сряда, 18 септември 2013 г.

ПЪРВАТА ЧИТАНКА - ПЪРВА СРЕЩА С ДЕТСКАТА ЛИТЕРАТУРА (на български език)

Този текст е преведен на сръбски и под  заглавие: Прва читанкапрви сусрет са литературом за децу (читанке у бугарској школи и читанке бугарске мањине у Србији) е публикуван в сборника.: КЊИЖЕВНОСТ ЗА ДЕЦУ И ЊЕНА УЛОГА У ВАСПИТАЊУ И ОБРАЗОВАЊУ ДЕЦЕ ШКОЛСКОГ УЗРАСТА, Враня, 2013 на стр. 154-170

Той е плод на съвместната ми работа с доц. д-р Ванче Бойков от Университета в Ниш
 
Въведение 
Във времето на интернет и хипертекста книгата като носител на текстова информация е поставена в неблагоприятна ситуация. В публичното пространство се обсъжда загубата на интерес у младите хора към четенето на книги. От друга страна се появяват електронни библиотеки достъпът, до които е свободен и позволява четене онлайн. В тази динамично променяща се ситуация е много трудно да се направи реална оценка на интереса на учениците и младите хора към четенето на художествена литература, представена на традиционните хартиени носители и на електронни носители на информация. Липсата на яснота обаче не ни пречи да се опитаме да установим кои са първите произведения, с които се срещат малките читатели в процеса на литературното си образование в началното училище. Четенето е процес, при който се приема информация в писмен вид. Това е активност, без която съществуванието на съвременния човек не може да се осмисли. Динамичният живот, бързото развитие на техниката и технологиите във всички области на човешката дейност изискват да се чете бързо, а чрез бързото четене се получава повече информация за по-кратко време.
Всеки текст, независимо от жанра, към който принадлежи, има на първо място познавателно съдържание, което допринася за формирането на интелектуалния облик на личността. При запознаването с писания текст читателите се докосват до мирогледа на автора, до неговия поглед към света, запознават се с моралните и естетическите ценности и така обогатяват себе си, своя активен речник, формират собствен естетически и езиков вкус.” (2, 6)
Литературната творба въздейства върху детската личност, буди не само мисли, но и чувства. Учениците се насочват към естетическото богатство на творбата: вълнуват се от красивото в поведението на героите, от красотата на описаните картини и др. Тази литературно-естетическа насоченост създава условия за възпитателно въздействие при формирането на детската личност. За разлика от науката, която реализира познанието за света в понятия, художествената литература като вид изкуство пресъздава действителността в художествени образи”. (7, 121).
Създаването на естетическо отношение към художественото произведение започва от най-ранна възраст. Детето, което току-що е усвоило техниката на четене, за пръв път в живота си навлиза в света на художествените образи. Чрез литературните произведения, с които то се запознава в ранна възраст, у него се изгражда представата за добро и лошо. Така се формират нравствените норми и светогледът на личността.
Специфична особеност във възприемането на художествената литература в тази възраст е неспособността на децата да разбират условността в изкуството. Наивно-реалистичното възприемане на художествената литература е важна характеристика на възрастовите особености при възприятието на текста. Малките ученици възприемат литературното произведение като точно копие на действителността. За тях изобразеното събитие е реално житейско събитие, а литературните герои са действителни лица.
Особено важно при художественото възприемане е децата да се научат да разбират художествения език. Най-важни средства на художествения език са: метафора, епитети, сравнение и други преносни образи. Чрез преживяването на художественото произведение се открива път за емоционално въздействие върху читателя, за формирането на неговата ценностна система и на духовния му облик.
Друга особеност на художественото възприемане на учениците от начална училищна възраст е т.нар. фрагментарност на възприемането. Според специалистите малкият читател се затруднява да възпроизвежда цялото по неговите части, да пресъздава художествения образ адекватно и дълбоко. Не се сбхващат единството и целостта на произведението, не се осмисля логиката в изграждането на произведението в съответствие с художествения замисъл на автора.

Целта на нашето изследване е да се направи сравнителен анализ на текстовете в учебниците по литература (читанки) за първи клас, одобрени от образователните министерства в България и Сърбия, чрез които децата с българска етническа идентичност навлизат в света на детската литература.
Авторите изхождат от разбирането, че „въпреки типичните за всяка национална култура и традиция особености на ограмотяването и съпътстващите го процеси във всяко национално училище, съществуват и общовалидни процеси. В крайна сметка знанията, независимо на кой език са придобити, притежават общочовешки измерения и науката и прогресът на човечеството като цяло не се влияят от условностите на езиковите, географските или политическите граници.” (2, 4)
С оглед специфичния статус и проблемите при обучението на майчин (български) език в районите, където има българско малцинство в Сърбия, е направен опит за представяне и основно сравнение на читанките, които се използват в България от една страна и читанката за българските ученици, обучаващи се на майчин български език в началните училища на Сърбия.

Според българското и сръбското образователно законодателство в училище могат да се ползват само одобрени от министерствата учебници и учебни помагала.
Към настоящето в България първокласниците мога да се обучават по четири различни учебника:
1. Читанка за първи клас, Иван Цанев, Георги Георгиев, Владимир Попов, Изд. Просвета. С., 2002г.
2. Моята първа читанка Пчелица, Тома Бинчев, Тодорка Владимирова, Станка Вълкова, Изд. Просвета. С., 2002г.
3. Читанка за първи клас, Татяна Борисова, Екатерина Котова, Катя Никова, Николина Димитрова, Изд. Булвест 2000. С., 2002г.
4. Читанка 1. клас, Ангелина Жекова, Наталия Огнянова, Мария Герджикова, Изд. Даниела Убенова. С., 2002г.
За учениците с български произход в Република Сърбия има одобрена от Министерството на просветата през 2001 година една читанка. Неин автор е Марин Младенов. Тя е озаглавена „Мила дружка” и е издадена през 2002 година от Института за учебни книги и средства в Белград.
Тази читанка се ползва в училищата, в които обучението е на български език. Това става реалност, защото Конституцията и съответните закони в Сърбия защитават ключовите малцинствени права сред които: правото на информиране на майчин език, прово на образование, зачитане и развитие на културата и правото на официална употреба на езика и писмеността.
Чл. 11 в Закона за официална употреба на езика и писмото дава права на малцинствата, когато те са повече от 15% на територията на една община да използват езика си в публичната комуникация, да се образоват и да се информират на майчиния си език, а също и да развиват културата си. (6)
Чл. 9 на Закона за основата на системата на образованието и възпитанието (5) дава възможности числящите се към националните малцинства да се обучават на своя език или двуезично при условие, че това е поискано от най-малко 15 ученика. Има възможности и за разрешение за обучение и когато са подали заявки и по-малко от 15 ученика, но това трябва да бъде разрешено от министъра на образованието. Всички ученици от малцинствата учат майчиния си език в рамките между два и пет часа седмично в учебен предмет наречен „майчин език с елементи от националната култура”
 
Описание на методологията и инструментариума на научното изследване
Читанките могат да бъдат обект на различни изследователски търсения. В настоящата работа те ще се проучват и анализират от педагогическа гледна точка по посока текстовете, които са включени в тях. Ще се използват основно дескриптивния и сравнителния метод.

Основните показатели, по които ще се събира информация за анализ и сравнение са:
  1. Обем на учебника (брой страници, издателски коли и формат).
  2. Общ брой на текстовете.
  3. Брой на фолклорните текстове.
  4. Брой на художествените текстове.
От своя страна фолклорните текстове ще се разделят на наративни (приказки) и народни песни. Приказките ще бъдат разделени на български и чужди.
Художествените текстове ще се разграничават жанрово на проза и поезия. Прозаичните текстове ще се диференцират като разказ, авторска приказка и откъс от по-голямо произведение.
Като самостоятелни единици ще се разглеждат гатанките, басните и песните, включени в съдържанието на читанката.
Наред с това ще се направи опит да се анализират нравствените послания, заложени в текстовете.
Четирите читанки използвани в българските училища са разработени върху една учебна програма и това до голяма степен предпоставя някои сходства между тях.
Читанката за българчетата в Сърбия следва друга учебна програма и решава специфични образователни задачи.
Въпреки съзнаваните трудности и ограничания ние ще се опитаме да сравним тези учебници по посочените показатели и да потърсим общото и различното в авторските позиции и интерпретации.

Съдържателен анализ на читанките


Читанката за първи клас с автори Ив. Цанев и др. (10) е в обем от 48 страници обединени в 6 издателски коли и е във формат 60Х90/8.
Тя включва четиридесет и три текста – фолклорни и художествени.
Включени са само два фолклорни текста – приказките: „Гостенчето на Хитър Петър” и „Сливи за смет”.
Художествените текстове са общо 39. Учениците се запознават с поетически и епически текстове от български и чужди автори.
Включени са 20 стихотворения. Първият текст в тази читанка е „Аз съм българче” от Иван Вазов. На следващата страница са „Родна стряха” от Ран Босилек и „Майка” от Петко Р. Славейков. Списъкът на стихотворенията включва още: „Първите уроци” и „Великден иде” от Елисавета Багряна, „Птичи гласове” от Валери Петров, „В гората” от Гео Милев, „С песен за риба” от Димитър Стефанов, „Планинската рекичка” от Иван Давидков, „Изненада” от Виктор Самуилов, „Писмо за баба” от Калина Малина, „Червената баретка” и „Кате, Кате” от Леда Милева, „Чевръста Кръста” от Янаки Петров, „Игла в игленица” от Тома Бинчев, „Охлювата къща” от Николай Кънчев, „Светофар” и „Зебра” от Марко Ганчев, „Чухалчето” от Иван Цанев и „Кирил и Методий” от Стоян Михайловски. Веднага може да се направи извода, че са избрани само български поети. Трима автори – Елисавета Багряна, Леда Милева и Марко Ганчев са представени с по две стихотворения.
Прозата е представена от общо 19 текста разкази, авторски приказки и откъси от по-големи художествени произведения за деца.
Разказите са общо девет: „В гнездото” и „Върбови клонки” от Ангел Каралийчев, „Април” и „Мързелив , но досетлив” от Елин Пелин, „Роса” и „Писмо от село” от Дора Габе, „Приказчица” от Асен Разцветников, „Буквар и жабешка читанка” от Йордан Радичков, „Ореол” от Георги Мишев.
Авторските приказки са: „Недовършена приказка” от Константин Константинов, „Най-хубавото птиче” от Георги Райчев, „Червената шапчица” от Шарл Перо, „Дядо и ряпа” от Ран Босилек, „Подвижният тротоар” от Джани Родари, „Копче за сън” от Валери Петров.
В учебника за включени няколко откъса от по-големи художествени произведения за деца: „Мечо Пух отива на гости” от Алън Милн, „Най-чудното пролетно място” от Астрид Линдгрен, „Бързоходко и повлекана” от Емилиян Станев, „Бабунка” от Доналд Бисет.
За разлика от стиховете при прозата са включени произведения на единадесет български автора и на четирима чужди, които са много популярни и обичани от децата.
Учебникът съдържа и гатанки, но не фолклорни, а авторски – по четири на Асен Разцветников (10, 9) и на Дядо Благо (10, 35).
Може да се направи изводът, че художествените поетични и прозаични текстове са представени съразмерно и че има само две български народни приказки.
Общото впечатление от апарата за улесняване на усвояването и въпросите и задачите поставяни след текстовете е че не се насочва съзнателно вниманието на малките читатели към нравствените послания заложени в лирическите и епическите текстове.


Читанката за първи клас Пчелица (1) също като предишната е в обем от 48 страници обединени в 6 издателски коли и е във формат 60Х90/8.
Тя включва четиридесет и седем текста.
Фолклорът в нея е представен чрез три народни приказки и една народна песен. Народните приказки са: „Много ум не се иска”, „Помагам на бате” и „Кума Лиса и Косе Босе”, а песента е „Мома и гора”.
Останалите текстове са представители на лирическите и епическите жанрове.
Авторският колектив е подбрал общо 24 стихотворения. Първият текст в тази читанка отново е на Иван Вазов, но е избрано друго стихотворение – „Училище”, а на следващата страница е „Аз съм българче”. Списъкът на стихотворенията включва още: „Татковина”, „Малък Пенчо” и „Времето” от Петко Р. Славейков, „Първокласник” от Калина Малина, „Пчела” от Константин Величков, „При мама и при татко” от Чичо Стоян, „Първите уроци” от Елисавета Багряна, „Момче и пчела” от Асен Разцветников, „Щурец и мравка” от Александър Божинов, „Врабче” от Иван Цанев, „Цвете” от Тома Бинчев, „Великден” от Никола Фурнаджиев, „Молитва” от Иван Вазов, „Чучулига” от Цоньо Калчев, „Облаче” от Кирил Христов, „Поточе” от Цанко Церковски, „Чичо-пей” от Ран Босилек, „Пролет” от Васил Н. Попович, „Лотария” от Кръстьо Станишев, „Звездичка” от Леда Милева, „Учете се мои птички” от Любен Каравелов и „Кирил и Методий” от Стоян Михайловски.
В тази читанка с по три произведения са представени класиците – Иван Вазов и Петко Р. Славейков. Три от стихотворенията в тази читанка ги има и в първата представена от нас. Това са: „Аз съм българче”, „Първите уроци” и „Кирил и Методий”.
Всички стихотворения са от български автори.
Подбраните образци от детската литература са общо 14 – три разказа, пет авторски приказки и шест откъса от произведения за деца.
Разказите са само три: „Сянката на магарето” от Йордан Радичков, „Ябълката” от Георги Константинов и „Роса” от Дора Габе.
Авторските приказки са пет: „Най-хубавото птиче” от Георги Райчев, „Дядо и ряпа” от Ран Босилек, „Червената шапчица” от Братя Грим, „Страхлив другар” от Сава Попов, „Щурчето” от Константин Константинов,
Откъсите от по-големи произведения са: „Луничките на Пипи Дългото чорапче” от Астрид Линдгрен, „Приключенията на Незнайко” от Николай Носов, „На Пинокио му пораства носът” от Карло Колоди, „Румцайс в бръснарницата” от Вацлав Чтвъртек, „Палавница” от Емилиян Станев, „Мечо Пух отива на гости” от Алън Милн.
При епическите текстове са представени творби или откъси от тях на шестима чужди автори.
Можем да отбележим, че и при прозата отново се натъкваме на произведения, които ги има и в другата читанка на издателство „Просвета” – „Роса”, „Най-хубавото птиче”, „Дядо и ряпа” и „Мечо Пух отива на гости”.
Учениците, които работят по този учебник имат възможност да се запознаят с жанра басня, чрез предвидената за изучаване Езопова басня – „Лъжливото овчарче”.
Гатанките са общо четири – една на стр. 9 и две на стр. 25 и една авторска на Дядо Благо на стр. 37.
От направения преглед става видимо, че броят на стихотворенията е по-голям от този на прозаичните текстове, а фолклорът е представен от общо три текста.
По отношение на нравствените послания в този учебник те могат да се открият в многото пословици, логически обвързани с тематиката на изучаваното произведение. Пред учениците са поставени редица въпроси и задачи за анализ на поведението на героите и за техните мотиви. 
Читанка 1. клас - Татяна Борисова, Екатерина Котова, Катя Никова, Николина Димитрова -


Читанката за първи клас с автори Т. Борисова и др. (3) е със същите полиграфически параметри като двете вече представени.
Тя предвижда учениците да се запознаят в първи клас с 46 текста.
Фолклорът е представен, чрез две български народни приказки – „Кой ще работи и кой ще яде” и „Човек се учи докато е жив” и една народна песен – „Лазарки”.
Художествените текстове са общо 42.
Авторският колектив е подбрал общо 28 стихотворения: „Новата читанка” от Димитър Гундов, „Веселата книжка” от Калина Малина, „Тя е малка буква” от Кръстьо Станишев, „Куб от ...” от Кирил Назъров, „Как тигърът беше наказан” от Атанас Цанков, „Що е татковина” от Николай Соколов, „Аз съм българче” от Иван Вазов, „Радост” от Димитър Бабев, „Моето семейство” и „Златни букви” от Ангелина Жекова, „Най-добричка” от Васил Ив. Стоянов, „Майка” от Петко Р. Славейков, „Прибиране” от Виктор Самуилов, „Да не простине” от Леда Милева, „Турист” от Иван Жеглов, „Цветница” от Иван Цанев, „Великден” от Дора Габе, „Срещнете го дечица” и „Лято” от Елисавета Багряна, „Червен, червен Великден” от Александър Божинов, „Вдигнах ръце” от Марко Ганчев, „Колко прави” от Тодор Анастасов, „Чудното моливче” от Йордан Друмников, „Какъв да стана” и „Ваканция” от Петя Йорданова, „Тон-бонбон” от Радой Киров, „Цап и Цоп” от Вилхелм Буш.
Разказите са общо пет: „Похвали се” от Асен Разцветников, „България” по Христо Максимов, „Цъфналата роза” от Йордан Друмников, „Есен настъпи” по Константин Константинов, „Връбница” по Тодор Влайков.
Авторските приказки са четири: „Приказка за една морава и за една гладна крава” от Радой Киров, „Дядо и ряпа” и „Отишла баба за дренки” от Ран Босилек и „Двамата шивачи” от Радой Киров.
Има само един откъс от по-големо произведение: „Квакащата пощенска кутия” по Доналд Бисет.
Гатанките са четиринадесет: стр. 3 на Кирил Назъров, на стр. 4 – две от Асен Разцветников, една народна и една от Веса Паспалеева, на стр. 17 – една народна и по една от Дядо Благо, Йордан Друмников, Благородна Арсова и Кирил Назъров, на стр. 30 – народна гатанка, на стр. 33 – три гатанки – от Асен Разцветников, Кирил Назъров и една без посочен автор.
Някои изводи от прегледа на читанката на издателство „Булвест”:
  • фолклорът е представен с три текста;
  • стихотворенията са почти два пъти повече от прозаичните художествени текстове;
  • стихотворението на Иван Вазов „Аз съм българче” и авторската приказка на Ран Босилек „Дядо и ряпа” са във всички дотук проучени читанки;
  • стихотворението „Майка” на П. Р. Славейков е и в читанката с автори Ив. Цанев и др.;
  • три поетеси са с по две творби – Елисавета Багряна, Ангелина Жекова и Петя Йорданова;
  • Асен Разцветников е представен и като автор на проза, и на гатанки;
  • Ран Босилек и Радой Киров са с по две приказки;
  • Йордан Друмников е включен с проза и поезия;
  • само двама чужди детски писатели са включени в читанката;
  • на вниманието на учениците да предоставени много гатанки и други задачи за стимулиране на мисленето.
Работата върху художествените текстове е подкрепена на места с въпроси и задачи, а също така и пословици, но липсва последователност и има текстове към които няма задачи. 
  
Читанката за първи клас на Ангелина Жекова, Наталия Огнянова и Мария Герджикова (4) е в обем от 60 страници, формат 8/60/84 и 7,5 печатни коли.
В нея учебното съдържание е структурирано в седем тематични раздела: Аз съм българче; Пролет; Имало едно време; Весели стихотворения; При книжките; Театър „Първолаче” и Иде лято.
Общият брой на текстовете е 42.
Има четири наративни текста – немската народна приказка „Великанската риба” (в тематичен цикъл „Имало едно време”) и три български народни приказки преразказани от Ран Босилек: „Сливи за смет” (в тематичен цикъл „Имало едно време”), „Отишла баба за дренки” и „Задави се Петльо” (в тематичен цикъл „Театър „Първолаче”).
Стихотворенията се общо 24. Авторският колектив е подбрал и подредил тематично: „Татковина” от Петко Р. Славейков, „Аз съм българче” от Иван Вазов, „Родна стряха” от Ран Босилек, „Моето семейство” от Ангелина Жекова (член на този авторски колектив), „Ръката на татко” от Панчо Панчев, „Баба” от Дора Габе ( в тематичен цикъл „Аз съм българче”), „Цветница” от Ангелина Жекова, „Великден” от Димитър Спасов, „Песен” от Дора Габе, „Лудетина” от Наталия Огнянова (член на този авторски колектив), (в тематичен цикъл „Пролет”), „Приказки” от Панчо Панчев, ( в тематичен цикъл „Имало едно време”), „Ш – Ш – ШТ!” от Зоя Василева, „Банички от смях” от Евгения Генова, „Крушокран” от Марко Ганчев, „Зряла круша” от Радой Киров, „Змей на вратата” от Андрей Германов (в тематичен цикъл „Весели стихотворения”), „На гости на книжките” от Наталия Огнянова (в тематичен цикъл „При книжките”), „Момче и пчела” от Асен Разцветников и „Телефон” от Корней Чуковски ( в тематичен цикъл „Театър „Първолаче”), „Чучулига” от Валери Петров, „Стомничка” от Георги Струмски, „Чакай ме море” от Ангелина Жекова, „Лято” от Елисавета Багряна и „Хей, божурко” от Димитър Спасов (в тематичен цикъл „Иде лято”).
Татковина”, „Аз съм българче”, „Родна стряха” и „Момче и пчела” са включени и в други читанки, но последвателността на представянето им е различна, а също така и задачите поставени за работа с текстовете. При този колектив има пет поетични творби, които са на две от авторките на учебника и това отличава този продукт от другите три читанки, където се ползват само чужди художествени произведения. Включено е стихотворение на Корней Чуковски, докато в другите три учебника всички поетични произведения предложени за изучаване са само от български автори
Разказите са два: „В гнездото” от Ангел Каралийчев и „Майка” от Лев Толстой (в тематичен цикъл „Аз съм българче”),
Авторските приказки са общо осем: „Синове” от Валентина Осеева ( в тематичен цикъл „Аз съм българче”), „Комарко” от Пламен Цонев, „Двамата шивачи” от Радой Киров, (в тематичен цикъл „Пролет”), „Чичо Пейо” и „Бабиното прасенце” от Елен Пелин, „Броилка без край” от Радой Киров (в тематичен цикъл „Имало едно време”), „Пип, пип, пип” от Доналд Бисет и „Три сестрички” от Константин Д. Ушински, (в тематичен цикъл „Театър „Първолаче”). Включени са по две приказки на Елин Пелин и на Радой Киров, едната от които „Двамата шивачи” е и в читанката на „Булвест”.
Откъсите от по-големи произведения са общо четири: „Червената шапчица” от „Тошко Африкански” на Ангел Каралийчев, „Бриф, браф, бруф” от „Приказки по телефона” на Джани Родари, „Квакащата пощенска кутия” от „Небивалици” на Доналд Бисет, „Мъжка дума” от „Къщичка край гората” на Методи Бежански. Обединени са в тематичен цикъл „При книжките”. Читанката на издателство „Даниела Убенова” е единствената, в която е посочено произведението, от което се представя откъс. Според нас това е важно, защото води до създаване на предпоставки малките читатели да прояват интерес да прочетат цялата творба.
Лев Толстой, Валентина Осеева, Доналд Бисет, Константин Д. Ушински, Джани Родари са чуждите автори, част от творчеството, на които е включено в читанката. По този начин учениците имат възможност да се запознаят с произведения на общо шестима творци на детска литература с международна популярност.
Напълно сме съгласни с К. Йочева, която твърди, че: „Дори бегъл поглед по съдържанието дава възможност да се открои стремежът на авторите към надхвърляне на етническото еднообразие чрез включване както на художествени текстове от чужди автори, така и чрез представяне на фолклорни образци от други национални култури. Единствено тук, за разлика от предишните читанки, срещаме представяне не само на български приказки, но и на немската народна приказка “Великанската риба”.” (9, 53).
Като цяло в тази читанка има разнообразни задачи, провокиращи допълнителна работа и критическо мислене. Подбраните лирически и епически текстове имат потенциал за работа по посока осмисляне на нравствени норми и правила, а също така и за формиране на чувствителност към анализ на творбите в откриване на контекст. Последното може да се види най-добре в тематичния цикъл „Весели стихотворения”.

Общи изводи от представянето и анализа на четирите български читанки:
  • По отношение на обем на учебника (брой страници, издателски коли и формат) трите учебника: Читанка за първи клас на колектива Цанев, Ив. и др. на издателство Просвета”, Моята първа читанка Пчелица с автори Бинчев, Т. и др. също на издателство Просвета и Читанка за първи клас с автори Борисова, Т. и др на издателство Булвест 2000” са в обем от 48 страници обединени в 6 печатни коли във формат 60Х90/8, а Читанка 1. клас на колектива Жекова, Анг. и др. на издателство „Даниела Убенова” е в обем от 60 страници обединени в 7,5 печатни коли и формат 8/60/84.
  • Общ брой на текстовете:
- в Читанка за първи клас на колектива Цанев, Ив. и др. те са общо 43;
- в Моята първа читанка Пчелица с автори Бинчев, Т. и др. са 47;
- в Читанка за първи клас с автори Борисова, Т. и др. са 46;
- в Читанка 1. клас на колектива Жекова, Анг. и др. те са 42.
Може да се направи изводът, че най-много текстове за включени в учебника на колектива Бинчев, Т. и др, а най-малко в Читанка 1. клас на колектива Жекова, Анг. и др. Това е формален признак, но картината може да се промени, ако се изчисли обема на текстовете.
Според К. Йочева: „Читанките за първи клас са с по-малък обем на текстове, тъй като обучението по литература, разбирано като запознаване на учениците с конкретни фолклорни и художествени текстове и формиране на начални умения за работа с тях (при продължаваща работа върху усъвършенстване на четивните умения), се отнася към периода след ограмотяването и обхваща период от шест седмици в края на учебната година.”(9, 50)
  • Брой на фолклорните текстове:
- в Читанка за първи клас на колектива Цанев, Ив. и др. има две български народни приказки;
- в Моята първа читанка Пчелица с автори Бинчев, Т. и др. има три български народни приказки и една българска народна песен;
- в Читанка за първи клас с автори Борисова, Т. и др. има две български народни приказки и една българска народна песен;
- в Читанка 1. клас на колектива Жекова, Анг. и др. има една немска и три български народни приказки преразказани от Ран Босилек.
  • Брой на художествените текстове:
- в Читанка за първи клас на колектива Цанев, Ив. и др. те са общо 39, от които 20 стихотворения и 19 епически текста;
- в Моята първа читанка Пчелица с автори Бинчев, Т. и др. има 38 художествени текста, от които 24 стихотворения и 14 епически текста;
- в Читанка за първи клас с автори Борисова, Т. и др. са включени 38 художествени текста, от които 28 стихотворения и 10 епически текста;
- в Читанка 1. клас на колектива Жекова, Анг. и др. са предложени за изучаване 38 художествени текста, от които 24 стихотворения и 14 епически текста.
За разлика от авторите на учебници по другите учебни предмети, авторите на учебниците по литература (читанките) са подчинени на много по-големи ограничения по отношение на учебното съдържание. Наред с общите за всички учебници зависимости от нормативните документи (учебни програми и др.), съществува и допълнителното ограничение, наложено от спецификата на обучението по литература. Докато другите автори са относително свободни в конструирането на текстовете, предвидени за изучаване, авторите на читанки работят с готов фолклорен и художествен материал и тяхната намеса се изразява предимно в адаптирането и организацията на този материал и в разработването на методически апарат към него.” (9, 59)
В тематичния подбор на авторските колективи се открояват образци на българската поезия като: „Аз съм българче”, „Татковина,”, „Родна стряха”, „Кирил и Методий” и други популярни детски стихотворения признати за класика като „Първокласник”, „При мама и при татко”, „Първите уроци”, „Екскурзия”. Броят на поетичните текстове е по-голям от този на епическите във всички учебници. Това вероятно е свързано с възможността да се работи за усвояване на четивна техника и учениците да наизустят част от тях.
Епическите текстове са разнообразни. Някои от тях са по-популярни и има автори, които определено са били предпочитани от колективите и представяни дори с повече от едно произведение.

Читанката „Мила дружка” (8) има 85 страници обединени в 15 издателски коли формат 20,5Х26,5 см.
Общият брой на текстовете е 73.
Фолклорните текстове са общо десет: осем народни приказки: „Дъбова бъчва”, „Бърза работа”, „Двама другари”, „Камък и змия”, „Горещи тикви”, „Пили – патили” , „Умният бедняк”, „Гостенчето на Хитър Петър” и две народни песни „Добра вест от Коледари” и „Сурвакарска песен”.
Стихотворения са общо 42: „Книжка-дружка” и „Две дежурни”от Калина Малина, „Новата читанка” от Димитър Гундов, „Първокласник” от Иван Давидков, „Родна реч” от Ран Босилек „Първите уроци” и „Зима” от Елисавета Багряна, „Чудната врата” от Веселин Ханчев, „Те за нас се трудят” и „Рожден ден на куклата” от Чичо Стоян, „Кой съм?” и „Прозорче към света” от Георги Веселинов, „Мама” от Валери Петров, „Зидар” от Николай Бистров, „Хубави имена” от Владимир Блесков, „Катеричка” от Атанас Душков, „Зебра” от Марко Ганчев, „Пред полет” от Георги Ганчев, „Мама” от Дора Габе, „Възглавничка” от Сергей Михалков, „Коледна елхичка” от Ангелина Жекова, „Новогодишна честитка” от Иван Василев, „Две зайчета” от Драган Кулиджан, „Златно слънче” от Александър Геров, „Баба Марта бързала” от Йордан Ступел, „Пролетно утро” от Пейо Яворов, „Синчец” от Иван Вазов, „Песен на тракториста” от Момчило Тешич, „Пеперуда” от Емануил Попдимитров, „Безстрашният” от Панчо Недев, „Дай ни водица” и „Ех, да може!” от Лъчезар Станчев, „Котарак в пижама” от Лиана Даскалова, „Лъв” от Душан Радович, „Какво е смешно” от Морис Карем, „Бабини пиленца” и „Довиждане” от Найден Вълчев, „Баба и внуче” от Борислав Ценов, „Нагизди се вранка” от Веса Паспалеева, „Усмивка” от Цветан Ангелов, „Ежко и Лисана” от П. Колев, „Свърши се таз тодина...” от Константин Величков
Разказите са 16: „Кога плаче Петьо” от Лада Галина, „Млада гора” от Елин Пелин, „Глезен Иван” от Николай Зидаров, „Врабче и самолет” от Ангел Каралийчев, „Петлето” от Лада Галина, „Червено, оранжево и зелено” (без посочен автор), „В гнездото” от Ангел Каралийчев, „Болестта на Филчо” от Дамян Калфов, „Щъркели летят на юг” от Константин Константинов, „Първият сняг” от Иван Василев, „Шапката на Чарли” от Елена Киприна, „Април” от Елин Пелин, „Плодородна земя” Асен Босев, „Лястовичка” от Цвета Мартинова, „Роза” от Дора Габе и „Приятели” от Асен Босев.
Авторските приказки в тази читанка са само две: „Три пътника” от Драган Лукич и „Приказчица” от Асен Разцветников.
Има три откъса от по-големи произведения: „Докторът и неговите животни” от книгата на Сергей Чуковски „Доктор Охболи”, част от „Дядовата ръкавичка” на Елин Пелин и „Чавдар войвода” от поемата на Христо Ботев „Хайдути”. Последните две са в стихотворна форма. В читанките от България има доста повече откъси от по-големи произведения, но тук е избрана обичана от децата приказка в стихове и откъс от значимо за формиране на партиотични чувства произведение на един от класиците на българската литуратура – Ботев.
Има много гатанки: от Веса Паспалеева (8, 5), от Асен Разцветников (8,6 и 33), без посочен автор (8, стр. 16, 31, 81, 82 – две, ).
В читанката са включени скоропоговорки, епиграми, пословици, задачи за съчинения по картина, за анализ на текста, за запознаване с непознати думи, за правопис на думи, за изразително четене и др.
 
Общи изводи от представянето и анализа на петте читанки:
  • По отношение на обема – читанката „Мила дружка” е по-голяма от използваните в България;
  • Броят на текстовете в нея също е по-голям;
  • При подбора на текстовете веднага прави впечатление, че в сравнение с читанките от България в тази има много повече фолклорни текстове;
  • Както и във вече анализираните четири читанки, броят на стихотворенията е по-голям от този на епическите текстове.
  • При избора на поетични текстове в читанката, използвана в Република Сърбия, има само пет съвпадения с включени в читанки, използвани в българската образователна система – „Новата читанка” от Димитър Гундов, „Родна реч” от Ран Босилек, „Първите уроци” от Елисавета Багряна и „Зебра” от Марко Ганчев, а стихотворението на Чичо Стоян озаглавено „При мама и при татко” в читанката Пчелица, в „Мила дружка” е озаглавено „Те за нас се трудят”. В тази читанка голямото мнозинство са български поети с изключение на трима – Драган Кулиджан, Сергей Михалков и Душан Радович.
  • При епическите текстове в читанката, използвана в Сърбия само три епически текста – „В гнездото” от Ангел Каралийчев, „Април” от Елин Пелин и „Роза” от Дора Габе са били сред избора и на българските авторски колективи.
  • Може да се каже, че български писатели, които работят или са работили в областта на детската литература са представени в различните учебници с различни творби, но имената като цяло са познати и популярни.
  • Предвид на различната ситуация, в която се използва читанката „Мила дружка” включването на различни типове граматически задачи е оправдано.
Заключение
Обучението по четене на майчин език в началното училище наред с овладяване на четивната техника цели и формиране на читателски интереси, а текстовете, които се намират в читанките, осигуряват съдържание, чрез което учениците формират първите си познания за заобикалящия свят, за отношенията в човешките общности, за естетически и морални категории.
Текстовете от читанките силно въздействат за овладяване на нравствени послания, норми и ценности и за обогатяване на емоционалния живот на учениците. За реализиране на нравствения потенциал на една читанка са от значение методическите похвати, които ще използва учителя, който ръководи малкия читател по широкия път на познанието.
Специфичната среда, в каквато се реализира образователна дейност на езика на едно малцинство в рамките на националната образователна система в Сърбия, поставя специфични задачи и изисква специална подготовка на началния учител, който преподава майчиния език. Тя предпоставя концепцията, съдържанието и езиковите качества на читанката и другите учебни помагала.
В конкретния случай направеният опит за сравнение е принос в опознаването на българската и на сръбската практика при съставяне на читанките за първи клас, както и в популяризирането на облика и качествата на читанката за българското малцинство в Сърбия.

Библиография:
  1. Бинчев, Т., Т. Владимирова, Ст. Вълкова, Моята първа читанка Пчелица. Изд. Просвета. С., 2002
  2. Бойков, В. Читанките в сръбската и българската образователна система, С., 2010
  3. Борисова, Т., Ек. Котова, К. Никова, Н. Димитрова. Читанка за първи клас, Изд. Булвест 2000. С., 2002
  4. Жекова, Анг., Н. Огнянова, М. Герджикова, Читанка 1. клас, Изд. Даниела Убенова. С., 2002
  5. Закон о основама система образовања и васпитања. Службени гласник РС, бр. 72/2009 и 52/2011 од 15.07.2011. године
  6. Закон о службеној употреби језика и писама. Службени гласник РС, бр. 45/91, 53/93, 67/93, 48/94, 101/05, 30/10
  7. Здравкова Ст., Н. Чимева, Л. Георгиев, Т. Борисова, Бл. Митова, Методика. Основни въпроси на обучението по български език и литература в началното училище, Благоевград, 1998.
  8. Младенов, М. Мила дружка. Читанка за първи клас на основните училища. Комбинат за учебни книги и средства, Белград, 2002
  9. Тоцева, Я., Ив. Иванов, Ил. Ризов, М. Минчева, К. Йочева, Н. Витанова, Сн. Лазарова. Мониторинг на етноцентризма в началното образование (III клас). Ш., УИ, 2005, http://ethnotolerance.org/biblioteka/monitoring_1.html
  10. Цанев, Ив., Г. Георгиев, Вл. Попов. Читанка за първи клас, , Изд. Просвета. С., 2002.

Няма коментари: