неделя, 21 юни 2009 г.

НАЦИОНАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ СТАНДАРТИ ИЛИ НОВИТЕ ДРЕХИ НА ЦАРЯ ВМЕСТО СТАРИТЕ ДЪРЖАВНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ

В брой втори на списание "Стратегии на образователната и научна политика" е публикуван един материал плод на дългогодишен интерес и съвместна работа в тази област с Наталия Витанова на тема: НАЦИОНАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ СТАНДАРТИ ИЛИ НОВИТЕ ДРЕХИ НА ЦАРЯ ВМЕСТО СТАРИТЕ ДЪРЖАВНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ. Статията е написана по повод предвидените в проекта за нов закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка национални образователни стандарти.
За добро или за зло този проект за закон не бе приет от Народното събрание, но нашите мисли, съображения и предложения се надяваме да станат повод за размисъл на педагогическата колегия и бъдещите законотворци в новия парламент.
Дано сме им полезни!


НАЦИОНАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ СТАНДАРТИ ИЛИ НОВИТЕ ДРЕХИ НА ЦАРЯ ВМЕСТО СТАРИТЕ ДЪРЖАВНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ
Доц. д-р Янка Тоцева, гл. ас. д-р Наталия Витанова
Катедра „Педагогика и управление на образованието”
ШУ “Епископ Константин Преславски”

NATIONAL EDUCATIONAL STANDARDS OR “THE KING’S NEW CLOTHES” VS. THE OLD NATIONAL EDUCATIONAL REQUIREMENTS
Assoc. Prof. PhD Yanka Totseva, Assis. Prof. Ph D Natalia Vitanova
Departament of Education and Educational Managment
Konstantin Preslavsky University of Shumen

Резюме: В работата се прави преглед и критичен анализ на нормативната уредба в областта на образователното законодателство във връзка с държавните образователни изисквания и въвеждането на национални образователни стандарти. Изказват се виждания относно възможните затруднения при реализирането на държавните образователни изисквания/ националните образователни стандарти в системата на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка. Прави се анализ на връзката между държавни образователни изисквания и стандарти в сега действащото законодателство от една страна и от друга на националните образователни стандарти в проектозакона за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка. В статията вниманието се насочва към актуални въпроси, които не са намерили своето решение в разглежданата образователна документаци,я и се предлагат препоръки за прецизиране на терминологията и обогатяване на методологията за конструиране на стандарти.
Summary: An observation and critical analysis of the law system in the field of education are presented in this paper in relation with the national educational requirements and the leading in of national educational standards. Visions about the possible difficulties in the implementation of the national educational requirements/standards are observed in the system of the school and the preschool education. Analysis of the relationship between the actual and foreseen in the project for law of school and preschool education and preparation educational requirements and standards are held in the paper. The work points at actual questions that were not taken into consideration while preparing the project for new law and gives suggestions about the precision of the terminology and enrichment of the methodology for constructing the national educational standards.

Българското образование през последните близо двадесет години след промяната, резултат от демократизацията на обществения живот у нас, се намира в непрекъснати реформи, предизвикани и от динамичните промени в нормативната уредба в областта на образователното законодателство.
Приетият през 1991г. Закон за народната просвета до 2008г. е претърпял единадесет изменения и седем допълнения, което означава по формален признак, че е променян или допълван всяка година. Правилникът за неговото приложение, приет цели години по-късно (макар в Закона да е предвиден шестмесечен срок), и излезлият през същата 1999г. Закон за степента, общообразователния минимум и учебния план също търпят многократни промени, които водят до сериозни затруднения както в управлението на системата, така и в организацията и функционирането на пряката учебно-възпитателна работа в училище.
През 2006г. Народното събрание приема Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка. Отделните мерки, предвидени в програмата, също „предполагат осъществяването на редица изменения и допълнения в нормативните актове.” [7, 38]
В началото на настоящата година МОН представи за широко обсъждане на своя официален сайт Проект на Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка.
В проекта е направен опит в един нормативен документ да бъдат обединени редица подзаконови актове, което може да се тълкува като желание на законодателя да се намали хаосът и да се ограничи броят на законите, правилниците, наредбите, инструкциите, с помощта на които се регулират дейностите в системата на народната просвета. От друга страна обемът на новия закон (106 страници) може да създаде затруднения, свързани както с опитите да се обединят текстове от различни сега действащи документи, така и с възможности за нееднозначното им интерпретиране.
В настоящата статия обект на анализ са държавните образователни изисквания за учебно съдържание, представени в сега действащото законодателство и националните образователни стандарти, заложени в проектозакона.
За първи път в българското образователно законодателство понятието “държавни образователни изисквания” се появява в Закона за народната просвета като част от измененията, направени в него през 1998г. (бр. 36 на ДВ).
Тази проблематика е представена в глава втора на Закона в общо три члена, единият от които пояснява механизмите и актовете на приемането.
В член 15 се казва, че “Държавните образователни изисквания определят равнищата на необходимата общообразователна и професионална подготовка” [1, 4]. Такава дефиниция поражда няколко основателни въпроса:
- Какво представляват държавните образователни изисквания?
- Колко са те?
- Какви са и от какво се детерминират?
- Какво трябва да включват държавните образователни изисквания в сферата на образованието?
- След като законодателят е предвидил държавни образователни изисквания, това предполага ли тяхната задължителост и, ако са задължителни за всички, не са ли стандарт?
Законът не дава отговор на тези въпроси. Нещо повече - без да определи какво са държавните образователни изисквания, се предписва, че те “създават условия за :
1. изграждане на свободна, морална и инициативна личност, която като български гражданин уважава законите, правата на другите, техния език, религия и култура;
2. задоволяване на индивидуалните интереси и потребности и придобиване на широка обща култура;
3. усвояване на основни научни понятия и принципи за интергриране на минал опит с нови знания от различни области на науката и практиката;
4. избор на варианти за подготовка и професионална квалификация според възможностите на учениците и избраното от тях училище;
5. развитие на материалната, културната и еклогичната среда на детските градини, училищата и обслужващите звена” [1, 4].
Вероятно законодателят е предпоставил идеята, че държавните образователни изисквания са ориентирани към постигането на целите на образователната политика, което е напълно логично, но не става ясно дали тези цели са стандарт. Целта на стандартизацията е повишаване на качеството на образователния процес и на продукта от него, от което логично следва създаването на възможности за тяхната измеримост.
В научната литература множеството определения на понятието “качество”, свързано с процеса на обучение, се обвързват с понятието “стандарт”. Робърт Мидълхърст прави анализ на употребата на понятията “качество” и “стандарт” и заключава, „че в много страни те се използват равнозначно. … Терминът “качество” се използва в един по-общ смисъл и се свързва с всички онези елементи на обучението, отнасящи се до преподаването и ученето като процеси и по-конкретно до степента, в която те повлияват в положителна степен учебния опит, учащите и подпомагат техното учене. Понятието “стандарт” се свързва по-тясно с постиженията на учащите в смисъла на отношение между очаквано и реално равнище на резултатите от ученето.” [5, 181-182]
Пламен Радев, анализирайки проблемите на мениджмънта на качеството на образование в средното общообразователно училище, приема, че качеството се „постулира откъм реалната му изявена способност да удовлетворява и изпълнява изискванията на клиенти и потребители и даже да надминава очакванията им, откъм неговата полезност в различни аспекти” [10, 17], както и че то е „достигане на определени стандарти, като оценяването в този аспект се извършва чрез различни методи, прилагани в различните форми на оценяване.” [10, 18]
Напълно сме съгласни и с мнението на Иван Велчев, който твърди, че „решаването на даден проблем зависи от сполучливото му дефиниране. Не можем да очакваме решаване на проблема за качеството на образованието, без да сме определили в какво именно се състои той.” [4] За нас качеството е обвързано с удовлетворяването на стандарт, който е операционализиран и количествено измерим. Когато резултатите от обучението надхвърлят стандарта, приет за задължителен минимум, качеството се оценява като високо, а в случаите когато не може да се достигне стандарта – като ниско или незадоволително.
Правейки опит за обосноваване на концепция за качество на образованието, Велчев насочва вниманието към необходимостта:
• тя да е съобразена с основната цел на образователната система – „да позволи на децата да достигнат пълния си когнитивен, емоционален и творчески потенциал”;
• да позволява на учителя да изяви професионалните си умения и да ги усъвършенства;
• да съответства на социокултурната специфика на страната, на утвърдените ценностни ориентации и на образователните традиции;
• да позволява осъществяване на образователен процес, чужд на „моносемантизма”, насърчаващ възприемането на света като сложен феномен;
• да изисква финансиране на образователната система, съответстващо на задачите, които стоят пред нея в контекста на амбицията на Европейския съюз за изграждане на висококонкурентна икономика, основана на знанието. [4]
В хода на тези разсъждения интерес предизвиква член 16 в сега действащия Закон за народната просвета, който гласи, че: ”Държавните образователни изисквания се отнасят за:
1. предучилищното възпитание и подготовка;
2. степента на образование, общообразователния минимум и учебния план;
3. учебното съдържание;
4. усвояването на книжовния български език;
5. системата за оценяване;
6. професионалното образование и обучение;
7. придобиването на квалификация по професии;
8. обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания;
9. учебниците и учебните помагала;
10. документите за системата на народната просвета;
11. извънкласната и извънучилищната дейност;
12. учителската правоспособност и квалификация;
13. материално-техническата база;
14. здравното обслужване;
15. безопасните условия на възпитание, обучение и труд;
16. научното, информационното и библиотечното обслужване;
17. едногодишната издръжка на деца и ученици в държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена;
18. нормирането и заплащането на труда в системата на народната просвета;
19. инспектиране на системата на народната просвета.”[1, 4-5]
Към настоящия етап в системата на средното образование са разработени само част от държавните образователни изисквания за учебно съдържание и се обсъжда идеята за създаване на държавните образователни изисквания за оценяване. А какво става по отношение на останалите области, които са посочени в този член? Не е ясно как ще се изработят държавните образователни изисквания за част от упоменатите сфери на работа – например: извънкласната и извънучилищната дейност; безопасните условия на възпитание, обучение и труд.
През 2000 г. МОН издава Наредба № 2 за учебното съдържание, в член 1 на която се казва, че с нея се определят равнищата на общообразователната подготовка на учениците на края на етап и степен на образование. [6] В приложенията към тази наредба са представени дескрипторите на държавните образователни изисквания по предметите от културно-образователните области по член 10 от Закона за степента, общообразователния минимум и учебния план.
Наредбата не дава отговор на въпроса: „Държавните образователни изисквания стандарти ли са?” Ако отговорът е положителен не става ясно дали стандартът е насочен към удовлетворяване на минималните, максималните изисквания или задава някаква средна величина (норма).
Независимо от опитите да се ранжират две равнища в някои от държавните образователни изисквания по предметите, изучавани в горните класове на средното училище, те не са обвързани с количествени измерения и със системата за оценяване.
В законовата уредба понятието стандарт не се среща, но от учителите, родителите и обществеността се подразбира като синоним на държавни образователни изисквания, а в учебните програми се употребява това понятие и стандартът се свързва с очакваните резултати. Никъде в нормативните документи не става ясно има ли единица за сравнение (стандарт) и какво или кого сравняваме с нея. Ако коректно прилагаме терминологията, се оказва, че всъщност няма стандарт, т. е. държавните образователни изисквания не са стандарти.
Понятието стандарт има широка обществена употреба. Прието е той да се свързва с качеството на продуктите и технологичните норми в производството. В Речника на чуждите думи в българския език са предложени четири възможни интерпретации: “1. Задължителен държавен документ за определяне на техническите изисквания, на които трябва да отговаря суровина, материал, промишлено изделие и пр. 2. Типов образец, на който трябва да отговарят изделия по форма, качество и размери. 3. Мерило, норма, основа на нещо. 4. Равнище, ниво.” [8, 702]
Използването на понятието стандарт в сферата на образованието среща сериозни затруднения във връзка с осмисляне на съдържанието му, което важи и по отношение на понятието “държавните образователни изисквания”. При производствените технологии в сферата на материалното производство продуктът може и трябва да се стандартизира, докато в сферата на духовното производство, към която можем да причислим образованието, продуктът е уникален, строго индивидуален, човешката личност е неповторима и затова трудно може да бъде стандартизирана. Училището не е конвейер, който произвежда еднакви продукти, а е място за развитие на творческите и интелектуалните способности на младите хора. В този контекст темата за стандартизирането на образованието е твърде деликатна и дори опасна.
За да се гарантира качество на образователния продукт, трябва да се посочат долните граници на необходимите задължителни за овладяване знания и умения, заложени и в Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план. В чл. 5. на Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план е записано, че „Завършването на съответната степен на образование гарантира усвояването на общообразователния минимум, както и на знания и умения, съответстващи на интересите и индивидуалните възможности на учениците” [2, 1], а в чл. 12. алинея 1 се пояснява, че „Общообразователният минимум е основата на общообразователната подготовка. Той включва задължителни знания и умения, необходими за успешната реализация на учениците в следващата степен на образование.” [2, 4].
По всяка вероятност законодателят е имал предвид следните компетентности: езикова грамотност; математическа грамотност; боравене с информация; комуникативни умения; социална и емоционална компетентност; критическо мислене и решаване на проблеми, за което свидетелства чл. 10., който гласи, че „Общообразователната подготовка в българското училище се осъществява чрез изучаването на учебни предмети, групирани в следните културно-образователни области:
1. български език и литература;
2. чужди езици;
3. математика, информатика и информационни технологии;
4. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2002 г.) обществени науки, гражданско образование и религия;
5. природни науки и екология;
6. изкуства;
7. бит и технологии;
8. физическа култура и спорт.” .” [2, 3-4].
Сами по себе си така изведените компетентности са безотносителни както към държавните образователни изисквания, така и към стандартите в учебните програми и не ги дефинират. Никъде в този закон или в друг подзаконов спрямо него акт не се определят обемът и качеството на задължителните знания и умения, които да очертаят параметрите на общообразователния минимум.
В проектозакона понятието „държавните образователни изисквания” е заменено с „национални образователни стандарти”. В чл. 7 ал. 2 е записано, че „Националните образователни стандарти определят съдържанието на подготовката и обучението, като посочват знанията, уменията и отношенията, които децата и учениците трябва да постигнат като резултати в края на предучилищната подготовка, в края на съответния етап или степен от училищното образование или в края на обучението за придобиване на професионална квалификация.” [3, 3]
Появата на понятието стандарт е позитивен индикатор са осмисляне на проблематиката. В случая пак не става ясно как едновременно ще определят съдържанието на подготовката и съдържанието на обучението. Възниква въпросът как чрез стандарт ще се определи съдържанието на подготовката.
Що се касае до съдържанието на обучението, то е представено в учебните програми и учебниците, които са съществуващи вече официални държавни документи.
В самия текст националните образователни стандарти се обвързват със знанията, уменията и отношенията, които децата и учениците трябва да постигнат като резултати. Според нас намеренията на законодателя са в посока разработване на стандарти за учебно съдържание, които да отразяват минимума и да дават възможност за ранжиране. Това съвпада с нашето разбиране, че стандартът трябва да се обвърже от една страна със задължителния минимум за овладените знания, умения и компетентности, които да са измерими, и от друга страна да стане основа за конструирането на система за оценяване на по-високите равнища. Тогава минимумът и системата за оценяване ще формират стандарта, който може да се измери количествено.
Прави впечатление видимото намаляване на броя на областите, за които трябва да се конструират стандарти, в сравнение със сега действащия Закон за народната просвета, където са визирани общо 19. В проектозакона чл. 7 ал. (3) посочва, че „Националните образователни стандарти са за:
1. предучилищното възпитание и подготовка;
2. общообразователната подготовка;
3. профилираната подготовка;
4. придобиването на квалификация по професии.” [3, 3]
В тази посока отново се вижда положително развитие по отношение на визията за стандартизиране на образованието. Посочените четири области позволяват да се конструират стандарти за учебно съдържание и оценяване, чрез количествени индикатори, които да доведат до ранжиране на равнища на качество.
В последните няколко години на практика вече са разработени и успешно функционират стандарти в областта на професионалната подготовка и квалификация. Те могат да се използват като модел при разработването на стандарти и по отношение на общообразователната и предучилищната подготовка и възпитание.
Логично, е че според ал. (5) „Знанията, уменията и отношенията, посочени в националните образователни стандарти по ал. 3, т. 1 се конкретизират в учебните програми за предучилищно възпитание и подготовка и в учебната програма за подготвителна група/подготвителен клас, а знанията, уменията и отношенията, посочени в националните образователни стандарти по ал. 3, т. 2, 3 и 4 – в учебните програми по учебните предмети от общообразователната или профилираната подготовка, съответно учебните предмети/модули от професионалната подготовка за съответния клас.” [3, 3]
Остават открити въпросите:
1. Кой и кога ще разработи националните образователни стандарти?
2. Как те ще се обвържат с учебните програми?
3. Ще отчитат ли особеностите на регионалната специфика и социо-културното разнообразие?
4. Ще има ли равнища в стандартите в зависимост от майчиния език на обучаваните?
5. Ще се апробират ли или ще се приложат априори и императивно?
Единствено става ясно, че според ал. (6) Националните образователни стандарти се приемат с наредби на министъра на образованието и науката. [3, 3]
В заключение могат да се направят някои основни изводи и констатации:
• От текстове в сега действащата нормативната уредба може да се направи изводът, че държавните образователни изисквания не са стандарти. Липсват дефиниция и параметри за конструирането и реализацията им.
• В проектозакона понятието държавните образователни изисквания е заменено с национални образователни стандарти и е направен опит да се дефинират, като се свържат със съдържанието на обучението.
• Смисълът на стандартизацията в образованието е от една страна да се гарантира удовлетворяване на минимума от знания и умения за успешно завършване на етап или степен, но и да се даде възможност за ранжиране на постиженията на учениците, като се отчита не само долната граница на стандарта, а и по-високите равнища на постиженията, които да са релевантни на скалата за оценяване.
• Независимо от положителните интенции на законодателят според нас националните образователни стандарти е необходимо да се обвържат с Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, целите на системата на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, постулирани в Проектозакона, които да станат основа за тяхното преосмисляне, преструктуриране, декомпозиране и превръщане в действащи стандарти, и едва тогава те могат да станат оперативен инструмент в ръцете на учителя, който да ги използва в оценъчните процедури.
• Ако се изпълнят тези условия, можем да се надяваме, че националните образователни стандартите ще изпълнят своята роля по отношение на всички участници в образователния процес:
- учениците ще имат ясна цел, защото ще знаят какво се очаква от тях като постижения в областта на знанията и умения. Съобразно индивидуалните си интереси и възможности те ще се стремят да покрият стандарта и ще могат да предвиждат развитието на образователната си кариера;
- родителите ще могат да се информират за качеството на образователния процес и продукта от него, според това как се ранжират постиженията на децата им според удовлетворяването на стандартите;
- учителите ще знаят какъв трябва да бъде резултатът от обучението в количествени измерения;
- авторите на учебни програми, учебници и учебни помагала ще знаят на какви съдържателни изисквания трябва да отговарят програмите, учебниците и помагалата;
- специалистите и звената, които обучават и квалифицират учители ще знаят как да подготвят учителите за работа в условията на стандартизация на учебните постижения;
- експертите и ръководителите, които правят образователната политика, ще имат по-ясни критерии за контрол и оценка на образователната практика, както и за вземане на адекватни управленски решения.

Литература
1. Закон за народната просвета. Обн., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г., изм., бр. 90 от 24.10.1996 г., изм. и доп., бр. 36 от 31.03.1998 г., доп., бр. 124 от 27.10.1998 г., изм., бр. 153 от 23.12.1998 г., в сила от 1.01.1999 г., бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 27.07.1999 г., бр. 68 от 30.07.1999 г., изм. и доп., бр. 90 от 24.09.2002 г., в сила от 24.09.2002 г., бр. 95 от 8.10.2002 г., в сила от 8.10.2002 г., бр. 29 от 31.03.2003 г., в сила от 31.03.2003 г., изм., бр. 71 от 12.08.2003 г., доп., бр. 86 от 30.09.2003 г., в сила от 1.01.2004 г., бр. 114 от 30.12.2003 г., изм. и доп., бр. 40 от 14.05.2004 г., изм., бр. 28 от 1.04.2005 г., в сила от 1.04.2005 г., бр. 94 от 25.11.2005 г., в сила от 25.11.2005 г., бр. 103 от 23.12.2005 г., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм. и доп., бр. 41 от 19.05.2006 г., бр. 105 от 22.12.2006 г., изм., бр.113 от 28.12.2007 г., в сила от 1.01.2008 г., изм. и доп., бр. 50 от 30.05.2008 г.
2. Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, Обн. ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 27.07.1999 г., изм. и доп., бр. 90 от 24.09.2002 г., в сила от 24.09.2002 г., бр. 95 от 8.10.2002 г., в сила от 8.10.2002 г., бр. 29 от 31.03.2003 г., в сила от 31.03.2003 г., бр. 40 от 14.05.2004 г., бр. 41 от 19.05.2006 г., бр. 105 от 22.12.2006 г., бр. 50 от 30.05.2008 г.
3. Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка. (проект), С., 2009, www.minedu.government.bg
4. Велчев, Ив. 2005, Качество на образованието: национални реалности и глобален проект. http://liternet.bg/publish9/ivelchev/kachestvo.htm
5. Качество на университетското образование, Сб. статии на участниците в Темпус проект UM_JEP-13388-98, под ред на Д. Павлов, С., 1998
6. Наредба № 2 от 18 май 2000 г. за учебното съдържание. www.minedu.government.bg
7. Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка. С., 2006, www.minedu.government.bg
8. Милев, Ал., Б. Николов, Й. Братков. Речник на чуждите думи в българския език, С., 1978
9. Радев, П., Мениджмънт на качеството на образование в средното училище, Пловдив, 2004

2 коментара:

Анонимен каза...

Съгласна съм с всичко написано, дано да го прочетат тези, от които зависи решаването на неяснотите в законите ни.

лятна занималня каза...

Статията е много полезна и интересна. Анализите са задълбочени. Тази така наболяла тема напоследък засегна доста родители и за щастие те излезнаха макар и на не организирани протести. Наистина образователната ни система претърпя много промени и продължава да търпи промени. Като цяло промените в тази сфера са свързани с подобрения. Но когато станат твърде много и твърде често не мисля, че са толкова полезни!