„ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ И БЛАГОПОЛУЧИЕ НА УЧИТЕЛЯ И НЕГОВИТЕ ВЪЗПИТАНИЦИ”, която се проведе на 20 и 21.03.2015 год. във Варна в залите на Интерхотел "Черно море".
Mотивация и самооценка на
учители, работещи в мултикултурна среда
доц. д-р Янка Тоцева
Европейски политехнически университет
Въведение
Мотивацията и самооценката на учителите са две теми сами по себе си
интересни и злободневни. В публичното пространство се приема, че учителите имат
ниска самооценка, защото получават ниски заплати и че поради тази причина не са
мотивирани да работят всеотдайно, самоотвержено и качествено. Мотивацията
„винаги е свързана с потребностите на индивида, с неговата психическа нагласа и
наклонности към задоволяването им, а от друга е процес, който засяга
поведенския избор, насочеността, целите и наградите, получавани за дадени
дейности.“ [3, 66] Мотивацията на учителите за работа е зависима от професионалната
подготовка и последвалата реализация, от личностно значимите цели и ценностите.
Самооценката е част от самосъзнанието и отразява субективното възприятие за
силните и слаби страни, качества, и възможности на личността. Тя влияе на
отношенията с другите хора, но от своя страна се повлиява и от оценките им.
Настоящия текст прави опит да се открие връзката между тях чрез емпирично
изследване основаващо се на самодиагностика.
Цел и методика на изследването
Целта на
изследването е да се установят водещите фактори, които формират мотивационния фон за
работа на учителите и да се потърси връзката им със самооценката.
При конструиране на модела на изследването е заложена хипотезата, че учителите с висока
самооценка имат мотивация, свързана с вътрешните фактори.
Емпиричното изследване на трудовата мотивация на учителите се основава на
теорията на Фредерик Хърцбърг, според когото върху удовлетвореността от
работата влияят две групи фактори, свързани с два различни процеса. Той приема,
че има такива, които предизвикват неудовлетвореност и това са факторите
свързани с контекста на работата и по-конкретно работната заплата, безопасност на работното място, статус, правила,
режим на работа, качество на контрола от страна на ръководителя, отношения с
колегите, които нарича външни или
„хигиенни“. Тяхното елиминиране не води до удовлетвореност, а до отсъствие
на неудовлетвореност.
Втората група фактори са наречени вътрешни
и определени като съществени за постигането на мотивиращо въздействие. Те са
свързани със съдържанието на работата и това са: постиженията, признанието в работата, самата работа, отговорността и
кариерното израстване. Липсата на тези фактори води до отсъствие на
удовлетвореност, а наличието им – до нарастване на удовлетвореността. [виж по
подр. 2, 71-73]
За диагностициране на мотивацията беше използван модифиран въпросник на
Хърцбърг, в който учителите трябва да отговорят на въпроса: В каква степен сте
удовлетворени от работата си в училище по отношение на:
- Наличието на предизвикателства и
усещането за лични постижения при изпълнението ѝ.
- Възможността да живеете на
желаното от Вас и семейството Ви място, което тя Ви осигурява.
- Възможността да получавате високи
доходи.
- Възможността да работите с колеги,
с които добре си сътрудничите.
- Възможностите за повишаване на
квалификацията и за различни специализации
- Социалното осигуряване
- Признанието, което получавате за
добре свършената работа
- Физическите условия за работа във
Вашето училище - достатъчно пространство, модерно оборудвани кабинети,
компютърни зали
- Възможностите за самостоятелност в
педагогическата ви работа
- Сигурността, че ще можете да
работите в това училище толкова дълго колкото Вие желаете
- Възможностите, които имате за
развитие и издигане
- Служебните Ви отношения с
директора и другия ръководен персонал
- Възможността да използвате
максимално професионалните си умения и способности
- Свободното време, което имате.
На твърденията се реагира с петстепенна скала: 1 – напълно съм
съгласен/а; 2 – по-скоро съм съгласен/а; 3 – колкото съгласен/а толкова и несъгласен/а;
4 – по-скоро съм несъгласен/а; 5 – никак не съм съгласен/а.
За диагностика на самооценката се използва „Скала за глобална самооценка“
по Розенберг. [1, 186]. За диагностика на самооценката всеки трябва да изрази степента на
съгласие или несъгласие с десет твърдения по скалата: напълно съгласен;
съгласен; несъгласен и напълно несъгласен.
Според М. Паунов: „Идентифицирането на Аз-концепцията на мотивирания си
остава предизвикателство за усета и междуличностните умения на управленеца.“ [1, 186] Като се съгласяваме с автора, за целите на настоящата работа в един
инструмент обединихме двата въпросника и потърсихме мненията и оценките на
учителите, включени в извадката.
Обект на емпиричното изследване са учителите от СОУ
„Сава Доброплодни“ – Шумен, които участваха в изпълнението на проекта „Живеем,
учим и творим заедно” финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси 2007-2013” по Схема: BG051PO001-4.1.05 „Образователна интеграция на
децата и учениците от етническите малцинства.“
Предмет са тяхната удовлетвореност от работата и
самооценка.
Извадката е формирана от 83 учители, които към
момента на изследването (учебната 2012–2013) участват в проекта.
Данните са обработени с програмата SPSS.
Анализ на получените резултати
Разпределението по пол е: 17 мъже (20,5%) и 66
жени (79,5%), което отразява и реалната ситуация на силно феминизиране в
професията.
Разпределението по възраст се доближава до
националното: до 30 години – 3,6%; 31-40 години – 30,1%; между 41-50 години – 27,7%; между 51-60 години – 36,1% и над 60 –
2,4%.
По отношение на образователното
равнище прави впечатление, че с полувисше образование е само един учител (1,2%),
професионален бакалавър – 2,4 %, бакалавърска степен имат 18,1%, а магистърска
– 78,3%. Категорично може да се заяви, че учителите от това училище са високо
образовани тъй като близо 80% имат магистърски степени.
Със стаж по-малък от 5 години са 8 учители (9,6%); от 6 до 10
години – 15 (18,1%); от 11 до 15 години – 11 (13,3%), от 16 до 20 години – 12
(14,5%), между 21 и 25 г. – 8 (9,6%) и с над 26 години педагогически стаж са 29
учители (34,9%). Най-голям е броят на учителите с най-дълъг педагогически стаж.
Това от една страна може да се разглежда като доказателство за професионализъм,
но от друга може да е и индикатор за рутина и опит за съпротива на иновациите.
За
да се отчете факторът среда, учителите бяха помолени на споделят
продължителността на времето, в което са работили в мултикултурна среда.
По-малко от 5 години стаж имат 18,1%, между 6 и 10 г. – 26,5%; между 11 и 15г.
– 13,3%; между 16-и 20г. – 18,1%; между 21-25 години – 4,8% и над 26 години –
19,33% от включените в изследването. Почти всеки пети учител е със стаж над 26
години в мултикултурна среда. Повече от една четвърт са със стаж между 6 и 10
години.
Сравнението
с общия педагогически стаж показват, че част от учителите вероятно са сменяли
училища или средата в училището се е променяла в зависимост от демографската
картина на населеното място или след превръщането на СОУ „Сава Доброплодни“ в
приемно училище.
На въпроса дали имат квалификация за работа в
мултикултурна среда, само 17% са дали положителен отговор, а останалите 83% –
отрицателен. Това е много обезпокоително, защото работата с деца от етнически,
езикови, културни и социални малцинства изисква специфични познания и умения,
които формират интеркултурната компетентност на учителя, която е безусловно
необходима за организиране и реализиране на ефективен и толерантен
педагогически диалог.
От наличието на предизвикателства и
усещането за лични постижения при изпълнението на работата в училище са
напълно удовлетворени 30%, по-скоро удовлетворени – 34%, колкото удовлетворени,
толкова и неудовлетворени – 29%, а 7% са заявили, че не са удовлетворени. Тъй
като това е вътрешен фактор за мотивация може да се направи изводът, че 64% са
удовлетворени и това е добър показател за позитивна мотивация.
Възможността да живеят на желаното от тях и
семейството им място, което работата им осигурява е външен фактор. Тя е оценена
в максимална степен от 30%, по-скоро удовлетворени са 34%, колкото
удовлетворени, толкова и неудовлетворени са 29%, а 7% са заявили, че не са
удовлетворени.
Относно възможността да получават високи доходи
няма напълно удовлетворени. 16,7% са по-скоро удовлетворени, колебаят се –
33,3%, по-скоро са неудовлетворени 23,3% и никак не са удовлетворени – 26,7%.
От една страна това е външен фактор, но липсата на удовлетвореност показва, че
учителите като цяло се чувстват недооценени от обществото и ощетени от
трудовото законодателство по отношение на тяхното заплащане. Само 16,7 % са
частично удовлетворени, една трета нямат ясна позиция, а останалите 50% са в
негативната част на скалата. Заплащането на труда на учителите у нас е
болезнена и перманентно актуална тема. Опити да бъде увеличено заплащането се
направи с въвеждането на делегираните бюджети и системата за кариерно развитие,
но като цяла общата картина показва, че средната заплата в сектора „Учители в
системата на средното образование“ все още не е съпоставима със заплатите на
други категории специалисти със същото образователно равнище и социална
отговорност.
От възможността да работят с колеги, с които
добре си сътрудничат са напълно удовлетворени 30%, по-скоро удовлетворени –
34%, колкото удовлетворени, толкова и неудовлетворени – 29%, а 7% са заявили,
че не са удовлетворени. Работата и сътрудничеството са външен фактор, но той
има съществено влияние върху учителя, защото преопределя организационния климат
в училищния колектив.
От предоставените възможности за повишаване
на квалификацията и за различни специализации са напълно удовлетворени 30%,
по-скоро удовлетворени – 34%, колкото удовлетворени, толкова и неудовлетворени
– 29%, а 7% са заявили, че не са удовлетворени. Това е вътрешен фактор и при
него се получават същите резултати по отношение на удовлетворенстта както при
първия. Общо 64% са удовлетворени, близо 30% се колебаят да заявят своето
категорично мнение и само 7% не са удовлетворени.
От социалното осигуряване са напълно доволни
43%, по-скоро удовлетворени се чувстват – 27%, по средата са 20%, 8% са
по-скоро неудовлетворени, а 2 % никак не са удовлетворени. Общата сума на
удовлетворените от този външен фактор е 70% и това е добър резултат. При
наличието на голям сив сектор, учителите имат сигурността за заплащане на
осигуровките от страна на работодателя и получаването на пенсия релевантна на
получаваните от тях заплати.
От признанието, което получават за добре
свършената работа са напълно удовлетворени повече от половината – 58%;
по-скоро удовлетворени се чувстват – 23%, по средата са 10%, по-скоро са
неудовлетворени останалите 9%. Това е третият вътрешен фактор и получените
резултати могат да се коментират позитивно, защото 81% от учителите се чувстват
удовлетворени от полученото признание за работата, която вършат.
От физическите условия за работа в училище
като достатъчно пространство, модерно оборудвани кабинети и компютърни зали са
напълно удовлетворени – 58%, по-скоро удовлетворени – 23%, по средата са 10%, а
неудовлетворени останалите 9%. При този фактор са получени същите резултати
като на предишното твърдение и макар, че той е външен е значим по отношение на
удовлетвореността, защото в много български училища базата все още е остаряла и
изоставаща от изискванията на съврамието за реализиране на компютърно
подпомагано обучение.
От възможностите за самостоятелност в
педагогическата работа са напълно удовлетворени 58%, по-скоро удовлетворени
23%, по средата са 10%, а неудовлетворени останалите 9%. Това е трето твърдение
със същото разпределение на отговорите. В този случай обаче имаме работа с
вътрешен фактор, който има висока мотивираща роля. Това може да означава, че
учителите имат самочувствието, че са творци, които сами конструират
технологията на своята педагогическа дейност. Над 80% от анкетираните учители
оценяват тези възможности като важни и значими за тях.
Сигурността, че ще можеш да работиш в това
училище толкова дълго колкото пожелаеш е оценена максимално от 58%, по-скоро
удовлетворени са 23%, по средата са 10%, а неудовлетворени останалите 9%. При този
външен фактор се визират възможности да се прави професионална кариера в същото
училище и това показва, че учителите се чувстват спокойни и липсват причини за
страх от уволнение или мотиви за напускане по собствено желание.
От възможностите за развитие и издигане,
които им предлага училището, в което работят са напълно удовлетворени 58%,
по-скоро удовлетворени 23%, по средата са 10%, а неудовлетворени останалите 9%.
Същото разпределение на отговорите при този вътрешен фактор ни дава основание да
го използваме като аргумент по посока доказване на хипотезата за водещото
значение на вътрешните фактори.
От служебните си отношения с директора и
другия ръководен персонал са напълно удовлетворени почти половината (49%),
по-скоро са удовлетворени 34%, по средата се чувстват 17% и само един се
чувства напълно неудовлетворен. Макар и външен фактор деловата комуникация с
мениджърския персонал в училище е безспорно важна, за да се чувстват учителите
спокойни и да могат да се концентрират върху пряката си педагогическа работа.
От предоставените им възможности да
използват максимално професионалните си умения и способности са напълно
удовлетворени 31%, по-скоро удовлетворени 45%, 20% се колебаят в оценката си и
по-скоро неудовлетворени са само 4%. Общият процент удовлетворени от този
вътрешен фактор е 76%. Това са малко повече от три четвърти от изследваните
учители и спокойно може да се оцени като доста висок и водещ мотивационен
фактор.
От свободното време, което имат са напълно
удовлетворени 19%, по-скоро удовлетворени – 29%, 35% не могат да дадат
категоричен отговор, 11% са по-скоро неудовлетворени и 6% никак не са
удовлетворени. Последното твърдение свързано със свободното време, което е
външен фактор предлага интересни за анализ и допускания резултати. По-малко от
половината учители са удовлетворени. На фона на ширещото се обществено мнение,
че учителите имат много свободно време, тази група изследвани лица изразяват
друго мнение. Причините вероятно са в голямата им натовареност при работата по
проектите, които училището реализира и различните извънкласни форми на работа,
в които те се ангажират по лични или професионално наложени причини.
Ако подредим степента на удовлетвореност като
съберем процентите на напълно удовлетворените и по-скоро удовлетворените
учители се получава следната картина:
На първо място 83% са удовлетворени от
служебните отношения с директора и другия ръководен персонал, което е външен
фактор.
На второ място 81% са удовлетворени от:
- Признанието, което получават за добре
свършената работа;
- Физическите условия за работа в училище –
достатъчно пространство, модерно оборудвани кабинети, компютърни зали;
- Възможностите за самостоятелност в
педагогическата работа;
- Сигурността, че ще може да работи в това
училище толкова дълго колкото желае;
- Възможностите, които имат за развитие и
издигане
От тези фактори вътрешни са: признанието, което получават за добре свършената работа; възможностите за
самостоятелност в педагогическата работа; възможностите, които имат за развитие
и издигане.
На
трето място 76% са удовлетворени от предоставените им възможности да
използват максимално професионалните си умения и способности.
На четвърто място 70% са удовлетворени от
социалното осигуряване.
На пето място 64% са удовлетворени от:
- наличието на
предизвикателства и усещането за лични постижения при изпълнението на работата
в училище;
- предоставените
възможности за повишаване на квалификацията и за различни специализации;
- възможността да работят с колеги, с които добре си сътрудничат;
-
възможността да живеят на желаното от тях и
семейството им място, което работата им осигурява.
Два
от факторите са вътрешни – наличието на предизвикателства и усещането за
лични постижения при изпълнението на работата в училище и предоставените
възможности за повишаване на квалификацията и за различни специализации.
В заключение може да се направи следното
обобщение: Вътрешните фактори са водещи в мотивацията за работа при
изследваните учители като за 81% това са: признанието, което получават за
добре свършената работа; възможностите за самостоятелност в педагогическата
работа; възможностите, които имат за развитие и издигане; следвани за 76% от
предоставените им възможности да използват максимално професионалните си умения
и способности, и на трето място за 64% са: наличието на предизвикателства и
усещането за лични постижения при изпълнението на работата в училище и
предоставените възможности за повишаване на квалификацията и за различни
специализации.
Тези резултати подкрепят хипотезата, че водещи
в мотивационната сфера на учителите са вътрешните фактори.
Само един външен фактор свързан с качеството
на контрола от страна на ръководителя разгледан като удовлетвореност от
служебните отношения с директора и другия ръководен персонал е визиран от 83%
като значим от учителите и събира повече проценти от останалите. Тук можем да
отбележим, че за учителите добрата комуникация с образователните мениджъри на
училището е оценена като базисна предпоставка за провеждане на ефективен
образователно-възпитателен процес с ученическата общност.
Самооценката, която беше обект на проучване във втората
част на въпросника, според нас е свързана не само с отношението към себе си, но
и към работата, която вършиш и удовлетвореността от нея.
С твърдението „Чувствам, че съм стойностен човек поне
толкова, колкото и другите“ са напълно съгласни 63%, съгласни 36% и
несъгласен е само 1 един учител от групата на изследваните. Почти 100% от
учителите имат висока и според тях сравнима с другите хора самооценка.
С твърдението „В крайна сметка бих обобщил, че съм неудачник“ напълно несъгласни са 58%, несъгласни са 35%, съгласни 4% и напълно
съгласни 3%. Това твърдение е зададено в негативна посока и отговорите
показват, че за неудачници се смятат 7%, а останалите 93% не се определят като
такива, а като успели хора.
С твърдението „Чувствам, че имам редица хубави качества“ 46%
са напълно съгласни, 53% – съгласни и 1 само един е несъгласен. Отново както
при първото твърдение само един учител има ниска самооценка, докато останалите
гледат позитивно на своите личностни и професионални качества.
С твърдението „Имам достатъчно способности да правя нещата толкова добре, колкото
повечето от останалите хора“ 55% са напълно съгласни, 41% са съгласни и
4% са несъгласни. 96% оценяват високо своите способности да работят добре.
С твърдението „Чувствам, че имам много неща, с
които се гордея“ 36% са напълно съгласни, 58% – съгласни и 6% са несъгласни. Общия процент на съгласие е 94% и отново се
демонстрира високо самочувствие като основание за висока самооценка и гордост.
С твърдението „Имам общо положително отношение към себе си“ 43% са напълно съгласни, 47% са
съгласни и 10% са несъгласни. 90% имат положително отношение към себе си,
а останалите 10% не се харесват поради причини, които трябва да се проучат
допълнително.
С твърдението „Като цяло съм удовлетворен от себе си“
25% са напълно съгласни, 59% са съгласни, 15 % са несъгласни и един напълно
несъгласен. 74% са удовлетворени от собствените си постижения. Това
най-вероятно са онези учители, които са удовлетворени от възможностите, които
имат за развитие и издигане (81%) и от предоставените им
възможности да използват максимално професионалните си умения и способности
(76%) от въпросника за мотивация и трудова удовлетвореност по Хърцбърг.
С твърдението „Бих желал повече да се уважавам“ 21% са напълно
съгласни, 54% са съгласни и 17% са несъгласни и 8% напълно несъгласни. 75%,
което е три четвърти от учителите смятат, че има какво още да направят, за да
повишат своето самоуважение. На фона на високите проценти удовлетвореност от
себе си (74%), общото положително отношение при 90% от тях и 94%, които са
убедени, че има с какво да се гордеят резултатите от изразеното отношение
спрямо това твърдение будят тревога. Моралните принципи и качества на учителите
са безспорно водещи в тяхната ценностна ориентация. Наред с удовлетвореността
от признателността за добре свършената работа, която е много важна за
учителите, уважението което те получават от своите ученици и от обществото като
цяло, тяхното самоуважение се оказва другото много значимо субективно
преживяване за тях.
С твърдението „Определено понякога се чувствам безполезен“ 3%
са напълно съгласни, 23% са съгласни, 46% са несъгласни и 28% са напълно
несъгласни. 74% не се чувстват безполезни и това би могло да означава, че са
осмислили своята работа и виждат резултатите от нея в позитивна светлина.
Останалите 26%, което е повече от една четвърт понякога се чувстват безполезни.
Това е резултат, който трябва да се анализира едва след като се изяснят
причините за появата на това чувство. Добре известен факт, е че понякога
учителите биват включвани в дейности, които не са пряко обвързани с
педагогическа работа и е възможно да се имат предвид именно те, но е възможно
чувството за безполезност да е породено и от други причини, фактори или обстоятелства.
С твърдението „Понякога мисля, че въобще не съм добър“ 1%
един е напълно съгласен, 17% са съгласни, 52% са несъгласни и 30 % напълно
несъгласни. 82% са несъгласните с временното субективно състояние на
несигурност относно собствената самоценност. 18% са сериозен брой учители с
нестабилна самооценка и поддаващи се на колебания.
В обобщение на резултатите относно
самооценката на учителите от извадката може да се направят следните общи
изводи:
1.
учителите като цяло имат позитивна самооценка и високо самочувствие:
- 99% твърдят, че се чувстват стойностни хора поне толкова, колкото и
другите и че имат редица хубави качества;
- 96% смятат, че са достатъчно способни да правят нещата толкова добре,
колкото повечето от останалите хора;
- 94% смятат, че имат с какво да се гордеят;
- 93% се определят като успели хора;
- 90% имат положително отношение към себе си;
- 74% са удовлетворени от себе си;
2. учителите имат нужда от подкрепа за тяхното професионално и
личностно развитие:
- 75% биха желали повече да се уважават;
- за съжаление 26% на моменти се чувстват безполезни;
- а 18% си мислят, че не са толкова добри.
Заключение
Получените резултати от
математико-статистическата обработка и техния качествен педагогически анализ
показват, че като цяло учителите имат висока самооценка и са водени от вътрешни
мотивационни фактори. Емпиричните данни дават основание да се твърди, че
хипотезата е доказана за изследваните лица. Като отчитаме спецификата на
конкретното училище не бихме могли да претендираме за съвпадение на резултатите,
ако изследването се направи с друга група учители или пък че те са
репрезантативни за подобни училища от страната. От друга страна не можем да не
отбележим, че тези резултати разрушават няколко мита – за ниското самочувствие
на учителите, за многото свободно време, с което те разполагат, за значимостта
на желанието за професионално развитие. Специално внимание заслужава и поставянето
на удовлетвереността от признанието за положените усилия на едно от първите
места като водещ мотивационен фактор.
Библиография:
1. Паунов, М. Мотивация за добрите резултати и
лоялността на хората, с които работим. С., 2001
2. Паунов, М. Трудова мотивация. С., 2009
3. Тоцева, Я. Мотивацията на учителите за работа
в мултикултурна среда. В сб.: Мотивацията в работата на учителите, Варна, 2013,
стр. 65-77
Няма коментари:
Публикуване на коментар