петък, 5 юни 2015 г.

Моят доклад, представен на конференцията в Анталия на тема: Управление на комуникациите в училище

Докладът, който представих на конференцията в Анталия вече е публикуван в сборника с материали на английски език: Totseva, Y. Communications management in school. In: International Conference on Research in Education & Science, April 23-26, 2015, Antalya, Turkey, Proceeding Book, ISBN 978-605-61434-5-8, pp. 291-301, но тук ще го публикувам на български.


Управление на комуникациите в училище

Абстракт: В доклада се прави многофакторен анализ на проблем, свързани с управлението на комуникациите в училище в съвременните условия и ролята на директор като техен мениджър. Изведени са специфики, явления и тенденции, като анализът е през призмата на училищния мениджмънт и комуникационния мениджмънт. Aнализирани са нормативни актове и са предложени техники и средства за повишаване на качеството на комуникационните процеси. От позициите на комуникационни мениджмънт се разглеждат различните канали за комуникация и влиянието на културните фактори за тяхното ефективно използване. Специално се акцентира на използването на новите информационни и комуникационни технологии и възможностите, които те предоставят за обогатяване на комуникацията. През ХХI век училището се припознава все повече: като медиатор между личността и нейното собствено бъдеще (не толкова като специална затворена среда, предназначена непосредствено сама за себе си и само в абстрактното бъдеще за нещо друго); като медиатор в опитите си да съгласува интересите на различните си потребители (деца, родители, общество) и да организира диалога между тях; като посредник, който се опитва да реализира взаимно обратима проходимост и преходимост между училищни и неучилищни периоди (семейство, училище, професия) като органични моменти от възрастовото и социално съзряване на личността. Училището е социално-педагогическа институция, които има своите исторически и национални особености, но в настоящето то много бързо трябва да се реформира, за да може да се адаптира към новите реалности и да отговори на очакванията на учениците и техните родители. В заключение се извеждат препоръки за подобряване на училищния комуникационен мениджмънт, дадени са работни дефиниции с оглед актуализиране на понятийния апарат.

Въведение
Темата за управлението на комуникациите в училище в съвременните условия е интересна, но трудна за анализиране от гледна точка на различни теории, науки и практики, сред които са училищният мениджмънт или на теория на комуникациите. За да бъде представен проблемът в неговата цялост, е необходимо се използва междудисциплинарен подход. От една страна, училището следва да се разглежда като обект на управление от позициите на образователния мениджмънт, а от друга – се отчита спецификата на комуникационните процеси, в които то е включено.
Приемаме, че училището е социално-педагогическа институция, които има своите исторически и национални особености, но в настоящето то трябва много бързо да се реформира, за да може да се адаптира към новите реалности и да отговори на очакванията на учениците и техните родители. Училището през ХХI век се припознава все повече като медиатор:
- между личността и нейното собствено бъдеще (не толкова като специална затворена среда, предназначена непосредствено сама за себе си и само в абстрактното бъдеще за нещо друго);
- в опитите си да съгласува интересите на различните си потребители (деца, родители, общество) и да организира диалога между тях;
- който се опитва да реализира взаимно обратима проходимост и преходимост между училищни и неучилищни периоди (семейство, училище, професия) като органични моменти от възрастовото и социално съзряване на личността.
В училище комуникацията се осъществява чрез обмен на информация отвън навътре и отвътре навън. Динамиката на времето, в което живеем неминуемо са отразява и на интензивността на комуникационните процеси. Училището като публична институция е отворило своите врати, за да осигури прозрачност и да даде възможност на обществото да знае какво се случва с подрастващото поколение, което се обучава в неговите рамки. Изискванията към училището се увеличават във връзка с потребностите от усвояване на нови знания, умения и компетентности за реализация на пазара на труда, но и на нови граждански отговорности и компетентности за справяне с бързата динамика на промяната през XXI век.
Целите на изследването са: да се анализира същността на процеса на управление на комуникациите в училище и да се отправят препоръки за подобряването му.
Основни задачи:
- да се проучи нормативната база от гледна точка изискванията към директора, свързани с управление на комуникациите на училището;
да се анализира актуалното състояние на комуникационните процеси в българското училище;
-   да се изведат основните фактори, които предопределят успеха на вътрешните и външните комуникации в училище;
-   да се очертаят тенденции и да се направят препоръки за подобряване на управлението на комуникациите в училище и между училището и неговите партньори.
       Методи на изследване: теоретичен анализ на нормативната уредба, предписваща професионалните изяви на директора като образователен мениджър; интердисциплинарен подход към описанието на процеса на управление на вътрешните и външните комуникации на училището.

Директорът като мениджър на комуникациите

Основна отговорност за осигуряване на ефективна комуникационна политика на училището носи директорът като негов мениджър. Директорът е този, който задава стила и тона на комуникацията в училище. Неговият мениджърски стил предопределя и неговия комуникативен стил. Колкото по-гъвкав е мениджърския стил, толкова по-голяма е вероятността директорът да осъществява ефективна и взаимноудовлетворителна комуникация с представителите на училищната общност и на външните институции.
Директорът е този, който задава и следи за спазването на принципите за добра комуникация: демократичност, толерантност, доверие, контрол, хуманност, отговорност, законосъобразност, коректност.
Според длъжностната му характеристика сред специалните умения и компетентности, които трябва да притежава за нас е важно да посочим три:
- способност да работи в екип;
-  способност да анализира, синтезира и да взема решения;
- комуникативни способности и умения за решаване на нестандартни проблеми и ситуации. (Рамкова, 2003: 4)
В проекта за Стандарт за директорска правоспособност в групата личностни компетентности е посочена „комуникативост“ и като умения и нагласи са посочени:
„- Умее да представя  идеи и да изслушва внимателно идеите на другите;
- Разбира динамиката на комуникацията и устойчиво проследява съдържанието й;
- Умее да конструира устойчива връзка с участващите в комуникативния процес;
- Умее да преценява конкретния контекст във връзката му с други, по-всеобхватни условия и причини (формални и неформални норми и очаквания);
- Идентифицира директните и недиректните последствия от действията и избор на възможност за реакция/действие;
- Умее ясно и аргументирано да защитава мнението и позициите си;
- Умее да води преговори;
- Дефинира цели в комуникационния процес, осъществява самонаблюдение и саморедактиране.“ (Стандарт, 2012: 9)
Директорът трябва да работи в екип и да:
- „Умее да насърчава всеки член от екипа да участва в дейностите съобразно способностите и уменията;
- Умее да взема решения, които синтезират различни гледни точки.“ (Стандарт, 2012: 9)
Към личностните качества, които директорът следва да притежава е посочена и „компетентност за приемане на критики и разрешаване на конфликти, която е разписана, чрез следните умения и нагласи:
-  Умее да анализира причините от различни позиции;
- Умее да идентифицира аспектите на съгласие и несъгласие;
- Умее да преформулира проблема като приоритизира нуждите и целите;
-  Умее да приема критика и да се справя градивно с нея;
- Ефективно управлява емоциите – притежава саморефлективност като основа за разбиране и на “другия”. (Стандарт, 2012: 9-10)
Това са преди всички умения свързани с осъществяване на ефективна междуличностна и делова комуникация – умения за представяне и аргументирани на тези, но и за активно слушане последвано от анализ, оценка и реакция на изказванията на партньорите в комуникативния акт. Професионалните отговорности и ангажименти на училищния директор, който е преди всички мениждър на отношенията между участниците в образователно-възпитателния процес от една страна и мениджър на всички външни комуникации могат да бъдат успешно изпълнени само при добро владеене на тези комуникативни умения.
Според Чл. 147. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.; бр. 33 от 2003 г.; изм., бр. 48 от 2003 г.; бр 7 от 2009 г.)
Ал. (1) (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) от Правилника за приложение на Закона за народната  просвета „Директорът, като орган за управление на детската градина и на училището:
1. организира, контролира и отговаря за цялостната дейност;
....
3. осигурява безопасни условия за възпитание, обучение и труд;
4. представлява институцията пред органи, организации и лица и сключва договори с юридически и физически лица по предмета на дейност в съответствие с предоставените му правомощия;
......
6. сключва и прекратява трудови договори с помощник-директорите, учителите, възпитателите, служителите и работниците в държавните и общинските детски градини и училища по реда на Кодекса на труда;
7. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2009 г.) обявява свободните места в бюрата по труда и в регионалните инспекторати по образованието в 3-дневен срок от овакантяването им –за държавните и общинските детски градини, училища;
8. награждава и наказва ученици, учители и служители в съответствие с Кодекса на труда, Закона за народната просвета и с този правилник;
9. организира приемането на деца и ученици и обучението и възпитанието им в съответствие с държавните образователни изисквания;
10. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) подписва и подпечатва документите за преместване на учениците, за завършен клас, за степен на образование, за професионална квалификация и съхранява печата на училището с държавния герб;
11. съдейства на компетентните органи за установяване на нарушения по чл. 47 и 48 от Закона за народната просвета;
12. контролира и отговаря за правилното водене и съхраняване на задължителната документация и съхранява учебната документация;
13. осигурява условия за здравно-профилактична дейност в детската градина или в училището;
14. (нова - ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) изготвя длъжностно разписание на персонала и утвърждава поименно разписание на длъжностите и работните заплати;
15. (нова - ДВ, бр. 33 от 2003 г., попр., бр. 48 от 2003 г.) изготвя и утвърждава длъжностното разписание.
(2) Директорът на детската градина или на училището е председател на педагогическия съвет и осигурява изпълнение на решенията му.“ (Правилник, 2014: 55)
Спектърът от права и задължения за директора показва, че той реализира и контролира каналите за делова комуникация – вътре в училището и между училището и другите държавни органи и институции, с които има контакт, а също така и с родителите, настойниците и други заинтересовани граждани.
В хода на изпълнението на основната част от задълженията си той осъществява богата гама от комуникации – устни и писмени, делови и междуличностни, официални и неофициални.

Управление на вътрешните комуникации в училище

Директорът ежедневно осъществява вътрешна комуникация с педагогическия персонал, учениците, помощник-директорите и  непедагогическия персонал – писмена (подготвайки и подписвайки заповеди, доклади, решения и др.) и устна (междуличностна и делова). Обменът на информация, чувства и настроения е изключително богат и интензивен. Без постоянна комуникация училището не би могло да функционира нормално.
В длъжностната характеристика на директора е записано, че
„1. Директорът осъществява вътрешноорганизационни връзки с:
1.1. помощник-директорите;
1.2. педагогическия и непедагогическия персонал;
1.3. учениците;
1.4. синдикалните организации в училището.“ (Рамкова, 2003: 3)
Тези четири групи на практика са повече.
Помощник-директорите трябва да работят като екип и да подпомагат директора, но всеки от тях има своите личностни особености и професионален опит, които предопределят неговия комуникативен стил, а оттам и характера на комуникациите, които се реализират вътре в групата и между нея и директора. 
Следвайки основните принципи на управление, делегирайки пълномощия, подкрепени с предоставяне на права, директорът благоприятства развитието на способностите на подчинените си и умножава техните познания, което от своя страна оказва позитивно влияние върху тяхната пряка мениджърска дейност, но и върху комуникативния климат на училището като цяло. Делегирането на правомощия позволява да се разпределят задачите според възможностите на участниците в екипа, да се фокусират силите върху съществените неща, да се работи систематично за постигане на целите, да се решават мотивационни проблеми, да се създава доверие, да се стимулира положителното мислене, да не се бяга от проблемите и вниманието да се насочва към възможностите за постигането на отлични резултати.
Умението да се делегират правомощия е мениджърско умение, но то се съчетава с комуникативните умения да се предлагат, обосновават, обсъждат, защитават и аргументират различни тези. Делегирането на правомощия се основава на доброто познаване на силните страни на членовете на екипа, а това няма как да се случи, ако хората не поддържат открита и доверителна комуникация.
Педагогическият и непедагогическият персонал, които се посочени като втора група, са различни и де факто те са две различни професионални групи, които имат различни цели и мотиви за участие или неучастие в комуникационните процеси. Те членуват в една, две или повече синдикални организации, което прави и тази група променлива величина.
Педагогическият персонал включва учители,  възпитатели, педагогически съветници, училищни психолози, корепетитори, хореографи, логопеди, ресурсни учители.
Непедагогическият персонал са: административни сътрудници, счетоводител, касиер, поддръжка, охрана, хигиенисти и др.
Основни теми във вътрешната комуникация между директора и педагогическия персонал са пряко свързани с процеса на обучение и възпитание от една страна и отношенията с учениците, които са участници в този процес от друга. Директорът насочва вниманието на учителите към постижими образователни цели и създава възможности те да се чувстват удовлетворени от резултатите от работата си и от комуникацията с учениците.
Официалните канали за комуникация включват както педагогическите съвети, а така също работните срещи за обсъждане на текущи въпроси и персоналната комуникация учител-директор.
Учителите в по-големите училища имат свои методически обединения по предмети и в техните рамки осъществяват вътрешна комуникация по линия на методическата квалификация. Тези обединения имат свои ръководители, които могат да поставят пред директора проблеми за обсъждане и решаване. Това е друго нива на вътрешна комуникация. Самите методически обединения могат да осъществяват външни комуникации със сродни такива от други училища за обмен на опит или съвместни изяви и работа по проекти.
Педагогическият персонал от своя страна е в постоянна комуникация с учениците. При устната комуникация, която преобладава се използват интензивно речевия и неречеви канал, но те осъществяват и писмена. Учителят проверява и оценява домашни и контролни работи, есета, писмени работи, отчети за изпълнението на проекти и др. Учителят е модел за подражание със своя комуникативен стил и учи учениците как да общуват ефективно и ефикасно. Правилата за устна комуникация се задават от учителя, а тези за писмена се изучават и в отделен учебен предмет. Учителят е специфичен оратор, който има своята постоянна аудитория – учениците, на които преподава в продължение на една или повече учебни години. Тези особености предопределят до голяма степен успеха на педагогическата комуникация. Учителят като оратор е ограничен от времето, в което общува с учениците си (един учебен час е 40-45 минути), броя часове в седмицата, в които се среща с тях, учебното съдържание, което преподава, възрастта на учениците.
Тези променливи влияят върху управлението на комуникацията между учителят и неговите ученици. Началните учители, които преподават всеки ден на своите ученици имат най-много време за взаимно опознаване и  съобразяване с индивидуалните особености, влияещи в процеса на комуникация,  а т. нар. учители предметници (учители, които преподават отделни учебни предмети) в прогимназията и гимназията влизат един и два пъти седмично в контакт с учениците и понякога броят на класовете и учещите в тях ги затруднява в опитите да реализират ефективна комуникация. Колкото по-чести са срещите и по-голямо е времето, в което са заедно учителите и учениците, толкова по-вероятно е комуникацията, която реализират да е взаимно удовлетворяваща.
Учителите осъществяват делова комуникация в рамките на часа и урока, когато преподават, изпитват, оценяват, организират самостоятелната работа на учениците, задават или проверяват домашните работи, дават указания, когиригат грешки, подкрепят или критикуват учениците във връзка с учебната им работа. Наред с тази официална или делова комуникация, учителите осъществяват по своя инициатива или по инициатива на учениците и неофициална или междуличностна в междучасията, времето за свободен прием, по време на извънкласни и извънучилищни дейности. Учителят е търсен за съветник, помощник, консултант, не само по теми свързани с обучението и ученето, но и по теми, свързани с личностното израстване, развитието на специалните способности, дарби, таланти, хобита, професионалното ориентиране, лични и/или семейни проблеми, здравословни проблеми, трудности в общуването със съучениците, други учители или непедагогически персонал в училище.  Учителят е отговорен възрастен значим за неговите ученици и поради тази причина е търсен за съвет и помощ в индивидуални срещи и разговори.
Групата на учениците е най-хетерогенна както по възраст, а така също и по социокултурни характеристики. Типа училище (начално, основно или средно) и броят на учениците са фактори, които влияят значимо върху интензивността и ефективността на комуникацията. Наличието на една или повече сгради, обучението на една или две смени са други фактори, имащи своите влияние върху вътрешните комуникации в училище.
Между самите ученици на свой ред такат различни комуникационни процеси – групови и междуличностни. На ниво групи можем да разграничим комуникация между учениците от различните паралелки от един и същ клас и между учениците от различните класове. В първия случай те са на една и съща възраст и групите са условни, докато във втория има разлики във възрастта, които влияят върху комуникацията в зависимост от това дали се общува с по-големи или с по-малки.
На ниво междуличностна комуникация тя е най-интензивна при учещите в една и съща паралелка поради продължителността на времето, в което те са заедно. Това обаче е валидно само за официалната комуникация в рамките на часа, а в междучасията всеки има свободата да избира своите партньори.
Както в хода на деловата, а по-често на неофициалната междуличностна комуникация между учениците могат да възникват недоразумения и конфликти. Причините могат да бъдат най-различни, но от позициите на управление на комуникациите те могат да се свържат с недостатъчното владеене на уменията за активно слушане, аргументиране, преговаряне, разчитане на невербални сигнали, разпознаване и правилно реагиране на културни различия в процеса на комуникация и др.
Непедагогическият персонал общува основно с мениджърския екип, от когото получава насоки за работа, но също така е в пряк досег и с педагогическия персонал и с учениците. В хода на официалната и неофициална комуникация при лош климат и лошо управление могат да се появят конфликти и негативни последици. Контрол върху тази вътрешна комуникация осъществяват както директорът и неговите помощници, а също така и педагогическия персонал.

Управление на външните комуникации на училището

Според  длъжностната си характеристика директорът трябва да „осъществява външни организационни връзки с:  Министерство на образованието и науката; Регионалния инспекторат по образованието; органите на държавната и местната власт; родителите на учениците и обществеността; юридически лица с нестопанска цел, фирми и други; със средствата за масово осведомяване; със съюзи на работодателите в системата на народната просвета; със синдикати; и с висши училища.“ (Рамковата, 2003:  4)
В този списък можем да открием няколко посоки на комуникация. Първата е по посока органите за управление на образованието – регионалния инспекторат и Министерството на образованието и науката. Директорът се назначава от началника на Регионалния инспекторат по образованието, който представлява Министерството на образованието и науката на местно ниво. Логично това да е първата и най-значима външна организационна връзка, която се осъществява чрез средствата на устната и писмената делова комуникация.
Комуникацията е двупосочна. От Министерство на образованието и науката и Регионалния инспекторат към училището и обратно. Училището се информира за взети решения на органите за управление, получава препоръки, указания, информация за възможности за квалификация и участие в проекти. От него се изискват доклади, информационни  справки, отчети, но и мнения, оценки и препоръки по обсъждани нормативни документи, предложения и идеи на Министерство на образованието и науката. В България преобладава писмената комуникация на електронни или хартиени носители. Официалната комуникация се подкрепя с официална документация, която се подписва и подпечатва.
На второ място са поставени органите на държавната и местната власт – областна управа и община. При сега действащата уредба училищата в България са държавни и общински. Бюджетите им са определят от Министерство на образованието и науката, но се преразпределят в общините (за общинските) и в съответните министерства (за държавните). Директорът е финансов мениджър, защото има правото да разпределя бюджета на училището, но се отчита пред висшестоящите органи за това. Във всяка община има дирекция или отдел, който се занимава с общинските училища, а в общинските съмети – комисия по образованието.
Директорът е официалната фигура, която представлява интересите на училището и поддържа контакти с тези звена в общината. Комуникацията е писменна (писма, доклади, заповеди, препоръки, жалби и др.), устна при участие в срещи и телефонна. Писмената комуникация от своя страна е на хартиени и на електронни носители или и на двата. Все още няма въведена изцяло електронна комуникация с органите на местната и държавната власт и това дава възможност за избор, но понякога създава затруднения и недоразумения.  
На трето място да поставени родителите на учениците и обществеността. Според нас те са различни групи заинтересовани лица и затова ще ги анализираме заедно и по отделно.
Училището има обществена отговорност пред родителите и данъкоплатците, които искат да знаят как се харчат парите за образование. Обществото има право да знае какво се случва в училище. Това налага към него да се подава информация, така че да има яснота за това как работи училището за постигане на образователните и възпитателни цели, които са му поставени. За формирането на позитивни обществени нагласи, за идентифицирането и подпомагането на процеса на създаване на  политики и процедури в интерес на училището, то трябва да има своя ясна ПР стратегия и програма. Чрез тях училището успешно може да управлява външните си комуникации с външните публики, които практически включват цялото общество, защото всеки е бил ученик и е опознал системата отвътре, което впоследствие му дава основания да се счита за заинтересован като родител и/или член на гражданското общество.
За училището като социална организация от значение са следните външни публики:
- Ученици (бивши и потенциални);
- Родители (бивши, настоящи и потенциални);
- Учители – бивши и бъдещи;
Снабдители на ресурси (включително и пряко финансиращи организации, представители на изпълнителната власт);
- Фондации, агенции, центрове, донори, осигуряващи грантове по проекти;
-   Издателства, рекламни къщи и ресурсни центрове;
- Много тясно обвързани с управлението на училището структури или подструктури (настоятелства, учредители, бордове, обществени съвети);
-  Конкуренти –други училища;
- Неправителствени организации, сдружения на гражданите;
- Национални и общински комисии за борба с противообществените прояви; детски педагогически стаи, домове за временно настаняване на малолетни и непълнолетни; приюти за безнадзорни деца, домове за временно настаняване, защитени жилища, социално-педагогически интернати, възпитатели училища-интернати и т.н.
- Различни групи от обществото.
Всяка от тези публики има свои интереси и отношение към училището. Бившите ученици и бившите учители са били част от училищната общност и са участвали във вътрешните комуникации. Потенциалните ученици и учители в бъдеще ще се включат  в тях. Останалите групи имат икономически или морален интерес към работата на училището.
Най-важни сред тях са родителите, защото са пряко ангажирани в процеса на личностното израстване на своите деца.
За информиране на родителите и местната общественост могат да се използват следните инструменти:
- Издаване на бюлетин за родителите;
- Организирането на изложби, дни на отворени врати, тържествени срещи с бивши възпитаници и/или родители;
- Организиране на дни или представяне на програми и дейности, които са специфични за училището;
- Провеждане на педагогически съвети с участието на представители на различни публики;
- Създаване на лобита на различни нива – оказване на помощ при реализация на проекти, съветване как да се постигне подкрепа.
- Осъществяване на връзки с потенциални дарители.
За изграждане на позитивно обществено мнение, обществени нагласи и желан имидж на училището съдейства прилагането на няколко основни подхода: насочено информиране; поддържаща комуникация; реакция на неблагоприятно мнение; дизайн и поддържане на средата за по-благоприятно влияние върху желани механизми на поведение и атитюди.
Чрез своята комуникационна политика училището може:
- да създава образа си пред другите структури на обществото и най-вече пред публиките, с които е свързано;
- да информира за характеристиките на своята дейност по заявка на заинтересовани от нея организации или в рамките на отчетността си пред висшестоящи органи на управление;
- да поражда интерес към нов тип услуги (програми, проекти, цялостни трансформации на начина си на работа и т.н.)
- да запазва популярността на действащи и известни на пазара на образователни услуги свои структури (центрове, подготвителни групи, специалности, летни школи, лаборатории);
- да измени образа си, който се е формирал вследствие на някаква конкретна ситуация, от неефективна предишна комуникация или от лошо предишно управление и действия в рамките на самата организация;
- да оказва помощ на потребителите, като ги информира за рационални начини на действие при участие в конкурси, записване за различни програми, участия в мероприятия и др.
- да отговаря на въпроси на вътрешните и външните публики (пряко обучаващите се чрез система за вътрешна обратна връзка и потенциални ученици, чрез връзки тип „форум”, отворени врати и др.)
- да повиши организационната си култура като цяло;
- не само да информира, но и да убеждава, аргументира, обосновава своите виждания за различни тенденции на промяна в образователната система и законодателството;
- да осъществява лобиране в политически партии, синдикати, държавни институции, управленски организации чрез връзки с членове на парламента, държавни служители, конкретни представители на организациите и т.н.;
- да се прояви не само като професионална структура, но и като част от гражданското общество и да даде своя принос в борбата с противообществени прояви като разпространение на наркотици, обвързване на малолетни с престъпни групи, дискриминация по различни признаци, както и при природни бедствия и др.
Като перспективни функции на училищната ПР програма може да се посочат:
Осигуряване на добри връзки с обществеността, като се разпространява точна и навременна информация за училищни политики, програми, процедури, постижения, решения, критични въпроси;
-  Оповестяване на постиженията на ученици и учители;
- Тълкуване на решения и действия на училищното ръководство;
Премахване на слухове и дезинформация;
- Разработване на програми и популяризиране на практики, които целят да се осигури климат, който ще предизвика идеи, предложения, реакции от училищната общност и външните публики.
Други действия и техники, които могат да се използвани в училищния ПР са:
- Пресконференцията, чрез която училището осведомява медиите за дейността си. За успеха и вярното отразяване е от значение подготовката, свързана с избора на място, време, тематичен подбор и визуализиране.
- Прессъобщението, което се използва в хода на подготовката на пресконференция и при необходимост да се подаде на медиите информация за предстоящо събитие.
- Псевдосъбитието, което се инициира, за да предизвика интереса на публиките. То се създава изключително за да съобщят за него. (Стойков, Пачева, 2001: 81). Какви превдосъбития може да се включат в ПР-програмата зависи от спецификата на работата в училище, наличните финансови ресурси и редица ситуативни фактори, но сред тях са: специални дни, седмици, месеци, тематични вечери; изложения, панаири, експозиции; презентации; официални вечери; семинари, „кръгли маси”, дискусии, конференции, симпозиуми, конгреси; годишнини, юбилеи, чествания на важни дати; връчване на награди и отличия, училищни празници; дни на отворените врати; съревнования, викторини, игри; събития, организирани за специална публика; връчване на стипендии, специални награди или отпускане на средства от донори и спонсори; създаване на благотворителни фондове; приеми, партита, коктейли; спектактли, концерти, театрални турнета; церемонии по откриване на нещо ново – реконструирана сграда, създадена детска площадка, проведена екологична акция и др.; демонстрация на нови образователни продукти, подвижни експозиции; посещения на видни личности – специални гости или бивши ученици; срещи с известни личности, съпричастни към работата на училището; отчетни доклади; церемонии по откриване на фестивали, конкурси, състезания; публични изявления на директора или учители; училищни тържества, балове, концерти, олимпиади; туристически походи, излети, спортни празници; колективни посещения на музеи, изложби, концерти, театрални постановки; участие в обществени мероприятия – акция по почистване, екологични акции; благотворителни прояви към деца и възрастни; публични лекции; специални образователни кампании.
В рамките на външните комуникации училището поддържа връзки със своите снабдители на ресурси – електричество, вода, материали, консумативи и др. С тях се поддъжа делова комуникация и отношенията се базират на принципа на взаимната финансова изгода.
От друг тип е комуникацията с различни фондации, агенции, центрове, донори, осигуряващи грантове по проекти. За просперитета на едно училище днес се съди и реализираните национални и международни проекти, поради което директорът поема и мениджмънта на този тип активности, а оттам и комуникации.
Трета група оформят издателства, рекламни къщи и ресурсни центрове, които снабдяват училището с учебници и учебни помагала, рекламни материали и други ресурси. Както и по отношение на първата група снабдители на ресурси, така и тук отношенията са договорни и икономически обосновани.
Комуникацията с училищното настоятелство заслужава специално внимание, защото то от една страна е „независимо доброволно сдружение за подпомагане на развитието и материалното осигуряване на училището“ според член 46а от Закона за народната просвета, а от друга е юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, което организира дейността си при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и в съответствие с разпоредбите на Закона за народната просвета, на устава или учредителния си акт. От една страна се регистрира по Закона за юридическите лице с нестопанска цел, а от друга е разписано в Закона за народната просвета. Членове на училищното настоятелство могат да бъдат всички родители, които имат ученици в училището или само онези, които проявяват интерес. Практиката показва, че като членове могат да се включат директора на училището и учители от него. В член 46в на Закона за народната просвета е записано, че „За постигане на целите си настоятелствата:
1. обсъждат и правят предложения пред съответните органи за развитието или за решаването на текущи проблеми на училището, детската градина или обслужващото звено;
2. съдействат за осигуряване на допълнителни финансови и материални средства за училището, детската градина или обслужващото звено и контролират целесъобразното им разходване;
3. подпомагат изграждането и поддържането на материално-техническата база на училището, детската градина или обслужващото звено;
4. участват при избора на учебници от педагогическия съвет, по които ще се обучават учениците от училището, и при възможност осигуряват закупуването им;
5. съдействат при организиране на ученическото хранене, осигуряване на транспорт и решаването на други социално-битови проблеми на децата, учениците, учителите от училището, детската градина или обслужващото звено;
6. подпомагат създаването и реализирането на възпитателно-образователни програми по проблемите на децата и учениците;
7. подпомагат училищните и общинските органи за осъществяването на задължителното училищно обучение;
8. съдействат за реализирането на извънкласните и извънучилищните форми, организирания отдих, туризъм и спорт с децата и учениците;
9. съдействат за включване на родителите при организирането на свободното време на децата и учениците;
10. предлагат мерки за подобряване на дейността на детската градина, училището или обслужващото звено;
11. организират обществеността за подпомагане на детската градина, училището или обслужващото звено;
12. сигнализират компетентните органи при извършени нарушения в системата на народната просвета;
13. организират и подпомагат обучение на родителите по въпросите на възпитанието и развитието на техните деца;
14. подпомагат дейността на училището в противодействието му срещу наркоманията и други вредни влияния върху децата и учениците;
15. подпомагат социално слабите деца и ученици;
16. съдействат на комисиите за борба срещу противообществени прояви на малолетните и непълнолетните.“ (Закон, 2014: 19-20)
Училищното настоятелство, което в XIX век е играело изключително голяма роля в управлението на българското училище, през XXI за съжаление като че ли е силно формализирано и не успява да се наложи като ефективна форма на граждански интерес и контрол. Боян Захариев и Илко Йорданов на базата на резултати от емпирично изследване, проведено през 2010 година, твърдят, че: „Според анкетираните директори в 29% от училищата няма функциониращи училищни настоятелства. Дейността на други 7% от настоятелствата е определена от директорите като „проформа”. Директорите признават, че в училищата, където действат настоятелства, едва 34% от местата, предвидени по правилник за родителите, са заети към момента на изследването ... Както анкетираните директори, така и родителите определят липсата на време като един от водещите фактори за неучастие на родителите. Почти 42% от директорите признават значимостта на фактора липса на родителско време, но го поставят на 3-то място – след незаинтересоваността (62%) и неуменията на родителите да взаимодействат с учителите (49%). Най-голям дял от родителите (38%) споделят, че не им достига време за комуникиране с учителите. 35% признават, че самите те – родителите не са заинтересовани и около ¼ споделят, че както учителите, така и родителите нямат умения да поддържат взаимодействие помежду си.“ (Захариев, Йорданов, 2010: 15-16). Макар че в това изследване са включени само 30 училища и то в средни и малки населени места с етнически смесено население, едва ли резултатите за цялата страна биха били много по-различни.
Комуникацията с други училища в същото или други населени места, с които може да е в партньорски или конкуренти отношения също е част от външните комуникации на училището, които могат да се осъществяват от директора или упълномощени от него представители на училищната общност.
Конкурентните отношения са породени най-вече от демографската криза и стремежа на всяко училища да привлича повече ученици. В периода на кампаниите за набиране на ученици добрия имидж и добрият ПР са водещите фактори, които повлияват решенията на родителите и техните деца.
Партньорските отношения се създават на базата на общи интереси, цели и дейности. Присъединяването на България към Европейския съюз създаде нови възможности да обмен на добри педагогически практики между училищата в страните членки. Новата програма Еразъм+ продължи тази тенденция и това позволява на училищата да създават мрежи в рамките на страната и Европейския съюз.
В същата посока е и комуникацията с неправителствени организации и сдружения на гражданите, с които съвместно се работи по проекти, в акции и кампании.
На следващо място са комуникациите с институциите, които имат грижата за деца и ученици с девиантно поведение и/или специфични образователни потребности: национални и общински комисии за борба с противообществените прояви; детски педагогически стаи, домове за временно настаняване на малолетни и непълнолетни; приюти за безнадзорни деца, домове за временно настаняване, защитени жилища, социално-педагогически интернати, възпитатели училища-интернати и т.н. В тази комуникация директорите много често делегират правомощия на педагогическите съветници и/или училищните психолози.
Директорите на училища в България могат да членуват в един двата съюза – Съюзът на работодателите в системата на народната просвета в България или Сдружението на директорите в средното образование в Република България.
Учителите могат да членуват в три синдиката: Синдикат на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдикат „Образование” към Конфедерацията на труда „Подкрепа” и Независим учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България.
Колективният трудов договор с Министерството на образованието и науката се подписва от представляващите двата съюза на работодателите и трите синдиката на учителите. Така на практика всеки директор има потребността да комуникира с различни синдикални организации и техните лидери.
Всички випускници на средните училища в България могат да продължат да учат в системата на висшето образование. Това предпоставя нова група комуникационни партньори на училището, а именно висшите училища. В рамките на своите кандидат-студентски кампании те посещават училищата или канят учениците на панаири, изложения, фестивали, посещения, презентации и други публични изяви. Директорът взема решение за допускането на представителите на университетите и колежите на територията на училището или за организирано посещение на други изяви.
Всички представени до тук външни комуникации се преки и поради тази причина могат да се контролират от директора и неговите помощници. В нашето съвремие все по-голяма роля за създаване на образа на една институция обаче играят медиите, включително преса, списания, кабелна и друга телевизии.
За укрепване на връзките с медиите училищата могат да използват различни пътища:
-        Създаване на списък с имената и номерата на работещи в медиите, които пишат в областта на образованието;
- Когато има национална новина, може да се потърсят хората от списъка на работещите в медиите и да се представи позицията на училищното ръководство, да се сподели как тя се отразява на вашето училище, защото журналистите винаги търсят начини да сложат местен привкус на национална история;
- Когато има резултати от проучвания, свързани с области, отнасящи се до вашето училище, ги изпращайте на журналисти от списъка, като включите примери как това се случва във вашето училище.

Влияние на културните фактори за ефективно управление на вътрешните и външните комуникации в училището

Българското училище може да се определи като мултиетническо и мултикултурно по своя състав, защото, от една страна, в него се обучават и възпитават деца и ученици с различен етнически и културен произход, а от друга – мениджърският, педагогическият и непедагогическият персонал също има своето многообразие. Трите най-големи по численост етноса – българи, турци и роми са представени в училището и в споменатите вече групи. Учители и директори с турски произход преобладават в регионите с компактни маси население от този етнос. По-малък и засега статистически незначим е броят на учителите роми, а още по-малък на директорите на училища от този етнос. Сред непедагогическия персонал етническата картина най-често е подобна на тази в населеното място, но в някои училища представителите на етническите малцинства имат по-голям относителен дял или са мнозинство.
Училището е институция, която не само може, но и трябва да съдейства за формирането на положителни нагласи за междукултурно разбирателство между учениците и учителите от различните етнически групи. Училищното ръководство (директорът и неговите помощници) със своя модел на интеркултурна чувствителност може да създаде благоприятни предпоставки за формиране на етнически толерантна и взаимнообогатяваща т.е. интеркултурна комуникация. За постигането на позитивни резултати, то би трябвало да фокусира работата си върху следването на принципите за:
- формиране на мултикултурни класове като основа за всекидневното взаимно влияние на децата и учениците с различен етнически и културен произход;
- формиране на разбирането, че обществото се състои от различни етноси и култури, всяка от които е ценна сама по себе си, а всички заедно представляват националната култура;
- разгръщане на диалог между различните култури без стъпки към подценяване или асимилация, установяване на културно разбирателство, приемане различията въз основа на взаимното опознаване, приемане и обогатяване.
Стратегическото мениджърско решение е свързано с разработване и прилагане на философия за приемането на ценностите на интеркултурното образование, разбирано като движение в училище за получаване на информация за сливане на културите, за формиране на уважение и хармония, за създаване на обстановка, в която всички ученици се чувстват покровителствани, ценени, уважавани и едновременно с това идентифицирани със своята собствена идентичност и култура. По този начин у учителите и учениците от мнозинството се формират положителни нагласи, толерантност и уважение към другостта, а учениците, учителите и непедагогическият персонал от малцинствата придобиват увереност и се укрепва тяхното самосъзнание.

Комуникационният мениджмънт в училище и използването на новите технологии

Комуникацията чрез използването на новите информационни и комуникационни технологии може да се осъществява в рамките на вътрешните или външните комуникации.
При вътрешните комуникации съществуването на училищна електронна платформа – интранет би позволило:
Учителите да могат да въвеждат присъствия/отсъствия и водят електронен дневник автоматично, използвайки телефона си или компютър със специален софтуер към него;
- Уроци или презентации на учениците да бъдат записвани само с натискането на един бутон;
- Директорът да изпрати съобщение до всички учители едновременно;
- Директорът или упълномощен от него помощник-директор да следи кой е в час (кой се е регистрирал и кога в системата);.
- Разпращане на съобщения до всички в системата, с цел базова комуникация, или в случай на спешност.
- втоматично изпращане на SMS до определена група или всички ученици;
- Използване на функцията за гласова поща за насрочване на консултации за група ученици или да бъде изпратено съобщение до целия клас едновременно;
Изполването на тези възможности би позволило учениците да се чувстват по-удобно в среда, близка до тази в реалния живот, където мрежите, комуникациите и технологиите, свързани с тях, заемат съществена част от нашия живот.
За целите на управлението на външните комуникации интернет би могъл да се използва за:
- комуникация и сътрудничество между учителите от различните училища и споделяне на най-добрите практики.
- конферентни разговори на учениците с техни връстници от другите училища относно проекти и учебни дейности.
- комуникация с родителите – например може да бъде оставено съобщение на родител или да бъде изпратено съобщение до целия клас едновременно, чрез използване на функцията за гласова поща;
- автоматично изпращане на SMS до родителите с информация за отсъствия, провинения, успехи или оценки;
информиране на родителите, когато предстои тест на следващия ден;
- автоматично изпращане на информация за родителски срещи, събития и акции;
- осъществяване на виртуални срещи между училищата за обмен на информация, учителите могат да поканят експерт в часа си по телефонна, или видеоконферентна връзка, който да проведе кратка консултация, или да отговори на въпроси на учениците.
Пример за добра практика е „Програма „ЗВЪНЧЕ“ (Николова, Калапиш, 2014: 57) – система за информиране на родителите, чрез SMS за отсъствие на учениците от училище, за родителски срещи, за среща с учители, а директора – за бърза информираност на учителите по всички въпроси, кореспондиращи с оперативната работа на училището, която се реализира в 144 СОУ в град София.
И не на последно място създаването на интернет страница позволява училището да бъда представяно със средствата на мултимедията, да бъде лесно и бързо намирано и да представя своевременно новини за дейността си. В сферата на образованието достъпът до този тип информация се радва на голяма популярност както сред по-младите, така също и сред по-опитните. Предимствата на това контролирано средство за информация и комуникация са безспорни и те се използват в настоящето, а вероятно ще се обогатят с нови възможности и в бъдещето. Сред най-значимите е възможността да се популяризира образователната институция, да се изградят отношения на доверие и откритост. Добрият уебдизайн изисква в съдържанието, наред с основната информация да се включат секции новини, пресинформация, контакти, които биха улеснили потребителите. За контакта с учениците и родителите може да се направят специални форуми, в които те да споделят мнения и отношения.


Заключение с изводи и препоръки

Преди да изведем някои препоръки, бихме  искали да дадем работна дефиниция за училищен комуникационен мениджмънт без претенции за изчерпателност. Под училищен комуникационен мениджмънт ще разбираме управление на комуникациите с вътрешни  и външни публики от страна директора и педагогическия персонал с помощта на педагогически, комуникативни и мениджърски техники, средства и инструменти с цел постигане на образователните и възпитателни цели на училището и високо качество на комуникацията наред с  личностната удовлетвореност на участниците в нея.

Основните фактори, които предопределят успеха на вътрешните комуникации в училище са:
- наличието на комуникационна стратегия и програма на училището; 
- гъвкавия и демократичен мениджърски стил на директора;
- позитивния комуникативен стил на учителите;
- оптималния брой ученици в една паралелка и в цялото училище;
- обучение в една училищна сграда, което позволява ежедневни преки контакти;
- използването на повече канали за комуникация;
- използването на електронни средства за комуникация;
- следването на някои базисни принципи като: 
·       Ясно планиране на вътрешната комуникация.
·       Професионално отношение и предотвратяване на неефективна комуникация.
· Осъществяване на контрол.
· Използване на позитивен подход в комуникацията.
· Намиране на баланс в обема между устната и писменна форма, за да се минимизират  възможностите за неточна интерпретация на съобщенията.
· Навременост, коректност и доверителност в отношенията между участниците в комуникацията.
                   
Основните фактори, които предопределят успеха на външните комуникации на училището:
- наличието на ПР стратегия и програма за нейното изпълнение;
поддържането на постоянна позитивна комуникация с родителите, като основна външна публика;
- привличането на общественото мнения, чрез добри медийни изяви;
използването на псевдосъбития за популяризиране на дейността на училището и за подобряване на неговия имидж;
- осъществяването на регулярна делова комуникация с органите за управление на образованието и тези на местната и държавна власт;
- активното участие в публични дейности;
- популяризирането на работата с партньорите по национални и международни проекти;
активизирането на училищното настоятелство като съмишленик и помощник в комуникационните активности.

Тенденции и препоръки за подобряване на управлението на комуникациите в училище и между училището и неговите партньори:
-директорът да осмисли по нов начин своите ангажименти като мениджър на комуникациите в училище;
- училищата да разработят комуникационни стратегии и годишни планове и програми за тяхното изпълнение;
- да се повиши квалификацията на педагогическия персонал в областта на управлението на комуникациите;
- да се обогатят познанията и уменията на педагозите за работа в условията на социо-културното разнообразие;
- да се оптимизира комуникацията с родителите и училищното настоятелство;
- да са увеличи дела на електронната комуникация в работата с учениците;
- да се планират и реализират системно обучения на персонала за обогатяване на технологичния инструментариум за реализиране на вътрешни и външни комуникации.

Библиография:
Закон за народната просвета. (2014) Обн. - ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г. ... доп., бр. 61 от 25.07.2014 г.
Захариев, Б., И. Йорданов. (2010) Проучване на родителското участие в училищния живот в България. Изследователски доклад. София: Отворено общество http://osi.bg/cyeds/downloads/Report_ccsp_Bulgaria_Parents_Participation_School_BGFRF01092010F.pdf
Николова, В., Д. Калапиш. (2014) ИКТ в помощ и изпълнение на административно-управленските функции на училищния директор. В сб.: Електронното обучение в образованието – алтернатива или интеграция? София: ОФИС СПОТ,  http://project.144sou.bg/wp-content/uploads/downloads/2014/04/sbornik_e-book_secured.pdf
Правилник за приложение на Закона за народната просвета. (2014) Обн. - ДВ, бр. 68 от 30.07.1999г. ... доп., бр. 74 от 05.09.2014 г.
Рамкова длъжностна характеристика за длъжността "директор" на общинско училище. (2003)  http://otgovori.info/dh/direktor-obshtinsko-uchilishte.pdf
Стандарт за директорска правоспособност. Проект. (2012) http://oldsite.podkrepa-obrazovanie.com/Document/standart_direktor.doc
Стойков, Л., Пачева, В. (2005)  Връзки с обществеността и бизнескомуникация. С.,




Няма коментари: