ПОМОЩНИК-УЧИТЕЛЯТ - ПЕДАГОГ ИЛИ СОЦИАЛЕН РАБОТНИК В МУЛТИКУЛТУРНОТО УЧИЛИЩЕ

Присъствието на помощник-учител в българското училище не е някаква нова приумица, родена от желанието да следваме някакви правила, налагани ни уж от Европейския съюз, а добре позната от историята на българското образование училищна практика от периода на Възраждането. Без претенция за изчерпателност си струва да споменем, че като помощник-учители са работили: Иван Момчилов, Райко Жинзифов, Васил Друмев, Иван Вазов, Христо Данов, Нешо Бончев, Никола Еничерев, Стефан Бобчев, Васил Стоянов и много други. Мястото и ролята на помощник-учителя в класната стая в миналото и днес обаче са твърде различни. Различна е и представата за тях у нас и в чужбина, за което свидетелства богатата информация, която можем да получим с помощта на популярните търсачки от типа на Google. За да се продължи объркването, ще допълним, че се появява още един термин „помощник на учителя”. Прегледът само на страниците на български език показва, че и двата термина се радват на огромна популярност и се срещат в хиляди страници. В над 1000 сайта се споменава „помощник-учител”, а в над 800 - „помощник на учителя”. Това налага най-напред да се направи опит за понятийно-терминологично уточняване на смисъла и съдържанието, което се влага в двете широко употребявани словосъчетания – „помощник-учител” и „помощник на учителя” и след това да се разсъждава върху ролята и мястото на тази фигура в училище и в класната стая.
Какво е положението у нас можем да проследим като направим кратък преглед на нормативните документи, издавани от оторизираните държавни ведомства.
1. Преглед и анализ на нормативната база.
В приетата през 1999г. от Министерския съвет на Република България „Рамкова програма за равноправна интеграция на ромите в българското общество”, в частта “Образование” е записано, че е необходимо да се предприемат действия по посока десегрегацията, сред които и „Въвеждане и осигуряване квалификацията в системата на образованието на т. нар. „помощник-учители” от ромската общност, които да спомагат за провеждането на учебния процес сред деца от ромски произход.” [11]
В Националния план за действие „Десетилетие на ромското включване 2005-2015г.” е посочена задачата по 1.3.8. Осигуряване на помощник на учителя в приемните детски градини и училища с цел по-доброто адаптиране на децата и учениците от ромски произход - обучение и наемане. [8]
В Годишния доклад за младежта 2004г. е записано, че „през 2003 г. МОН предприе нужните стъпки за въвеждането на длъжността “помощник на учителя” в подготвителна група, подготвителен клас и първи клас на учебните заведения в системата на народната просвета. Беше изготвена и утвърдена от министъра на образованието и науката примерна длъжностна характеристика. Министерството на труда и социалната политика определи шифър от Националната класификация на професиите, който да се ползва за длъжността „помощник на учителя” - единична група 5131. ОБСЛУЖВАЩ ПЕРСОНАЛ В ДЕТСКИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ (К: Помощник-възпитател в детска градина, в детска ясла). Длъжността беше включена в Наредба № 6 за определяне на индивидуалната месечна заплата на персонала, зает в средното образование, влязла в сила от 01.07.2003 г. МТСП пое ангажимент длъжността „помощник на учителя” да бъде вписана под същото име в Националната класификация на професиите. От учебната 2003/2004 г. започна назначаването на помощници на учителя в общинските училища, които интегрират ромски деца.” [2]
В „Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка /2006–2015г./” се отделя особено внимание на значимостта на ролята на помощниците на учителя за решаване на основните цели на програмата.
В „Стратегия за образователната интеграция на децата и учениците от етническите малцинства”, в частта Специфични стратегически цели, т.1 За децата и учениците от ромското малцинство, в точка 1.8. е записано: “Въвеждане на длъжността “помощник на учителя” в подготвителната група, подготвителен клас и първи клас”. [13]
В Стратегия по заетостта 2004–2007 г. на Министерството на труда и социалната политика, приета от Министeрския съвет на 06.11. 2003г., в т.3.7.1 – Усъвършенстване на образователната система се казва, че с оглед „създаване на условия за ограничаване на отпадането от училище и увеличаването на дела на децата, завършващи основно образование” е нужно „запазване на институцията помощник-учител в училищата, където преобладават децата от малцинствените групи, с цел подпомагане на тяхното участие в учебния процес”.
В Кодовата таблица за преход от Националната класификация на професиите към Националната класификация на професиите и длъжностите в частта Учителски кадри в системата на народната просвета, приравнени на преподаватели, след параграф „Други приравнени на преподаватели” и след „помощник-възпитател” е фиксирана длъжността „помощник-учител” с код 3340 3019.
В Наредба № 14 от 19 юли 2005 г. за реда и начина за определяне на индивидуалните месечни работни заплати на персонала в средното образование (обн. ДВ бр. 62/2005 г., изм. ДВ бр. 37/2006 г.) в графата: „Помощно-обслужващ персонал със средно образование” са посочени следните длъжности: завеждащ административна служба, касиер, касиер-домакин, секретар, домакин, технически изпълнител, помощник-възпитател, помощник на учителя.
Разбирането, че „помощник на учителя” е част от помощно-обслужващия персонал е представено и в по-новата Наредба № 1 от 21 август 2007 г. за реда и начина за определяне на индивидуалните месечни работни заплати на персонала в средното образование (обн. ДВ бр. 78/28.8. 2007 г., изм. ДВ бр. 86/26.10. 2007 г.), която се отменя от Наредба № 2 от 18.02.2008 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета. ДВ бр. 27 от 11.03. 2008г. В сега действащата Наредба положението е същото. Член втори регламентира кои длъжности са педагогически персонал и сред тях липсва „помощник на учителя.”
Прегледът недвусмислено показва, че в различните нормативни документи се употребяват и двете комбинации – „помощник-учител” и „помощник на учителя” и че липсва синхрон между различните институции и организации, имащи отношение към проблема за установяване статута на тази длъжност. Става ясно, че независимо от това кое съчетание се употребява, се има предвид професионална дейност, подкрепяща образователната интеграция на децата от малцинствата. Можем да допуснем, че те се приемат като синоними.
Интерес представлява Примерната длъжностна характеристика за длъжността: Помощник на учителя, шифър: 5131, утвърдена от министъра на МОН, която ще представим в пълен вид поради нейната значимост.
„І.ОСНОВНА ЦЕЛ НА ДЛЪЖНОСТТА
Помощникът на учителя е посредник между учителя и децата и учениците от ромски или турски произход при тяхната подготовка в подготвителната група, подготвителен клас и І клас с цел интегрирането им и осигуряване на равни възможности за обучение.
Със своята дейност съдейства за детското развитие през периода на първоначалното изграждане и формиране на детската личност.
ІІ. ОСНОВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
1. Подпомага учителя при подготовката на децата и учениците за овладяване на български език и придобиване на умения за работа.
2. Съдейства на учителя и ръководството за привличане на децата в училище.
3. Улеснява процеса на комуникация между учител и ученик.
4. Подпомага формирането на положителна нагласа към учебния процес и работи за пълноценно интегриране на учениците към училищната среда, съобразно специфичните и възрастовите им особености и потребности.
5. Съдейства за взаимно опознаване на децата и учениците с различен етнически произход и вероизповедание, за създаване на атмосфера на разбирателство и толерантност и за спазване правата на детето.
6. Спомага за формиране на ценностна система, ориентирана към уважение и зачитане на индивидуалността и уникалността на отделната личност.
7. Осъществява трайно сътрудничество с родителската общност, запознава я с евентуални затруднения на децата и учениците, популяризира успехите им сред нея и способства за активното й включване в училищния живот.
8. Подпомага ръководството на детската градина или училището и учителя на групата или класа при взаимодействието с родителите.
9. Участва активно в образователно-възпитателния процес и извънкласните дейности под ръководството на учителя и по негова преценка.
10. Съдейства на учителя при подбиране на подходящи методи, средства и материали за осъществяване на образователно-възпитателния процес.
11. Използва и опазва учебно-техническите средства и материали, подходящи за постигане на оптимални резултати при обучението.
12. Споделя отговорността с учителите за опазване живота и здравето на децата и учениците и следи за спазването на здравно-хигиенните норми и изисквания.
13. Присъства на педагогическите съвети по преценка на ръководството на училището.
14. Зачита и защитава правата на всяко дете съобразно Конвенцията на ООН за правата на детето и Закона за закрила на детето в Р България.
15. Включва се в организираните курсове за обучение и квалификация при необходимост и след разрешение на работодателя.
ІІІ.ОРГАНИЗАЦИОННИ ВРЪЗКИ И ВЗАИМООТНОШЕНИЯ
1.Вътрешни организационни връзки
Осъществява връзки с деца, ученици, учители, възпитатели, ръководството на детската градина или училището, административния и помощния персонал, членове на училищното настоятелство.
2.Външни организационни връзки
Осъществява връзки с родители, представители на държавни институции, обществени организации и юричдически лица с нестопанска цел.
ІV. ИЗИСКВАНИЯ ЗА ЗАЕМАНЕ НА ДЛЪЖНОСТТА
1.Образование – средно образование и свидетелство за професионална квалификация “помощник на учителя”, издадено от висше училище, средно образование
2.Допълнителни изисквания:
• Владеене на майчиния език на децата и учениците;
• Познаване на националната култура и на етнокултурата на децата и учениците;
• Познаване на нормативните актове в системата на народната просвета, Конвенцията на ООН за правата на детето, Закона за закрила на детето и др.
С предимство се ползват:
- студенти, обучаващи се в задочна форма в педагогически специалности.”
Внимателният прочит позволява при анализа на длъжностната характеристика да се направят някои важни уточнения. Първото е, че като основна роля му се отрежда посредническата, и второто, че е предвидено той да работи не само с деца от ромския, но и с деца от турския етнос.
Първоначалното обобщаване на причините, довели до появата на „помощник на учителя”, е невинаги изказаният стремеж за компенсиране на обективно установени липси в подготовката на деца от етническите малцинства за включване в педагогическия процес на началното училище (преди всичко) и/или във всекидневната възпитателно-образователна работа в детската градина и по-късно – в техните задължителни структурни новообразувания – подготвителния клас (респективно – подготвителната група).
Сред основните му задължения водещи са тези да подпомага, съдейства, улеснява училищната адаптация на децата от ромското и турското малцинство. Изброените 15 такива могат (донякъде условно) да се групират според своята насоченост:
а) към децата и учениците, и тяхното взаимодействие – 4, 5, 6, 12, 14;
б) в помощ на учителя и училищното ръководство – 1, 2, 3, 9, 10;
в) към родителите и общността – 7, 8;
г) към образователната среда - 11;
д) към институцията – 13;
е) към собствената квалификация – 15.
В литературата се срещат различни интерпретации на формулировката „посредник”, като в зависимост от представите на авторите той е натоварван с различни, макар и сходни функции. Посредничеството може да бъде:
а) между етническата общност и училището;
б) между учителите и родителите;
в) между учителите и децата, т.е.- то е ситуирано и в класната стая /занималнята, и/или извън нея.
Посредничеството се разбира:
а) чрез ролята на преводача;
б) в по-широк комуникативен смисъл – „не обикновени преводачи, а посредници, улесняващи общуването между учителя и децата”;
в) в по-широк образователен смисъл – чрез „близостта до децата като език, произход и разбиране на тяхната култура” – за усвояване на „училищни навици”;
г) по-широк социален смисъл – осигуряване на „спокойствие и сигурност.”
Задълженията, които му се вменяват да участва активно в образователно-възпитателния процес и извънкласните дейности под ръководството на учителя и по негова преценка и да съдейства на учителя при подбиране на подходящи методи, средства и материали могат да се тълкуват по посока реализиране на педагогически функции. Друг е въпросът доколко помощник-учителят може да бъда полезен на учителя при технологичната подготовка и реализация на педагогическата дейност, която изисква специални дидактически познания и умения.
Анализът на длъжностната характеристика ни дава основания да приемем, че законодателят е имал предвид по-скоро работа в сферата на взаимодействията и възпитанието, отколкото в чисто дидактически план. „Помощник-учителят” може да се определи най-точно като посредник (медиатор) между семейната и училищната организационна култура.
2. Анализ на съществуващи практики за подготовка на помощници на учителя и публикации по проблема.
През учебната 2001/02г., в изпълнение на проект по програма ФАР BG 9907 “Подпомагане интегрирането на ромите”, подпроект “Достъп до образование”, в ЮЗУ „Неофит Рилски” в Благоевград е проведено обучение на 50 роми за помощник на учителя.
Учебният план е изграден в съответствие с изискванията на Наредбата за единни държавни изисквания за придобиване на професионална квалификация „учител” – ПМС №162/17.04.1997г., като обучението е в задочна форма – за една година в два семестъра. Общият хорариум от 308 часа (при изискван минимален хорариум – 180 часа) е разпределен за задължителни и избираеми дисциплини (като е включен и специализиращ модул по Програмата “Стъпка по Стъпка”) и за практическо обучение и е постигнато съотношение: лекции – 25%; тренинг-семинари – 31%, практика – 44%. Подборът на учебните дисциплини и тяхното съдържание са съобразни с разработената Квалификационна характеристика на специалиста, неговата професиограма, мястото и основните му функции. В Квалификационната характеристика на помощник-учителя със специализация по Програма „Стъпка по стъпка” за придобиване на професионална квалификация „Педагог” - помощник-учител е посочено, че той „ е нов тип специалист по детското развитие през периода на първоначалното изграждане и формиране на детската личност.
Специалистът завършил квалификация помощник-учител подпомага организацията на цялостния педагогически процес и съдейства за осъществяване на връзка със семействата.
Подготовката му е насочена в овладяване на следните знания и умения:
 владее образователното съдържание по всички предметни области, включени в учебните програми;
 владее методиките на преподаване по отделните учебни дисциплини, интерактивни методи и техники за преподаване и учене;
 владее разнообразни форми и средства за оценяване постиженията на учениците и резултатите от образователния процес.
ОСНОВНИ ФУНКЦИИ, КОИТО ПОМОЩНИК-УЧИТЕЛЯТ ТРЯБВА ДА ИЗПЪЛНЯВА
І. Планиране на образователно-възпитателната работа.
1. Да подпомага учителя при изготвяне на разпределението на учебния материал и съвместно с него да прогнозира очакваните резултати.
2. Да подпомага и участва в планирането на взаимодействието с родителите и социалните партньори.
ІІ. Провеждане на учебно-възпитателната работа.
1.С оглед на конкретните образователни цели и на тяхното постигане, да подбира и използва подходящи образователни стратегии, методи и техники, които:
- създават условия за оптимален резултат в конкретната ситуация.
- отговарят на различните образователни потребности на учениците и съдействат за оптималното развитие на всеки ученик;
- окуражават учениците да задават въпроси и да участват активно в образователния процес;
- стимулират дейностния подход в обучението и “ученето чрез правене и игра”;
- реализират вътрешно-предметни и междупредметни връзки;
- разкриват прагматичните аспекти на знанията, като обогатяват личния, житейски и познавателен опит на учениците.
2. Подбира и използва учебно-техническите средства и материали, подходящи за постигане на оптимални резултати и конкретна ситуация.
3. Съобразява изискванията си към учениците с възрастовите и индивидуалните им особености и с поставените образователни цели.
ІІІ. Изграждане на знания, умения, отношения и ценности в начална училищна възраст.
1. Съдейства за формиране на положителни нагласи към ученето като ценност сама по себе си и за изграждане на стратегии за учене през целия живот; умения за робата в екип и група; умения за решаване на проблеми; умения за критично мислене.
2. Съдейства за изграждане на комуникативни умения и ценностни ориентации за уважение и зачитане индивидуалността и уникалността на отделната личност, съобразяване с личностните и културните различия между хората, които са основа за взаиморазбирателство и резултатно сътрудничество.
3. Осигурява пълноценно интегриране на учениците в класа, съобразно специфичните им потребности.
ІV. Диагностика на постиженията и развитието на учениците.
1. Участва активно при установяване равнището на развитието на учениците и степента на усвояване на учебното съдържание от различните образователни направления.
2. Стимулира познавателното развитие на всеки ученик.
3. Редовно информира родителите за индивидуалното развитие на ученика.
4. Умее да използва методи и форми за измерване и оценяване на постиженията на учениците, както и на резултатите от учебната работа.
5. Умее да оценява резултатността на учебния процес с цел усъвършенстване и постигане на по-добра ефективност на преподаването, обучението и процесите на заучаване.
V. Организационни функции.
1. Подпомага организирането и провеждането на учебната дейност в съответствие с изискванията на различните нормативни и научно-методически документи.
2. Подпомага воденето на установената задължителна документация, свързана с неговата дейност.
3. Участва в работата на педагогическия съвет, различни организационни и методически форми и инициативи, свързани с дейността на училището.
4. Носи отговорност за състоянието на поверената му материално-техническа база.
5. Непрекъснато повишава собствената си квалификация.
VІ. Опазване живота и здравето на учениците.
1. Носи солидарна отговорност с учителя-титуляр за опадване живота и здравето на учениците по време на учебните занимания и при други форми и дейности, организирани от училището.
2. Следи за здравното състояние на учениците и контролира спазването на здравно-хигиенните норми и изисквания.
3. Съветва и учи децата за спазването на правилата за безопасност при работа с различни материали и предмети.” [10, 6-9].
Като задължителни са изучавани курсовете по: Педагогика, Психология, АВИТО и компютърно обучение, Методика на обучението (интегриран курс с елементи от методиките по български език, математика, опознаване на природата и обществото, на художествените дейности), Философия на Програмата „Стъпка по Стъпка”, Учене чрез игра, Взаимодействие: училище – семейство, Организация на педагогическото взаимодействие и образователната среда, Хигиена и здравно възпитание. Проведени са практикуми по: Игрова култура на учителя, Ромска култура и идентичност, Овладяване на консултативни умения и Извънучилищни дейности. Изучавани са по избор две от дисциплините: Педагогическа социология, Етнопедагогика, Приложни изследвания и Типови игрови технологии за детската градина и началното училище. [10, 14]
В сравнение с Примерната длъжностна характеристика на МОН в квалификационната характеристика, разработена по този проект, на образователните функции на помощник-учителя се отделя доста по-голямо място. Работата му съвместно с учителя се визира във функции по планирането и реализирането на образователно-възпитателния процес, а също така и при провеждане на диагностика на постиженията. Предназначението му се свързва с това да подпомага организацията на цялостния педагогически процес и да съдейства за осъществяване на връзка със семействата.
Като цяло тя е доста по-конкретна и дава да се разбере, че помощник-учителят има място и изпълнява специфични задачи и в класната стая, а не е само посредник между децата и учителят в урочните и извънурочни дейности от една страна и училището и семейството от друга.
Едногодишната специализация е едно добро решение, защото позволява да се подготвят помощниците на учителя системно и задълбочено в областта на психолого-педагогическите науки и да се натрупат практически умения.
Две години по-късно във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” по друг проект: БГ 0104.01. „Интеграция на ромското население” започва обучение на 100 роми за придобиване на същата квалификация. Учебният план е изработен за редовно обучение, със срок от 6 месеца и включва следните задължителни учебни дисциплини: Педагогика; Психология (обща, възрастова, социална и педагогическа); Организация и управление на педагогическите взаимодействия в началното училище; Ромистика и ромски език; Социална работа, социални умения и права на човека; Съвременен български език и езикова култура; Организация на свободното време и рискови групи; Етнопедагогика; Ограмотяване в условията на билингвизъм; Методика на обучението по български език и литература; Методика на обучението по математика; Моделиране и конструиране при пет-осемгодишни деца; Двигателна активност и спорт при пет-осемгодишни деца; Общуване с художествена литература и ромски фолклор; Изобразително изкуство и възпитание; Музикално възпитание; Хигиена и здравно възпитание. Общият хорариум от 520 часа е разпределен както следва: лекции – 45%, упражнения – 55%. Предвидена е и практика в детска градина или начално училище – 160 часа, която се провежда по местоживеене и се удостоверява със служебна бележка.
При анализа на учебната практика А. Кръстева споделя, че е имало сериозни затруднения при първоначалната адаптация, поради „неприветливото отношение на директори и учители към помощника на учителя. Създаване на конфликтни ситуации в учебния процес поради вътрешни страхове на учителите за тяхното „изместване” от помощника на учителя.... Помощник-учителите реално са били ангажирани в училище и в детските градини с работата на помощния персонал.... Наставниците от местните ромски организации са се намесвали в практическата дейност на помощник-учителите, като са изземвали техните функции.” [6, 222]. Прави впечатление, че в този текст „помощник на учителя” и „помощник-учител” се изполват като синоними и това е още едно доказателство за необходимостта от терминологично уточняване. По-сериозният проблем е, че приведените факти показват ясно, че включването на тази фигура поражда редица въпроси и провокира конфликти както в училищната общност, а така също и в локалната ромска общност.
Според Хр. Кючуков „ако трябва да обобщим всичко, което се е променило в училище с присъствието на помощник-учителя в клас, можем да кажем следното:
- Помощниците на учителите са участвали много активно във всички разнообразни дейности в класовете и подготвителните групи към детските градини.
- Помощниците на учителите са били незаменими медиатори между училището или подготвителната група и родителите на децата. ....
- Помощниците на учителите са участвали много активно и са намерили своето място и в извънкласните дейности, и редом с това са продължили своите занимания и след приключване на учебната година.
- Постигната е несъмнена промяна в нагласата спрямо образованието както на деца, така и на родители ......
- Постигнат е много близък контакт на помощниците на учители с ромските деца. Те разчитат на него, имат му доверие и се чувстват по-спокойни в училище.
- Промяната в отношенията между учители и помощниците на учители, създават се много добри екипи за работа, които взаимно си помагат.” [7, 216]
Акцентът в работата на помощника на учителя е поставен върху посредническите (медиаторски) функции и като най-значими се отчитат промените в нагласите и отношенията към по-позитивни.
Оценявайки ефективността на този курс, Антония Кръстева посочва, че: „Положителните резултати от цялостния курс на обучение на помощниците на учителите в рамките на проекта намират отражение в следните измерения:
• Сравнително по-високо интелектуално равнище на знанията за социално-педагогическите явления и процеси (отношения, поведение, взаимодействие), ромска култура, обичаи и ценности.
• Умения за комуникация, изразяващи по-високо равнище на умения за общуване (изслушване, изразяване на собствена позиция, невербална комуникация).
• Емоционална въздържаност, емпатия, сътрудничество.
• Силна мотивираност за работа в училище и обучение във ВУЗ.” [6, 224-225].
Хр. Кючуков и Ант. Кръстева са участници в този проект и представят своята гледна точка за резултатите от него, която за съжаление не се споделя от външните наблюдатели.
Д. Колев твърди, че проектът в тази част е неуспешен, защото функциите на помощника на учителя „се оказаха в голяма степен нерелевантни и предизвикаха остри ответни реакции от страна на учители и директори, а също така – на родители, ромски организации и др.” [5] Той дефинира, че „теоретично погледнато”, „помощникът на учителя може да изпълнява два вида функции: социални и педагогически (в най-широкия смисъл на думата)”. Уточнява, че социалните функции са добре известни: „ромските младежи, наети като помощници на учителя, обикновено имат за задача да поддържат постоянна и интензивна връзка с ромските родители и така да бъдат мост между училището и общността” – като това се възприема добре и от родителите, и от учителите. „Педагогическите функции на помощника на учителя са свързани с помощ, която той може да оказва на учителя при работата с ромските ученици – особено в мултикултурна среда. Тази помощ теоретично би могла да се осъществява във и извън класната стая”.
Той привежда данни от изследване, проведено от Център “Амалипе” сред 120 учители и 40 директори, които сочат, че „почти две трети от тях са склонни да работят с помощник-учители, ако последните изпълняват преди всичко социални функции. Една четвърт са склонни да виждат като водещи педагогическите функции”.
Според същия автор през учебната 2005-2006г. са работили 107 роми помощници на учителя/училищни медиатори. [12, 35]
В гражданския мониторинг, реализиран от Фамилия “Права на човека”, е посочено, че „през учебната 2005/2006 г. 106 помощници на учителя подпомагат образователната интеграция на ромските деца в общообразователните училища. Във връзка с изграждането на положителни нагласи и създаване на подходяща среда за интеграция на ромските деца през 2006 г. се осъществяват 81 проекта на НПО в детските градини и училищата във всички региони на страната. ... На помощника на учителя са отредени много широк кръг задължения, вариращи между социални и педагогически. Макар практиката за въвеждане на помощник на учителя в някои страни да е ефективна, в България оценките за резултатността и и за потребността от нея след първите 3 години на съществуването и са твърде противоречиви. Длъжността не е широко въведена в училищата. За спорния успех на начинанието обикновено се изтъкват технически причини - недостатъчно на брой квалифицирани кадри, финансови ограничения. Съществуват обаче сериозни причини в нейната функционална осмисленост.
Изводи: Неудовлетворението от дейността на помощника на учителя и постоянната обърканост около статута му се състои в това, че от непедагогически кадри се очаква да допълват работата на невладеещи малцинствен език титулярни учители. Липсата на билингвиални учители неудачно се „компенсира” с билингвиални помощник-учители без педагогическа правоспособност. Ако пък ще се върви към това последните да придобиват педагогическа правоспособност, каквито идеи има, защо тогава ще бъдат помощници на учителя, а не самостоятелни учители?
Препоръки: Това, което помощниците на учителя вършат, е чиста проба социална работа - работа изключително важна и потребна за процеса на интеграция, която трябва да се дефинира като такава и за нея да се назначават служители или външни сътрудници със съответните доказани компетентности. А учителите, за да са ефективни в билингвиална среда, трябва да влизат в етнически смесената класна стая с билингвиални компетентности.”[3]
В заключение можем да кажем, че прегледът на нормативната база и интерпретациите на неправителствените организации насочват вниманието към социалните функции на помощника на учителя.
В „Мениджмънт на ученическия клас” Иван Иванов анализирайки ролята на помощника на учителя също определя неговите социални функции като водещи. Според него: „Той може да индивидуализира допълнителната работа с учениците. Той внася гъвкавост в ежедневната организация...... Помощникът може да поеме дейности, които са рутинни и не са пряко свързани с обучението – закуска, съобщения, посрещане и изпращане, организиране на посещения и екскурзии и пр. Той може да реши множество дисциплинарни проблеми в междучасието. Той участва в подготовката на уроците като подготвя материали и дейности.” [4, 91]
Специфични акценти в работата му открива Т. Николова, която смята, че „включването на млади роми като помощници на учителя в предучилищна и начална училищна възраст в дейностите по технологичното обучение ще даде възможност да се разбере, че тези дейности са еднакво полезни за всички хора, че могат и трябва да се изпълняват от всички, че носят интегративен заряд, че създават възможности за безконфликтно взаимодействие ..... Технологичното обучение ще помогне за доизграждане на личността и на самия помощник на учителя, тъй като има силно формиращо въздействие.” [9, 277]
Прегледът на интернет базираните публикации по ключовите думи „помощник на учителя” и „помощник-учител” показва, че най-голям относителен дял имат информационните съобщения за работа по проекти на неправителствени организации, в които са обучавани или използвани помощници. Като цяло се отчита положителното повлияване върху ромските родители и ученици, но се споделят и проблеми, и отрицателни последици. Поради тази причини буди недоумение липсата на текст, касаещ помощника на учителя във варианта с предложения за проекта на нова Рамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество.[1]
Помощта при преодоляването на езиковата бариера (за учениците непосещавали детска градина), облекчаването на прехода от семейната към училищната култура, поддържането на активна връзка с родителите са задачи, които помощникът на учителя, представител на съответната етническа група макар и парапрофесионалист, може да решава успешно в синхрон с разбирането за неговите социални функции. Всичко това ни дава основания да примем тезата, че помощник-учителят е преди всичко социален работник, който има своето място в мултикултурното училище.

Литература
1. Вариант с предложения към 17 октомври 2008 за проекта на нова Рамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество. http://www.nccedi.government.bg/page.php?category=73&id=878
2. Годишен доклад за младежта за 2004 г. http://212.122.160.117/photos/05RH452-DOKLAD.doc
3. Граждански доклад за изпълнението на мерките на правителството по препоръките на Европейската комисия в доклада й от 16 май 2006 г. в областта на защитата на правата на човека и интеграцията на уязвими групи по глава “Политически критерии”. http://www.open-bg.net/grep/files/6b18-3.html
4. Иванов, Ив. Мениджмънт на ученическия клас. Шумен, 2005
5. Колев, Д. „Помощник на учителя” търси мястото си. в-к “Аз-Буки”, бр.27, 5-11.07.2006
6. Кръстева, Ант. Философия на проекта „Интеграция на ромското население”. В сб.: Десегрегация или интеркултурна интеграция, Велико Търново, 2004
7. Кючуков, Хр. Нови предизвикателства пред интеркултурното образование в ерата на глобализацията. В сб.: Десегрегация или интеркултурна интеграция, Велико Търново, 2004
8. Националeн план за действие по „Десетилетие на ромското включване 2005-2015г.” http://www.nccedi.government.bg/page.php?category=35&id=758
9. Николова, Т. Аспекти на технологичното обучение. В сб.: Десегрегация или интеркултурна интеграция, Велико Търново, 2004
10. Обучение на роми за помощник на учителя. Технологичен модел. Съст. Д. Кр. Димитров, Благоевград, 2003
11. Рамкова програма за равноправна интеграция на ромите в българското общество. http://www.nccedi.government.bg/page.php?category=35&id=85
12. Ромите в България. Информационен справочник. (второ издание) Институт „Отворено общество”. С., 2008
13. Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства. С., 2004, www.minedu.government.bg