Мултимедийните технологии в българското училище

Образованието е сложна, многофакторна, динамично развиваща се социална система. По своята дълбока същност то е високоорганизиран технологичен процес, който обхваща процедури и стъпки с висока степен на цикличност. От друга страна образованието е по-скоро нестандартен технологичен процес, близък до творческите интелектуални технологии.
Понятието „образователни технологии” няма еднозначно определение. Анализирайки чуждестранния опит, М. Кларин стига до извода, че: „През ХХ век в педагогиката са направени немалко опити за „технологизиране” на учебния процес. До средата на 50-те години тези опити са били основно съсредоточени към използването на различни технически средства за обучение... Едновременно с това ... се появява особен „технологичен" подход към изграждането на обучението като цяло. Появява се така наречената технология на педагогическите методи, иначе казано – технология на изграждането на учебния процес, или технология на обучението.” [1]
В педагогическата литература се появяват две съдържателни интерпретации на понятието „образователна технология”: технология в образованието и технология на образованието. „Технологията в образованието включва всички възможни средства, чрез които информацията може да бъде преподадена, т.е. аудио-визуалните нагледни средства, компютрите, телевизията и др. комуникативни и информационни системи. В педагогическата теория тя се разглежда като единство на две сфери – hardware и software. Първата се отнася до развитието на техническото оборудване, подходящо за приложение в обучението, а втората – до изготвянето на учебни материали – програмни продукти, компактдискове, учебни филми и др., които са разработени на основата на съвременните теории за учене и възприемане.” [2]
Пред последните десетина години компютърните технологии навлязоха с бързи темпове в българското училище в качеството си на технологии в образованието. Силен тласък в тази посока даде Министерството на образованието и науката в периода 2005-2009г., когато по различни негови проекти училищата се оборудваха с нови модели стационарни и най-вече с преносими компютри за учителите, мултимедийни проектори, безжична мрежа за интернет достъп и безплатен достъп до мрежата от домовете на учителите. Успоредно с техническото обновление, учителите повсеместно бяха включени в курсове за компютърна грамотност. Обзавеждането с техника и подготовката на учителите да я използват направиха възможна промяната в образователната среда в класната стая, където учителят като носител на новите знания вече можеше да се възползва от възможностите на компютърните информационни и комуникационни технологии. Много учители приеха това предизвикателство и започнаха да използват технологиите в образованието за постигането на различни дидактически цели.
Специален интерес, още от самото начало на промяната, учителите проявиха към мултимедийните технологии, които могат да се дефинират като съвременна информационна технология, която позволява да се обединяват текст, звук, реч, картини, компютърни графики, видео и анимация. Тя представлява съвкупност от аудио и видео технологии, обединени от интерактивен софтуер.
Оттук мултимедийното обучение се утвърждава като нова технология, която съчетава в себе си графични, звукови, видео и текстови фрагменти. Създава се комплекс от учебно-технически средства, чрез които има възможност информацията да се подава едновременно на различни анализатори – зрителен, слухов, тактилен, последният поради необходимостта да осъществява навигацията в работната среда. Мултимедийният софтуер оказва помощ и подкрепа на обучавания, защото дава възможност да се осмисли по нов начин реализацията на принципа за нагледност. Този класически дидактически принцип, изискващ включването на повече сетива при възприемането на новия материал има своята актуална интерпретация, свързана с използването на съвременните аудио-визуални технологии. Мултимедийните технологии, които представят информацията с помощта на няколко медии – текст, графика, анимация, статични графични изображения, живо видео и звук, 3-D виртуална реалност, провокират активността на учащия и гарантират интерактивността на процеса на обучение.
Според Д. Павлов: „Мултимедията преодолява всякакви бариери в предаването на информацията. Човекът реципиент е потопен в едно нова информационна среда ... агресивна, натрапчива, защото действа на най-силно развитите анализатори на човека – зрението и слуха. Тя убеждава, внушава, предизвиква емоционални реакции на реципиента благодарение на неговата съпричастност.” [3]
Кои са основните медии, от които се конструира мултимедията и кои са техните основни характеристики?
1. Текст. Независимо от своята на пръв поглед простота и традиционност текстът е базисен елемент в повечето мултимедийни продукти. Все още ролята на думата, на писаното слово е „изключителна”. При конструирането на текста трябва да се обърне внимание на два важни момента. Първо – начина, по който текстът се представя на потребителя. Той трябва да бъде лек за възприемане и добре структуриран. Това включва важни решения на автора за оформлението на текста – шрифт, цвят, стил, размер, ефекти и др. Няма значение какъв е мултимедийният продукт, но текстът трябва да е колкото може по-кратък.
Вторият важен момент са интерактивните връзки, включени в текста, които потребителят може да активира, за да може да получи допълнителна информация. Тези връзки имат ключова роля и тяхната организация и структуриране имат изключително значение, тъй като водят до други текстове, графични, звукови и видео фрагменти. Този начин на структуриране се нарича хипертекст и хипермедия и е залегнал във всички мултимедийни продукти, както и в организацията на информацията в Интернет.
2. Графика. Тя може да включва рисунки, графика с висока разделителна способност, икони. Графиката е важна съставна част от всеки мултимедиен продукт, тъй като тя представя голямо количество информация по един евтин и икономичен откъм дисково пространство начин. Графиката също може да осъществява хипертекстови връзки към други типове информационен материал. Двата основни вида статична графика, използвани в мултимедийните продукти, са растерна (рисувана) и векторна (начертана). Чрез растерната графика може да се въведе материал от различни източници, по-важни от които са: картини, създадени в специални програми за растерна графика, сканирани изображения на фотоси, картини, репродукции. Векторната графика позволява по-лесно манипулиране на обектите, благодарение на тяхното математическо описание – мащабиране, въртене, преместване и др. Много програмни продукти за векторна графика предлагат богати библиотеки от готови обекти, които могат да се използват наготово или след манипулация в зависимост от нашите изисквания. Особено важни елементи в графичното представяне на информацията са цветът и композицията, които, използвани умело, могат да представят в издържан естетически вид всяко наше графично решение. Друго важно значение на графиката в един мултимедиен продукт е оформянето на графичния интерфейс на продукта, т.е. неговото „лице”, с което той ще комуникира с потребителя. Важни елементи в графичното решение на интерфейса са фонът, който трябва да е адекватен на съдържанието, прозорци и панели, бутони и други начини за контрол и „навигация” в информацията, картини, икони и др.
3. Анимация. Тя е последователност от статични картини, които се редуват със скорост, по-голяма от критичната за човешкото око, и създават илюзия за движещи се обекти и картини. Това е една от най-динамично развиващите се области от компютърната графика. Тази медия се различава от предишната с добавянето на движение. Анимацията придава силно въздействие на всяка мултимедийна презентация. Анимацията може да включва движещи се обекти по екрана, контролирани от потребителя движещи се елементи, непрекъснато движещи се малки рисунки и икони, анимационни файлове. Анимацията бива двуизмерна – плоска и триизмерна – обемна. Нейната роля е там, където по никакъв друг начин не може да се илюстрира предмет или явление, събития от микро- и макросвета и др. Не на последно място решаваща роля има и атрактивността, която анимацията придава на всеки един мултимедиен продукт. Почти всичко може да се анимира в една презентация – текст, картини, бутони, указатели, графични символи, заглавия, прозорци, панели.
4. Видео. Сега тази медия е задължителен елемент във всеки мултимедиен продукт. Към настоящето много бързо и лесно може да се дигитализира всеки видеоматериал, да се въведе в компютъра, да се редактира, да се добавят специални ефекти, да се монтира в желана последователност и да се интегрира в мултимедийната авторска среда.
5. Звук. Тази медия също бе „белязана” от модерните цифрови технологии и вече се говори за звук с цифрово качество. Звукът като медия може да включва дикторски текст, музикален фон, специални ефекти, които, подходящо използвани, да увеличат изключително много ефекта на всяка мултимедийна презентация. Звукът може да съпровожда всяка от останалите медии – текст, графика, анимация, видео. С помощта на компютъра могат да се създават и авторски музикални произведения, специално предназначени за дадения мултимедиен продукт.
Х. Тужаров описва следните „възможности на мултимедийните технологии:
• Съхраняване на голям обем най-различна информация на един носител;
• Увеличаване (детайлизации) на екрана на изображения или негови най-интересни фрагменти, понякога с 20-кратно увеличение (режим „лупа”) при съхраняване качеството на изображението;
• Сравнения на изображения и обработката им с разнообразни програмни средства;
• Отделяне съпровождащ изображението текст или друг визуален материал „горещи думи (области)”, по който се получава справочен материал (в т.ч. визуален) или възможност за допълнителна информация (хипертекст и хипермедиа);
• Осъществяване на непрекъснато музикално или някакво друго аудио-съпровождане;
• Използване на: видеофрагменти от филми, видеозаписи и т.н, функции „стоп-кадър” и покадрового „разлистване” на видеозаписи;
• Включване в съдържанието на бази данни и методи за обработка на образи, анимации и т.н.
• Включване и използване ресурсите на мрежата Интернет;
• Работа с различни приложения (текстови, графични и звукови редактори, картографска информация и т.н.);
• Създаване на собствени галерии от мултимедийни материали;
• Запомняне на „преминатия път” чрез маркиране на интересни страници;
• Автоматичен преглед на съдържанието на продукта;
• Управление на контент и навигация по предлаганото съдържание;
• Активно взаимодействие в интерактивен режим с мултимедийните материали.” [4]
Какви са дидактическите измерения на използването на тези технологии и какво е тяхното влияние върху ефективостта и ефикасността на образователно-възпитателния процес са сериозни въпроси, който вълнуват дидактици и учители. За съжаление не можем да дадем категоричен и подкрепен с емпирични изследвания отговор на тези въпроси. Безспорен е обаче фактът, че и учителите, и учениците проявяват засилен интерес към мултимедийните технологии както по време на училищното обучение, така и в рамките на свободното си време.
Добра възможност да намерим някои отговори ни дава един блог, наречен „Общност Образование”, който може да бъде намерен на адрес: http://bglog.net/Obrazovanie/. Блогът е създаден и се поддържа от БлогХау Консултинг ЕООД. Това е компания, съсредоточила своята дейност в разработката и поддържането на Първия български блогерски портал BgLOG.net, но на практика е плод на свободното творчество на българските учители.
В настоящия текст ще насочим вниманието си към общността „Начално образование”, която може да бъде намерена на адрес: http://bglog.net/nachobrazovanie/, за да се опитаме да установим влиянието на интернет-базираните образователни ресурси върху творческия подход на учителите-новатори, работещи с интерактивни компютърни технологии в началния етап на основната степен.
Първите публикации в тази общност са направени в началото на 2008 година. Общият им брой към 30. 10. 2011 година е над 11 000, а коментарите към тях са близо 80 000. Регистрираните потребители са над 7000.
Само за сведение ще споменем, че тази общност е в пъти по-активна от останалите, както по отношение на брой потребители, така и по брой публикации и коментарии.
Блогът на общност „Начално образование” поддържа статистика на активните потребители, най-четените публикации, последните коментари, най-дискутираните публикации, публикациите с максимален рейтинг, а също така четени, дискутирани, активни и с максимален рейтинг автори. Той позволява търсене по ключова дума или по етикети, а също така поддържа архив на всички публикации.
Всяка публикация се представя с името на автора (псевдонима) и датата. Отчитат се броят на прочитанията и броят на коментарите към нея. Публикациите могат да се оценяват като полезни или не и така се оформя техният рейтинг.
Регистрацията е бърза и лесна и дава достъп до ресурсите, а също така и правото да публикуваш както мнения и коментари, както и да представяш за обсъждане авторски мултимедийни продукти и/или да споделяш свободно разпространявани в мрежата.
Прави впечатление, че част от потребителите са се регистрирали със своето име и фамилия, други само с малко име, а трети с псевдоним. От коментарите обаче става ясно, че част от регистрираните с псевдоним са познати на други участници, които се обръщат към тях, като използват личните им имена, а не псевдонимите.
Основните теми, които се дискутират, са свързани с пряката работа на учителите по отделни учебни предмети. Те споделят свои постижения или търсят помощ при затруднения. Много от публикациите имат по няколко категории и ключови думи, които улесняват търсенето на нужната информация от другите потребители-учители.
Освен за споделяне на опит и идеи, потребители активно предлагат на колегите си мултимедийни продукти, които са създали сами или са намерили на свободен достъп в мрежата. Така на практика този блог натрупва богата база от интернет базирани ресурси, една част от които са защитени и не могат да се модифицират, но могат да се ползват, а други не са защитени.
Участниците предлагат няколко основни типа материали:
• план-конспекти на уроци,
• презентации-уроци,
• презентации, които могат да се използват в урока в комбинация с други методи,
• сценарии за тържества,
• методически разработки по отделни теми, които могат да се реализират в един или няколко последователни урока,
• разпределения за ЗИП и СИП,
• линкове към продукти, софтуер, интересни материали, готови презентации и много други.
Част от материалите са представени директно в самия блог, а за други са посочени линкове, от които могат да бъдат свалени. Първото важи за авторските материали, но част от тях са хоствани и на друго място и към него също е посочен път.
Най-четени и обсъждани са публикациите, които касаят методически разработки на теми от учебното съдържание по български език и литература, математика, околен свят, човекът и природата, човекът и обществото. Като цяло тонът на коментарите е позитивен и те са конструктивно-критични. В редки случаи има противоречия или несъгласия по дискутираните теми.
Много често се изразява възхищение и благодарност за предоставения мултимедиен продукт. Някои учители споделят своите впечатления от използването на материалите, които са взели от базата данни на блога. Други пишат, че очакват момента, в който ще се възползват от тях. Емоционалните реакции са заредени с положителна енергия, изразяват подкрепа и дават висока оценка на предложенията.
От дидактическа гледна точка си струва да помислим за риска от механичното копиране и използване на чужди разработки, което може да доведе до мултиплициране на определени методически модели и структури, които не винаги са адекватни на равнището на подготовката, интересите и актуалните възможности на малките ученици.
Прави впечатление, че има едно малко ядро от активно пишещи и коментиращи автори, които вероятно са двигателят на блога, и огромно мнозинство от четящи потребители. Заслужва да се отбележи фактът, че за по-малко от седмица някои материали са прочетени от повече от 1000 потребители.
Освен във виртуалната реалност, част от потребителите на блога осъществяват социална комуникация от типа „лице в лице” и участват в различни форуми и инициативи. Запознанства, които са започнали в интернет, стават основа за лични срещи и контакти. Професионалната принадлежност, общите интереси и споделеното желание за творческа работа стават основа за формирането на виртуална, а вероятно и реална общност от начални учители, които имат амбицията да променят стила на работа в училище, като използват иновативни интерактивни технологии.
В заключение бихме искали да припомним какво не бива да забравя учителят, който създава мултимедиен продукт, според Д. Павлов:
• „Разработката трябва да предизвиква положителна нагласа, любопитство, удоволствие у тези, за които е предназначена...
• Независимо от характера на учебния материал, в мултимедийната разработка се използват всички възможни информационни средства – текст, звук, натурална и абстрактна виртуалност, статична и динамична, в единна хармонично изградена цялост.
• Много съществено е учебната информация да бъда структурирана многопластово, йерархично.
• Добрата разработка предлага много входове и изходи, много връзки и пътища за движение на мисълта. Тя е отворена и за нови възможности.
• Авторските разработки предвиждат творческата активност, творческите изяви на учещите, за които са предназначени...
• Структурата и съдържанието на разработката може да се свърже с всичко, което се предполага, че е изучено до момента. Същевременно се придвиждат възможности за нейното включване (изцяло или отделни сегменти) в това, което предстои да бъда изучавано.
• Краят на разработката не създава впечатление, че всичко е казано, показано, постигнато. Напротив, той оставя чувството за това колко много още неща остават неразгледани, на колко много въпроси няма адекватен отговор.” [5]
Мултимедийните технологии са най-атрактивната част от разработваните и апробираните от учителите технологии в обучението. Направеният преглед на блог „Начално образование” ни дава основание да бъдем оптимисти относно реалността на случващата се промяна в информационната среда в класната стая. Не можем да не се съгласим с Дан Грийнбърг, основател на училище „Съдбъри Вали” в САЩ, който смята, че: „Развитието на технологиите дава възможност на всеки да научи каквото, когато и както иска. Учениците трябва да имат възможност да разполагат както с технологията, така и с отговорността за собственото си образование и цели” [6] и да допълним, че учителят носи отговорността това да се случи по най-добрия за всеки един ученик начин. В този контекст началното училище има шанса да формира у малките ученици позитивни нагласи за учебна работа, подпомагана от интерактивен мултимедиен софтуер, която да стане основа за по-натътъшното им училищно развитие като активни субекти, които владеят умения за ориентация в информацията, позволяващи им да намират, подбират, структурират, анализират и оценяват новото познание и неговите ценностни послания. В крайна сметка това ще помогне на младите хора по-успешно да се адаптират към бързо променящата се среда и ще им даде възможност да откриват силните си страни и сами да определят своите приоритети в образователната и социалната сфера. Така училището от училище за днешния ден ще се превърне в училище за утрешния ден – мечта, която може да стане реалност.

Цитирана литература
[1] Кларин, М. В, Педагогическая технология в учебном процессе. М., Знание, 1989, с. 7-8
[2] Михова, М. Дизайн на обучението. Велико Търново, 2003, с.19
[3] Павлов, Д. Образователни информационни технологии. Модул трети (М3), София, 2003, с. 159-160
[4] Тужаров, Х. Мултимедийни информационни системи, 2008, http://tuj.asenevtsi.com/Media/M28.htm
[5] Павлов, Д. Образователни информационни технологии. Модул трети (М3), София, 2003, с. 177-178
[6] Цит. по Гатоу, Дж. ЗАТЪПЯВАНЕ Скритата цел на държавното образование, С., 2010, с. 20