неделя, 30 октомври 2022 г.

ИНОВАТИВНИТЕ УЧИЛИЩА В БЪЛГАРИЯ – ПОГЛЕД ОТВЪН И ОТВЪТРЕ

 

Този текст е пубикуван в сб. Актуални политики и практики в образованието. Качество на обучението – проекции и очаквания, Изд. Педагогически Колеж – Плевен, 2022, ISBN 978-619-91255-7-1 на стр. 36-49

 

ИНОВАТИВНИТЕ УЧИЛИЩА В БЪЛГАРИЯ – ПОГЛЕД ОТВЪН И ОТВЪТРЕ

 Янка Р. Тоцева

ЮЗУ „Неофит Рилски“

THE INNOVATIVE SCHOOLS IN BULGARIA – OUTSIDE AND INSIDE VIEW

 Yanka R. Totseva

South-West University "Neofit Rilski"

 

Анотация: В доклада се прави опит за анализ на реализацията на иновативните проекти в българските училище през последните пет години. Първата част на анализа е свързана с погледа отвън по отношение на броя и вида училища, които са реализирали иновативни проекти след приемането на Закона за предучилищното и училищното образование, който даде такава възможност. Втората част на анализа е опит да се събере и оцени информацията за училищнитe иновации отвътре. За постигането на тази цел са проведени полустандартизирани интервюта с директори на иновативни училища от столицата, два областни града и два малки, които са приключили проектите или са в последната им година.

Ключови думи: иновативен проект, педагогически иновации, иновативно училище

 

Abstract: The article attempts to analyze the implementation of innovative projects in Bulgarian schools over the last five years. The first part of the analysis is related to the outside view regarding the number and type of schools that implemented innovative projects after the adoption of the Law on Preschool and School Education, which provided such an opportunity. The second part of the analysis is an attempt to collect and evaluate information about school innovation from within. To achieve this goal, semi-standardized interviews were conducted with principals of innovative schools from the capital, two regional cities and two small ones that have completed the projects or are in their last year.

Key words: innovative project, pedagogical innovations, innovative school

 

Въведение

Проучването, резултатите от което ще бъдат представени в този доклад, е плод на систематично събиране на информация относно броя и вида на иновативните училища, чиито проекти са одобрени и те ги реализират от началото на учебната 2017-2018. Тази информация е по-скоро статистическа, защото дава възможност да се търсят тенденции само по отношение на броя, вида училище – начално, основно, обединено, средно общообразователно, професионална гимназия или профилирана гимназия, а също така населеното място, в което се намира и собствеността на образователната институция – държавна, общинска или частна.

Във втората част на доклада ще се представят съществени за педагогическите иновации характеристики на нововъведенията, в тясна връзка с повишаването на качеството, което те целят; инициаторите за тях; обхвата на иновационните дейности; удовлетвореността на учителите и учениците, а също така гледните точки, оценките и изводите на директорите, които ги ръководят.

 Иновативните училища в България – поглед отвън

Първата учебна година, в която стартираха иновативните училища, е 2017-2018.

С Решение № 391 на МС от 17.07.2017 г. за приемане на Списък на иновативните училища са одобрени 184 иновативни проекти. 9 начални училища, 73 основни, 50 средни, 30 профилирани гимназии, 21 професионални гимназии и един колеж са първопроходците по пътя на иновациите у нас. От тях 22 образователни институции са държавни, 128 са общински и 34 са частни. Най-много са иновативните училища в София – общо 57, от които 25 частни.

Интересна е картината при частните училища. Две начални в София, по едно в Бургас и село Русаля, обл. Велико Търново стават иновативни. Осем основни в София, две във Варна и едно в Стара Загора получават статут на иновативни.  Едно частно средно в Пловдив и шест в София също стават иновативни. По една частна профилирана гимназия във Варна, Пловдив и Добрич и шест в София се появяват в списъка. Три са иновативните частни професионални гимназии в София.

В Пловдивска област има общо 14 иновативни училища, по 12 има в Софийска и Варненска област.  На другата крайност са областите без иновативни училище и с едно-две. От област Силистра няма одобрени училища и за съжаление няма официална информация дали е имало подадени проекти. От областите Перник и Смолян има само по едно училище в града. От област Благоевград са включени в списъка само две училища от град Гоце Делчев. От областите Габрово, Кюстендил, Русе, Търговище и Ямбол също има само по две иновативни училища.  

С Решение № 472 на МС от 9 юли 2018 година за приемане на списък на иновативните училища в Република България в него са вписани 290 училища. Интересно е да се отбележи, че има отпаднали училища – едно начално от Враца и четири обединени – едно от село Девене, обл. Враца, две от селата Вакарел и Априлово в Софийска област и едно от село Каспичан,  обл. Шумен. Като допустими са оценени проектите на 110 нови училища. През втората учебна година са реализирали своите проекти 38 частни училища, 27 от които са в София.

С Решение № 479 на МС от 5 август 2019 година за приемане на списък на иновативните училища в Република България те стават 395. Прегледът на увеличението по области показва, че има двойно увеличение в някои като например Плевен, където от 7 стават 14, Хасково от 6 – 12, но има области, в които няма нови училища като Благоевград, Видин, Сливен и Шумен. Значително се увеличава броят в област Бургас и достига 41 училища, от които 32 в Бургас. Подобна е картината за област Пловдив – общо 39, от които 24 в града. Водач в класирането е София със 79, сред които 13 нови.

С Решение № 584 на МС от 20 август 2020 година за приемане на списък на иновативните училища в Република България броят става 504. Спрямо списъка от предходната учебна година освен нови има и отпаднали училища, вероятно поради приключване на проекта. Отпаднала е една професионална гимназия от Радомир, обл. Перник, една езикова гимназия от Силистра, две профилирани гимназии от Сливен. В София функционират 86 иновативни училища, от които седем професионални гимназии. В Бургаска област са 51, от тях 37 в града, сред които 8 професионални гимназии. На трето място е Пловдивска област с 44 иновативни училища, от които 25 в областния град, 10 в малки градове и 9 в села. 10 нови иновативни училища има в Плевенска област и общия брой е 24, от които в Плевен са 11, в Кнежа – 3 и 9 в села. От 5 на 10 се увеличават училищата в област Русе, и от 4 стават 8 в областите Търговище и Ямбол.

С Решение № 523 на МС от 22.07.2021 г. за приемане на Списък на иновативните училища в Република България за учебната 2021/2022 година техният брой става 510. Няма нови училища в областите Видин, Враца, Добрич, Кюстендил, Сливен, София област и Ямбол. Отпаднали от списъка са 4 училища от област Пазарджик. В Ловеч са отпаднали две, но има нови и се запазва общият брой от 14. В Разград, Търговище и Хасково са отпаднали по 2.  В областите Пловдив, Русе, Силистра, Смолян, Шумен има по едно отпаднало. Общо 17 училища са приключили иновативните си проекти. Одобрени са 23 нови училища.

Прегледът на динамиката в броя показва, че при тях има устойчиви тенденции за нарастване и концентриране в големи градове. През учебната 2021-2022 година в София работят общо 80 иновативни училища, в Бургаска област – 53, в Пловдивска – 43, в Старозагорска – 30.  Първите три района се оказват най-активни по посока промяната в училищната организация и образователно-възпитателния процес. В Бургас има 35 иновативни училища, в Пловдив – 27, Варна – 23.

Интересно е увеличението на броя на училищата и тяхното териториално разпределение в област Стара Загора. През първата учебна година там има само пет иновативни училища, от които едно частно. През втората се появява само още едно основно. През учебната 2019-2020 училищата стават 17. 11 нови училища се присъединяват, от които четири професионални гимназии – в Стара Загора, Казанлък, Чирпан и Гълъбово; едно начално – в Стара Загора; три основни – по едно в Стара Загора, Казанлък и село Николаево; две средни училища – в  Стара Загора и Казанлък и една профилирана гимназия в Казанлък.

Така с областния град вече работят 9 иновативни училища, а в Казанлък – четири нови.

През учебната 2020-2021 са отпаднали от списъка две основни училища от град Стара Загора – частното и едно общинско, но се появяват четири нови – една професионална гимназия, една профилирана езикова гимназия и две основни училища. В Чирпан започва работа като иновативно едно начално училище, а в Казанлък и в село Александрово – по едно основно; в село Опан – обединено, а в Раднево – средно. Така общият брой в областта става 24.

През учебната 2021-2022 общият им брой става 30. Една нова професионална гимназия има в Казанлък;  три нови основни училища – в Раднево, Търничане и Кънчево;  професионална гимназия по компютърни науки и математически анализи и отново се връща в списъка едно основно училища в Стара Загора. Така в града стават общо 13 иновативни училища.

Най-малък е броят на иновативните училища в област Силистра, където има само пет; в Търговище са шест; в Кюстендил, Разград и Ямбол – по осем; във Видин, Враца, Монтана, Русе и Шумен – по девет.

В рамките на проучвания петгодишен период като цяло има тенденция за увеличаване на броя на иновативните училища, но в посочените области те не са достигали до повече от девет-десет.

Третата тенденция, която се очертава, е по посока включването на селски училища. През учебната 2017-2018 от стартирали свои иновативни проекти 184 училища само 15 са в малки села. Пионерите са от училищата в: с. Росен, обл. Бургас;  селата Русаля, Джулюница и Караисен в област Велико Търново; с. Блъсково, обл. Варна; с. Ново село, обл. Видин; селата Девене и Селановци от община Враца; с. Черни Вит, обл. Ловеч; с. Труд, обл. Пловдив; селата Челопеч, Скравена, Априлово, Вакарел, Чавдар от Софийска област.

През втората учебна година 2018-2019 броят на селските училища видимо се увеличава. Списъкът се допълва с още 14 училища от селата: Абланица, обл. Благоевград; Тополица, Свети Влас, Дъскотна, Росен, обл. Бургас; Сапарева баня, обл. Кюстендил; Строево, Брестовица, Ново село в област Пловдив; Сейдол, обл. Разград; Желю войвода и Селиминово от област Сливен; Мирково, София област; Каспичан, обл. Шумен. За съжаление Обединено училище „Св. св. Кирил и Методий“, село Девене не продължава проекта си. Така на практика през втората година в апробирането на иновации се включват общо 28 училища.

През третата учебна година 2019-2020 по иновативни проекти работят 72 селски училища, което означава, че са стартирали нови 44, но през следващата 2020-2021 те са 76, което означава, че има само нови 4, а част от тях са отпаднали.

През последната учебна 2021-2022 функционират общо 77 иновативни селски училища. Това са 15% от общия брой иновативни образователни институции.

На четвърто място искаме да посочим нарастващия интерес на професионалните гимназии към получаване на възможност да работят като иновативни. В първия списък има само 21, но през втората година те стават 31. През третата учебна година вече са 54. През учебната 2020-2021 са 72. През учебната 2021-2022 иновативно работещите професионални гимназии са 71. Само няколко от тях са частни.

На пето място прави впечатление интересът на частни училища – начални, основни и средни, а също така и на профилирани гимназии да се развиват като иновативни. През годините се поддържа ситуацията мнозинството от тях да са в София, но има и такива във Варна, Пловдив, Добрич и Велико Търново. През учебната 2021-2022 г. в София има 18 иновативни частни училища – едно начално, две основни, девет средни, четири профилирани и една професионална гимназия и Американския колеж. В сравнение с първата учебна година, когато са били 25, се забелязва намаление. Какви са причините може да се установи след допълнителни проучвания във всяка институция. Варна е на второ място по брой, защото има едно основно, три средни и една профилирана гимназия. В Добрич работят едно основно училище и две профилирани гимназии. В Пловдив има едно частна професионална гимназия, а във Велико Търново – една профилирана.

Сред иновативните профилирани гимназии – общински и частни преобладават езиковите и природо-математическите с малки изключение като напр. Частна профилирана гимназия по туризъм и предприемачество в Добрич, в София за изобразителни изкуства, в Казанлък – хуманитарна.

Общите изводи са, че за пет години броят на иновативните училища почти се е утроил спрямо началото. Преобладават основни и средни училища в областните центрове и малки градове. Очертават се области с повишен интерес към работа по иновативни проекти, но и такива, при които няма увеличение на броя на училищата.

За съжаление този поглед отвън не дава възможност да се види същността на иновативните дейности и реалната промяна, която се случва при използването на нови методи, технологии, организация, учебно съдържание, мениджмънт и т.н.

Част от иновативните училища споделят на своите сайтове информация за проектите си и дейностите по тях, а също така и за успехите и удовлетвореността. За друга част, при това по-голямата официална или публична информация трудно може да се открие.

Поради тези причини направихме опит да се свържем с директори, които бяха склонни да ни въведат в кухнята на иновациите си.

 

Иновативните училища през погледа на техните директори

За да видим какво се е случило като промяна, нововъведение в иновативните училища потърсихме техните директори. Бяха подбрани такива, чиито училища са се включили през първата или втората учебна година и вече са към финала на четиригодишните си иновативни проекти.

Беше използван полустандартизиран въпросник за интервю, но директорите бяха помолени да предложат и други източници на информация за иновативните им проекти като отчетни доклади, публикации в пресата, добри практики и др.

Седем директори ни предоставиха информация за своите иновативни училища: СУ „Васил Левски“, град Гълъбово, област Стара Загора; Осмо СУ „Арсени Костенцев“, град Благоевград; СУ „Васил Левски“, град Крумовград, област Кърджали; Професионална гимназия по химични и хранителни технологии, град Пазарджик; 140 СУ „Иван Богоров“, Национална професионална гимназия по прецизна техника и оптика „М. В. Ломоносов“ и Национална финансово-стопанска гимназия от град София.

Две от училищата са от малки градове, две от областни, а останалите три са от София. Избрани са средни училища и професионални гимназии, защото те са по-голямата част от иновативно работещите спрямо общия брой.

На директорите бяха зададени около 10 въпроса, свързани с инициатора на иновативния проект; броя на учителите участвали в подготовката на проекта; през коя учебна година стартира проекта и каква е неговата продължителност; колко учители и колко ученици участват в дейностите по изпълнение на иновативния проект; каква е иновацията според дефинираните в Закона за предучилищното и училищното образование четири възможности;  каква е удовлетвореността на участниците учители и на учениците; как се промениха успехът и мотивацията на участниците; кои са индикаторите за резултат, които следят и има ли положителна тенденция; коя е най-голямата промяна, която директорът вижда и оценява най-високо.

 

СУ „Васил Левски“, град Гълъбово стартира своя иновативен проект през учебната 2017-2018 година.

Идеята Средно училище „Васил Левски“, гр. Гълъбово да се превърне в иновативно е предложена от Нели Кючукова – директор на училището. Целият колектив с много ентусиазъм приема новото предизвикателство. Проектът, с който са кандидатствали през 2017 г. е бил разработен от петима учители.

През учебната 2020/2021 г. са кандидатствали с нов проект, тъй като продължителността на  предходния е  изтекла. Вторият проект е бил разработен от двама учители. Планираната продължителност  и на двата проекта е 4 години.

В иновативния процес през първата година са били  включени всички ученици от 1 – 4 клас – 185 ученици по предметите български език и математика, от прогимназиален етап в  5 клас – 50 ученици по български език и литература, математика и история и цивилизации и от гимназиален етап в 8. клас – 50 ученици, отново по същите учебни процеси.  През годините броят на включените ученици и учители постепенно се увеличава до достигането на 100%. Във втория проект към момента са включени учениците от ­8. и 9. Клас, а учебният предмет е само един – програмиране. Включените учители към момента са двама.

С педагогически такт, индивидуален подход и съвременни обучителни средства обучават  мотивирани, активни и знаещи ученици.  Чрез въвеждането на  иновацията  „Програмирам бъдещето“ провокират у всяко дете любознателност и желание за вписване в обществото.  Учениците подобряват своите дигитални  компетентности, което е от жизненоважно значение за всеки съвременен младеж.

Иновацията е по т. 6.2. организиране по нов или усъвършенстван начин управлението, обучението и учебната среда.  В училището е въведен ново определяне на правила за работна заплата според работата, която всеки извършва. Така младите учители имат възможност да получат по-голяма заплата от старшите учители, ако работят допълнително. Поощрени са всички усилия, които подобряват педагогическата практика, правят ги ефективни и ефикасни. Трудът се разделя  между преподавателите и се изгражда професионална учебна общност, в която учителите работят заедно за промени в училищната среда. Въведено е професионално образование в гимназиален етап. Много от часовете са проведени извън училищните стаи – в банката, в училищния стол, в библиотеката, в музеи и др. Постепенно се обогатяват интердисциплинарни връзки между учебните предмети. Мотото на проекта е: „Дайте им проблем, напътствия и ги оставете сами да го решат“. По думите на директорката ученици не искаха  да си тръгват от училище дори в 17 ч.

Училището работи и по т. 6.3. използване на нови методи на преподаване. От 2017 г. всички класни стаи са оборудвани с мултимедия и лаптоп., които позволяват да се визуализира учебното съдържание. Учителите сами изработват електронни упражнения на различни платформи: Mozaik, LearningApps.org, Wordwall, Liveworksheets и много други. Често се използва проектно-базираното обучение и се провеждат бинарни уроци.

В резултат от работата учителите са изградили иновативен стил на базата на индивидуален избор от иновативни и нестандартни методи и тяхното практическо приложение по преподаваните от тях предмети с цел повишаване ефективността на образователния процес.

По отношение се учениците се отчита повишаване на интереса, мотивацията и желанието за учене. Възвърнала се е тяхната любознателност. Нагласите за сътрудничество между учениците също са се повишили. Учениците, включени в иновативното обучение по предметите, застъпени в иновациите,  през всички учебни години са повишили  успеха си спрямо предходната.

Родителите са удовлетворени от участието на децата им в иновативното обучение. Проведени са онлайн анкетни проучвания в края на всеки първия учебен срок и в края на всяка учебна година. Според 91,1% от  родителите иновативното преподаване повишава мотивацията за учене и според 98,7% - иновациите събуждат интереса за учене.

Създадени са елементи на училищна система за самооценка и оценка на иновативната дейност. След проведен иновативен урок всички учители се събират и го обсъждат. Дават се становища и предложения. Изготвени са протоколи за всички проведени иновативни уроци.

От 2017 г. до днешна дата броят на  отсъствия по уважителни и неуважителни причини, допуснати от учениците, участващи в иновативния процес непрекъснато намалява. Учениците, включени в иновативното обучение по предметите, застъпени в иновациите,  през всички учебни години са повишили успеха си спрямо предходната в интервал от 0,04 до 0,075 по различните учебни предмети. Те участват в повече на брой конкурси и състезания всяка следваща година. През последните пет учебни години няма отпаднали ученици, а дори има и реинтегрирани.

Най-голямата промяна, която директорът вижда и оценява най-високо, е свързана с това, че „с прилагането на иновативни и нестандартни педагогически методи, повишаващи ефективността на образователния процес, СУ „Васил Левски“, гр. Гълъбово се превърна в най- доброто не само в общината, но и в областта училище за обучение в бързо променящия се и развиващ се свят. През следващите години училището придоби още по-добър публичен имидж, като стана още по-желано място за обучение на ученици, с позитивен училищен климат и добри взаимоотношения между педагози, ученици, родители. СУ „Васил Левски“, гр. Гълъбово продължава да се утвърждава сред водещите образователни институции с ефективно управление и европейска визия, като осигурява възможно най-добрите условия за обучение на своите ученици. Иновативното обучение в училище вече шеста поредна учебна година е показател  за утвърждаването на  СУ „Васил Левски“, гр. Гълъбово като училище с  лидерски позиции в национален мащаб.“

 

Осмо СУ „Арсени Костенцев“ е първото иновативно училище в Община Благоевград, което започва работа по иновационният проект „Модел на формиране на ключови компетентности чрез интегриране на информационните технологии и използване на съвременни методи в обучението” през учебната 2018-2019 г. Проектът включва две от осемте ключови компетентности съгласно европейската референтна рамка – дигитална компетентност и умения за учене. Иновацията се реализира в две направления: използване на нови, алтернативни методи на преподаване и въвеждане на нов учебен предмет „Дигитален свят” в V-VІІ клас. Проектът е разработен на базата на успехи и резултати, реални практики и постижения на учениците. Целта е да се създаде една нова, модерна образователна среда и децата да бъдат подготвени за заобикалящия ни дигитален и технологичен свят. Нововъведенията са прогнозирани и заложени за срок от 4 години, като в края на периода се очаква всички паралелки на училището да бъдат обхванати от иновативния модел на преподаване.

Основна цел на иновацията е да се повиши качеството на образователния процес чрез увеличаване на интерактивността и активната включеност на учениците посредством иновативни педагогически методи, както и чрез засилване употребата на дигитални средства и информационни технологии в обучението. Като допълнителен ефект се очаква повишаване на мотивацията и интереса на учениците към ученето, подобряване на академичните резултати, повишаване на творческата активност на учениците и педагозите

Според директора: „Иновацията се реализира в две направления:

· Използване на нови и алтернативни методи на преподаване, които да задържат и повишат интереса на учениците и да повлияят благоприятно на мотивацията им за усвояване на знания и придобиване на умения. … ефективността на съвременното обучение несъмнено се повишава с прилагане на иновативни и алтернативни методи на обучение, каквито са проектно-базираното обучение, съчетано с активно използване на информационните технологии, интердисциплинарен подход, игрови подход, учене чрез театър, обърната класна стая.

· Въвеждане на нов учебен предмет „Дигитален свят” в V-VІІ клас, който по учебно съдържание се явява увод в програмирането и на практика учениците правят първи стъпки в тази насока.

През учебната 2018/2019 година се осъществяват първите 25% от предвидените дейности за целия четиригодишен период на проекта.

Учениците от 1б клас с класен ръководител Валентина Стоянова се обучават чрез нови методи на преподаване в часовете по български език и литература. Учениците от 2г и 4в клас под ръководството на ст. учител Светла Писарева и ст. учител Валентина Стефанова участват в проекта чрез прилагане на нови методи и подходи на преподаване в часовете по английски език. Учениците от 3в клас под ръководството на главен учител Юлия Ингилизова се обучават с помощта на интерактивни методи на обучение по „Човекът и природата“.

В пети клас обучението по новия учебен предмет „Дигитален свят“ се осъществява от старши учителите Галина Владова и Надя Пандева.

В училището вече функционира безжична интернет мрежа, която покрива цялата сграда и дава възможност да се ползват различни технически средства – таблети и компютри във всички стаи и кабинети, което ще направи по-ефективен учебния процес.

Наблюденията показват, че резултатите от иновативната дейност са изключително позитивни: децата са по-мотивирани, по-активни и по-креативни в учебния процес, а родителите – удовлетворени и активно подпомагащи обучението на децата си в училище.“

Най-голямата промяна според директора Сергей Биров „е свързана с провокиране на творческата активност на младите колеги – учители, голяма част от които са възпитаници на ЮЗУ и са провеждали своите педагогически практики в Осмо СУ. Изпълнението на дейностите по иновативния проект беше предизвикателство за педагогическите специалисти с по-малък и по-голям педагогически опит. Всички се убедиха, че педагогическата квалификация е от изключително важно значение за успешно реализиране на заложените дейности. „Двигателите“ на иновативните дейности от страна на педагогическите специалисти са предимно учители с не дълъг педагогически опит, но амбициозни и желаещи да покажат педагогическо майсторство, включващо както използването на традиционните методи на обучение, така и интерактивни такива, с умело съчетаване и дозировка при прилагането им. Този проект бе шанс за изява на младите педагогически специалисти, които все повече се налагат в педагогическия колектив и успешно продължават просветното дело на своите предшественици.

Прилагането на интерактивните методи на обучение, особено в областта на спорта и математиката, считам че вече дават резултат. Успехите на нашите ученици на математически състезания и олимпиади, както и многобройните спортни постижения са резултат и на изминалите четири години, в които работим по иновативния проект. Ще дам пример с успехи на математическо състезание през настоящата учебна година, в която бяха постигнати впечатляващи успехи на наши ученици: За финалния  кръг на международното математическо състезание „Математика без граници“ в гр. Несебър бяха класирани индивидуално двама ученици от първи клас, един от втори и един от трети клас, както  и отбор от трима ученици от първи клас. Финалът предстои……. До този момент такива успехи в областта на математиката не сме имали.“

 

В СУ „Васил Левски“, град Крумовград идеята за иновацията е на учители, които са защитили или им е предстояла защита на разработка за втора и първа ПКС . В подготовката на проекта са взели участие 8 учители. Проектът стартира през учебната 2018/2019 година.  Планираната му продължителност е 4 години. В иновационните дейности участват 21 учители, 414 ученици и 149 родители

Основната цел на иновацията е да се повиши качеството на гражданското образование в училището чрез иновативни методи на преподаване в часа на класа,  БЕЛ, обществени и природни науки и изкуства, и в групата за свободна форма на подготова по ИТ в областите на компетентност: кариерно ориентиране, толерантност и  етнорелигиозен диалог, полово възпитание.

Иновацията се реализира чрез система от уроци и практически занятия в часа на класа, БЕЛ, обществени и природни науки и изкуства, и в групата за свободна форма на подготовка по ИТ в три области на компетентност по гражданско образование: кариерно ориентиране, толерантност и етнорелигиозен диалог и здравно образование.

В резултат от работата учениците са придобили нови знания и умения в различните области на компетентност на гражданското образование – кариерно ориентиране, толерантност и етнорелигиозен диалог, и здравно образование с помощта на тематиките:

I година – Програмист/софтуерен разработчик, Празници и обичаи в моя роден край, книжката „Бебе на нулева възраст“, Оцветяване(апликиране) на момиче и момче;

II година - Разработчик на мобилни приложения, Живот в общност, Час по етническа толерантност, Презентация „Откъде съм се родил?“, Съставяне на текст;

III година - Разработчик на видео игри, Живеем заедно - празнуваме различията, Хигиената и здравето на моето тяло;

IV година - специалист Техническа поддръжка, Приятелство или агресия, Дискусия съвместно с родители и ученици - Развитие на човека. Пубертет.

Според директора Цветан Терзиев най-голямата промяна, която вижда и оценява най-високо, е свързана с „по-добро кариерно ориентиране на учениците – голям процент от участващите  в „свободната форма на подготовка“ са приети в университети с IT насоченост. Също така са подобрени отношения между учениците – опознаването на културата и религията на различните етноси допринася за формиране на толерантност, което е предпоставка за  намаляването на агресията в мултикултурна среда – в  училище и извън него. На следващо място здравното направление на иновацията подготвя учениците  за осъзнаване на половата идентичност, формиране на здравни навици и по-плавно усвояване на знанията за размножаването при човека, което в много семейства е тема „табу“.

Реализирането на поставените цели е промяна, която е постигната с иновативни, нестандартни  методи и форми в часовете. Интегративните часове осигуряват  възможност за осъществяване на ефективни  междупредметни връзки, за проектна дейност и за добро взаимодействие и сътрудничество с родителите.“

 

140. СУ „Иван Богоров“ се намира в краен квартал в столицата. В него учат ученици от различни етнически групи. То стартира иновативния си проект през учебната 2018/2019 под надслов „Природните науки в лаборатория природа“. Идеята за иновацията е дадена от вече бивш преподавател по Биология и здравно образование. В подготовката на проекта участват 10 човека. Планираната продължителност на проекта е 4 години.  В дейностите по изпълнение на иновативния проект участват над 120 ученици от четири паралелки и 30 учители.

Като иновативно училище, 140. СУ „Иван Богоров“ внедрява нови форми на педагогическо взаимодействие и на обучение на учениците. Училището се стреми да интегрира иновативни методи и стратегии във всички сфери на училищния живот, включително и създаването на професионални общностни в училище и между училищата. Иновацията по отношение на подобряване на качеството на образованието се свързва с провеждането на изнесени извън училищната сграда уроци по различни предмети от природо-математическия цикъл в музеи, ботанически градини, обсерватории. Всеки учител избира индивидуален подход и нова организация за предстаяне на учебното съдържание. В Стратегията за развитие на училището за периода 2020/2024 са заложени нови методи и подходи за организации на учебния процес. Учителите постоянно използват нови методи и много дигитални устройства, комбинират се по няколко предмета и се правят съвместни/бинарни уроци.   Ключови за тази инования са интердисиплинарнте връзки между учебните предмети. Учителите успяват да организират уроци, в които се свързват биологията с фолклора; историята с българския език и литературата, математиката с хореографията.

Най-голямата промяна според директорката Мая Зафирова е свързана с разчупването на класическите дидактически модели на преподаване и учене и възможностите, които учителите имат да използват иновативни и интерактивни методи на обучение.

 

Професионална гимназия по химични и хранителни технологии, град Пазарджик е включена в списъка на иновативните училища в Република България с решение № 391 на Министерския съвет от 17 юли 2017 година. Като иновативно училище ПГХХТ – Пазарджик работи за подобряване качеството на образованието, като разработва и въвежда иновативни елементи по отношение на организацията и съдържанието на обучението. Организира по нов начин обучението и учебната среда. Използва нови методи на преподаване. Разработва по нов начин учебното съдържание, учебните програми и учебните планове.

Идеята за иновацията е на ръководството на училището, след преценка как могат да се привлекат по-мотивирани ученици. В подготовката на проекта участват 11 учители. Планираната продължителност на проекта е  3 години.  В дейностите по изпълнение на иновативния проект участват същите 11 учители и 56 ученици.

Иновацията включва провеждане на иновативно обучение по сугестопедичната методика за първи гимназиален етап на предметите от общообразователната подготовка. Сугестопедията е метод на скритите резерви на личността; метод на хипермнезия в учебния процес, съпроводена с психорелаксиращ и психохигиенен ефект; метод на истинска хуманизация в обучението и в груповите взаимоотношения; метод със засилено присъствие на изкуство и творчество.

Методиката позволява многократно увеличение на учебния материал в сравнение с традиционния метод на преподаване, което позволява разширяване и обогатяване. При разработването му по нов начин се изгражда по-широка връзка с някои от ключовите компетенции. Интегрират се елементи на себепознанието, личностното развитие, гражданските, интеркултурни, екологични и здравни компетенции. Също така се съблюдава постигането на психологическите цели, които подпомагат максималното възприемане на  учебното съдържание – физическо присъствие, подкрепяща среда, целенасоченост, взаимодействие с другите, вътрешен диалог, силни страни, самоопределяне.

През учебната 2017/2018 година иновацията стартира с прилагане на цялостна сугестопедична система при организирането на учебния процес и начина на преподаване на общообразователните учебни предмети – Български език и литература, Чужд език I – Английски език и Математика.

Иновация в ПГХХТ и се отнася за две паралелки в осми клас, специалност „Технология на фармацевтични и парфюмерийно-козметични продукти“.

Тя обхваща разработване на учебно съдържание, учебни програми и учебен план по нов начин, организация на учебния процес, организиране на учебната среда по нов начин, използване на сугестопедичния метод на преподаване. Тези елементи са част от надграждането в съвременните условия. През първата учебна година иновацията преминава през следните етапи:

1. обучение на преподавателите в методиката;

2. изграждане на специализирана среда;

3. разработване на иновативен учебен план;

4. разработване на иновативни учебни програми за учебните предмети – Български език и литература, Английски език и Математика;

5. разработване на иновативно тематично разпределение по учебните предмети –Български език и литература, Английски език и Математика;

6. разработване на учебното съдържание, съгласно сугестопедичната система;

7. създаване на учебни помагала и материали;

8. преподаване по нов начин;

9. организация на учебното време;

10. оценяване и измерване на постиженията на учениците;

11. анализ и резултати от прилаганата иновация.

При провежданата иновация през годината са отчетени следните резултати: при 8а клас в края на годината слабите оценки са намалели с 32,00%, средните оценки са намалели с 36,62%, с 14,77% са се увеличили четворките, съответно ръстът на петиците е с 53,85%, няма прираст на отличните оценки – 0,00%. В крайна сметка за 8а клас общият ръст на успеваемостта е 54,23%. Средният успех се е повишил от Слаб (2,84) до Добър (4.38).

В края на срока за 8б клас слабите оценки са намалели с 55,56%, средните оценки са се увеличили с 18,84%, с 4,89% са се увеличили четворките, съответно ръстът на петиците е с 21,74%, няма прираст на отличните оценки – с 0,00%. В крайна сметка за 8б клас общият ръст на успеваемостта по Български език и литература е 44,53%. Средният успех се е повишил от Слаб (2,56) до Добър (3,70).

От резултатите се вижда, че като цяло слабите оценки и за двата класа са намалели с 41,86%, средните оценки са намалели с 11,53%, с 14,62% са се увеличили четворките, съответно ръстът на петиците е с 38,78%, няма прираст на отличните оценки – с 0,00%.

   За двата класа общият ръст на успеваемостта в по Български език и литература е 35,70%. Средният успех се е повишил от Слаб (2,72) до Добър (4,06). Извеждайки общо заключение за двата класа става ясно, че в цялостен аспект има значимо намаление на двойките, и тройките. Четворките и петиците бележат най-сериозен ръст, няма промяна при отличните оценки. При обучението на учениците по сугестопедичната методика по Български език и литература отчитаме значими положителни резултати, което ни дава основание да твърдим, че тя е лесно приложима, високо ефективна и много рентабилна.

По Английски език в края на годината слабите оценки и за двата класа са намалели с 28,63%, средните оценки са намалели с 12,29%, с 10,98% са се увеличили четворките, съответно ръстът на петиците е с 23,01%, има и прираст на отличните оценки – с 6.93%.

Така за двата класа общият ръст на успеваемостта в края на годината е 35,70%. Средният успех се е повишил от Среден (3.28) до Добър (4,04).

Извеждайки общо заключение за двата класа, става ясно, че в цялостен аспект има значимо намаление на двойките, тройките и четворките. Най-много са намалели слабите и средните оценки. Петиците бележат най-сериозен ръст, следвани от отличните оценки.

От общите резултати по Математика става ясно, че по Математика и за двата класа в края на годината слабите оценки са намалели с 14,63%, средните оценки са намалели със 17,44%, с 2,85% са намалели четворките, съответно ръстът на петиците е с 34,92%, като не се наблюдава прираст на отличните оценки – 0,00%. Така за двата класа общият ръст на успеваемостта по Математика за годината е 23,74%. Средният успех се е повишил от Среден (3.44) до Добър (4,26).

Въпреки факта, че мнозинството от учениците са с нисък социален статус и са представители на маргинализирани обществени групи, което само по себе си е детерминанта за затрудняване на учебния процес, като цяло се налага изводът, че при обучението на учениците по сугестопедичната методика се отчитат значими положителни резултати, което дава основание да се твърди, че тя е високо ефективна и много рентабилна.

Удовлетвореността на учителите е висока, въпреки трудоемката подготовка за сугестопедичните часове, свързана с изготвянето на множество табла, графики и други, свързани с периферната перцепция, интерактивни игри и др.

Удовлетвореността на учениците също е висока, за което се съди по промяната в успеха и мотивацията им. Успехът на учениците се промени с два пункта.

Индикаторите на резултат, които се следят и се вижда, че има положителна тенденция, са оценките и отсъствията. Първите се повишават, а вторите – намаляват.

Най-голямата промяна, която директорът Тодор Джамбов вижда и оценява най-високо, е свързана с възможността иновацията да се разширява и да се използват елементи от сугестопедията в останалите класове и по другите учебни предмети.

 

Национална професионална гимназия по прецизна техника и оптика „М. В. Ломоносов“ в град София е иновативно училище от учебна 2017/2018 година. Тя е една от малкото професионални гимназии, които стартират в самото начало.

Идеята за иновацията възниква в резултат на промяната в учебните планове за професионалните гимназии в частта общообразователна подготовка и по-точно с въвеждането на изучаване на музика и рисуване в първи гимназиален етап с 18 часа годишен хорариум. Идеята е на директора на училището Таня Михайлова. Тя е израз на нейното желание училището да не е зависимо от учителите по рисуване и музика, които няма как да имат пълен норматив първата учебна година, а и в следващите години ще трябва да са в няколко училища.

Иновацията е да се изучава предметът история на изкуството и културология.

В подготовката на проекта участват трима учители. Планираната продължителност на проекта е 4-годишна и след това се подновява. В дейностите по изпълнение на иновативния проект участва един учител, който е титуляр на предмета и всички ученици от първи гимназиален етап, т. е. близо 520 ученици.

Иновацията е от четвъртия тип, които са най-рядко срещани – разработване по нов начин на учебно съдържание, учебни програми и учебни планове. Става въпрос за създаване и въвеждане на интегративен учебен предмет, който извежда на преден план взаимовръзката между отделните предмети и позволява да се разглеждат като едно цяло, отчитайки влиянието помежду им, като това спомага за развитие на глобалното мислене у учениците.

За удовлетвореността на учителя може да се каже, че е висока, защото при провеждане съвместни дейности с други училища по Национална програма „Иновации в действие“ и при обмяната на опит има засилен интерес към разработената авторска учебна програма. В самото училище се подобрява екипната работа.

Учениците са доволни от провеждането на часовете и ги намират полезни. Успехът им се повишава и са мотивирани да използват знанията си в специалните предмети, защото се набляга и на междупредметните връзки за всяка специалност, която се изучава в училището, но по различни направления. Имат по-добра дисциплина и намаляват проявите на агресия.

Родителите при анкетното проучване също показват висока степен на удовлетвореност.

Изработеното в часовете се подрежда в училището като мини изложба и това мотивира допълнително учениците.

Индикаторите на резултат, които се следят са успехът на учениците, който се повишава и отсъствията, които намаляват.

Най-голямата промяна, която вижда директорът, е, че при разработването на учебното съдържание се предвиждат часове, не само провеждани по традиционния начин в класната стая, но изнесени обучения в различни културни институции – музеи, театри и на открито. Учениците се  запознават не само с творческите продукти, но и с технологията, средата и средствата за тяхното създаване. По време на изнесени обучения се канят и родители на учениците. Повишава се отговорността на учениците към учебния процес и се променя тяхното отношение към изкуството и културата.

 

Национална финансово-стопанска гимназия – град София също е иновативно училище от учебната 2017/2018 година. Първият им проект е бил тригодишен и е приключил през учебната 2019-2020. От  есента на 2020 те работят по втория си иновативен проект.

Идеята за тази нова иновация е на екип от учители, преподаващи в рамките на общообразователната и професионалната подготовка. Общо 7  учители са участвали в подготовката на проекта.             Планираната продължителност отново, както и при първия, е 3 години. В дейностите по изпълнение на иновативния проект участват 17 човека. Те разработват и въвеждат иновативни елементи по отношение на организацията и съдържанието на обучението, използват нови методи на преподаване и разработват по нов начин учебно съдържание, учебни програми и учебни планове.

Фокусът на иновацията е учебният час по спортни дейности – час по снукър и други стратегически игри в първи гимназиален етап – 8-10 клас. В основата е прилагането на игровия подход в междупредметните взаимодействия – STEМ и икономическите учебни предмети.

Иновацията има 3 аспекта:

1. Обезпечаване с материална база и управление на учебната среда за провеждане на интегрирано обучение

2. Създаване на иновативна интегрирана учебна програма за часа по спортни дейности за три години

3. Обучение на екип от учители за реализация на иновацията

Промяната у учениците е свързана с развитие на логическо мислене и концентрация, умения за адекватни действия в различни житейски ситуации, здравословен начин на живот и добра физическа активност.

Във връзка с индикаторите на резултат, които следят, се наблюдава положителна тенденция по отношение на повишаване на образователните резултати на учениците от иновативните паралелки по икономическите предмети и SТЕМ.

Според директорката Мая Гешева: най-голямата промяна е свързана с очертаване на нови възможности за иновативните паралелки по отношение на интегративността и проектно-базираното обучение. … Училищeтo плaниpa дa ocъщecтви „дигитaлeн cĸoĸ“, ĸaтo ce пpиcъeдини ĸъм гpyпa oт oщe 5 yчилищa, ĸoитo имaт aмбициятa дa ce cepтифициpaт мeждyнapoднo и дa cтaнат Gооglе peфepeнтни yчилищa. Повече от 25 учители са ce cepтифициpaли ĸaтo Gооglе oбyчитeли. Toвa дaва възмoжнocт дa се изпoлзвaт вcичĸи нaй-cъвpeмeнни oблaчни тexнoлoгии, ĸoитo ce пpeдocтaвят бeзплaтнo, и yчeницитe и yчитeлитe могат дa пpoдължaт пpoцeca нa нaдгpaждaнe нa cвoятa тexнoлoгичecĸa гpaмoтнocт.

Заключение

 Изминалите пет учебни години от стартирането на първите иновативни проекти на 184 училища позволяват да се видят някои тенденции, но също така да се направят изводи и препоръки.

Самият факт, че през петата година са работили 510 иновативни училища, някои от които по втори иновативен проект, показва, че има голям интерес на училищните общности.

Всяко иновативно училище е подготвило и реализира своя проект в зависимост от потенциала си и по посока институционалната си стратегия.

Статистическата информация, която е общодостъпна по отношение на броя и вида училища и тяхното местоположение обаче, дава възможности само за количествена, но не и за качествена оценка на типа и вида педагогическа иновация, както и на нейната ефективност. За съжаление не се знае и колко учители и ученици от училището са включени в иновативните дейностите – една паралелка, цял випуск или цялото училище.

Прави впечатление, че иновативните училища като цяло не са склонни да предоставят информация за дейностите и включените в тях учители и ученици на своите официални сайтове. Има разбира се и изключения, но те не са много.

Можем да направим различни предположения за причините, но по-важното е, че училищата все още не са склонни да споделят постиженията и затрудненията си пред широката общественост. Националната програма „Иновации в действие“ даде възможност за споделяне с други училища и се надяваме участието в нея да им даде по-голяма увереност и готовност да предоставят информация за ефектите от иновативните дейности по отношение на повишаването на качеството на обучението.

 

Библиография

Решение № 391 на МС от 17.07.2017 г. за приемане на Списък на иновативните училища. Обн. - ДВ, бр. 60 от 25.07.2017 г.

Решение № 472 на МС от 9 юли 2018 година за приемане на списък на иновативните училища в Република България. Обн. - ДВ, бр. 58 от 13.07.2018

Решение № 479 на МС от 5 август 2019 година за приемане на списък на иновативните училища в Република България. Обн. ДВ, бр. 63 от 9 Август 2019

Решение № 584 на МС от 20 август 2020 година за приемане на списък на иновативните училища в Република България, Обн. ДВ, от 24.08.2020

Решение № 523 на МС от 22.07.2021 г. за приемане на Списък на иновативните училища в Република България за учебната 2021/2022 година, Oбн. ДВ, бр. 62 от 27.07.2021

http://lomonosov-bg.com/

http://sou-vasil-levski.bg/wp/

http://su-kg.net/

https://140su.com/

https://8su-blg.com/

https://pghht.weebly.com/

https://www.economic.bg/bg/a/view/zhivata-vrazka-s-prepodavatelya-vse-oshte-e-mnogo-vazhna-119040

https://www.nfsg-sofia.net/index.htm

Няма коментари: