Публикуван е в: Сборник научни доклади Седма международна научна конференция „Образование, наука, иновации“ ESI’17, Изд. на ЕПУ, ISSN 1314-5711, Перник, 2018, стр. 333-345
Професионалното
портфолио на педагогическите специалисти – иновация с много въпросителни
Abstract: The paper propounds the
problems regarding the professional portfolio on the pedagogical specialist as
a part of the innovations, regulated and predetermined in the new Law of
education. The author presents educational legislation and the base concept for
the professional portfolio. The third part includes data and analyses on
empirical research on the products of independent homework after the in-service
teacher training on the topic “Professional portfolio of pedagogical
specialists – principles and technology of preparation, maintenance and use” conducted
by the author.
Key words: portfolio,
innovations, pedagogical specialists, education law
ВЪВЕДЕНИЕ
Професионалното портфолио e част от
иновациите, предпоставени от новия Закон за предучилищното и училищното
образование, свързани с новия модел за организиране и реализиране на
квалификационната дейност на педагогическите специалисти чрез система от квалификационни
кредити и отразяването на постигнатите компетентности в него.
Портфолиото
е уникален авторски продукт, който се създава и поддържа от професионалисти,
които искат да представят своите творчески постижения. Исторически такава папка
с продукти се прави от повече от 200 години, но от представители на други
интелектуални и креативни гилдии – художници, архитекти, дизайнери, продуктови
мениджъри и др.
За българската научно-педагогическа общественост едва в
началото на 21. век тази технология стана известна и бързо набра
популярност. В началото портфолиото се свързваше с папката от материали,
представящи работата на децата и учениците, а скоро след това се осмисли и
възможността да се използва за представяне на постиженията на творчески
работещите учители и образователни мениджъри. Паралелно с това се появиха
публикации и по темата за портфолиото като технология за оценяване на
развитието на студентите[8],[6].
В
образователното законодателство у нас портофолиото се появи през 2015г. с
приемането на новия закон и предизвика противоречиви, но в по-голямата си част
негативни реакции от страна на педагогическите специалисти. То може да се
определи като иновация с много въпросителни, защото от една страна се свързва
със задължителност на неговото изработване и поддържане, от друга се възприема
като инструмент за оценяване (тема, която за учителите е много болезнена), от
трета – като допълнително натоварване на педагогическите специалисти с писмена
работа и събиране на доказателства.
НОРМАТИВНА РАМКА
ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНО ПОРТФОЛИО НА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ
Нормативната рамка за разработване на професионално
портфолио на педагогическите специалисти включва два документа: Закона за
предучилищното и училищното образование. Обн., ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в
сила от 1.08.2016г. и Наредба № 12 от 01.09.2016г. за статута и професионалното
развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти.
В Закона
за предучилищното и училищното образование са включени текстове, които определят
целите, структурата, съдържанието и функциите на професионалното портфолио. ВЧл.
226. (1) е записано: „ ... Професионалното портфолио се съставя от
педагогическия специалист и включва:разработени материали, които доказват
активното му участие в реализирането на политиката на детската градина или
училището, професионалните му изяви, професионалното му усъвършенстване и
кариерното му израстване, както и постигнатите резултати с децата и учениците.
(2) Професионалното портфолио подпомага атестирането и самооценяването
на педагогическия специалист.
(3) Целите, функциите и съдържанието на професионалното
портфолио се определят с държавния образователен стандарт за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически
специалисти.“ [1]
Наредба № 12 от 01.09.2016г. за статута и професионалното
развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти разписва
подробно целта, съдържанието и функциите на портфолиото. В Раздел VII.
Професионално портфолио на учителите, директорите и другите педагогически
специалисти вняколко члена са представени основните постановки.
В чл. 66. е записано, че: „(2) Създаването на
професионално портфолио на педагогическите специалисти е процес на събиране,
съставяне, съхраняване и представяне на постигнати резултати. Професионалното
портфолио се съставя от педагогическия специалист и включва разработени
материали, които доказват:
1. активно участие в реализиране на политиката на
институцията;
2. постигнатите резултати с децата и учениците в
образователния процес;
3. динамиката на професионалните изяви както лични, така
и на децата и учениците, с които работи;
4. професионалното усъвършенстване и кариерното
израстване.
(3)
Професионалното портфолио подпомага самооценяването на педагогическия специалист и
позволява в
процеса на атестиране по-обективно да бъдеоценено съответствието на дейността му с
професионалния профил, с резултатите, постигнати от него и от децата и учениците, с
които работи, както и със стратегията за развитие на детската градина или на училището.“ [1]
Става
ясно, че според Наредбата, която представя държавния образователен стандарт, в
професионалното си портфолио педагогическите специалисти следва да представят
доказателствен материал за своя принос в изпълнението на политиката на
училището и постигането на целите, заложени в стратегията, а също така и за
постигнатите резултати от тях и техните деца/ученици.
Вниманието
е насочено към стимулиране на педагогическите специалисти да обогатяват своите
компетентности и да се усъвършенстват. На тази основа ще се атестират и ще се
оценява кариерното им развитие.
Чл.
67. изчерпателно представя съдържанието на портфолиото: „(1)
Професионалното портфолио на педагогическите специалисти съдържа:
1.
общи данни – име, образование (образователно-квалификационни степени и
квалификация), допълнителни квалификации (професионално-квалификационна степен,
специализации, участие в други организационни форми на обучение), общ и
учителски стаж, наименованието на институцията, в която лицето работи,
заемани длъжности, учебни предмети, по които преподава, и класовете, в които работи,
групата, която ръководи, и/или паралелката, на която е класен ръководител, както и
паралелки и групи за спортни дейности;
2.
документи за практическото приложение на усвоените знания и придобитите умения:
добри практики, постигнати резултати с децата и учениците, отразяващи и
индивидуалния им напредък, участие в изследователска дейност, в програми, проекти
и др.;
3.
доказателства за постиженията, отразяващи успехите – лични и на децата и учениците, с
които работи (дипломи, призове, награди, грамоти, благодарствени писма,
референции и др.), насочени към утвърждаване на авторитета и
професионалното самочувствие;
4. материали,
утвърждаващи професионалното израстване,
проследяващи динамиката на личностното развитие, резултати от педагогическата и
методическата дейност:
разработки на планове от проведени педагогически ситуации или уроци, участие в
разработването на учебни програми, информация за проблеми, трудности и решения,
екипна работа, насочени към постигане на напредък на децата или на учениците,
които са значими и имат отношение към работата за периода на атестиране;
5.
обосновка за избор на познавателна книжка, учебник и учебни помагала;
6.
материали от участие в конференции, конкурси и семинари: реферати,
научни разработки, доклади за конференции, статии, есета, анализи на дейността,
видеозаписи, методически материали, създадени от него, и др.;
7.
списък на лични творби – книги, картини, графики, спортни постижения и др., справка за участие
в проекти и научноизследователски дейности и др.;
8.
взаимодействието с участниците в образователния процес, с
други заинтересовани страни и др.;
9.
съдържа информация за приноса за подобряване на материално-техническите условия,
за физическата среда, за информационното и библиотечното осигуряване на институцията,
в която работи.
(2)
Професионалното портфолио се актуализира периодично, като се посочва и периодът,
за който се отнасят приложените копия на документи и други доказателствени материали.
(3)
Професионалното портфолио според носителя, на който се създава и поддържа, е
на хартиен носител или в електронен формат.“[1]
Изброени
и подробно са описани всички дейности, включени в професионалния профил и
оттам в ангажиментите на педагогическите специалисти. Може да се каже, че има
яснота по отношение на съдържанието на портфолиото, а до голяма степен и по
отношение на структурата, която е логично да следва текста от Наредба № 12.
Освен документи да получено образование и квалификация в
портфолиото се очаква да има продукти от творческата работа на педагогическите
специалисти. От тях се иска да представят свои добри практики и своята
философия на образованието/преподаването. Това е видно от текста на чл. 68: „Професионалното
портфолио на педагогическите специалисти има следните функции:
1. представителна – представя философията на
педагогическия специалист, доказателства за образование, за повишена
квалификация и за допълнително придобити компетентности;
2. развиваща – насочена към професионално усъвършенстване
и кариерно развитие чрез определянето на конкретни, измерими, осъществими цели
и приоритети за професионално развитие и усъвършенстване;
3. оценъчна – служи за оценяване на достигнатото равнище
и постиженията в конкретна област – професионално развитие, обновяване на
информацията и знанията, промяна в личностен и в професионален план в процеса
на атестирането, и подпомага формирането на умения за обективна самооценка на
резултатите от дейността;
4. комуникативна – осигурява обратната връзка с всички
заинтересовани страни и информирането на прекия ръководител, на наставника, на
колеги, родители, обществен съвет, експерти от регионалното управление по
образованието, инспектори от Националния инспекторат по образованието и община
за потребностите и за търсенето на възможности за развитие.“ [1]
Четирите
основни функции ясно изразяват намеренията на законодателя продуктът от
самопрезентацията и самооценката на педагогическите специалисти да има публичен
характер и да се използва както за целите на атестирането, а така също и за
увеличаване на прозрачността и публичността на постиженията и успехите.
ТЕОРЕТИЧЕН АНАЛИЗ
Същност и предназначение на портфолиото в образователната сфера
В българските научно-педагогически публикации има
различни дефинициии интерпретации на портфолио предложени от Д. Павлов[8], Р. Захариева [5], Сн. Янакиева [11], В. Делибалтова [3], В. Гюрова [7], Д. Железова-Миндизова[4] и др., но в крайна сметка всички са единодушни, че става въпрос за папка
или досие, в което са събрани документи, постижения, образцови работи, снимки,
които дават представа за работата на определен човек или организация.
Портфолиото се използва в сферата на образованието, за да
се представят постиженията на училищата и детските градини, работещите и учещите
в тях в различни аспекти: учебен, творчески, социален, комуникативен.
Според Д. Павлов: „Образователното портфолио
е образователна технология, ориентирана към човека, към личността, към
неповторимото, уникалното у него.“ [8, 208] То „е универсална технология за документиране на
постъпките, поведението, изявите на човека. Техният анализ дава основания да се
правят изводи и заключения за:
·
специфика на
реакциите на човека при различни ситуации;
· промените, които
настъпват у човека в резултат на времето, натрупания личен опит, умението да се
използва творчески опита на другите и т. н.;
· развитието не само
като процес на съзряване, но преди всичко като равнище на адекватно
взаимодействие със средата;
· прогнозиране,
подсказване, предлагане на различни възможни, вероятни модели за
непосредственото бъдеще и в обозримата перспектива.“ [8, 212-213]
Прегледът на дефинициите според Сн. Янакиева позволява да
се обобщят авторовите позиции, че порфолиото е:
·
„съвременна
образователна технология;
· инструмент за самооценка
на автора (ученик, учител, студент, специализант), за рефлексия на собствената
му дейност;
·
алтернативен начин
за оценяване;
·
колекция, набор
събрани и подредени материали, предмети, инструменти, насочени към постигане на
конкретна, определена цел;
· лична папка с
материали, групирани и организирани според виждането на автора, съобразно с
избраната тема;
· работна файлова
папка, съдържаща многообразна информация, която документира придобитите опит и
постижения;
· комплект от
документи и самостоятелни работи по даден учебен предмет, тематична област,
професионална сфера.“ [11]
Портфолиото на педагогическия специалист у нас (детски
учител, учител в училище, възпитател, психолог, педагогически съветник, логопед
и т.н.) е иновационен инструмент за разпознаване и диференцирано оценяване на
качеството на дейността му. Портфолиото е технология за представяне на
съвкупност от продукция, касаеща работата на педагогическия специалист. То съдържа
доказателствен материал, подбран и структуриран от неговия автор и съставител в
съответствие с нормативните изисквания, представени в Закона и Наредбата, от
една страна и неговия педагогически стил и естетически усет от друга. Служи за
самооценка и оценка под формата на разсъждения иаргументиране на собст Същевременно то е и базисен инструмент за разпознаване и удостоверяване
на качеството на работата, който ще се използва при оценяване на постиженията в
процеса на атестирането. То може да се използва и при взаимно оценяване на
постижения, особено когато става дума за учещи се хора, каквито са
педагогическите специалисти.
Портфолиото може да се използва и като ефективна техника в
процеса на осигуряване и оценяване на качеството на възпитателно-образователния
процес в детската градина и образователно-възпитателния процес в училище. В
него се отразява връзката между научно-теоретичните знания на учителя и
персоналната му педагогическа практика. Процесът на създаване и поддържане на портфолио
предпоставя и задължението за повишаване на квалификацията, а оттам и
професионалната компетентност. Разработването му на хартиен и електронен
носител и публикуването на продукти от втория вид онлайн дава възможност за
прозрачност, откритост и публичност на професионалната изява и постигнатите
успехи. Достъпът до електронно базирани портфолиа позволява на всички
заинтересовани страни – потенциални ученици и техните родители, представители
на колегията от същото и други училища, на училищната администрация и
образователните власти и не на последно място на широката общественост да
получават актуална информация за кариерното развитие на педагогическите
специалисти и за успехите на техните възпитаници.
Мотивация на педагогическите специалисти за изготвяне и поддържане на професионално
портфолио
Новият Закон за предучилищното и училищното образование и
Наредба №12 регламентират задължителния характер на професионалното портфолио,
но сред част от педагогическите специалисти има съпротива и нежелание за разработване
и поддържане на този инструмент за самооценка и оценка.
Най-големите предимства на неговото приложение са
възможностите, които осигурява за:
· персонализация на
учителския труд;
· справедливост при
оценяване на индивидуалното качество на учителския труд, произтичаща от
отговорността за прозрачност и доказателственост на професионалната дейност;
· удовлетворяване на
потребността от сигурност в рискови професионални ситуации като преместване в
друга образователна институция, съкращения и заплаха от уволнение.
Преди да започне с конструирането на своето портфолио всеки трябва да има
ясни и самоубедителни отговори на въпросите:
· За какво е необходимо?
· Какво искам да покажа на себе си и на другите?
· Като какъв преподавател искам да се покажа?
· Кои са моите характерни качества като преподавател?
· Как и какво съм научил?
· Каква е моята самооценка, оценката на колегите и на
учениците?
Едва след осмислянето на личната полза от разработването
и поддържането на професионално портфолио следва да се пристъпва към самата
работа по създаването на дизайна, събирането и подреждането на материалите.
РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРОУЧВАНЕТО НА ИЗБОРИТЕ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИ СПЕЦИАЛИСТИ, ОБУЧЕНИ
ПО ТЕМАТА ОТНОСНО ОПИСАНИЕТО НА ДОБРИ ПРАКТИКИ ИЛИ НА ТЯХНАТА ФИЛОСОФИЯ НА
ОБРАЗОВАНИЕТО
Анализът на резултатите е направен на базата на
продуктите, представени от 250 педагогически специалисти от шест училища: СУ
„Христо Ботев“ – Враца, 55 СУ „Петко Каравелов“, 88 СУ„Димитър Попниколов“ и 112
ОУ „Стоян Заимов“ – София, Професионална гимназия по туризъм „Алеко
Константинов“ – Плевен и СУ „Св. Св. Кирил и Методий”, гр. Криводол. Те са
участвали в обучение на тема: „Професионалното портфолио на педагогическите
специалисти – принципи и технология на изготвяне, поддържане и използване“
проведено от автора в периода от началото на 2017 до края на месец май. Обучението
е провеждано във формат 10 часа присъствено в зала и 6 часа дистанционно
подпомогнато. За второто е възложена задача за самоподготовка.
Педагогическите специалисти, сред които начални учители, учители
в средна и горна степен, учители в целодневна форма, педагогически съветници,
логопеди и психолози имат възможност да избират дали да подготвят и представят
своята философия на образованието или да опишат своя добра практика.
Представяне на философията на образованието
По отношение на тази възможност в хода на присъственото
обучение педагогическите специалисти са получили набор от подпомагащи въпроси:
1. Според Вас какво прави един учител добър? Как
формирате мнението си? Какви книги/трудове Ви вдъхновяват, за да имате това
виждане за идеалния учител? На кои качества на преподавателите, от които се
възхищавате, подражавате днес?
2. Какво мислите за преподавателската си кариера?
Възприемате ли я като призвание, мисия, работа? Тази кариера носи ли ви
удовлетворение? Какви трудности срещате и как се справяте с тях?
3. Какви са Вашите убеждения за преподаването и ученето?
4. Как се чувствате/какво мислите за различните си роли
като учител? – детегледач, социален работник, съветник (духовен наставник),
социализиращ в нормите на обществото?
5. Какво искате да постигнете сред децата и за децата?
6. Какъв тип педагогически похвати използвате? Тези
педагогически похвати променят ли се от тема в тема? Променят ли се през цялата
Ви преподавателска кариера?
7. Има ли връзка между вашата философия за образованието
и пряката Ви работа?
8. Можете ли да дадете специфични примери от своя
учителски опит, които отразяват вашата философия на преподаване?
9. Можете ли да посочите списък на семинарите, дебатите,
телевизионните програми, които считате, че са допринесли за вашата философия на
преподаване?
Прегледът на получените разработки показва, че около 75%
са предпочели да опишат своята философия на образованието и само един от
четирима да представи своя добра практика.
При представянето на своята философия на образованиетоедна
част от педагогическите специалисти са проявили творчество като са описали
своите възгледи за образованието, цели и очаквания пречупени през предмета,
който преподават, но други са се възползвали от разпространени в интернет
текстове.
Напр. учителка по английски език е написала следното: „Моята
философия на преподаване включва на първо място предоставяне на учениците на
подкрепяща среда за обучение, която им помага да постигнат комуникативна
компетентност чрез смислени дейности, отговарящи на техните нужди, за да
постигнат успехи в овладяването и използването на английски език в академична и
не само среда. Тази философия цели чрез предоставяне на учениците на приятелска,
подкрепяща среда за обучение да се спомогне за намаляване на техните учебни
тревоги и следователно да се стимулира ученето.“
Своята философия на преподаването начална учителка е
представила така: „Добрият учител следи новостите, използва интерактивни методи
на обучение, които поставят ученика в активна позиция и го мотивират в процеса
на обучение. Добрият педагог включва учениците като активни участници. За мен
учителската професия е призвание, защото учителят изгражда децата като
личности. Ученето е усвояване на информация. Учениците трябва сами да търсят
знания от учителя, а не да ги приемат от него. В основата на ученето са
домашните работи. Те са най-широко поле за творческа дейност. Така по-лесно се
запомня дадена информация и се прилага в конкретни ситуации. Като учител се
стремя да изградя доверие между мен и учениците. Да обясня сложни неща на
разбираем език. Да ги науча да мислят, да творят, да използват въображението
си. Да работят в екип. Поощрявам децата и им давам възможност да покажат своите
способности. Държа на дисциплината.Създавам точни и ясни правила на поведение.“
Учителка по биология е написала: „Според моята житейска
философия опазването на природата е от голямо значение в глобален мащаб. Ето
защо смятам, че екологичното възпитание на подрастващите има място в нашата
образователна система още в начален етап (а защо не и от детската градина).
Затова моята философия на преподаване включва непременно и изграждане на навици
за екологосъобразен начин на живот у моите ученици.“
Като част от философията си начална учителка от столично
училище е посочолиа средното: „Стремя се да създавам мотивирани ученици,
изследващи, търсещи, отхвърлящи, опровергаващи. Всеки от тях трябва да може в
бъдеще да открие своята ниша на интереси, да се развива, да не се отчайва от
грешките си, да опитва отново, да се надява.“
Друга начална учителка е написала: „Моята философия за
образованието поставя в центъра ученика, с неговата индивидуалност, която
трябва да се уважава. Учениците трябва да се учат от преживяванията и събитията
от реалния живот. Тяхното внимание трябва да бъде насочено към практическото
приложение на изученото. Като педагог уважавам убеждението, че ученикът трябва
да се развива. За целта го приемам като равностоен партньор в учебния
процес. Всеки ученик има силни и слаби страни. Моята задача е непрекъснато да ги
провокирам, за да ги опозная. Това осъществявам като поставям задачи за домашна
работа или предоставям казуси. Така мога да чуя мнението на всеки един
ученик. Залагам на работата в екип. Така провокирам учениците да се изслушват и
да уважават мнението на другия. От друга страна давам възможност всички да бъдат
равнопоствени при разрешаване на конкретен проблем. Ученикът оценява своите
способности , но се съпоставя и с останалите. Всички са еднакво значими. Учителят
трябва да вижда труда и постиженията на учениците си и да не се скъпи да
отправя похвали. Моята роля преди всичко е да ги науча да мислят, да открия и
развия таланта и способностите им , да им дам съвет и помощ, винаги когато имат
нужда. Опитвам се да респектирам, но и да вдъхвам доверие и
загриженост. Създаването на подходяща атмосфера, психичен комфорт,при които
ученикът желае да учи и се чувства приятно е основна моя максима. Създавам ясни
точни правила за поведение, които се старая да не променям.“
Работата по време на присъственото обучение и прегледът
на описанията дават основания да се направият няколко извода:
· Като цяло задачата
да се опише собствена философия на образованието се приема като трудна и в хода
на присъственото обучение педагогическите специалисти споделяха, че не са се
замисляли за това, че нямат време за философстване, защото са затрупани от
ежедневни рутинни задачи или защото не им остава време за самоактуализация, или
им липсва базисната подготовка в тази област;
· Началните учители
са наясно с целите и технологиите за тяхното постигане и ги включват в
описанието на своите педагогически философски възгледи;
· Учителите, които
преподават в средна и горна степен, преосмисляг философията си през спецификата
на науката/учебния предмет, който преподават;
· Психолозите,
логопедите и педагогическите съветници представят по-широко своите виждания и
цели;
· Част от
педагогическите специалисти обаче са се изкушили да използват текстове от
интернет. Напр. този взет от портфолиото на учителка от Кнежа: „Моята философия
за образованието поставя в центъра ученика. Аз вярвам във фокусирането върху
индивидуалните потребности на учениците в процеса на учене. Моето убеждение е,
че е необходимо индивидуалните различия да се разпознават, уважават и дори
поощряват. Смятам, че всички ученици имат силни страни и целта на образованието
е да ги идентифицира и надгражда. Отчитам ролята на семейството и смятам, че
трябва заедно да работим върху развиването на индивидуалните потребности на
ученика. Трябва да работим в посока за активно включването на учениците в
процеса на учене.“ [10];
· По отношение на
обема описанията на философията на образованието или преподаването варират от
10 – 15 реда до 2 – 3 страници.
Представяне на добри практики.
По отношение на втората възможност в хода на
присъственото обучение е предложен модел за описание на добра практика,
разработен от обучителя.
Около 25% от общия брой обучени педагогически специалисти
са избрали да изпълнят в хода на дистанционно подпомогнатата самостоятелна
работа тази задача. Заслужава да се отбележи, че всички педагогически
специалисти от СУ „Св. Св. Кирил и Методий”, гр. Криводол, са предпочели да представят
свои добри практики, а не философията си на образованието.
Добрите практики представят: урочни занятия, работа в
часовете за самоподготовка, дейности по проекти, тематични вечери, сценарии на
тържества, извънкласни форми на работа и др.
Най-много са разработките на уроци.
Най-много добри практики са от обучението по математика.
На второ място са описаните практики по български език и литература, следвани
от изобразително изкуство, предмети от природния цикъл – човекът и природата,
биология, химия, физика, география. По-малко са описаните практики по история,
музика, информационни технологии, английски език, физическо възпитание, домашен
бит и техника и др.
Голяма част от учителите са предпочели да използват
предложения от автора на този текст модел, но има и такива, които са избрали да го допълнят с
компютърна презентация или са изпратили само презентация. Около 30% са тези,
които да добавили презентация към текста си.
Прегледът на описаните добри практики дава основания да
се направят следните изводи:
· Българските учители
не са настроени положително към идеята за описване и споделяне на добри
практики, независимо че това се прави в методическите обединения (по техните
думи);
· Описанието на добра
практика като задължителен елемент на професионалното портфолио се приема с
нежелание;
· Не се осмисля
ползата от споделянето за подобряването на собствената работа, а по-скоро
съществува страх от недоброжелателни коментари и негативни последствия;
· Споделени бяха
затруднения да се избере нещо, което те оценяват като достатъчно добро и
заслужващо да бъде популяризирано;
· Нужно е да се
направи уговорката, че има и учители, които с готовност приемат тази задача и
имат самочувствието, че могат да споделят и представят пред колегите си, а в
бъдеще и пред комисиите по атестиране свои добри постижения.
· По отношение на
обема описанията на добрите практики са в обем от 10 до 15 страници, което в
сравнение с обема при първата задача е значително повече.
Въвеждането на професионалното портфолио като
задължителен елемент в процедурата по оценяване на качеството на работата и
атестирането постави педагогическите специалисти в нова ситуация, която изисква
от тях преосмисляне на професионалните постижения, проява на умения за добра
самопрезентация и търсене на смисъл и перспективи в кариерното развитие. Като
повечето иновации в образавателната среда, така и тази среща съпротива,
породена от разнопосочни причини. Добрата новина е, че педагогическите
специалисти имат достътъчни време да осмислят ползите от портфолиото като
инструмент в новата система за професионално развитие и да се подготвят за
неговота разработване и поддържане.
Резултатите от направеното емпирично изследване, въпреки
неговата ограниченост по отношение на обема на извадката, са показателни както
за психологическите нагласи и мотивацията на педагогическите специалисти, така
и за потенциала на този иновационен инструмент.
Литература:
1. Закон за
предучилищното и училищното образование. ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от
1.08.2016г.
2. Наредба № 12 от
01.09.2016г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и
другите педагогически специалисти.ДВ, бр. 75 от 27.09.2016 г., в сила от
27.09.2016 г. Издадена от министъра на образованието
3. Делибалтова, В.
Учителското портфолио. Една конкретизация в условията на университетската
практика. В: Международна научна конференция „Предизвикателства пред продължаващото
образование на педагогическите кадри“. С., 2005
4.
Железова-Миндизова,
Д. Портфолиото като професионален инструмент за систематизиране и оценяване на
педагогическия труд. В сб. Научни трудове на Русенския университет, Русе, 2014,
том 53, серия 11
5. Захариева, Р.
Портфолиото – образователна технология за професионално-педагогическо развитие
на преподавателя. В: Предизвикателства пред продължаващото образование на
педагогическите кадри. С., 2005
6. Йочева, К. Студентското
портфолио по Методика на обучението по български език и литература. Шумен, 2014
7. Обучение на изявени
педагогически специалисти за насърчаване и подкрепа на професионалното им
развитие. Учебно помагало за учители, МОН, София, 2013
8.
Павлов, Д.
Образователни информационни технологии. Модул трети, С., ИК „Даниела Убенова“,
2003
9.
Портфолио на
учителя. Реферативен обзор. НАЦИД, София, февруари 2011г.
10.Професионално
портфолио на Валентина Цветанова Велчева – главен учител по математика и
информатика, Професионална гимназия по земеделие „Стефан Цанов“, град Кнежа, http://velcheva.weebly.com/106010801083108610891086109210801103-10851072-10871088107710871086107610721074107210851077.html
11. Янакиева, Сн.
Образователното портфолио – философия, технология, практически проекции. http://www.diuu.bg/ispisanie
Няма коментари:
Публикуване на коментар