понеделник, 13 юли 2009 г.

Модел на технология за квалификация на учители за работа в мултикултурна среда


         Текстът е публикуван в сб.: Технологичното обучение –  традиции и бъдеще, Фабер, 2009, стр. 270-277

В съзвучие с философията на промяната в българското училище нараства важността, която то придава на споделените ценности и формирането на обща политика за постигане на качествено образование за всяко дете с отчитане на неговата индивидуалност, етнокултурна идентичност, очаквания, възможности и потребности. Подобна училищна политика подкрепя поддържането на организационна среда, която уважава разнообразието и практикува антидискриминация. Политиките на разнообразие, които допринасят за създаване на среда, която насърчава зачитането и включването, се считат от все повече училища за жизненоважни за успеха на техните образователни планове и програми.
От дидактическа гледна точка приоритетите на българското образование, релевантни на новата парадигма за личностна ориентация и основополагащите принципи на интеркултурното образование за работа в условията на мултикултурната класна стая предполагат:
* преосмисляне на учебното съдържание от позициите на интеркултурализма;
* промяна на позицията: учител – ученик;
* въвеждане на гражданско образование;
* разширяване на чуждоезиковото обучение;
* утвърждаване на идеята за учене през целия живот.[5, 69]
Тези приоритети акцентират върху необходимостта от систематична промяна, която се опира на убеждението, че тя трябва да става едновременно на личностно, междуличностно и организационно равнище. Добра предпоставка на инициативите за прилагане на политики и практики на разнообразието е подобряването на каналите за комуникация и споделяне на информация между различните училища, работещи в условията на мултикултурализъм.
Подобреният комуникационен капацитет на свой ред повишава способността за подхранване на споделена култура, норми и ценности сред учителите и училищните ръководства. Практиките на разнообразие и включване получават признание за това, че имат благоприятен ефект за подобряване на стила на управление и повишаване на качеството на интеркултурната комуникацията в училище. Не самото наличие на разнообразието, а неговото ефективно стратегическо управление може да има невероятна сила за постигане на мисията, визията и целите на отделното училище и образователната система като цяло.
Управлението на разнообразието се занимава основно с въпроса, как може училищната общност активно и стратегически да се справя с разнообразието като обективна реалност, така че да постигне целите си. То е „активното и съзнателно развиване на насочен към бъдещето, мотивиран от ценности стратегически комуникационен и управленски процес на приемане и използване на различията и сходствата като потенциал на организацията, процес, който създава добавена стойност” [2,9] за училищната организация. Процесът на прилагане на управлението на разнообразието е непрекъснат процес на учене в общността, в която работим и живеем.
Когато става въпрос за разнообразие в българското училище необходимо е да познаваме неговите проблеми и нови предизвикателства:
- отпадане от училище в периода на задължително обучение на голяма част от учениците (най-вече на момичетата) от ромския етнос;
- обучителни трудности на учениците от турския и част от ромския етнос, живеещи сегрегирано в квартали и села, предпоставени от недобро владеене на езика на преподаване;
- включване в училище на деца на бежанци и емигранти от арабския свят, Азия, Африка и бившите съветски републики от трайно установилите се у нас семейства от различни краища света, носещи своята семейна, езикова и етнокултурна специфика.
Всичко това поставя по нов начин въпроса за социо-културното разнообразие в училище. Разнообразието е сложно съчетание от различия, сходства и напрежение в сложна заобикаляща среда, то един колективен феномен – хората се различават по много и си приличат по още толкова причини. Разнообразието може да бъде видяно и почувствано на няколко нива: отделни индивиди; групи от хора; продукти; организации; познание и опит.
Това налага учителската компетентност, която се разглежда като специфична професионална компетентност да са обогати с нови познания и умения за работа в условията на разнообразието.
В резултат на проведено проучване на разнообразието в сферата на бизнеса и трудовата заетост в него е установено, че „в някои компании длъжностните характеристики са изменени с цел активно привличане и приветстване на разнообразни хора, например, като се изисква кандидатите за работа да имат отворен мироглед, умение да говорят повече от един език, междукултурен опит, екологична чувствителност, ангажимент с равните възможности и други подобни.” [2, 13]
От изследванията на управлението на разнообразието в бизнеса може да се изведат някои предложения, подходящи за включване в програма за квалификация на учители, която да бъде насочена към развитие и повишаване на осведомеността и чувствителността към темите за разнообразието:
- обучение за чувствителност към различията,
- дейности за културни познания и обмен,
- въпроси на законодателството и неговото спазване,
- изграждане на умения за лидерство и управление на разнообразието,
- езикови и интеграционни програми за работа с деца на мигранти,
- обучение на училищните мениджъри за разработване и реализиране на справедливи процедури за набиране, подбор и оценка на учителите, работещи в мултикултурна среда
- програма за управление на промяната. [2, 15]
Добрият училищен мениджмънт предполага също така снабдяване на ръководните кадри с поредица от стратегически рамки за планиране на изпълнението, списъци на задачите за изпълнение, свързани с разнообразието и набор от инструменти, които да ги подпомагат в прилагането на политиките.
В мултикултурната класна стая учителят управлява разнообразието като осъществява вербална и невербална комуникация със своите езиково и културно различни ученици. За да бъде педагогическото общуване удовлетворително и за двете страни е необходимо: да се постигне взаимно разбиране на смисъла на изказванията; учителят да знае имената на децата и да ги произнася вярно; той да съчетава диалогичните и монологичните методи като дава повече време в хода на диалогичното общуване на учениците-билингви; да използва специфични похвати за привличане и задържане на вниманието, както вербални, а най-вече невербални.
Учителят трябва да бъде междукултурно компетентен, защото „повече от две трети от цялата човешка комуникация е невербална, което означава, че до голяма степен е същностно безсъзнателна, защото хората често не съзнават невербалните сигнали, които изпращат или получават” [1, 185]
За ефективната комуникация в мултикултурни класове от значение е наличието на позитивно отношение на учителя към другата култура; неговата подготовка и минал практически опит, който ще му позволи да разбере детето с отчитане на особеностите на неговата семейна среда, лична история и условия на живот. Интеркултурната компетентност на учителя трябва за включва и умения за възприемане на чувствата и убежденията на събеседника сериозно. В хода на съвместната работа учителят е необходимо да създава благоприятни предпоставки за изучаване на общочовешките ценности, за достигане на високи равнища на доверие на учителя към учениците, на учениците към него и взаимното доверие между самите тях.
Специфичните задачи на учителя при работа с етнически и познавателно хетерогенна група са свързани със:
- специална предварителна подготовка за опознаване на бита, традициите, обичаите, езика, историята и културата на всеки етнос, с чийто представители предстои да работи;
- специфична дидактическа преработка и адаптация на учебното съдържание, съобразно езиковото и познавателно равнище на учениците;
- увеличаване мястото на нагледността, съчетаването на различните нейни видове, активно включване на учениците в създаване на нагледни средства и помагала;
- специфичен подбор на методите за запознаване с новото учебно съдържание и за неговото разработване;
- увеличаване на неречевата информация като се познават предварително спецификите на неречевото поведение на етноса;
- използуване на специфични методи на работа за целите на интеркултурното образование;
- опознаване на етническите особености на децата, значими за обучението като стил на учене, умения за индивидуална, самостоятелна и групова работа, техните познавателни и други интереси, желанието им за участие и готовността за преодоляване на трудности в процеса на обучение;
- добро познаване взаимоотношения в малките групи и класа като цяло;
- диференциран подход, при който се съчетава фронталната работа с временно-груповата и най-вече с индивидуалната;
- използуване на специфични процедури за оценяване, в които не се проявява етническа нетолерантност и не се накърняват религиозни чувства. [6, 152-153]
За да реши успешно посочените задачи учителят трябва да положи допълнителни усилия и неговата стандартна професионално-педагогическа подготовка в малка степен може да му бъда полезна. Тъй като базисната такава предлагана от висшите училища в бакалавърските програми все още не е достатъчно гъвкава, независимо от възможностите, които се предлагат най-вече чрез избираемите и факултативните дисциплини, училищната реалност изисква практикуващите учители да се специализират и квалифицират по посока управление на разнообразието в класната стая.
В подкрепа на тази теза могат да се посочат и препоръките за ефективна работа в мултикултурни класове, които Р. Славин систематизира, опирайки се опита на редица изследователи:
- Справедливост и балансираност за укрепване на убеждението, че образованието дава шанс на всеки;
- Учебни материали, които показват етническите групи в еднакво положителна светлина, в нестереотипни и високостатусни роли;
- Използване на автентични материали от различните култури, взети от издания, вестници, списания и медии;
- Проучване и използване на ресурсите на малцинствената група: представители от групата, които говорят пред учениците, актьори, музиканти, поети, художници, лидери и др.; дейности, изобразяващи характери или събития, изпълнения на музикални и танцови групи, филми и фотоизложби, празници, кампании и инициативи на национално и местно ниво и др.;
- Открито обсъждане на междуетническите отношения вместо лицемерна преструвка, че няма различия между децата;
- Ясни правила, недвусмислено поведение, нулева толерантност към етнически негативно поведение, включително оклеветяване, подигравки, вицове и др. чрез налагане на стандарти и въвеждане на яснота за последствията;
- Насърчаване на учениците да ценят собственото си и чуждото културно наследство и принос към културата и цивилизацията – да ценят многообразието, да придобиват по-съществени познания за ценностите, историята, начина живот на местните малцинства и др.;
- Изработване на материали за класните стаи, коридорите и библиотеките със стенописи, табла, постери, артефакти и други, които са представителни за учениците в класа и в училището и за другите култури, които се изучават;
- Дейностите, които се прилагат в клас и самостоятелно вкъщи, не трябва да бъдат фрустриращи;
- Междугрупови взаимодействия за взаимно опознаване, съвместна екипна работа в интегриращи класни, извънкласни и извънучилищни дейности за създаване на приятелства и близост;
- Прилагане на кооперативното учене, което е с доказан положителен ефект върху преживяванията в клас и в извънучилищните отношения. [4, 160-161]
Нашият опит, натрупан в различни квалификационни форми с учители, работещи в мултикултурна среда ни дава основания да предложим модел на технология за квалификация на учители. Той се основава както на теоретично изведени базисни познания за професионалната компетентност на учителя, работещ в условията на социо-културно разнообразие, а така също и на отчитане на актуалните потребности на учителите и учениците. Моделът е съобразен с андрагогическите изисквания за предварително проучване и отчитане на интереса на възрастните обучаеми. Той е примерен и може да се реализира с различен хорариум на дисциплините.

Модел на технология за квалификация на учители за работа в мултикултурна среда

Основни компоненти на технологичния модел:


- Проучване на потребностите от обучение по темата за управление на разнообразието в училище
- Диагностициране на личната мотивация за участие в квалификационни дейности
- Проучване на отношението към различни форми на квалификация
- Проучване на интереса към различни андрагогически методи
- Проучване на отношението към предлаганата програма за квалификация
- Корекция и оптимизация на програмата (при нужда)
- Провеждане на обучението
- Диагностика на удовлетвореността от обучението и готовността за включване в последвало обучение
- Отсрочена диагностика за приложението на новопридобитите знания и умения, за използваните методи и техники при управление на разнообразието в класната стая
- Дълбочинни интевюта с директорите на училищата и педагогическите съветници за устойчивостта на новите педагогически модели за работа в условията на разнообразието

Примерната програма за квалификационен курс за учители за работа в мултикултурна среда включва:

- теми за теоретично представяне
- теми за практически занимания

Теми за теоретично представяне

- Понятие за мултикултурализъм. Теории и модели за мултикултурализма като философска методология на интеркултурното образование.
- Теория на Г. Хофстеде за културната диференциация и педагогическите ѝ проекции.
- Интеркултурно образование – същност, основни цели, задачи, принципи, ценности, съдържание, модели и оценяване.
- История, традиции, обичаи и съвременен начин на живот на основните етноси, чийто деца са в българското училище.
- Стратегии за преподаване при културно различни ученици.
- Стилове на учене на културно различни ученици.
- Модели за интеркултурна компетентност на учителя.
- Изисквания към учителя за ефективна работа в мултикултурна класна стая.
- Методи и техники за работа в мултикултурна среда.

Теми за практически занимания

- Основни права на детето в гражданското образование
- Минало и настояще на етническите групи, населяващи България с поглед отвън и отвътре.
- Практически занимания за взаимно опознаване и интеркултурна сензитивност.
- Разпознаване на различието и формиране на толерантност към него. Стреотипи, предразсъдъци и дискриминация в училище. Игри за толерантност и усъвършенстване на уменията за интеркултурна комуникация.
- Ролеви игри, казуси и инциденти при крос-културни срещи и последвали дискусии свързани с отрицателни и положителни черти на етническите и културните групи.
- Запознаване с ефективни апробирани модели за работа в мултикултурна среда.

За реализирането на този модел за квалификация е необходимо да се има предвид наличието на подкрепяща образователна политика, защото както отбелязва Й. Нунев: „Не трябва обаче да се забравят и някои важни стъпки, без решаването на които и най-добрите намерения си остават само на хартия като:
- осигуряване на финансови средства и добре квалифицирани и мотивирани човешки ресурси за изпълнение на набелязаните дейности;
- промяната на нормативната база и особено изработването на нов закон за образованието да кореспондират с международното и наше законодателства в областта на спазване на правата на човека, правата на детето и на поетите от България ангажименти при процеса на присъединяване към Европейския съюз в тази област.” [3, 78]

Литература

1. Андреева, Людмила. Социално познание и междуличностно взаимодействие. С., Лик, 1999
2. Кайл, М, и др. Учебен наръчник по управление на разнообразието. http://ec.europa.eu/social/BlobServlet?docId=1474&langId=bg.
3. Нунев, Й. Мениджмънт на етнокултурното разнообразие в образованието. С фокус към интеграцията на уязвимите малцинства. С., 2009
4. Славин, Р. Педагогическа психология. С., 2004
5. Тоцева, Я., Н. Витанова. Българското училище пред предизвикателствата на новата образователна парадигма – Педагогика, 2005, № 8
6. Тоцева, Я. Опит за конструиране на дидактическа технология в светлината на интеркултурното образование. В: Интеркултурното образование в България – идеал и реалност. С., 1999

Няма коментари: