Този текст е представен на Петата научно практическа конферения "Актуални политики и практики в образованието. Иновативни подходи и модели" организирана от Педагогическия колеж в Плевен и проведена на 28 и 29 април 2023 година и е публикувен в едноименния сборник
Информация за цитиране: Тоцева, Я. Проектно-базираното обучение – иновация с много възможности в българските училища. В сб. Актуални политики и практики в образованието. Иновативни подходи и модели. Изд. ВТУ, Педагогически Колеж – Плевен, 2023, ISBN 978-619-91255-8-8, стр. 215-221
ПРОЕКТНО-БАЗИРАНОТО
ОБУЧЕНИЕ – ИНОВАЦИЯ С МНОГО ВЪЗМОЖНОСТИ В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА
Янка Р. Тоцева
Университет за национално и световно стопанство
PROJECT-BASED LEARNING – AN INNOVATION WITH MANY OPPORTUNITIES IN BULGARIAN SCHOOLS
Yanka R. Totseva
University of national and
world economy
Анотация: Докладът представя проектно-базираното обучение като иновация с много възможности в българските училища на базата на теоретичен анализ на съвременните разбирания за същността и възможностите му от една страна, и на емпирични данни, свързани с неговото прилагане, от друга. Предложени и анализирани са добри практика на училища, които използват технологията на проектно-базираното обучение като част от проектите си като иновативни училища, а също и такива от работа по проекти.
Ключови думи: проектно-базирано обучение, педагогически иновации, иновативни училища
Abstract: The article presents project-based learning as an innovation with many opportunities in Bulgarian schools based on a theoretical analysis of modern understandings of its essence and possibilities on the one hand, and on empirical data related to its application on the other. Good practice of schools that use the technology of project-based learning as part of their projects as innovative schools, and also those from project work are proposed and analyzed. .
Въведение
Проектно-базираното обучение има своята почти едновековна история. Първоначално то възниква като отговор на необходимостта да се научат учениците да решават реални проблеми свързани със средата и функционирането в нея. Проблемната ситуация, в която се поставят учениците цели да им помогне да излязат извън рамките на строгата академична и научна интерпретация на теориите като потърсят практическата им реализация и/или полза.
Възникнало като проблемно-базирано обучение, то бързо се развива както в теоретичен, а така също и в практико-приложен план. Идеята учениците да търсят решението на практически проблеми или задачи се осмисля, чрез тяхното оформяне като ученически проект.
Този проект от една страна се подготвя концептуално от екип учители, които дефинират както основните/базовите/ключовите въпроси/проблеми, а от друга се реализира от група ученици, които изпълняват като екип проектното задание.
Проектно-базираното обучение в педагогическата литература се интерпретира като метод, подход и технология. Развитието на идеите се осъществява най-вече на базата на реализираните от учениците проекти, свързани с емпирични проучвания, експерименти и други изследователски дейности, които завършват с продукт и неговото публично представяне.
Дигитализацията на образованието предпостави нови благоприятни възможности за използване на онлайн и офлайн базирани образователни ресурси, които учениците могат да използват при реализирането на своите проекти.
Новият Закон за предучилищното и училищното образование създаде нормативната рамка за използване на проектно-базираното обучение като част от училищните проекти за иновации, но то на практика беше познато на голяма част от педагогическата общност, защото се използваше в рамките на национални и международни образователни проекти.
Съвременни разбирания за същността и възможностите на проектно-базираното обучение
Макар и с известно закъснение спрямо световните практики в областта на използването на проектно-базираното обучение след 2017 година то с бързи темпове навлезе в българските училища. Достъпът до образователни сайтове, блогове и платформи позволи да се видят модели и добри практики, които бързо бяха осмислени и адаптирани към нашата образователна реалност.
Относно същността и ключовите характеристики има единомислие, че то се свързва с работа на екип учители по подготовка на концепция за разработване на интердисциплинарна тема и последвала работа на екип ученици, които по свой път и с избрани от тях средства достигат до желания краен резултат в рамките на предварително определените срокове.
Българските автори насочват вниманието си към същността и особеностите на проектно-базираното обучение; видовете проекти, които се класифицират по различни критерии; технологичните стъпки, по които се реализира проекта; предимствата и недостатъците ми в сравнение с традиционните методи и техники за преподаване на знания и организиране на процеса на тяхното приложение в практиката.
Д. Митова разглежда „особеностите на проектно ориентираното обучение като ефективна за световната практика и иновационна за българското технологично обучение стратегия за активно учене.“ (Митова, 2011, с. 2)
П. Радев приема, че: „Има два основни подхода за прилагане на метода на проектите. Според исторически по-стария подход, обучаемите преминават две стъпки: първо те се обучават по един систематичен курс за усвояване на знания и някои умения, а след това прилагат тези знания и умения, творчески и самостоятелно насочено и към подходящи проекти. Според втория подход, обучението от страна на учителя/преподавателя не предшества проекта, но е вградено в него.“ (Радев, 2016, с. 93)
Според К. Велчева: „В зависимост от координирането на дейностите на учениците в групи проектите класифицираме на следните типа:
1. Доминиращи в метода на проектите - научни изследвания, творчески, приключенски и др.
2. Доминиращи в информативен аспект на проекта: литературни произведения, разбира се – изследователска дейност, околната среда, чужд език, култура , географски, исторически, мюзикъл.
3. Характер на контакти (между участниците на едно училище, клас, област, регион, страни по целия свят).
4. Брой на участниците в проекта (индивидуални, по двама, група );
5. По продължителност на провеждане- (краткосрочни, епизодичен).“ (Велчева, 2009, стр. 123)
На базата на проучване и анализ на различни авторови позиции може да се обобщи, че „Методът проектите е образователна технология, ориентирана не към интеграцията на фактически знания, а към тяхната промяна и преобразуване в нови в процеса на прилагането им в проектната работа. Активното включване на учениците в реализирането на тези проекти им дава възможност да апробират нови подходи и методи за мислене, учене и действане. Фокусът е върху практическата дейност, изпълнена чрез екипна работа, която насърчава формирането на по-задълбочено, творческо и самостоятелно мислене.“ (Тоцева, 2016, с. 308)
Проектно-базираното обучение в иновативни училищни проекти
Първите иновативни училищни проекти стартираха през учебната 2017-2018 година. От 185 одобрени проекта тогава, през настоящата учебна година (2022-2023) се изпълняват 542. За съжаление няма публично достъпна информация какъв тип иновации се реализират и какви са резултатите.
Представените в този текст иновативни училищни проекти, в които се използва проектно-базираното обучение се основават на търсене в интернет с помощта на ключовите думи „иновативно училище“ и „проектно-базираното обучение“. Тъй като няма изискване иновативните училища да предоставят съдържателно описание на проектите си не можем да направим изводи за броя на тези, които са използвали или използват технологията на проектно-базираното обучение.
От намереното в мрежата подбрахме няколко добри според нас примери за приложението на тази технология в различни типове и видове училища.
1. СУ „Васил Левски“, град Карлово е споделило на своя сайт, че е иновативно от учебната 2018-2019. Като част от иновациите се провеждат уроци в начален етап на основно образование с използване на проектно-базирано обучение. Представени са снимки от проектните дейности. (http://soulevski-karlovo.com)
2. ОУ „Христо Ботев“, село Батановци, област Перник е споделило на своя сайт, че от учебната 2021-2022 реализира проект за иновация на тема: „Екоклас – уча, откривам, опазвам“ с две паралелки петокласници. В заниманията по интереси се използва проектно-базирано обучение. (https://ou-batanovci.com/about.php?id=260)
3. ОУ „Йордан Йовков“, град Варна от началото на същата учебна година е стартирало втори иновативен проект, като „целта на иновацията е развиване на ключови компетентности на учениците от прогимназиален етап чрез проектно-базирано обучение по модела 1:1.“ Учителите и учениците реализират интердисциплинарни, проектно-базирани уроци. (https://www.yovkovschoolvarna.bg/)
4. Частно основно училище „Цар Симеон Велики“ в село Иваняне, София е иновативно от 2017 година и работи по различни международни проекти, сред които внимание заслужава проектът „Обмен чрез проектно-базирано и проблемно-базирано обучение за предприемачески умения: EntreCompXchange”, 2019-1-BG01-KA229-062373_1, съфинансиран по Програма „Еразъм+. (https://tzarsimeon.bg/)
5. СУ „Йоан Екзарх Български“, град Шумен е иновативно учебната 2017-2018 година. Проектно-базираното обучение на тема „Европолия“ се реализира в две от иновативните паралелки – една с второкласници и една с третокласници от началото на следващата учебна година. „Поради интердисциплинарния характер на проекта, той се осъществява в часовете по: български език и литература, математика, околен свят, човекът и обществото, изобразително изкуство, музика и технологии и предприемачество.“ (Димитрова и др. 2019, с. 333). Използват се „разнообразни методи, като беседа, дискусия, мултимедийна презентация, дидактични материали в хартиен вид, работа с учебни материали в електронен вид, вградени 3D визуализации и сцени, видео материали и изображения от образователния презентационен софтуер mozaBook, „брейнсторминг“, проектна работа, работни бланки.“ (Димитрова и др. 2019, с. 334).
6. СУ „Георги Измирлиев“, Горна Оряховица през учебната 2020-2021 година започва реализация на двугодишен иновативен проект на тема: „Проектно- базирано обучение по гражданско образование“, по който работи една паралелка от втори клас. „ Чрез проектното обучение по Гражданско образование учениците се учат да търсят информация от различни източници, осмислят и преструктурират тази информация и я прилагат при създаване на готови творчески продукти.“ В рамките на една учебна година се правят три проекта. (https://sou-gizmirliev.jlsoft.eu/?page_id=18424)
7. ПМГ „Христо Смирненски“ в град Перник от началото на учебната 2018-2019 година е иновативно. „Един от основните приоритети в обучението по БЕЛ в ПМГ „Христо Смирненски“ е прилагането на компетентностния подход за развитие на ключови компетентности и реализирането на проектно базирано обучение. Тези уроци осигуряват възможност за съчетаване на традиционни и интерактивни методи, при което учителят и учениците са в нови роли. Проектно базираното обучение по български език и литература дава възможност за активно придобиване на знания, обвързване на учебното съдържание с практиката и учене чрез сътрудничество. Работата по проект стимулира изграждането на умения у учениците за решаване на проблеми, развива тяхното творческо и критично мислене, техните организационни и комуникативни компетентности.“ – четем в техния сайт. (https://pmg-pernik.com/). Заслужава да се отбележи, че в него има богат снимков материал от няколко открити практики.
8. 32. СУИЧЕ „Свети Климент Охридски“ в София, придобива статут на иновативно училище през учебната 2018-2019 година. Иновацията обхваща период от три учебни години. „Проектът „Академия за живота” е свързан със стратегическите цели на училището, да подготвя своите ученици да разбират и успяват в бързо променящото се съвременно общество, чрез развитие на уменията на 21 век, за превръщането му в училище с преподаване чрез проектно базирано обучение. Целта на иновативния проект е чрез интегриране в образователния процес на реални проблемни ситуации, решаване на конкретни въпроси по определени теми, чрез проектно базирано обучение и интердисциплинарен подход да се повиши качеството на обучение, да се подобрят образователните резултати на учениците и тяхната удовлетвореност от учебния процес, да се стимулира активното учене, критично мислене и креативност. … В иновативните паралелки на прогимназиален етап се разработват и провеждат интердисциплинарни уроци, а в основата им е проектно-базираното обучение.“ (https://school32.com)
От учебната 2021-2022 училището стартира втори иновативен проект „РОБОSTEAM откриватели“ – STEAM, насочен към формиране на ключови компетентности на учениците от начален етап в задължителните учебни часове. „Целта на иновативния проект е повишаване качеството на образователния процес за развитие на ключови умения и компетентности; повишаване мотивацията и постиженията на учениците в начален етап, чрез създаване на иновативна образователна среда и интерактивно педагогическо взаимодействие, на основата на STEAM (наука, технологии, инженерство, изкуство и математика) подход, проектно базирано обучение с интердисциплинарен характер и ранно обучение в компютърно моделиране и роботика, като част от научно-техническото творчество.“ (https://school32.com)
9. Професионална гимназия по селско стопанство, град Чирпан от учебната 2019-2020 година, е иновативно училище. Същността на тяхната иновация е „прилагане на проектно-базирано обучение в учебните часове по: биология и здравно образование, информационни технологии, икономика и растениевъдство“. (https://pgss-chirpan.com)
10. Професионална гимназия по земеделие „Тодор Рачински“, град Генерал Тошево е иновативно училище от учебната 2018-2019 г. Като част от иновативните елементи в организацията и съдържанието се посочва проектно-базираното обучение извън класната стая. (https://www.pgzemedelie.com/projects/inovativno-uchilishte/pgz-inovativno-uchilishte/)
На базата на информацията публикувана в училищните сайтове можем да направим няколко обобщения и изводи относно използването на проектно-базираното обучение в тези иновативни училища:
- проектно-базираното обучение се свързва с урочната работа най-често като се реализират интердисциплинарни уроци (наричани също така бинарни);
- то се свързва с интердисциплинарни теми, при разработването, на които учениците се научават да използват знания от една научна или предметна област в друга и обогатяват своите познания за заобикалящия свят като го разглеждат от различни позиции;
- при изпълнението на проектите учениците прилагат знанията и уменията си при подготовката на крайните продукти – постери, макети, плакати, модели, презентации и други продукти, но няма информация дали това става по време на публично представяне, обсъждане и оценяване или в рамките на урочната работа в класната стая;
- част от училищата имат съзнанието за различията между проектно-базираното и проблемно-базираното обучение;
- проектно-базираното обучение се използва като технология за създаване на атмосфера на откривателство и развива креативността на учениците;
- то се използва във всички етапи и степени на средното образование;
- прилага се в малки и големи училища, общински, държавни и частни, а също така и в различни като тип населени места.
Проектно-базираното обучение в образователни проекти
Един добър пример за прилагане на технологията на проектно-базираното обучение в комбинация с използването на философията и технологията на работа, основаваща се на идеите на Селестен Френе, се реализира в рамките на проект RеOPEN (https://www.reopen.digital/).
Партньорите по проекта – иновативно училище, което работи по Френе и Център за подкрепа за личностно развитие от България, прогимназия от Турция и две училища от Полша в рамките на модула „Интердисциплинарно обучение“ подготвиха сценарии за малки проекти, които след това бяха реализирани. Учителите получиха специализирана подготовка в рамките на три-дневно обучение за същността и съвременните интерпретации на проектно-базираното обучение. Те разшириха своите методически познания относно екипната подготовка на заданието за проекта. Най-трудна се оказа задачата да формулират тема/ключов въпрос, който да има интердисциплинарни измерения, пречупени през учебното съдържание на предметите, които изучават техните ученици от началните, прогимназиалните и гимназиалните класове.
Темите на проектите реализирани в българското училище са: „Училищен физкултурен триатлон“, „Състезание Майстор-готвач“ и „Традиции и обичаи“.
Проектът „Традиции и обичаи“ се реализира от ученици от 3 клас. В него са използвани знания и умения от учебните предмети: Български език и литература, Човекът и обществото, Музика, Изобразително изкуство, Компютърно моделиране и Физическо възпитание и спорт. Крайният продукт е представяне на български традиции и обичаи на общоучилищно тържество.
Проектът „Състезание Майстор-готвач“ се реализира от ученици от 6 клас. В него са използвани знания и умения от учебните предмети: Английски език, Математика, Технологии и предприемачество, Изобразително изкуство и Информационни технологии. Крайният продукт е изпълненото тристепенното меню на всеки отбор, което се представя пред жури. Значима особеност е, че проектът се реализира чрез комуникация на английски език, защото екипът от учители се ръководи от учителят по този език
Проектът „Училищен физкултурен триатлон“ се реализира от ученици от 7 клас, които използват своите знания и умения по: Български език, Математика, Изобразително изкуство, Технологии и предприемачество, Информационни технологии и Физическо възпитание и спорт. Водещ в екипа от учители е този по последния предмет. В края на работата се провежда училищен турнир по триатлон, в който учениците показват какво са научили по време на проектната дейност.
Проектите са реализирани в период от три месеца и според учителите те са помогнали на учениците да подобрят уменията си за по-задълбочено и критично мислене; за самостоятелно решаване на проблеми; за практическо самооценяване и саморефлексия. Общата им оценка, е че проектно-базираното обучение може да се определи като социално ценна активност, която отчита обществената значимостта на ученето. Публичното представяне на проектната дейност и резултатите от нея повишават самоувереността на учениците и мотивацията им за учене, защото по нов начин осмислят ползите от теоретичното знание, на което вече са намерили практическите приложения.
Сценариите на проектите, изготвени от учителите; видеопрезентации от процеса на изпълнението им и проектните папки са публикувани със свободен достъп в обучителната платформа по проекта.
По проект „Виртуална и добавена реалност в класната стая”, разработен от Център за творческо обучение, 21 училища прилагат STE(A)M иновации и проектно-базирано обучение. Учителите прилагат иновативен подход при преподаването чрез уроци представени и разработени с приложението Google Arts & Culture и други иновативни продукти. (https://vr.cct.bg)
Тези два проекта са показателни за широкото навлизане на дигиталните технологии в процеса на изпълнението на малки ученически проекти, подчинени на съвременната методология на проектно-базираното обучение. Днешните ученици са „дигитални туземци“ по думите на Марк Пренски и търсенето на информация, и подготовката на продукти от приложението на знания и умения в повечето случаи се свързва с дигиталните технологии.
Заключение
Направения частичен и непълен преглед относно използването на проектно-базираното обучение като иновация в иновативните училища (само на тези, които са посочили на сайтовете си и са споделили по-конкретна и подробна информация) не ни позволява да обобщаваме и правим генерални изводи. Можем обаче да посочим, че при по-голяма част от реализираните иновативни училищни проекти, проектно-базираното обучение е сведено до работа в класната стая и интердисциплинарни уроци. По-малко са училищата, в които се правят проекти с по-голяма продължителност, а също така и в рамките на извънкласните дейности.
Не може да не се отбележи и очертаващата се тенденция за увеличаване на публикациите по темата и споделяните добри практики. В сравнителен план с училища от образователни системи, следващи философията на конструктивизма все още сме твърде далеч от формирането на необходимата методологическа и технологична подготовка на учителите и съответно на учениците за разгръщане на потенциала на проектно-базираното обучение.
Като много положително може да се оцени влиянието на участието в проекти по програма Еразъм+, в които българските учители, посещавайки училища в други страни, трупат опит в иновативни технологии и методи. Това им дава увереност, че могат да разработят авторски иновативни проекти, отчитащи условията в българските училища, което след това да реализират със своите колеги и ученици.
Прави впечатление, че част от иновативните училища продължават работата си и по други национални и международни проекти, някои от които в областта на иновацията им, а други – в други посоки.
На следващо място благоприятна предпоставка за успешно изпълнение на проектите е дигиталната грамотност и добрите дигитални компетентности както на учителите, а така също и на учениците, които могат да използват онлайн базирани образователни ресурси.
Не на последно място можем да посочим и квалификационните курсове в областта на иновативните технологии, към които все повече педагогически специалисти проявяват интерес. Темите за проектно-базираното, проблемно-базираното, базираното на изследвания учене и ученето чрез преживяване са сред най-желаните. В тези курсове учителите могат да получат теоретични знания за технологията на подготовката и изпълнението на проекта, но също така могат да усвоят практически умения за работа в екип с цел конструиране на тема и определяне на водещите въпроси, а също и дефиниране на критерии за оценка на крайния продукт и неговата презентация.
Всичко това ни дава основания да сме оптимисти по отношение на приложението на проектно-базираното обучение като иновация с много възможности в българското училище.
Използвани източници:
Велчева, К. Проектният метод – иновационна педагогическа технология в българското училище. – Известия на Съюза на учените – Сливен, том 15, Пета национална научна конференция с международно участие „Образователни технологии 2009” - ТУ – София, Инженерно-педагогически факултет – Сливен, 2009, стр. 121-125
Димитрова, Св., И. Стефанова, А. Рангелова. „Европолия“ – дигитализация на проектно-базирано обучение – Образование и технологии, 2019, № 10, стр. 332-337
Митова, Д. Проектно ориентирано технологично обучение: Теория и методика, Благоевград, Изд. „ЮЗУ „Неофит Рилски“, 2011
Радев, Пл. Кратка дидактика. FastРrintBooks, Пловдив, 2016
Тоцева, Я. Проектно-базирано обучение – технология и възможности за използване в българското училище. In: Reports awarded with „Best paper“ Crystal Prize from 55th Annual Science Conference of Ruse University „Smart specialization-innovative strategy for regional economic transformation“, Ruse, 2016, p. 303-308
https://ou-batanovci.com/about.php?id=260
https://sou-gizmirliev.jlsoft.eu/?page_id=18424)
https://www.pgzemedelie.com/projects/inovativno-uchilishte/pgz-inovativno-uchilishte/
