Педагогическата комуникация е проблемна
област, защото
претенция към нейното разработване и осмисляне имат различни науки – педагогика,
педагогическа психология, педагогическа реторика, теория на комуникацията. От една страна тя е предмет на теоретични
обосновки, а от друга се нуждае от специални проучвания в практически план.
Като специфични особености на педагогическата
комуникация от
позициите на педагогическата реторика можем да посочим:
·
Фактът, че учителят, за разлика от другите категории оратори, не определя сам своите цели и задачи, а конкретизира и операционализира предварително определените и фиксирани в нормативните
документи на образователните институции. Учителят не е свободен в избора си, макар че най-исконните негови цели в крайна сметка се
свързват с възпитанието и образованието на аудиториите, с които общува.
·
Съдържанието на ораторските изяви на учителя е заложено в учебните програми по отделните предмети и в учебниците, но той има
свобода при подбора и структурирането им, обема, стила и технологията за тяхното представяне.
·
Аудиторията в повечето случаи е предварително определена, относително еднородна по възраст, по
интереси, по мотиви и с нея учителят работи ежеседмично (детския и начален учител
ежедневно) в продължение на
една или повече учебни години.
·
Диалогичните и монологичните методи се съчетават по един уникален начин в
педагическата
комуникация в класната стая, а това е нещо което не се среща
при другите категории оратори.
·
Учителят
използува специфични похвати за привличане на вниманието на учениците, част от които са вербални, а
други невербални.
·
Налице е общ и конкретен контрол върху резултатите от реторическата дейност
на учителя, който се осъществява от директора, експерта, родителите или други упълномощени лица.
Учителят е принуден да се съобразява с редица ограничения свързани с:
·
Времето, защото речта на учителя е мерена реч и
трябва да се разположи в рамките на 45 минутния
учебен час.
·
Езикът и стилът в педагогическата комуникация
се предопределят от определеното от учителя или по-често от програмата равнище. Това ограничение води до две диаметрално противоположни
грешки:
- Стриктно
придържане към изискваното равнище и грубо нарушение на реторическите
изисквания, когато учителят говори, независимо че учениците му нито го слушат, нито го възприемат, нито го
разбират понеже учебното съдържание е твърде сложно и
абстрактно или по други причини;
- Принизяване
на езика и стила на изложение до равнището на учениците, с което се губи
научността и въобще смисъла на учителската реч.
·
От големината на класната
стая и качеството на акустиката се предопределят силата или гръмкостта на учителския глас, защото не може да се вика,
но не може и да се говори тихо.
·
Социалния и професионалния
статус на учителят, който не само в училище, но и когато го срещнете вън от училище се държи така като че ли сте негов ученик,
когото следва да поучава като му говори назидателно.
Педагогическата
комуникация протича в хода на регламентираните ораторски изяви на учителя, които са пряко свързани с учебно-възпитателния процес и на нерегламентираните
ораторски изяви на учителя сред
колегиална (учителска) среда, на родителска среща и пред
обществеността.
За да бъде ефективна педагогическата
комуникация, учителят трябва да притежава определена комуникативна компетентност, която е част от ключовите му
компетентности. Според Н. Морева: „Под комуникативна
компетентност се разбира равнището на владеене от педагога на общуването като многостепенен
процес, способността да се установяват и да се поддържат необходимите контакти
между хората. Тя е сърцевината на педагогическото майсторство. В състава на
комуникативната компетентност се включва съвкупността от комуникативни знания,
умения, нагласи, стила на поведение и толерантност на личността.” [4, 16]
Като
разсъждава в същата посока, А. Кръстева разглежда комуникативната компетентност
като иманентна част от професионализма на педагога. Според нея: „Под
комуникативна компетентност трябва да се разбира установяването и поддържането
на онези способности, които произтичат от предстоящите задачи и се определят от
контактите с другите хора.... В състава на компетентността се включват знания
умения и навици, които обезпечават ефективното протичане на процеса на
общуване.” [3, 11]
Може да се твърди, че учителят в хода на
педагогическата комуникация има за задача да предава знания и опит, като
съдейства за тяхното овладяване, да учи на норми и правила и да транслира
базови общокултурни ценности, които да позволяват да всеки ученик да намери
своето място в динамичния и бързо променящ се свят.
Без по-нататъшно задълбочаване в
педагогическия подход към темата за комуникативната компетентност на учителя, може да се каже, че тя е сложна
съвкупност от знания, умения и ценностни нагласи да се осъществява
педагогическа комуникации с оглед конкретната ситуация и участващите в нея.
През
последните години българските учители навлязоха с бързи крачки в света на
компютърните технологии и започнаха да ги използват в своята ежедневна професионална работа, което доведе до сериозна промяна в ситуацията в класната стая. С Решение на Министерския съвет № 81 от 09.02.2005 е приета Национална
стратегия за въвеждане на ИКТ в
българските училища и План за въвеждане
на ИКТ в българските училища за периода 2005-2007, а след това работата
продължава по Национална програма
„Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в училище”. Оборудвани са 3173 компютърни
кабинета в училищата в цялата страна. Изграден е единен център за управление на
комуникациите и съдържанието, система за съхраняване на данни, система за
филтриране на нелегитимно или вредно съдържание и център за софтуерна и
хардуерна поддръжка. Реализира се комуникационна свързаност от училищата до
центъра за мрежов мениджмънт, между самите училища, както и свързаността към
други информационни мрежи. Осигурена е качествена Интернет връзка в 1050
училища, локални мрежи с оглед достъп до ресурсите на глобалната мрежа и
възможност за дистанционно обучение.
Силен тласък в
тази посока даде и Министерството на образованието и
науката в периода 2005-2009, когато по различни негови проекти училищата се
оборудваха с нови модели стационарни и най-вече с преносими компютри за
учителите, мултимедийни проектори, безжична мрежа за интернет достъп и
безплатен достъп до мрежата от домовете на учителите. Успоредно с техническото
обновление, учителите повсеместно бяха включени в курсове за компютърна
грамотност. Обзавеждането с техника и подготовката на учителите да я използват
направиха възможна промяната в образователната среда в класната стая, където
учителят като носител на новите знания вече можеше да се възползва от
възможностите на компютърните информационни и комуникационни технологии. Много
учители приеха това предизвикателство и започнаха да използват технологиите в
образованието за постигането на различни дидактически цели.
Използването на компютърните технологии може да се
определи като иновация за българското училище, при която учителят функционира в нова
комуникативна ситуация. Той губи позицията си на основен източник на новите
знания, които представя с помощта на устното слово и традиционните средства за
аудио-визуално онагледяване. Все по-често в класните стаи наред с черните дъски
можем да видим интерактивни бели дъски и монтирани мултимедийни проектори.
Мултимедията бързо се утвърди като технология, използвана в
образованието, към която се проявява най-голям интерес както от страна на
учителите, а така също и от страна на учениците. Мултимедийният образователен софтуер
осигурява разнообразие по отношение на вида и формата на информацията, която се
получава и гарантира адекватна и коректна обратна информация от обучавания
относно качеството на овладяване на материала, степента на задълбоченост на
осмислянето, а в изпитни ситуации предлага надеждна основа за успешно откриване
на верните отговори.
„Експерименти, проведени с
различни по възраст и социален статус аудитории, доказват, че мултимедийната
информация, която въздейства едновременно на много центрове на човешкия мозък,
се възприема при еднократно преглеждане до 50%, а ако преглежданията са
няколко, нивото на възприемането и запомнянето ѝ може да се увеличи и до 90%, а това от своя страна
намалява съответно и времето за възпроизвеждане и прилагане на наученото.” [2, 75]. Тези данни показват безспорните
преимущества на мултимедията в сферата на обучението и на практика
реализирането на идеята на Ян Амос Коменски за нагледността като изходна и основополагаща база на цялото училищно обучение и човешко познание. Мултимедийният софтуер оказва помощ и
подкрепа на обучавания, защото дава
възможност да се осмисли по нов начин реализацията на принципа за нагледност. Този
класически дидактически принцип, изискващ включването на повече сетива при
възприемането на новия материал има своята актуална интерпретация, свързана с използването на
съвременните аудио-визуални технологии. Мултимедийните технологии, които представят информацията с помощта на няколко медии – текст,
графика, анимация, статични графични изображения, живо видео и звук, 3-D виртуална реалност, провокират активността на учащия и гарантират
интерактивността на процеса на обучение. Не подлежи на съмнение това, че използването на
образователен софтуер в обучението в близкото бъдеще ще намира все по-голямо
приложение предвид обективните му предимства:
- Значително се разширява информационната основа на процеса на обучение - по всеки отделен
въпрос, отправен към компютъра, ученикът получава информация за няколко хиляди разработки, които го изясняват.
Така става ясно, че науката и научните
истини съвсем не се изчерпват с написаното
в учебника и препоръчаната от учителя литература.
- Преодолява се необходимостта да се помнят огромни количества от факти като акцентът
се поставя върху използването на
знанието за решаване на конкретни задачи, т.е. върху развитието на мисленето.
- Създава се възможност за действителна индивидуализация и диференциация на обучението по обем,
съдържание, темп, равнища на задълбоченост, времетраене и т.н.
Практически се постига висока степен на гъвкавост
и адаптивност на образовението в зависимост от конкретните потребности,
интереси, възможности на всеки, който се учи. От друга страна
индивидуализацията на обучението и високата степен на свобода обричат онази
част от подрастващите, която не притежава чувство за отговорност за собственото си интелектуално развитие, да остане на твърде ниско, елементарно
равнище.
Какви са дидактическите измерения на
използването на тези технологии и какво е тяхното влияние върху ефективостта и ефикасността на
образователно-възпитателния процес обаче са
сериозни въпроси, който вълнуват дидактици и учители. За съжаление не можем да
дадем категоричен и подкрепен с емпирични изследвания отговор на тези въпроси. Безспорно е, че мултимедийните
образователни програми притежават сериозни предимства пред традиционните
учебно-технически помагала и средства, но използването им поставя сериозни въпроси, на които все още не е
отговорено:
-Каква е връзката между учителя, компютърната програма и
ученика?
-Какво е оптималното разпределение на функциите между
учителя и компютъра?
-Как да се
съчетаят традиционното с мултимедийното обучение?
-Каква е ролята на учителя при конструирането на
“мултисетивни” мултимедийни
продукти?
-Ще се откажем ли от традиционните статични нагледни
средства за сметка на компютъра и мултимедийните технологии?
-Подготвени ли са учителите да се справят с новата информационна среда и
новите роли, които изпълняват в класната стая?
-Учителите само ползватели ли са на мултимедийните продукти или трябва да
бъдат и създатели?
Наред с тези въпроси не можем да подминем и някои обективни факти и недостатъци – все още твърде
скъпата техника, която не всяко училище
може да си позволи да закупи с делегирания бюджет, ако не си я е осигурило по
проект;
ниската компютърна култура на част от учителите; изключителна трудност за
конструиране на мултимедийни продукти, необходимостта да се работи в екип от
много специалисти и оттук - високата им цена.
Необходимо е да се направи и
уговорката, че няма основания образователната мултимедия да се разглежда като
алтернатива на печатните технологии, въпреки че подобни опити за
противопоставяне са налице. Педагогическата компетентност на учителя ще му
позволи да намира мярата в натоварването на различните канали за предаване на
информация и осъществяване на комуникация. Днешните ученици определено отдават
предпочитание на аудио-визуалното (в това число и реализираното с помощта на
компютърни технологии) възприемане на информация пред традиционното общуване с
книгата, характерно за поколението на техните родители.
Тези нови педагогически реалности
е крайно време да се осмислят, за да не изостава образованието от актуалните
очаквания към него и дистанцията между учещите и техните учители да не става още
по-голяма. В заключение не можем да не се съгласим с Дан Грийнбърг, основател
на училище „Съдбъри Вали” в САЩ, който смята, че: „Развитието на технологиите
дава възможност на всеки да научи каквото, когато и както иска. Учениците
трябва да имат възможност да разполагат както с технологията, така и с
отговорността за собственото си образование и цели”[1, 20] и да допълним, че учителят носи
отговорността това да се случи по най-добрия за всеки един ученик начин, което
може да се реализира само при ефективна педагогическа комуникация между тях.
Цитирана литература:
1.
Гатоу, Дж. ЗАТЪПЯВАНЕ Скритата цел на държавното образование, С., 2010
2.
Желева,
М. Х. Хипертекст, мултимедия и хипермедия – нови образователни технологии. Проблеми при използването им като
такива в България. В Сб.: Информационни технологии в
образованието (част първа). Шумен,
1997.
3.
Кръстева, А. Комуникативната
компетентност като иманентна част от професионализма на педагога – Начално
училище, 2006, №2
4. Морева,
Н. Комуникативната компетентност на бъдещия преподавател като съставна част на
педагогическото му майсторство – Предучилищно възпитание, 2002, № 10
Няма коментари:
Публикуване на коментар