събота, 7 ноември 2009 г.

Какво става с ЦОИДУЕМ?

Центърът за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства на практика не функционира от началото на месец юли, когато спечелилите проекти по процедура 33.5 бяха уведомени с телефонни обаждания, че подписването на договорите се отлага. Последна активност на сайта е отбелязана във връзка с обявяването на списъка на одобрените проекти по процедура 33.6 от преди няколко месеца. Сред учителите и директорите има брожение, защото те усещат, че техният труд е бил безсмислен и че много от проектите, които те са разработили и са били оценени като заслужващи финансиране, вероятно няма да бъдат реализирани или вече са изгубили своята актуалност и приложимост.
Децата с различен етнически произход се учат съвместно в българското училище от много време, но новите социални реалности поставиха нови цели, изисквания и задачи, свързани не само с опознаването и приемането на другия, но и с отчитане на неговото културно своеобразие и формирането на толерантно отношение чрез зачитане и уважение. Присъединяването на България към Европейския съюз и към европейското образователно пространство постави специфични изисквания и отправи нови предизвикателства, породени от нарастващите потребности на обществото в сферата на образованието. Те от своя страна логически довеждат до необходимостта от обосноваване и практическо реализиране на нова образователна парадигма, в центъра на която стои личностно-ориентираният образователен процес, при който индивидуалните особености на всяко дете – унаследени и социално придобити се отчитат и използват за развитие на потенциалните му възможности и постигане на оптимални равнища в образователните му постижения.
В това отношение Стратегията за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства и откриването на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства за изпълнение на тази стратегия са сред най-положителните явления в българското образование през последните години.
Стратегията разкрива нови хоризонти за успешно реализиране на гражданско и интеркултурно образование в българското училище, а работата на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства показва както желание, така и политическа воля от страна на Министерството на образованието и науката за прилагане на модерни дидактически технологии в работата на учителите и образователните мениджъри в условията на мултикултурната учебна среда.
Кратката история на съществуване на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства и огромният интерес към него от страна на основните участници в образователната система: учители, директори на детски градини и училища, училищни настоятелства и родителски сдружения, общини и РИО на МОМН са доказателство за необходимостта от съществуването му, които дават нови направления за подобряване на неговата дейност.
Основните насоки за подобряване на работата на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства според мен са в следните направления:
1. От дидактическа гледна точка
Приоритетите на българското образование, релевантни на новата парадигма и основополагащите принципи на интеркултурното образование, предполагат:
o преосмисляне на учебното съдържание от позициите на интеркултурализма;
o промяна на позицията: учител – ученик;
o въвеждане на гражданско образование, в рамките на което се усвояват и ценностите на интеркултурализма;
o разширяване на чуждоезиковото обучение;
o утвърждаване на идеята за учене през целия живот.
2.От гледна точка на специфичните проблеми на децата от уязвимите етнически малцинства и децата мигранти
След демократичните промени от началото на 90-те се появиха и редица нови проблеми, свързани с отпадането от училище в периода на задължителното обучение на голяма част от учениците от ромския етнос и със затрудненията на учениците от турския етнос и част от турскоговорящите роми, породени от невладеене на официалния език на преподаване. В последните години към тези проблеми се добавят и нови – свързани с бежанците и емигрантската вълна от арабския свят, Азия, Африка и бившите съветски републики и трайното установяване у нас на хора от различни краища на света, носещи своята семейна, езикова и етнокултурна специфика, което води до необходимостта от включването на децата им в масовото българско училище и създаване на специални програми за адаптация и интеграция.
3. От гледна точка на интеркултурното образование
Философията на промяната, свързана с интеркултурализма, все още не е намерила полагащото ѝ се място в нормативната уредба, образователната документация и практиката на училищното обучение. В новите учебни програми и учебниците се правят плахи и интуитивни опити за създаване на предпоставки за реализиране на междукултурно опознаване и интеркултурен диалог.
Стратегията за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства е основополагащия документ за конструиране на една нова интеркултурна образователна методология, освободена от предразсъдъци и дискриминация, защото все още в рамките на учебното съдържание са включени само познанията и гледната точка на българското мнозинство, а за историята, културата и спецификата на етническите и религиозните малцинства почти нищо не се споменава. Децата от малцинствените групи са лишени от възможността да научат нещо за себе си, за групата, за нейната история, култура и специфичен принос в развитието на историята и културата на България. За преодоляването на този парадокс са правени епизодични опити, главно по линия на различни проекти, реализирани от неправителствени организации.
Българското училище все още се отнася към различните като към еднакви. Законът за народната просвета и Стратегията за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства очертават параметрите на интеграцията и създават нормативните предпоставки за прилагане на образователни технологии, позволяващи откриване и запазване на етническата, културната и социалната идентичност на всяко дете, преодоляване на предразсъдъците и на образователната дискриминация по признака етнос, но практиката показва друго.
4. От гледна точка на двете направления за работа на Центъра
За осъществяване на реална промяна Центърът за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства може да изиграе ключова роля. Двете направления, по които той работи - Привличане на средства извън държавния бюджет за реализиране и подкрепа на проекти и Финансиране на проекти - дават възможност за практически действия, обхващащи визираните цели.
4.1. Привличане на средства извън държавния бюджет
За съжаление голяма част от потенциала на Центъра все още не е използван в задоволителна степен. По първото направление за последните три години е успешно реализиран само един проект и са привлечени едва 170 000 лева от Ромския образователен фонд. Центърът не е успял да подготви нито един успешен проект по Оперативна програма „Развитие на човешки ресурси 2007-2013”, въпреки заложеното в програмата си и е разчитал преди всички на държавната субсидия. Това налага да се мобилизират усилията на екипа на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства и да се привлекат образователни експерти и доброволци – студенти, които да окажат съдействие за разработването на успешни проекти с външно финансиране.
4.2. Финансиране на проекти
Във второто направление са постигнати по-добри резултати. Проведени са редица конкурси и са финансирани множество проекти, в съответствие с основните приоритети:
1. Гарантиране на равен достъп до качествено образование на децата и учениците от етническите малцинства;
2. Съхраняване и развиване на културната идентичност на децата и учениците от етническите малцинства;
3. Създаване на предпоставки за успешна социализация на децата и младите хора от етническите малцинства;
4. Поощряване на взаимното опознаване на децата и учениците от етническите малцинства и създаване на атмосфера на взаимно уважение, толерантност и разбирателство.
Последните два приоритета биха могли да се обединят в един, защото успешната социализация е невъзможна без взаимното опознаване и създаването на атмосфера на взаимно уважение, толерантност и разбирателство.
5. По-тясна връзка с висшите училища
Центърът би могъл да разшири своята работа по посока създаване и поддържане на тясна връзка с висшите училища. По този начин ще се създадат възможности той да изпълнява методически функции във връзка с изграждането на база данни за ефективни педагогически технологии и практики (резултат от проектни интервенции). Това ще послужи като емпирична основа за създаване на научно-обосновани модели, които да се усвояват от бъдещи учители в процеса на подготовката им, в резултат на което ще се обогати тяхната интеркултурна комуникативна компетентост.
6. Създаване на електронна база данни за добри практики
Центърът може да създаде електронна база данни за добри практики, които да се ползват от потребителите на мрежата.
7. Превръщане на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства в Национален център за квалификация на учители за работа в мултикултурна среда
Друга възможност за развитие е Центърът за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства да се превърне в Национален център за квалификация на учители за работа в мултикултурна среда. Съществувалите до сега Национален педагогически център и неговите регионални звена със заповед на новия министър са закрити. Към настоящия момент те довършват своята работа и до края на календарната година ще прекратят съществуването си. Това ще отвори сериозна празнота при доказаната необходимост от централизирано финансиране и контрол от страна на МОМН за квалификация на учителите в областта на интеркултурното образование и особено за използването на нови дидактически технологии за работа в условията на социо-културното разнообразие.
8. Създаване на международни връзки със сходни институции от Европейския съюз
Не са използвани възможностите за създаването на международни контакти и подготовка на съвместни проекти с подобни центрове от страни от Европейския съюз като напр. сходните структури в Малмьо или Болоня, които съществуват като подкрепящи учителите институции, интегриращи капацитета на университетите и учителските общности.
9. Създаване на специализирано научно звено
Натрупаният практически опит от успешно приключилите проекти, финансирани от Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, и постиженията на българската педагогическа наука позволяват да се създаде специализирано научно звено, което да подпомага МОМН в разработването на образователни политики за работа с деца от етническите малцинства и на деца на мигранти, учещи в българското училище.
10. Специализиране на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства за работа с младежи и студенти
Перспективна насока в работата на Центъра е ангажирането му с проблемите на образованието и квалификацията на младежи от уязвимите общности чрез философията за учене през целия живот. За ранно отпадналите от образователната система могат да се предложат възможности за компенсаторното обучение чрез различни дейности, реализирани в рамките на образователни проекти. В работата със студенти от етническите малцинства могат да се инициират програми, които са насочени към обучението им за ментори на ученици от уязвими общности; обучение на доброволци, за работа по проекти, като това се обвърже с държавната практика и др. Атрактивен момент за привличането на младежи към работата на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства било създаването на стипендиантска програма за студенти, ангажирани с проблематиката.

Няма коментари: