понеделник, 28 ноември 2016 г.

Предизвикателствата на дигиталния свят към подготовката на учителите през ХХI век


На 25 и 26 ноември в Университетския център на ЮЗУ "Неофит Рилски" в Бачиново се проведе юбилейната международна научна конференция „Усъвършенстване на подготовката и квалификацията на педагогическите специалисти в съвременното образование“.
На нея в секция "Квалификация на педагогическите специалисти в съвременната образователна система" представих моя доклад на тема: "Предизвикателствата на дигиталния свят към подготовката на учителите през ХХI век", който предизвика оживена дискусия относно някои мои тези и изводи относно актуалното състояние на подготовката по АВИТО и примерната учебна програма, която предложих. 

Резюме: Още в края на ХХ век настъпиха бързи технологични промени, които дадоха своето отражение и върху образователната сфера. Това доведе до включването в задължителната подготовка на учителите на дисциплината „Аудио-визуални и информационни технологии в обучението“, но през ХХI век тези технологии станаха наше ежедневие и се обогатиха неимоверно. Това налага конструиране на нова парадигма за подготовката на учителите като цяло и на първо място преосмисляне на наименованието и съдържанието на тази дисциплина. 
В работата се анализират предизвикателствата, които дигиталния свят предявява пред учителите през ХХI век и прави опит за предлагане на нов модел за подготовка на учителите, който да кореспондира с тях в духа на новата Наредба за държавните изисквания за придобиване на професионална квалификация „учител“.
   Ключови думи: учители, аудио-визуални и информационни технологии в образованието, информационни и комуникационни технологии, дигитална среда

Abstract: The challenges of the digital world toward the pre-service teacher training in the XXI century. At the end of the XX century occurred rapid technological changes that gave their impact on the education sector. This led to the inclusion in the mandatory teacher training the course "Audio-visual and information technologies in education", but in the XXI century, these technologies have become our daily lives and they are enriched enormously. This requires the construction of a new paradigm for pre-service training for teacher in general and the first one in the need to rethinking of the name and the content of this discipline.
In the paper we analyze challenges, that digital world brought before the teachers in the XXI century and we attempt to offer a new model for teacher education, which correspond with them in the spirit of the new Ordinance on state requirements for acquiring professional qualification "teacher".
   Key words: teachers, audio-visual and information technologies in education, information and communication technologies, digital environment

Въведение в проблематиката
След промяната на политическата система в България от края на 20 век подготовката на учители се регламентира от две Наредби. Едната от тях касае обучението на студенти, а другата - лица с висше образование. В тези наредби са записани задължителните и избираемите дисциплини, които осигуряват професионализацията на бъдещите учители. Формирането на умения за работа с аудио-визуални, компютърни, информационни и комуникационни техники и технологии е заложено чрез изучаването на дисциплината „Аудио-визуални и информационни технологии в обучението“ (АВИТО).
Според чл. 7 (1) на Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование с професионална квалификация "учител" от 1995г. АВИТО е задължителна дисциплина с минимален хорариум от 60 учебни часа. (Наредба, 1995).
В чл. 7 (1) на Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на професионална квалификация "учител" от 1997 г. за лица с висше образование, които се обучават за учители, АВИТО е задължителна с хорариум от 15 учебни часа. (Наредба, 1997)
   Веднага прави впечаление драстичното разминаване в броя на часовете, което във втората наредба е четири пъти по-малко.
   Логично възниква и въпросте: Какво е съдържанието, което се влага в тази учебна дисциплина и дали има общи теми или академичната свобода е повлияла?
   Преглед на актуалното състояние на обучението по АВИТО
   Анализът на съдържанието на учебните програми по АВИТО в СУ „Св. Климент Охридски”, който прави Р. Пейчева-Форсайт ѝ дава основание да твърди, че „темите фаворити в курса по АВИТО са: 1. интернет и WWW в обучението; 2. история и класификация на образователните технологии (електронни и неелектронни); 3. общометодическо знание в контекста на технологиите – педагогически функции на технологиите; 4. компютърни презентации; 5. теоретични основи (педагогически, психологически и др.) на използването на компютри в образованието; 6. дистанционно обучение, електронни среди за обучение; 7. компютърна мултимедия.” (Пейчева-Форсайт, 2012, с. 103)
Прегледът на съдържанието на учебните програми по АВИТО в Шуменския университет  „Епископ Константин Преславски[1] показва, че в различните факултети има сериозни разлики.
Във Факултета по природни науки, в специалност Педагогика на обучението по биология и химия“ АВИТО се изучава в първи семестър с 15 часа лекции и 15 часа лабораторни упражнения и дава 1 кредит, в Педагогика на обучението по биология и физика“ се изучава във втори семестър със същия хорариум и кредити, а в специалност „Педагогика на обучението по география и биология“ се изучава в пети семестър със същия хорариум, но дава 2 кредита.
В Учебната програма, която е еднаква за трите специалности, съдържанието е обединено в пет модула:
„1. Модул Аудио-визуални технологии. (Аналогови аудиосистеми. Звукозапис – директен, монофоничен, стереофоничен, синхронен. Смесване, монтаж, ефекти, презапис. Видеозапис. Смесване, монтаж, ефекти, презапис.)
2. Модул Компютърно-ориентирани технологии. (Операционни системи, потребителски интерфейс, подредба и структуриране на информацията. Документи. Приложения клиент – сървър, свързване и вграждане на обекти на базата на OLE2.)
3. Модул Компютърни мрежи (Локални мрежи. Работа с Интернет.)
4. Модул Мултимедийни системи (Цифрово аудио. Дигитални ефекти. Цифрово видео. Цифров видео монтаж. Морфинг.)
5. Модул Мултимедийни програми (Запознаване и работа с програмата PC Media Teach 2.)“
   Във Факултета по хуманитарни науки в специалностите даващи учителска правоспособност като напр. „Педагогика на обучението по български и руски език“ и „Педагогика на обучението по български език и история“ дисциплината е наречена „Информационни и компютърни технологии“. Изучава се в пети семестър с 15 часа лекции и 15 часа лабораторни упражнения и дава 1 кредит, а в специалност „Педагогика на обучението по история и география“ се изучава в третия семестър със същия хорариум, но дава два кредита.
   Дисциплината е представена със следните теми:
„1. Компютърно-ориентирани технологии.
1.1. Общо устройство на персонален компютър. Операционни системи, потребителски интерфейс, подредба и структуриране на информацията.
1.2. Приложен софтуер. Документи - създаване, редактиране, съхранение. Свързване и вграждане на обекти.
2. Мултимедийни системи
2.1. Графична обработка – Растерна и векторна графика.
2.2. Цифрово аудио. Цифрово видео. Цифров аудио и видео монтаж.
3. Компютърни мрежи
3.1. Локални мрежи. Работа в локална среда.
3.2. Глобални мрежи. Работа в интернет.
3.3. WEB Дизайн.“[2]
    В Педагогическия факултет напр. в специалносттаСпециална педагогика (Педагогика за деца с интелектуална недостатъчност)“ се предлага като Практикум по иновационни технологии и комуникации. Темите в учебната му програма са:
1. Текстов редактор – основни функции и приложение.
2. Редактиране на текст - маркиране, основни редакторски действия, търсене и заместване на текст.
3. Форматиране на текст текст – основни възможности за форматиране на символи и параграфи.
4. Създаване и работа с таблици. Изчисления в таблици.
5. Електронни таблици – основни функции и приложение.
6. Формули. Адресация във формули. Режими на преизчисляване. Вградени функции - обща характеристика.
7. Създаване на проекти за презентиране в помощ на учителя.
8. Създаване на работни карти в помощ на учебния процес
9. Графична интерпретация на таблични данни. Основни понятия. Видове диаграми. Техника на създаване. Редактиране и форматиране на диаграми.
10. Работа с информационни Уеб-базирани ресурси – образователни сайтове за учители и за работа с деца със СОП.
11. Приложение на Уеб-базирани ресурси в учебния процес.[3]
Първият извод, който може да се направи, е че Наредбата от 1997г. не е спазена в частта за броя учебни часове, които са 30 в тези специалности, а не 60. На второ място може да се каже, че представените примери са достатъчни, за да се види както смисловата ориентация, а така също и многообразието на интерпретациите на преподавателите. И в трите представени учебни програми акцентът пада върху запознаването с компютърните технологии и овладяването на умения за работа с тях. Единствено в програмата от Педагогическия факултет има теми (общо четири – 7, 8, 10 и 11), които са свързани с подготовка на бъдещите учители да използват образователни ресурси и програми.
   В ЮЗУ „Неофит Рилски“ дисциплината „Аудио-визуални и информационни технологии в обучението“[4] в специалност „Педагогика на обучението по математика и информатика“ е в осми семестър и се изучава с 15 часа лекции и 15 часа лабораторни упражнения и дава 2,5 кредита и в пакета за студенти е записано, че „учебната програма е ориентирана към овладяване на съвременни средства и технологии, приложими в обучението. Разглеждат се основните характеристики и приложения на софтуерните пакети в обучението по информатика и ИТ. Акцентува се върху използването на разнообразни мултимедиини продукти за обучение и използването на Интернет-технологиите за търсене и разработване на помощни учебни материали.[5]
В специалност „Педагогика на обучението по български език и по чужд език“ от учебния план става ясно, че АВИТО дава 2 кредита и се изучава в шести семестър, но липсва учебната програма.
В специалността „Педагогика на обучението по физика и математика“ АВИТО е в пети семестър и дава 1,5 кредита. „Учебната дисциплина включва методологически, методически и технологически основи на използването на съвременни аудиовизуални технологии в учебно-възпитателния процес. Запознаването с дидактико-функционалните възможности на апаратурата ще позволи на бъдещите учители да се насочат към прогресивни образователни технологии за съхраняване и обработване на аудиовизуална информация. По този начин учебният процес от предимно репродуктивен за учениците става моделируем според тяхното равнище на интелектуална дейност и особеностите на професионалната им насоченост. Учебният процес по АВИТО е свързан с изучаване на предимствата и недостатъците на аудио-визуалната техника, със запознаване на студентите с ефективното използване за създаване на дидактични материали, с анализ на различни варианти на управление и организиране на учебна дейност с помощна на мултимедийни системи.“[6
В специалност „Педагогика на обучението по география и история“ АВИТО е във 2 семестър и дава 1,5 кредита. „Учебният процес по АВИТО е свързан с изучаване на предимствата и недостатъците на аудиовизуалната техника, със запознаване на студентите с ефективното й използване за създаване на дидактични материали, с анализ на различни варианти на управление и организиране на учебна дейност с помощна на мултимедийни системи. Целите на дисциплината включват запознаване с основните характеристики на аудиовизуалните и информационните технологии, със съвременните тенденции в тяхното приложение, с примерни ситуации и задачи, които илюстрират приложението на тези технологии в обучението.“[7]
   В специалност „Педагогика на обучението по техника, технологии и предприемачество“ се изучава „Педагогически практикум: информационни и комуникационни технологии в образованието“ в 4 семестър и той дава 5 кредита. В учебната програма са включени темите: „Информатизация на образованието. Европейски образователни инициативи и български нормативни документи. Аспекти на приложение на компютърните технологии в обучението. Работа с АдминПро. Използване на ИКТ за статистическа обработка на данни от педагогически изследвания. Електронни образователни ресурси – изисквания, подбор, адаптиране и разработване. Разработване на графични дидактически средства за технологично обучение чрез използване на текстообработващи програми и графични редактори. Създаване на видео файлове. Мултимедията в технологичното обучение.“[8]
В специалност „Педагогика на обучението по химия и физика“ АВИТО е в 7 семестър и дава 2,5 кредита. „Курсът е насочен към изучаване на теоретико-методологическите и практико-приложните основи на съвременните информационни и аудиовизуални технологии. Разгледана е връзката им с учебните програми и учебния процес по природните науки и е илюстрирана възможността им за оптимално приложение в образователния процес по химия и физика в средното училище. ... Целта на курса е студентите да придобият развитие на компетентностите и практически умения за работа със съвременните информационни и аудиовизуални технологии. Крайната цел на курса е формиране в бъдещите учители възможност за системно използване на информационни и аудиовизуални технологии и реализиране на съвременно обучение.“[9]
   Направеният преглед дава основания за следните обобщения и изводи:
-   АВИТО се изучава в различни семестри (от втори до осми) с различен хорариум и дава от 1,5 до 5 кредита, но в повечето специалности изискването на Наредбата за минимален хорариум от 60 часа не е спазено;
-   Съдържанието е пряко обвързано с аудио-визуалните и информационни технологии, които могат да се използват в училище като е отчетена и спецификата на учебния предмет.
Във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в специалностите „Педагогика на обучението по история и география“ и „Педагогика на обучението по история и философия“ АВИТО е в 7 семестър, в „Педагогика на обучението по история и чужд език“ е в 6 семестър, в „Педагогика на обучението по математика и информатика“ е във 2 семестър. Във всички специалности е с 15 часа лекции и дава 1 кредит.
Общите изводи са, че на сайта на този университет не са публикувани учебните програми или техни анотации и няма как да ги представим и анализираме. От учебните планове обаче е видно, че хорариумът е под минимума и не са предвидени упражнения. Това е доста тревожно, защото в практическите занятия студентите-бъдещи учители могат да формират и усъвършенстват уменията си за работа с различни информационни и комуникационни технологии, приложими в училищното обучение.
   
Общи изводи относно проучването:
 Като се опираме на изследването на Р. Пейчева-Форсайт за СУ „Св. Климент Охридски“ и нашето проучване за ШУ „Епископ Константин Преславски“, ЮЗУ „Неофит Рилски“ и ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ направено като се използва наличната на сайтовете на университетите информация относно съдържанието на учебните програми по АВИТО от учебните планове на специалностите подготвящи учители, с голяма доза увереност можем да твърдим, че:
   - като цяло хорариума на дисциплината е под предвидения в Наредбата минимум;
   - академичната свобода и липсата на стандарти дава възможност на университетските преподаватели да определят съдържанието на учебните програми по свое усмотрение. Това води до огромно разнообразие в обхвата и задълбочеността на проблематиката, която предлагат и разработват в тази дисциплина.
   
Предизвикателства и предложения за промяна:
 Получените резултати от проучването и предложената промяна в новата Наредба за държавните изисквания за придобиване на професионална квалификация „учител“, която отменя двете действащи, позволяват да се направи предложение за актуализиране и съгласуване на програмите с оглед удовлетворяване на потребностите за подготовка на педагозите за използване на интерактивни технологии, които са осмислени както през учебното съдържание, а така също и през умението за използване на различни информационни и комуникационни технологии в процеса на обучение и при учене в дигитална среда.
В Наредбата за държавните изисквания за придобиване на професионална квалификация „учител“ от 2016г., се уеднаквяват изискванията към подготовката на студенти и лица с висше образование, с което се преодоляват разминаванията в двете стари Наредби и се предпоставя възможност за стандартизация на модела за подготовка.
В чл. 6 (1) са посочени задължителните дисциплини и техния минимален хорариум в академични часове. Сред тях е „Информационни и комуникационни технологии в обучението и работа в дигитална среда“ с хорариум минимум 30 академични часа.
Намаляването на броя на часовете от 60 (Наредбата от 1995г.) на 30 за студенти обучавани в редовна форма и възможността да се редуцират до 15 часа при задочна форма на обучение, заложено в чл. 4 (2) буди сериозна тревога.
Промяна в наименованието категорично налага промяна в съдържанието на учебната програма. Необходимо е да се отчете и фактът, че ХХI век е век на бърз растеж на компютърните технологии (информационни и комуникационни) и на мобилните устройства, с помощта на които достъпът до тях става лесен, удобен и ежедневен. Всичко това трябва да се предвиди в учебната програма, на базата на която ще се подготвят бъдещите учители.
Според нас сред факторите, които предопределят готовността на бъдещите учителите да работят с интерактивни образователни технологии можем да посочим: равнище на информационна и компютърна грамотност, наличие на подходящи образователни програми и продукти, стремежа им към професионализиране и усъвършенстване и на на последно място мотивацията да творят иновации.
Дългогодишният ми опит като преподавател по АВИТО ми дава основание да предложа следната примерна програма по „Информационни и комуникационни технологии в обучението и работа в дигитална среда“:
1. Общи представи за света на технологиите. Видове технологии и технологии в образованието. Характерни особености на образователните технологии. Развитие на образователните технологии. Основни компоненти на образователните технологии.
2. Видове образователни информационни и комуникационни технологии – подражателни, печатни, аудио, видео, аудио-визуални, компютърни.
3. Поява и развитие на компютърните информационни и комуникационни технологии и техния педагогически потенциал.
4. Образованието като информационно технологична система. Основни компоненти на информационния процес в образованието. Видове информационни процеси използвани в образованието – формални и неформални.
5. Специфика и структура на образователната информация. Свойства на образователната информация. Принципи на образователната информация.
6. Информационни системи за представяне на данни и знания. Получаването на информация като процес. Области на приложение на информационните технологии в образованието и педагогическите изследвания.
7. Сравнителен анализ на хартиените и електронните носители на информация.
8. Приложение на програми за текстообработка, бази данни и електронни таблици в процеса на преподаване и учене (в училище и извън него). Възможности. Ограничения. Предимства. Недостатъци.
9. Образованието в дигиталния свят. Социалните мрежи и виртуалната педагогическа комуникация.
10. Образование и комуникация – в реална и дигитална среда.
11. Мултимедийни технологии. Дидактически анализ на възможностите и ограниченията на мултимедийните програми в образованието. 
12. Създаване и използване на интерактивни мултимедийни образователни продукти за визуализация и интеракция чрез презентации и видеофайлове. (практическа работа)
13. Работа с интерактивна бяла дъска. (практическа работа)
14. Интернет – развитие и структура на глобалната комуникационна мрежа. Търсене на информация във WWW. Машини за търсене и Интернет директории. Прехвърляне на информация от Интернет. (практическа работа)
15. Интернет базирани образователни ресурси. Сайтове за споделяне. Електронни библиотеки и бази данни. (практическа работа)
16. Компютърно-подпомогнато обучение - същност, видове и основни предимства. Платформи за компютърно-подпомогнато обучение. Нови роли на учителя.  (практическа работа)
17. Дистанционно обучение в дигитална среда. Платформи за дистанционно обучение. Роли на учителя и нови отговорности пред ученика. (практическа работа)
18. Училищен сайт и електронни дневници. (практическа работа)
19. Електронното портфолиото като образователна технология. (практическа работа)
20. Образователният блог – същност и технология на създаването и поддържането му. (практическа работа)

В предложената примерна програма е направен опит за отчитане на необходимостта за овладяване на определен обем от теоретични познания за същността и спецификата на използването на информационни и комуникационни технологии в училищното обучение, но и в неформалното образование, в което могат да се включват учителите и учениците. Теоретичните познания обаче не са достатъчни, за да може учителят да използва новите информационни и комуникационни технологии за образователни цели. Това налага да се подготвят практически упражнения за формиране и усъвършенстване на дигиталните компетентности на бъдещите учители. Важно е да се отчита и фактът, че част от тях имат базисно бакалавърско или магистърско образование в определена научна и професионална област, а други идват в университета направо от училище или в един отложен период. Базисната компютърна грамотност и дигитална компетентост е предпоставката, на която се основава разработването на проблематиката по посока използването на информационни и комуникационни технологии за повишаване на качеството на обучението, за постигане на по-висока активност от страна на учениците, за стимулиране на интеракция  и интерес за самостоятелно учене в дигитални среди.
 Съществено е да се отбележи, че акцентът в учебната програма „Информационни и комуникационни технологии в обучението и работа в дигитална среда“ не следва да се поставя върху задълбочаване на познанията и усъвършенстване на уменията за работа с компютърни програми и технологии, а върху формирането на педагогическа компетентност за използване на възможностите на информационните и комуникационни технологии в процеса на преподаването и ученето в класната стая и извън нея. У бъдещият учителя би следвало да се формира разбирането, че той притежава дигиталните компетентности на интелигентен потребител, който ползва образователни ресурси от мрежата и е в състояние да подготви и своите ученици да правят това.
Учителят е творец, който конструира процеса на обучение и го реализира според собствените си възможности и желания в рамките на заложените нормативни изисквания. Свободата му да твори в обучението се свързва с подбора на методи, средства, техники и технологии, с помощта на които решава дидактическите си задачи. Съвременните постижения в областта на информационните и комуникационни технологии за учене в реална класна стая и в дигитална среда разкриват необятни пространства за креативност и интерактивност. Учебното съдържание и възрастта на учениците са фактори, които до голяма степен предопределят технологията за преподаване и провокираните от нея технологии на учене, но в никакъв случай не ограничават учителят да създава ситуации, в които се стимулира откривателството и самостоятелното учене, подпомогнато от дигиталните технологии.
Използването на най-модерните информационни и комуникационни технологии навлезли в живота ни пред XXI век и в училище е един от най-ефективните подходи с който можем да преодолеем разликите между  „дигиталните имигранти“ каквито са учителите и  „дигиталните туземци“, каквито са децата по думите на Марк Пренски, защото те са “native speakers” of the digital language of computers, video games and the Internet.“ (Prensky, 2001)

Литература:
Наредба за държавните изисквания за придобиване на професионална квалификация „учител“.  Приета с ПМС № 289 от 07.11.2016 г. Обн. ДВ. бр. 89 от 11 Ноември 2016г. (В сила от учебната 2017/2018 година) 
Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование с професионална квалификация "учител". (1995) Обн. - ДВ, бр. 9 от 27.01.1995 г.; доп., бр. 50 от 01.06.1995 г.; изм., бр. 79 от 06.10.2009 г.; изм., бр. 62 от 12.07.2013 г., в сила от 03.07.2013г.
Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на професионална квалификация "учител". (1997) Приета с ПМС 162 от 1997 г., обн., ДВ, бр. 34 от 25.04.1997г.
Пейчева-Форсайт, Р. (2012) Състояние на интеграцията на ИКТ в българското средно училище – перспективата на изследователя, София, УИ “Св. Кл. Охридски”
Prensky, Marc. (2001) Digital Natives, Digital Immigrants. On the Horizon. NCB University Press, Vol. 9 No. 5, October 2001





[1] Информацията е взета от комплектите за студентите, публикувани на сайта на ШУ. http://shu.bg/
[2] Пак там
[3] Пак там
[4] Информацията е взета от информационите пакети за студенти публикувани на сайта на ЮЗУ. http://www.swu.bg/
[5] Пак там.
[6] Пак там.
[7] Пак там
[8] Пак там
[9] Пак там

Няма коментари: