неделя, 21 октомври 2012 г.

ИНФОРМАЦИОННАТА ГРАМОТНОСТ НА СТУДЕНТИТЕ-БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ И СЪРБИЯ


Материалът е написан съвместно с доц. д-р Ванче Бойков от Електронния факултет на Университета в Ниш и включен в сборника Информационната грамотност – модели за обучение и добри практики”, Издателство "за буквите - О писменахь", София, 2012, стр. 167-178

Появата на Интернет създаде качествено нова информационна и комуникационна среда, в която няма органичения за достъпа до информация. Всеки потребител на мрежата може да получи на практика всяка информация. Това доведе до създаването на т.нар. „информационно общество”. По отношение на образованието то се характеризира с: „Висока степен на информационна наситеност и пренаситеност; Широка, практически неограничена информационна достъпност; Бързо, лавинообразно натрупване на знания и също толкова бързото им остаряване; Смяна на образователните ценности. Не запаметените знания, а бързата информационна ориентация и използването на информация имат значение. Вместо формулата знания- умения-навици, по-голяма тежест се отдава на личностните качества, личностната ориентация, личностната култура, личностните компетенции; Глобализация на образованието...; Вече е формиран т.нар. „образователен пазар”, съществува „образователна конкуренция...” (5, 111-112)
Би могло да се каже, че образованието е една глобална специално организирана система, която работи изключително с информация, информационни потоци, информационни бази. Мисията на образованието в продължение на векове е била да осигури предаване на обществено-историческия опит, съхранен чрез устни предания или писмени текстове, от по-старото на по-младото поколение. В класическото образование човекът е този, който търси информацията, а в модерното съвременно – информацията е навсякъде и човекът трябва да притежава умения да подбира от огромното количество онази част, която отговоря на неговите очаквания и задоволява неговите нужди. Тези промени доведоха и до появата на нова представа за образования човек, който вече не този, който притежава знанията (научната информация), а този, който знае къде да намери необходимата му информация, как да я сортира, осмисли, оцени и използва.
В началото на третото хилядолетие трудно можем да си представим как биха се реализирали дейностите в образованието без използването на информационни и комуникационни технологии. От друга страна все по-голяма част от работните позиции изискват компютърна грамотност, което от своя страна поставя въпроса за получаването и в рамките на училищното обучение.
Няма спор, че ефективното използване на технологиите е от жизненоважно значение за личностното изграждане и възпитанието на хората от една страна, а от друга за икономическия растеж, производителността и иновациите на макроравнище. Интернет и социалните онлайн мрежи като идеално съчетание целят създаване на свободно пространство за общуване и възможност за открит и демократичен плурализъм. От друга страна, изобилието на информацията без филтър поставя редица въпроси за автентичността, валидността и надеждността, за пълнотата и разнообразието. Новите технологии разрушиха много бариери по отношение на достъпа, но поставиха под въпрос ефективността на търсенето, подбора, оценката, правилното и етично използване на информацията. Именно, тези нови умения останаха извън обсега на тесните специалисти в областта на разработването на технологиите, а те изискват много повече, отколкото стандартните умения да се работи с тях. Те изискват разработването на педагогическа концепция за информационна грамотност в съвременните бързо променящи се условия.

Какво е информационна грамотност?

Терминът се развива паралелно с развитието на информационните и комуникационни технологии в началото на седемдесетте години на ХХ век. През 1974г. Пол Зуровски, ръководител на IT индустрията в САЩ, определя информационната грамотност като „ефективно използване на информацията в контекста на решаването на проблеми” (8, 324).
         В доклада си от 1989 г. Американската библиотекарска асоциация подчертава че: В крайна сметка, информационно грамотните хора са тези, които са се научили как да учат. Те знаят как да учат, защото те знаят как се организират знания, как да се намери информация и как да се използва информацията по такъв начин, че другите да се учим от тях. Те са хора, подготвени за учене през целия живот, защото винаги могат да намерят необходимата информация за всяка задача или решение на проблем.” (13)
В същият документ се подчертава и, че е необходимо: „... да се преструктурира учебния процес, за да може учениците активно да се включат в учебния процес, като се насърчават да:
- бъдат наясно с нуждата си от информация;
- идентицифират информацията която може да реши проблема;
- да намерят необходимата информация;
- оценяват информацията;
- организират информацията;
- я използват ефективно.”(13)
Wikipedia дефинира информационната грамотност „способност да знаете, когато имате нужда от информация, как да я идентифицирате, намерите, оцените и ефективно използвате за решаването на въпроса или проблема, който имате ... Информационно грамотните хора знаят как да намерят, оценят и използват информацията ефективно, за да решат даден проблем или за да вземат решение, независимо от това дали информацията идва от компютър, книга, осведомителна агенция, филм или какъвто и да е вид допълнителни ресурси”. (12)
Получаването на тази грамотност е сред основните задачи на училищното обучение, което трябва да създаде базата за овладяване на умения за учене през целия живот. Бързо развиващата се информационна среда налага образователните методи и практики да се усъвършенстват и адаптират към нея, за да се превърне информационната грамотност в основен акцент на образователните дейности на всички нива. Ученикът трябва да бъде подпомаган да подобри компетентностите си да използва силата на информацията.
Според Mike Eisenberg and Bob Berkowitz: „Първата стъпка в стратегията за придобиването на информационна грамотност е да се изяснят и разберат изискванията на проблема или задачата, за която се иска информация. Оновните въпроси на този етап са: Какво ни е известно по темата? Каква информация ни е необходима? Къде може да се намери тази информация?
Втората стъпка е намирането на информацията. Необходимо е да се идентифицират източниците на информация и да се намерят тези ресурси. В зависимост от задачата, източници, които ще бъдат полезни могат да варират. ... може да включват книги, енциклопедии, географски карти, алманаси, др. ... могат да бъдат електронни, печатни, инструменти за социални отметки, или други формати.
Третата стъпка е свързана с избора и анализирането. Тя включва разглеждане на ресурсите, които са били намерени. Информацията трябва да бъде оценена като полезна или безполезна в решаването на проблема. Полезната се подбира, а неподходящите ресурси се отхвърлят.
В четвъртата стъпка се организира и синтезира тази информация, която е била избрана, така че знания да са получени, а решения да са разработени. Примери за основни стъпки в този етап са:
-         Разграничаване на факт и мнение;
-         Базиране на сравнения на сходни характеристики;
-         Отбелязване на различни интерпретации на данните;
-         Намиране на повече информация, ако е необходимо;
-         Подреждане в логически ред на идеите и информацията.
В стъпка пет е създаването на продукта за представяне на информацията, пред подходящата публика в подходящ формат.
Последната стъпка в стратегията за информационна грамотност включва критичната оценка на изпълнението на мисията или ново формиране на ново разбиране за понятието. Тук се търсят отговори на въпросите: Беше ли решен проблемът? Беше ли полученото знание ново? Какво би могло да се направи по различен начин? В какво се справихме добре?” (11)
Ключът към овладяване на силата на информацията, е възможността за оценка на информацията, за да се установи нейното значение, автентичността и модерност. Процесът на оценяване на информацията има решаващо значение за формиране на социалните умения и е основа на учене през целия живот. (9) Оценката се състои от няколко компонента, включително метакогнитивни, целеви, личностни, равнище на когнитивно развитие, обсъждане и вземане на решения. Да се извърши оценка е едновременно трудно и сложно предизвикателство, което подчертава значимостта на уменията за критично мислене. Работа на учителите е да научат учениците да разграничават различните типове и видове информация и да разпознават висококачествената информация. Учениците трябва да бъдат научени, да правят разлика между факт и мнение и да бъдат насърчавани да използват думи като Аз мисля и Аз чувствам, за да се прави разлика между фактическа информация и мнения. Овладяването на компонентите на информационната грамотност трябва от една страна да се интегрира в учебната програма, а от друга да се държи сметка за влиянието на каналите за неформално образование.
Според някои автори информационната грамотност може да се дефинира и като набор от знания и умения за ефективно използване на компютрите и технологиите.
Наред с понятието „информационна грамотност” се употребяват „компютърна грамотност”, „медийна грамотност”, „интернет или цифрова (дигитална) грамотност”. Етимонът „грамотност” е в основата на всички, но те са с различни концепции и не се припокриват съдържателно.
Компютърната грамотност се постига чрез употреба и експлоатация на компютърни системи, мрежи и програми. Много често се използва като синоним на информационна грамотност, но това са две коренно различни явления. Информационната грамотност се занимава със съдържанието, а компютърната е свързана с изполването на технологиите, инфраструктурата и технологичното "ноу-хау." Двете понятия обаче са пряко свързани – ако иска да е информационно грамотен, имайки предвид размера на наличната информация в електронна форма, днешният човек трябва да е и компютърно грамотен и, обратно, може да е с перфектни компютърни умения и да е технологично компетентен, но да се нуждае от съвети при оценката на качеството и валидността на източниците или значимостта на информацията.
Според нас понятието „информационна грамотност” има по-голяма обобщаваща способност от понятието „компютърна грамотност”, защото информацията може да бъде получена не само от дигитални, но и от други носител като например папируси, хартия, камък, глина (както е било в минали времена). Появата на електронните книги не доведе до унищожаване на книжната индустрия. Хората провяват различни предпочитания да четат от хартиена книга, екрана на компютъра или от електронен четец, но и в трите случая получават достъп по една и съща текстова информация.
Нашето разбиране е, че информационната грамотност е компетентност да се търси, получава, обработва, осмисля, анализира и/или синтезира информация, да се оценява по различни критерии, да се използва и разпространява.
Училището е онази социална институция, която е призвана да въвежда в света на познанието и опита. В днешно време то се сблъсква с изключително сериозните предизвикателства на информационната среда, която се характеризира с лавинообразно нарастване на обема, с преситеност, огромно разнообразие от източници, бързо остаряване, негарантирано качество и истинност, аморфен и холистичен характер, неадитивност, различна личностна и обществена ценност и значимост, трудна управляемост, относителна независимост от езика и достъпност.
Това налага преосмисляне на образователните цели и преустойване на образователния процес. Главната роля в реализацията на тези нови цели и технологиите за тяхното постигане принадлежи на учителите. Твърде дълго време те и учебниците са били основни доставчици на научна информация, но днес учителите все повече влизат в ролята на медиатори между източниците на информация и потребителите (техните ученици). Образователната парадигма търпи сериозна и непозната до този момент промяна, за осъществяването, на която се нуждаем от нови тип учители, които не робуват на старите модели, а имат компетентността да оперират свободно в глобалната информационна среда и да водят по този път своите ученици.
Логично възникват въпросите: „Готови ли са учителите в Сърбия и България да се справят с това предизвикателство?” и „Как се подготвят бъдещите учители, за да отговорят на новите очаквания към тяхната педагогическа работа?”
За да отговорим на тези въпроси е необходимо да направим преглед и анализ на състоянието на компютърната и информационната грамотност на населението в двете страни.

Информационната грамотност в Сърбия

Компютърната грамотност в Европа се измерва според броя на сертифицираните лица, включително и тези, които имат възможност да използват компютри в ежедневните си дейности. Според данните на Съюза на ИКТ обществото на Сърбия (JISA) тази държава по развитие на информационното общество е на опашката на европейските събития. В Сърбия повече от един милион души или повече от 20% от възрастните над 15-годишна възраст не са завършили начално училище, а 50% от възрастните имат завършено само начално училище или са функционално неграмотни.
         През 2006 г. Съюза на ИКТ обществото в Сърбия приема Стратегия и започва с издаване на ECDL (от EUROPEN Computer) сертификати, но резултатите все още са твърде скромни. Заслужава да се отбележи, че държавите-членки на Европейския съюз, за да се изравнят със Съединените щати и Китай финансират между 60 и 70% от разходите на гражданите, свързани с придобиване на информационна грамотност. Европейските правителства годишно инвестират повече от 25 милиона евро за увеличение на компютърната грамотност. Според официалните данни на ECDL най-много са информационно грамотните в Ирландия (10,21%), след това в Малта (8,94%) и Швеция (4,81%). В Сърбия информационно грамотните с „информационна книжка” са 1,4%.
Въпреки печалната статистика породена от малките бюджетни разходи, познанията по информатика и компютърни науки са едни от най-популярните и най-важните умения за младите хора в Сърбия.
Факултетите, обучаващи специалисти по информационни технологии станаха едни от най-проспериращите, а наред с другите изисквания, работодателите в своите обяви за набиране на персонал включват и уменията за работа с компютър, независимо от нивото на образование.
         Към настоящето четири университета в Сърбия (три държавни и един частен), както и няколко колежа (високе школе струковних студия) подготвят специалисти по информатика. Годишно се записват около 2000 студента, а до преди няколко години това число бе под 1000. Сърбия в момента разполага с 12 500 IT специалисти, а според стратегията до 2020 година това число трябва да се повиши на 50.000.
Информационната грамотност е залегнала в образователната програма и плана за стратегическо развитие на републиката до 2020 г.
В рамките на техническото и компютърното образование (избираема дисциплина) в основните училища учениците се запознават с техническо-технологичната среда, придобиват основи знания за компютърната и техническа грамотност, развиват техническо мислене, усвояват техническа култура, работни умения, култура на работа и разбират принципите на естествените науки и инженерството. Чрез този курс, по време на четирите години от пети до осми клас, учениците придобиват основни технически и технологични знания и умения, които да използват в учене, работа и ежедневието си.
Компютърните науки и информатиката са задължителен курс в сръбските гимназии и се изучават от първи до четвърти гимназиален клас. Целта на курса е усвояване на знания, овладяване на умения и формиране на нагласи, които допринасят за развитие на компютърнатата грамотност, необходима за по-нататъшното образование, работа и живот в съвременното общество.

Информационната грамотност в България

По данни на Националния статистически институт през 2006 г 25,6% от българските граждани на възраст от 25 до 64 годишна възраст са с основно или по-ниско образование, 52,5% са със средно образование и само 21,9% от активното трудоспособно население е с висше образование. (4)
В последното преброяване към 1.02.2011 година броят на лицата с висше образование е 1 348.7 хил., или всеки пети (19.6%) е висшист. Лицата, завършили средно образование, към момента на преброяването са 2 990.4 хил. (43.4%). (6)
С Решение на Министерски съвет №81 от 09.02.2005 г. е приета Национална стратегия за въвеждане на ИКТ в българските училища и План за въвеждане на ИКТ в българските училища за периода 2005-2007. След това работата продължава по приетата Национална програма „Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в училище”. В Национална стратегия за въвеждане на ИКТ в българските училища при обосновката на нейната необходимост се отбелязва, че „при анализ на показателите за развитие на информационното общество се налага изводът, че България и Румъния имат най-слабите показатели за постигнат напредък в сравнение с новите членки на ЕС. ... Направеният анализ за състоянието на ИКТ в българските училища показва следното:
Поради липсата на средства през последните десетина години не е извършвана централизирана доставка на компютри за училищата. За първи път през учебната 2003-2004 година от бюджета на МОН са отделени 1 млн. лева и са закупени персонални компютри за оборудването на около 100 компютърни кабинети. В рамките на инициативата i-България през 2004 г. МТС осигури 10,73 млн. лева за компютъризацията на още 750 училища.
Не са инвестирани целеви средства за обучение на преподаватели за използване на ИКТ и не са доставяни приложни софтуерни продукти за обучение по специални и общообразователни предмети.”(3)
Като резултат от изпълнение на мерките заложени в Националната стратегия са оборудвани 3173 компютърни кабинета в училищата в цялата страна. Изграден е единен център за управление на комуникациите и съдържанието, система за съхраняване на данни, система за филтриране на нелегитимно или вредно съдържание и център за софтуерна и хардуерна поддръжка. Достъпът от всяка точка в НОМ (Националната образователна мрежа) до Центъра се осъществява чрез изграждането на VPN (Virtual Private Network) мрежи. Реализира се комуникационна свързаност от училищата до центъра за мрежов мениджмънт на НОМ, между самите училища, както и свързаността към други информационни мрежи. Осигурена е качествена Интернет връзка в 1050 училища, локални мрежи с оглед достъп до ресурсите на глобалната мрежа и възможности за дистанционно обучение.
         В насоките за бъдещо развитие на ученето през целия живот посочени в Националната стратегия за учене през целия живот се акцентира на: „Разпространение на иновативни знания, вкл. с помощта на информационните и комуникационните технологии и съвременните образователни аудиовизуални и мултимедийни продукти в различните етапи на образованието и обучението, но преди всичко чрез висшите училища и научните организации, които осигуряват нови решения на обществени и технологични проблеми”. (4, 28)
         От представените и анализирани данни може да се направи общия за двете страни извод, че те изостават сериозно от западноевропейските държави по отношение на информационната грамотност на населението. Данните от различни източници показват, че има разбиране за необходимостта от подобряване както на общото образователно равнището на населението, а така също и на компютърната и информационната грамотност на работната сила. Това може да се постигне като се подобри качеството на подготовката в училище, чрез подобряване на базата (оборудването с хардуер и образователен софтуер) и най-вече, чрез усъвършенстване на работа на учителите, чрез използване от самите тях на модерни информационни и комуникационни технологии в процеса на обучение.
         Това поражда въпросът: Къде и как се подготвят учители за ефективна работа по повишаване на информационната грамотност в училище?

Подготовка на учители в областта на информационните и комуникационните технологии в Сърбия

Учителите за началните класове се подготвят в Учителски факултети. Такива има в няколко сръбски университета – Белградския, Нишкия, Нови сад – в три факултета се подготвят учители, Крагуевац – в два факултета се подготвят учители, Прищина.
Учителите по предмети са подготвят във факултетите, които са специализирани в съответната научна област – филологически, природо-математически, по изкуствата, по физическо възпитание.
В глава 5 от Закона за основата на системата за образование и възпитание е заложен стандарт за учител. Ал. 2 посочва стандарт за знания, умения, нагласи и ценности (наричан по-долу компетенции) за учителската професия и преподавателите, както и професионалното им развитие. (2)
Този стандарт е подробно разписан в Стандарди компетенција за професију наставника и њиховог професионалног развоја. Той включва знания и умения в четири основни области: предмет и методика на неговото преподаване; технологии за преподаване и учене; личностно и психическо развитие на ученика и комуникация и сътрудничество с родителите. (7).
В контекста на информационната грамотност в рамките на стандарта от учителя се изисква: да използва информационни и комуникационни технологии; да включва в своето преподаване иновационни методи и техники; да използва различни технологии в процеса на обучение и възпитание; да се усъвършенства в областта на образователните технологии. (7)
Това от своя страна предполага включването на задължителни и избираеми предмети в областта на информатиката и информационните технологии. Така например бъдещите учители в Учителския факултет на Университета в Крагуевац, който се намира в Ужице изучават като задължителни дисциплини – информатика и образователни технологии, а като избираеми – реторика, филмова и телевизионна култура, масови комуникации.
В Учителския факултет на Университета в Прищина, който се намира в Призрен бъдещите начални учители изучават като задължителна дисциплина – информатика в образованието и образователни технологии, а като избираеми – педагогическа информатика, визуално изкуство, информационни технологии, реторика.
Бързото и широко навлизане на информационните и комуникационни технологии в човешките дейности безспорно изисква все по-добре подготвени кадри, които да умеят да прилагат новостите. Електронният факултет в Ниш, като един от водещите технически висши учебни заведения в републиката, въведе нови, избираеми педагогическо-психологически и дидактическо-методологически дисциплини с 30 кредита, което създава добри възможности дипломираните инженери да преподават информатика и други технически дисциплини в гимназиите, средните профилирани технически училища, както и в основните училища
От 2012г. в Сърбия е в сила Правилник за професионално развитие и получаване на звания от учители, възпитатели и специалисти, който регламентира професионалното усъвършенстване и кариерното развитие. В чл. 8 като приоритетна област за квалификация са посочени информационните и комуникационните технологии. (10)

Подготовката на учители в областта на информационните и комуникационните технологии в България

          В България учители се подготвят в Педагогически колежи и университети. Педагогически колеж в Добрич има Шуменския университет, а Великотърновския има два колежа – в Плевен и във Враца. Колежите са с тригодишен курс на обучние и дават квалификация „професионален бакалавър”. Те подготвят учители за системата на предучилищното възпитание и началното училище. В Колежа в Добрич се подготвят учители в специалностите: „Предучилищна педагогика с чужд език”, „Начална училищна педагогика с чужд език”, „Начална училищна педагогика и информационни технологии”
     В университетите учители се подготвят в рамките на отделни педагогически факултети или в специализираните факултети – филологически, математически физически, химически, исторически, географски и т.н. В педагогическите факултети се подготвят предимно учители за предучилищните заведения и за началните училища. В някои факултети като напр. Педагогическия на Шуменския университет се подготвят също така учители по музика, изобразително изкуство и физическо възпитание.
         Съгласно нормативната база има две наредби за подготовката на учители. Това са:
-   Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование с професионална квалификация "учител". Приета с ПМС 12 от 1995 г., обн., ДВ, бр. 9 от 27.01.1995 г., доп., бр. 50 от 1.06.1995 г. С тази Наредба се определят единните държавни изисквания, в съответствие с които следва да се организира подготовката на специалисти с висше образование, осигуряваща професионална квалификация "учител".
-   Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на професионална квалификация "учител". Приета с ПМС 162 от 1997 г., обн., ДВ, бр. 34 от 25.04.1997 г . С тази наредба се определят единните държавни изисквания за придобиване на професионална квалификация "учител" от лица с висше образование. Тя не се прилага за подготовката на студентите, обучавани по специалности от професионалните направления "Педагогика" и "Педагогика на обучението по ...". Професионална квалификация "учител" за тези студенти се придобива в съответствие с държавните изисквания за тези направления и специалности.
       Наредбата от 1995г. действа, когато се подготвят бъдещи учители в университетите и колежите. В нея като задължителна учебна дисциплина е посочена „Аудио-визуални и информационни технологии в обучението” с минимабен хорариум от 60 учебни часа.
         Във втората наредба, която касае придобиването на професионална квалификация „учител” от лица с висше образование тази дисциплина отново е задължителна, но е с хорариум от 15 часа.
      Какво включва в съдържателен план учебната програма по тази дисциплина решава преподавателят-титуляр. На практика не може да се гарантира релевантност в подготовката на бъдещите учители, защото областта е толкова широка, че различните специалисти, които я преподават в различните университети имат свободата да определят обема и качеството на работата според личните си предпочитания и възможности.
         Наличието на две наредби и разнообразните практики за подготовка на учители, породени от академичната автономия на университетите и колежите в България води да затруднения в оценяването на качеството на подготовката на бъдещите учители в областта на информационните и комуникационни технологии, а оттам и на тяхната информационна грамотност. Последното от своя страна оказва сериозно влияние върху качеството на работата им с учениците в областта на формирането на умения за опериране с информация.
    На следващо място идва въпросът за подготовката на университетските преподаватели, които водят обучението по тези дисциплини и за материално-техническото обезпечаване на компютърните кабинети.
    Днешните студенти са изучавали в училище информационни технологии и информатика и имат базовата подготовка, необходима за формиране на професионално-педагогическата им информационна компетентност. Публично е известно, че средната възраст на българските учители е 50 години. Без да твърдим, че тази относително висока възраст непременно поражда страх от новите технологии, не можем да не изразим своята тревога относно качеството на подготовката и текущата педагогическа работа на голяма част от учителите особено тези, които не са получили специална подготовка по време на първоначалното си обучение в колежите или университетите или не са участвали в квалификационни дейности за осъвременяване на познанията и уменията си.
         Понякога учениците, а и студентите се справят по-добре от своите преподаватели, които са от поколението на докомпютърната епоха.
         Що се касае до бъдещите учители по информатика и информационни технологии, които се подготвят в специализираните факултети по математика и информатика, няма съмнение, че университетите полагат сериозни усилия да организират подготовката им на равнището на утрешния ден.

Заключение

Днешната образователна тенденция е белязана с гъвкавост и индивидуализация, създадена от необходимостта за учене по всяко време и навсякъде, в традиционна обстановка и чрез интернет. Компютърните умения към настоящето се смятат за също толкова основни умения като тези свързани с четене и писане.
Очакванията, че технологиите и по-специално появата на интернет са решението на образователната криза причинена от конфликта между традиционното преподаване и изискванията на новото време не се сбъднаха. Интернет обучението чрез предоставяне на по-голяма достъпност, гъвкавост, индивидуализираност и активно учене показа че технологията сама по себе си не е достатъчна.
 Наличието на технологии и умения са само първата стъпка към по-пълно оползотворяване на потенциала на информационното общество. Индивидът трябва да бъде в състояние, използвайки технологията да стигне до получаването на желаната и нужната му информация, в потока от информация. Да може да я идентифицира и оцени и не на последно място да знае как да я използва.
Образованието играе централна роля в развитието на информационната епоха. В педагогиката все повече се подчертава необходимостта от образование основано на методи, които включват използване на информационни и комуникационни технологии. Учителите трябва да бъдат в състояние да използват съвременните методи и технологии в образованието. Също толкова важно е преподавателите да бъдат не само информационно но и компютърно грамотни, да притежават знания за компютърната и информационната грамотност и да оценяват тяхното значение за образованието. Образование в бъдеще трябва да съответства на нуждите на хората които ще работят в следващите 10 или 20 години.
Не можем да не се съгласим с Дан Грийнбърг, основател на училище „Съдбъри Вали” в САЩ, който смята, че: „Развитието на технологиите дава възможност на всеки да научи каквото, когато и както иска. Учениците трябва да имат възможност да разполагат както с технологията, така и с отговорността за собственото си образование и цели” (1, 20) и да допълним, че учителят носи отговорността това да се случи по най-добрия за всеки един ученик начин.
В този контекст училището има отговорността да формира у учениците позитивни нагласи за учене подпомагано от информационни и комуникационни технологии, което да стане основа за по-натътъшното им личностно развитие като активни субекти, които владеят умения за ориентация в информацията, позволяващи им да намират, подбират, структурират, анализират и оценяват новото познание и неговите ценностни послания. В крайна сметка това ще помогне на младите хора по-успешно да се адаптират към бързо променящата се среда. Ще им даде възможност да откриват силните си страни и сами да определят своите приоритети в образователната и социалната сфера. Така училището от училище за днешния ден ще се превърне в училище за утрешния ден – мечта, която може да стане реалност

Литература:

1.     Гатоу, Дж. ЗАТЪПЯВАНЕ Скритата цел на държавното образование, С., 2010
2.     Закон о основама система образовања и васпитања (Закон је објављен у "Службеном гласнику РС" бр. 62/2003 и 64/2003), а ступио је на снагу 25.05.2003. године, а Закон о изменама и допунама Закона о основама система образовања и васпитања је објављен у "Службеном гласнику РС", бр. 58/04 и 62/04 од 28. маја 2004. године, а ступио на снагу 5. јуна 2004. године)
3.     Национална стратегия за въвеждане на ИКТ в българските училища, 2005, http://www.mon.bg/left_menu/documents/strategies/.
4.     Национална стратегия за учене през целия живот (УЦЖ) за периода 2008 – 2013 година, 2008, http://www.mon.bg/left_menu/documents/strategies/.
5.     Павлов, Д. Образователни информационни технологии. Модул 3. С., 2003
6.     Преброяване 2011, НСИ, http://www.nsi.bg/eventbg.php?n=985
7.     Стандарди компетенција за професију наставника и њиховог професионалног развоја. Завод за унапређивање образовања и васпитања, Београд, 2011 http://www.zuov.gov.rs/attachments/132_standardi-nastavnika_cir.pdf
8.     Bawden D. Тhe Global Information Society, International Journal of Information Management 1996, 16 (4)
9.     Fitzgerald, M. A. Evaluating information: An information literacy challenge. School Library Media Research, 1999, №2. http://www.ala.org/ala
10.           Pravilnik o stalnom stručnom usavršavanju i sticanju zvanja nastavnika, vaspitača i stručnih saradnika ("Sl. glasnik RS", br. 13/2012 i 31/2012)
11.           http://big6.com/

Няма коментари: