събота, 9 юни 2012 г.

МУЛТИМЕДИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ В УЧИЛИЩЕ

Статията е публикувана в двуезичния сборник:
  "Новите образователни технологии", Лесковац, 2012 
на сръбски на стр.22-28, а на български - на 29-36 стр.

Автори: доц. д-р Янка Тоцева
Сандра Петракиев

През последните няколко години българските учители навлязоха с бързи крачки в света на компютърните технологии и започнаха да ги използат в своята ежедневна професионална работа. Това доведе до сериозна промяна в облика на училището като цяло и най-вече на процесуалната страна на обучението, което се реализира в класните стаи. Използването на компютърните технологии може да се определи като иновация за българското училище, а тя е „синоним на нововъведение или новост. ...Най-разпространени са две гледни точки: когато в единия случай нововъведението се представя като резултат от творчески процес във вид на нова продукция (техника), технология, метод и т. н.; в другия като процес на внедряване на нови изделия, елементи, подходи, принципи вместо изполваните. ...Иновацията е крайният резултат от иновационната дейност, получила реализация във вид на нов или усъвършенстван продукт, ...нов или усъвършенстван технологичен процес, използван в практическата дейност. (Основы, 2000: 3)
Според специалистите съвременната образователна система може да се развива само чрез създаване и разпространение на иновации в няколко посоки: технологични, икономически, педагогически и организационни. Първите са в сферата на новите образователни технологии, вторите – в сферата на новите икономически механизми за управление на образованието, третата група са иновации  в областта на методите и техниките на преподаване и учене и не на последно място по значение са иновациите в сферата на организационните структури. Технологичните иновации в образователната дейност водят до разработване и прилагане на нови методи и техники в процеса на обучението и ученето през целия живот и променят стиловете на преподаване и учене. Те предпоставят създаването на нова образователна среда, в която учещият променя своята позиция, подпомаган от учителя, който има нови роли – на инструктор, фасилитатор, модератор. Те могат да повлияят съществено при реализирането на структурни промени в образователната система.
Все по-често в училище наред с черните дъски можем да видим интерактивни бели дъски и монтирани мултимедийни проектори. На практика това е най-новата мода в българското образование. Училищата се надпреварват да се оборудват с нова и модерна компютърна техника и така да демонстрират своята престижност. За съжаление осигуряването на оборудване не ги превръща в атрактивни и интерактивни.  За да се случи това, са необходими още две предпоставки, а именно наличието на образователен софтуер и мотивирани и компютърно грамотни учители-новатори, които да го използват и/или създават.
Двете понятия мултимедийни технологии” и „педагогически иновации” се радват на голяма популярност в педагогическата лексика и в публичното пространство. За да се стигне до умелото им прилагане в училищната практика, учителите би следвало да са подготвени както теоретически, така и практически. За това в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование с професионална квалификация "учител", приета с ПМС 12 от 1995 г., е заложено изучаването като задължителна дисциплина „Аудио-визуални и информационни технологии в обучението” с минимален хорариум 60 учебни часа (Наредба 1995: 1). Според сега действащата Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на професионална квалификация „учител”, приета  Приета с ПМС 162 от 1997 г., дисциплината „Аудио-визуални и информационни технологии в обучението” трябва да се изучава с минимален хорариум 15 часа (Наредба 1997: 1). Неясни са основанията на законодателя да намалява драстично броя на часовете, в които бъдещите учители ще усвояват теоретически познания и практически умения за работа с тези технологии. От друга страна, предвид автономията на институциите, които подготвят учители, учебните програми по тази дисциплина се подготвят от преподаващите ги, които могат да влагат различно съдържание и да насочват вниманието към различни аспекти от широката област на аудио-визуалните и още по-широката на компютърните технологии. Заложеният в Наредбата от 1997г. минимум часове за подготовка не винаги гарантира качествена и адекватна на съвременните изисквания подготовка. Младите учители влизат в училище като носители на новото, тъй като по презумпция се приема, че те са технически по-грамотни в областта на компютърните технологии, но това не означава, че те са достатъчно добре подготвени в областта на образователния софтуер и по-конкретно на мултимедийните технологии.
Това налага да направим някои научно-терминологични уточнения. В историческото развитие на педагогическата реалност са се обособили две съдържателни интерпретации на понятието образователна технология”: технология в образованието и технология на образованието.
Технологията в образованието включва всички възможни средства, чрез които информацията може да бъде преподадена, т.е. аудиовизуалните нагледни средства, компютрите, телевизията и др. комуникативни и информационни системи. В педагогическата теория тя се разглежда като единство на две сфери – hardware и software. Първата се отнася до развитието на техническото оборудване, подходящо за приложение в обучението, а втората до изготвянето на учебни материали – програмни продукти, компактдискове, учебни филми и др., които са разработени на основата на съвременните теории за учене и възприемане.
В понятието образователни технологии терминът технология има по-широко, по-обемно и по-съвременно съдържание. Технологията не се свежда единствено до техническите постижения, приложими и използвани в образованието, а се свързва с теории за ученето и теориите за преподаване, т.е. с технологическите способности на учителя да взема педагогически аргументирани решения за конструирането на  ефективен учебно-възпитателен процес.” (Михова  2003: 19)
Технологията на образованието е вид интелектуална технология, която се характеризира с комбинирането на идеи, изследователски решения и открития от научни области като психология, педагогика, социология с постижения на техническите науки. Основната цел на интеграцията между хуманитарните и техническите науки е създаването на оптимална учебна и преподавателска система. В този случай акцентът се поставя върху техниките на преподаване и учене, които са по-малко явни, но са с водещо значение при решаването на практически педагогически проблеми, свързани с повишаване на ефективността на процеса на обучение.
Според М. Михова от някои автори се допуска синонимна употреба на понятията „образователна технология” и „обучаваща технология”. Последната тя дефинира като „системен и систематичен процес за решаване на дидактически проблеми чрез прилагане на стратегии и техники, детерминирани от теориите за ученето – бихевиоризам, когнитивизъм, конструктивизъм. Тя е вид технологично мислене или приложение на теорията с цел повишаване на ефективността на ръководеното обучение.” (Михова  2003: 21)
Според нас можем да приемем понятията „обучаваща технология” и „технология на обучението” като синоними. От онтологическа гледна точка технологията на обучението е част от дидактиката, но гносеологически е онзи стратегически научен клон на педагогиката, който се занимава и с проблеми извън рамките на дидактиката. Ако приемем схващането, че пряката задача на теоретичните науки е опознаването на независимите от волята ни обективни закономерности и формулирането им в закони, то пряката задача на приложните науки е използването на тези закони за осигуряване на  превъзходството ни над природата, за развитието на производството. В този случай можем да гледаме на технологията на обучението като на приложна дидактика и в този смисъл можем да я поставим на границата между дидактиката и техническите науки. Ако приемем технологията на обучението за приложна дидактика, то образователната технология е приложна педагогика.
Следвайки тази логика, приемаме, че мултимедията е технология, използвана в образованието. Тя се дефинира като съвременна информационна технология, която позволява да се обединяват текст, звук, реч, картини, компютърни графики, видео и анимация, защото представлява съвкупност от аудио и видео технологии, обединени от интерактивен софтуер.
Оттук  мултимедийното обучение се утвърждава като нова технология, която съчетава в себе си графични, звукови, видео и текстови фрагменти. Създава се комплекс от учебно-технически средства, чрез които има възможност информацията да се подава едновременно на различни анализатори – зрителен, слухов, тактилен, последният поради необходимостта да осъществява навигацията в работната среда.
Мултимедийният софтуер оказва помощ и подкрепа на обучавания по различен начин. Той осигурява разнообразие и гарантира адекватна и коректна обратна информация от обучавания относно качеството на овладяване на материала, степента на задълбоченост на осмислянето, а в изпитни ситуации предлага надеждна основа за успешно откриване на верните отговори.
Експерименти, проведени с различни по възраст и социален статус аудитории, доказват, че мултимедийната информация, която въздейства едновременно на много центрове на човешкия мозък, се възприема при еднократно преглеждане до 50%, а ако преглежданията са няколко, нивото на възприемането и запомнянето ѝ може да се увеличи и до 90%, а това от своя страна намалява съответно и времето за възпроизвеждане и прилагане на наученото. (Желева, 1997: 75).
Тези данни показват безспорните преимущества на мултимедията в сферата на обучението и на практика реализирането на идеята на Ян Амос Коменски за нагледността като изходна и основополагаща база на цялото училищно обучение и човешко познание.  
 Мултимедийните образователни програми притежават сериозни предимства пред традиционните учебно-технически помагала и средства, но използването им поставя и някои твърде сериозни въпроси, на които все още не е отговорено:
-  Каква е връзката между учителя, компютърната програма и ученика?
-  Какво е оптималното разпределение на функциите между учителя и компютъра?
-  Как да се съчетаят традиционното с мултимедийното обучение?
-  Каква е ролята на учителя при конструирането на “мултисетивни” мултимедийни продукти?
-  Ще се откажем ли от традиционните статични нагледни средства за сметка на компютъра и мултимедийните технологии?
-  Подготвени ли са учителите да се справят с новата информационна среда и новите роли, които изпълняват в класната стая?
-  Учителите само ползватели ли са на мултимедийните продукти или трябва да бъдат и създатели?
      Наред с тези въпроси не можем да подминем обаче и някои обективни факти и недостатъци – все още твърде скъпата техника, която не всяко училище може да си позволи да закупи с делегирания бюджет, ако не си я е осигурило по проект; ниската компютърна култура на част от учителите; изключителна трудност за конструиране на мултимедийни продукти, необходимостта да се работи в екип от много специалисти и оттук и високата им цена.
На подлежи на съмнение това, че използването на образователен софтуер в обучението за целите на онагледяването в близкото бъдеще ще намира все по-голямо приложение предвид обективните му предимства. Съвременните мултимедийни информационни технологии, които позволяват да се обединяват звук, текст, реч, картини, компютърни графики, видео и анимация създават  възможности за пълно и цялостно възприемане на новото и неизвестното, без да се предизвикват затруднения, защото учещият е в състояние да контролира и избира формата и вида на получаваната информация в зависимост от личните си дадености, силни страни и предпочитания.
Наред с всички споменати достойнства няма основания обаче образователната мултимедия да се разглежда като алтернатива на печатните технологии, въпреки че подобни опити за противопоставяне са налице. Педагогическата компетентност на учителя ще му позволи да намира мярата в натоварването на различните канали за предаване на информация и осъществяване на комуникация. Днешните ученици определено отдават предпочитание на аудио-визуалното (в това число и реализираното с помощта на компютърни технологии) възприемане на информация пред традиционното общуване с книгата, характерно за поколението на техните родители. Тези нови педагогически реалности е крайно време да се осмислят, за да не изостава образованието от актуалните очаквания към него и дистанцията между учещите и техните учители да не става още по-голяма.
Друг ключов елемент в мултимедията е интерактивността. Много медии не позволяват на аудиторията да контролира хода на информацията, а с това и да бъде по-активен участник в този своеобразен диалог”. Представянето на информация с такива средства става по една предварително определена линия от съставителя и може да се нарече линейна. Типичен пример са телевизионните програми и филмите. Наблюдателят в известна степен е пасивен – той не може “да участва” в събитието. Линейната презентация е плод на желанието на  съставителя да я усредни” за цялата аудитория, което има своите известни слабости. Коренно различна е ситуацията, когато обучаемият работи лице в лице” с компютъра и очаква да може да осъществява известен контрол, да оказва влияние в хода на протичане на информацията, да стане участник в събитието, да го съпреживее – било с клавиатурата, мишката, или с друго входно устройство. Това е интерактивността, която е иманентно присъща на мултимедията. Ето защо качествените мултимедийни продукти залагат преди всичко на активността на потребителя – сам да избере начина за работа, да приеме един или друг вариант, дори да сгреши и да се поправи, да се върне назад и да почерпи допълнителна информация, за зададе въпрос и да получи отговор, а защо не и допълнителни мотивационни стимули и т.н.
Интерактивността е основен елемент в мултимедийните презентация, които най-често се изготвят от учителите и се използват в хода на обучението.
Създаването на един образователен мултимедиен продукт е типичен иновационен авторски проект, който включва следните по-главни стъпки:
1. Концепция – идея, замисъл. Тук се определя точната и ясна цел на проекта и аудиторията, за която е предназначен. Определят се и редица други важни особености: хардуеърна платформа, стил, размер на презентацията, специфика на съдържанието, възрастови особености и познавателни интереси на учениците и др.
2. Проектиране – тук се решава детайлно какво ще съдържа проектът, какви материали ще включва и с какво съдържание, а също и как те ще бъдат представени и интерпретирани. На този етап се създава пълният и точен сценарий на продукта. Избират се авторските софтуеърни средства. Избира се на съдържателно ниво цялото съдържание на проекта, включително за всички видове медии, участващи в него: текст, звук, видео, графика, анимация и др.
3. Събиране и създаване на материалите, необходими за проекта. На този етап се събират всички материали в съответните цифрови формати с помощта на хардуеърните средства от авторската среда. Ако е нужно, те се създават – видео и звукови фрагменти, рисуват се или се сканират готови графики, записва се звуковият материал, създават се текстовите документи и т.н.
4. Композиране – сглобяване, монтиране. Готовият материал се аранжира според сценария, сглобява се в единна презентация, изграждат се логическите хипертекстови връзки, организират се всички информационни единици до създаването на готовия продукт.
5. Тестване – създаденият продукт се апробира, за да се обективира покрива ли се замисълът на проекта. Важно условие е тестът да се проведе с тези, за които продуктът ще бъде предназначен. Ако е необходимо, се внасят корекции на съдържателно и структурно ниво.
Нужно е да се отбележик, че мултимедийният продукт за образователни цели трябва да отговаря на някои основни изисквания:
- Съобщението трябва да бъде успешно предадено, чрез провокиране на интеракция, като привлечем вниманието на аудиторията (обучаемия), създадем положителна емоционална атмосфера и представим съобщението по начин, който да благоприятства неговото  възприемане рационално и емоционално.
- Аудиторията трябва да се забавлява, възприемайки информацията, без развлечението да е самоцел в презентацията. Няма нищо по-приятно от това да се учим, развличайки се. В този случай забавлението трябва да се възприема като стимулиране на положителните емоции в обучаемия. Ако той изпита позитивни мотивационни стимули в процеса на възприемане на материала, тогава шансът да разбере тази информация е много по-голям. Развлечението често се свързва с хумора и много от добрите мултимедийни продукти имат това качество.
- Качеството на мултимедийния продукт се предпоставя от неговата структура и композиция, адекватност на графичния интерфейс  и степента на интерактивност.
- Ефективността се установява в хода на диагностичните процедури относно равнищата на усвояване при оценяването.
Мултимедията е прекрасен пример за успешна интеграция на новите информационни технологии. Нейното широко използване промени изцяло образователната система и позволи да откриваме нови форми на комуникация в класната стая, да разработваме нови концепции в процеса на обучение и да творим педагогическите иновации.

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА:
1.   Желева, М. Х. Хипертекст, мултимедия и хипермедия – нови образователни технологии. Проблеми при използването им като такива в България. В Сб.: Информационни технологии в образованието (част първа). Шумен, 1997.
2.   Михова, М. Дизайн на обучението. Велико Търново, 2003.
3.   Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование с професионална квалификация "учител". Приета с ПМС 12 от 1995 г., обн., дв, бр. 9 от 27.01.1995 г., доп., бр. 50 от 1.06.1995 г.
4.   Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на професионална квалификация „учител” Приета с ПМС 162 от 1997 г., обн., ДВ, бр. 34 от 25.04.1997 г.
5.   Основы инновационного менеджмента (теория и практика). Учебное пособие. Под редакцией П. Н. Завлина, А. К. Казанцева, Л. Э. Миндели, Москва "Экономика", 2000,

Няма коментари: