вторник, 16 август 2011 г.

Новите образователни технологии, ИНТЕРНЕТ и обучението по ромски език

За участие в Научно - практическия форум "Иновации в обучението и познавателното развитие" заедно с д-р Йосиф Нунев и Добрян Боев, с които работя по един проект сме подготвили този материал, който аз ще представя в една от секциите.

РОМСКИЯТ ЕЗИК И РОМСКИТЕ ДИАЛЕКТИ В БЪЛГАРИЯ

През 1989 година дванадесетте страни членки на тогавашната Европейска икономическа общност (ЕИО) приемат декларация, според която езикът и културата на европейските роми повече от пет века принадлежат на европейското културно наследство. В най-популярните енциклопедии е посочено, че ромите използва език, принадлежащ на североиндийската група езици и това се явява като едно от най-сигурните доказателствата за индийския ни произход. Лингвистите с точност вече са определили и времето, когато се е формирал той. Те го представят като по-стар от езика хинди и принадлежащ към по-старинния клон на новоиндийските езици, които пък са клон на т.нар. индоевропейски езици. В наше време той е един език, както за българските, така и за ромите по Европа и света. Разликата идва най-вече от влиянието, което оказват върху него езиците на народите, с които се съжителства и в по-малка степен от диалектните различия в самия него.
В България лингвистите са определили поне четири основни диалектни форми с различни варианти в отделните райони на страната. За такива се посочват йерлийският, влахичкият, калдарашкият и дръндарският диалекти, които най-общо се характеризират с наличието на типичните ромски консонанти КХ, ТХ, ПХ, ЧХ, както и от фонемата Х, която се произнася гърлено. Всеки от посочените диалекти се отличава от останалите с някои свои характеристики, но всички те имат един и същ произход.
Изследователите на ромския език за сега лансират идеята за равноправие на всички диалекти, обосноваващи се на факта, че всички те са диалекти на един и същ език – езикът романи и имат еднакво право на съществуване и развитие. Все пак трябва да се признае, че липсата на единен книжовен език е сериозен недостатък и колкото повече се забавя процеса на стандартизацията му, толкова повече в него навлиза чужда лексика, за да запълни празнината при общуване. С други думи, в ромския език отдавна тече процес на естествена стандартизация, която обаче не се знае дали няма да обезличи го напълно. Този процес става с цената на изоставянето на все още жива ромска лексика и заменянето й с българска във вътрешен план и английска, румънска, славянска, турска, гръцка и друга такава на международно равнище. Истинското развитие на ромската литература у нас и в чужбина, може да се очаква едва с приключване на процеса на стандартизиране на различните диалекти към единен книжовен език. Тогава по съвсем разбираеми причини ще бъде улеснено и изучаването на майчин ромски език в българското училище.
И така, очакващ своята стандартизация, ромският език е безспорно най-значителната и добре съхранена част от ромската духовна култура, който вече близо десет века се формира в публичното пространство, без да е съществувала писмената му форма. Независимо от това обаче, той все още продължава да живее като самостоятелен език със своите лингвистични особености, което е истински прецедент в историята на световната лингвистика. Това е също между малко известните явления, с които ромите не без основание могат да се гордеят.

РОМСКИЯТ ЕЗИК В УЧЕБНИЯ ПЛАН И УЧЕБНИТЕ ПРОГРАМИ ПО РОМСКИ ЕЗИК

Обучението по майчин ромски език се организира като факулативна дисциплина още през учебната 1993-1994 година в рамките на до 4 часа седмично. Сега то се реализира като най-близка част на езиковото и литературното обучение от културно-образователната област “Български език и литература” в системата на общообразователната подготовка. Изучаването на майчин ромски език цели:
- запознаване със спецификите на езика, бита и културата на ромската общност;
- подпомагане на овладяването на ограмотителния процес по български език и литература на ученици от ромски произход.
Учебната програма по майчин ромски език се реализира в първи клас в рамките на 124 учебни часа годишно от които начално ограмотяване – 3 часа седмично с формиране на умения за слушане с разбиране, езиково обучение и комуникативно-речеви умения и литературно обучение – 1 час седмично за художествено-естетическо възприемане на литературно произведение
Учебните програми по майчин ромски език за втори-четвърти клас и за пети-осми клас са разработени от работни групи, включващи експерти на МОМН и действащи учители и са публикувани на електронната страница на МОМН в раздел „Учебни програми”. Те са предназначени за задължително-избираема подготовка (ЗИП) с хорариум до 2 часа седмично, но при спазване на нормативните изисквания може да се реализират и като свободно-избираема подготовка (СИП) с до 4 часа седмична натовареност.
При реализацията на Учебната програма по майчин ромски език за втори-четвърти клас се набляга на опознаване спецификите на собствения език, бит и културата. То мотивира учениците-роми за по-ефективно участие в учебно-възпитателния процес. Преодоляването на езиковата бариера, наложена от недостатъчната степен на владеене на официалния книжовен български език, налага ползването на синхронния превод от български на ромски език и обратно като осъзната необходимост за успешни образователно-възпитателни взаимодействия с учениците.
Учебната програма по майчин ромски език – пети-осми клас свързва тясно езиковите задачи в обучението по ромски език през прогимназиалния етап с общата образователна цел за формиране на личността на ученика в контекста на българския език и култура. То е ориентирано към възможностите и интересите на учениците и включва разнообразни, съдържателни, интерактивни учебни дейности в реалистични комуникативни ситуации. Осигурява се интегрирано развитие на всички умения в контекст на богата, разностранна културна информация и се стимулира прилагането на умения и знания, придобити в обучението по български език, както и осъществяването на връзки със знания и умения от други предметни области.
За съжаление добрите нормативни предпоставки не водят до успешна реализация на обучението по майчин ромски език. По данни на МОМН през последните няколко години броя на учениците, които го изучават в училище е по малко от 50.
Една от основните причини може би се крие в липсата на учебници и учебни помагала. Втората е липсата на учители. На практика има около 60-70 випускници на закритата специалност „Начална училищна педагогика с майчин ромски език”, която съществуваше във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”.
На трето място можем да посочим митологизирана вече причина за липсата на интерес от страна на децата и семействата към училищното образование.
На четвърто – вероятно е разбирането, че езикът се ползва в неговата устна форма в социалните контакти у дома и в малката общност и не е необходимо да се полагат допълнителни усилия за овладяването му.
Това логично се съпътства със спомената липса на официално призната и стандартизирана кодификация на ромския език.

НОВИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ И МЛАДИТЕ РОМИ

Тенденцията към глобализация и развитието на новите информационни и комуникационни технологии дава своето отражение е върху развитието на ромския етнос. Независимо от лошото социално положение на една голяма част от семействата, учениците, които посещават училище имат достъп до компютърна техника и технологии. Специфичната стратификация на етноса обяснява и голямата вариация в образователното равнище и компютърната грамотност на ромите. Днес в България има млади хора, които са неграмотни, но има и такива, които са получили магистърски и докторски степени в реноминари наши и чужди университети.
Интегрирането на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) разширява възможностите за организиране на образователни въздействия и взаимодействия, независимо от времето, пространството, броя на участниците, предмета на общуването, майчиния или говоримия език и т.н. Като нова информационна реалност учебната среда, създавана от ИКТ, осигурява условия за използване на електронен диалог в реално и отложено време, на нюзгрупи, неограничен достъп до дидактически материали и образователни ресурси и много други типове информация.
В подкрепа на тезата за засиления интерес на ромската общност към интернет като най-популярната информационна технология могат да са посочат електронните медии на ромски език (виж списъка на ромските електронни медии в страните от ЕС посочени на http://www.romaninet.com/?sec=romaniculture), електронните страници на ромските неправителствени организации,(пак там) електронните мрежи, в които са свързани младежите и активно протичащата в тях комуникация. Най-популярни са: http://www.romanetwork.bg; http://www.romarights.net; http://www.romnews.de/; http://www.valery-novoselsky.org/romavirtualnetwork.html; http://www.ergonetwork.org/ergo-network/; http://pakivnet.org/; http://romaprofessionals.ning.com/.
Основната информация в по-голямата си част е на английски, но има двуезични портали с информация на ромски и английски, или на националния език на страната домакин и на английски. Пример за двуезичен модел с ромски е електронната страница на Ромския образователен фонд – Будапеща - http://www.romaeducationfund.hu/.

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ИЗУЧАВАНЕТО НА МАЙЧИН РОМСКИ ЕЗИК

Макар че езикът „романи” е един от най-старите, както вече беше споменато в началото на този текст, дългогодишната миграция на ромите, динамиката в начина им на живот повлияванията на местните култури и езици на населението в държавите, в които са усядали през вековете, са се отразили неблагоприятно на развитието и обогатяването на езика от лингвистични позиции. Споровете на специалистите относно броя и особеностите на диалектите и географското разпределение на използването им са извън нашата компетентност и тема, но не може да се отрече факта, че независимо от тези различия ромите на практика нямат проблеми да се разбират независимо от коя страна са и кой диалект говорят.
По данни на ЮНЕСКО в рамките на Европейския съюз страните с най-голяма ромска популация са Румъния, Унгария, България, Испания, Португалия и др. Всяка от страните-членки, съобразно общата европейска рамка и своята образователна и езикова политика, е решила въпроса с изучаването на майчните езици на малцинствата. По отношение на ромския език експерти на Съветът на Европа са подготвили езиково портфолио за равнищата на владеене. Ромският език е получил статут на застрашен от изчезване и са предвидени мерки за запазването му.
В изпълнение на тази общоевропейска езикова политика се финансират различни институции и организации, които работят в областта на ромския език и култура, а също така и международни и национални проекти за популяризиране използването на езика.
Добър пример за изпълението на тази политика е проектът: Romaninet - a multimedia romani course for promoting linguistic diversity and improving social dialogue, Lifelong Learning Programme, KA2 LANGUAGES. Целта на проекта е създаването и популяризирането на инструмент за езиково обучение на мигранти от ромски произход и на роми, които са изгубили езиковите си умения по ромски език.
Сред основните задачи на проекта бе разработването на мултимедийни материали по ромски език и култура в рамките на три курса, предназначени за ученици от началното и основното училище и студенти от хуманитарни специалности. Тези курсове ще бъдат преведени на български, испански, портургалски, английски и румънски език и ще мога да се ползват свободно в интернет.
Партньори в изпълнението на този проект са: Ribeira do Louro Secondary School, Asesoramiento, Tecnología e Investigación S.L. и Fundación Secretariado Gitano от Испания, Grup Scolar Industrial Victor Jinga и SC CONCEPT CONSULTING от Румъния, University of Manchester от Великобритания, Secretariado Diocesano de Lisboa da Pastoral dos Ciganos от Португалия и СНЦ „Етнотолеранс” от България.
Предварителното изследване направено по проекта показва, че голяма част от емигрантите роми в Западна Европа изпитват затруднения при общуването с местните поради разлики в говоримите диалекти. В същото време носителите на езика в съответни държави все повече губят способността си да общуват на ромски, използвайки все повече думи от съответния национален език както и цели изречения и изрази. Тази тенденция е особено силна в Испания и Португалия според партьорите от тези две страни. По този начин езикът се обезличава и рискува използването му да се стопи само до компактните маси от ромско население в държавите от Източна Европа, а на запад да изчезне съвсем. Този проблем и невъзможността на носителите на езика да възвърнат знанията си загубени през поколенията поради асимилационни и естествени езикови процеси са в основата на аргументацията за създаването на мултимедийния курс.
Продуктът се разработва на влахички диалект, който се говори от Молдова до Чехия и има лесна разпознаваемост, но в работата на лингвистите се забелязват и някои отклонения.
Екипът, който го подготвя са експерти от Центъра за модерни езици в Грац, а супервизията се прави от работещите в Университета в Манчестър лингвисти – със специализация върху ромския език.
Курсът е разработен в модерния диалогов режим и въвежда в езика в хода на развитието на една сюжетна линия, в която се разказва за двама млади роми от Румъния, които пътуват из Европа на сватбено пътешествие. Те посещават свои роднини, живеещи в различни страни – Англия, Португалия, Испания и България. По време на гостуванията се запознават със спецификата на местните традиции, храна, облекло, занаяти и бит на ромите.
Курсът е структуриран в 15 учебни единици (unity). Основната линия на развитие на самообучението следва плътно установените схеми за създаването на езикови курсове, включващи теми като запознаване, представяне, семейство, пътуване, хранене, пазаруване и други. Всяка учебна единица включва диалог, лист с нови думи и фрази, лексикални и граматически упражнения. За затвърдяване на усвояваното са разработени пет граматически упражнения, които имат различна трудност и сложност.
Към курсът е добавена кратка граматика.
Всяка тема е допълнена и с кратко описание на културния контекст.
Освен това сайта, на който е качен курса съдържа подробна информация за развитието на ромския език, духовната и материалната култура на ромите, техните традиционни занаяти и дейности, списък на основните средства за осведомяване и организации на ромските общности в съответните държави и на съответните езици.
Допълнителната информация за културата на ромското население в Европа допринася за запазването на неговата идентичност.
В технологичен аспект курсът залага на използването на флаш платформа, върху която е публикувано учебното съдържание. Диалозите са достъпни за четене и слушане, като се развиват на фона на двуизмерна анимация, представяща основната ситуация в дадения урок. Основните думи и изрази също могат да бъдат прочетени и чути, за по-добро възприемане на начина на изписване и на изговаряне от учащите. Упражненията са интерактивни, съдържат попълване на думи в празни места, които се въвеждат директно върху представен текст, свързване на думи, съставяне на изречение чрез разместване на думи и други, за които не е нужно използването на допълнителни средства за записване или работни тетрадки или тетрадки за упражнения.
Тъй като основната идея е този курс по ромски език да функционира като самоучител са използвани различни дидактически похвати за първоначално възприемане, организиране на затвърдяването и приложение на усвоеното.
Курсът е разработен с помощта на модерен софтуер, който позволява да се използват всички възможности за мултимедийно въздействие върху учещия.
Разработеният софтуер обединява в себе си всички познати начини на представяне на информацията – текст, графика, анимация, статични графични изображения, живо видео, звук. Освен многото други преимущества дигиталното мултимедийно обработване на информацията дава възможност за постигане на максимално качество, свързано неизменно с нейната достоверност, а също така и много лесната и бърза обработка и представяне – цифров звук, цифрово видео, цифрови фотоси и т.н.
Друг ключов елемент в мултимедията е интерактивността. Многото медии позволяват на учещия да контролира хода на информацията, а с това и да бъде по-активен участник в този своеобразен “диалог”. Той работи “лице в лице” с компютъра и може да осъществи известен контрол, да окаже влияние в хода на протичане на информацията, да стане участник в събитието, да го съпреживее – било с клавиатурата, мишката, или с друго входно устройство. Това е интерактивността, която е постигната чрез мултимедията в този езиков курс. Активността на потребителя – сам да избере начина за работа, да приеме един или друг вариант, дори да сгреши и да се поправи, да се върне назад и да почерпи допълнителна информация, за зададе въпрос и да получи отговор, а защо не и допълнителни мотивационни стимули и т.н. е заложена в методологията на създадения образователен софтуер. Това предпоставя интерактивността, която е предпочитана технология за работа от младите учащи в съвремието ни.
Диалогът е анимиран и озвучен. Използвани са компютърна графика и видео. На учащите се предлагат различни упражнения с възможност за избор на отговори, а също така е заложен модул за корекция при допускане на грешки.
Мултимедията и използването й в този специализиран езиков курс по ромски дава възможност да се предоставя на самообучаващите се богат илюстративен материал от аудио- и визуални примери, чрез които се представят динамични процеси, обекти, явления и операции. Има възможност наблюдението да се извършва многократно, в забавени кадри или пък възпроизвеждането на кадрите да става в обратен ред, което позволява да се изучава в детайли съответния процес, обект или явление. При използване на стимулатори потребителите имат възможността не само да наблюдават, но и да участват и конролират протичащите процеси, да проследяват влиянието на конкретната ситуация и да контролират промянат й.
Курсът е изцяло интерактивен, което позволява използването му от неограничен брой учащи през специално създадения интернет сайт http://www.romaninet.com/ Едно най-големите му предимства е свободния достъп до продукта и възможността да се ползва на базата на пет различни национални езика – английски, испански, португалски, румънски и български.

вторник, 9 август 2011 г.

Подготовката на учителите в България за работа в мултикултурна среда – минало, настояще и нови предизвикателства

Този материал e представен на Есенния научно-образователен форум на ДИУУ  към СУ, проведен на 18-20 ноември 2011 и е отпечатан в сборника: Учителят – призвание, компетентност, признание, С., 2011, стр. 363-373 
 
Той е плод на дългогодишната ми работа в тази посока и е един опит да видим какво сме направили и какво още може да се направи, за да се подобри подготовката на учителите, така че да се повиши качеството на продукта, който дава българското училище.


1. Подготовка в рамките на проекти, изпълнявани съвместно с университети
1.1. Подготовка на бъдещи учители и квалификация на практикуващи учители за реализиране на интеркултурно образование
Първият опит в областта на подготовката на учители за усвояване на умения за работа в областта на междукултурното образование е направен през 1993 година по инициатива на Румен Вълчев, а през следващите три години той реализира още три шестдевни семинара съвместно с Централния институт за усъвършенстване на учители към Софийския университет “Св. Климент Охридски” , в които учители от различни етноси, чрез използване на възможностите на социално-психологическия тренинг се учат на самопознание, взаимно опознаване, решаване на конфликти и създаване на партньорства.
По проект на Философска фондация „Минерва” през учебната 1995/1996 г. преподаватели в Софийския университет, работещи в магистърската програма “Интеркултурен диалог”, провеждат три семинара с учители в градовете Варна, Хасково и София и в продължение на две седмици е реализиран експеримент за работа по интеркултурно образование в етнически хетерогенен клас ученици в град Кюстендил. Работата по проекта е обобщена на международния семинар “Перспективите за интеркултурното образование в България”.
Първият опит за среща с различието при подготовката на учители в Шуменския университет се осъществява през 1995 г. по Темпус проект 095-3295 “BULGAMIN”. В две последователни учебни години се реализира спецсеминар за практикуващи учители и студенти от педагогическите специалности на тема “Интеркултурни взаимодействия”, в който като лектори се включват преподаватели от университети от Франция, Холандия, Италия и България.
Програмата включва следните теми: Проучване на националните особености като мост за изследване на отношенията между българи и французи; Културни нагласи на учениците; Особености на педагогическия подход при работа с деца от различни етноси; Етнокултурни особености на някои елементи на невербалното пове¬де¬ние; Литература и национална идентичност; Транскултурни аспекти в разбирането на другия; Педаго¬ги¬чес¬¬ка¬та власт - етнически измерения; Регионален етнонационализъм в Западна Ев¬ро¬па; Политическа култура - участие - социална интеграция на Балканите.
Отново в Шуменския университет през есента на 1998 година по проекта “Интеркултурни комуникации и гражданско общество” се проведе курс за специализирана подготовка на учители, работещи с деца от малцинствата, последван от експериментална работа в сферата на интеркултурната комуникация и специализация на най-добре представилите се учители в Института IREF в Барселона през май 1999 година.
Учебният план на специализацията “Интеркултурна комуникация в училище”, проведена в рамките на проекта, включваше следните лекционни курсове: Основни проблеми на интеркултурното образование; Етнокултурни различия и публичност; Социологически анализ на културното различие; Херменевтични аспекти на интеркултурната комуникация; Дискурсната етика и интеркултурната комуникация; Социално-психически механизми на интеркултурната комуникация; Субект, творчество и разбиране в интеркултурната комуникация; Обучението по български език и интеркултурната комуникация; Методологически проблеми на изследванията в областта на интеркултурното образование; Дидактически проблеми на интеркултурното образование; Психо-терапевтични аспекти на интеркултурната комуникация; Административно-правни проблеми на интеркултурната комуникация и двудневен психотренинг по интеркултурна комуникация.
Тази теоретична и практическа подготовка с ярко изразен межудисциплинарен подход, съчетаващ елементи от философията, етиката, културологията, психологията, методологията, педагогиката, правните науки, целеше да даде познания и опит на учителите, които да им позволят да апробират стратегии, методи и техники за интеркултурна комуникация в пряката си работа в училище.
В Департамента за повишаване на квалификация на учители в гр. Варна, който функционира в рамките на Шуменския университет, през 2005г. по проект на Министерството на труда и социалната политика бяха обучени 13 начални учители от област Варна за ограмотители на възрастни неграмотни роми, включени в програмата „От помощи към заетост”.
По проект на тема „Интеркултурна комуникация и дискурси на толерантността” в периода 2002-2004г. във Факултета по хуманитарни науки на Шуменския университет бяха разработени учебни програми и създадени благоприятни предпоставки за въвеждане на учебен модул „Интеркултурна комуникация и дискурси на толерантността” в учебните планове на бакалавърски и магистърски програми по английска, немска, руска и турска филологии, по журналистика и теология.
От 2004 до 2006г. този университет активно работи по проект „EMIL -Европейска модулна програма за интеркултурно обучение на начални учители”. „Проектът е предназначен за преподаватели, занимаващи се с обучение и квалификация на учители, най-вече за началната училищна степен, както и за практикуващи учители в тази степен. Сред основните цели на проекта са: ...да се включи дългосрочно интеркултурната компетентност като основна компетентност на бъдещите учители в началната училищна степен (както и в учебните планове); ... да се създаде у бъдещите и практикуващите начални учители умение и усет за общуване с други култури, с малцинства, което да допринесе за възпитание в демократичност и толерантност; ... да се внесат в обучението и квалификацията на учители европейски измерения и се създаде нов профил на учителя .... ”
През 2003г. в ЮЗУ „Неофит Рилски” е създаден Център за междукултурни социални и образователни взаимодействия. Като част от неговата работа може да се разглежда подготовката на учебен план и стартирането през учебна 2006/2007 година на магистърска програма по „Междукултурно образование”. 35 практикуващи учители от 10 области с етнически хетерогенно население се обучават, като финансирането е реализирано по проект PHARE BG 2003/004-973.01.03 „Educational and Medical Integration Vulnerable Minority Groups with a special focus on Roma” – Component 02: Education.”
Учебният план включва следните дисциплини: Философия на междукултурното образование; Междукултурно образование; Интерактивни методи и техники за обучение в междукултурна среда; Педагогическо общуване в междукултурна среда; Междукултурни комуникации; Обучение в билингвална среда; Ромска култура и идентичност; Методология и методи за междукултурни изследвания; Мултимедийна среда и междукултурно образование; Социално-педагогически профил на ромското семейство; Психологически аспекти на междукултурните взаимодействия; Социализация на деца от различни етноси и религии; Малцинствени езици и образователни политики; Организация на средата за междукултурно педагогическо взаимодействие; Приложни изследвания в междукултурна среда; Взаимодействие училище - семейство от различни етноси; Междукултурно взаимодействие и религии; Превенция на насилието в семейството и училището; Структури на всекидневието в ромските общности; Социална работа и етнокултурни общности.
През следващата учебна година пак там в рамките на проект: EuropeAid/ 122908/ D/ SER/ BG „Improvement of the situation and inclusion of the disadvantaged ethnic minorities with a special focus on roma’ project” 30 учители се включени в магистърска програма по междукултурно образование, а 56 учители са обучени като обучители по темите: „Включване на семейството”, „Образование без предразсъдъци” и „Мениджмънт на мултикултурна среда в класната стая” в рамките на три двудневни семинара.
Натрупаният от двата проекта опит дава основания на университетските специалисти да предложат и приемат през 2008/2009 г. нов учебен план на магистърска програма „Интеркултурно образование”. В този план са включени две групи дисциплини: Задължителни: Философия на интеркултурното образование; Интеркултурно образование; Интерактивни методи и техники за обучение в мултиетническа среда; Методология и методи за интеркултурни изследвания; Ромска култура и идентичност; Социализация на деца от различни етноси и религии; Взаимодействие училище - семейство от различни етноси; Превенция на насилието в семейството и училището и Избираеми: Интеркултурни изследвания; Законодателни основи на интеркултурното образование; Педагогическо общуване в интеркултурна среда; Интеркултурни комуникации; Социално-педагогически профил на ромското семейство; Социална работа с етнокултурни общности; Обучението в условията на мултикултурност; Превенция на детския труд; Езиково обучение в мултиетническа среда; Организация на средата за интеркултурно педагогическо взаимодействие; Здравно образование; Образование без предразсъдъци; Гражданско образование; Приложни изследвания в мултиетническа среда; Интегрирано обучение на деца със СОП; Игрова култура на учителя. От тях се избират седем – четири през първия и три пред втория семестър.
В изискванията към подготовката на специалиста е посочено, че се цели да се подготви нов тип учители, които да работят в условията на постмодерността, която задава и новите парадигми във философията на образованието в мултикултурност, т.е. образованието да се основава на множество различни ценности. Авторите на учебния план посочват, че подготовката на „Магистър по интеркултурно образование” осигурява овладяването освен на педагогически, но и на интеркултурни компетентности, които ще позволят учителят да е по-ефективен в култури, различни от неговата собствена; да овладее способност за облекчаване на обучението в познавателната, емоционалната и поведенческата област сред ученици от различни етнокултури; ще придобие знания за интеркултурността; модели за оценка потребностите на учениците, проблемите на различията; ще усвои широк набор от преподавателски стратегии за работа с учениците и родителите от малцинствата, а също така познания за етнокултурната специфика и културната идентичност на учениците; възможности и умения за анализ и адаптация на различни програми и учебни документации при работата в интеркултурна среда.
Прави впечатление, че между първия и втория учебен план е преосмислена терминологията и междукултурно е заменено с коректното според нас интеркултурно, където това е необходимо. Концепцията за подготовката на специалиста е прецизирана и доста успешно аргументирана.
1.2. Подготовка на помощник-учители за улесняване на училищната адаптация на ученици-роми
За работа в подготвителен и първи клас се привличат помощник-учители (представители на малцинствата), подготвяни в по-краткосрочни или по-дългосрочни квалификационни курсове, организирани от неправителствени организации или като част от проекти. Пример за дългосрочна подготовка е обучението на 50 роми за помощник на учителя, реализирано в ЮЗУ “Неофит Рилски” съвместно с Фондация „Програма Стъпка по стъпка”, финансирано по програма ФАР през учебната 2001/2002 година , а за краткосрочна подготовка е едномесечният курс за подготовка на 10 помощник-учители роми, реализиран през месец март 2004г. в Департамента за повишаване на квалификация на учители в гр. Варна, осъществен по заявка на Министерството на труда и социалната политика и община Варна.
1.3. Подготовка на учители и помощници на учителите за работа с ученици-роми
По друг голям проект по програма ФАР – 2001 BG 0104.01 „Интеграция на ромското население”, изпълняван от консорциум КЕЪР, съвместно с ВТУ „Св.св. Кирил и Методий” и Балканска фондация за междукултурно образование и разбирателство „Дайвърсити”, който се изпълнява в периода от 1 декември 2003г. до 1 ноември 2004г., се обучават 300 детски и начални учители и 100 ромски младежи и девойки за помощник на учителя за прилагане на интеграционна междукултурна програма в 100 класа от предучилищния и началния курс (1.-4.клас). „Една от амбициите на проекта е да институционализира професията на помощника на учителя, което е гаранция за устойчивостта на постигнатите резултати.” За съжаление тази амбиция не можа да се реализира и на практика статутът на помощник-учителя и/или помощника на учителя остава твърде спорен.
2. Подготовка на учители в бакалавърски и магистърски програми в българските университети.
Учители по турски език започнаха да се подготвят в бакалавърските специалностите „Турска филология”, „Руски и турски език” и „Приложна лингвистика” още в началото на 90-те години на миналия век.
От учебната 1997/1998 година в Шуменския университет се предлага като задължително избираема дисциплина в рамките на единните държавни изисквания за получаване на учителска правоспособност курс по „Интеркултурно образование”, а от 2000/2001г. беше въведен и курс по „Гражданско образование”, в който като съществена част е включено интеркултурното.
Във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий” през 2003г. беше подготвен и приет учебен план на специалността „Начална училищна педагогика с ромски език” и осъществен прием на над 40 студенти от ромски произход, а през следващите няколко учебни години бяха приемани по около 30.
Във Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски” в учебния план за получаване на следдипломна квалификация за придобиване на учителска правоспособност са включени дисциплините „Гражданско образование” от 2004 година и „Интеркултурно възпитание” от 2005 година.
През есента на 1999 година в Шуменския университет са приети първите студенти в магистърската програма по Педагогика „Гражданско и интеркултурно образование”. Интерес към програмата проявяват бакалаври, завършили специалностите „Предучилищна и начална училищна педагогика”, „Начална училищна педагогика с чужд език”, „Българска филология”, „Турска филология”, „История”, „География” и др.
Основните цели на програмата са: да се подготвят специалисти по гражданско и интеркултурно образование в училище, за системата на социалните дейности и неправителствените организации и специално за работа с деца от малцинствата и студентите чрез участието си в тази програма да получат профилирана подготовка в областта на интеркултурната педагогика, гражданското и интеркултурното образование. Първият учебен план включва дисциплините: Политология; Културология; Социална психология; Философски основи на гражданското и интеркултурното образование; Етически и правни аспекти на гражданското и интеркултурното образование; Теоретически основи на гражданското образование; Теоретически основи на интеркултурното образование; Образование и културни различия; Дидактически технологии в интеркултурното и гражданското образование; Педагогическо общуване; Реторически техники в гражданското и интеркултурното образование; Тренинг-техники по гражданско и интеркултурно образование; Икономически аспекти на гражданското и интеркултурното образование; Аспекти на гражданското и интеркултурното образование в обучението по история и география; Аспекти на гражданското и интеркултурното образование в обучението по български език и литература; Изследователски методологии в гражданското и интеркултурното образование.
От учебната 2007/2008г. учебният план е оптимизиран и включва следните задължителни дисциплини: Въвеждане в програмата; Компютърни умения; Използване на библиотеки и документи; Културология; Философски основи на гражданското и интеркултурното образование; Етически и правни аспекти на гражданското и интеркултурното образование; Теоретически основи на гражданското образование;. Теоретически основи на интеркултурното образованието; Образование и културни различия; Дидактически технологии в интеркултурното и гражданско образование; Реторически техники в гражданското и интеркултурното образование; Тренинг-техники по гражданско и интеркултурно образование; Изследователски методологии в гражданското и интеркултурното образование. Студентите избират две от предложените: Културна идентичност, етноцентризъм; Интеркултурна компетентност; Вербална и невербална междукултурна комуникация; Толерантност и разрешаване на междукултурни конфликти; Преодоляване на стереотипи и предразсъдъци; Правата на детето в училище и една факултативна от следните: Работа по проекти в областта на гражданското и интеркултурното образование; Особености на културата на ромския етнос в България; Билингвизъм и адаптация към българското училище; Стандарти за гражданско образование в училище.
От учебната 2009/2010г. е направена нова оптимизация в учебния план, при която са отпаднали дисциплините: Въвеждане в програмата; Компютърни умения и Използване на библиотеки и документи, а факултативите са трансформирани в избираеми.
Това е първата магистърска програма по интеркултурно образование в системата на висшето педагогическо образование в България, която успешно са завършили над 60 учители.
От учебната 2003/2004г. в продължение на няколко учебни години в Шуменския университет се обучават студенти в магистърската програма „Предучилищна и начална училищна педагогика”, в която има избираем модул „Гражданско и интеркултурно образование”, включващ дисциплините: Теоретични основи на гражданското образование; Етнопсихология; Краезнанието в детската градина и началното училище; Гражданско образование в предучилищна и начална училищна възраст; Философски основи на интеркултурната комуникация; Тренинг-техники по интеркултурно образование; Дидактически технологии за реализиране на интеркултурно и гражданско образование.
През учебната 2005-2006г. във Факултета по начална и предучилищна педагогика на СУ „Св. Климент Охридски” стартира магистърска програма „Интеркултурно образование в детската градина и началното училище”. Тя цели изграждане на специфична педагогическа компетентност у детските и началните учители, която да бъде ориентирана към образованието на деца с различна културна и етническа принадлежност. Освен образователни параметри, магистърската програма съдържа и социално-психологически компоненти, свързани с адекватната адаптация на децата от различни малцинствени групи към образователните институции, при запазване на социо-културната им идентичност. Учебният план включва: Интеркултурно образование – философия, модели, практика; Интеркултурно взаимодействие в обучението по български език в детската градина и началното училище; Интеркултурно взаимодействие в обучението по художествена информация и литература за деца в детската градина и началното училище; Интеркултурно взаимодействие в обучението по математика в детската градина и началното училище; Интеркултурно взаимодействие при запознаване със социалния свят в детската градина и началното училище; Интеркултурно взаимодействие в обучението по конструктивно-технически и битови дейности в детската градина и началното училище; Интеркултурно взаимодействие в обучението по изобразително изкуство в детската градина и началното училище; Интеркултурно взаимодействие в обучението по музика в детската градина и началното училище; Интеркултурно взаимодействие при овладяване на игрова култура в детската градина и началното училище; Интеркултурно взаимодействие при овладяване на физическа култура в детската градина и началното училище; Методология на научното изследване.
От учебната 2009/2010г. по учебния план на магистърската програма „Интеркултурно образование”, разработена в рамките на проект, в ЮЗУ се обучават на общи основания магистри в редовна и задочна форма.
Наред с подготовката на студенти в специализирани по посока интеркултурното образование магистърски програми, в учебните планове за бакалаври на студентите-бъдещи учители са предвидени различни избираеми дисциплини в същата посока. В Шуменския университет: в плана за бъдещите начални учители е включено - Гражданско образование в началното училище; за учителите по български език и история - Модели на женскостта в европейската култура; за бъдещите учители по английски и немски език – Интеркултурна комуникация и Дискурси на толерантността, а в плана на специалност „Турска филология” е заложена Културната картина на света и манталитета на националната култура като избираема, а Етнология и етнокултура, Етнопсихолингвистика, Етнолингвистика и Етнопсихология като задължителни, за учителите по руски – избираема Лингвокултурология.
В наше изследване , проведено през 2007 година в четири големи български университета, подготвящи учители относно готовността да се преподават теми, свързани със социо-културното разнообразие, преподавателите посочват, че техните курсове включват съдържание, свързано със социо-културното разнообразие както в задължителни, така и в избираеми курсове в бакалавърски, и най-вече в магистърски програми. Повечето от преподавателите посочват, че включват социокултурното разнообразие в специални курсове, които са избираеми или факултативни при бакалаврите, но по-често като избираеми в магистърски програми. Изводът е, че подготовката навсякъде е избираема, с изключение на няколко специализирани магистърски програми. Потенциалът на университетите е добър, но за съжаление по ред обективни и най-вече субективни причини на практика подготовка на бъдещите учители за работа в мултикултурна среда не се реализира в задоволителна степен. Не само споменатата от преподавателите липса на интерес от страна на студентите към проблематиката е причина, а и ред организационни причини ограничават достъпа до тези избираеми дисциплини.
3. Предизвикателства за подобряване на подготовката и квалификацията на учителите за работа в мултикултурна среда.
Трудностите при работа в мултикултурна среда са свързани от една страна с липсата на базисна подготовка и последвала квалификация и специализация на работещите учители, които не могат да се справят с дидактическите трудности на учениците при овладяване на учебния материал, когато те не владеят добре български език, често отсъстват от учебни занятия и нямат мотивация за предоляването на празнотите и пропуските в знанията, а имат и дефицит на социални умения.
Въпреки множеството възможности за допълнително обучение най-вече по линията на образователните проекти, ефектът от тях по отношение на повишаването на педагогическата компетентност за работа в мултикултурна среда е почти незабележим. Темата за интеркултурното образование стана много модерна през последните години и интересът към нея роди претенцията на най-различни категории специалисти да са експерти по темата и да си присвояват правото да обучават учители.
Прегледът на мониторинговите доклади на приключили проекти, финансирани по конкурси на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническита малцинства, показва, че като обучители са работили неизвестни за академичните педагогически среди лица, които са провеждали най-често дву- или тридневни обучения и най-вече тренинги.
От друга страна – няма официални политики, които да насърчават образователните иновации в управлението на мултикултурната среда.
На второ място идва липсата на специфична подготовка на бъдещите учители в технологии и методи за работа с деца с различен социо-културен произход, както и в областта на етно-психологията и теориите за културната диференциация.
Предизвикателства пред подготовката и квалификацията на учителите са:
- В учебните планове на педагогическите специалности да се включи задължителна дисциплина, свързана с образователната интеграция и интеркултурното образование, подготвяща бъдещите учители за работа в мултикултурна образователна среда, за да може интеркултурната компетентност да се приеме като част от базовите умения на учителя;
- Да се създадат университетски центрове за интеркултурен диалог;
- Да се създаде база данни с преподаватели, които имат доказани компетентности да обучават учители за работа в мултикултурна среда;
- Да се разработят критерии и стандарти за провеждане на квалификационните дейности с учители за работа в мултикултурна среда;
- Да се разработят бази данни с препоръчителни литературни източници, дидактически материали и добри практики;
- Да се създаде професионална мрежа на учителите, които работят иновативно в мултикултурни училища.

Забележка: Употребата на термините и понятията е съобразена с използваните в публикациите на авторите и не винаги е в синхрон с нашите разбирания и методология.
Виж по подр.: Вълчев, Р. СУ „Св. Климент Охридски” – Централен институт за усъвършенстване на учители – катедра на ЮНЕСКО „Гражданско образование” – Отворено образование, 1994, № 1 и Вълчев, Р. Център „Отворено образование” към фондация „Отворено общество” - Отворено образование, 1994, № 1
Виж по подр.: Интеркултурното образование. Наръчник. Под ред. на Ал. Андонов и Пл. Макариев. С., 1996
http://www.emil.ikk.lmu.de/bulgar/projektinhalte.htm
Длъжностна характеристика на магистър по интеркултурно образование, ЮЗУ, 2008
Пак там.
Виж по подр.: Обучение на роми за помощник на учителя. Технологичен модел. Съст. Д. Димитров, Благоевград, 2003.
Виж по подр. Кръстева, А. Философия на проекта „Интеграция на ромското население”. В сб. Десегрегация или културна интеграция, Велико Търново, 2005, стр. 218-226
„Интеграция на ромското население” http://web.search.bg/export.php?id=14c61b+0
Виж по подр.: Тоцева, Я., Д. Димитров. Помощник-учителят - педагог или социален работник в мултикултурното училище. В сб.: Подготовка, професионална реализация и социален статус на социалния работник, С, 2009, стр. 195-210
Виж по подр.: Тоцева, Я. Университетската подготовката на учителите за преподаване на социокултурно разнообразие – Стратегии на образователната и научна политика, 2008, № 1
Забележка: Оценките на ефекта от проекти по приключилите конкурсни процедури 33.1-2007, 33.2-2008, 33.3-2008, 33.4-2008 са публикувани на http://coiduem.mon.bg/page.php?c=30

понеделник, 8 август 2011 г.

Какви не трябва да бъдат нашите презентации!?

Един забавен, но и много поучителен клип за това как в желанието си да бъдем атрактивни ставаме смешни.