вторник, 2 август 2016 г.

ИНОВАЦИИТЕ В НОВИЯ ЗАКОН ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ



Вчера влезе в сила новият Закон за предучилищното и училищното образование, а аз подготвих и представих този текст в секция "Иновации в образованието" на Шестата международна научна конференция "Образование, наука, иновации" на 11 юни в Европейския политехнически университет. 
Понеже считам темата за актуална, а до излизането на сборника с доклади  има време реших да го публикувам тук.


Въведение Нормативната уредба, свързана със средното образование у нас след промяната, резултат от демократизацията на обществения живот, се обновява, допълва, обогатява, но и променя твърде често. Това ни дава основания да приемем, че тя се  намира в непрекъсната динамика, която понякога затруднява образователните администратори и най-вече директорите, които осъществяват на практика политиките в хода на училищния мениджмънт.Приетият през 1991г. Закон за народната просвета до 2015г. е претърпял близо 30 изменения и допълнения [1], което означава по формален признак, че е променян или допълван всяка година. Правилникът за неговото приложение, приет 8 години по-късно, и излезлият през същата 1999г. Закон за степента, общообразователния минимум и учебния план също търпят многократни промени, които влияят както върху управлението на системата, а така и върху организацията и функционирането на пряката учебно-възпитателна работа в училище. Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015), приета от Народното събрание през 2006г. в рамките на отделните мерки, предвидени в нея, също наложи редица изменения и допълнения в нормативните актове.Приетият от Народното събрание на 30 септември 2015г. Закон за предучилищното и училищното образование ще влезе в сила от 1 август 2016г. и ще замени Закона за народната просвета от 1991г. Подготовката на новия Закон започна още през 2010 година, но на управляващите от ПП „ГЕРБ“ им бяха необходими пет години, за да се стигне до неговото окончателно приемане от Народното събрание.
Законът за предучилищното и училищното образование има претенцията да осигури нормативната база за провеждането на мащабни и сериозни реформи по отношение на структурата и функционирането на образователната система, но и на учебното съдържание, предвидено за изучаване.
 Основни акценти на промяната Основните цели на предучилищното и училищното образование са представени в чл. 5 от Закона. Те са:
„1. интелектуално, емоционално, социално, духовно-нравствено и физическо развитие и подкрепа на всяко дете и на всеки ученик в съответствие с възрастта, потребностите, способностите и интересите му;2. съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност;3. придобиване на компетентности, необходими за успешна личностна и професионална реализация и активен граждански живот в съвременните общности;4. придобиване на компетентности за прилагане на принципите за устойчиво развитие;5. ранно откриване на заложбите и способностите на всяко дете и ученик и насърчаване на развитието и реализацията им;6. формиране на устойчиви нагласи и мотивация за учене през целия живот;7. придобиване на компетентности за разбиране и прилагане на принципите на демокрацията и правовата държава, на човешките права и свободи, на активното и отговорното гражданско участие;8. формиране на толерантност и уважение към етническата, националната, културната, езиковата и религиозната идентичност на всеки гражданин;9. формиране на толерантност и уважение към правата на децата, учениците и хората с увреждания;10. познаване на националните, европейските и световните културни ценности и традиции;11. придобиване на компетентности за разбиране на глобални процеси, тенденции и техните взаимовръзки;12. придобиване на компетентности за разбиране и прилагане на принципите, правилата, отговорностите и правата, които произтичат от членството в Европейския съюз.“ [2, 2-3]Появата на ясно формулирани цели в този Закон е крачка напред в нормативната уредба в областта на средното образование. За сравнение можем да посочим, че в Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план са записани само основните цели на общообразователната подготовка [3, 3].
Стратегическата цел на новия Закон е повишаване на качеството на образованието и предотвратяване на ранното отпадане на учениците от училище, за които се счита, че може да се постигнат и чрез използването на различни образователни иновации. Като доказателство за това твърдение може да се посочи, че сред основните принципи в новия Закон за предучилищното и училищното образование е включен следният: „иновативност и ефективност в педагогическите практики и в организацията на образователния процес въз основа на научна обоснованост и прогнозиране на резултатите от иновациите.“ [2, 2]
 Като цяло в новия Закон са заложени редица иновативни елементи: I. Промяна в структурата на средното образование:- продължителността на основното образование се намалява от 8 на 7 години;- горната степен (IХ-ХII клас) по стария закон се разделя в два етапа, както следва: първи гимназиален – от VIII до Х клас включително, и втори гимназиален – от ХI до ХII клас включително.Намаляването на продължителността на основното образование може да се коментира доста противоречиво, защото европейските практики са по посока удължаване. Добър пример за това е Полша, която отчита подобряване на представянето на учениците в международни изследвания, което според експерти, сред които и д-р Михал Ситек – директор изследвания към Института за научноизследователска дейност в Полша, се дължи на увеличаването на продължителността на основното образование от 8 на 9 години. [виж по-подр. 7]Прагматичният аргумент за намаляването е свързан със засиления интерес на учениците след VII клас да продължат обучението си в профилирани и/или професионални гимназии, което на практика води до рязко намаляване на броя на учениците и паралелките в VIII клас в някои училища. Възниква въпросът: „Какво ще се случи с основните училища в малките населени места след влизането на Закона в сила, доколко те ще могат да се справят с намаления делегиран бюджет и дали няма да се наложи да се уволняват учители от прогимназиалния етап?“Според Закона задължителното образование е до навършването на 16 години и това означава, че учениците трябва да бъдат в училище до края на IХ или Х клас в зависимост от това дали са влезли в училище на 6 или на 7-годишна възраст. Статистическите данни от НСИ и МОН обаче показват, че значителна част от учениците от ромския етнос напускат училище още в V и VI клас. Как този процес ще се повлияе от намаляването на продължителността на основното образование предстои да видим.
 II. Вместо държавни образователни изисквания в Закона се дефинират и ще се разработят нови държавни образователни стандарти за:„1. предучилищното образование;2. усвояването на българския книжовен език;3. учебния план;4. общообразователната подготовка;5. профилираната подготовка;6. придобиването на квалификация по професия;7. приобщаващото образование;8. гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование;9. оценяването на резултатите от обучението на учениците;10. информацията и документите;11. институциите;12. физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие;13. познавателните книжки, учебниците и учебните помагала;14. статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти;15. управлението на качеството в институциите;16. инспектирането на детските градини и училищата;17. финансирането на институциите;18. нормирането и заплащането на труда;19. организацията на дейностите в училищното образование.“ [2, 8-9]            Броят им е равен на този от стария Закон за народната просвета, но съдържателно те се различават доста сериозно. Държавните образователни стандарти се разработват от експертни групи и ще се приемат с отделни наредби. Те следва да определят рамките за постигането на целите и очакваните резултати. Де факто стандартите ще определят нормите и ще регламентират промяната в съдържателен план. Те ще се приемат с наредби и ще станат изключително важна част от нормативната уредба. Те ще имат задължителен характер, оперативно ще подпомагат работата в училище и ще бъдат норма, от удовлетворяването на която ще се съди за качеството на обучението.    III. Създават се Центрове за подкрепа за личностно развитие, които са нова „институция в системата на предучилищното и училищното образование, в която се организират дейности, подкрепящи приобщаването, обучението и възпитанието на децата и учениците, както и дейности за развитие на техните интереси и способности.“ [2, 10-11; 18-19]. В такива Центрове ще се трансформират извънучилищните учреждения като центрове за работа с деца, ресурсни центрове, ученически спортни школи и др. Центровете за подкрепа за личностно развитие ще бъдат мястото, в което ще се организират извънучилищни дейности в областта както на развитието на общите интелектуални и специалните способности на даровити деца, така също и на деца и ученици със специфични образователни трудности, затруднена социална интеграция и други дефицити. IV. За първи път в български закон се дефинират иновативни училища и се разработва механизъм за тяхното функциониране и оценяване. В новия Закон за предучилищното и училищното образование се появява термина „иновации“ и се регламентира функционирането на иновативни училища, които са дефинирани като „училища, които постигат подобряване на качеството на образованието, като:
1. разработват и въвеждат иновативни елементи по отношение на организацията и/или съдържанието на обучението;2. организират по нов или усъвършенстван начин управлението, обучението и учебната среда;3. използват нови методи на преподаване;4. разработват по нов начин учебно съдържание, учебни програми и учебни планове.“ [2, 14]В Закона се определят и критерии за определянето на училищата като иновативни в съответствие с изискванията на Закона. Те се „уреждат в държавния образователен стандарт за учебния план, държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка, държавния образователен стандарт за организацията на дейностите в училищното образование и в държавния образователен стандарт за институциите.“ [2, 14].От текста става ясно, че иновациите се свързат с:- промени в организацията и управлението;- използването на нови методи и технологии в обучението;- промяна в документите и- самото образователно съдържание. Процедурата за кандидатстване за статут за иновативно училище ще бъде разписана в стандарта и само бъдещето ще покаже колко ефективен е този подход за стимулиране на училищни иновации. V. „Според съдържанието си училищната подготовка е общообразователна, разширена, профилирана, професионална и допълнителна. В специализираните училища се осигурява и придобиването на специализирана подготовка“ [2, 26], докато в стария Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план според съдържанието си подготовката се разделяше на три вида: задължителна, задължителноизбираема и свободноизбираема [3, 4]. В раздел 2 на глава шеста на новия Закон за предучилищното и училищното образование подробно е разписано какво се разбира под различните видове подготовка и как се придобива тя.
В текстовете могат да се открият възможности училищата да предлагат в учебните си планове разнообразни учебни предмети и дейности в отговор на заявения интерес от страна на учениците и техните родители и в синхон с възможностите на учителския персонал. VI. В новия Закон за предучилищното и училищното образование структурата на учебния план обхваща три раздела:1. раздел А – задължителни учебни часове;2. раздел Б – избираеми учебни часове;3. раздел В – факултативни учебни часове. [2, 31].
В Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план в структурата на учебния план се включваше: задължителна, задължителноизбираема и свободноизбираема подготовка. [3, 4].
Нов момент е появата на т.н. „факултативни учебни часове“, в които ще се осъществява обучение за придобиване на допълнителната подготовка. VII. В раздел втори на глава девета се предлага нормативната база за конструиране на нов модел за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците, като на институциите в системата на предучилищното и училищното образование се вменява задължението самостоятелно да „разработват и прилагат цялостни политики за:1. подкрепа за личностно развитие на детето и ученика;2. изграждане на позитивен организационен климат;3. утвърждаване на позитивна дисциплина;4. развитие на училищната общност.“ [2, 64]
    Възможността за формиране на училищни политики за поддържане на позитивен климат в хода на развитието на училищната общност и утвърждаване на правила за дисциплиниране с положителни стимули ще създаде благоприятни предпоставки за личностно развитие на подрастващите. Специално внимание при разработването на тези училищни политики би следвало да се отдели на вътрешните комуникации между участниците в образователно-възпитателния процес. [виж по подр. 5, 106-116 и 141-170] VIII. Разработва се нов модел за организиране и реализиране на квалификационната дейност на педагогическите специалисти чрез система от квалификационни кредити и „постигнатите компетентности се отразяват в професионално портфолио на педагогическия специалист“. [2, 85]Законът предвижда създаване на механизъм за перманентна квалификация на педагогическите специалисти с минимум от 16 академични часа годишно. Обучителните организации, които ще осъществяват дейности в тази посока, ще трябва да получат одобрение на програмите си за обучение за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти. Министърът на образованието и науката ще организира създаването и поддържането на информационен регистър на одобрените програми, който ще се актуализира два пъти в рамките на една календарна година. IX. Въвежда се нов модел за атестиране на учителите и другите педагогически специалисти. На всеки четири години учителите ще бъдат атестирани и от получената оценка ще зависи кариерното развитие, включването във форми за професионална квалфикация и финасовото стимулиране. При две последователни неуспешни атестации учителят ще бъде уволнен. X. Създава се нова институция: Национален инспекторат по образованието, с подразделения – Регионални управления на образованието, които ще осъществяват методическа подкрепа за изпълнението на насоките на Националния инспекторат. Те ще бъдат „териториални администрации към министъра на образованието и науката за управление и контрол на системата на предучилищното и училищното образование“ [2, 93],  които ще „осъществяват и методическа подкрепа на детските градини, училищата, регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование и центровете за подкрепа за личностно развитие в съответната област.“ [2, 93] Сега действащите Регионални инспекторати по образованието ще се преструктурират в Регионални управления на образованието, но над тях ще стои Националният инспекторат, а не дирекция в Министерството на образованието и науката, както е понастоящем.
 XI. Нов момент е включването на външни експерти в работата на Националния инспекторат по образованието [2, 102], които следва да отговарят на редица изисквания и да са преминали обучение в него.
 XII. В новия Закон: „С цел създаване на условия за активни и демократично функциониращи общности към всяка детска градина и всяко училище се създава обществен съвет.“ [2, 98] Той ще бъде „орган за подпомагане на развитието на детската градина и училището и за граждански контрол на управлението им.“ [2, 98] В него ще участват: „един представител на финансиращия орган и най-малко трима представители на родителите на деца и ученици от съответната институция. В състава на обществения съвет на училище, което извършва обучение за придобиване на професионална квалификация, се включва и представител на работодателите.“ [2, 98]
„Общественият съвет в детската градина и училището:1. одобрява стратегията за развитие на детската градина или училището и приема ежегодния отчет на директора за изпълнението ѝ;2. участва в работата на педагогическия съвет при обсъждането на програмите по чл. 263, ал. 1, т. 8 и 9 и при обсъждане на избора на ученически униформи;3. предлага политики и мерки за подобряване качеството на образователния процес въз основа на резултатите от самооценката на институцията, външното оценяване – за училищата, и инспектирането на детската градина или училището;4. дава становище за разпределението на бюджета по дейности и размера на капиталовите разходи, както и за отчета за изпълнението му – за институциите на делегиран бюджет и за частните детски градини и частните училища, които получават средства от държавния бюджет;5. съгласува предложението на директора за разпределение на средствата от установеното към края на предходната година превишение на постъпленията над плащанията по бюджета на училището или детската градина; 6. съгласува училищния учебен план;7. участва с представители в комисиите за атестиране на директорите при условията и по реда на държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти;8. съгласува избора от учителите в училището по чл. 164, ал. 2 на учебниците и учебните комплекти;9. сигнализира компетентните органи, когато при осъществяване на дейността си констатира нарушения на нормативните актове;10. дава становище по училищния план-прием по чл. 143, ал. 1;11. участва в създаването и приемането на етичен кодекс на училищната общност.“ [2, 99-100]
    Паралелно с обществените съвети Законът предвижда и възможността за създаване и функциониране на настоятелства, които са „юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност и организират дейността си при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и в съответствие с разпоредбите на този закон, на устава или на учредителния си акт.“ [2, 116]
„За постигане на целите си настоятелствата:1. съдействат за осигуряване на допълнителни финансови и материални средства за детската градина, училището или центъра за подкрепа за личностно развитие и контролират целесъобразното им разходване;2. подпомагат изграждането и поддържането на материално-техническата база на детската градина, училището или центъра за подкрепа за личностно развитие;3. съдействат при организиране на ученическото хранене, за осигуряване на транспорт и при решаването на други социално-битови проблеми на децата, учениците, учителите от училището, детската градина или центъра за подкрепа за личностно развитие;4. съдействат за реализирането на програми по проблемите на децата и учениците, за заниманията по интереси, организирания отдих, туризъм и спорт с децата и учениците;5. организират и подпомагат обучения на родителите по въпросите на възпитанието и развитието на техните деца;6. организират обществеността за подпомагане на детската градина, училището или центъра за подкрепа за личностно развитие;7. сигнализират компетентните органи при извършени нарушения в системата на предучилищното и училищното образование.“ [2, 116-117]Въпреки че Законът разписва правомощията на обществените съвети и училищните настоятелства, практиката ще покаже доколко те ще могат ефективно да синхронизират усилията си по посока подпомагане на работата на образователните институции. XIII. С цел управление на качеството се въвеждат нови процедури по оценяване и самооценяване. В Закона е записано, че самооценяването „е насочено към изготвяне на вътрешна оценка на качеството на предоставяното образование чрез дейности, процедури и критерии, определени от детската градина или училището.“ [2, 100] Оценяването ще се извършва чрез самооценяване и инспектиране, като второто ще се осъществява от Националния инспекторат по образованието. На всеки пет години ще се извършва поне по една инспекция на всяка детска градина и всяко училище. [2, 101] Какви ще бъдат критериите за самооценка и външна оценка предстои да разберем след приемането на съответния стандарт.
 XIV. Създава се „публичен регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, в който се вписват:1. държавните детски градини, държавните и общинските училища – въз основа на заповедта за тяхното откриване, преобразуване, промени и закриване;2. духовните училища – въз основа на решението на Министерския съвет за тяхното откриване, преобразуване и закриване;3. частните детски градини и училища – въз основа на разрешението за вписване, промени, заличаване и отписване, издадено от министъра на образованието и науката;4. специализираните обслужващи звена – въз основа на заповедта за тяхното откриване, преобразуване, промени и закриване;5. държавните и общинските центрове за специална образователна подкрепа – въз основа на заповедта за тяхното откриване, преобразуване, промени и закриване. [2, 132]
 Теоретични анализи на потенциала на Закона за предучилищното и училищното образование да стимулира иновации в системата на средното образование Според Г. Бижков: „В нейния прагматичен смисъл иновацията представлява изменение на дадено съществуващо положение в определена област с нещо ново, което отговаря по-добре на новите потребности и изисквания.” [4, 211]Той разграничава три основни стратегии в образователните иновации:1. политико-административна;2. стратегия, свързана с изменение на учителите и другите педагогически кадри чрез подобряване на тяхната квалификаци;3. стратегия, свързана с разглеждане на училището като автономна организация, която осъществява иновация – т.н. организационна стратегия. [4, 212]
В анализираната от нас ситуация е приложена първата стратегия – политико-административната, защото става въпрос за приемането на Закона за предучилищното и училищното образование. В самия Закон е заложено прилагането на другите две стратегии:- за промяна на педагогическия персонал чрез промяна на модела на квалификация, атестиране и кариерно израстване- за увеличаване на училищната автономия.От друга страна е известно, че прилагането на различни иновационни модели в образователното пространство се осъществява в три основни направления:

• В съдържанието на програмите;

• В методите, формите, ресурсите и начина на организиране на учебно-възпитателния процес;

• В управлението на педагогическите институции.
Влизането в сила на новия Закон за предучилищното и училищното образование неминуемо ще доведе до промени и в трите направления.
От особена важност е да се направи промяна в съдържанието на програмите, защото основната критика към тях е свързана с големия им обем и малкото учебно време предвидено за неговото овладяване. Това се очаква да се случи по линия на новите държавни образователни стандарти за учебно съдържание, част от които вече са приети.Промяната в технологиите би била много по-успешна, ако има свобода по отношение на организацията на учебната дейност, позволяваща разгръщане на творческата активност на учителите и учениците. Въвеждането на допълнителна подготовка във факултативните учебни часове би позволило по-голяма методическа свобода на учителите и би им дало повече време за прилагане на интерактивни и иновативни педагогически технологии, методи и техники. Подобна възможност се открива и в рамките на обучението по профилираната подготовка.
По отношение на промяната в управлението, свързана с въвеждането на иновативни училища, тя би могла да съдейства за формиране на училищни политики и педагогическа работа, стимулираща творчеството и иновациите.На равнище система новият Закон има амбицията да осъществи мащабни иновации в структурата и в съдържанието на училищното обучение и образование. Заложената в него възможност да се обособят иновативни училища е много позитивна и ще създаде предпоставки за реална промяна на училищната среда, ще стимулира училищните директори и учителите да се включат в управлението на промяната и иновациите много по-лесно ще се реализират.От друга страна е нужно да напомним, че затруднения, бариери и пречки пред иновациите в българското училище могат да се появят, ако:- иновациите се предлагат пред неподходящи хора (например директори и учители, които се съпротивляват и не са мотивирани да приемат новото);- иновациите не се разбират от образователните мениджъри, учителите и родителите;- е налица висока резистентност и консервативност към промяната, която се свързва и с етнокултурните особености на българите, чията култура по измеренията на Х. Хофстеде е със силно избягване на различията.На равнище училище успехът на иновациите е силно зависим от директора. Той има ключова роля. Неговият мениджърски стил и стратегия са основните променливи, които предопределят отношението и поведението на учителите спрямо промените и иновациите.Общинските и държавните училища имат свободата да променят начина на преподаване и частично образователната среда, но се нуждаят от финансов ресурс, който най-често получават по пътя на проектната дейност. Партньорството по проекти с неправителствени образователни организации дава стимул за промяна и въвеждане на иновации, познати и прилагани в други страни членки на Европейския съюз, но нови за България.Законът предвижда въвеждането на много иновации „отгоре“, а при този подход трудности и бариери могат да се появят и когато:
- иновациите не са обвързани със стратегията на училището;- не се отнасят до решаването на проблеми на училището;- има ограничения в училищната организация;- няма съответната култура на училището.На равнище класна стая учителят има свободата на избира методите и техниките на работа. Практиката показва, че учителите-новатори експериментират преди всичко с въвеждането на нови интерактивни технологии и нови мултимедийни продукти.Иновацията „отгоре“ да се инициира създаването на иновативни училища неминуемо ще доведе до реализиране на иновации „отдолу“. При тях обаче се появяват редица затруднения, свързани с липсата на добра материална база или липсата на мотивация за промяна в голяма част от учителите. Подобно становище споделя и Н. Филипова, според която: „Немалка част от училищните ръководители се затрудняват да поощряват иновационната активност на подчинените си, да организират и внедряват новостите, както и да стимулират иновационните прояви (...) До голяма степен педагогическите иновации се ограничават до това да обучават педагозите да работят по нов начин.  Не се обръща обаче сериозно внимание на ефективността от тези нововъведения – т.е. при какви обстоятелства и условия те ще бъдат ефективни, за да бъдат разработени подходящи за тези условия технологии.“ [6, 4] Обобщения и изводи: Иновационните промени в образованието имат свои параметри според: темпа на промяната; целта, която се преследва; чувствата, които предизвикват; източника на промени; обема и полето на действие; степента на обмисляне и планиране на идеята.Както вече споменахме в началото на този текст, за реформа и промяна се говори на всеки четири години, а целта е относително константна – подобряване на достъпа до образование и повишване на неговото качество. За съжаление чувствата, които предизвикват тези опити за промяна, са доста противоречиви и в по-голямата си част негативни, защото учителите и директорите се страхуват от всяка промяна и нововъведение, водени от презумпцията, че те няма да доведят до положителни резултати, а по-скоро ще ги затруднят или поставят в неизгодно положение.Източникът на промени е ръководството на образователното министерство, което определя и обема, и полето на действие. Степента на обмисляне и планиране на идеята отново е в периметъра на действие на същия орган за управление. Тези характеристики ясно очертават трудностите за реализиране на иновационни промени в българската образователна система предвид силната централизация в управлението ѝ и сковаността на нормативната уредба.За постигането на тези цели е необходим нов мениджмънт на педагогическите иновации, който предполага:

• разделение на труда между преподавателите;

• обединяване на преподавателите с други специалисти в екипи за разработване и представяне на учебни курсове;

• мониторинг на ефективността на преподавателската дейност и коригиране на организацията на педагогическия процес. Основните изводи са, че:
- като цяло училищата в България изостават от средно европейското равнище по отношение на педагогическите иновации. Те имат относително добра материална база, която позволява използването на модерни компютърни технологии, с които основно се свързат иновациите в образованието, но им липсва мотивация и външна подкрепа;- към настоящето има инициативи, които оценяват постиженията на отделни учители, но не и на училищата, които работят иновативно;- иновациите „отдолу (резултат от работата на един или няколко учители и/или директор) се приемат с по-голямо разбиране от страна на останалите членове на учителската общност;- иновациите „отгоре“ (от страна на Министерството на образованието) срещат по-голяма съпротива;- технологичните иновации преобладават за сметка на структурните и организационните;- към настоящето няма национална система за оценяване на постиженията на училищата в областта на иновациите, но се очаква след приемането на стандартите, записани в новия закон, да се разработят и такива критерии.

Литература:

1.    Закон за народната просвета. Обн., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г., изм., бр. 90 от 24.10.1996 г., изм. и доп., бр. 36 от 31.03.1998 г., доп., бр. 124 от 27.10.1998 г., изм., бр. 153 от 23.12.1998 г., в сила от 1.01.1999 г., бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 27.07.1999 г., бр. 68 от 30.07.1999 г., изм. и доп., бр. 90 от 24.09.2002 г., в сила от 24.09.2002 г., бр. 95 от 8.10.2002 г., в сила от 8.10.2002 г., бр. 29 от 31.03.2003 г., в сила от 31.03.2003 г., изм., бр. 71 от 12.08.2003 г., доп., бр. 86 от 30.09.2003 г., в сила от 1.01.2004 г., бр. 114 от 30.12.2003 г., изм. и доп., бр. 40 от 14.05.2004 г., изм., бр. 28 от 1.04.2005 г., в сила от 1.04.2005 г., бр. 94 от 25.11.2005 г., в сила от 25.11.2005 г., бр. 103 от 23.12.2005 г., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм. и доп., бр. 41 от 19.05.2006 г., бр. 105 от 22.12.2006 г., изм., бр. 113 от 28.12.2007 г., в сила от 1.01.2008 г., изм. и доп., бр. 50 от 30.05.2008 г., доп., бр. 35 от 12.05.2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм., бр. 36 от 15.05.2009 г., в сила от учебната 2009 - 2010 г., бр. 74 от 15.09.2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. и доп., бр. 50 от 2.07.2010 г., бр. 78 от 5.10.2010 г., в сила от 5.10.2010 г., доп., бр. 9 от 28.01.2011 г., изм., бр. 23 от 22.03.2011 г., в сила от 22.03.2011 г., изм. и доп., бр. 99 от 16.12.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., бр. 102 от 21.12.2012 г., в сила от 1.01.2013 г., изм., бр. 68 от 2.08.2013 г., в сила от 2.08.2013 г., доп., бр. 84 от 27.09.2013 г., в сила от 27.09.2013 г., изм. и доп., бр. 109 от 20.12.2013 г., в сила от 1.01.2014 г., доп., бр. 61 от 25.07.2014 г., отм., бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г., доп., бр. 80 от 16.10.2015 г., в сила от 16.10.2015 г.
2.    Закон за предучилищното и училищното образование. Обн., ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г.
3.    Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план. Обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 27.07.1999 г., изм. и доп., бр. 90 от 24.09.2002 г., в сила от 24.09.2002 г., бр. 95 от 8.10.2002 г., в сила от 8.10.2002 г., бр. 29 от 31.03.2003 г., в сила от 31.03.2003 г., бр. 40 от 14.05.2004 г., бр. 41 от 19.05.2006 г., бр. 105 от 22.12.2006 г., бр. 50 от 30.05.2008 г., доп., бр. 36 от 15.05.2009 г., изм., бр. 74 от 15.09.2009 г., в сила от 15.09.2009 г., бр. 68 от 2.08.2013 г., в сила от 2.08.2013 г., доп., бр. 61 от 25.07.2014 г., отм. бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г.
4.    Бижков, Г., Реформаторска педагогика. История и съвременност. ІІ прераб. и допълн. изд.,Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, София, 2001
5.    Тоцева, Я. Управление на комуникациите в образованието. Изд. „Фабер“, Велико Търново, 2015
6.    Филипова, Н. Образователна администрация и управление на образованието – традиции и иновации. В: Съвременното образование – мисия и визия. Унив. изд. „Неофит Рилски”, Благоевград, 2010
7.    Sitek, Michał. Changes in education and teacher profession in Poland. http://zaednovchas.bg/wp-content/uploads/2015/10/Michal-Sitek-Changes-in-education-and-teacher-profession-in-Poland-Presentation.pdf

Няма коментари: