логично се съпътства със спомената липса на официално призната и стандартизирана кодификация на ромския език.

НОВИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ И МЛАДИТЕ РОМИ

Тенденцията към глобализация и развитието на новите информационни и комуникационни технологии дава своето отражение е върху развитието на ромския етнос. Независимо от лошото социално положение на една голяма част от семействата, учениците, които посещават училище имат достъп до компютърна техника и технологии. Специфичната стратификация на етноса обяснява и голямата вариация в образователното равнище и компютърната грамотност на ромите. Днес в България има млади хора, които са неграмотни, но има и такива, които са получили магистърски и докторски степени в реноминари наши и чужди университети.
Интегрирането на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) разширява възможностите за организиране на образователни въздействия и взаимодействия, независимо от времето, пространството, броя на участниците, предмета на общуването, майчиния или говоримия език и т.н. Като нова информационна реалност учебната среда, създавана от ИКТ, осигурява условия за използване на електронен диалог в реално и отложено време, на нюзгрупи, неограничен достъп до дидактически материали и образователни ресурси и много други типове информация.
В подкрепа на тезата за засиления интерес на ромската общност към интернет като най-популярната информационна технология могат да са посочат електронните медии на ромски език (виж списъка на ромските електронни медии в страните от ЕС посочени на http://www.romaninet.com/?sec=romaniculture), електронните страници на ромските неправителствени организации,(пак там) електронните мрежи, в които са свързани младежите и активно протичащата в тях комуникация. Най-популярни са: http://www.romanetwork.bg; http://www.romarights.net; http://www.romnews.de/; http://www.valery-novoselsky.org/romavirtualnetwork.html; http://www.ergonetwork.org/ergo-network/; http://pakivnet.org/; http://romaprofessionals.ning.com/.
Основната информация в по-голямата си част е на английски, но има двуезични портали с информация на ромски и английски, или на националния език на страната домакин и на английски. Пример за двуезичен модел с ромски е електронната страница на Ромския образователен фонд – Будапеща - http://www.romaeducationfund.hu/.

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ИЗУЧАВАНЕТО НА МАЙЧИН РОМСКИ ЕЗИК

Макар че езикът „романи” е един от най-старите, както вече беше споменато в началото на този текст, дългогодишната миграция на ромите, динамиката в начина им на живот повлияванията на местните култури и езици на населението в държавите, в които са усядали през вековете, са се отразили неблагоприятно на развитието и обогатяването на езика от лингвистични позиции. Споровете на специалистите относно броя и особеностите на диалектите и географското разпределение на използването им са извън нашата компетентност и тема, но не може да се отрече факта, че независимо от тези различия ромите на практика нямат проблеми да се разбират независимо от коя страна са и кой диалект говорят.
По данни на ЮНЕСКО в рамките на Европейския съюз страните с най-голяма ромска популация са Румъния, Унгария, България, Испания, Португалия и др. Всяка от страните-членки, съобразно общата европейска рамка и своята образователна и езикова политика, е решила въпроса с изучаването на майчните езици на малцинствата. По отношение на ромския език експерти на Съветът на Европа са подготвили езиково портфолио за равнищата на владеене. Ромският език е получил статут на застрашен от изчезване и са предвидени мерки за запазването му.
В изпълнение на тази общоевропейска езикова политика се финансират различни институции и организации, които работят в областта на ромския език и култура, а също така и международни и национални проекти за популяризиране използването на езика.
Добър пример за изпълението на тази политика е проектът: Romaninet - a multimedia romani course for promoting linguistic diversity and improving social dialogue, Lifelong Learning Programme, KA2 LANGUAGES. Целта на проекта е създаването и популяризирането на инструмент за езиково обучение на мигранти от ромски произход и на роми, които са изгубили езиковите си умения по ромски език.
Сред основните задачи на проекта бе разработването на мултимедийни материали по ромски език и култура в рамките на три курса, предназначени за ученици от началното и основното училище и студенти от хуманитарни специалности. Тези курсове ще бъдат преведени на български, испански, портургалски, английски и румънски език и ще мога да се ползват свободно в интернет.
Партньори в изпълнението на този проект са: Ribeira do Louro Secondary School, Asesoramiento, Tecnología e Investigación S.L. и Fundación Secretariado Gitano от Испания, Grup Scolar Industrial Victor Jinga и SC CONCEPT CONSULTING от Румъния, University of Manchester от Великобритания, Secretariado Diocesano de Lisboa da Pastoral dos Ciganos от Португалия и СНЦ „Етнотолеранс” от България.
Предварителното изследване направено по проекта показва, че голяма част от емигрантите роми в Западна Европа изпитват затруднения при общуването с местните поради разлики в говоримите диалекти. В същото време носителите на езика в съответни държави все повече губят способността си да общуват на ромски, използвайки все повече думи от съответния национален език както и цели изречения и изрази. Тази тенденция е особено силна в Испания и Португалия според партьорите от тези две страни. По този начин езикът се обезличава и рискува използването му да се стопи само до компактните маси от ромско население в държавите от Източна Европа, а на запад да изчезне съвсем. Този проблем и невъзможността на носителите на езика да възвърнат знанията си загубени през поколенията поради асимилационни и естествени езикови процеси са в основата на аргументацията за създаването на мултимедийния курс.
Продуктът се разработва на влахички диалект, който се говори от Молдова до Чехия и има лесна разпознаваемост, но в работата на лингвистите се забелязват и някои отклонения.
Екипът, който го подготвя са експерти от Центъра за модерни езици в Грац, а супервизията се прави от работещите в Университета в Манчестър лингвисти – със специализация върху ромския език.
Курсът е разработен в модерния диалогов режим и въвежда в езика в хода на развитието на една сюжетна линия, в която се разказва за двама млади роми от Румъния, които пътуват из Европа на сватбено пътешествие. Те посещават свои роднини, живеещи в различни страни – Англия, Португалия, Испания и България. По време на гостуванията се запознават със спецификата на местните традиции, храна, облекло, занаяти и бит на ромите.
Курсът е структуриран в 15 учебни единици (unity). Основната линия на развитие на самообучението следва плътно установените схеми за създаването на езикови курсове, включващи теми като запознаване, представяне, семейство, пътуване, хранене, пазаруване и други. Всяка учебна единица включва диалог, лист с нови думи и фрази, лексикални и граматически упражнения. За затвърдяване на усвояваното са разработени пет граматически упражнения, които имат различна трудност и сложност.
Към курсът е добавена кратка граматика.
Всяка тема е допълнена и с кратко описание на културния контекст.
Освен това сайта, на който е качен курса съдържа подробна информация за развитието на ромския език, духовната и материалната култура на ромите, техните традиционни занаяти и дейности, списък на основните средства за осведомяване и организации на ромските общности в съответните държави и на съответните езици.
Допълнителната информация за културата на ромското население в Европа допринася за запазването на неговата идентичност.
В технологичен аспект курсът залага на използването на флаш платформа, върху която е публикувано учебното съдържание. Диалозите са достъпни за четене и слушане, като се развиват на фона на двуизмерна анимация, представяща основната ситуация в дадения урок. Основните думи и изрази също могат да бъдат прочетени и чути, за по-добро възприемане на начина на изписване и на изговаряне от учащите. Упражненията са интерактивни, съдържат попълване на думи в празни места, които се въвеждат директно върху представен текст, свързване на думи, съставяне на изречение чрез разместване на думи и други, за които не е нужно използването на допълнителни средства за записване или работни тетрадки или тетрадки за упражнения.
Тъй като основната идея е този курс по ромски език да функционира като самоучител са използвани различни дидактически похвати за първоначално възприемане, организиране на затвърдяването и приложение на усвоеното.
Курсът е разработен с помощта на модерен софтуер, който позволява да се използват всички възможности за мултимедийно въздействие върху учещия.
Разработеният софтуер обединява в себе си всички познати начини на представяне на информацията – текст, графика, анимация, статични графични изображения, живо видео, звук. Освен многото други преимущества дигиталното мултимедийно обработване на информацията дава възможност за постигане на максимално качество, свързано неизменно с нейната достоверност, а също така и много лесната и бърза обработка и представяне – цифров звук, цифрово видео, цифрови фотоси и т.н.
Друг ключов елемент в мултимедията е интерактивността. Многото медии позволяват на учещия да контролира хода на информацията, а с това и да бъде по-активен участник в този своеобразен “диалог”. Той работи “лице в лице” с компютъра и може да осъществи известен контрол, да окаже влияние в хода на протичане на информацията, да стане участник в събитието, да го съпреживее – било с клавиатурата, мишката, или с друго входно устройство. Това е интерактивността, която е постигната чрез мултимедията в този езиков курс. Активността на потребителя – сам да избере начина за работа, да приеме един или друг вариант, дори да сгреши и да се поправи, да се върне назад и да почерпи допълнителна информация, за зададе въпрос и да получи отговор, а защо не и допълнителни мотивационни стимули и т.н. е заложена в методологията на създадения образователен софтуер. Това предпоставя интерактивността, която е предпочитана технология за работа от младите учащи в съвремието ни.
Диалогът е анимиран и озвучен. Използвани са компютърна графика и видео. На учащите се предлагат различни упражнения с възможност за избор на отговори, а също така е заложен модул за корекция при допускане на грешки.
Мултимедията и използването й в този специализиран езиков курс по ромски дава възможност да се предоставя на самообучаващите се богат илюстративен материал от аудио- и визуални примери, чрез които се представят динамични процеси, обекти, явления и операции. Има възможност наблюдението да се извършва многократно, в забавени кадри или пък възпроизвеждането на кадрите да става в обратен ред, което позволява да се изучава в детайли съответния процес, обект или явление. При използване на стимулатори потребителите имат възможността не само да наблюдават, но и да участват и конролират протичащите процеси, да проследяват влиянието на конкретната ситуация и да контролират промянат й.
Курсът е изцяло интерактивен, което позволява използването му от неограничен брой учащи през специално създадения интернет сайт http://www.romaninet.com/ Едно най-големите му предимства е свободния достъп до продукта и възможността да се ползва на базата на пет различни национални езика – английски, испански, португалски, румънски и български.

1 коментар:

Ранни записвания в Испания каза...

Не знам дали е редно да има каквото й да е било ориентиране към възможностите и интересите на учениците наистина е добре да има някакво разнообразие, и дори едни по - съдържателни, интерактивни учебни дейности в реалистични комуникативни ситуации. Но все пак нека всичко това да се случва на чист български език, защото все пак ние живеем в България и трябва да подкрепяме родното и да го пазим. Просто е нужно да има едно осигуряване на интегрирано развитие на всички умения .Не виждам защо ромите не завършват дори училище основно, а искат да имат равни права с нас и да гласуват.За мен трябва само тези ,който имат средно да могат да гласуват и да изказват мнения по правителствата които да ни управляват.