четвъртък, 5 ноември 2009 г.

БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИЯТА

Материалът е публикуван в сборника с доклади от научната конференция посветена на 25 годишнината на Педагогическия факултет на ВТУ на стр. 95-99


С Решение № 1350/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европа 2009 година се определя за Европейска година на творчеството и иновациите. Тази инициатива има за цел да привлече вниманието на широката публика към тези два важни фактора за проспериране на европейското семейство.
Дефинициите, които Европейската комисия дава за творчество и иновации, съответно са:
• „творчество - дейност на въображението, насочена към постигане на резултати, които са едновременно оригинални и стойностни;
• иновация - нов или доказано значим продукт (предмет или услуга) или процес, нов маркетингов метод или нов организационен метод, бизнес-практика, организация на работното място или външни отношения.” [9]
Девизът „Използвай въображението си, твори, бъди новатор” насочва вниманието към целта, която е да се популяризират способностите за творчество и иновации като основни умения за всички. Тази цел е в съответствие със Съобщението на Комисията „Широкообхватна иновационна стратегия за ЕС“, в което се казва, че „без образованието като ключова политика иновацията ще остане без опора. Талантът и творчеството трябва да се насърчават от ранна възраст.”
За да се постигнат тези цели чрез образованието и политиките в него, първо e необходимо да се уточни какво се разбира под иновация, промяна и реформа в образованието, какво е отношението между традиция и иновации в педагогическия процес?
Според Тълковния речник думата „реформа” означава преустройство, изменение, преобразуване, за да се въведе нещо ново или по-добро. [6, 776], а според Речника на чуждите думи в българския език думата е латинска - reformo – „преобразявам” се превежда като преобразуване, преустройство, нововъведение, изменение, промяна [5, 647], а думата промяна – друг вид, друга същност, качество или състояние, различно от предишното [1, 769].
Смисълът, който се влага в понятията „реформа” и „промяна”, разкрива връзката между тях, но и различията в степента на очакваните изменения. Според нас по отношение на образователната система не може да се говори нито за реформа, нито за промяна разбирана като качествено ново състояние. На практика има изменения в документацията, но това не довежда до реформа на образователния процес.
Промените в образованието през последните години се свързват с промените в нормативната уредба. Това са двата закона – Закон за народната просвета, приет през 1991 година, който до 2009 претърпява над десет изменения и допълнения, и Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, приет през 1999 година, в който също са направени редица промени. Те доведоха до въвеждането нови учебни предмети, за които се изготвиха нови учебни програми на базата на новоконструираните държавни образователни изисквания и да се написаха нови учебници. Промени се и структурата на самата учебна програма, която се обвърза с реализирирането на стандартите. Тези промени обаче се оказаха доста противоречиви и фрагментарни, а резултатите от тях ще се видят едва тогава, когато първокласниците, започнали по новия учебен план и с нови учебници през септември 2002 година, завършат средното си образование.
Основният проблем на реформата, е че на практика такава няма. Непрекъснато нещо се променя, без да се обяснява защо, без да има обществен дебат за небходимостта от тази промяна. В медийното пространство епизодично се прокрадват съобщения за реформи и промени, но не винаги е ясно за какво става дума. Правят се неумели опити за промяна на изпитните процедури за кандидатстване след 7 клас – ще има тест – няма да има; ще има литературно интерпретативно съчинение – няма да има; ще се пише съчинение-разсъждение – няма да се пише и най-новото предложение – да има общ тест в края на седми клас за всички и допълнителни задачи, с които ще се кандидатства за профилираните училища.
Нещата допълнително се усложнават и с въвеждането на понятието „иновация”. Тя се явява „синоним на нововъведение или новост. ... В литературата се срещат няколко подхода към определяне на същността на иновацията. Най-разпространени са две гледни точки: когато в единия случай нововъведението се представя като резултат от творчески процес във вид на нова продукция (техника), технология, метод и т. н.; в другия – като процес на внедряване на нови изделия, елементи, подходи, принципи вместо изполваните. ... Иновацията е крайният резултат от иновационната дейност, получила реализация във вид на нов или усъвършенстван продукт, ... нов или усъвършенстван технологичен процес, използван в практическата дейност.” [2, 3]
Според специалистите съвременната образователна система може да се развива само чрез създаване и разпространение на иновации в няколко посоки: технологични, икономически, педагогически и организационни. Първите са в сферата на новите образователни технологии, вторите - в сферата на новите икономически механизми за управление на образованието, третата група са иновации в областта на методите и техниките на преподаване и учене и не на последно място по значение са иновациите в сферата на организационните структури.
От своя страна „мениджмънтът на педагогическите иновации предполага:
- разделение на труда между преподавателите;
- обединяване на преподавателите с други специалисти в екипи за разработване и представяне на учебни курсове;
- мониторинг на ефективността на преподавателската дейност и коригиране на организацията на педагогическия процес.” [7]
Технологичните иновации в образователната дейност водят до разработване и прилагане на нови методи и техники в процеса на обучението и ученето през целия живот и променят стиловете на преподаване и учене. Те предпоставят създаването на нова образователна среда, в която учещият променя своята позиция, подпомаган от учителя, който има нови роли – на инструктор, фасилитатор, модератор. Те могат да повлияят съществено при реализирането на структурни промени в образователната система.
В последните години сме свидетели и на редици опити да се промени мисията на образованието у нас, която е призвана да изпълнява „изпреварваща, прогностична и перспективна функция”. [3, 8] Това означава, че образователната система е необходимо да съдейства за обучение и възпитание според държавните образователни изисквания и стандартите на Европейския съюз, в духа на демократическите ценности и свързване на учебната работа с изискванията на обществото, адекватно ориентиране и толерантност в динамично променящия се свят и изграждане на отговорно поведение и участие в училищния и обществения живот; усвояване и формиране на общочовешки и национални ценности, развитие на индивидуалността и стимулиране на творческите заложби, формиране на личности с висока интелектуална подготовка и култура, с изразено гражданско съзнание и поведение, способни на ефективна обществена реализация.
Приетата през 2006 година Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015) не кореспондира със сега действащия Закон за народната просвета и поради липсата на промени на текстове в него или приемането на нов такъв не доведе до очакваната реформа в структурата на образователната система.
Въпреки тази не особено положителна констатация, според Х. Желязков: „В изпълнение на Националната програма за развитие на училищното образование, предучилищното възпитание и подготовка са реализирани редица дейности за усъвършенстване на системата на училищното образование в следните насоки:
1. Усъвършенстване на механизмите за финансиране. ... Въведено е Програмно финансиране на системата на училищното образование. През 2007 г. са заделени 171 милиона лева за финансиране на програми в областта на училищното образование, а през 2008 г. и 2009 г. средствата за национални програми за развитие на училищното образование са увеличени на над 263 милиона лева.
2. В периода 2005 - 2007 г. са въведени първите компоненти на националната система за външно оценяване: национално външно оценяване на учениците от IV и V клас; държавни зрелостни изпити; тестово изпитване за прием след VII клас; оценка на езиковите умения по чужд език след VIII клас.
3. Осигуряване на безплатен достъп до учебното съдържание и осигуряване на безплатен транспорт.
4. Постигнати са значителни резултати в компютъризираното на учебните заведения и навлизане на информационните и комуникационните технологии в учебния процес.
5. Предприети са мерки за повишаване на авторитета и социалния статус на учителя: въведен е модел на диференцирано заплащане; модул за кариерно развитие на учителите; постигната е децентрализация в определянето на работните заплати; провежда се квалификация на учителите. Обаче националният и регионалните центрове за квалификация бяха закрити. Очевидна е необходимостта от национално звено, което да се заеме с тази дейност; от ноември 2006г. стартира работата на Националния институт за обучение на директори и започна изпълнението на програма за квалификация на директорите.
6. С цел оптимизиране на училищната мрежа и изграждане на средищни и защитени училища се осъществява преструктуриране на училищната мрежа, въведен е механизъм за финансиране на средищни училища и е приета концепция за защитени училища.” [8]
Наред с отбелязаните постижения, общият резултат все още се определя като неудовлетворителен за участниците и засегнатите от образованието лица и институции. Продължават да се отправят критиките за спад в качеството на образованието (според резултатите от PISA); за неефективно използване на средствата, отделяни за образование, въпреки относително добрите резултати от въвеждането на делегираните бюджети; за лош образователен мениджмънт и не на последно място - за липсата на прозрачност при вземане на решения за провежданите образователни политики.
Тези и други причини основателно доведоха до появата на Програмата за развитие на образованието, науката и младежките политики в Република България (2009 – 2013г.) на новото правителство, представена в началото на месец октомври.
Основните принципи на управлението в нея са: ориентираност към личността; равен достъп; сътрудничество; отговорност; гъвкавост; единство в многообразието; новаторство; автономност; отчетност; ефективност; законосъобразност. [4]
Специално внимание за нас предизвиква принципът за единство в многообразието, според който „обучението, подготовката и възпитанието на децата и младите хора се осъществяват в рамките на единна културно-образователна среда, която създава гаранции за защита и развитие на отделните култури и традиции в рамките на обща образователна политика и общо културно-езиково пространство.” [4] Извеждането на този принцип дава нова посока на образователната политика, свързана с отчитане на социо-културното разнообразие в българското училище. Прави впечатление и съчетаването на културите и традициите с една обща политика. Може би точно тук е разковничето за успеха на промяната – в намирането разумния баланс между традиционните и модерните ценности, на дидактическата мяра при избора на технологии и оптимизирането на използваните организационни структурни модели.
В Програмата са изведени пет стратегическите приоритетни направления:
1. Постигане на европейско качество на образованието. ... Образованието от детската градина до висшето училище запазва и доразвива уменията за учене, откривателството и толерантното отношение към „различния”.
2. Осигуряване на равен достъп до образование и отваряне на образователната система ... като изградим толерантна мултиетническа среда в българското училище.
3. Развиване на условия и среда за реализиране на практика на образователната концепция за „учене през целия живот”
4. Стимулиране въвличането на младите хора в разработването и осъществяването на секторни политики.
5. Превръщане на България в средносрочен план в страна, в която знанието и иновациите са двигателят на икономиката. [4]
В два от приоритетите се акцентира на иновациите, а в други два - на толерантното отношение към различието при отчитане на етническото разнообразие. Би могло да се помисли дали не е необходимо да се разшири това с приемане на идеята за зачитане, толерантност и уважение към социо-културното разнообразие в училище, защото наред с децата от основните за българската нация етнически малцинства все по-често се срещаме с децата на мигрантите, бежанците и семействата на българските граждани с разнообразен социо-културен (в това число и религиозен) статус. Дефинирането на средата като мултикултурна би разширило полето на разнообразието.
Очевидно, е че традициите трудно могат да устоят на влиянието на глобализацията. Факт са прогресивно нарастващите контакти между хората и продуктите от техния труд. Всяка новост, иновация, технология бързо се пренася от една страна в друга, от един континент на друг и практически всяко разумно решение може да се прилага веднага след откриването му. „Невероятно мощен тласък на глобализация на образованието дадоха новите мощни информационни и комуникационни технологии. На тяхна основа се развиват идеите за: образование през целия живот; образование за всички; равнопоставеност между формално, институционално и неформално, свободно образование; дистанционно образование и т.н.” [3] Приемането на обща квалификационна рамка и международно признатите инструменти за оценяване на образователните постижения също подкрепят глобализацията.
Скритите индикатори на този феномен се свързват с подмяната на образователните ценности. В настоящето „понятието „образован човек” не се свързва толкова с количество запомнени знания, колкото с равнището на изгражданите личностни черти и качества - да се ориентира бързо и вярно в научната информация, да умее да използва постиженията на различни науки за решаване на конкретни житейски проблеми, да общува свободно с другите, включително с инакомислещите, да има търпимост, толерантност, уважение към различията, да има чувство на отговорност като гражданин на света и т.н.” [3]
Влиянието на очевидните и скритите фактори на глобализацията преопределят трудностите да се намери вярното решение при опитите да се балансира между традиционните ценности на българското образование и предизвикателствата на бързо променящите се изисквания на настоящито и бъдещето. Това налага България да предприеме мерки за коренно преустройство на образованието в съответствие с глобализационните процеси, за да бъде в състояние да промени негативните оценки и нагласи и да отговори на очакванията на обществото.
Всяка иновация появила се в теорията или практиката заслужава шанс за реализация. Само обединените усилия на педагогическата наука и практиката на училищното обучение могат да доведат до успех опитите да се модернизира българското образование, така че да стане релевантно на европейските измерения и очаквания.

Литература
1. Български тълковен речник С., 1976
2. Основы инновационного менеджмента (теория и практика). Учебное пособие. Под редакцией П. Н. Завлина, А. К. Казанцева, Л. Э. Миндели, Москва "Экономика", 2000
3. Павлов, Д., Д. Балкански, Ил. Петкова. Образователни системи и структури. Ръководство за преподавателя. С., Интераула, 2003
4. Програма за развитие на образованието, науката и младежките политики в Република България (2009 – 2013г.)
http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/strategies/programa_MOMN-2009-2013.pdf
5. Речник на чуждите думи в българския език, С., 1978
6. Съвременен тълковен речник, С., 2001
7. Управление образовательными инновациями. http://nrc.edu.ru/razd2/index.html
8. Христов, Ж. Средното образование - развитие, перспективи и решения. http://www.cross-bg.net/index.php?option=com_content&view=article&id=1077036
9. http://www.create2009.europa.eu/about_the_year.html

Няма коментари: