Докладът ми на тема: Удовлетвореност на студентите от дистанционното обучение в магистърска програма „Образователен мениджмънт“ е публикуван в сборника: Актуални политики и практики в образованието. Дигитална образователна реалност, Изд. Педагогически Колеж – Плевен, 2021, ISBN 978-619-91255-5-7, стр. 40-46
Янка Р. Тоцева
ЮЗУ „Неофит Рилски“
South-West University "Neofit
Rilski"
Ключови думи: удовлетвореност, студенти, магистърска
програма, дистанционното обучение
Key words: satisfaction, students, master 's program, distance learning
Проучването, резултатите от което ще бъдат представени
в този доклад, би могло да се разглежда като продължение на проведеното през
юни 2020 година, но ако в първото акцентът беше върху оценяване на ефекта от интегрирането
на възможностите на платформите Blackboard и ZOOM за осъществяване на
дистанционно обучение[1],
то в настоящото вниманието е насочено към удовлетвореността на студентите.
През академичната 2020-2021 година в магистърска
програма „Образователен мениджмънт“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“ сe
обучават студенти в три форми – редовна, задочна и дистанционна. Групата от
последната форма не е имала присъствени занятия, а от другите два са имали само
по три дни.
На практика учебният процес и изпитните процедури през
двата семестъра са се осъществявали с помощта на технологии за синхронна и
асинхронна дигитална комуникация.
Тъй като това е първата учебна година, в която
обучението се осъществява само в дистанционна форма, би било интересно, но и
много полезно да се установи равнището на удовлетвореност на студентите от
дистанционното обучение.
За тази цел в края на месец април, когато приключиха
занятията по учебните планове на магистрите от различните форми, те бяха
помолени да попълнят онлайн въпросника, който беше конструиран с Microsoft
Forms.
Събирането на данните беше проведено в периода 1-30 май
2021 година.
Въпросникът съдържа десет въпроса със затворени
отговори и един със свободен.
Първите два въпроса са свързани с технологиите за
синхронна и асинхронна комуникация, които са използвани, а останалите – с
отношението на студентите, което определя и удовлетвореността им от работата с
тези технологии и от дистанционното обучение като цяло.
От общо 43 студенти в трите форми – редовна, задочна и
дистанционна се включиха със своите оценки, впечатления и мнения 38. Това прави
88% от всички. Разпределението им по отношение на формите е следното: от 10
студенти от редовната форма са попълнили въпросника 7, от 15 студенти в задочна
форма са участвали в проучването 13 и от 18 от групата в дистанционна форма –
всички.
Студентите, участвали в проучването по професионален
профил са: шестима директори, четирима заместник-директори, 12 детски учителки
и 16 учители.
Разпределението по пол показва, че са участвали 31
жени и 7 мъже. Общият брой на жените в трите групи е 34 и има общо 9 мъже, от
което можем да направим извода, че жените са 79% от общия брой студенти. Попълнилите
въпросника жени са 91%, докато при мъжете са 78%. Можем да очакваме, че
резултатите са валидни за трите групи, защото на практика не са участвали само 5
студенти.
Първият въпрос е свързан с посочване на платформи
и/или програми, които са били използвани за провеждане на присъствени видео онлайн
сесии (четене на лекции и провеждане на упражнения) по време на дистанционното
обучение.
Резултатите са представени на диаграма № 1:
Диаграма № 1
Данните показват, че най-използвани са били ZOOM, BigBlueButon и Google Meet. Платформата BigBlueButon е официално препоръчаната от ръководството на Университета, но не е забранено ползването на други, което обяснява присъствието им в отговорите. Функционалностите на трите платформи са сходни и това ги прави еднакво подходящи за видеоконферентна връзка, което е било използвано от преподавателите според техните лични предпочитания.
Вторият въпрос отново е свързан с технология, но този
път относно асинхронната комуникация, а резултатите са на Диаграма
№2:
Диаграма №2
Необходимо е да се отбележи, че студентите от групата в дистанционна форма не са получили инструкции и специализирана помощ от системия администратор на платформата, но въпреки това се справиха относително успешно с използването ѝ.
На първо място е посочена функционалността – достъп
до темите от съдържанието, използвана от почти всички участници – 37 (97%) от
общо 38.
На второ място е функционалността – подаване на
курсови работи, задания и решени казуси, използвана от 34 студенти (90%).
На трето място е провеждането на изпити и тестовото
оценяване, посочено от 32 студента (84%).
63% от студентите са посочили и публикуваната
общодостъпна информация, свързана с преподавателя и дисциплината, която
води, а близо 30% са следили публикуваните обявления.
Следващите шест въпроса насочват вниманието към
чувствата, настроенията, нагласите, отношенията, които като цяло определят и
равнището на удовлетвореност. Оценките при тях са дават по петстепенна
ликертова скала: 1 - никога; 2 - рядко; 3 - понякога; 4 - често; 5- много често.
Отговорите на въпроса: Колко често имахте усещане за
по-интензивно живеене и динамика? калкулират обща оценка от 3,68, което е между
понякога и често. 13% от отговорили са посочили много често, 50% - често, 32% - понякога, и само по един
студент са имали усещането за по-интензивно живее и динамика рядко или никога.
Като се има предвид, че мнозинството от студентите са работещи, беше очаквано
за по-голямата част от тях това чувство да се появява често.
Отговорите на следващия въпрос от тази група: Колко
често бяхте ентусиазиран/а да изпълнявате задачите си по дисциплините от
магистърската програма? се оформят в средна оценка от 4,16. 32% са
посочили отговорът много често, 57% - често, 10% – понякога
и само един студент е посочил рядко. Ако сумираме първите две групи, се
получава едно значително мнозинство от почти 90%, което може да се оцени
високо, защото свидетелства за високи нива на отговорност и саморефлексия у
студентите, които са работили активно през учебната година. От друга страна,
може да се направи предположението, че задачите, които са получавали, са
провокирали тяхната научна любознателност и са били оценени като значими и
практико-приложни.
Отговорите на
въпроса: Колко
често осъзнавахте, че разполагате с много по-широки ресурси за учене? оформят
обща оценка от 3,78. При 26% това се е случвало много често, 37% са
осъзнавали това често, за други 26% това се е случвало понякога,
за 10% – рядко.
Общо
63% са осъзнавали това често и много често, което прави повече от
половината и дава основания да се предположи, че предлаганите учебни ресурси в
платформата Blackboard и препоръчваните от преподавателите други онлайн
базирани източници са разкрили нови посоки в научно-изследователския опит на
студентите.
Отговорите на въпроса: Колко често осъзнавахте нуждата
от придобиване на нови знания и умения за работа в дигитална среда? дават
средна оценка от 3,38. 13% са осъзнавали това много често, 40% - често,
32% - понякога, 6% - рядко и 11% - никога. Тези числа
будат известна тревога, защото по-голямата част от студентите не се чувстват
удовлетворени от равнището на своята дигитална компетентност. Повече от една
година след въвеждане на обучение от разстояние в електронна среда в училищата
и в част от детските градини се предполага, че те като практикуващи
педагогически специалисти са обогатили своите знания и умения. Вероятно
различните онлайн базирани ресурси, с които са се срещали и които са ползвали,
са ги накарали да се чувстват неудовлетворени от това, което знаят и могат.
Средната оценка за удовлетвореността от онлайн
комуникацията с преподавателите е 4,08. 43% много
често са били удовлетворени, 30% - често, 19% - понякога и 8% рядко.
За
коректния анализ на тези отговори помагат свободните отговори на последния
въпрос, които ще коментираме по-късно.
Отговорите на въпроса: Колко често се чувствахте
успешен при съвместната работа с преподавателите от ЮЗУ? дават средна оценка на
удовлетвореност от 3,95. 27% много често са се чувствали успешни, на 49%
това им се е случвало често, на 16% - понякога и на 8% - рядко.
Сборът от първите две прави 76%, което е малко над
три-четвърти. Това е доста висок процент и дава основания за положителна оценка
и на преподавателите, които са създали благоприятни условия за успешна
съвместна работа със студентите.
На следващия въпрос относно усещането за приятна
изненада студентите можеха да дадат повече от един отговор и резултатите са визуализирани
на Диаграма №3.
От тях става ясно, че повече от половината (20 студенти)
са оценили най-високо полезността на проведените онлайн занятия. На
второ място с по 18 избора са три особености на проведеното дистанционно
обучение, което означава, че почти половината студенти са ги посочили. Това са:
гъвкавостта на преподавателите да преминат от присъствено в дистанционно
преподаване, участието в онлайн лекции и занятия и достъпността до
платформи, материали, ресурси за учене по дисциплините от програмата. Повечето
самостоятелност, мотивация, самоопределение, саморегулация, които
дистанционното обучение дава е положително оценено от 14 студенти. По 13
студенти са оценили положително следните три: лекотата на използване на
Blackboard; свободата да се експериментира с платформи и ресурси; добрите
отношения с колегите и преподавателите от програмата.
Диаграма № 3
Прави впечатление, че общият брой отговори е 145, а
студентите в проучването са 38, което означава, че всеки е давал 3,8 отговора,
независимо от указанията за максимум три. Това според нас е доказателство за
високата удовлетвореност на студентите от цялостното обучение, което ги е
впечатлило и ги е накарало да се чувстват добре.
На въпроса: Кои бяха основните трудности, с които се
сблъскахте при дистанционното обучение? те имаха възможност да посочат до пет
отговора. Прави впечатление, че общият брой отговори е 97, а студентите са
посочили средно по 2,5.
От диаграма № 4 се вижда, че част от отговорите, които
сме предложили, не са получили нито един избор. Това са: достъпът на преподавателите до технологии; ниските нива на дигитални компетентности сред
преподавателите; недостатъчната подкрепа от страна на преподавателите при среща
с трудности при работа с платформата Blackboard. Изводът, е че
преподавателите са оценени като дигитално компетентни и са били на разположение
на студентите за подкрепа.
Най-много студенти – 21 от общо 38, което прави 55%,
са посочили свръхнатоварването от съчетаването на работа и участие в онлайн
сесии и подготовка на множество разработки. Студентите в магистърската
програма „Образователен мениджмънт“ и в трите форми на обучение са работещи.
Това може би обяснява донякъде чувството за свръхнатоварване. Дистанционното
обучение дава възможност за избор на време за изпълнение на задачите, но има и
крайни срокове, които са важни, защото след тях достъпът до платформата, свързан
с подаване на разработки, се затваря. Онлайн сесиите бяха планирани в дните
петък, събота и неделя, от една страна, за да се даде възможност за участие на
работещите предимно във време свободно от служебна ангажираност, но от друга
страна, те трябваше да бъдат активни пред своите устройства в почивните дни,
които по принцип са за отдих и свободни занимания.
Втората трудност, посочена от 13 студенти (34%), е
била свързана с комуникацията с администрацията на Университета. Всеки
трети студент е споделил този проблем и той се нуждае от преосмисляне от страна
на ръководството на Университета, за да се намерят средства и форми за
подобряване, а оттам и повишаване на удовлетвореността на студентите.
На трето място 11 студенти (29%) са посочили комуникацията
с преподавателите. Повече за тези трудности се открива при свободните
отговори в последния въпрос.
На последния въпрос: Как бихте описали удовлетвореността си от дистанционното обучение в магистърската програма? свободни отговори са дали общо 32 студенти.
От тях четирима са заявили, че не са удовлетворени. Според
един е липсвала каквато и да е комуникация с повечето преподаватели, според
друг му е липсвал непосредственият контакт с преподавателите, третият студент е
написал: „Аз не харесвам онлайн обучението, няма нищо, което да се сравни с
връзката студент – преподавател“, а четвъртият не е посочил причина за неудовлетвореността
си.
Останалите 28 са изразили различни равнища на
удовлетвореност: добра, доста добра, 80% ,
отлична, до напълно удовлетворен.
В част от отговорите има оценки за преподавателите и
за организацията на дистанционното обучение:
- „Доволна съм от
дистанционната форма на обучение, тъй като провеждането на часовете е
съобразено с времето, в което сме на работа.“;
- „Напълно съм
удовлетворена от дистанционното обучение. Комуникацията с преподавателите се
осъществяваше своевременно и имахме достъп до материали за подготовка
предоставени по дисциплината.“;
- „Доволна съм, че имах
възможност да се поставя на мястото на учениците ми по време на ОРЕС.“;
- „Прекрасни и
изпълнителни преподаватели и съответно такива студенти.“;
- „Аз съм доволна и
удовлетворена от дистанционното обучение. Спокойно мога да си планирам
натоварения ежедневен график, както за лекциите, така и за изпитите. Не се
налага да отсъствам по цял ден от работа, защото само пътуването до
университета би ми отнело 3-4 часа.“;
- „Удовлетвореността бих
я описал с една дума ,,практично“. Спестихме много
време и енергия.“;
- „Радвам се, че съм част от тази програма. Успях да науча
много нови и полезни неща. Надявам се
след време да ми влязат в употреба.“;
- „Като цяло се чувствам
удовлетворена, но личната ми удовлетвореност от дистанционното обучение в
магистърската програма варира в различни степени при различните дисциплини.
По-конкретно, влияние върху нея оказва работата на отделните лектори. С цялото
ми уважение и респект към всички тях, смея да отбележа, че методите, подходите
и изпълнението на поетите ангажименти при дистанционно преподаване, както и
отношението към студентите се различават значително при различните
преподаватели, което от своя страна води до висока степен на удовлетвореност за
някои от дисциплините и ниска за други.“
Може да се направи изводът, е жените са тези, които са
дали повече и по-изчерпателни отговори. Съдържателният анализ на техните
отговори позволява да се очертаят някои тенденции, но се визират и проблеми,
които предстои да се решават.
Заключение
Видимо е, че студентите са се справяли успешно с
работата в хода на синхронната и асинхронната комуникация, чрез която се е
осъществявало дистанционното обучение, и в основната си част те са
удовлетворени.
Неудовлетвореността е свързана с комуникацията –
липсата на комуникация лице в лице или затруднения при търсене на контакт с
преподаватели и представители на администрацията.
Удовлетвореността е свързана с възможностите да се
планира времето за учене и други дейности; да се пестят средства за пътуване
както за занятия, а така също и за семестриалните изпити; да се ползват онлайн
базирани образователни ресурси.
В последния коментар обаче се очертава проблемът за
разнопосочните изисквания на преподавателите, а оттам за различното качество на
съвместната работа със студентите, натоварването им със задачи и последвалата
удовлетвореност.
Общите впечатления от дистанционното обучение в
магистърската програма се формират на базата на впечатленията от комуникацията
с отделните преподаватели, от една страна, и служителите от администрацията, от
друга.
Резултатите от проучването на удовлетвореността
показват, че има какво да се подобри и в двете посоки.
[1] Виж по-подр.:
Тоцева, Я. Интегриране на възможностите на платформите Blackboard и ZOOM при
обучението на студенти в магистърска програма „Образователен мениджмънт“, В
сб.: Електронно обучение във висшите училища, Изд. на СУ„Св. Климент Охридски“,
София, 2020, стр. 146-158
