събота, 30 декември 2023 г.


 Докладът е представен на международна конференция и публикуван в сборника:  NORDSCI Conference proceedings 2023, Book 1, Volume 6, ISSN 2603-4107, ISBN 978-619-7495-33-1, DOI 10.32008/NORDSCI2023/B1/V6/08, pp. 99 - 106


 Prof. Yanka Totseva, PhD

University of national and world economy – Sofia

e-mail: yanka.totseva@unwe.bg

Abstract: The digital transformation of traditional education leads to a change in the classical idea of the content and structure of the teacher's professional competence. The ability of teachers to teach with high quality is undoubtedly a key and very significant part of it, but in the conditions of the dynamic change of the environment – both in the real classroom and also in the increasingly used virtual one, it changes dynamically and develops with the help of new funding. The last three years, after March 2020, have created favorable conditions for enriching the pedagogical competence of teachers with a set of digital tools. Digitization has led to the enrichment of the technological toolkit of Bulgarian teachers with online-based educational resources, but also with authored exercises, assignments, tests, products and programs for gathering information about knowledge and opinions.

The paper presents the results of three of the authors author’s empirical studies conducted in 2018, 2020 and 2022, and related to the use of electronic resources for educational purposes.

Key words: teachers, education, digitization


The teaching profession is ancient one of the oldest, but the interest in it is currently associated with the awareness of society of the role of the teacher in the formation of the value system and cognitive culture of the younger generation in conditions of rapid change of the social and especially technological environment. New demands are being made to the teacher, there are new expectations, and the extent to which the teacher can satisfy them depends on a number of objective and subjective factors. According to the author, teachers' ability to teach with high quality is the core of teachers' professional competence [7], but in the conditions of accelerated digitalization of education it needs to be enriched and conceptualized in terms of the process and outcome of educational activities with students.

 Preparing teachers to implement the digitalization of education

The quality of a teacher's work is directly dependent on a number of prerequisites, among which the following are the leading ones: the personal characteristics related to the suitability to exercise this profession; his basic professional-pedagogical training received at the university; the motivation for work and, last but not least, the continious professional development. The problems of teacher training and qualification are the focus of both academia and the general public, because in reality this concerns parents, pupils, employers and other social partners and institutions.

It is for these reasons that it is necessary to analyse expectations about the nature of teachers' professional-pedagogical competence. An attempt at structuring according to the author includes: "1. Knowledge of the field of science from the bosom of which the subject to be taught is constructed. 2. Psychological knowledge and skills to work with the age category of students. 3. Knowledge of pedagogical sciences and educational technology, and methodological skills. 4. Communication competence to implement an effective educational process in the classroom. 5. Managerial competence to manage the environment and its participants" [6].

This model is based on the understanding that professional preparation is fundamental for the formation of professional competence  is also enriched from the positions of the competence approach, described in the regulations on the preparation process [4] and on the qualification [5].

Special attention in both ligislative acts is paid to the training and qualification of teachers for the use of information and communication technologies in the educational process. In the list of compulsory subjects under the Regulation on the State requirements for the acquisition of professional qualification as a teacher, a new compulsory subject "Information and communication technologies in education and work in a digital environment" replaced "Audio-visual and information technologies in education". However, the following questions arise: Who teaches these courses and what is the curriculum? What hardware and software are the student teachers working with? Given academic autonomy, it is possible to have a huge variety both in terms of the content of the curricula and their practical implementation in the teaching process. As a result, teachers trained at different universities may have a different sets of knowledge, skills and competences for working with digital educational resources.

There are problems related to the model for the preparation of future teachers in universities, which, despite the normative framework, is not unified in terms of content. Also the teachers themselves have different levels of digital competence. To address these issues, the National Programme "Improving the competences of teachers in public higher education institutions preparing future teachers" is being implemented. Teachers are trained in two directions - digitalization through ICT-based innovative educational technologies and application of competency-based approach.

       Qualification of teachers in digital technologies used for educational purposes

The issue of teacher qualification has acquired new dimensions since the adoption of the Law on Pre-school and School Education and its specification in the Regulation on the Status and Professional Development of Teachers, Principals and Other Educational Professionals. Serious competition has emerged on the education market between universities training teachers on the one hand and commercial companies and NGOs offering continious professional development training courses to teachers on the other. The latter two (for-profit and non-profit legal entities) go through a procedure for approval of programmes by the Ministry of Education and Science and registration in the Information Register, while universities can only teach on the basis of programme accreditation in higher education field 1. Pedagogical Sciences.

This has led to the offering of a huge amount of subjects, courses, programmes and subsequently to the "overqualification" of teachers. In the Information Register of the Ministry of Education as of September 2023, there are nearly 5200 approved subjects, among which those related to the application of information and communication technologies, digital resources and online learning are over 1000.

Against the background of the huge supply, there is a worrying lack of connection with teachers' interests and subsequent formal participation, for which there is publicly available information. The choice of topics for qualification courses is directly linked to the management style of the principal, the organisational culture, the type and size of the school/kindergarten, the location and a range of other factors.

There is a lack of relevance to appraisal, but there is also insufficient relation to the students' evaluation of the change in teachers' performance as a result of the new knowledge, skills and competencies they have acquired following participation in various training courses.

The latter factors and phenomena have been investigated in a nationally representative study conducted in 2019 by a team from the Faculty of Education at Sofia University “Sv. Kliment Ohridski” with 1002 high school teachers. It was found that 50% of the teachers indicated that they had participated in training on. As a result, 45% considered that they had developed their skills in integrating ICT in teaching to a very high and high degree; to a medium degree – 35% and to a low and very low degree – 14% and not developed – 5%. ... 60% of their students think that their teachers present the learning material clearly, including using ICT, but only 52% think that they present the learning content in an interesting way using ICT, 25% could not judge, and just over 22% did not think so [3].

The results show that in 2019, only half of the teachers have participated in training to enrich the pedagogical toolkit with digital competencies and nearly 80% of them report a development that is also noticed and appreciated by slightly more than half of their students.

 Teachers' self-assessments of the use of electronic resources for educational purposes

In order to diagnose the digital competences of Bulgarian teachers, we conducted a series of empirical surveys with different tools in the period from the end of 2018 to mid – 2022.

The first study aims to investigate teachers' use of online-based educational resources in the process of preparing and delivering lesson work. It was conducted between November and December 2018 using a questionnaire distributed on paper. It involved 240 teachers, from all over the country, who were included in qualification courses on various topics, conducted within the framework of the project BG05M2OP001-2.010-0001 "Qualification for Professional Development of Pedagogical Specialists" of the Ministry of Education and Science, funded by the Operational Programe "Science and Education for Smart Growth" 2014-2020.

The first question in the study is related to participation in courses on the use of electronic resources for educational purposes. It was  established that "64% participated ... , and the remaining 36% did not. However, the data show that those in the second group also use the resources with the same frequency and there are virtually no major differences in the results shown by the two groups – trained and non-trained" [8].

Teachers then answered questions about their access to online-based educational resources, including dictionaries, reference books, libraries, blogs, platforms, game and exercise software, tutorials, Wikis, presentations, social networks, etc. Responses include information on the frequency with which teachers use these resources in preparing for and delivering lessons.

The results show that teachers use presentations and videos most frequently in their lesson work and less frequently software for skill formation and assessment purposes. They visualize well in teaching, but still not all of them do. The majority are users and fewer are creators of e-learning resources, apart from presentations, which almost all do. The culture of sharing is still at a low level and they do not know well the possibilities of combining multimedia products to increase the quality of the learning process. Social networks are the most commonly used sources of electronic resources for educational purposes, with Wikipedia and Wiki type resources coming in second [8].

The second study was conducted in April 2020 to investigate pedagogical communication in distance education in emergency conditions. The participants in this online survey were 1345 educational professionals working in different types and kinds of schools, mainly women (95%) from all over Bulgaria.

Again,  teachers were asked if they had participated in qualification courses for working with online-based educational resources. This time it was found that 55% had participated, with 21% having done so as part of an in-school qualification and 34% as part of so-called external training for the award of qualification credits.

The second significant issue regarding digital competences relates to their prior preparation for using online platforms or programs that they had to start working with after schools close in mid-March 2020. Only 14% had preparation thanks to participation in qualification courses; 10% because the school they work in has one and another 10% because they worked with platforms within projects. The remaining 66% had no prior training. This probably explains the stress and the great difficulties that Bulgarian teachers faced in the initial period of the introduction of distance learning in an electronic environment due to the closures that resulted from the measures related to the COVID-19 pandemic. It is worth noting that they have dealt with this challenge quickly and by the beginning of April 2020 they have already found many opportunities to carry out virtual pedagogical communication, to present the learning content and to assign independent and homework work. This has been realised through the use of a wide range of educational websites and portals providing educational resources, most often structured by subject and/or topic; videoconferencing and two-way communication platforms; programs for creating educational resources – video, text and other multimedia materials; programs for creating tests and other materials for assessment purposes.

Bulgarian teachers are very quickly changing from users to creators of digital resources. 841 indicated that they create their own tests, worksheets, exercises, etc., 862 use e-textbooks, but 1190 combine e-learning resources created by them with those found on the Internet [9].

Based on the analysis of the results of this study, it can be concluded that the majority of teachers exhibit high levels of professional competence and through own initiative and creativity find, select and use online-based educational resources to adapt learning that is conducted in an electronic environment in order to maintain its effectiveness.

The third survey was conducted online between April and June 2022 and the total number of participants was 800, of which 339 were educational professionals working in kindergartens and 461 working in schools, of which 44% (201) were in primary classes (I-IV), 29% (134) in secondary (V-VII) and 27% (126) in high school (VIII-XII).

Among the main objectives was to investigate the extent to which the closure of educational institutions and the frequent replacement of face-to-face learning with online affected their use of digital technologies and online-based educational resources.

In the context of this analysis, the answers to two questions are noteworthy: How would you define your digital competences for working with online-based educational resources now compared to their level two years ago? and How would you define your skills for creating digital educational resources now compared to their level two years ago?

For teachers from kindergartens, it was found that 31% felt that their digital competencies had improved significantly and 53% felt that they had improved, making a total of 84% of those who took part in the survey. This allows to conclude that they have enriched their didactic toolkit with new digital tools, methods and technologies.

About in-school teachers, the self-assessment shows that according to 41% their digital competences have improved significantly and according to 54% of respondents these skills have improved. The cumulative percentage is 95, which is 11% more than kindergarten teachers. This is explainable in terms of the different educational content load and the higher demands on distance learning conducted in an electronic environment. Online learning over the two years (2020-2022) leads to a significant improvement, which is the result of training as well as self and peer learning within in-school qualifications.

For the second question, there are also marked differences between the two groups of teachers. 24% of respondents (80 people) said there had been no change in their skills, but 53% reported an improvement in their ability to create digital resources. The remaining 23% were confident that there had been a significant improvement. Again, it is possible to sum up those reporting improvement to a total of 76%, three quarters of all participants.

For school teachers, 33% self-assessed that their skills had improved significantly, 56% thought they had improved and 11% thought there had been no change. 89% reported an improvement, which is again higher compared to child teachers [10].

The results of the self-assessment show the development and enrichment of Bulgarian teachers with skills to find, use and create digital educational resources.


The teaching profession is undergoing a major transformation in terms of key professional competencies on the one hand; but on the other hand, there are changes in public opinion/attitudes towards it. In terms of professional competences, the inclusion of digital is no longer questionable or objectionable.

Digital competences "are among the eight core competences and refer to criticality and confidence in using the full range of digital technologies for information, communication and basic problem solving in all aspects of life." [1].  In terms of teachers, they are interpreted in "six areas of development, including professional environment; creating and sharing digital resources; managing the application of digital tools; assessment; empowering learners and improving their digital competencies." [2]

Serious questions remain about the quality of preparation of prospective university teachers in the compulsory subject of “Information and Communication Technologies in Teaching and Working in Digital Environments” and about the choice or otherwise of the two electives proposed in the Regulation on the state requirements for the acquisition of professional qualification "teacher".

The results of the three surveys conducted in 2018, 2020 and 2022 allow to draw the general conclusion that the closure of educational institutions – schools for a longer period of time and kindergartens for a shorter one due to the COVID-19 pandemic stimulates Bulgarian teachers to implement at a very fast pace a digital "revolution", which for a part of them was stressful and difficult due to the lack of prior preparation. The conclusion is that the results of digitalisation at secondary level have been satisfactory.

The enrichment of digital competences in terms of the use of online-based educational resources and, more importantly, the acquisition and improvement of self-development skills are key to increasing children's and students' motivation to learn. More generally, this contributes to improving the quality and outcomes of the educational process with the digital generations that are within the scope of the Bulgarian education system.

It remains a debatable question to what extent these skills will continue to develop and whether they will have sustainability as a basis for continuous improvement towards the new demands of the social and technological environment. It is also an open question as to the expectations of digital competences of teachers from students, their parents, employers and last but not least the public institutions that invest in education.


1.      Digital Competence Framework for Citizens (2022). Being digitally competent – a task for the 21st-century citizen. (22.03.2022). https://joint-research-centre.ec.europa.eu/digcomp_en Last visit 08.09.2023

2.  Digital competence: the vital 21st-century skill for teachers and students. (17.01.2020). https://www.schooleducationgateway.eu/en/pub/resources/tutorials/digital-competence-the-vital-.htm Last visit 08.09.2023.

3.   Gospodinov, B., R. Peycheva-Forsayt, B. Mizova. 2019. Kachestvo na prodalzhavashtata kvalifikatsiya na pedagogicheskite spetsialisti prez perspektivata na uchiteli i uchenitsi. [in Bulgarian].UI „Sv. Kliment Ohridski“

4.      Naredba № 15 ot 22 yuli 2019 g. za statuta i profesionalnoto razvitie na uchitelite, direktorite i drugite pedagogicheski spetsialisti. [in Bulgarian].V sila ot 02.08.2019 g. Izdadena ot ministara na obrazovanieto i naukata. Obn. DV. br.61 ot 2 Avgust 2019g., izm. i dop. DV. br.101 ot 27 Noemvri 2020g., izm. i dop. DV. br.80 ot 24 Septemvri 2021g., izm. i dop. DV. br.52 ot 5 Yuli 2022g.

5.      Naredba za darzhavnite iziskvaniya za pridobivane na profesionalna kvalifikatsiya "uchitel". [in Bulgarian]. 2016. V sila ot uchebnata 2017/2018 godina. Prieta s PMS № 289 ot 07.11.2016 g. Obn. DV. br.89 ot 11 Noemvri 2016g., izm. i dop. DV. br.105 ot 18 Dekemvri 2018g., izm. i dop. DV. br.10 ot 5 Fevruari 2021g.

6.      Totseva, Y. 2009. Profesionalno-pedagogicheska i interkulturna komunikativna kompetentnost. [in Bulgarian]. V sb.: Tehnologichni aspekti na interkulturnoto obrazovanie, Blagoevgrad, str. 40-49

7. Totseva, Y. 2015. Profesionalnata kompetentnost na uchitelya – razvitie, problemi i predizvikatelstva. V sb.: Profesionalnata kompetentnost na uchitelya, [in Bulgarian].Varna, str. 15-27

8.    Totseva, Y. 2019. Balgarskite uchiteli i elektronnite resursi za obrazovatelni tseli. [in Bulgarian].V sb.: Pedagogicheskata komunikatsiya: traditsionna i digitalna. Izd. Faber, Veliko Tarnovo, str. 32-43

9.    Totseva, Y., M. Bakracheva. 2020. Pedagogicheskata komunikatsiya v usloviyata na izvanredno polozhenie. [in Bulgarian]. V sb.: Pedagogicheskata komunikatsiya: verbalna i vizualna, izd. Faber, Veliko Tarnovo, str. 11-50

10.  Totseva, Y., M. Bakracheva. 2022. Digitalnite kompetentnosti na uchitelite v detski gradini i uchilishta v usloviyata na krizata, predizvikana ot COVID pandemiyata. [in Bulgarian]. V sb.: Pedagogicheskata komunikatsiya v usloviyata na kriza, izd. Faber, str. 56-75



понеделник, 1 май 2023 г.


Този текст е представен на Петата научно практическа конферения "Актуални политики и практики в образованието. Иновативни подходи и модели" организирана от Педагогическия колеж в Плевен и проведена на 28 и 29 април 2023 година и е публикувен в едноименния сборник

Информация за цитиране: Тоцева, Я. Проектно-базираното обучение – иновация с много възможности в българските училища. В сб. Актуални политики и практики в образованието. Иновативни подходи и модели. Изд. ВТУ, Педагогически Колеж – Плевен, 2023, ISBN 978-619-91255-8-8, стр. 215-221


Янка Р. Тоцева

Университет за национално и световно стопанство


 Yanka R. Totseva

University of national and world economy

Анотация: Докладът представя проектно-базираното обучение като иновация с много възможности в българските училища на базата на теоретичен анализ на съвременните разбирания за същността и възможностите му от една страна, и на емпирични данни, свързани с неговото прилагане, от друга. Предложени и анализирани са добри практика на училища, които използват технологията на  проектно-базираното обучение като част от проектите си като иновативни училища, а също и такива от работа по проекти. 

Ключови думи: проектно-базирано обучение,  педагогически иновации, иновативни училища

Abstract: The article presents project-based learning as an innovation with many opportunities in Bulgarian schools based on a theoretical analysis of modern understandings of its essence and possibilities on the one hand, and on empirical data related to its application on the other. Good practice of schools that use the technology of project-based learning as part of their projects as innovative schools, and also those from project work are proposed and analyzed. .

Key words: project-based learning, pedagogical innovations, innovative schools


Проектно-базираното обучение има своята почти едновековна история. Първоначално то възниква като отговор на необходимостта да се научат учениците да решават реални проблеми свързани със средата и функционирането в нея. Проблемната ситуация, в която се поставят учениците цели да им помогне да излязат извън рамките на строгата академична и научна интерпретация на теориите като потърсят практическата им реализация и/или полза. 

Възникнало като проблемно-базирано обучение, то бързо се развива както в теоретичен, а така също и в практико-приложен план. Идеята учениците да търсят решението на практически проблеми или задачи се осмисля, чрез тяхното оформяне като ученически проект. 

Този проект от една страна се подготвя концептуално от екип учители, които дефинират както основните/базовите/ключовите въпроси/проблеми, а от друга се реализира от група ученици, които изпълняват като екип проектното задание.

Проектно-базираното обучение в педагогическата литература се интерпретира като метод, подход и технология. Развитието на идеите се осъществява най-вече на базата на реализираните от учениците проекти, свързани с емпирични проучвания, експерименти и други изследователски дейности, които завършват с продукт и неговото публично представяне.  

Дигитализацията на образованието предпостави нови благоприятни възможности за използване на онлайн и офлайн базирани образователни ресурси, които учениците могат да използват при реализирането на своите проекти.

Новият Закон за предучилищното и училищното образование създаде нормативната рамка за използване на проектно-базираното обучение като част от училищните проекти за иновации, но то на практика беше познато на голяма част от педагогическата общност, защото се използваше в рамките на национални и международни образователни проекти.

Съвременни разбирания за същността и възможностите на проектно-базираното обучение

Макар и с известно закъснение спрямо световните практики в областта на използването на проектно-базираното обучение след 2017 година то с бързи темпове навлезе в българските училища. Достъпът до образователни сайтове, блогове и платформи позволи да се видят модели и добри практики, които бързо бяха осмислени и адаптирани към нашата образователна реалност. 

Относно същността и ключовите характеристики има единомислие, че то се свързва с работа на екип учители по подготовка на концепция за разработване на интердисциплинарна тема и последвала работа на екип ученици, които по свой път и с избрани от тях средства достигат до желания краен резултат в рамките на предварително определените срокове. 

Българските автори насочват вниманието си към същността и особеностите на проектно-базираното обучение; видовете проекти, които се класифицират по различни критерии; технологичните стъпки, по които се реализира проекта; предимствата и недостатъците ми в сравнение с традиционните методи и техники за преподаване на знания и организиране на процеса на тяхното приложение в практиката. 

Д. Митова разглежда „особеностите на проектно ориентираното обучение като ефективна за световната практика и иновационна за българското технологично обучение стратегия за активно учене.“ (Митова, 2011, с. 2)

П. Радев приема, че: „Има два основни подхода за прилагане на метода на проектите. Според исторически по-стария подход, обучаемите преминават две стъпки: първо те се обучават по един систематичен курс за усвояване на знания и някои умения, а след това прилагат тези знания и умения, творчески и самостоятелно насочено и към подходящи проекти. Според втория подход, обучението от страна на учителя/преподавателя не предшества проекта, но е вградено в него.“ (Радев, 2016, с. 93)

Според К. Велчева: „В зависимост от координирането на дейностите на учениците в групи проектите класифицираме на следните типа:

1. Доминиращи в метода на проектите - научни изследвания, творчески, приключенски и др.

2. Доминиращи в информативен аспект на проекта: литературни произведения, разбира се – изследователска дейност, околната среда, чужд език, култура , географски, исторически, мюзикъл. 

3. Характер на контакти (между участниците на едно училище, клас, област, регион, страни по целия свят). 

4. Брой на участниците в проекта (индивидуални, по двама, група ); 

5. По продължителност на провеждане- (краткосрочни, епизодичен).“ (Велчева, 2009, стр. 123)

На базата на проучване и анализ на различни авторови позиции може да се обобщи, че „Методът проектите е образователна технология, ориентирана не към интеграцията на фактически знания, а към тяхната промяна и преобразуване в нови в процеса на прилагането им в проектната работа. Активното включване на учениците в реализирането на тези проекти им дава възможност да апробират нови подходи и методи за мислене, учене и действане. Фокусът е върху практическата дейност, изпълнена чрез екипна работа, която насърчава формирането на по-задълбочено, творческо и самостоятелно мислене.“ (Тоцева, 2016, с. 308) 

Проектно-базираното обучение в иновативни училищни проекти

Първите иновативни училищни проекти стартираха през учебната 2017-2018 година. От 185 одобрени проекта тогава, през настоящата учебна година (2022-2023) се изпълняват 542. За съжаление няма публично достъпна информация какъв тип иновации се реализират и какви са резултатите. 

Представените в този текст иновативни училищни проекти, в които се използва проектно-базираното обучение се основават на търсене в интернет с помощта на ключовите думи „иновативно училище“ и „проектно-базираното обучение“. Тъй като няма изискване иновативните училища да предоставят съдържателно описание на проектите си не можем да направим изводи за броя на тези, които са използвали или използват технологията на проектно-базираното обучение.

От намереното в мрежата подбрахме няколко добри според нас примери за приложението на тази технология в различни типове и видове училища.

1. СУ „Васил Левски“, град Карлово е споделило на своя сайт, че е иновативно от учебната 2018-2019. Като част от иновациите се провеждат уроци в начален етап на основно образование с използване на проектно-базирано обучение. Представени са снимки от проектните дейности. (http://soulevski-karlovo.com)

2. ОУ „Христо Ботев“, село Батановци, област Перник е споделило на своя сайт, че от учебната 2021-2022 реализира проект за иновация на тема: „Екоклас – уча, откривам, опазвам“ с две паралелки петокласници. В заниманията по интереси се използва проектно-базирано обучение. (https://ou-batanovci.com/about.php?id=260)

3. ОУ „Йордан Йовков“, град Варна от началото на същата учебна година е стартирало втори иновативен проект, като „целта на иновацията е развиване на ключови компетентности на учениците от прогимназиален етап чрез проектно-базирано обучение по модела 1:1.“ Учителите и учениците реализират интердисциплинарни, проектно-базирани уроци. (https://www.yovkovschoolvarna.bg/

4. Частно основно училище „Цар Симеон Велики“ в село Иваняне, София е иновативно от 2017 година и работи по различни международни проекти, сред които внимание заслужава проектът „Обмен чрез проектно-базирано и проблемно-базирано обучение за предприемачески умения: EntreCompXchange”, 2019-1-BG01-KA229-062373_1, съфинансиран по Програма  „Еразъм+. (https://tzarsimeon.bg/)

5. СУ „Йоан Екзарх Български“, град Шумен е иновативно учебната 2017-2018 година. Проектно-базираното обучение на тема „Европолия“ се реализира в две от иновативните паралелки – една с второкласници и една с третокласници от началото на следващата учебна година. „Поради интердисциплинарния характер на проекта, той се осъществява в часовете по: български език и литература, математика, околен свят, човекът и обществото, изобразително изкуство, музика и технологии и предприемачество.“ (Димитрова и др. 2019, с. 333). Използват се „разнообразни методи, като беседа, дискусия, мултимедийна презентация, дидактични материали в хартиен вид, работа с учебни материали в електронен вид, вградени 3D визуализации и сцени, видео материали и изображения от образователния презентационен софтуер mozaBook, „брейнсторминг“, проектна работа, работни бланки.“ (Димитрова и др. 2019, с. 334).

6. СУ „Георги Измирлиев“, Горна Оряховица през учебната 2020-2021 година започва реализация на двугодишен иновативен проект на тема: „Проектно- базирано обучение по гражданско образование“, по който работи една паралелка от втори клас. „ Чрез проектното обучение по Гражданско образование учениците се учат да търсят информация от различни източници, осмислят и преструктурират тази информация и я прилагат при създаване на готови творчески продукти.“ В рамките на една учебна година се правят три проекта. (https://sou-gizmirliev.jlsoft.eu/?page_id=18424)

7. ПМГ „Христо Смирненски“ в град Перник от началото на учебната 2018-2019 година е иновативно. „Един от основните приоритети в обучението по БЕЛ в ПМГ „Христо Смирненски“ е прилагането на компетентностния подход за развитие на ключови компетентности и реализирането на проектно базирано обучение. Тези уроци осигуряват възможност за съчетаване на традиционни и интерактивни методи, при което учителят и учениците са в нови роли. Проектно базираното обучение по български език и литература дава възможност за активно придобиване на знания, обвързване на учебното съдържание с практиката и учене чрез сътрудничество. Работата по проект стимулира изграждането на умения у учениците за решаване на проблеми, развива тяхното творческо и критично мислене, техните организационни и комуникативни компетентности.“ – четем в техния сайт. (https://pmg-pernik.com/). Заслужава да се отбележи, че в него има богат снимков материал от няколко открити практики. 

8. 32. СУИЧЕ „Свети Климент Охридски“ в София, придобива статут на иновативно училище през учебната 2018-2019 година. Иновацията обхваща период от три учебни години. „Проектът „Академия за живота” е свързан със стратегическите цели на училището, да подготвя своите ученици да разбират и успяват в бързо променящото се съвременно общество, чрез развитие на уменията на 21 век, за превръщането му в училище с преподаване чрез проектно базирано обучение. Целта на иновативния проект е чрез интегриране в образователния процес на реални проблемни ситуации, решаване на конкретни въпроси по определени теми, чрез проектно базирано обучение и интердисциплинарен подход да се повиши качеството на обучение, да се подобрят образователните резултати на учениците и тяхната удовлетвореност от учебния процес, да се стимулира активното учене, критично мислене и креативност. … В иновативните паралелки на прогимназиален етап се разработват и провеждат интердисциплинарни уроци, а в основата им е проектно-базираното обучение.“ (https://school32.com)

От учебната 2021-2022 училището стартира втори иновативен проект „РОБОSTEAM откриватели“ – STEAM, насочен към формиране на ключови компетентности на учениците от начален етап в задължителните учебни часове. „Целта на иновативния проект е повишаване качеството на образователния процес за развитие на ключови умения и компетентности; повишаване мотивацията и постиженията на учениците в начален етап, чрез създаване на иновативна образователна среда и интерактивно педагогическо взаимодействие, на основата на STEAM (наука, технологии, инженерство, изкуство и математика) подход, проектно базирано обучение с интердисциплинарен характер и ранно обучение в компютърно моделиране и роботика, като част от научно-техническото творчество.“ (https://school32.com)

9. Професионална гимназия по селско стопанство, град Чирпан от учебната 2019-2020 година, е иновативно училище. Същността на тяхната иновация е „прилагане на проектно-базирано обучение в учебните часове по: биология и здравно образование, информационни технологии, икономика и растениевъдство“. (https://pgss-chirpan.com)

10. Професионална гимназия по земеделие „Тодор Рачински“, град Генерал Тошево е иновативно училище от учебната 2018-2019 г. Като част от иновативните елементи в организацията и съдържанието се посочва проектно-базираното обучение извън класната стая. (https://www.pgzemedelie.com/projects/inovativno-uchilishte/pgz-inovativno-uchilishte/)

На базата на информацията публикувана в училищните сайтове можем да направим няколко обобщения и изводи относно използването на проектно-базираното обучение в тези иновативни училища:

- проектно-базираното обучение се свързва с урочната работа най-често като се реализират интердисциплинарни уроци (наричани също така бинарни);

- то се свързва с интердисциплинарни теми, при разработването, на които учениците се научават да използват знания от една научна или предметна област в друга и обогатяват своите познания за заобикалящия свят като го разглеждат от различни позиции;

- при изпълнението на проектите учениците прилагат знанията и уменията си при подготовката на крайните продукти – постери, макети, плакати, модели, презентации и други продукти, но няма информация дали това става по време на публично представяне, обсъждане и оценяване или в рамките на урочната работа в класната стая; 

- част от училищата имат съзнанието за различията между проектно-базираното и проблемно-базираното обучение;

- проектно-базираното обучение се използва като технология за създаване на атмосфера на откривателство и развива креативността на учениците;

- то се използва във всички етапи и степени на средното образование;

- прилага се в малки и големи училища, общински, държавни и частни, а също така и в различни като тип населени места. 

Проектно-базираното обучение в образователни проекти

Един добър пример за прилагане на технологията на проектно-базираното обучение в комбинация с използването на философията и технологията на работа, основаваща се на идеите на Селестен Френе, се реализира в рамките на проект RеOPEN (https://www.reopen.digital/). 

Партньорите по проекта – иновативно училище, което работи по Френе и Център за подкрепа за личностно развитие от България, прогимназия от Турция и две училища от Полша в рамките на модула „Интердисциплинарно обучение“ подготвиха сценарии за малки проекти, които след това бяха реализирани. Учителите получиха специализирана подготовка в рамките на три-дневно обучение за същността и съвременните интерпретации на проектно-базираното обучение. Те разшириха своите методически познания относно екипната подготовка на заданието за проекта. Най-трудна се оказа задачата да формулират тема/ключов въпрос, който да има интердисциплинарни измерения, пречупени през учебното съдържание на предметите, които изучават техните ученици от началните, прогимназиалните и гимназиалните класове.

Темите на проектите реализирани в българското училище са: „Училищен физкултурен триатлон“, „Състезание Майстор-готвач“ и „Традиции и обичаи“. 

Проектът „Традиции и обичаи“ се реализира от ученици от 3 клас. В него са използвани знания и умения от учебните предмети: Български език и литература, Човекът и обществото, Музика, Изобразително изкуство, Компютърно моделиране и Физическо възпитание и спорт. Крайният продукт е представяне на български традиции и обичаи на общоучилищно тържество.

Проектът „Състезание Майстор-готвач“ се реализира от ученици от 6 клас. В него са използвани знания и умения от учебните предмети: Английски език, Математика,  Технологии и предприемачество, Изобразително изкуство и Информационни технологии. Крайният продукт е изпълненото тристепенното меню на всеки отбор, което се представя пред жури. Значима особеност е, че проектът се реализира чрез комуникация на английски език, защото екипът от учители се ръководи от учителят по този език

Проектът „Училищен физкултурен триатлон“ се реализира от ученици от 7 клас, които  използват своите знания и умения по: Български език, Математика, Изобразително изкуство, Технологии и предприемачество, Информационни технологии и Физическо възпитание и спорт. Водещ в екипа от учители е този по последния предмет. В края на работата се провежда училищен турнир по триатлон, в който учениците показват какво са научили по време на проектната дейност. 

Проектите са реализирани в период от три месеца и според учителите те са помогнали на учениците да подобрят уменията си за по-задълбочено и критично мислене; за самостоятелно решаване на проблеми; за практическо самооценяване и саморефлексия. Общата им оценка, е че проектно-базираното обучение може да се определи като социално ценна активност, която отчита обществената значимостта на ученето. Публичното представяне на проектната дейност и резултатите от нея повишават самоувереността на учениците и мотивацията им за учене, защото по нов начин осмислят ползите от теоретичното знание, на което вече са намерили практическите приложения.

Сценариите на проектите, изготвени от учителите; видеопрезентации от процеса на изпълнението им и проектните папки са публикувани със свободен достъп в обучителната платформа по проекта.

По проект „Виртуална и добавена реалност в класната стая”, разработен от Център за творческо обучение, 21 училища прилагат STE(A)M иновации и проектно-базирано обучение. Учителите прилагат иновативен подход при преподаването чрез уроци представени и разработени с приложението Google Arts & Culture и други иновативни продукти. (https://vr.cct.bg)

Тези два проекта са показателни за широкото навлизане на дигиталните технологии в процеса на изпълнението на малки ученически проекти, подчинени на съвременната методология на проектно-базираното обучение. Днешните ученици са „дигитални туземци“ по думите на Марк Пренски и търсенето на информация, и подготовката на продукти от приложението на знания и умения в повечето случаи се свързва с дигиталните технологии.


Направения частичен и непълен преглед относно използването на проектно-базираното обучение като иновация в иновативните училища (само на тези, които са посочили на сайтовете си и са споделили по-конкретна и подробна информация) не ни позволява да обобщаваме и правим генерални изводи. Можем обаче да посочим, че при по-голяма част от реализираните иновативни училищни проекти, проектно-базираното обучение е сведено до работа в класната стая и интердисциплинарни уроци. По-малко са училищата, в които се правят проекти с по-голяма продължителност, а също така и в рамките на извънкласните дейности. 

Не може да не се отбележи и очертаващата се тенденция за увеличаване на публикациите по темата и споделяните добри практики. В сравнителен план с училища от образователни системи, следващи философията на конструктивизма все още сме твърде далеч от формирането на необходимата методологическа и технологична подготовка на учителите и съответно на учениците за разгръщане на потенциала на проектно-базираното обучение.

Като много положително може да се оцени влиянието на участието в проекти по програма Еразъм+, в които българските учители, посещавайки училища в други страни, трупат опит в иновативни технологии и методи. Това им дава увереност, че могат да разработят авторски иновативни проекти, отчитащи условията в българските училища, което след това да реализират със своите колеги и ученици.

Прави впечатление, че част от иновативните училища продължават работата си и по други национални и международни проекти, някои от които в областта на иновацията им, а други – в други посоки.

На следващо място благоприятна предпоставка за успешно изпълнение на проектите е дигиталната грамотност и добрите дигитални компетентности както на учителите, а така също и на учениците, които могат да използват онлайн базирани образователни ресурси.

Не на последно място можем да посочим и квалификационните курсове в областта на иновативните технологии, към които все повече педагогически специалисти проявяват интерес. Темите за проектно-базираното, проблемно-базираното, базираното на изследвания учене и ученето чрез преживяване са сред най-желаните. В тези курсове учителите могат да получат теоретични знания за технологията на подготовката и изпълнението на проекта, но също така могат да усвоят практически умения за работа в екип с цел конструиране на тема и определяне на водещите въпроси, а също и дефиниране на критерии за оценка на крайния продукт и неговата презентация.

Всичко това ни дава основания да сме оптимисти по отношение на приложението на проектно-базираното обучение като иновация с много възможности в българското училище.

Използвани източници:

Велчева, К. Проектният метод – иновационна педагогическа технология в българското училище. – Известия на Съюза на учените – Сливен, том 15, Пета национална научна конференция с международно участие „Образователни технологии 2009” - ТУ – София, Инженерно-педагогически факултет – Сливен, 2009, стр. 121-125

Димитрова, Св., И. Стефанова, А. Рангелова. „Европолия“ – дигитализация на проектно-базирано обучение – Образование и технологии, 2019, № 10, стр. 332-337

Митова, Д. Проектно ориентирано технологично обучение: Теория и методика, Благоевград, Изд. „ЮЗУ „Неофит Рилски“, 2011 

Радев, Пл. Кратка дидактика. FastРrintBooks, Пловдив, 2016

Тоцева, Я. Проектно-базирано обучение – технология и възможности за използване в българското училище. In: Reports awarded with „Best paper“ Crystal Prize from 55th Annual Science Conference of Ruse University „Smart specialization-innovative strategy for regional economic transformation“, Ruse, 2016, p. 303-308











неделя, 30 октомври 2022 г.



Този текст е пубикуван в сб. Актуални политики и практики в образованието. Качество на обучението – проекции и очаквания, Изд. Педагогически Колеж – Плевен, 2022, ISBN 978-619-91255-7-1 на стр. 36-49



 Янка Р. Тоцева

ЮЗУ „Неофит Рилски“


 Yanka R. Totseva

South-West University "Neofit Rilski"


Анотация: В доклада се прави опит за анализ на реализацията на иновативните проекти в българските училище през последните пет години. Първата част на анализа е свързана с погледа отвън по отношение на броя и вида училища, които са реализирали иновативни проекти след приемането на Закона за предучилищното и училищното образование, който даде такава възможност. Втората част на анализа е опит да се събере и оцени информацията за училищнитe иновации отвътре. За постигането на тази цел са проведени полустандартизирани интервюта с директори на иновативни училища от столицата, два областни града и два малки, които са приключили проектите или са в последната им година.

Ключови думи: иновативен проект, педагогически иновации, иновативно училище


Abstract: The article attempts to analyze the implementation of innovative projects in Bulgarian schools over the last five years. The first part of the analysis is related to the outside view regarding the number and type of schools that implemented innovative projects after the adoption of the Law on Preschool and School Education, which provided such an opportunity. The second part of the analysis is an attempt to collect and evaluate information about school innovation from within. To achieve this goal, semi-standardized interviews were conducted with principals of innovative schools from the capital, two regional cities and two small ones that have completed the projects or are in their last year.

Key words: innovative project, pedagogical innovations, innovative school



Проучването, резултатите от което ще бъдат представени в този доклад, е плод на систематично събиране на информация относно броя и вида на иновативните училища, чиито проекти са одобрени и те ги реализират от началото на учебната 2017-2018. Тази информация е по-скоро статистическа, защото дава възможност да се търсят тенденции само по отношение на броя, вида училище – начално, основно, обединено, средно общообразователно, професионална гимназия или профилирана гимназия, а също така населеното място, в което се намира и собствеността на образователната институция – държавна, общинска или частна.

Във втората част на доклада ще се представят съществени за педагогическите иновации характеристики на нововъведенията, в тясна връзка с повишаването на качеството, което те целят; инициаторите за тях; обхвата на иновационните дейности; удовлетвореността на учителите и учениците, а също така гледните точки, оценките и изводите на директорите, които ги ръководят.

 Иновативните училища в България – поглед отвън

Първата учебна година, в която стартираха иновативните училища, е 2017-2018.

С Решение № 391 на МС от 17.07.2017 г. за приемане на Списък на иновативните училища са одобрени 184 иновативни проекти. 9 начални училища, 73 основни, 50 средни, 30 профилирани гимназии, 21 професионални гимназии и един колеж са първопроходците по пътя на иновациите у нас. От тях 22 образователни институции са държавни, 128 са общински и 34 са частни. Най-много са иновативните училища в София – общо 57, от които 25 частни.

Интересна е картината при частните училища. Две начални в София, по едно в Бургас и село Русаля, обл. Велико Търново стават иновативни. Осем основни в София, две във Варна и едно в Стара Загора получават статут на иновативни.  Едно частно средно в Пловдив и шест в София също стават иновативни. По една частна профилирана гимназия във Варна, Пловдив и Добрич и шест в София се появяват в списъка. Три са иновативните частни професионални гимназии в София.

В Пловдивска област има общо 14 иновативни училища, по 12 има в Софийска и Варненска област.  На другата крайност са областите без иновативни училище и с едно-две. От област Силистра няма одобрени училища и за съжаление няма официална информация дали е имало подадени проекти. От областите Перник и Смолян има само по едно училище в града. От област Благоевград са включени в списъка само две училища от град Гоце Делчев. От областите Габрово, Кюстендил, Русе, Търговище и Ямбол също има само по две иновативни училища.  

С Решение № 472 на МС от 9 юли 2018 година за приемане на списък на иновативните училища в Република България в него са вписани 290 училища. Интересно е да се отбележи, че има отпаднали училища – едно начално от Враца и четири обединени – едно от село Девене, обл. Враца, две от селата Вакарел и Априлово в Софийска област и едно от село Каспичан,  обл. Шумен. Като допустими са оценени проектите на 110 нови училища. През втората учебна година са реализирали своите проекти 38 частни училища, 27 от които са в София.

С Решение № 479 на МС от 5 август 2019 година за приемане на списък на иновативните училища в Република България те стават 395. Прегледът на увеличението по области показва, че има двойно увеличение в някои като например Плевен, където от 7 стават 14, Хасково от 6 – 12, но има области, в които няма нови училища като Благоевград, Видин, Сливен и Шумен. Значително се увеличава броят в област Бургас и достига 41 училища, от които 32 в Бургас. Подобна е картината за област Пловдив – общо 39, от които 24 в града. Водач в класирането е София със 79, сред които 13 нови.

С Решение № 584 на МС от 20 август 2020 година за приемане на списък на иновативните училища в Република България броят става 504. Спрямо списъка от предходната учебна година освен нови има и отпаднали училища, вероятно поради приключване на проекта. Отпаднала е една професионална гимназия от Радомир, обл. Перник, една езикова гимназия от Силистра, две профилирани гимназии от Сливен. В София функционират 86 иновативни училища, от които седем професионални гимназии. В Бургаска област са 51, от тях 37 в града, сред които 8 професионални гимназии. На трето място е Пловдивска област с 44 иновативни училища, от които 25 в областния град, 10 в малки градове и 9 в села. 10 нови иновативни училища има в Плевенска област и общия брой е 24, от които в Плевен са 11, в Кнежа – 3 и 9 в села. От 5 на 10 се увеличават училищата в област Русе, и от 4 стават 8 в областите Търговище и Ямбол.

С Решение № 523 на МС от 22.07.2021 г. за приемане на Списък на иновативните училища в Република България за учебната 2021/2022 година техният брой става 510. Няма нови училища в областите Видин, Враца, Добрич, Кюстендил, Сливен, София област и Ямбол. Отпаднали от списъка са 4 училища от област Пазарджик. В Ловеч са отпаднали две, но има нови и се запазва общият брой от 14. В Разград, Търговище и Хасково са отпаднали по 2.  В областите Пловдив, Русе, Силистра, Смолян, Шумен има по едно отпаднало. Общо 17 училища са приключили иновативните си проекти. Одобрени са 23 нови училища.

Прегледът на динамиката в броя показва, че при тях има устойчиви тенденции за нарастване и концентриране в големи градове. През учебната 2021-2022 година в София работят общо 80 иновативни училища, в Бургаска област – 53, в Пловдивска – 43, в Старозагорска – 30.  Първите три района се оказват най-активни по посока промяната в училищната организация и образователно-възпитателния процес. В Бургас има 35 иновативни училища, в Пловдив – 27, Варна – 23.

Интересно е увеличението на броя на училищата и тяхното териториално разпределение в област Стара Загора. През първата учебна година там има само пет иновативни училища, от които едно частно. През втората се появява само още едно основно. През учебната 2019-2020 училищата стават 17. 11 нови училища се присъединяват, от които четири професионални гимназии – в Стара Загора, Казанлък, Чирпан и Гълъбово; едно начално – в Стара Загора; три основни – по едно в Стара Загора, Казанлък и село Николаево; две средни училища – в  Стара Загора и Казанлък и една профилирана гимназия в Казанлък.

Така с областния град вече работят 9 иновативни училища, а в Казанлък – четири нови.

През учебната 2020-2021 са отпаднали от списъка две основни училища от град Стара Загора – частното и едно общинско, но се появяват четири нови – една професионална гимназия, една профилирана езикова гимназия и две основни училища. В Чирпан започва работа като иновативно едно начално училище, а в Казанлък и в село Александрово – по едно основно; в село Опан – обединено, а в Раднево – средно. Така общият брой в областта става 24.

През учебната 2021-2022 общият им брой става 30. Една нова професионална гимназия има в Казанлък;  три нови основни училища – в Раднево, Търничане и Кънчево;  професионална гимназия по компютърни науки и математически анализи и отново се връща в списъка едно основно училища в Стара Загора. Така в града стават общо 13 иновативни училища.

Най-малък е броят на иновативните училища в област Силистра, където има само пет; в Търговище са шест; в Кюстендил, Разград и Ямбол – по осем; във Видин, Враца, Монтана, Русе и Шумен – по девет.

В рамките на проучвания петгодишен период като цяло има тенденция за увеличаване на броя на иновативните училища, но в посочените области те не са достигали до повече от девет-десет.

Третата тенденция, която се очертава, е по посока включването на селски училища. През учебната 2017-2018 от стартирали свои иновативни проекти 184 училища само 15 са в малки села. Пионерите са от училищата в: с. Росен, обл. Бургас;  селата Русаля, Джулюница и Караисен в област Велико Търново; с. Блъсково, обл. Варна; с. Ново село, обл. Видин; селата Девене и Селановци от община Враца; с. Черни Вит, обл. Ловеч; с. Труд, обл. Пловдив; селата Челопеч, Скравена, Априлово, Вакарел, Чавдар от Софийска област.

През втората учебна година 2018-2019 броят на селските училища видимо се увеличава. Списъкът се допълва с още 14 училища от селата: Абланица, обл. Благоевград; Тополица, Свети Влас, Дъскотна, Росен, обл. Бургас; Сапарева баня, обл. Кюстендил; Строево, Брестовица, Ново село в област Пловдив; Сейдол, обл. Разград; Желю войвода и Селиминово от област Сливен; Мирково, София област; Каспичан, обл. Шумен. За съжаление Обединено училище „Св. св. Кирил и Методий“, село Девене не продължава проекта си. Така на практика през втората година в апробирането на иновации се включват общо 28 училища.

През третата учебна година 2019-2020 по иновативни проекти работят 72 селски училища, което означава, че са стартирали нови 44, но през следващата 2020-2021 те са 76, което означава, че има само нови 4, а част от тях са отпаднали.

През последната учебна 2021-2022 функционират общо 77 иновативни селски училища. Това са 15% от общия брой иновативни образователни институции.

На четвърто място искаме да посочим нарастващия интерес на професионалните гимназии към получаване на възможност да работят като иновативни. В първия списък има само 21, но през втората година те стават 31. През третата учебна година вече са 54. През учебната 2020-2021 са 72. През учебната 2021-2022 иновативно работещите професионални гимназии са 71. Само няколко от тях са частни.

На пето място прави впечатление интересът на частни училища – начални, основни и средни, а също така и на профилирани гимназии да се развиват като иновативни. През годините се поддържа ситуацията мнозинството от тях да са в София, но има и такива във Варна, Пловдив, Добрич и Велико Търново. През учебната 2021-2022 г. в София има 18 иновативни частни училища – едно начално, две основни, девет средни, четири профилирани и една професионална гимназия и Американския колеж. В сравнение с първата учебна година, когато са били 25, се забелязва намаление. Какви са причините може да се установи след допълнителни проучвания във всяка институция. Варна е на второ място по брой, защото има едно основно, три средни и една профилирана гимназия. В Добрич работят едно основно училище и две профилирани гимназии. В Пловдив има едно частна професионална гимназия, а във Велико Търново – една профилирана.

Сред иновативните профилирани гимназии – общински и частни преобладават езиковите и природо-математическите с малки изключение като напр. Частна профилирана гимназия по туризъм и предприемачество в Добрич, в София за изобразителни изкуства, в Казанлък – хуманитарна.

Общите изводи са, че за пет години броят на иновативните училища почти се е утроил спрямо началото. Преобладават основни и средни училища в областните центрове и малки градове. Очертават се области с повишен интерес към работа по иновативни проекти, но и такива, при които няма увеличение на броя на училищата.

За съжаление този поглед отвън не дава възможност да се види същността на иновативните дейности и реалната промяна, която се случва при използването на нови методи, технологии, организация, учебно съдържание, мениджмънт и т.н.

Част от иновативните училища споделят на своите сайтове информация за проектите си и дейностите по тях, а също така и за успехите и удовлетвореността. За друга част, при това по-голямата официална или публична информация трудно може да се открие.

Поради тези причини направихме опит да се свържем с директори, които бяха склонни да ни въведат в кухнята на иновациите си.


Иновативните училища през погледа на техните директори

За да видим какво се е случило като промяна, нововъведение в иновативните училища потърсихме техните директори. Бяха подбрани такива, чиито училища са се включили през първата или втората учебна година и вече са към финала на четиригодишните си иновативни проекти.

Беше използван полустандартизиран въпросник за интервю, но директорите бяха помолени да предложат и други източници на информация за иновативните им проекти като отчетни доклади, публикации в пресата, добри практики и др.

Седем директори ни предоставиха информация за своите иновативни училища: СУ „Васил Левски“, град Гълъбово, област Стара Загора; Осмо СУ „Арсени Костенцев“, град Благоевград; СУ „Васил Левски“, град Крумовград, област Кърджали; Професионална гимназия по химични и хранителни технологии, град Пазарджик; 140 СУ „Иван Богоров“, Национална професионална гимназия по прецизна техника и оптика „М. В. Ломоносов“ и Национална финансово-стопанска гимназия от град София.

Две от училищата са от малки градове, две от областни, а останалите три са от София. Избрани са средни училища и професионални гимназии, защото те са по-голямата част от иновативно работещите спрямо общия брой.

На директорите бяха зададени около 10 въпроса, свързани с инициатора на иновативния проект; броя на учителите участвали в подготовката на проекта; през коя учебна година стартира проекта и каква е неговата продължителност; колко учители и колко ученици участват в дейностите по изпълнение на иновативния проект; каква е иновацията според дефинираните в Закона за предучилищното и училищното образование четири възможности;  каква е удовлетвореността на участниците учители и на учениците; как се промениха успехът и мотивацията на участниците; кои са индикаторите за резултат, които следят и има ли положителна тенденция; коя е най-голямата промяна, която директорът вижда и оценява най-високо.


СУ „Васил Левски“, град Гълъбово стартира своя иновативен проект през учебната 2017-2018 година.

Идеята Средно училище „Васил Левски“, гр. Гълъбово да се превърне в иновативно е предложена от Нели Кючукова – директор на училището. Целият колектив с много ентусиазъм приема новото предизвикателство. Проектът, с който са кандидатствали през 2017 г. е бил разработен от петима учители.

През учебната 2020/2021 г. са кандидатствали с нов проект, тъй като продължителността на  предходния е  изтекла. Вторият проект е бил разработен от двама учители. Планираната продължителност  и на двата проекта е 4 години.

В иновативния процес през първата година са били  включени всички ученици от 1 – 4 клас – 185 ученици по предметите български език и математика, от прогимназиален етап в  5 клас – 50 ученици по български език и литература, математика и история и цивилизации и от гимназиален етап в 8. клас – 50 ученици, отново по същите учебни процеси.  През годините броят на включените ученици и учители постепенно се увеличава до достигането на 100%. Във втория проект към момента са включени учениците от ­8. и 9. Клас, а учебният предмет е само един – програмиране. Включените учители към момента са двама.

С педагогически такт, индивидуален подход и съвременни обучителни средства обучават  мотивирани, активни и знаещи ученици.  Чрез въвеждането на  иновацията  „Програмирам бъдещето“ провокират у всяко дете любознателност и желание за вписване в обществото.  Учениците подобряват своите дигитални  компетентности, което е от жизненоважно значение за всеки съвременен младеж.

Иновацията е по т. 6.2. организиране по нов или усъвършенстван начин управлението, обучението и учебната среда.  В училището е въведен ново определяне на правила за работна заплата според работата, която всеки извършва. Така младите учители имат възможност да получат по-голяма заплата от старшите учители, ако работят допълнително. Поощрени са всички усилия, които подобряват педагогическата практика, правят ги ефективни и ефикасни. Трудът се разделя  между преподавателите и се изгражда професионална учебна общност, в която учителите работят заедно за промени в училищната среда. Въведено е професионално образование в гимназиален етап. Много от часовете са проведени извън училищните стаи – в банката, в училищния стол, в библиотеката, в музеи и др. Постепенно се обогатяват интердисциплинарни връзки между учебните предмети. Мотото на проекта е: „Дайте им проблем, напътствия и ги оставете сами да го решат“. По думите на директорката ученици не искаха  да си тръгват от училище дори в 17 ч.

Училището работи и по т. 6.3. използване на нови методи на преподаване. От 2017 г. всички класни стаи са оборудвани с мултимедия и лаптоп., които позволяват да се визуализира учебното съдържание. Учителите сами изработват електронни упражнения на различни платформи: Mozaik, LearningApps.org, Wordwall, Liveworksheets и много други. Често се използва проектно-базираното обучение и се провеждат бинарни уроци.

В резултат от работата учителите са изградили иновативен стил на базата на индивидуален избор от иновативни и нестандартни методи и тяхното практическо приложение по преподаваните от тях предмети с цел повишаване ефективността на образователния процес.

По отношение се учениците се отчита повишаване на интереса, мотивацията и желанието за учене. Възвърнала се е тяхната любознателност. Нагласите за сътрудничество между учениците също са се повишили. Учениците, включени в иновативното обучение по предметите, застъпени в иновациите,  през всички учебни години са повишили  успеха си спрямо предходната.

Родителите са удовлетворени от участието на децата им в иновативното обучение. Проведени са онлайн анкетни проучвания в края на всеки първия учебен срок и в края на всяка учебна година. Според 91,1% от  родителите иновативното преподаване повишава мотивацията за учене и според 98,7% - иновациите събуждат интереса за учене.

Създадени са елементи на училищна система за самооценка и оценка на иновативната дейност. След проведен иновативен урок всички учители се събират и го обсъждат. Дават се становища и предложения. Изготвени са протоколи за всички проведени иновативни уроци.

От 2017 г. до днешна дата броят на  отсъствия по уважителни и неуважителни причини, допуснати от учениците, участващи в иновативния процес непрекъснато намалява. Учениците, включени в иновативното обучение по предметите, застъпени в иновациите,  през всички учебни години са повишили успеха си спрямо предходната в интервал от 0,04 до 0,075 по различните учебни предмети. Те участват в повече на брой конкурси и състезания всяка следваща година. През последните пет учебни години няма отпаднали ученици, а дори има и реинтегрирани.

Най-голямата промяна, която директорът вижда и оценява най-високо, е свързана с това, че „с прилагането на иновативни и нестандартни педагогически методи, повишаващи ефективността на образователния процес, СУ „Васил Левски“, гр. Гълъбово се превърна в най- доброто не само в общината, но и в областта училище за обучение в бързо променящия се и развиващ се свят. През следващите години училището придоби още по-добър публичен имидж, като стана още по-желано място за обучение на ученици, с позитивен училищен климат и добри взаимоотношения между педагози, ученици, родители. СУ „Васил Левски“, гр. Гълъбово продължава да се утвърждава сред водещите образователни институции с ефективно управление и европейска визия, като осигурява възможно най-добрите условия за обучение на своите ученици. Иновативното обучение в училище вече шеста поредна учебна година е показател  за утвърждаването на  СУ „Васил Левски“, гр. Гълъбово като училище с  лидерски позиции в национален мащаб.“


Осмо СУ „Арсени Костенцев“ е първото иновативно училище в Община Благоевград, което започва работа по иновационният проект „Модел на формиране на ключови компетентности чрез интегриране на информационните технологии и използване на съвременни методи в обучението” през учебната 2018-2019 г. Проектът включва две от осемте ключови компетентности съгласно европейската референтна рамка – дигитална компетентност и умения за учене. Иновацията се реализира в две направления: използване на нови, алтернативни методи на преподаване и въвеждане на нов учебен предмет „Дигитален свят” в V-VІІ клас. Проектът е разработен на базата на успехи и резултати, реални практики и постижения на учениците. Целта е да се създаде една нова, модерна образователна среда и децата да бъдат подготвени за заобикалящия ни дигитален и технологичен свят. Нововъведенията са прогнозирани и заложени за срок от 4 години, като в края на периода се очаква всички паралелки на училището да бъдат обхванати от иновативния модел на преподаване.

Основна цел на иновацията е да се повиши качеството на образователния процес чрез увеличаване на интерактивността и активната включеност на учениците посредством иновативни педагогически методи, както и чрез засилване употребата на дигитални средства и информационни технологии в обучението. Като допълнителен ефект се очаква повишаване на мотивацията и интереса на учениците към ученето, подобряване на академичните резултати, повишаване на творческата активност на учениците и педагозите

Според директора: „Иновацията се реализира в две направления:

· Използване на нови и алтернативни методи на преподаване, които да задържат и повишат интереса на учениците и да повлияят благоприятно на мотивацията им за усвояване на знания и придобиване на умения. … ефективността на съвременното обучение несъмнено се повишава с прилагане на иновативни и алтернативни методи на обучение, каквито са проектно-базираното обучение, съчетано с активно използване на информационните технологии, интердисциплинарен подход, игрови подход, учене чрез театър, обърната класна стая.

· Въвеждане на нов учебен предмет „Дигитален свят” в V-VІІ клас, който по учебно съдържание се явява увод в програмирането и на практика учениците правят първи стъпки в тази насока.

През учебната 2018/2019 година се осъществяват първите 25% от предвидените дейности за целия четиригодишен период на проекта.

Учениците от 1б клас с класен ръководител Валентина Стоянова се обучават чрез нови методи на преподаване в часовете по български език и литература. Учениците от 2г и 4в клас под ръководството на ст. учител Светла Писарева и ст. учител Валентина Стефанова участват в проекта чрез прилагане на нови методи и подходи на преподаване в часовете по английски език. Учениците от 3в клас под ръководството на главен учител Юлия Ингилизова се обучават с помощта на интерактивни методи на обучение по „Човекът и природата“.

В пети клас обучението по новия учебен предмет „Дигитален свят“ се осъществява от старши учителите Галина Владова и Надя Пандева.

В училището вече функционира безжична интернет мрежа, която покрива цялата сграда и дава възможност да се ползват различни технически средства – таблети и компютри във всички стаи и кабинети, което ще направи по-ефективен учебния процес.

Наблюденията показват, че резултатите от иновативната дейност са изключително позитивни: децата са по-мотивирани, по-активни и по-креативни в учебния процес, а родителите – удовлетворени и активно подпомагащи обучението на децата си в училище.“

Най-голямата промяна според директора Сергей Биров „е свързана с провокиране на творческата активност на младите колеги – учители, голяма част от които са възпитаници на ЮЗУ и са провеждали своите педагогически практики в Осмо СУ. Изпълнението на дейностите по иновативния проект беше предизвикателство за педагогическите специалисти с по-малък и по-голям педагогически опит. Всички се убедиха, че педагогическата квалификация е от изключително важно значение за успешно реализиране на заложените дейности. „Двигателите“ на иновативните дейности от страна на педагогическите специалисти са предимно учители с не дълъг педагогически опит, но амбициозни и желаещи да покажат педагогическо майсторство, включващо както използването на традиционните методи на обучение, така и интерактивни такива, с умело съчетаване и дозировка при прилагането им. Този проект бе шанс за изява на младите педагогически специалисти, които все повече се налагат в педагогическия колектив и успешно продължават просветното дело на своите предшественици.

Прилагането на интерактивните методи на обучение, особено в областта на спорта и математиката, считам че вече дават резултат. Успехите на нашите ученици на математически състезания и олимпиади, както и многобройните спортни постижения са резултат и на изминалите четири години, в които работим по иновативния проект. Ще дам пример с успехи на математическо състезание през настоящата учебна година, в която бяха постигнати впечатляващи успехи на наши ученици: За финалния  кръг на международното математическо състезание „Математика без граници“ в гр. Несебър бяха класирани индивидуално двама ученици от първи клас, един от втори и един от трети клас, както  и отбор от трима ученици от първи клас. Финалът предстои……. До този момент такива успехи в областта на математиката не сме имали.“


В СУ „Васил Левски“, град Крумовград идеята за иновацията е на учители, които са защитили или им е предстояла защита на разработка за втора и първа ПКС . В подготовката на проекта са взели участие 8 учители. Проектът стартира през учебната 2018/2019 година.  Планираната му продължителност е 4 години. В иновационните дейности участват 21 учители, 414 ученици и 149 родители

Основната цел на иновацията е да се повиши качеството на гражданското образование в училището чрез иновативни методи на преподаване в часа на класа,  БЕЛ, обществени и природни науки и изкуства, и в групата за свободна форма на подготова по ИТ в областите на компетентност: кариерно ориентиране, толерантност и  етнорелигиозен диалог, полово възпитание.

Иновацията се реализира чрез система от уроци и практически занятия в часа на класа, БЕЛ, обществени и природни науки и изкуства, и в групата за свободна форма на подготовка по ИТ в три области на компетентност по гражданско образование: кариерно ориентиране, толерантност и етнорелигиозен диалог и здравно образование.

В резултат от работата учениците са придобили нови знания и умения в различните области на компетентност на гражданското образование – кариерно ориентиране, толерантност и етнорелигиозен диалог, и здравно образование с помощта на тематиките:

I година – Програмист/софтуерен разработчик, Празници и обичаи в моя роден край, книжката „Бебе на нулева възраст“, Оцветяване(апликиране) на момиче и момче;

II година - Разработчик на мобилни приложения, Живот в общност, Час по етническа толерантност, Презентация „Откъде съм се родил?“, Съставяне на текст;

III година - Разработчик на видео игри, Живеем заедно - празнуваме различията, Хигиената и здравето на моето тяло;

IV година - специалист Техническа поддръжка, Приятелство или агресия, Дискусия съвместно с родители и ученици - Развитие на човека. Пубертет.

Според директора Цветан Терзиев най-голямата промяна, която вижда и оценява най-високо, е свързана с „по-добро кариерно ориентиране на учениците – голям процент от участващите  в „свободната форма на подготовка“ са приети в университети с IT насоченост. Също така са подобрени отношения между учениците – опознаването на културата и религията на различните етноси допринася за формиране на толерантност, което е предпоставка за  намаляването на агресията в мултикултурна среда – в  училище и извън него. На следващо място здравното направление на иновацията подготвя учениците  за осъзнаване на половата идентичност, формиране на здравни навици и по-плавно усвояване на знанията за размножаването при човека, което в много семейства е тема „табу“.

Реализирането на поставените цели е промяна, която е постигната с иновативни, нестандартни  методи и форми в часовете. Интегративните часове осигуряват  възможност за осъществяване на ефективни  междупредметни връзки, за проектна дейност и за добро взаимодействие и сътрудничество с родителите.“


140. СУ „Иван Богоров“ се намира в краен квартал в столицата. В него учат ученици от различни етнически групи. То стартира иновативния си проект през учебната 2018/2019 под надслов „Природните науки в лаборатория природа“. Идеята за иновацията е дадена от вече бивш преподавател по Биология и здравно образование. В подготовката на проекта участват 10 човека. Планираната продължителност на проекта е 4 години.  В дейностите по изпълнение на иновативния проект участват над 120 ученици от четири паралелки и 30 учители.

Като иновативно училище, 140. СУ „Иван Богоров“ внедрява нови форми на педагогическо взаимодействие и на обучение на учениците. Училището се стреми да интегрира иновативни методи и стратегии във всички сфери на училищния живот, включително и създаването на професионални общностни в училище и между училищата. Иновацията по отношение на подобряване на качеството на образованието се свързва с провеждането на изнесени извън училищната сграда уроци по различни предмети от природо-математическия цикъл в музеи, ботанически градини, обсерватории. Всеки учител избира индивидуален подход и нова организация за предстаяне на учебното съдържание. В Стратегията за развитие на училището за периода 2020/2024 са заложени нови методи и подходи за организации на учебния процес. Учителите постоянно използват нови методи и много дигитални устройства, комбинират се по няколко предмета и се правят съвместни/бинарни уроци.   Ключови за тази инования са интердисиплинарнте връзки между учебните предмети. Учителите успяват да организират уроци, в които се свързват биологията с фолклора; историята с българския език и литературата, математиката с хореографията.

Най-голямата промяна според директорката Мая Зафирова е свързана с разчупването на класическите дидактически модели на преподаване и учене и възможностите, които учителите имат да използват иновативни и интерактивни методи на обучение.


Професионална гимназия по химични и хранителни технологии, град Пазарджик е включена в списъка на иновативните училища в Република България с решение № 391 на Министерския съвет от 17 юли 2017 година. Като иновативно училище ПГХХТ – Пазарджик работи за подобряване качеството на образованието, като разработва и въвежда иновативни елементи по отношение на организацията и съдържанието на обучението. Организира по нов начин обучението и учебната среда. Използва нови методи на преподаване. Разработва по нов начин учебното съдържание, учебните програми и учебните планове.

Идеята за иновацията е на ръководството на училището, след преценка как могат да се привлекат по-мотивирани ученици. В подготовката на проекта участват 11 учители. Планираната продължителност на проекта е  3 години.  В дейностите по изпълнение на иновативния проект участват същите 11 учители и 56 ученици.

Иновацията включва провеждане на иновативно обучение по сугестопедичната методика за първи гимназиален етап на предметите от общообразователната подготовка. Сугестопедията е метод на скритите резерви на личността; метод на хипермнезия в учебния процес, съпроводена с психорелаксиращ и психохигиенен ефект; метод на истинска хуманизация в обучението и в груповите взаимоотношения; метод със засилено присъствие на изкуство и творчество.

Методиката позволява многократно увеличение на учебния материал в сравнение с традиционния метод на преподаване, което позволява разширяване и обогатяване. При разработването му по нов начин се изгражда по-широка връзка с някои от ключовите компетенции. Интегрират се елементи на себепознанието, личностното развитие, гражданските, интеркултурни, екологични и здравни компетенции. Също така се съблюдава постигането на психологическите цели, които подпомагат максималното възприемане на  учебното съдържание – физическо присъствие, подкрепяща среда, целенасоченост, взаимодействие с другите, вътрешен диалог, силни страни, самоопределяне.

През учебната 2017/2018 година иновацията стартира с прилагане на цялостна сугестопедична система при организирането на учебния процес и начина на преподаване на общообразователните учебни предмети – Български език и литература, Чужд език I – Английски език и Математика.

Иновация в ПГХХТ и се отнася за две паралелки в осми клас, специалност „Технология на фармацевтични и парфюмерийно-козметични продукти“.

Тя обхваща разработване на учебно съдържание, учебни програми и учебен план по нов начин, организация на учебния процес, организиране на учебната среда по нов начин, използване на сугестопедичния метод на преподаване. Тези елементи са част от надграждането в съвременните условия. През първата учебна година иновацията преминава през следните етапи:

1. обучение на преподавателите в методиката;

2. изграждане на специализирана среда;

3. разработване на иновативен учебен план;

4. разработване на иновативни учебни програми за учебните предмети – Български език и литература, Английски език и Математика;

5. разработване на иновативно тематично разпределение по учебните предмети –Български език и литература, Английски език и Математика;

6. разработване на учебното съдържание, съгласно сугестопедичната система;

7. създаване на учебни помагала и материали;

8. преподаване по нов начин;

9. организация на учебното време;

10. оценяване и измерване на постиженията на учениците;

11. анализ и резултати от прилаганата иновация.

При провежданата иновация през годината са отчетени следните резултати: при 8а клас в края на годината слабите оценки са намалели с 32,00%, средните оценки са намалели с 36,62%, с 14,77% са се увеличили четворките, съответно ръстът на петиците е с 53,85%, няма прираст на отличните оценки – 0,00%. В крайна сметка за 8а клас общият ръст на успеваемостта е 54,23%. Средният успех се е повишил от Слаб (2,84) до Добър (4.38).

В края на срока за 8б клас слабите оценки са намалели с 55,56%, средните оценки са се увеличили с 18,84%, с 4,89% са се увеличили четворките, съответно ръстът на петиците е с 21,74%, няма прираст на отличните оценки – с 0,00%. В крайна сметка за 8б клас общият ръст на успеваемостта по Български език и литература е 44,53%. Средният успех се е повишил от Слаб (2,56) до Добър (3,70).

От резултатите се вижда, че като цяло слабите оценки и за двата класа са намалели с 41,86%, средните оценки са намалели с 11,53%, с 14,62% са се увеличили четворките, съответно ръстът на петиците е с 38,78%, няма прираст на отличните оценки – с 0,00%.

   За двата класа общият ръст на успеваемостта в по Български език и литература е 35,70%. Средният успех се е повишил от Слаб (2,72) до Добър (4,06). Извеждайки общо заключение за двата класа става ясно, че в цялостен аспект има значимо намаление на двойките, и тройките. Четворките и петиците бележат най-сериозен ръст, няма промяна при отличните оценки. При обучението на учениците по сугестопедичната методика по Български език и литература отчитаме значими положителни резултати, което ни дава основание да твърдим, че тя е лесно приложима, високо ефективна и много рентабилна.

По Английски език в края на годината слабите оценки и за двата класа са намалели с 28,63%, средните оценки са намалели с 12,29%, с 10,98% са се увеличили четворките, съответно ръстът на петиците е с 23,01%, има и прираст на отличните оценки – с 6.93%.

Така за двата класа общият ръст на успеваемостта в края на годината е 35,70%. Средният успех се е повишил от Среден (3.28) до Добър (4,04).

Извеждайки общо заключение за двата класа, става ясно, че в цялостен аспект има значимо намаление на двойките, тройките и четворките. Най-много са намалели слабите и средните оценки. Петиците бележат най-сериозен ръст, следвани от отличните оценки.

От общите резултати по Математика става ясно, че по Математика и за двата класа в края на годината слабите оценки са намалели с 14,63%, средните оценки са намалели със 17,44%, с 2,85% са намалели четворките, съответно ръстът на петиците е с 34,92%, като не се наблюдава прираст на отличните оценки – 0,00%. Така за двата класа общият ръст на успеваемостта по Математика за годината е 23,74%. Средният успех се е повишил от Среден (3.44) до Добър (4,26).

Въпреки факта, че мнозинството от учениците са с нисък социален статус и са представители на маргинализирани обществени групи, което само по себе си е детерминанта за затрудняване на учебния процес, като цяло се налага изводът, че при обучението на учениците по сугестопедичната методика се отчитат значими положителни резултати, което дава основание да се твърди, че тя е високо ефективна и много рентабилна.

Удовлетвореността на учителите е висока, въпреки трудоемката подготовка за сугестопедичните часове, свързана с изготвянето на множество табла, графики и други, свързани с периферната перцепция, интерактивни игри и др.

Удовлетвореността на учениците също е висока, за което се съди по промяната в успеха и мотивацията им. Успехът на учениците се промени с два пункта.

Индикаторите на резултат, които се следят и се вижда, че има положителна тенденция, са оценките и отсъствията. Първите се повишават, а вторите – намаляват.

Най-голямата промяна, която директорът Тодор Джамбов вижда и оценява най-високо, е свързана с възможността иновацията да се разширява и да се използват елементи от сугестопедията в останалите класове и по другите учебни предмети.


Национална професионална гимназия по прецизна техника и оптика „М. В. Ломоносов“ в град София е иновативно училище от учебна 2017/2018 година. Тя е една от малкото професионални гимназии, които стартират в самото начало.

Идеята за иновацията възниква в резултат на промяната в учебните планове за професионалните гимназии в частта общообразователна подготовка и по-точно с въвеждането на изучаване на музика и рисуване в първи гимназиален етап с 18 часа годишен хорариум. Идеята е на директора на училището Таня Михайлова. Тя е израз на нейното желание училището да не е зависимо от учителите по рисуване и музика, които няма как да имат пълен норматив първата учебна година, а и в следващите години ще трябва да са в няколко училища.

Иновацията е да се изучава предметът история на изкуството и културология.

В подготовката на проекта участват трима учители. Планираната продължителност на проекта е 4-годишна и след това се подновява. В дейностите по изпълнение на иновативния проект участва един учител, който е титуляр на предмета и всички ученици от първи гимназиален етап, т. е. близо 520 ученици.

Иновацията е от четвъртия тип, които са най-рядко срещани – разработване по нов начин на учебно съдържание, учебни програми и учебни планове. Става въпрос за създаване и въвеждане на интегративен учебен предмет, който извежда на преден план взаимовръзката между отделните предмети и позволява да се разглеждат като едно цяло, отчитайки влиянието помежду им, като това спомага за развитие на глобалното мислене у учениците.

За удовлетвореността на учителя може да се каже, че е висока, защото при провеждане съвместни дейности с други училища по Национална програма „Иновации в действие“ и при обмяната на опит има засилен интерес към разработената авторска учебна програма. В самото училище се подобрява екипната работа.

Учениците са доволни от провеждането на часовете и ги намират полезни. Успехът им се повишава и са мотивирани да използват знанията си в специалните предмети, защото се набляга и на междупредметните връзки за всяка специалност, която се изучава в училището, но по различни направления. Имат по-добра дисциплина и намаляват проявите на агресия.

Родителите при анкетното проучване също показват висока степен на удовлетвореност.

Изработеното в часовете се подрежда в училището като мини изложба и това мотивира допълнително учениците.

Индикаторите на резултат, които се следят са успехът на учениците, който се повишава и отсъствията, които намаляват.

Най-голямата промяна, която вижда директорът, е, че при разработването на учебното съдържание се предвиждат часове, не само провеждани по традиционния начин в класната стая, но изнесени обучения в различни културни институции – музеи, театри и на открито. Учениците се  запознават не само с творческите продукти, но и с технологията, средата и средствата за тяхното създаване. По време на изнесени обучения се канят и родители на учениците. Повишава се отговорността на учениците към учебния процес и се променя тяхното отношение към изкуството и културата.


Национална финансово-стопанска гимназия – град София също е иновативно училище от учебната 2017/2018 година. Първият им проект е бил тригодишен и е приключил през учебната 2019-2020. От  есента на 2020 те работят по втория си иновативен проект.

Идеята за тази нова иновация е на екип от учители, преподаващи в рамките на общообразователната и професионалната подготовка. Общо 7  учители са участвали в подготовката на проекта.             Планираната продължителност отново, както и при първия, е 3 години. В дейностите по изпълнение на иновативния проект участват 17 човека. Те разработват и въвеждат иновативни елементи по отношение на организацията и съдържанието на обучението, използват нови методи на преподаване и разработват по нов начин учебно съдържание, учебни програми и учебни планове.

Фокусът на иновацията е учебният час по спортни дейности – час по снукър и други стратегически игри в първи гимназиален етап – 8-10 клас. В основата е прилагането на игровия подход в междупредметните взаимодействия – STEМ и икономическите учебни предмети.

Иновацията има 3 аспекта:

1. Обезпечаване с материална база и управление на учебната среда за провеждане на интегрирано обучение

2. Създаване на иновативна интегрирана учебна програма за часа по спортни дейности за три години

3. Обучение на екип от учители за реализация на иновацията

Промяната у учениците е свързана с развитие на логическо мислене и концентрация, умения за адекватни действия в различни житейски ситуации, здравословен начин на живот и добра физическа активност.

Във връзка с индикаторите на резултат, които следят, се наблюдава положителна тенденция по отношение на повишаване на образователните резултати на учениците от иновативните паралелки по икономическите предмети и SТЕМ.

Според директорката Мая Гешева: най-голямата промяна е свързана с очертаване на нови възможности за иновативните паралелки по отношение на интегративността и проектно-базираното обучение. … Училищeтo плaниpa дa ocъщecтви „дигитaлeн cĸoĸ“, ĸaтo ce пpиcъeдини ĸъм гpyпa oт oщe 5 yчилищa, ĸoитo имaт aмбициятa дa ce cepтифициpaт мeждyнapoднo и дa cтaнат Gооglе peфepeнтни yчилищa. Повече от 25 учители са ce cepтифициpaли ĸaтo Gооglе oбyчитeли. Toвa дaва възмoжнocт дa се изпoлзвaт вcичĸи нaй-cъвpeмeнни oблaчни тexнoлoгии, ĸoитo ce пpeдocтaвят бeзплaтнo, и yчeницитe и yчитeлитe могат дa пpoдължaт пpoцeca нa нaдгpaждaнe нa cвoятa тexнoлoгичecĸa гpaмoтнocт.


 Изминалите пет учебни години от стартирането на първите иновативни проекти на 184 училища позволяват да се видят някои тенденции, но също така да се направят изводи и препоръки.

Самият факт, че през петата година са работили 510 иновативни училища, някои от които по втори иновативен проект, показва, че има голям интерес на училищните общности.

Всяко иновативно училище е подготвило и реализира своя проект в зависимост от потенциала си и по посока институционалната си стратегия.

Статистическата информация, която е общодостъпна по отношение на броя и вида училища и тяхното местоположение обаче, дава възможности само за количествена, но не и за качествена оценка на типа и вида педагогическа иновация, както и на нейната ефективност. За съжаление не се знае и колко учители и ученици от училището са включени в иновативните дейностите – една паралелка, цял випуск или цялото училище.

Прави впечатление, че иновативните училища като цяло не са склонни да предоставят информация за дейностите и включените в тях учители и ученици на своите официални сайтове. Има разбира се и изключения, но те не са много.

Можем да направим различни предположения за причините, но по-важното е, че училищата все още не са склонни да споделят постиженията и затрудненията си пред широката общественост. Националната програма „Иновации в действие“ даде възможност за споделяне с други училища и се надяваме участието в нея да им даде по-голяма увереност и готовност да предоставят информация за ефектите от иновативните дейности по отношение на повишаването на качеството на обучението.



Решение № 391 на МС от 17.07.2017 г. за приемане на Списък на иновативните училища. Обн. - ДВ, бр. 60 от 25.07.2017 г.

Решение № 472 на МС от 9 юли 2018 година за приемане на списък на иновативните училища в Република България. Обн. - ДВ, бр. 58 от 13.07.2018

Решение № 479 на МС от 5 август 2019 година за приемане на списък на иновативните училища в Република България. Обн. ДВ, бр. 63 от 9 Август 2019

Решение № 584 на МС от 20 август 2020 година за приемане на списък на иновативните училища в Република България, Обн. ДВ, от 24.08.2020

Решение № 523 на МС от 22.07.2021 г. за приемане на Списък на иновативните училища в Република България за учебната 2021/2022 година, Oбн. ДВ, бр. 62 от 27.07.2021