вторник, 28 юли 2009 г.

Йена-план – едно алтернативно педагогическо решение в мултикултурната класна стая

Материалът е публикуван в сб.: Съвременното обучение между теорията и практиката, София, 2009, стр. 176-184



Според образователното законодателство децата в Холандия тръгват на училище на 4 години и продължителността на началното образование е 8 години. В периода до 6-годишна възраст те са задължени да посещават не по-малко от 80% от учебните занятия, а до навършване на 16 – 100%. [2]
Образователната система в Холандия е силно децентрализирана и управлението на началните училища е изцяло в правомощията на местната власт, която разпределя държавната субсидия според броя и особеностите на децата. Системата на финасиране наподобява въведените наскоро в България делегираните бюдежи, които се получават на базата на държавната издръжка за един ученик. В Холандия обаче определената от държавата сума е в пъти по-голяма и тя варира нe само според това дали ученикът се обучава в малко отдалечено село или в град (както е у нас), а e в зависимост и от социо-културния статус.
Друга важна разлика е наличието на единна учебникарска литература, с помощта на която всяко училище в зависимост от избраната педагогическа концепция реализира образователния процес.
В Холандия, освен традиционни обществени училища, са широко разпространени религиозните училища на различните конфесии и вероизповедания, а също така има и малък брой частни училища. Голяма част от обществените училища реализират в практиката си реформаторски педагогически идеи. Такива са училищата, следващи идеите на М. Монтесори, Песталоци, Далтон-плана, Йена-плана, Валдорф. Те са обединени в свои асоциации, от които получават акредитация, грижи за методическата подготовка на учителите, а също така бива оценявано качеството на работата им.
Голяма група училища в Холандия работят по системата на Йена-плана повече от 40 години. Тяхната водеща педагогическа идея е възприемането на училището като място, където се създава общност, в която се учи и живее. Основните дейности са диалог, игра, работа и празници. Още от първия учебен ден децата се включват в тях без напрежение, но с отговорност, с право на независимост и свобода за движение между различни малки групи. Работата се планира и реализира в рамките на две учебни седмици, в края на които има празник, на който тя се представя пред всички.
„Основните принципи на обучението по системата на Йена-план, които се следват в холандските училища, са общо 20, като 5 от тях се отнасят до хората, участници в обучението (учители и ученици), 5 са свързани с обществото и останалите 10 са свързани с училището.
Принципи, свързани с хората:
1. Всеки е уникална личност с присъщи и изконни ценности и достойнство.
2. Всеки има право да развива своята собствена идентичност, независимо от раса, националност, пол, сексуална ориентация, социално обкръжение, религия или жизнен план. Тази идентичност може да се характеризира с независимост, способност за критическо мислене, творчество и чувство за социална справедливост.
3. Всеки, за да развие своята идентичност, се нуждае от личностни вазимоотношения с материалната, социалната, културната и духовната реалност.
4. Всеки винаги се приема като цялостна личност и, когато е възможно, към него се подхожда от такива позиции и той се оценява като такъв.
5. Всеки бива разпознаван като новатор в областта на културата, и когато е възможно, се подхожда към него по този начин и това се оценява високо.
Принципи, свързани с обществото:
6. Хората трябва да работят в едно общество, което уважава изконните ценности и достойнството на всеки.
7. Хората трябва да работят в едно общество, което дава възможности за стимулиране развитието на собствена идентичност на всеки.
8. Хората трябва да работят в едно общество, което се справя с различията (между индивидите и групите) и промяната по справедливи, мирни и конструктивни пътища.
9. Хората трябва да работят в едно общество, в което земята и простанството се управляват с респект и грижа.
10. Хората трябва да работят в едно общество, в което природните и културните ресурси се използват отговорно по отношение на бъдещите поколения.
Принципи, свързани с училището:
11. Училището е една относително автономна кооперативна организация на всички заинтересовани хора.
12. В училище възрастните трябва да приемат гореописаните принципи, отнасящи се до хората и обществото като педагогическа основа на своите действия.
13. Учебното съдържание, предлагано за изучаване в училище, трябва да отчита от една страна детския свят и жизнения опит, а от друга – културните постижения, значими за обществото, като особено внимание се придава на развитието на личността и обществото.
14. В училище преподаването се осъществява в педагогически планирани ситуации и с помощта на специално подготвени дидактически материали.
15. Преподаването и ученето се осъществят в различни форми чрез ритмично сменящи се базови дейности - диалог, игри, работа и празници.
16. В училище децата в по-голямата част от времето работят в хетерогенни групи.
17. В училище се редуват развиващото преподаване със свободната игра и ученето на децата.
18. Ученето чрез откриване (и/или изследване) и груповото кооперативното учене имат важно място в училище.
19. В училище за поведението и постиженията на децата се съди колкото е възможмо по-често със съзнанието за стимулиране на личностното развитие на детето. Резултатите и оценките се обсъждат със самото него.
20. В училище на промените се гледа като на текущ процес, ръководен по посока реализиране на последователни взаимоотношения между дейности и саморефлексия.”

[Принципите са посочени по непубликувани материали от семинар, посветен на Йена-план училищата в Холандия, проведен в ДИПКУ- Варна през 2006г. в рамките на международен проект по „Сравнително образование” на Еuropees Platform voor het Nederlanse Onderwijs, ШУ „Еп. К. Преславски”, Университет за професионално образование – Ротердам, Монтесори училище – Дордрехт, Фондация „Карин дом” – Варна, Fondation for Public Primary Education, Тwining Fondation Dordrecht-Varna.]

Тези принципи са основани както на философско-педагогическата методология на Петерсен, така и на отчитане на реалностите в холандското мултикултурно общество. Те защитават правото на личностно развитие и запазване на идентичността на ученика, но същевременно създават условия за формиране на граждански добродетели и приучават на съвместен труд при работа в група. Овладяването на социални умения е предпоставка и за реализирането на умения за живот в хармония с природната и социо-културната среда.
Изброените педагогически принципи са първата значима характеристика на образователната технология, която се използва в този тип училища.
Втората важна особеност на работата в училище е групирането на децата. Базова предпоставка е позитивното отчитане на различията. При конструирането на групите се отчитат многообразието от равнища на зрелост, интелектуалните постижения, интересите, социалният произход и др. Основните групи, с които се работи, са:
- деца от 4 до 6 години. Тази група е хетерогенна по възраст, с възможност за включване на братя и сестри. Това всъщност е детска градина;
- деца от 6 до 9 години – вътрешна средна група, която е близка до българското начално училище;
- деца от 9 до 12 години – горно ниво, което за Холандия е в рамките на началното образование;
- деца от 12 до 15 години (прогимназиална група), която се обучава в друго училище.
Някои училища имат свободата да създават и други групи, като напр. първата група да обединява деца от яслена възраст (2г.) с деца на 4 години, втората група – деца от 5 до 7 г., третата – деца от 7 до 9 г. и последната от 9 до 12-годишни.
Функционирането на разновъзрастова група в периода до 6 – 7 години позволява да се обменя опит във формирането на социални умения за учене и работа в група, а също така за развитие на емоционалните, интелектуалните, сензитивните и манипулативните умения и способности. Играта е много важна дейност. В тази група се изполват драматизации, конструктивни дейности, сюжетно-ролеви игри, свързани предимно с дома и семейството. Децата се учат да изпълняват малки задачи. Заниманията по писане не се считат за особено важни. Само онези деца, които са готови да започнат обучението по четене, имат възможност да получат специфична индивидуална помощ от учителя.
Организацията на работата в началните класове е коренно различна от познатата ни класно-урочна система.
Основната група ученици започват да се ограмотяват във възрастта след 6 години (когато вече са в следващата група) и това е водещата цел на учебните дейности. От детето се изисква да се ограмоти колкото може по-бързо, след като вече е разбрало значението на трите „Р” на холандски - спокойствие, чистота и ред, и е в състояние да използва базови умения в тези посоки, така че да може да получава новата информация, необходима му за самостоятелното изследване, което е сърцевината на работата. Децата усвояват базови социални умения чрез различни изследователски дейности, реализирани в рамките на 100 минути (според оригиналната методика на Петерсен). Те могат да работят самостоятелно, с помощта на избран от тях партньор или в малка група. По време на тази работа учителят не преподава, следвайки учебната програма, а помага и инструктира децата и малките групи, когато те имат нужда. Игровите методи заемат основно място при груповата работа.
Тези, които все още не могат да четат, се стимулират да се включват в групи с ограмотени, в които се четат и коментират различни текстове. В училищата, работещи по системата на Петерсен, в последните години се засилва тенденцията да се разгръща един функционален или езиково-опитен подход, при който обучението по четене тясно се обвързва с общата тема на работа на групата.
В повечето училища, следващи Йена-план, учениците от групата на 9-12-годишните и напредналите от групата на 6-9-годишните работят в часовете по аритметика по възможност в хомогенни по постижения групи. Следователно в хода на учебната работа се предпочитат групи от деца на различна възраст, но с близки равнища на постижения в областта на математическите познания и умения.
Създават се и вътрешни групи от учениците, които работят по общ проект, и други, включващи ученици, които се нуждаят от информация и упражнения за развитие на специалните им умения, като напр. четене на географски карти, рисуване и интерпретиране на графика и др.
Сформират се и други разновъзрастови групи за танци, музика, оркестри, изкуство, драма, фотография, операторско майсторство, физика, химия, дървообработване, щампосване и др. Работата на тези групи се подпомага от учители и родители със специални способности в посочените области. Родителите са част от училищната общност и полагат доброволен труд в училище. Нормалната продължителност на функционирането на групите по интереси е около три месеца. След като бъде групата избрана, участието в нея става задължително.
Друга специфика можем да открием в основните дейности, включени в един седмичен план.
В Йена-план училището има разнообразни педагогически ситуации. Основни са така наречените „базови дейности” за съвместен живот: диалог, игра, работа и празници. Те са представени във фундаменталната концепция на Петерсен за „педагогически планирани ситуации”. Ситуациите трябва да бъдат така планирани, че да се създадат условия за действие, но конкретното поведение на учителите и децата не може да се предвиди. В случая същественото е да се използва личният минал опит при търсенето и вземането на решение на ситуацията. Поради тази причина в много случаи се налага учителите предварително да са наясно „какво би могло да се случи” вместо „какво ще се случи”. Този модел на планиране на педагогическите ситуации няма нищо общо с либералния стил на педагогическо ръководство, който дава много свобода, защото в този случай от учителя се иска да демострира загриженост за развитието. В някои случаи се налага учителят да следва директивен стил за доброто на ученика.
Четирите базови дейности се редуват в седмичния план. Денят обикновено започва с диалог, като децата са равнопоставени в кръга, който образуват.
В понеделник тази дейност има стратегически характер, защото се използва за планиране на седмицата. На тази среща в кръга се обсъждат специалните проекти, споразуменията, поемането на ангажименти по линия на реда и дисциплината и др. подобни. В края на седмицата диалогът има оценяващ характер. В тези две специални срещи, а също така и в ежедневните се обсъждат и актуални събития, въпроси, които се появяват и не могат са решат еднозначно. Те се поставят на вниманието на учениците и доброволци се заемат с тяхното анализиране и решаване индивидуално, по двойки със свободно избран партньор или в малки групи по време на самостоятелната изследователска ежедневна работа. Когато работата е приключена, лидерът на групата решава кога да се докладва за резултатите от изследването пред голямата група в кръга, а след това останалите участници се редуват да докладват и да отговарят на възникналите у техните съученици въпроси. Обсъжданията в кръга са особено полезни за учениците от най-малката възрастова група и за тези от средната вътрешна, защото чрез тях се придобиват умения за слушане, говорене, общуване и по-нататъшно изследване.
Ученето чрез правене заема голяма част от времето, отделяно за изследователска работа.
Играта също съдействата за упражняване на базовите умения за говорене, слушане, четене и писане, които са акцент в началното образование.
Празниците са най-различни. В тяхната подготовка участват както отделни учители и групи ученици, така и родители. На тях задължително присъства цялата училищна общност. Традиционно празниците, свързани с рождените дни, се подготвят самостоятелно от децата.
През последните години в тези училища повишено внимание се отделя на духовното равновесие и самоусъвършенстване на децата чрез използването на източни техники са самовъзпитание и пряко наблюдение на личностното развитие. Стимулира се работата на децата по укрепване на индивидуалните и духовни ядра на социалните умения.
Работата в разновъзрастова група се осигурява от двама учители. В началото на деня след утринната среща се оформят малки групи, които получават указания и инструкции от учителя и се преминава към самостоятелна работа по изпълнение на конкретните задачи.
В рамките на един учебен ден децата имат възможност да реализират различни дейности. В рамките на една и съща класна стая част от учениците могат да имат занимания по математика, други по език, а трети да работят по индивидуалните си изследователски проекти.
Времето е разделено на три големи блока от занятия: от 8,30 до 10 часа, от 10,30 до 12 часа и от 13 до 15 часа.
Всеки е относително свободен да разпределя времето си сутрин, като се съобразява с конкретните задачи, които има за деня и с потребността на получава и дава помощ. Следобедните часове са посветени на трудови дейности в опитното поле на училището, където се упражняват градинарски умения и се реализира учене чрез правене.
Едно от големите предимства на работата по Йена-плана е възможността да се получава помощ от съученик от същата или по-голямата по възраст или постижения група. От друга страна този, който оказва помощ, повишава своите компетентности и така децата се учат на отговорност и съвместна работа. За да може това да се случи, сериозна предпоставка е учебникарската литература, която е умело конструирана, така че позволява надграждане на учебното съдържание, чрез използване на спираловидния подход при подреждането му.
В своята „Реформаторска педагогика” Г. Бижков дава висока оценка на постиженията на Петерсен. Според него: „И днес не са загубили значение и актуалност неговата реалистична педагогическа антропология, идеите му за автономността на педагогическата наука, дейността му като изследовател на педагогическите факти, идеите му за организацията на едно хуманно училище, за живота в него, за ученическата общност, за вътрешната организация на обучението в групи, за съвместната работа с родителите, за начините за проверка и оценка на постиженията на учениците и др.” [1, 53]
Функционирането на Йена-плана в холандските училища позволява да се оценят по нов начин тези безспорни достойнства на педагогическата система на П. Петерсен. Повече от сто години след създаването ѝ тя се оказва плодотворна и перспективна за работа в условията на мултикултурната училищна среда.
Нашите наблюдения върху работата на Йена-план училището в гр. Дордрехт, намиращ се в южната част на Холандия, ни дават допълнителни основания да се съгласим с направената преди 15 години препоръка на Г. Бижков, че „българското училище в днешния и особено в утрешния етап на своето развитие също би могло да възприеме и развие според конкретните условия тези идеи.” [1, 53] Всеизвестно, е че то търпи постоянни критики от всички страни за незадоволителното качество, неудовлетворителните резултати на изхода на средното образование, лошата дисциплина в часовете, засилващата се агресия, липсата на мотивация за учене при голяма част от учениците, ранното отпадане на децата от ромския етнос и още много други негови обективни слабости.
Натрупаните негативи в българското образование повече от всякога налагат да се осъществи истинска промяна. Само така ще отговори на социалните очаквания и тези на самите ученици. Една от възможностите за промяна може да бъде използването на елементи (а защо не и на цялостния модел) от Йена-плана в системата на предучилищното и началното образование. Предпоставки за това могат да се открият в увеличаващия се брой на слетите групи в детските градини и маломерните паралелки не само в малките села, но и в някои големи градове. Системата на Йена-план позволява да се работи педагогически ефективно именно в такива разновъзрастови групи. Уменията на детските учители да организират педагогически ситуации могат да се използват за целите на ученето чрез правене, за работа в малка група и за подкрепа на индивидуалните изследователски проекти.
Приетата в Закона за народната просвета задължителност на подготвителната група или клас, която за съжаление не се случва точно там, където има най-голяма нужда (в селските региони с деца-билингви), може сполучливо да се реализира в условията на мултикултурната училищна среда, ако се следват водещите идеи на Петерсен и се съчетават базовите дейности – диалог, учене, игра и празници по един нов начин.
Йена-план ни дава шанс да се откажем от изживялата времето си класно-урочна система с нейната строга регламентация на дейностите, в които водеща е ролята на учителя, а отделният ученик с неговата индивидуалност се губи в общата маса. Силният акцент върху учебното съдържание, което често се преподава строго теоретично, може да доведе в най-добрия случай до натрупването на познания, без необходимите умения за тяхното прилагане, но в повечето случаи не предизвиква интереса на малките ученици и остава не само неовладяно, но и неразбрано. Увеличаването на относителния дял на новите знания, получени по собствен път, по пътя на ученето чрез откриване вероятно ще промени ориентацията на ученика към цялостния образователен процес, в който той вече ще бъда не само пасивен реципиент, но и активен изследовател и откривател на субективно нови научни познания. Работата по двойки и оказването на взаимопомощ ще повиши отговорността и ще формира нови социални и учебни умения.
Посочените възможности са само малка част от промените, които могат да се осъществят така, че потенциалът на тази технологична система да бъда успешно разгърнат и в мултикултурното българското училище.

Литература

1. Бижков, Г. Реформаторска педагогика. С., 1994
2. Нешкова-Равен, М. Образование в Холандия. http://www.art.bg/auditorium/statia.php?mysid=73

2 коментара:

Анонимен каза...

I'm pretty pleased to find this web site. I wanted to thank you for ones time for this fantastic read!! I definitely really liked every part of it and I have you saved as a favorite to look at new things in your blog.

My site :: Affordable Wedding Dress

сугестопедия обучение каза...

Статията ви е изключително интересна и се радвам, че ни пишете.Тук прочетох важни неща на които всички ние трябва да обърнем внимание.Един от най-добрите начини да помогнем на детето си е да бъдем до него, когато има нужда от помощ. Да не го оставяме само в моментите, когато то има нужда от нас. Може да помогнем на детето си в подготовката, като решаваме например задачи заедно. Важно е по време на учебния процес да правим почивки през около час. Не бива децата ни да изпитват стрес за това, че ще ходят на училище.