неделя, 29 ноември 2009 г.

Квалификационният курс за начални и прогимназиални учители по интеркултурно образование приключи



КВАЛИФИКАЦИОННИЯТ КУРС ЗА НАЧАЛНИ И ПРОГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ за придобиване на допълнителна квалификация „Специфика на обучението в мултикултурна среда” по проект “Професионална квалификация по интеркултурно образование на университетски преподаватели, експерти от РИО на МОН, директори на училища и учители” приключи успешно с работа по темата: СТРУКТУРИ НА РОМСКОТО ВСЕКИДНЕВИЕ.
В рамките на пет работни дни над 40 учители от 10 училища от Шуменска област се включиха активно в обучителните дейности.
Преподавателите от Шуменския университет, които преди това бяха получили своята подготовка в рамките на проекта демонстрираха новоусвоените си знания и уменията си да работят интерактивно с възрастни обучаеми по теми, свързани с интеркултурния диалог.

петък, 27 ноември 2009 г.

Тренинг по толерантност с начални учители


В рамките на проекта "Заедно живеем, учим и творим"и сдружение "Етнотолеранс" по Схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ: BG051PO001/07/4.1-01 „Създаване на благоприятна мултикултурна среда за практическо прилагане на интеркултурно образование и възпитание” продължават квалификационните дейности с учители.

четвъртък, 26 ноември 2009 г.

Денят на благодарността


Всичките ми приятели американци, които в момента са в САЩ и България днес пекат пуйки.
Аз мога само да ги поздравя за празника, да им благодаря за помощта, която винаги когато съм имала нужда са ми оказвали и да им подаря този букет хризантеми.

вторник, 24 ноември 2009 г.

Учениците с небългарска етническа идентичност и началното училище

Публикувано в сборника: Език, култура, идентичност, том II, Шумен, 2010, стр. 239-246

В предложената Програма за развитие на образованието, науката и младежките политики в Република България (2009 – 2013г.) на новото правителство, представена в началото на месец октомври, са посочени няколко основни приоритета, сред които правят впечатление поставените на първите две места:
1. ПОСТИГАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКО КАЧЕСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО, което ще се реализира като „образованието от детската градина до висшето училище запазва и доразвива уменията за учене, откривателството и толерантното отношение към „различния”.
2. ОСИГУРЯВАНЕ НА РАВЕН ДОСТЪП ДО ОБРАЗОВАНИЕ И ОТВАРЯНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА. (Програма 2009)
Според авторите на програмата тези приоритети ще се постигнат:
„1. Като прилагаме принципите на включващото образование за децата, учениците и студентите при разработване на образователните програми, отпечатване на учебници, подготовка на преподавателския екип и осигуряване на архитектурен, информационен и комуникационен достъп в училищата и университетите.
(... )
3. Като осигурим достъп до качествено образование на децата и учениците, за които българският език не е майчин (деца от етническите малцинства, деца на мигранти и на бежанци), чрез насърчаване на ранно детско образование и развитие, работа с родителите, изграждане на толерантна образователна среда, която стимулира приемането на „различния”.
4. Като изградим толерантна мултиетническа среда в българското училище. За тази цел е необходимо разработване и по-широко прилагане на специализирани програми за обучение в етническа толерантност на ученици, учители и родители, изучаване на културните особености и обичаите, възпитаващи в толерантност и разбирателство.
5. Като създадем мрежа от услуги за децата от уязвимите малцинствени групи, които се нуждаят от допълнителна образователна подкрепа за изравняване на стартовите им позиции с тези на останалите деца.
(...)
7. Като насърчим „отваряне” на висшето образование към социално слаби групи чрез ефективното стартиране на системата за студентско кредитиране и с децентрализацията на системата.
8. Като възстановим дарителския фонд към МОМН за подпомагане на ученици и студенти. „(Програма 2009)
Позволихме си този дълъг цитат, защото политическият ангажимент за постигането на приоритетите е обвързан с конкретни мерки и действия. И двата представени приоритета предполагат споделяне на ценностите на интеркултурното образование, а именно зачитане, приемане, уважаване и съобразяване с културната и етническата идентичност на личността чрез образованието.
Това е една относително нова образователна политика, която стъпва на вече постигнатите промени в нормативната база в областта на законодателството. Тя е свързана с анализа на проблемите, породени от спецификата на отношението на културните, в това число етническите и религиозните малцинства към българското училище и образователните дейности в него.
Тези проблеми привличат вниманието на политическите дейци и образователните експерти с особена сила през последните 5 – 6 години. Началото на новата образователна политика се постави с приемането на Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства през 2004г.
Тя бе обогатена с нов и задълбочен анализ на общите и частни проблеми и предлагане на възможни решения чрез Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015).
Новата програма развива редица от заложените в тези два документа идеи, но предлага и качествено различни, чрез които се опитва да реши актуални проблеми.
България, както и другите страни на Балканския полуостров, поради исторически причини е държава, в която живеят граждани с различен етнически произход: българи, роми, турци, арменци, евреи, власи, гагузи и др. По конституция България е еднонационална държава, но в отделни закони и поднормативни актове се визира наличието на етнически малцинства. Всеки български гражданин наред с националната си идентичност има и етническа, която не винаги съвпада с първата. Етническият произход и етническото самоопределение са в постоянно взаимодействие и взаимозависимост.
Според К. Кертиков: „Етническата принадлежност, макар и иманентно свързана с произхода, е по същество предимно юридическа или статистико-демографска характеристика. При нея (чрез ползване на данни за етническия произход на едно или друго лице) се определя неговият произход – независимо от самосъзнанието и самоопределението му. (...) Етническото съзнание (самосъзнание) е субективно самоопределение на отделно лице или общност. Въз основа на него то (тя) изразява своята етническа (народностна) принадлежност. Феноменът е по същество предимно социално-психологически (и в частност – етнопсихологически).” (Кертиков 2003: 3)
Съвпадането на етническата принадлежност и етническото самосъзнание осигурява безпроблемност при функционирането на общностите, тъй като идентичността се основава на произхода и намира външната си изява чрез самоопределението. Важен маркер на идентичността е начинът, по който представителите на общността се самоназовават. Обикновено в самоназванието се включват два елемента (Чикхейи 1994: 133-134). Единият обикновено обозначава етническата, а другият - националната или регионалната идентичност. Например – турци от България или български турци. Поставянето на етноназванието пред регионалната или националната принадлежност показва, че в съзнанието на индивидите или групите то е от първостепенно значение. В обратния случай регионалната или националната принадлежност играе съществена роля в идентичността на общността. Притежанието на българско гражданство не винаги е свързано с изява на съответната идентичност при някои от представителите на етническите малцинства. Заместването на националната идентичност с регионална показва, че общността се идентифицира с региона, а не с държавата, в която живее. При основните малцинствени общности у нас етническата идентичност много често доминира над националната. Сред основните фактори, които влияят върху динамиката на етническата идентичност, са: езикът, религията, фолклорът и обредната система, личните и фамилните имена. Те са маркерите, които очертават в общи линии границите на етническата общност.
Според официални данни на МОМН в българското училище броят на децата с небългарска етническа идентичност се увеличава, като в процентно отношение в някои региони на страната учениците в началните класове от ромския етнос са над 30%. Тези децата от ромската малцинствена група се нуждаят от насърчение и подкрепа, защото в училище те по-трудно се адаптират, а често срещат негостоприемство и дискриминация. Обучението, възпитанието и задържането им в училище изискват специални грижи и усилия, които се основат на конкретна и съобразена със съвременните реалности образователна политика.
Училището е институция, която може да съдейства за формирането на положителни нагласи за междукултурно разбирателство между учениците от различните етнически групи, но може да създаде и предпоставки за етническа нетолерантност. За постигането на позитивни резултати то би трябвало да фокусира работата си върху следването на принципите за:
- формиране на мултикултурни класове като основа за всекидневно взаимно влияние на деца с различен етнически произход;
- формиране на разбирането, че обществото се състои от различни етноси с различна култура, всяка от които е ценна сама по себе си, а всички заедно представляват националната култура;
- разгръщане на диалог между различните култури без стъпки към подценяване или асимилация, установяване на културно разбирателство, приемане различията въз основа на взаимното опознаване и обогатяване.
Българското училище е мултиетническо и мултикултурно, но учебната документация все още не е достатъчно гъвкава и толерантна. В учебните програми са заложени идеи за взаимно опознаване и приемане, но в учебниците те сe визират епизодично и неубедително.
Основните проблеми и затруднения на децата с небългарска идентичност са изведени в Стратегията за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства. Те са обединени в няколко групи – общи и специфични за всяка група.
Като най-съществени за децата и учениците от ромското малцинство са посочени следните:
1. „Изолация на ромски деца и ученици в детските градини и училищата в ромските квартали и в отделните групи и паралелки в смесените детски градини и училища.
2. Записване на голям брой деца без увреждания в помощни училища.
3. Затруднена адаптация на децата от ромски произход в детската градина и началното училище.
4. Прояви на дискриминация в детските градини и в училищата.
5. Незадоволително усвояване на преподавания учебен материал поради недостатъчно владеене на български език.
6. Недостатъчно обхващане на ромските деца в групи по майчин език, както и незадоволително равнище на преподаването му.
7. Недостиг на квалифицирани учители, познаващи ромската култура.
8. Недостиг на квалифицирани учители, владеещи ромски език.
9. Ниска степен на грамотност и квалификация на възрастните роми.
10. Бедността като фактор за нередовното посещаване и прогресиращо увеличаване броя на отпадналите ученици.
11. Липса на механизми за превенция на риска от отпадане.
12. Липса на учебници и учебни помагала по ромски език.”(Стратегия 2004: 2-3)
Според Йосиф Нунев: „Основните предизвикателства пред образователната интеграция на ромските деца са в областта на:
• създаване на механизми за включване и участие в системата на задължителното обучение на ромчетата точно толкова, колкото е и участието на не-ромските деца в тази система;
• създаване на условия за равен достъп до качествено образование на всички ромски деца на входа на образователната система;
• преодоляване на обособеното образование само на ромски деца в отделни училища и последващата им адаптация и еманципация в мултикултурна среда;
• извеждане от помощните училища на децата и учениците от ромски произход, които не отговарят на изискванията за прием в тях и осигуряване на обучение в общообразователни училища;
• активно участие на ромските деца в процеса на взаимната социализация с неромски деца, обучавани под един училищен покрив;
• преодоляване на ранното отпадане от училище;
• опазване на етнокултурната им идентичност и противодействие на асимилационни и дискриминационни тенденции при обучение в условията на мултикултурна среда.” (Нунев 2009: 63)
Децата и учениците от турското малцинство са втората голяма група, която се среща с трудности, породени от :
1. „Недостиг на квалифицирани учители, владеещи турски език, в общините с турско население.
2. Недостиг на осъвременени учебници и учебни помагала по майчин турски език.
3. Незадоволително усвояване на преподавания учебен материал поради недостатъчно владеене на български език.
4. Недостатъчен обхват на децата в обучението по майчин турски език и незадоволително качество на преподаването му.
5. Етноцентризъм в учебното съдържание и преподаване, формиращо негативно отношение към турската общност.
6. Затруднена адаптация на децата от турски произход в детската градина и началното училище.” (Стратегия 2004: 2-3)
Прави впечатление, че проблемите с адаптацията към училищната култура и изучаването на майчиния език се посочени и при двете групи деца с небългарска етническа идентичност. Трета прилика може да се открие по отношение на обособените училища – не само в ромските квартали, но и в малките населени места училищата често са хомогенни по етнически принцип – турски или ромски. По отношение на последния проблем през последните години се правят опити за създаване на средищни училища (на територията на едно населено място, към което пътуват деца от различни села) и приемни училища в градовете, където се включват децата от сегрегираните ромски.
За да отговори на тези проблеми и предизвикателства, българското училище трябва да намери решения в най-скоро време, защото наред с децата от двете най-големи етнически групи в мултикултурната класна стая ще влязат и други деца с небългарска етническа идентичност от средите на мигрантите и бежанците.
Методологическото решение е свързано с приемането на ценностите на интеркултурното образование, разбирано като движение в училищата за получаване на информация за сливане на културите, за формиране на уважение и хармония, за създаване на обстановка, в която всички деца ще се чувстват покровителствани, ценени и уважавани, идентифицирани със своята собствена идентичност и култура.
Интеркултурното образование може да се разглежда като „прозорец”, през който децата от мнозинството научават, поглеждат в културата на малцинствата обективно, ясно и правдиво, но в същото време то представлява и “огледало”, в което децата от малцинството се оглеждат, вникват в собствената си култура. По този начин у децата от мнозинството се формират положителни нагласи, толерантност и уважение към другостта, а децата от малцинството придобиват увереност и се укрепва тяхното самосъзнание.
Интеркултурното образование в училището се определя като комплекс от процеси, чрез които училището работи с, а не срещу децата и учениците от различните етноси, като това може да стане с помощта на различни програми, ориентирани към съдържанието, учениците и социума. (Чавдарова-Костова 2001: 129)
Интеркултурни програми, ориентирани към съдържанието.
В интеркултурно чувствителните програми учебното съдържание е ориентирано към включване на учебен материал, отразяващ културата на определено малцинство. Такива програми могат да се прилагат с различна степен на ангажираност при включването им в учебния план. В тези програми се предвиждат даването на познания и провеждането на изследвания върху бита и традициите на малцинствата, запознаване с водещи техни представители, както и чествания на различни празници. Този вид програми са едни от най-достъпните в практиката: учениците се запознават с културата на даден етнос, четат литература, подготвят се и участват в празници. На практика интеркултурното образование се реализара като добавка към традиционните планове и програми, без да се променя тяхното съдържание.
Програми, ориентирани към учениците
Тези програми са съобразени със специфични образователни и социални потребности на ученици и групи, които са „културно и лингвистично различни”. Повечето от тях са насочени към преодоляване на затрудненията в обучението и взаимоотношенията между децата от различни етнически групи. Най-общо те се насочват към: опознаване на стиловете на учене на учениците, принадлежащи към различните култури, и конструиране на нова образователна технология, която е съобразена с тях; прилагане на езикови и културни програми, характерни за малцинствените групи; билингвално обучение; специални програми за подпомагане на деца, които срещат сериозни затруднения в усвояването на учебния материал по природните и математическите науки; програми за подобряване на качеството на общуването с връстниците.
В някои от тези програми се предвижда тематично изучаване на културата: история, фолклор, изобразително изкуство на малцинството; представителите на малцинството, отразени в литературата; проблеми на жените от това малцинство; обичаи и традиции на малцинството и т. н.
Интеркултурното образование може да се реализира във всички компоненти на образователния процес:
- в задължителните за изучаване предмети чрез вплитане на съдържание от културата на различни етноси в учебната програма и текстовете в учебниците;
- в задължително избираемата и свободно избираемата подготовка;
- в урока, извънурочните и извънучилищните дейности.
Социално ориентирани интеркултурни програми
Социално ориентираните програми за интеркултурно образование включват широк кръг участници и проблеми. Основната им цел е да се повиши културната и етническата толерантност, да се намали напрежението между малцинствата и да се предотвратят конфликтите между тях и мнозинството.
За реализирането на социално ориентираните програми се използват много подходи, познати от различни науки като философия, психология, социология, екология и др. В тези програми ударението се поставя върху развиване на критическото мислене у учениците, тяхното разбиране за многообразието в обществото, формиране на положителни нагласи към другия и другостта и толерантно отношение към чуждото мнение и чуждия културен модел.
Към настоящето българското училище се лута между трите типа програми и все още не може да намери верния подход. Опитите да се включат познания за етнокултурите в задължителното учебно съдържание са плахи и епизодични; предлагането на познания за културата, традициите и обичаите в рамките на задължително и свободно избираемите дисциплини не винаги се посреща с разбиране от родителите; изучаването на майчиния език се затруднява от липсата на достатъчно и добре подготвени учители и подходящи учебни помагала.
Това ни дава основания да направим извода, че е наложително създаването на цялостен модел за интеркултурно образование в българското училище, който да се конструира на базата на емпирично проучване на интересите и очакванията както на етнокултурните малцинства, а така също и на българското мнозинство. Този модел методологически ще се опре на ценностите на интеркултурната философия и педагогика, а за технологичното му конструиране ще спомогне Стратегията, в която са идентифицирани част от основните проблеми. Образователният модел може да се създаде само като продукт от целенасочена и внимателно премислена политика, в която да се отчитат както постиженията на педагогическите и психологическите науки, така и добрите практики в работата на учителите и училищата в мултикултурните райони. За неговото конструиране и апробиране отговорността ще носи Министерството на образованието, младежта и науката, а подкрепа ще оказват всички заинтересувани лица и институции – родители, деца, учители, образователни мениджъри, висши училища, подготвящи и квалифициращи учители, и не на последно място структурите на гражданското общество, които са съпричастни към проблемите на интеграцията в условията на социо-културното разнообразие на българската нация.

Библиография
Кертиков 2003. Кертиков, К. Етносоциологията на България – някои работни понятия (втора част). – Balkans’21 – volume 5 / 2003
Нунев 2009. Нунев, Й. Мениджмънт на етнокултурното разнообразие в образованието. С., 2009
Програма 2009. Програма за развитие на образованието, науката и младежките политики в Република България (2009 – 2013г.) www.minedu.government.bg/
Стратегия 2004. Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства. С., 2004. www.minedu.government.bg
Чавдарова-Костова 2001. Чавдарова-Костова, С. Интеркултурно възпитание. С., 2001
Чикхейи 1995. Чикхейн, Л. Национална и групова идентичност на банатските българи - В: Българите в Средна и Източна Европа. София: УИ “Св. Климент Охридски, 1995

неделя, 22 ноември 2009 г.

Научната конференция на тема: „СЪВРЕМЕННОТО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА”







ФАКУЛТЕТЪТ ПО ПЕДАГОГИКА и КАТЕДРА „ДИДАКТИКА” на СУ "Св. Климент Охридски" бяха организатори на научната конференция на тема: „СЪВРЕМЕННОТО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА”. Тя бе посветена на 75 годишнината на проф. дпн Марин Андреев.
Доклад за творческата и професионална дейност на юбиляра представи доц. д-р Вася Делибалтова.
Поздравителни адреси, цветя и подаръци поднесоха бивши студенти и докторанти на големия български дидактик.
По време на научните сесии на 21.11. доклади се представиха в три секции.

петък, 20 ноември 2009 г.

Хауърд Гарднър - доктор хонорис кауза на Софийския университет




На 20.11.2009 г. в Аулата на Софийския университет "Климент Охридски" проф. Хауърд Гарднър от Харвадския университет получи почетното звание доктор хонорис кауза.
В своето академично слово създателят на теорията за множествената интелигентост сподели с аудиторията мисли относно трите ключови момента в неговата творческа и жизнена автобиография.

понеделник, 16 ноември 2009 г.

16 ноември - Международен ден на толерантността



16 ноември се отбелязва по препоръка на Общото събрание на ООН в резолюция 51/95 на ОС на ООН от 12 декември 1996 г. Това е един от резултатите от подготвената и приета от Генералната конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) на 16 ноември 1995 г. Декларацията за принципите на толерантността.
1995г е била обявена от ООН и ЮНЕСКО за международна година на толерантността. В следствие на проявите през нея се взема и решението за отбелязването на датата 16 ноември ежегодно.

неделя, 15 ноември 2009 г.

Дискусия на тема: "Миграция и интеграция"




Вчера от 10 часа в зала 211 на Педагогическия факултет на Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" се проведе дискусия на тема:"Миграция и интеграция".
Организатори на форума са: Европа директно, сдружение "Етнотолеранс" и Педагогически факултет.
Дискусията беше по повод 16 ноември - международния ден на толерантността. Такива дискусии се провеждат за трета поредна година в университета.
Участваха директори на училища от Шуменска, Търговищка и Разградска област, студенти от магистърската програма по Управление на образованието, университетски преподаватели.
Специален гост беше д-р Йосиф Нунев - държавен експерт в Дирекция "Образователна среда и образователна интеграция на МОМН"
Участниците обсъдиха проблемите на вътрешната и външната миграция и техните отражение върху училищните политики и практики.
Директорите на малки селски училище разказаха за своя опит в работа с деца, чийто родители са икономически мигранти в страни от Западна Европа.
Бяха споделени тревоги от очакваните мигрантски потоци от Африка и Азия.
Специално внимание беше отделено на темата за българите в чужбина, които извеждат своите деца, голяма част от които за съжаление не продължават образованието си там и имат сериозни трудности при интегрирането си в чуждите училища.
Беше повдигната и темата за децата на бежанците и на бесарабските българи, които се обучават в българското училище.

събота, 14 ноември 2009 г.

Обучението по интеркултурно образование продължава



Днес 14. 11. в курса "Приемно училище" доц. Иван Иванов работи по темата "Модели на взаимодействие на училището и ромското семейство".





В курса за учители д-р Йосиф Нунев разработи проблематиката свързана със социализацията на ромските деца.

петък, 13 ноември 2009 г.

Обучение по интеркултурно образование в Шуменския университет


Днес директорите от курса "Приемно училище" работиха с д-р Йосиф Нунев по темата "Европейски и национални документи за образователна интеграция".

Учителите започнаха петдневния курс "Специфика на обучението в мултикултурна среда" с темата "Интерактивни методи за работа в мултикултурна среда".
Пред 45 учители от 10 училища от Шуменска област представих моето разбиране за същността на интеркултурното образование и възможностите да се използват интерактивни методи за неговата реализация.

четвъртък, 12 ноември 2009 г.

Квалификационният курс за директори започна


Днес 12.11.2009г. започна квалификационният курс с директори по проекта "Професионална квалификация по интеркултурно образование на университетски преподаватели, експерти от РИО на МОН, директори и учители" в Шуменския университет. Първата тема беше "Европейски практики за приемните училища".
Пред десет директори и двама експерти от РИО на МОМН представих две презентации за европейски практики и за успешни български модели за десегрегация.

сряда, 11 ноември 2009 г.

Започват обученията по интеркултурно образование в ШУ

Утре в Шуменския университет започват обученията на директори, експерти от РИО на МОМН и учители по проекта “Професионална квалификация по интеркултурно образование на университетски преподаватели, експерти от РИО на МОН,директори на училища и учители”.
От 12 до 14. 11 ще бъде тридневния курс "Приемно училище", а в три последователни седмици в петък и събота курса за учители "Специфика на обучението в мултикултурна среда". В първия курс ще се включат директори на училища от Шуменска област и двама експерти от РИО на МОМН, а във втория - начални и прогимназиални учители от над 10 училища.

понеделник, 9 ноември 2009 г.

Научна конференция - 20 години катедра "Английска филология" в ШУ







На 6 и 7.11. в ДИПКУ - Варна се проведе юбилейната научна конференция посветена на 20 годишнината от създаването на катедрата по английска филология към Факултета по хуманитарни науки.
Участваха преподаватели от редица български университета - Софийския, Великотърновския, Русенския, Медицинска академия - Варна, ВВМУ - Варна и други.
По темата на конференцията: "Език, култура, идентичност" получените доклади бяха представени в четирите секции - лингвистика, литература, културология и методика.

неделя, 8 ноември 2009 г.

Есен на Шуменското плато



събота, 7 ноември 2009 г.

Какво става с ЦОИДУЕМ?

Центърът за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства на практика не функционира от началото на месец юли, когато спечелилите проекти по процедура 33.5 бяха уведомени с телефонни обаждания, че подписването на договорите се отлага. Последна активност на сайта е отбелязана във връзка с обявяването на списъка на одобрените проекти по процедура 33.6 от преди няколко месеца. Сред учителите и директорите има брожение, защото те усещат, че техният труд е бил безсмислен и че много от проектите, които те са разработили и са били оценени като заслужващи финансиране, вероятно няма да бъдат реализирани или вече са изгубили своята актуалност и приложимост.
Децата с различен етнически произход се учат съвместно в българското училище от много време, но новите социални реалности поставиха нови цели, изисквания и задачи, свързани не само с опознаването и приемането на другия, но и с отчитане на неговото културно своеобразие и формирането на толерантно отношение чрез зачитане и уважение. Присъединяването на България към Европейския съюз и към европейското образователно пространство постави специфични изисквания и отправи нови предизвикателства, породени от нарастващите потребности на обществото в сферата на образованието. Те от своя страна логически довеждат до необходимостта от обосноваване и практическо реализиране на нова образователна парадигма, в центъра на която стои личностно-ориентираният образователен процес, при който индивидуалните особености на всяко дете – унаследени и социално придобити се отчитат и използват за развитие на потенциалните му възможности и постигане на оптимални равнища в образователните му постижения.
В това отношение Стратегията за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства и откриването на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства за изпълнение на тази стратегия са сред най-положителните явления в българското образование през последните години.
Стратегията разкрива нови хоризонти за успешно реализиране на гражданско и интеркултурно образование в българското училище, а работата на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства показва както желание, така и политическа воля от страна на Министерството на образованието и науката за прилагане на модерни дидактически технологии в работата на учителите и образователните мениджъри в условията на мултикултурната учебна среда.
Кратката история на съществуване на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства и огромният интерес към него от страна на основните участници в образователната система: учители, директори на детски градини и училища, училищни настоятелства и родителски сдружения, общини и РИО на МОМН са доказателство за необходимостта от съществуването му, които дават нови направления за подобряване на неговата дейност.
Основните насоки за подобряване на работата на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства според мен са в следните направления:
1. От дидактическа гледна точка
Приоритетите на българското образование, релевантни на новата парадигма и основополагащите принципи на интеркултурното образование, предполагат:
o преосмисляне на учебното съдържание от позициите на интеркултурализма;
o промяна на позицията: учител – ученик;
o въвеждане на гражданско образование, в рамките на което се усвояват и ценностите на интеркултурализма;
o разширяване на чуждоезиковото обучение;
o утвърждаване на идеята за учене през целия живот.
2.От гледна точка на специфичните проблеми на децата от уязвимите етнически малцинства и децата мигранти
След демократичните промени от началото на 90-те се появиха и редица нови проблеми, свързани с отпадането от училище в периода на задължителното обучение на голяма част от учениците от ромския етнос и със затрудненията на учениците от турския етнос и част от турскоговорящите роми, породени от невладеене на официалния език на преподаване. В последните години към тези проблеми се добавят и нови – свързани с бежанците и емигрантската вълна от арабския свят, Азия, Африка и бившите съветски републики и трайното установяване у нас на хора от различни краища на света, носещи своята семейна, езикова и етнокултурна специфика, което води до необходимостта от включването на децата им в масовото българско училище и създаване на специални програми за адаптация и интеграция.
3. От гледна точка на интеркултурното образование
Философията на промяната, свързана с интеркултурализма, все още не е намерила полагащото ѝ се място в нормативната уредба, образователната документация и практиката на училищното обучение. В новите учебни програми и учебниците се правят плахи и интуитивни опити за създаване на предпоставки за реализиране на междукултурно опознаване и интеркултурен диалог.
Стратегията за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства е основополагащия документ за конструиране на една нова интеркултурна образователна методология, освободена от предразсъдъци и дискриминация, защото все още в рамките на учебното съдържание са включени само познанията и гледната точка на българското мнозинство, а за историята, културата и спецификата на етническите и религиозните малцинства почти нищо не се споменава. Децата от малцинствените групи са лишени от възможността да научат нещо за себе си, за групата, за нейната история, култура и специфичен принос в развитието на историята и културата на България. За преодоляването на този парадокс са правени епизодични опити, главно по линия на различни проекти, реализирани от неправителствени организации.
Българското училище все още се отнася към различните като към еднакви. Законът за народната просвета и Стратегията за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства очертават параметрите на интеграцията и създават нормативните предпоставки за прилагане на образователни технологии, позволяващи откриване и запазване на етническата, културната и социалната идентичност на всяко дете, преодоляване на предразсъдъците и на образователната дискриминация по признака етнос, но практиката показва друго.
4. От гледна точка на двете направления за работа на Центъра
За осъществяване на реална промяна Центърът за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства може да изиграе ключова роля. Двете направления, по които той работи - Привличане на средства извън държавния бюджет за реализиране и подкрепа на проекти и Финансиране на проекти - дават възможност за практически действия, обхващащи визираните цели.
4.1. Привличане на средства извън държавния бюджет
За съжаление голяма част от потенциала на Центъра все още не е използван в задоволителна степен. По първото направление за последните три години е успешно реализиран само един проект и са привлечени едва 170 000 лева от Ромския образователен фонд. Центърът не е успял да подготви нито един успешен проект по Оперативна програма „Развитие на човешки ресурси 2007-2013”, въпреки заложеното в програмата си и е разчитал преди всички на държавната субсидия. Това налага да се мобилизират усилията на екипа на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства и да се привлекат образователни експерти и доброволци – студенти, които да окажат съдействие за разработването на успешни проекти с външно финансиране.
4.2. Финансиране на проекти
Във второто направление са постигнати по-добри резултати. Проведени са редица конкурси и са финансирани множество проекти, в съответствие с основните приоритети:
1. Гарантиране на равен достъп до качествено образование на децата и учениците от етническите малцинства;
2. Съхраняване и развиване на културната идентичност на децата и учениците от етническите малцинства;
3. Създаване на предпоставки за успешна социализация на децата и младите хора от етническите малцинства;
4. Поощряване на взаимното опознаване на децата и учениците от етническите малцинства и създаване на атмосфера на взаимно уважение, толерантност и разбирателство.
Последните два приоритета биха могли да се обединят в един, защото успешната социализация е невъзможна без взаимното опознаване и създаването на атмосфера на взаимно уважение, толерантност и разбирателство.
5. По-тясна връзка с висшите училища
Центърът би могъл да разшири своята работа по посока създаване и поддържане на тясна връзка с висшите училища. По този начин ще се създадат възможности той да изпълнява методически функции във връзка с изграждането на база данни за ефективни педагогически технологии и практики (резултат от проектни интервенции). Това ще послужи като емпирична основа за създаване на научно-обосновани модели, които да се усвояват от бъдещи учители в процеса на подготовката им, в резултат на което ще се обогати тяхната интеркултурна комуникативна компетентост.
6. Създаване на електронна база данни за добри практики
Центърът може да създаде електронна база данни за добри практики, които да се ползват от потребителите на мрежата.
7. Превръщане на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства в Национален център за квалификация на учители за работа в мултикултурна среда
Друга възможност за развитие е Центърът за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства да се превърне в Национален център за квалификация на учители за работа в мултикултурна среда. Съществувалите до сега Национален педагогически център и неговите регионални звена със заповед на новия министър са закрити. Към настоящия момент те довършват своята работа и до края на календарната година ще прекратят съществуването си. Това ще отвори сериозна празнота при доказаната необходимост от централизирано финансиране и контрол от страна на МОМН за квалификация на учителите в областта на интеркултурното образование и особено за използването на нови дидактически технологии за работа в условията на социо-културното разнообразие.
8. Създаване на международни връзки със сходни институции от Европейския съюз
Не са използвани възможностите за създаването на международни контакти и подготовка на съвместни проекти с подобни центрове от страни от Европейския съюз като напр. сходните структури в Малмьо или Болоня, които съществуват като подкрепящи учителите институции, интегриращи капацитета на университетите и учителските общности.
9. Създаване на специализирано научно звено
Натрупаният практически опит от успешно приключилите проекти, финансирани от Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, и постиженията на българската педагогическа наука позволяват да се създаде специализирано научно звено, което да подпомага МОМН в разработването на образователни политики за работа с деца от етническите малцинства и на деца на мигранти, учещи в българското училище.
10. Специализиране на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства за работа с младежи и студенти
Перспективна насока в работата на Центъра е ангажирането му с проблемите на образованието и квалификацията на младежи от уязвимите общности чрез философията за учене през целия живот. За ранно отпадналите от образователната система могат да се предложат възможности за компенсаторното обучение чрез различни дейности, реализирани в рамките на образователни проекти. В работата със студенти от етническите малцинства могат да се инициират програми, които са насочени към обучението им за ментори на ученици от уязвими общности; обучение на доброволци, за работа по проекти, като това се обвърже с държавната практика и др. Атрактивен момент за привличането на младежи към работата на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства било създаването на стипендиантска програма за студенти, ангажирани с проблематиката.

петък, 6 ноември 2009 г.

25 години Педагогически факултет на ВТУ "Св.Св. Кирил и Методий"

На 6. 11. 2009г. беша открита международната научна конференция посветена на 25 годишнината от откриването на Педагогическия факултет на ВТУ "Св.Св. Кирил и Методий".
Над 100 участници уважиха събитието. Преподаватели от сродните факултети на други български университети, специалисти в областта на образованието от нашата страна и чужбина и учители представиха своите позиции по актуални проблеми. По време на конференцията се видяха стари приятели и се създадоха нови полезни контакти.
Вечерта се проведе тържествено събрание, последвано от концерт с изпълнения на студенти и празнична вечеря.








четвъртък, 5 ноември 2009 г.

БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИЯТА

Материалът е публикуван в сборника с доклади от научната конференция посветена на 25 годишнината на Педагогическия факултет на ВТУ на стр. 95-99


С Решение № 1350/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европа 2009 година се определя за Европейска година на творчеството и иновациите. Тази инициатива има за цел да привлече вниманието на широката публика към тези два важни фактора за проспериране на европейското семейство.
Дефинициите, които Европейската комисия дава за творчество и иновации, съответно са:
• „творчество - дейност на въображението, насочена към постигане на резултати, които са едновременно оригинални и стойностни;
• иновация - нов или доказано значим продукт (предмет или услуга) или процес, нов маркетингов метод или нов организационен метод, бизнес-практика, организация на работното място или външни отношения.” [9]
Девизът „Използвай въображението си, твори, бъди новатор” насочва вниманието към целта, която е да се популяризират способностите за творчество и иновации като основни умения за всички. Тази цел е в съответствие със Съобщението на Комисията „Широкообхватна иновационна стратегия за ЕС“, в което се казва, че „без образованието като ключова политика иновацията ще остане без опора. Талантът и творчеството трябва да се насърчават от ранна възраст.”
За да се постигнат тези цели чрез образованието и политиките в него, първо e необходимо да се уточни какво се разбира под иновация, промяна и реформа в образованието, какво е отношението между традиция и иновации в педагогическия процес?
Според Тълковния речник думата „реформа” означава преустройство, изменение, преобразуване, за да се въведе нещо ново или по-добро. [6, 776], а според Речника на чуждите думи в българския език думата е латинска - reformo – „преобразявам” се превежда като преобразуване, преустройство, нововъведение, изменение, промяна [5, 647], а думата промяна – друг вид, друга същност, качество или състояние, различно от предишното [1, 769].
Смисълът, който се влага в понятията „реформа” и „промяна”, разкрива връзката между тях, но и различията в степента на очакваните изменения. Според нас по отношение на образователната система не може да се говори нито за реформа, нито за промяна разбирана като качествено ново състояние. На практика има изменения в документацията, но това не довежда до реформа на образователния процес.
Промените в образованието през последните години се свързват с промените в нормативната уредба. Това са двата закона – Закон за народната просвета, приет през 1991 година, който до 2009 претърпява над десет изменения и допълнения, и Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, приет през 1999 година, в който също са направени редица промени. Те доведоха до въвеждането нови учебни предмети, за които се изготвиха нови учебни програми на базата на новоконструираните държавни образователни изисквания и да се написаха нови учебници. Промени се и структурата на самата учебна програма, която се обвърза с реализирирането на стандартите. Тези промени обаче се оказаха доста противоречиви и фрагментарни, а резултатите от тях ще се видят едва тогава, когато първокласниците, започнали по новия учебен план и с нови учебници през септември 2002 година, завършат средното си образование.
Основният проблем на реформата, е че на практика такава няма. Непрекъснато нещо се променя, без да се обяснява защо, без да има обществен дебат за небходимостта от тази промяна. В медийното пространство епизодично се прокрадват съобщения за реформи и промени, но не винаги е ясно за какво става дума. Правят се неумели опити за промяна на изпитните процедури за кандидатстване след 7 клас – ще има тест – няма да има; ще има литературно интерпретативно съчинение – няма да има; ще се пише съчинение-разсъждение – няма да се пише и най-новото предложение – да има общ тест в края на седми клас за всички и допълнителни задачи, с които ще се кандидатства за профилираните училища.
Нещата допълнително се усложнават и с въвеждането на понятието „иновация”. Тя се явява „синоним на нововъведение или новост. ... В литературата се срещат няколко подхода към определяне на същността на иновацията. Най-разпространени са две гледни точки: когато в единия случай нововъведението се представя като резултат от творчески процес във вид на нова продукция (техника), технология, метод и т. н.; в другия – като процес на внедряване на нови изделия, елементи, подходи, принципи вместо изполваните. ... Иновацията е крайният резултат от иновационната дейност, получила реализация във вид на нов или усъвършенстван продукт, ... нов или усъвършенстван технологичен процес, използван в практическата дейност.” [2, 3]
Според специалистите съвременната образователна система може да се развива само чрез създаване и разпространение на иновации в няколко посоки: технологични, икономически, педагогически и организационни. Първите са в сферата на новите образователни технологии, вторите - в сферата на новите икономически механизми за управление на образованието, третата група са иновации в областта на методите и техниките на преподаване и учене и не на последно място по значение са иновациите в сферата на организационните структури.
От своя страна „мениджмънтът на педагогическите иновации предполага:
- разделение на труда между преподавателите;
- обединяване на преподавателите с други специалисти в екипи за разработване и представяне на учебни курсове;
- мониторинг на ефективността на преподавателската дейност и коригиране на организацията на педагогическия процес.” [7]
Технологичните иновации в образователната дейност водят до разработване и прилагане на нови методи и техники в процеса на обучението и ученето през целия живот и променят стиловете на преподаване и учене. Те предпоставят създаването на нова образователна среда, в която учещият променя своята позиция, подпомаган от учителя, който има нови роли – на инструктор, фасилитатор, модератор. Те могат да повлияят съществено при реализирането на структурни промени в образователната система.
В последните години сме свидетели и на редици опити да се промени мисията на образованието у нас, която е призвана да изпълнява „изпреварваща, прогностична и перспективна функция”. [3, 8] Това означава, че образователната система е необходимо да съдейства за обучение и възпитание според държавните образователни изисквания и стандартите на Европейския съюз, в духа на демократическите ценности и свързване на учебната работа с изискванията на обществото, адекватно ориентиране и толерантност в динамично променящия се свят и изграждане на отговорно поведение и участие в училищния и обществения живот; усвояване и формиране на общочовешки и национални ценности, развитие на индивидуалността и стимулиране на творческите заложби, формиране на личности с висока интелектуална подготовка и култура, с изразено гражданско съзнание и поведение, способни на ефективна обществена реализация.
Приетата през 2006 година Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015) не кореспондира със сега действащия Закон за народната просвета и поради липсата на промени на текстове в него или приемането на нов такъв не доведе до очакваната реформа в структурата на образователната система.
Въпреки тази не особено положителна констатация, според Х. Желязков: „В изпълнение на Националната програма за развитие на училищното образование, предучилищното възпитание и подготовка са реализирани редица дейности за усъвършенстване на системата на училищното образование в следните насоки:
1. Усъвършенстване на механизмите за финансиране. ... Въведено е Програмно финансиране на системата на училищното образование. През 2007 г. са заделени 171 милиона лева за финансиране на програми в областта на училищното образование, а през 2008 г. и 2009 г. средствата за национални програми за развитие на училищното образование са увеличени на над 263 милиона лева.
2. В периода 2005 - 2007 г. са въведени първите компоненти на националната система за външно оценяване: национално външно оценяване на учениците от IV и V клас; държавни зрелостни изпити; тестово изпитване за прием след VII клас; оценка на езиковите умения по чужд език след VIII клас.
3. Осигуряване на безплатен достъп до учебното съдържание и осигуряване на безплатен транспорт.
4. Постигнати са значителни резултати в компютъризираното на учебните заведения и навлизане на информационните и комуникационните технологии в учебния процес.
5. Предприети са мерки за повишаване на авторитета и социалния статус на учителя: въведен е модел на диференцирано заплащане; модул за кариерно развитие на учителите; постигната е децентрализация в определянето на работните заплати; провежда се квалификация на учителите. Обаче националният и регионалните центрове за квалификация бяха закрити. Очевидна е необходимостта от национално звено, което да се заеме с тази дейност; от ноември 2006г. стартира работата на Националния институт за обучение на директори и започна изпълнението на програма за квалификация на директорите.
6. С цел оптимизиране на училищната мрежа и изграждане на средищни и защитени училища се осъществява преструктуриране на училищната мрежа, въведен е механизъм за финансиране на средищни училища и е приета концепция за защитени училища.” [8]
Наред с отбелязаните постижения, общият резултат все още се определя като неудовлетворителен за участниците и засегнатите от образованието лица и институции. Продължават да се отправят критиките за спад в качеството на образованието (според резултатите от PISA); за неефективно използване на средствата, отделяни за образование, въпреки относително добрите резултати от въвеждането на делегираните бюджети; за лош образователен мениджмънт и не на последно място - за липсата на прозрачност при вземане на решения за провежданите образователни политики.
Тези и други причини основателно доведоха до появата на Програмата за развитие на образованието, науката и младежките политики в Република България (2009 – 2013г.) на новото правителство, представена в началото на месец октомври.
Основните принципи на управлението в нея са: ориентираност към личността; равен достъп; сътрудничество; отговорност; гъвкавост; единство в многообразието; новаторство; автономност; отчетност; ефективност; законосъобразност. [4]
Специално внимание за нас предизвиква принципът за единство в многообразието, според който „обучението, подготовката и възпитанието на децата и младите хора се осъществяват в рамките на единна културно-образователна среда, която създава гаранции за защита и развитие на отделните култури и традиции в рамките на обща образователна политика и общо културно-езиково пространство.” [4] Извеждането на този принцип дава нова посока на образователната политика, свързана с отчитане на социо-културното разнообразие в българското училище. Прави впечатление и съчетаването на културите и традициите с една обща политика. Може би точно тук е разковничето за успеха на промяната – в намирането разумния баланс между традиционните и модерните ценности, на дидактическата мяра при избора на технологии и оптимизирането на използваните организационни структурни модели.
В Програмата са изведени пет стратегическите приоритетни направления:
1. Постигане на европейско качество на образованието. ... Образованието от детската градина до висшето училище запазва и доразвива уменията за учене, откривателството и толерантното отношение към „различния”.
2. Осигуряване на равен достъп до образование и отваряне на образователната система ... като изградим толерантна мултиетническа среда в българското училище.
3. Развиване на условия и среда за реализиране на практика на образователната концепция за „учене през целия живот”
4. Стимулиране въвличането на младите хора в разработването и осъществяването на секторни политики.
5. Превръщане на България в средносрочен план в страна, в която знанието и иновациите са двигателят на икономиката. [4]
В два от приоритетите се акцентира на иновациите, а в други два - на толерантното отношение към различието при отчитане на етническото разнообразие. Би могло да се помисли дали не е необходимо да се разшири това с приемане на идеята за зачитане, толерантност и уважение към социо-културното разнообразие в училище, защото наред с децата от основните за българската нация етнически малцинства все по-често се срещаме с децата на мигрантите, бежанците и семействата на българските граждани с разнообразен социо-културен (в това число и религиозен) статус. Дефинирането на средата като мултикултурна би разширило полето на разнообразието.
Очевидно, е че традициите трудно могат да устоят на влиянието на глобализацията. Факт са прогресивно нарастващите контакти между хората и продуктите от техния труд. Всяка новост, иновация, технология бързо се пренася от една страна в друга, от един континент на друг и практически всяко разумно решение може да се прилага веднага след откриването му. „Невероятно мощен тласък на глобализация на образованието дадоха новите мощни информационни и комуникационни технологии. На тяхна основа се развиват идеите за: образование през целия живот; образование за всички; равнопоставеност между формално, институционално и неформално, свободно образование; дистанционно образование и т.н.” [3] Приемането на обща квалификационна рамка и международно признатите инструменти за оценяване на образователните постижения също подкрепят глобализацията.
Скритите индикатори на този феномен се свързват с подмяната на образователните ценности. В настоящето „понятието „образован човек” не се свързва толкова с количество запомнени знания, колкото с равнището на изгражданите личностни черти и качества - да се ориентира бързо и вярно в научната информация, да умее да използва постиженията на различни науки за решаване на конкретни житейски проблеми, да общува свободно с другите, включително с инакомислещите, да има търпимост, толерантност, уважение към различията, да има чувство на отговорност като гражданин на света и т.н.” [3]
Влиянието на очевидните и скритите фактори на глобализацията преопределят трудностите да се намери вярното решение при опитите да се балансира между традиционните ценности на българското образование и предизвикателствата на бързо променящите се изисквания на настоящито и бъдещето. Това налага България да предприеме мерки за коренно преустройство на образованието в съответствие с глобализационните процеси, за да бъде в състояние да промени негативните оценки и нагласи и да отговори на очакванията на обществото.
Всяка иновация появила се в теорията или практиката заслужава шанс за реализация. Само обединените усилия на педагогическата наука и практиката на училищното обучение могат да доведат до успех опитите да се модернизира българското образование, така че да стане релевантно на европейските измерения и очаквания.

Литература
1. Български тълковен речник С., 1976
2. Основы инновационного менеджмента (теория и практика). Учебное пособие. Под редакцией П. Н. Завлина, А. К. Казанцева, Л. Э. Миндели, Москва "Экономика", 2000
3. Павлов, Д., Д. Балкански, Ил. Петкова. Образователни системи и структури. Ръководство за преподавателя. С., Интераула, 2003
4. Програма за развитие на образованието, науката и младежките политики в Република България (2009 – 2013г.)
http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/strategies/programa_MOMN-2009-2013.pdf
5. Речник на чуждите думи в българския език, С., 1978
6. Съвременен тълковен речник, С., 2001
7. Управление образовательными инновациями. http://nrc.edu.ru/razd2/index.html
8. Христов, Ж. Средното образование - развитие, перспективи и решения. http://www.cross-bg.net/index.php?option=com_content&view=article&id=1077036
9. http://www.create2009.europa.eu/about_the_year.html

вторник, 3 ноември 2009 г.

"Учители за България"


Днес студентите от Педагогическия факултет на Шуменския университет имаха възможност да се запознаят с програмата "Teach For America" с помощта на двама американци - Райън и Сара.
Те споделиха опита на САЩ и други страни от света за привличане на млади специалисти за работа като учители в продължение на две години в райони с деца от малцинства, с лош социален статус и/или специални образователни потребности.
Беше организирана фокус-група на тема: Възможности и очаквания за реализация на програмата в България.
Студентите зададоха редица въпроси и споделиха своите мисли за бъдещето на програмата и за собственото си кариерно развитие.