Летните лагери „Заедно напред” - успешна практика за намаляване на отпадането на ромските деца от училище и стимулиране на образователната им мотивация

На 25 и 26 юни 2013 г. във Велико Търново се проведе НАЦИОНАЛНА НАУЧНО-ПРАКТИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ „ИНТЕРКУЛТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ КАТО СРЕДСТВО ЗА НАМАЛЯВАНЕ ОТПАДАНЕТО НА РОМСКИТЕ ДЕЦА ОТ УЧИЛИЩЕ“. 
Нейни организатори бяха Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ и  Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий", който беше домакин.

Приветствие от името на Министерството на образованието поднесе д-р Йосиф Нунев - държавен експерт в него.


В конференцията взеха участие учители, от училищата включени в проекта на "Амалипе", които представиха добри практика за превенция на отпадането, университетски преподаватели и учители, работещи в мултикултурна среда по различни проекти.

Моята презентация беше посветена на летните лагери "Заедно напред", които са една добра практика за подобряване на образователната мотивация и формиране на комуникативни и лидерски умения.

Докладът ми на тема :"Летните лагери „Заедно напред” - успешна практика за намаляване на отпадането на ромските деца от училище и стимулиране на образователната им мотивация" е отпечатан в сборника с доклади от НАЦИОНАЛНА НАУЧНО-ПРАКТИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ „ИНТЕРКУЛТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ КАТО СРЕДСТВО ЗА НАМАЛЯВАНЕ ОТПАДАНЕТО НА РОМСКИТЕ ДЕЦА ОТ УЧИЛИЩЕ“, София, 2014, ISBN: 978-954-92632-7-5 на стр. 248-259.

Идеята за летни лагери за ученици-роми, които учат в гимназиалните класове на средните училища, се появява още през 2000 година и принадлежи на доброволци от Корпус на мира. Първият лагер се провежда в град Шумен през лятото на същата година с дарения, събрани с помощта на млади американци, работещи в различни части на България.

През 2003 година в рамките на проекта „Засилване на демокрацията чрез признаване на различието”, разработен от Сдружение „Етнотолеранс” със съдействието на Програма Фулбрайт и Корпус на мира се провеждат три ромски лагера – в Шумен, Кърджали и Пазарджик и един мултиетнически в Балчик. Финанирането е осигурено от Демократичната комисия към Посолството на САЩ в България. Глобалната цел на тези три ромски лагера, проведени под мотото „Заедно напред”, е свързана с формирането на бъдещи лидери на ромското малцинство, които са и високо образовани, а съпътстваща е подготовката им за участие в мултиетнически лагер, който е за ученици от цяла България.

Мотото на мултиетническия лагер е „Отвори съзнанието си” и цели повишаване на етническата толерантност между младежите, представители на различни етнически групи. На практика работата в този лагер представлява социален експеримент, в основата на който лежат принципите на интеркултурализма. Младежи от различни краища на България, от различни етнически и социални групи в продължение на една седмица демонстрират своята толерантност или нетолерантост живеейки, учейки и забавлявайки се заедно. В наситената програма се включва обсъждането на теми и проблеми из областта на културата и етническото разнообразие и това как те се свързват с едно свободно и демократично общество в България. Основните методи на работа са обсъждания, дискусии, диспути, ролеви игри, състезателни игри, тренинги за формиране на умения за работа в екип и за ръководене на екип, практически работи, ситуационни игри, казуси, лекции. Използват се възможностите на груповата форма за организация – работа в малки групи и фронтална работа с целия състав.

От 2004 година основният ангажимент по провеждането на ромските лагери поема Фондация „Напредък”, която администрира лагерите до 2008 година.

През 2009 година летният лагер се организира от Младежка мултиетническа организация „Заедно напред”, съвместно с Фондация „Интегро”.

През 2010 година лагерът се реализира под ръководството на Младежка мултиетническа организация „Заедно напред”.

От есента на същата година Младежка фондация „Арете” – България продължава традицията в организирането на този тип дейности в рамките на тригодишен проект „Ролеви модели на утрешния ден”, финансиран от Фондация „Америка за България”. Мисията на организацията е да овласти ромските младежи в България чрез предоставяне на образователни възможности, подкрепяне на развитието на лидерските им умения и кариерното им развитие. Дейностите са насочени към преодоляване на социалното неравенство и дискриминацията спрямо ромските младежи и активното им включване в гражданския и политическия живот на страната. Чрез нейните програми се мотивират младите роми да продължат своето образование и да се развиват професионално и личностно. Те подпомагат младите лидери да създават професионални мрежи и да обменят идеи помежду си и ги насърчават да приложат наученото в полза на своите общности, чрез заемане на активна гражданска позиция по общественозначимите въпроси.

Младежка фондация „Арете”- България изповядва философията, че трябва да се инвестира в инициативи, насочени към младите хора и в подкрепа на усилия, които им предоставят възможности да станат лидери на утрешния ден. Тя работи по три програми: „Заедно напред”, „Образователен и информационен център" и „Ромска професионална мрежа”.

Основен приоритет на програмата „Заедно напред” е организиране на младежки ромски лагери. Те целят мотивирането на младите роми да продължат образованието си и да придобият лидерски умения, които да съдействат за тяхното личностно и кариерно развитие, което създава условия те да станат активни и ангажирани граждани.

През последните две години се провеждат шест лагера - два през 2011 г. и четири през 2012 г. В тях участват общо 180 млади роми на възраст от 16 до 21г. от цялата страна, резултат от активното рекламиране на лагерите в региони с по-голяма плътност на ромското малцинство.

Програмата на лагерите е така осмислена, че да се изпълни мисията на Младежка фондация „Арете”" и да се постигнат целите на проекта „Ролеви модели на утрешния ден”. В сесиите се използват интерактивни технологии, методи и техники. Акцентира се върху ученето чрез правене и се прилага подходът „връстници обучават връстници”. Последното се реализира, чрез включването на бивши участници като лидери на малки групи, които координират работата им и ръководят изпълнението на част от дейностите в тях.

Неформалното обучение, което се осъществява по време на лагерите, е обезпечено с пакет от обучителни материали, в които са включени два наръчника - за лидерите и за участниците.

Наръчникът за лидери включва материали по няколко основни теми: комуникация, умения за работа в група и екип, умения за организиране на интерактивно обучение, умения за решаване на етнически конфликти.

Наръчникът за участници включва:

1. Въведение или кой и защо организира лагерите?

2. Програма на Ромския лагер „Заедно напред”

3. Основна част с материали по глобалните теми:

• Кои сме ние? - История, традиции, празници и бит на ромите, подгрупи и популярни личности;
• Комуникацията между хората. Основни канали – вербален и невербален;
• Какво е група и какво е екип?;
• Стереотипи, предразсъдъци и дискриминация;
• Медиите и представянето на ромите в тях;
• Висше образование и как да го получим?
• Здравословен начин на живот. Превенция на ранните бракове и полово предавани инфекции;
• Подготвени на пазара на труда - умения за успешно представяне;
• Ролеви модели.

В края на Наръчника са включени различни приложения: Самооценка на входното ниво; Въпросник мога/не мога; Работен лист – Ние ромите сме; Въпросник за комуникационни умения; Практически задачи и упражнения за невербална комуникация и по темите „Стереотипи, предразсъдъци и дискриминация” и „Подготвени на пазара на труда”; Самооценителен въпросник за нагласите за създаване на екип; Самооценка на изходното ниво; Анкета за оценка на работата в лагера.

Преди началото на лагерите се провежда тридневно обучение за лидерите на малките групи. През лятото на 2011 и 2012 година са подготвени общо 30 ромски младежи и девойки, повечето от които студенти. По време на обучението бъдещите лидери на малки групи се запознават с основните цели и задачи на лагерите и тяхната роля в постигането им. Като се има предвид, че програмата е нова за всички, независимо от миналия опит на голяма част като участници в предишни ромски лагери, са обсъдени основните теми за всеки от дните и конкретните ангажименти на лидерите при работата им в малките групи. По всяка от темите се провеждат оживени дискусии. Особено внимание се обръща на възможностите да се появят вътрешни конфликти между участниците от различните ромски подгрупи и на техниките да преодоляването им. Лидерите с по-голям опит споделят своите добри практики и предлагат помощта си на останалите. Отделя се повече време за запознаване, обсъждане и проиграване на практическите упражния за подготовка и създаване на нагласа за възприемане, опознаване и сплотяване на малката група и на различните технологии за организиране на игри за коопериране и социализиране. Всеки лидер избира между три варианта на игри от предложените в Наръчника при отделните активности в зависимост от личните си предпочитания, особеностите на групата и времето, с което разполага. Обсъждат се възможности за промяна в дневното разписание при поява на непредвидени обстоятелства или след вземане на решение от фасилитатора на лагера на базата на негова оценка на конкретната ситуация.

Тридневното обучение позволява на участниците в различните лагери да имат лидери с унифицирана подготовка както в теоретичен, а така също и в практически план.

Лагерите „Заедно напред” са седемдневни, с интензивно обучение в областта на историята и културата на ромите, формиране на комуникативни и медийни умения, на лидерски умения, умения за самопрезентиране, стремеж към доброволчеството, запознаване с пътищата за преодоляване на стереотипите и превенция на етническата дискриминация в образованието и на пазара на труда. Програмата включва сесии в голяма група и работа в малки групи, а така също и извънаудиторни творчески активности, които са плод на инициативата на самите участници.

През първия ден участниците пристигат и се настаняват. В първата сесия те се представят и запознават, а след това се разпределят в малки групи, включващи 5-7 човека. Всяка група избира свое име, създава оригинално свое лого и приема няколко основни правила, а след това ги представя пред всички. Във вечерните часове се провежда работна среща на екипа (лидери на малки групи, фасилитатори и мениджъри от фондацията) за обсъждане на първите впечатления и общата стратегия за вътрешна и външна комуникация.

Първата сесия на втория ден от лагера е посветена на комуникацията и на нея участниците споделят своите знания, задават въпроси и изразяват своите впечатления и мнения за ролята на вербалния и невербалния канал при общуването в мултикултурна среда.

Следващата тема логично е: „Кои сме ние? - История, традиции, празници и бит на ромите, популярни личности, подгрупи.” Участниците проявяват голяма активност по време на презентацията, а в следобедните часове имат възможност да дискутират по темата за популярни личности с ромски произход у нас, за успелите роми и пътищата към просперитета.

За да представят своята гледна точка участниците групово изработват колаж на тема: „Ние ромите сме” като използват стари вестници и много въображение. Всяка малка група представя своя продукт пред останалите, като говорителите насочват вниманието към своите автостереотипи и не пропускат да отбележат негативните стереотипи към ромите на българите, които се популяризират широко и от медиите у нас.

В края на деня в голяма група се проиграва упражнението „Един е различен”, което позволява да се идентифицират неформалните лидери. В дискусията участниците споделят своите чувства и преживявания, а също така и минал опит от случаи, в които са се чувствали различни и отхвърлени.

Третият ден е посветен на темата „Стереотипи, предразсъдъци и дискриминация”, която е разработена в три сесии - една теоретична за запознаване с основните понятия стереотипи, предразсъдъци, предубеждения, дискриминация и две интерактивни.

Във втората сесия се използва упражнението „Етикетите”. Участниците, разделени в малки групи с помощта на лидерите си, прилагат метода „мозъчна атака” за продуциране на идеи „Как да направим училището привлекателно?”, но със залепени етикети на челата, които дават информация за това дали са умни или глупави, работливи или мързеливи и с изискването да се отнасяме към всеки според написаното на етикета. Играта затруднява част от младежите и се налага лидерите и фасилитаторът да оказват помощ и корекция в хода на изпълнението на задачата. Въпреки трудностите да се съобразяват с етикетите, участниците предлагат много позитивни промени, които могат да направят българското училище привлекателно място за учене и толерантен съвместен социален живот.

Третата сесия е посветена на осмисляне на проблема за стереотипите, предразсъдъците и дискриминацията и овладяване на техники за преодоляването им. Използва се вариант на играта „Страната на лимоните”. Тази творческа задача провокира интеркултурната сензитивност и толерантността към различието на участниците. Работейки в екип, те подготвят стихчета и истории, в които показват както своя талант, но така също и готовността да приемат или не различието.

Осмисляне на проблема за стереотипите, предразсъдъците и дискриминацията и овладяване на техники и технологии за преодоляването им е основна тема, която позволява практически да се отработят умения за работа в екип, за отчитане на ролята на словесната комуникация за постигане на съгласие, за формиране чувствителност към непълната информация и необходимостта да бъдем по-внимателни и прецизни при етикирането на хора и даването на оценки.

На следващия ден основна е темата, свързана с ролята на медиите за формиране на негативни етнически стереотипи и предразсъдъци. Тя се радва на огромен интерес от участниците и заради възможността групите да изпълняват творчески задачи – подготовка на статия, телевизионно предаване, радиорепортаж или радиодискусия по проблемите на младите роми у нас. Участниците се превъплащават в ролите на радиорепортери, телевизионни водещи и журналисти във вестници, а също така и граждани-роми, които отговарят на въпроси и дават мнения. Те с удоволствие представят продуктите от работата си в малките групи в края на деня.

Формирането и усъвършенстването на умения за работа в полза на общността и необходимостта от изграждане на лидерски умения са акцентите на петия ден. Търсят се отговори на въпросите: Какво представлява една младежка мрежа? Къде и какво да уча, за да бъда полезен на себе си и на общността? Кои са моите силни страни и какви са професионалните и образователни очаквания и желани кариери? Какво мога да направя за моята общност/моя квартал?

В контекста на проектните цели е участниците да се запознаят с успели млади роми. Във всеки лагер има специални гости, споделящи своите лични истории. Младите хора - мъже и жени, които имат успешна кариера и впечатляващо личностно израстване, разказват за пътя, по който са минали, за да се превърнат в модели за подражание, а също така и да се изградят като формални или неформални лидери на ромските общности, към които принадлежат.

Последната обща тема е: „Подготвени на пазара на труда.” Участниците се запознават с процедурата за кандидатстване за работа, включваща изготвяне на автобиография, мотивационно писмо и подготовка и провеждане на интервю. Всеки участник си оформя самостоятелно CV, а с помощта на делова игра в малки групи се подготвя мотивационно писмо за един участник, чието CV в преценено като най-подходящо, за да се яви на интервю за работа. Комисията за провеждане на интервю за работа внимателно изслушва кандидатите и им задава въпроси. След това, на базата на техните впечатления и отразените в протокола точки, се взема решение кой получава работата. Щастливият новоназначен се радва на овациите на публиката и специалната макар и символична награда.

Основна задача през последния ден от работата в лагера е отчитането на промяната и постиженията. Обсъждат се проблемите на младите хора в България чрез използване на метода „мозъчна атака”, за да се изведат значимите за участниците проблеми, които след това се подреждат в „дърво на проблемите”. Следва търсене на причините и следствията, а също така и на възможните решения.

В следобедните часове групите подготвят своите скечове за заключителната вечер, а участниците в конкурса Мис и Мистър „Заедно напред” репетират усилено. Вечерта е незабравимото празненство. То започва с конкурс за Мис и Мистър „Заедно Напред” и награждаване на победителите. Следва раздаване на сертификатите за участие и подаръци от и на лидерите на малките групи и завършва с представяне на скечовете на всяка група и разбира се - дискотека.

За измерване на промяната, която се случва по време на лагера участниците попълват два въпросника за самооценка - в началото и в края.

Субективните усещания и обективните оценки, които младежите споделят помагат на екипа за управление да направи своите изводи както за личностната промяна у всеки един, а така също и за възможностите да се оптимизира работата в лагерите и в последвалите по проекта дейности.

В първия ден и последния ден от лагера участниците трябва да оценят по четиристепенна скала своите знания и умения в областта на комуникативните и лидерските умения, самооценката и самоконтрола, образователните очаквания, етническата идентичност, толерантността.

На входа трите най-ниски самооценки (при максимална 4) са по айтемите: Чувствам, че мога да бъда лидер в моето училище, и/или група, където средната оценка е най-ниска – 3,04; Имам познания за моя етнос и за моята култура – 2,90; Не позволявам на други да повлияят върху решенията ми за моето здраве и благополучие – 3,18. Макар отговорите да са „по-скоро да”, това са тревожни резултати, защото зад тях се крият дефицити както по отношение на самоидентификацията, а така също и на уменията за самостоятелно вземане на решение и не на последно място на лидерските умения.

Трите най-високи самооценки са по отношение на увереността, че ще завършат средно образование – 4,00 (100%); че нямат проблеми, когато общуват със свои връстници и с възрастни, защото лесно влизат в контакт с тях – 3,90 и че имат възможността да реализират плановете си за бъдещето – 3,85. Увеличаването на броя на ромите, завършили средно образование, е сред основните цели на тази програма и това, че участниците в лагерите идват с подобна готовност, е изключително позитивна предпоставка за успешна по-нататъшна работа с тях. Възрастта на участниците - от 16 до 21 години е период, в който комуникацията с връстниците е водеща за техния светоглед и е нормално те да се чувстват уверени в тези свои умения. Увереността, че могат да постигнат плановете си също е добро начало за стимулиране на образователна мотивация.

В последния ден всеки участник отново попълва самооценка, в която са включени същите въпроси като на входа и още осем айтема относно темите, включени в обучението по време на лагера.

Резултатите показват, че е налица чувствително увеличение и видима промяна в сравнение с входното ниво, което е 3,11 по отношение на познанията за ромския етнос и култура, което в края е 3,82 (при максимум 4).

Силно увеличение от 3,18 на входа до 3,69 на изхода е отчетено по отношение отстояването на собствената позиция и решения по отношение на здравето и благополучието.

80% са желаещите да учат в университет след като завършат средното си образование. „Смятам, че имам потенциал да бъда ефективен лидер” е твърдение, получило ранг 3,68 на входно ниво и 3,89 при максимално 4 на изхода.

Близо 85% от участниците в края на лагера могат да разпознават ситуации на проява на дискриминация и също толкова се интересуват от доброволчески дейности. 100% са уверени, че знаят как да помагат на връстниците си за разрешаването на даден проблем или конфликт.

100% чувстват, че могат да бъдат лидери в училище, и/или група (като сумираме отговорите „категорично да” и „по-скоро да”).

Що се касае до твърдението: „Аз съм уверен в моите лидерски умения!” е налице намаляване на увереността и в края на лагера категоричните са по-малко, отколкото на входа, а отговор „по-скоро не” дават близо 30%. Явно една малка част запазват увереността си, но останалите не са толкова категорични след като вече са работили в екип, в който е имало формален и често неформален лидер.

На изхода 90% твърдят, че разбират в максимална степен защо образованието е важно за тях и са наясно с възможностите за развитие.

В анкетата за оценяване на работата в лагера като най-интересни и полезни са оценени темите (максимална оценка 5):

1. Образованието и ролята му в живота на младите хора – бал 4,89
2. Здравеопазване и превенция на ранни бракове – бал 4,89
3. Медиите и представянето на ромите в тях – бал 4,84
4. Комуникация и работа в екип – 4,79
5. Кои сме ние? - История, традиции, празници и бит на ромите - 4,73

В свободните отговори:

На въпросите: Какво мислите за темите, които бяха разгледани? Бихте ли желали да добавите или промените нещо? отговорите са изцяло позитивни и много обнадеждаващи. Няма теми, които да са оценени като неподходящи.

Коя от сесиите в голяма група беше полезна за вас? 40% определят като полезни всички теми, като някои от тях са посочили и онези, които са им направили най-голямо впечатление. Около 30% за впечатлени от темите за превенция на ранните бракове, филма „Кои са тези майки?” и историята на ромите. 25% са посочили темата за здравеопазването и превенцията на полово предавани инфекции. 20% са оценили високо темите: Образованието и ролята му в живота на младите хора и Стереотипи, предразсъдъци и дискриминация.

Коя от сесиите в малките групи беше най-полезна? е въпрос, на който около 30% отговарят, че всички са били полезни. Около 20% са харесали темите за комуникация и работа в екип; около 10% събират и темите: Стереотипи, предразсъдъци и дискриминация; Разработване на малки проекти; Интервю за работа; Подготовката на медийни изяви; изработването на колаж „Ние ромите сме”.

Коя от сесиите в малките групи беше най-безполезна? е въпрос, на който отговор, че няма такава, дават 85%. Играта „Страната на лимоните” е посочена като безполезна от двама участници, а от един - сесията за превенция на полово предвани инфекции.

Броят и продължителността на занятията са оценени като много от 25% от участниците. Други 25% обаче считат, че е напълно нормално да се отделя повече време за учене и по-малко за забавления, защото целта на лагера е обучение. 30% смятат, че е намерена мярата, а останалите предлагат сесиите да бъдат повече, като се обосновават, че е много интересно и забавно.

Игрите като цяло са оценени като полезни, интересни, приятни и забавни. Никой не се чувства неудобно да влиза в роля. 10% посочват, че са запознати с някои от тях, но са се чувствали добре да ги играят отново. Само един участник споделя, че му е трудно да говори пред публика, защото му е за първи път.

Подкрепата от страна на лидерите е оценена като много адекватна. Само един участник споделя, че чувства подкрепата от лидер на друга малка група повече, отколкото от неговия. Неколцина не чувстват подкрепа в достатъчна степен от лидерите си.

Като цяло храната получава позитивни коментари, само един участник, който дава положителна оценка за качеството, едновременно с това отчита като негатив еднообразието.

От коментарите и препоръките в края заслужават внимание две:

- препоръка за по-внимателен подбор на участниците;

- очакване, че ако в лагера има и участници от друг етнически произход, ще е по-забавно и интересно.

Трите важни неща, които са научили по време на лагера са различни за отделните участници, но прави впечатление, че няма тема, включена в програмата, която да не влиза в списъка на посочените от младежите.

Действията, които участниците възнамеряват да предприемат са свързани преди всичко с комуникация – разказване за преживяното, споделяне със старите приятели и създаване на връзки с новите от лагера, но също така и включване в здравна и просветна работа на терен в местната ромска общност. Идеите, които младежите смятат да споделят и действията, които възнамеряват да предприемат са тематично обвързани с проблематиката, която се разработва и те отразяват личностните промени, които настъпват в тях. Мнозинството искат да споделят наученото с връстници, близки и приятели и да популяризират работата в лагера.

Различните теми и тяхното представяне впечатляват участниците и те посочват различни силни моменти, които са индивидуално обагрени.

Ползите са по посока самопознанието, познанията за историята, традициите и настоящето на ромите, комуникативните, екипните и лидерските умения, образователните възможности, подобреното самочувствие.

След обработване на самооценките на входно и изходно ниво и анкетите за оценяване на работата в лагерите през 2012 година, можем да направим следнитe изводи и обобщения:

1. Като цяло програмата е изпълнена, което дава основания да се приеме, че е била реалистична;

2. Общият брой участници (в някои лагери над 30) е твърде голям за работа, която се предполага като интерактивна;

3. Лидерите на малките групи успяват да се сработят като екип и да се справят със задачите си като си оказват подкрепа и взаимно се стимулират за по-добри постижения на групите, дори в ситуации на конкуренция;

4. Извеждането на теоретичните занятия в сесиите сутрин се оказва добро решение както по отношение задържането на вниманието на аудиторията, така също и на активността;

5. Като изключим деня с многото гости (ролеви модели и участници в доброволческата мрежа), интерактивните практически дейности като време превишават теоретичните занятия;

6. Теоретичните сесии, макар и с продължителност от 90 минути, благодарение на мултимедийните презенции, използвани в тях не затрудняват участниците;

Общата оценка за работата на участниците и в четирите лагера е много добра. В творческите задачи те се справят със забележителен успех, но най-важното е, че в етапа на саморефлексия те правят самоанализ и формулират сериозни изводи.

За да се установят дългосрочните ползи и устойчивото въздействието по отношение на образователната мотивация, през пролетта на 2013 година се провеждат телефонни интервюта с по десет участници от лагерите, проведени през 2011 и 2012 година, избрани на случаен принцип.

Първият въпрос е свързан с източниците на информация за лагерите „Заедно Напред“. 25% са получили информация от училището, в което учат; 30% - от приятели, участвали в лагер преди тях; 20% от ромска неправителствена организация от населеното място, където живеят; един (5%) - от плакати, брошури и други рекламни материали и от други източници, като интернет и община по 10%. Всеки четвърти е научил за лагера от училище и учители, но най-много от приятели, които са бивши участници. Това дава надежда, че добрите впечатления от лагера се споделят и стават основа за разговори и провокиране на други млади хора да кандидатстват за участие. Заслужава внимание и ролята на местните неправителствени организации, които съдействат за популяризиране на идеите и разпространяване на информация.

Основният въпрос е: Как ви промени участието в лагера „Заедно Напред“?

Участниците в лагерите през 2011 години споделят следното:

- научих много нови неща за ромите, запознах се с мили хора и се мотивирах да уча, запознах се с много приятели, с които и до днес поддържам връзка;

- разбрах за много възможности за подкрепа, за финансиране на образованието, стимулирах се повече, научих много неща за историята на моя етнос;

- научих много нови неща за програмите за бъдещо развитие като студент, къде мога да кандидатствам, какви възможности има и най-вече, че много хора са постигнали нещо, благодарение на това, че са учили;

- мотивира ме да уча още повече, запознах се с много програми и възможности, които ми помогнаха да се ориентирам във висшето образование, стипендиите, да си избера специалност, запознах се с много хора, с които поддържаме връзка и си помагаме;

- вече бях студентка и знаех много неща, но най-хубавото е, че научих много нови неща и се запознах с много хора, с които поддържам връзка и сме приятели, това доведе и до създаването на младежката мрежа;

- разчупих се и започнах да общувам с нови приятели, научих много за историята на ромите, преодоляването на предразсъдъците е темата, която ме впечатли най-много и се опитвам да работя за това в живота;

- лагерът ме промени положително, научих много нови неща, даде ми стимул да мотивираме и други млади ромски ученици да учат;

- мотивира ме да уча, научих много нови неща за ромската общност, запознах се с много нови приятели, гордея се, че съм ром;

- много ме промени, станах по-сериозна и вече знам, че искам да продължа образованието си във ВУЗ, също така намерих много нови приятели, успехът ми в училище се повиши;

- мотивира ме да продължа образованието си.

Участниците от лагерите през 2012 споделиха следното:

- научих много нови неща как да се развивам в образованието и кои сме ние ромите и каква е нашата култура;

- знам как да работя в екип;

- научих се да работя в екип, да си решавам проблемите, да вземам решения, техники за дискусия, взех решение да продължа образованието си;

- вече знам как да работя в екип, как да участвам в информационни кампании, научих за възможностите, които дава Младежка фондация „Арете“, за инициативи за подкрепа на ромите;

- мотивира ме, даде ми надежда за напред и за по-добър живот, научих се да работя в екип в група с други различни от мен хора;

- научих се как да бъда по-отговорна, да работя в екип;

- научих се да се справям сама без родителите ми, да се свързвам с подходящите хора, за да реализирам идеите си;

- лагерът ми даде възможността за се опозная по-добре, направи ме по-самоуверен, помогна ми по-лесно да вземам решения и се научих да ги отстоявам;

- амбицира ме да се старая повече в училище и да кандидатствам в университети;

- мотивира ме, даде ми надежда за напред към по-добро бъдеще, научих се да работя в екип, в групи с различни хора.

В отговорите на всички участници ясно се очертава позитивната промяна по отношение на уменията за себепознание и работа в екип, но преди всичко подобрената образователна мотивация и вяра в собствените сили и възможности да се завърши средно образование и да се продължи в системата на висшето.

95% (19 човека) са категорични, че са станали по-уверени и по-мотивирани след участието си в лагер „Заедно напред“ и само един е избрал отговора „по-скоро да“ . Това субективно усещане за увереност е едно от най-големите постижения на лагерите, защото вярата на човека в неговите собствени сили му помага да преодолява трудностите и да следва своя житейски план.

Интересни са отговорите, получени на въпроса: Промени ли се отношението Ви към образованието след участието Ви в лагера „Заедно напред“? 60% дават положителен отговор - да, един - по-скоро да, а останалите 35% са избрали отговор не, но с обяснението, че „то си беше положително и преди участието и именно това отношение ни доведе в лагера“. Тези отговори също за обнадеждаващи, защото затвърдяват разбирането, че лагерите са постигнали целите си да подобрят отношението към ученето и образованието.

По инициатива на участници в лагерите от 2011 година към Младежка фондация „Арете“ е създадена Младежка доброволческа мрежа, в която се включват голяма част от бившите лагерници. Поради тази причина следващият въпрос е свързан с получаване на информация дали интервюираните се включват в последвалите след лагера дейности по места като участник или доброволец. Получените отговори позволяват да се очертаят основните инициативи, в които те са се включвали:

- семинари за доброволците, организирани от Младежка фондация „Арете“;

- рекламни кампании за лагерите „Заедно напред - 2012“ в Благоевград, Котел, Кюстендил, Пирдоп, Монтана и Шумен;

- анти СПИН кампании;

- доброволчески инициативи на клуб К7 във Велико Търново и на Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“.

От анкетираните участници от лагерите през 2012г. мнозинството се включват във вече функциониращата младежка доброволческа мрежа. Те посочват:

- участие в семинарите за доброволци, организирани от Младежка фондация „Арете“ през 2012 и 2013година;

- кампании за превенция на трафика на хора;

- организиране и реализиране на мултиетнически благотворителен концерт в Шумен;

- анти СПИН кампании;

- презентации в училища, посветени на 1 ноември - Денят на народните будители;

- инициативи за 16 ноември - Международният ден на толерантността в Шумен;

- презентации за превенция на трафика на хора в средни училища с преобладаващо ромски състав в Благоевград, Бяла Слатина, Кюстендил, Монтана и София.

Тези активности са плод на формираните умения за работа в екип, за работа в полза на общността, на осмисляне на ползите от доброволчеството и желанието за споделяне на знания и умения с връстници, за оказване на подкрепа и повишаване на информираността за попадане в рискови ситуации и превенция на трафика на хора.

100% планират да продължат образованието. Къде и как става ясно от последния въпрос, свързан с текущите им ангажименти.

От участниците в лагерите през 2011г. трима са студенти в Югозападния университет „Неофит Рилски“. Един е първокурсник в специалност „Международни отношения“ и работи като доброволец и в СНЦ „Лидер“. Едното от момичетата е в специалност „Публична администрация“, а другото - в „Педагогика“ и работи в Клуб „Буратино“ към Читалище „Васил Левски“ като ръководител на секция изобразително изкуство. Сред тях са: студентка в СУ„Св. Климент Охридски“ – 1 курс в специалност „Журналистика“; студент в Медицински колеж „Йорданка Филаретова“ към Медицински университет – София, който е доброволец и към УНИЦЕФ; студент в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ – 1 курс, специалност „Връзки с обществеността“; двама студенти (момче и момиче) във 2 курс на ВТУ„Св. Св. Кирил и Методий“ – специалност „Предучилищна и начална училищна педагогика“. Останалите двама са все още ученици в град Кюстендил - момичето в 12 клас на ПГЛП „Владимир Димитров – Майстора“, а момчето - ПГ по туризъм. Те имат интерес към висшето образование и са избрали бъдещото професионално поприще. Момичето се е насочило към подпомагащи професии в сферата на социалните услуги и здравеопазването - Медицински колеж - София, Филиал на Медицинска академия - София във Враца или специалност „Социални дейности“ в Югозападния университет, а момчето иска да учи актьорско майсторство.

От интервюираните участници от 2012г. шестима са настоящи студенти в Югозападния университет, Филиала на Великотърновския университет във Враца, Шуменския и Пловдивския университети. Четирима са ученици в 10, 11 и 12 клас. Те планират да продължат образованието си в Бургаски свободен университет, Университет за национално и световно стопанство - София, Медицински университет - София, Университет по архитектура строителство и геодезия - София, Висше строително училище "Тодор Каблешков" - София.

В заключение бихме искали да отбележим, че през последните две години близо 200 младежи от ромски произход на възраст от 16 до 21 г. повишават уменията си за комуникация и мотивацията си да завършат средно образование и да продължат обучението си във висше учебно заведение като продукт от участието си в лагер. Това ни дава основание да твърдим, че летните лагери „Заедно напред” са една много успешна практика за намаляване на отпадането на ромските деца от училище и стимулиране на образователната им мотивация. Сред дългосрочните ползи е и това, че участниците стават по-отговорни и активни членове на своята общност и голяма част от завършилите средното образование вече са студенти в различни университети.

Създадената социална мрежа за всички участници, преминали лагерите „Заедно напред“ и Младежката доброволческа мрежа към фондация „Арете“ са важна част от устойчивостта на придобитите знания, умения и ценности за участниците, които не позволяват лагерите да бъдат просто едноактно събитие.

Над 10-годишната история на лагерите „Заедно напред“ ги е направила разпознаваеми сред ромската общност, което същевременно носи много опит и експертиза. Сред силните страни на тази практика е и съществуването на приемственост, защото бившите участници в лагерите стават лидери в следващите лагери и така те не само предават своя опит, но осигуряват и мултиплициращ ефект, привличайки нови участници от местните ромски общности. Успелите млади роми действат като ролеви модели за участниците и им вдъхват вяра, че бъдещето е в техните ръце и успехът е постижим, ако имаш желание и воля да го постигнеш.