събота, 7 юли 2018 г.

Образователни политики и иновации в българското училище


Този текст е представен като основен доклад на XIV МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ "СЪВРЕМЕННАТА НАУКА, БИЗНЕСЪТ И ОБРАЗОВАНИЕТО", организирана от ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО МЕНИДЖМЪНТ – ВАРНА и РЕГИОНАЛЕН АКАДЕМИЧЕН ЦЕНТЪР НА БАН - ДОБРИЧ, която се проведе на 3 и 4 юли 2018г.

Публикуван е в ГОДИШНИК НА ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО МЕНИДЖМЪНТ. ТОМ XI, XIV МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ "СЪВРЕМЕННАТА НАУКА, БИЗНЕСЪТ И ОБРАЗОВАНИЕТО", изд. ВУМ, ISSN 2367-7368, Варна, 2018, стр. 8-23


ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОЛИТИКИ И ИНОВАЦИИ В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ

Резюме: В доклада се представят проблемите на образователните политики, свързани с образователните иновации в средното училище. Прави се кратък ретроспективен преглед на образователните политики и нормативните документи като част от тях за периода от 1991 г., когато се приема нов Закон за народната просвета до лятото на 2018 г. Фокусът е върху предпоставките за осъществяване на иновации на училищно ниво и възможните затруднения при тяхната реализация.

Ключови думи: образователна политика, образоватеилни иновации, промяна, реформа, иновативни училища
          
             POLICIES AND INNOVATIONS IN BULGARIAN SCHOOL

Abstract:The report presents the problems of educational policies related to educational innovations in the secondary school. A brief retrospective review for the period from 1991 when a new Education Act was adopted to the summer of 2018 on educational policies and regulations which are part of them was made. The focus is on the prerequisites for innovation at school level and possible difficulties in their realization
Key words:educational policy, educational innovations, change, reform, innovative schools

ВЪВЕДЕНИЕ

Българското образование през последните три десетилетия след 1989 г. преминава през различни промени, които са резултат от обществени, политически, социални, културни, икономически и други фактори. То се намира в непрекъснати реформи, предизвикани от различните образователни политики, които са се прилагали както на ниво средно, а така също и на ниво висше образование.
В настоящия текст вниманието се насочва към динамичните промени в нормативната уредба в областта на образователното законодателство в сферата на средното образование и тяхното отражение върху образователната практика.
Ще изходим от предпоставката, че образователната политика се реализира чрез създаване на законови предпоставки за промяна, защото тя включва ценности и стратегически намерения, но също така тя може да се разглежда и като процес, и като продукт.
Според Г. Цоков като по-важни характеристики на образователната политика могат да се изведат следните:
„- Образователната политика е публична политика в сферата на образованието. От тази гледна точка, тя е една от най-важните секторни политики в конкретната страна и е дейност, насочена към формулирането на общите образователни цели и в усъвършенстване на образователната система.
- Много често (най-вече в българската и рускоезична литература) образователната политика се определя като държавна образователна политика...
- Образователната политика на съвременната държава, която има или поне се стреми да има надпартиен и общонационален характер се определя като националната образователна политика...
- Образователната политика е процес, който е насочен към бъдещето. От тази гледна точка тя е свързана с разработване на стратегии и програми, конкретни промени и реформи на образователната система.
- Различават се: образователна политика на централните власти; регионална, местна и училищна образователни политики. ...
- Образователната политика се реализира посредством механизмите на законодателната власт (приемане на училищни закони), механизмите на изпълнителната власт (постановления, наредби, общодържавни програми), а също така по пътя на въвличане в процеса на нейното осъществяване на всички заинтересовани слоеве ва обществото. В този смисъл успешната образователна политика изисква постигането на обществен консенсус по отношение на училищната образование.
- Чрез образователната политика се осигуряват условия за задоволяване на образователните интереси и потребности на гражданите и се гарантират техните образователни права и свободи.“ (Цоков, 2017 а)
Новата държавна политика, стартирала след промените от 1989г., неминуемо включва и нова образователна политика. Като неин продукт се появи приетият през 1991г. Закон за народната просвета, който регулира по нов по-демократичен начин отношенията в системата. До 2015г. той е претърпял близо 30 изменения и допълнения, което означава по формален признак, че е променян или допълван всяка година. Тези промени могат да се интерпретират като резултат на желание да се оптимизира управлението на системата, но и като продукт на неясна и често променяна образователна политика. В този Закон няма текстове свързани с образователни иновации.
През 2006 г. Народното събрание приема Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка за периода 2006-2015, която обаче не кореспондира със Закона за народната просвета. Поради липсата на промени на текстове в него или приемането на нов такъв тя не доведе до очакваната реформа в структурата на образователната система и до въвеждането на иновации. Въпреки тази неособено положителна констатация, според Х. Желязков: „В изпълнение на Националната програма за развитие на училищното образование, предучилищното възпитание и подготовка са реализирани редица дейности за усъвършенстване на системата на училищното образование в следните насоки:
1. Усъвършенстване на механизмите за финансиране.
2. В периода 2005 - 2007 г. са въведени първите компоненти на националната система за външно оценяване: национално външно оценяване на учениците от IV и V клас; държавни зрелостни изпити; тестово изпитване за прием след VII клас; оценка на езиковите умения по чужд език след VIII клас.
3. Осигуряване на безплатен достъп до учебното съдържание и осигуряване на безплатен транспорт.
4. Постигнати са значителни резултати в компютъризираното на учебните заведения и навлизане на информационните и комуникационните технологии в учебния процес.
5. Предприети са мерки за повишаване на авторитета и социалния статус на учителя: въведен е модел на диференцирано заплащане; модул за кариерно развитие на учителите; постигната е децентрализация в определянето на работните заплати; провежда се квалификация на учителите. Обаче националният и регионалните центрове за квалификация бяха закрити. Очевидна е необходимостта от национално звено, което да се заеме с тази дейност; от ноември 2006 г. стартира работата на Националния институт за обучение на директори и започна изпълнението на програма за квалификация на директорите.
6. С цел оптимизиране на училищната мрежа и изграждане на средищни и защитени училища се осъществява преструктуриране на училищната мрежа, въведен е механизъм за финансиране на средищни училища и е приета концепция за защитени училища.” (Христов, 2015)

ПОЛИТИЧЕСКИ ИНИЦИАТИВИ ПРИЛОЖЕНИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ НА НИВО СИСТЕМА

Подбор и квалификация на директори
След приемането на Закона за народната просвета директорите на училища се назначават на конкурсен принцип и в съответствие с изискванията за тази мениджърска длъжност. По този начин се насърчава прозрачността при наемане на училищните мениджъри и се поставят високи стандарти за кандидатите на ниво система. Министерството на образованието централизира конкурсите за директори, за да се постигне равнопоставеност и публичност.
Правят се опити за систематично обучение за усъвършенстване на директорите на учителите чрез създадения на 07.06.2006г. със заповед на министъра на образованието и науката Национален институт за обучение на директори в Банкя, който по-късно е преименуван в Национален център за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти.
Други добри възможности в тази посока са магистърските програми по образователен мениджмънт, които се реализират в СУ „Св. Климент Охридски“, ПУ „Паисий Хилендарски“, ШУ „Епископ Константин Преславски“, ЮЗУ „Неофит Рилски“, в които се обучават много практикуващи директори. В техните учебни планове е включена като задължителна дисциплината „Иновационен мениджмънт“.
Квалификация на учители за работа с иновативни методи и технологии
Що се отнася до повишаването на квалификацията на учители в големия проект за квалификация по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007-2013“ BG051PO001-3.1.03-0001 „Квалификация на педагогическите специалисти” беше обособена специфична квалификация за учители-творци, новатори, изполващи интерактивни и иновативни методи и технологии. 1000 учители бяха включени в това обучение и 50 иновативни добри педагогически практики през 2013г бяха публикувани в сборника: „Обучение на изявени педагогически специалисти за насърчаване и подкрепа на професионалното им развитие“.
       Изграждане на капацитет за идентифициране, насърчаване, мониторинг, пилотиране, анализ и интегриране на иновативни образователни дейности
       Добър пример в тази посока е проектът „Иновативни училища“, който стартира през 2015 г. и в него са включени първоначално девет училища от Пловдив, а след това се присъединяват още пет. Той е съвместна инициатива на Община Пловдив и фондация „Световен образователен форум България“ и има 5 годишна продължителност.
            Насърчаване на иновациите чрез проекти, финансирани от ЕС
Тази държавна политики макар и неофициално обявена позволява много образователни институции – начални, основни и средни училища, а също така и професионални гимназии да разработват и реализират проекти, в които се апробират нови интерактивни образователни технологии, най-вече в партньорство с училища от други страни членки на ЕС.
Добър пример в тази посока е и проект „Рейтинг“, който цели създаване на иновативна система за вътрешна оценка на учителите, с ясно изразена добавена стойност, който може да се види на: http://www.ratingplus.eu/index.php?page=project
Като други инициативи можем да посочим:
- практики на частни училища, които прилагат  иновативни педагогически технологии, интерактивни методи и модели за педагогическа комуникация;
- проектът на Института за прогресивно образование за изучаване на математика „Jump math”;
- проектът на фондация „Темпо“, реализиран с финансовата подкрепа на Фондация „Оук“; „Разработване на модел за училищно развитие“ в партньорство с 19. СОУ „Елин Пелин“ - София. Целта на проекта е създаването и прилагането на холистичен модел за консултиране на училища, което пряко да доведе до подобряване на учебния процес, средата и културата и до ускоряване на ученето на всеки ученик. Повече за проекта може да се види на: http://tempo.education/
- Образователен  център Exploratorium в София, в който децата учат чрез правене и преживяване;
- детски център „Монтесори“ в София и др.
       Голяма част от тази иновациите реализирани преди влизането в сила на Закона за предучилищното и училищното образование са плод на частната инициатива (частните училища, образователни центрове и занимални) и активност на отделни учители-новатори.
По инициатива на образователния портал Uchi.bg през 2014г. е организиран конкурс „Новатори в образованието“, който има за цел да отличи личностите, успешно работещи за развитието на образованието и да провокира обществения интерес към примерите за позитивна промяна в него. Кои са новаторите в образованието, подредени според мястото им в класацията, може да се види на: http://uchi.bg/?page_id=2475
Насърчаване и включване на иновативното училищно образование на училищно ниво се осъществи едва след появата на Наредба № 9 от 19.08.2016 г. за институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Обн. – ДВ, бр. 68 от 30.08.2016 г., в сила от 30.08.2016 г.

ПОЛИТИКИ, КОИТО НАСЪРЧАВАТ ИНОВАЦИИТЕ НА УЧИЛИЩНО НИВО

Могат да се идентифицират няколко устойчиви политики за насърчаване на образователните иновации, част които се реализираха и преди приемането на Закона от 2015г.
           Платформи за обмен на добри практики между преподаватели.
Най-популярните платформи за споделяне на иновативни практики у нас са:
-           http://www.etwinning.net/.
-           http://www.schooleducationgateway.eu/
-           http://start.e-edu.bg/
-           http://www.teacher.bg
-           http://bglog.net/nachobrazovanie/
Партньорство между училищата и НПО
От една страна, партньорствата между училищата и НПО са задължителни при кандидатстването в много проекти, а от друга страна, заложеното в Закона за народната просвета училищно настоятелство, което след промени в него беше необходимо да се регистрира по Закона за юридическите лица с нестопанска цел предпоставя възможността за перманентно или при поява на нужда подпомагане работата на училищните мениджъри и колективи.
Партньорство между училищата и университетите
Добър пример за партньорство между училища и университети е магистърската програма по управление на образованието. В Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ се сформираха две групи от предимно директори, но и учители от област Силистра и от град Варна. В ЮЗУ „Неофит Рилски“ имаше група от директори и учители от област Видин.
            Партньорство между училищата и частни фирми и предприятия

Добър пример за партньорство между училищата и частните фирми е сътрудничеството с Джуниър Ачийвмънт в организацията на годишния конкурс за млади предприемачи за ученици в гимназиите.
Друга успешна иновативна практика е използването на съоръженията на фирмите и заводите в различни райони на страната за провеждане на стажове и практики от професионалните гимназии.

ИНОВАТИВНИ ЕЛЕМЕНТИ В ЗАКОНА ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

В Закона за предучилищното и училищното образование, приет през 2015 година и обнародван в бр. 79 от 13.10.2015 г. в Държавен вестник, влязъл в сила от 1.08.2016 г. се появява термина „иновации“. Де факто това е първият официален държавен документ, в който не само се появява термина, но той се дефинира и се предоставят законови основания за реализация на иновации в българските училища.
Основните цели са повишаване на качеството на образованието и предотвратяване на ранното отпадане на учениците от училище, за които се счита, че може да се постигнат и чрез използването на различни образователните иновации.
Сред основните принципи в новия Закон е включен следният: „иновативност и ефективност в педагогическите практики и в организацията на образователния процес въз основа на научна обоснованост и прогнозиране на резултатите от иновациите“ (Закон, 2015) и се регламентира функционирането на иновативни училища, които са дефинирани като „училища, които постигат подобряване на качеството на образованието, като:
1. разработват и въвеждат иновативни елементи по отношение на организацията и/или съдържанието на обучението;
2. организират по нов или усъвършенстван начин управлението, обучението и учебната среда;
3. използват нови методи на преподаване;
4. разработват по нов начин учебно съдържание, учебни програми и учебни планове.“(Закон, 2015).
От текста в Закона става ясно, че иновациите се свързват с промени в организацията и управлението; използването на нови методи и технологии в обучението и промяна в документите и самото образователно съдържание.
В самият закон са заложени редица иновативни елементи:
I. Промяна в структурата на средното образование:
– продължителността на основното образование се намалява от 8 на 7 години;
- горната степен (9 -12 клас) по стария закон се разделя  в два етапа, както следва:
първи гимназиален – от VIII до Х клас включително, и втори гимназиален – от ХI до ХII клас включително.
II. Вместо държавни образователни изисквания в закона се дефинират и ще се разработят нови държавни образователни стандарти за:
„1. предучилищното образование;
2. усвояването на българския книжовен език;
3. учебния план;
4. общообразователната подготовка;
5. профилираната подготовка;
6. придобиването на квалификация по професия;
7. приобщаващото образование;
8. гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование;
9. оценяването на резултатите от обучението на учениците;
10. информацията и документите;
11. институциите;
12. физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие;
13. познавателните книжки, учебниците и учебните помагала;
14. статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти;
15. управлението на качеството в институциите;
16. инспектирането на детските градини и училищата;
17. финансирането на институциите;
18. нормирането и заплащането на труда;
19. организацията на дейностите в училищното образование.“ (Закон, 2015)
III. Създават се Центрове за подкрепа за личностно развитие, които са нова „институция в системата на предучилищното и училищното образование, в която се организират дейности, подкрепящи приобщаването, обучението и възпитанието на децата и учениците, както и дейности за развитие на техните интереси и способности.“
IV. За първи пък в български закон се дефинират иновативни училища и се разработва механизъм за тяхното функциониране и оценяване.
V. „Според съдържанието си училищната подготовка е общообразователна, разширена, профилирана, професионална и допълнителна. В специализираните училища се осигурява и придобиването на специализирана подготовка“ (Закон, 2015), докато в стария Закон според съдържанието подготовката се разделяше на три вида: задължителна, задължително-избираема и свободно избираема.
VI. Структурата на учебния план обхваща три раздела:
1. раздел А – задължителни учебни часове;
2. раздел Б – избираеми учебни часове;
3. раздел В – факултативни учебни часове.
VII. Разработва се нов модел за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците като на институциите в системата на предучилищното и училищното образование се вменява задължението самостоятелно да „разработват и прилагат цялостни политики за:
1. подкрепа за личностно развитие на детето и ученика;
2. изграждане на позитивен организационен климат;
3. утвърждаване на позитивна дисциплина;
4. развитие на училищната общност.“ (Закон, 2015)
VIII. Разработва се нов модел за организиране и реализиране на квалификационната дейност на педагогическите специалисти чрез система от квалификационни кредити.
IX. Въвежда се нов модел за атестиране на учителите и другите педагогически специалисти.
X. Създава се нова институция: Национален инспекторат по образованието, който ще има свои подразделения – Регионалните управления на образованието, които ще осъществяват методическа подкрепа за изпълнението на насоките на Националния инспекторат. Нов момент е включването на външни експерти в работата на Националния инспекторат по образованието.
XI. В новия закон: „С цел създаване на условия за активни и демократично функциониращи общности към всяка детска градина и всяко училище се създава обществен съвет.“ Той ще бъда „орган за подпомагане на развитието на детската градина и училището и за граждански контрол на управлението им.“ В него ще участват: „един представител на финансиращия орган и най-малко трима представители на родителите на деца и ученици от съответната институция. В състава на обществения съвет на училище, което извършва обучение за придобиване на професионална квалификация, се включва и представител на работодателите.“(Закон, 2015)
XII. За управление на качеството се въвежда самооценяване, което „е насочено към изготвяне на вътрешна оценка на качеството на предоставяното образование чрез дейности, процедури и критерии, определени от детската градина или училището,“ паралелно с което ще се осъществява и оценяването от Националния инспекторат по образованието.
XIII. Създава се публичен регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование.
            Тези промени дават основание да се направи изводът, че Законът за предучилищното и училищното образование провежда нова образователна политика, която насърчава по-голяма автономия, променя структурата на системата на средното образование и неговото съдържание и не на последно място – включване на иновативното училищно образование на системно ниво.
Този закон е първият нормативен документ, в който се дефинират иновативни училища и се дава зелена светлина за разработване на подзаконови нормативни документи, които да разпишат тяхното функциониране.
           
ПОЛИТИКА ОТНОСНО ОСНОВНИТЕ ПАРАМЕТРИ НА ИНОВАЦИИТЕ В УЧИЛИЩЕ

Според нормативната уредба, иновативни училища са модел за изграждане на нова образователна парадигма, чрез която учениците ще подобрят образователните си постижения, ще повишат критичното мислене и творчество чрез иновативни модели на училищно лидерство, образователна организация и процеси, и методи на обучение.
Наредба № 9 от 19.08.2016 г. за институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Обн. в ДВ, бр. 68 от 30.08.2016 г., в сила от 30.08.2016 г. е издадена от министъра на образованието и науката. Тя в най-пълна степен разработва основните параметри на иновациите в училище.
В Наредбата няколко члена са отделени за иновативните училища.
Според „Чл. 70. (1) Неспециализираните държавни, общински и частни училища могат да бъдат определяни за иновативни училища.
(2) За иновативни се определят училищата, които извършват целенасочена, планирана и контролирана промяна, чрез въвеждане на иновативни практики, с които се решават организационни и съдържателни проблеми в образователния процес.
(3) Иновацията в училище е крайният резултат от иновационната дейност, получила реализация във вид на нов образователен продукт или усъвършенстван процес, използван в практическата дейност.
(4) Иновативните училища са училища, които постигат подобряване на качеството на образованието, като:
1. разработват и въвеждат иновативни елементи по отношение на организацията и/или съдържанието на обучението;
2. организират по нов или усъвършенстван начин управлението, обучението и образователната среда;
3. използват нови методи на преподаване;
4. разработват по нов начин учебно съдържание, учебни програми и учебни планове.“ (Наредба №9, 2016)
От научна гледна точка е важно да се анализира разбирането за иновацията като „целенасочена, планирана и контролирана промяна, чрез въвеждане на иновативни практики, с които се решават организационни и съдържателни проблеми в образователния процес“ (Наредба №9, 2016). Според нас: „Иновацията не е просто промяна. Тя е промяна – нововъведение. Това означава, че не е достатъчно да премахнеш нещо, за да има иновация. Необходимо е да приложиш нов способ, нов метод, нови правила, или ново техническо средство, за да може да се каже, че е налице иновация. Иновацията може да бъде продукт, процес, позиция или парадигма. Иновацията е целенасочена, планирана и контролирана промяна, чрез която се решават организационни и съдържателни проблеми в различни области на човешката практика, а чрез педагогическата иновация се решават организационни и съдържателни проблеми на образованието в една определена образователна област (отделна занималня, детска градина, класна стая, училище, образователен регион, образователна система).“ (Тоцева, 2012: 6).
От друга страна, следва да отчетем, че иновационните промени в образованието имат свои параметри според: темпа на промяната; целта, която се преследва; чувствата, които предизвикват; източника на промени; обема и полето на действие; степента на обмисляне и планиране на идеята. Без да продължаваме научния анализ, който е представен в други публикация на автора и като отчетем приноса на редица български автори като Г. Бижков, П. Балкански, Пл. Радев, Н. Филипова, Г. Цоков, Ант. Кръстева, Д. Господинов и др., можем да направим извода, че законодателят е взел под внимание базисните теоретични постановки, които са свързани със същността и основните характеристики на образователните иновации.
Иновацията според Наредбата цели подобряване на качеството чрез дейности в четири посоки:
1. Разработване и въвеждане на иновативни елементи по отношение на организацията и/или съдържанието на обучението, което на практика са две различни неща, защото промяната на организацията на работата може да се свърже с промяна в учебното съдържание, но може и да не се свърже, може да се промени само едното или само и другото или и двете. Тук са възможни четири различни комбинации, от които училищиата биха могли да се възползват;
2. Организирането по нов или усъвършенстван начин на управлението, обучението и образователната среда от своя страна дава три различни възможности – да се промени модела на вътрешноучилищния мениджмънт, да се промени технологията на обучението и да се реорганизира образователната среда, в която ще се възпитават и обучават учениците. И в тази посока е възможно иновацията да включи комбинация от трите или да се направят само една или две промени. Това дава и една нова възможност за иновационно управление на училищата т.е. за въвеждане на нов модел на мениджмънт на училищната общност.
Не по-маловажна е възможността за насърчаване и интегриране на иновациите в класната стая. На ниво класна стая под иновативни педагогически подходи учителите у нас разбират преди всичко използването на информационните и комуникационните технологии в образователния процес. Затрудненията в тази област се свързват с липсата на добра материална база или липсата на мотивация за промяна в част от учителите.
3. Нови методи на преподаване е твърде широко понятие. На ниво класна стая това означава, че учителят има свободата на избира методите и техниките на работа. Практиката показва, че учителите, които са новатори, експериментират преди всичко с въвеждането на нови интерактивни техники и нови мултимедийни продукти.
В съвременната дидактика обаче няма критерии, по които се разделят стари от нови методи на преподаване. Това би могло да даде широта на избора на училищните екипи, които въвеждат методически иновации, от една страна, но от друга страна, липсват ясни критерии, които Комисията за иновативните училища, която оценява проектните предложения да прилага;
4. Четвъртото направление за иновативни дейности е свързано с разработването на училищната учебна документация по отношение на учебните планове, учебните програми и учебното съдържание. Това според мен е най-сериозната, но и най-трудната задача, защото подобни промени трябва да бъдат обосновани на базата на задълбочена предварителна теоретична подготовка. Свободата да се изготви училищен учебен план е изключително позитивна потенциална възможност за създаване на собствен облик на образователната институция. В българската образователна политика такава свобода са имали няколко експериментални училища, за съжаление функционирали не много продължителен период от време. Като цяло Министреството на образованието (независимо от промените в наименованието си) винаги е поддържало политиката на строг контрол върху унификацията на учебните планове, учебните програми и учебното съдържание, предлагано чрез учебниците и учебните помагала. Свободата обаче се свързва и с голямата отговорност за бъдещото личностно, социално и професионално развитие на випускниците на училището с подобни иновации.
            От дидактическа гледна точка това е най-значимата иновация, която може да се осъществи, защото чрез нея:
- учениците имат възможност да се обучават по уникален учебен план, в който има учебни предмети, които са различни от тези в другите училища и тази реформа на учебния план дава възможност за консолидация на иновациите
-       учебното съдържание може да се подбере и структурира по нов начин на базата на иновативната учебна програма.
Основателно възниква въпросът: Разполагат ли училищата с капацитет да подготвят свои учебни планове, които да обезпечат с нови учебни програми и ново учебно съдържание?
И не на последно място липсата на допълнителни финансови ресурси (стимули за насърчаване) относно включване на иновациите в училищното образование поставя някои училища в неизгодна позиция поради невъзможността в рамките на делегирания бюджет да осигурят финансиране за нова техника, ново оборудване, учебни материали и специфична преквалификация на педагогическите специалисти, които ще реализират иновацията.
Чл. 71. от Наредбата определя сроковете за представяне на проектите и тяхното съдържание:
„(1) Училищата представят до 31 януари в Министерството на образованието и науката училищни проекти за иновации, приети от педагогическите съвети и одобрени от родителите на учениците, включени в проекта.
(2) Училищните проекти за иновации съдържат:
1. мотиви за предложената иновация, свързани с обективни данни и анализи на състоянието и елементите на училищния живот;
2. цел на иновацията;
3. подробно описание на иновативния процес и иновацията за определения в проекта период;
4. план за изпълнението по учебни години;
5. съответствие на иновацията с принципите и целите на националните и европейските образователни приоритети, както и със заложените цели в проекта;
6. възможност за разширяване на обхвата на иновативния процес;
7. възможност за мултиплициране на училищния опит и добрите практики;
8. информация за учениците, включени в иновативния процес;
9. информация за квалификацията на учителите, включени в иновативния процес;
10. състояние и приложимост на материално-техническата база на училището в полза на предвидените иновации, осигурена сигурност и безопасни условия на обучение;
11. информация за съответствие с изискванията в ДОС за организацията на дейностите в училищното образование, за общообразователната подготовка и за учебния план;
12. информация за научни данни и доказателства, свързани с ефективната приложимост на предложените иновации.
(3) Описаният иновативен процес в училищните проекти за иновации може да бъде с продължителност до 4 години и да обхваща всички или част от участниците в образователния процес в училището, като за всяка учебна година се описват конкретно етапите на напредъка и резултатите.
(4) В училищните проекти за иновации се определят целите и идеите, свързани с личностното, интелектуалното и емоционалното развитие на учениците с изключение на тези, които внушават верски убеждения и тяхното практикуване.
(5) Към училищния проект за иновации се прилагат учебните планове в случаите, когато иновацията ги засяга, становище от началника на съответното РУО, решение на педагогическия съвет и декларации от родителите.(Наредба №9, 2016, с. 17)
            Логично в следващия чл. 72. са изведени критериите за оценяване на училищните проекти за иновации. Това са:
„1. ясна и конкретна цел на проекта, свързана с повишаване качеството на образованието;
2. съответствие на предложените дейности с целите в проекта;
3. възможност за проследяване на въздействието от иновативния процес и иновацията върху качеството на образованието;
4. измеримост на очакваните резултати;
5. приложимост на иновацията и възможности за мултиплициране;
6. съответствие с изискванията в държавните образователни стандарти за учебния план, за организацията на дейностите в училищното образование и за общообразователната подготовка.“(Наредба №9, 2016, с. 16)
            Възникват въпросите: Как тези критерии ще се декомпозират в показатели? и Как ще се проследява тяхното реализиране.
Според законодателят това ще се оценява от „комисия за иновативните училища с участието на психолози, социолози, педагогически специалисти, представители на научната общност, физически и юридически лица с доказан опит при създаване и приложение на иновации в областта на образованието, науката и технологиите“, която според чл. 73. (1) ще се създаде към министъра на образованието и науката. Тази комисия ще предлага ежегодно на министъра на образованието и науката проект на Списък на иновативните училища, а той до 31 май 2016 г. ще внася в Министерския съвет предложение за приемане на Списък на иновативните училища за предстоящата учебна година.(Наредба №9, 2016, с. 16).
За съжаление процедурата по избора на тази Комисия и нейния състав не са оповестени публично, макар че е създаден специален сайт за комуникация с кандидатстващите за иновативни училища, който може да се види на:https://ischools.bg/.

ИНОВАТИВНИТЕ УЧИЛИЩА В БЪЛГАРИЯ – ФАКТИ И ОЧАКВАНИЯ

На базата на представената нормативна уредба, включваща Закона и Наредба №9 към 31.01.2017г. над 200 училища представиха своите проекти. На фона на общия брой, който е около 2000 това са 10%, който факт сам по себе си заслужава внимание.
По официални данни от МОН в Списъка на иновативните училища в Република България от учебната 2017-2018 година са включени 185 училища, от които 9 начални, 73 основни, 51 средни, 30 профилирани гимназии, 21 професионални гимназии и 1 колеж.
От тях 22 са държавни, 129 са общински и 33 са частни.
Те целят подобряване на качеството на образованието чрез иновации, които са насочени към:
- разработване и въвеждане на иновативни елементи по отношение на организацията и/или съдържанието на обучението – 46 училища;
- организиране по нов или усъвършенстван начин управлението, обучението и образователната среда – 51 училища;
- използване на нови методи на преподаване – 88 училища;
- разработване по нов начин учебно съдържание, учебни програми и учебни планове – 14 училища
            Тази кратка информация от доклада на министъра на образованието и науката позволява да се направи изводът, че почти половината от училищата (88) са се насочили към изполването на нови техники, методи и технологии. Като се има предвид, че в образователните технологии тези са най-бързо променящи се този факт е напълно разбираем. Втората група се оформя от 51 училища, които въвеждат промяна в процесите на управлението, обучението и образователната среда. За съжаление липсата на публично представени проекти не позволява да се разбере какво точно се прави.Други 46 училища въвеждат иновативни елементи по отношение на организацията и/или съдържанието на обучението, но и тук не става ясно какви и в коя от двете посоки.
През януари 2018 година са постъпили 154 нови предложения за иновации от 153 училища за учебната 2018/2019 година.
От сайта на МОН става ясно, че: „Най-голям е броят на подадените училищни проекти от област Пловдив (24), Бургас (19) и София-град (16). До 15 април 2018 г. Комисията за иновативните училища ще оцени всички постъпили училищни проекти.
Най-висок е процентът на предлаганите иновации, които са свързани с нови методи на преподаване, както и тези, които се отнасят до организацията и/или до съдържанието на обучението в училище. Голяма част от одобрените миналата година иновативни училища имат възможност за разширяване на обхвата на иновативния процес и иновативната дейност през следващата учебна година и могат да включват различни ученици или випуски, както и нова, различна иновация от вече одобрените програми.
Най-често срещаните иновативни проекти от началните училища имат възпитателен характер. Свързани са с екологични училищни инициативи, както и с дейности, развиващи креативните умения чрез изкуства; има и такива, които се стремят към повишаване интереса за четене сред малките ученици. Сугестопедичните методи на преподаване и учене също са предпочитани сред основните и средни училища. 
Профилираните гимназия се стремят към повишаване уменията на преподавателите по чужди езици, както и към методите на преподаване и организацията на учебните часове. Бинарните уроци и интердисциплинарното проектно-базирано обучение са често срещани в проектите от профилираните гимназия.
Сред професионалните гимназии фокусът е насочен към ранното кариерно ориентиране и добиване на приложим професионален опит. Споделянето на опит и знания сред учениците от различни класове също е често срещано.
Иновациите, които включват повишаване на компютърната грамотност, подобряване на материалната база /осигуряване на компютърни зали, дидактическо оборудване/, активно и интензивно ИТ (IT) обучение на учениците от основните училища и гимназиите, се срещат сред голяма част от подадените проекти от всички видове училища.“ (https://mon.bg/bg/news/2931)
С решение от юни или юли 2018 ще се впишат нови 119 училища, от които 3 начални, 46 основни, 45 средни, 12 профилирани гимназии, 13 професионални гимназии и едно училище по изкуствата. От тях 113 са държавни и общински и 6 са частни училища
От вписаните в Решение № 391 на Министерския съвет от 17 юли 2017 година за приемане на Списък на иновативните училища следва да бъдат отписани 9 училища, които са разработили училищни проекти за иновации с продължителност 1 година (за учебната 2017/2018 година). Предвид това Списъкът на иновативните училища в Република България за учебната 2018/2019 година вероятно ще включва 294 училища, от 104 населени места, от 89 общини, от 28 области.
            На база на статистическите данни може да се обобщи, че броят на кандидатстващите училища е намалял спрямо предната година, но от друга страна, само 9 от първите одобрени са приключили своите проекти.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
            
        Въз основа на прегледа на нормативната база и на анализа на публикуваните проекти, предложения и информация в сайта на МОН, може да се направят следните изводи и обобщения:
Първата група изводи са свързани с образователните политики.
Като цяло образователните политики в България изостават от средно европейското равнище по отношение на педагогическите иновации.
            Опитът от последните две години все още не дава основания да се правят изводи и препоръки относно политиките и практиките в областта на иновационните промени.
Втората група изводи са свързани с иновациите и реалните практики в средните училища в България.
Налице са основания да се направи извод, че засега технологичните иновации преобладават за сметка на структурните и организационните.
Българските училища имат относително добра материална база, която позволява използването на модерни компютърни технологии, с които основно се свързват иновациите в образованието, но на училищните ръководство и на педагогическите специалисти им липсва мотивация и външна подкрепа.
Към настоящето има инициативи, които оценяват постиженията на отделни учители, но не и на училищата, които работят иновативно.
Частните училища в България са мястото, където педагогическите иновации намират по-добри условия за реализация – както финансови, а така също и технологични, методологически, методически и психологически. Не можем да не отбележим, че 39 частни училища от новата учебна година ще работят като иновативни.
Има основания да се направят, макар и с известна условност, прогнози относно образователните политики и иновациите, а именно:
- Към настоящето няма национална система за оценяване на постиженията на училищата в областта на иновациите.
- Критериите, по които се оценяват проектит,е не създават предпоставки за оценяване на продуктите от иновационната дейност. Отмяната в края на миналата година на Наредба № 16 от 08.12.2016 г. за управлението на качеството в институциите, според която училищата трябваше да разработят своя вътрешна система за оценяване ще се отрази неблагоприятно и върху иновативните училища, които няма да имат ясни критерии и показатели за измерване на зависимостта между напредъка на учениците и въведените иновации (освен ако това не е част от проектната идея). Без подобен инструмент и мониторинг ефектът от иновацията трудно ще се установи и докаже.
- Учителите, които са новатори, имат възможност да споделят своите постижения на научни конференции, в научни списания, на дискусии и други формати, където получават оценката на своите колеги.
Несъмнено българското училище се нуждаеше от правни предпоставки за оптимизирането и иновациите, но те няма да ес случат докато промяната не получи подкрепа отвътре и отвън. Мненията и препоръките на учителите, училищните мениджъри и експертите трябва да бъдат оценени и да станат основа за постигане на обществено споразумение по въпроса за значението на образованието за постигане на национален просперитет и получаване на международно признание в мащаба на европейското образование.

Литература:
Закон за народната просвета. Обн., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г., изм., бр. 90 от 24.10.1996 г., изм. и доп., бр. 36 от 31.03.1998 г., доп., бр. 124 от 27.10.1998 г., изм., бр. 153 от 23.12.1998 г., в сила от 1.01.1999 г., бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 27.07.1999 г., бр. 68 от 30.07.1999 г., изм. и доп., бр. 90 от 24.09.2002 г., в сила от 24.09.2002 г., бр. 95 от 8.10.2002 г., в сила от 8.10.2002 г., бр. 29 от 31.03.2003 г., в сила от 31.03.2003 г., изм., бр. 71 от 12.08.2003 г., доп., бр. 86 от 30.09.2003 г., в сила от 1.01.2004 г., бр. 114 от 30.12.2003 г., изм. и доп., бр. 40 от 14.05.2004 г., изм., бр. 28 от 1.04.2005 г., в сила от 1.04.2005 г., бр. 94 от 25.11.2005 г., в сила от 25.11.2005 г., бр. 103 от 23.12.2005 г., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм. и доп., бр. 41 от 19.05.2006 г., бр. 105 от 22.12.2006 г., изм., бр. 113 от 28.12.2007 г., в сила от 1.01.2008 г., изм. и доп., бр. 50 от 30.05.2008 г., доп., бр. 35 от 12.05.2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм., бр. 36 от 15.05.2009 г., в сила от учебната 2009 - 2010 г., бр. 74 от 15.09.2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. и доп., бр. 50 от 2.07.2010 г., бр. 78 от 5.10.2010 г., в сила от 5.10.2010 г., доп., бр. 9 от 28.01.2011 г., изм., бр. 23 от 22.03.2011 г., в сила от 22.03.2011 г., изм. и доп., бр. 99 от 16.12.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., бр. 102 от 21.12.2012 г., в сила от 1.01.2013 г., изм., бр. 68 от 2.08.2013 г., в сила от 2.08.2013 г., доп., бр. 84 от 27.09.2013 г., в сила от 27.09.2013 г., изм. и доп., бр. 109 от 20.12.2013 г., в сила от 1.01.2014 г., доп., бр. 61 от 25.07.2014 г., отм., бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г., доп., бр. 80 от 16.10.2015 г., в сила от 16.10.2015 г.
Закон за предучилищното и училищното образование. Обн. ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г.
Наредба № 9 от 19.08.2016 г. за институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Обн. ДВ, бр. 68 от 30.08.2016 г., в сила от 30.08.2016 г. е издадена от министъра на образованието и науката

Балкански, П. (2010). Знанието – новият капитал, иновациите – новата валута на обществото. В сб.: Innovation in education: from theory to practice. Prosveta, pp. 5-16
Балкански, П. (2007). Педагогическата иноватика и иновационният мениджмънт – лостове на промяна и развитие на образованието и училището. В сб.: Хуманизъм и прагматизъм в образованието през XXI век, Варна, стр. 19-43
Балкански, П., И. Софокли, А. Софокли. (2016). Развитие и изменение на училищното образование като иновационен процес. В сб.: Sixth International Conference “Education, Science, Innovations”, EPU, Pernik, 2016, стр. 183-215
Бижков, Г. (2001).Реформаторска педагогика. История и съвременност. ІІ прераб. и допълн. София:  УИ „Св. Климент Охридски”.
Господинов, Д. (2015) Учителят и училищните иновации. В сб.: Съвременни предизвикателства пред педагогическата наука, С., стр. 258-265
Господинов, Д. (2016). Иновативните училища – идеята и практическата реализация.В сб. Sixth International Conference „Education, Science, Innovations. Pernik: EPU, pp. 231-236
Десев, Л. (2015). Традиции при възпитанието и психични бариери пред иновациите. В сб. Образованието и възпитанието за утре между традицията и иновацията, София
Димитров, Л. (2015). За по-хуманистична традиционно-иновационна образователно-възпитателна стратегия у нас. В сб. Съвременни предизвикателства пред педагогическата наука, София, стр. 24-38.
Кръстева, А. (2004). Иновации в училищното образование. Второ преработено и допълнено издание. Велико Търново: Астарта.
Кръстева, А. (2014).Интерактивни образователни технологии в началното училище. Пловдив: Астарта.
Кръстева, Ант. (2015) Иновационни стратегии в образованието в България.https://ankrasteva.files.wordpress.com
Основы инновационного менеджмента (теория и практика). (2000). Учебное пособие. Под редакцией П. Н. Завлина, А. К. Казанцева, Л. Э. Миндели, Москва: „Экономика”,
Полонский, В. М. (2007)л Иновации в образовании. Реформирование российской системы образования : концепции стандартов и содержания – Инновации в образовании (Москва), № 2 , с. 4-14.
Радев, Пл. (2008). Основи на вътрешноучилищния мениджмънт. Пловдив.
Радев, Пл. (2010). Иновациите в различните видове общински и държавни средни училища – Образование и технологии, № 1, стр. 1-12.
Стефанова, М. (2005). Педагогическата иновация. София: Петекстон.
Ташева, Ст. (2012) Иновации и интерактивни методи в квалификационната дейност на педагогическия колектив – Педагогика, № 1, стр. 162-166-
Тоцева, Я. (2010). Българското училище между традицията и иновацията. В сб.: 25 години Педагогически факултет, Велико Търново, стр. 95-99-
Тоцева, Я. (2010а). Образователните иновации и съпротивата на учителите – е-Обр@зов@ние, №36,стр.3-9,http://www.ciela.net/pis/download/education/e-Obrazovanie%202010%2003%2036.pdf
Тоцева, Я. (2012). Образователните иновации и съвременното българско образование. В сб.: Иновации и интерактивни технологии в образованието, С., стр. 5-10-
Тоцева, Я. (2014). Иновациите и образователната интеграция през погледа на учители от мултикултурни училища – Реторика и комуникация, № 11, http://rhetoric.bg
Тоцева, Я. (2016). Иновациите в новия закон за предучилищното и училищното образование. В сб. Sixth International Conference “Education, Science, Innovations”, EPU, Pernik, стр. 216-230.
Тоцева, Я., С. Петракиев. (2012а). Мултимедията и иновациите в училище. В сб. „Нове образовне технологиje: публикациje универзитетских наставника, сарадника и студената Србиje и Бугарске”, Лесковац, JУГ пресс, (на сръбски стр. 22-28, на български - 29-36 стр).
Филипова, Н. (2010). Образователна администрация и управление на образованието – традиции и иновации. В сб. Съвременното образование – мисия и визия. Благоевград: Унив. изд. „Неофит Рилски”.
Христов, Ж. Средното образование - развитие, перспективи и решения. http://www.cross-bg.net/index.php?option=com_content&view=article&id=1077036
Цоков, Г. (2011). Управлението на училищната организация в информационното общество. Пловдив.
Цоков, Г. (2011а). Организационни модели на съвременното училище и техният иновационен потенциал – Инф. бюлетин „Управление на образованието“, № 2.
Цоков, Г. (2017). Иновативните училища като алтернатива в българското училищно образование. В сб. „Алтернативи в образованието“, Пловдив: Изд. на Педагогически факултет на Пловдивския университет. http://galintzokov.blogspot.com/2017/01/blog-post.html
Цоков, Г. (2017а). Същност и основни характеристики на образователната политика, в сб. „По-добри учители, по-качествено образование“, Пловдив: Изд. на Педагогически факултет на Пловдивския университет.http://galintzokov.blogspot.com/2017/02/blog-post.html
Шилов, К. В. (2007). Классификация инноваций – Инновации в образовании (Москва), № 3, с. 52-58.
Маnolov, Vl. (2014). Innovation and commercialization of the scientific results - national and European policies and strategies – Strategies of education and science policy, №3.
Supporting School Innovation Across Europe. Final Report to DG Education and Culture of the European Commission (2018). Luxembourg: Publications Office of the European Union
Totseva, Y. (2014а).The Education Reforms, Public Discussions and Social Change in Bulgaria – Cross-cultural Studies and Environmental Communication, Volume 1, Issue 1, pp. 124-134.
Totseva, Y. (2014b). The Idea about Funding Private Schools and Kindergartens in New Bulgarian Education Legislation In coll.: Fourth International Conference “Education, Science, Innovations”, EPU, Pernik, pp. 207-211.



Няма коментари: